Присъда по дело №883/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 1/2021 г. от 23.04.2021 г. по НОХД 883/2021 г.
по описа на ПОС.
Спрямо подсъдимия М.Д. е повдигнато обвинение по чл. 304а вр. с чл.
304 ал. 1 НК за това, че на 01.04.2021 г. в с. Старо Железаре, област Пловдив
е дал подкуп - пари на стойност 50.00 /петдесет/ лева- 1 бр. банкнота с
номинал от 50.00 лева със сериен № БВ 1955660 на длъжностни лица - *** -
П. В. Г. - *** и К. Д. А. - *** *** в ***, за да не извършат действия по служба
- за да не му съставят акт за установяване на административно нарушение за
установени от тях нарушения по Закона за движение по пътищата като водач
на товарен автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Ман 8.150“ с
регистрационен номер ***.
Съдебното производство е протекло по реда на глава 27 вр. с чл. 371 т. 2
НПК, тъй като подс. Д. признава вината си и не желае да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият моли да му бъде наложено наказание с приложението на
чл. 66 НК.
Съдът, с оглед наведените от страните съображения и предвид
доказателствата, приложени по делото намира и приема за установено
следното:
По утвърден месечен график за работа на 01.04.2021 г. за времето от
08.30 ч. до 20.30 ч. свидетелите Г. и А., в качеството си на ***, изпълнявали
служебните си задължения по безопасността на движението, като служители
на ***. Към 14.00 ч. двамата се намирали в с. Старо Железаре на кръстовище
между ул. 1-ва и ул. 3-та. Към 14.15 ч. подс. Д. се приближил до това
кръстовище, управлявайки МПС – товарен автомобил МАН мод. 8.150 с ДК
№ ***. На това кръстовище и в посоката на неговото движение е бил
монтиран знак „стоп“, при което той не спрял на знака „стоп“ и продължил.
Свидетелите забелязали това, при което св. Г. подал със стоп палка знак за
спиране, което Д. изпълнил и отбил на посоченото му място. Били му
поискани документите на автомобила за проверка, при което той представил
СУМПС, контролен талон и талон за регистрация. След като му било
посочено нарушението и необходимостта от съставяне на АУАН Д. слезнал
от автомобила си, отишъл до двамата свидетели и попитал дали може да се
разберат. Свидетелят А. му казал, че ще направи грешка и започнал да
съставя АУАН № *** г. Докато се изготвял акта, подс. се приближил до
полицейския автомобил и пъхнал под папката, върху която свид. Г.
съхранявал информационната карта и други документи една банкнота от 50
1

лева, свита по средата на две. Полицейските служители незабавно поставили
белезници. Малко по-късно бил извършен оглед на местопроизшествието и
бил изготвен фотоалбум от разследващ полицай.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на разпитаните на ДП свидетели Г. и А., както и обясненията,
дадени от подс. Д., а така също и от приложените материали по делото оглед
за произшествие, фотоалбум, свидетелство за съдимост, докладна записка,
месечен график за работа на ***, заповед, формуляри за изготвяне на
длъжностна характеристика, АУАН – заверено копие, справка за нарушител
водач на МПС.
Според съда направеното от подс. Д. самопризнание е съответно на
фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. От приложените
график и заповед за изготвяне на такъв от *** се установява, че свидетелите
Г. и А. имат качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93 т. 1 б. А от
НК, тъй като на инкриминираната дата са извършили служебна дейност, като
*** и във връзка с утвърден график.
От справката за съдимост е видно, че подсъдимият не е осъждан.
Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че подс. М.Д. е
осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 304а вр. чл. 304 ал. 1 НК, тъй като на 01.04.2021 г. в с.
Старо Железаре, област Пловдив е дал подкуп - пари на стойност 50.00
/петдесет/ лева- 1 бр. банкнота с номинал от 50.00 лева със сериен № БВ
1955660 на длъжностни лица - *** - П. В. Г. - *** и К. Д. А. - *** *** в ***, за
да не извършат действия по служба - за да не му съставят акт за установяване
на административно нарушение за установени от тях нарушения по Закона за
движение по пътищата като водач на товарен автомобил, марка „Фолксваген“,
модел „Ман 8.150“ с регистрационен номер ***.
Съдът намира, че съставомерността на деянието по чл. 304а вр. чл. 304
ал. 1 НК определя наличието на специално качество на получаващия облагата
– да е длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 НК. Несъмнено свид. Г. и
свид. А. са притежавали това качество – *** така, както изисква разпоредбата
на чл. 304а НК. Подсъдимият е бил с ясното съзнание, че двамата са *** и
изпълняват задълженията си имено в това си качество. Вместо това той
предложил те да приемат банкнотата от 50 лв. в дар – за да не констатират
допуснатото от него административно нарушение със съставянето на АУАН.
Изпълнителното деяние на престъплението активен подкуп може да се
извърши само с действия – т.е. да е налице предлагане, обещаване или даване
на дар. Даването на дар изисква извършването на действия, посредством
които даващият дар го предоставя във фактическа власт на получаващия и
2

каквито действия категорично са били установени по хода на ДП от подс. Д..
Подсъдимият е довършил това изпълнително деяние, като са настъпили
предвидените в закона и искани от подсъдимия общественоопасни последици
– установена е фактическата фласт върху предмета на подкупа от двете
длъжностни лица Г. и А..
От субективна страна деянието е извършено умишлено – при пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е предвиждал настъпването на обществените
опасни последици и е искал тяхното настъпване.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете, че
престъплението по чл. 304а предвижда наказание лишаване от свобода – 10
години и глоба до 15 000 лв. В случая, с оглед проведеното съкратено
съдебно следствие и предвид приложението на чл. 58а НК съдът намира, че
наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 ал. 1 НК. Следва
да бъдат отчетени явния превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства над отегчаващите. Като смекчаващи обстоятелства съдът
приема чистото съдебно минало, семейно положение, статуса на подсъдимия
като баща на три деца, неговото чистосърдечно признание на вината и
съдействие по ДП. Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява
високата степен на обществена опасност на деянието.
Най-справедливо е на подс. М. И. Д. да се наложи наказание от 3 месеца
лишаване от свобода, което на осн. чл. 58а ал. 1 НК се редуцира с 1/3 или
наказанието, което следва да се изтърпи е от 2 месеца лишаване от свобода.
На същото основание следва да бъде наложено наказание глоба в размер от
минимално предвидения такъв от 100 лв.
Налице са основанията на чл. 66 НК така наложеното наказание
лишаване от свобода да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало, не е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер като според съда за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително той
да изтърпи ефективно така наложеното му наказание.
На основание чл. 307а вр. чл. 53 ал. 1 б. Б НК се отнема в полза на
държавата предмета на престъплението – 1 бр. банкнота от 50 лв.
По делото не са направени разноски.
Съдът оставя без уважение съображенията на защитата, че степента на
обществена опасност на деянието е силно занижена и поради това трябва да
бъдат възприети от съда наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. В уверение на това защитата посочи, че
деянието, осъществено от подсъдимия, не се отличава от множеството
стандартно проявени престъпления за подкуп, поради което следва да бъде
3

приложено наказание с основанията на чл. 55 НК. Според съда тези
съображения се явяват необосновани, тъй като престъплението подкуп по
начина, по който е било осъществено засяга функционирането на органи,
призвани да опазват реда и спокойствието на гражданите. Те засягат правовия
ред в държавата и се явяват с висока степен на обществена опасност.
Приложението на чл. 55 НК не се явява математически сбор от наличието на
множество или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а
обосновава преценката дали и най-леко предвиденото в закона наказание ще
се окаже несъразмерно тежко за дееца. В случая наказанието от 3 месеца
лишаване от свобода, редуцирано с 1/3 се явява справедливо и ответно на
високата степен на обществена опасност на престъплението подкуп. На това
основание съдът намира, че съображенията на защитата са необосновани.
С оглед на изложеното съдът постанови и присъдата си.

Окръжен съдия:

4

Номер на акта:	1
Дата:	23 април 2021 г. (в сила от 11 май 2021 г.)
Съдия:	Христо Димитров Симидчиев

Дело:	20215300200883
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 април 2021 г.

Присъда по дело №883/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите