О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V-260932 Година 2015, 01.12 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На първи
декември, две хиляди и двадесета година
в закрито
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Даниела
МИХОВА
мл.с.Александър
МУРТЕВ
Секретар
като разгледа
докладваното от съдията В.Камбурова
частно гражданско дело номер 2610
по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.248, ал.3 във вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба
вх.№264749/28.09.2020г., подадена от Д.С.С., ищец в първоинстанционното
производство, против Определение №260790
от 10.09.2020г. по гр.д.№330/2020 по описа на БРС, с което е допълнено
Определение №4561 от 30.06.2020г. като е осъден Д.С.С. да заплати на Г. Д.М.
сумата от 300 лв., представляващи направените по делото разноски.
Обжалваното определение е постановено по молба
вх.№27922/20.07.2020г. подадена от Г.Д.М.,
ответник в производството, по отношение на когото същото е прекратено с
Определение №5192 от 14.07.2020г. /влязло в сила/.
С частна жалба се изразява недоволство от съдебния акт като се излагат доводи, че с представения от ответника отговор на исковата молба не е представен договор за правна помощ и пълномощно. Депозирани са впоследствие с молба от 17.07.2020г., а определението на съда е от 30.06.2020 г. и е било влязло в сила. Моли за отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е депозират отговор на частната жалба, подаден от Г.Д.М., чрез пълномощника адв. Н., с който същата се оспорва.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Частната жалба е подадени в срок, видно от клеймото на приложения плик, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В частната жалба е посочено, че се обжалва Определение №26596/02.09.2020г., допълващо Определение №4561/30.06.2020г. по молба вх.№27922/20.07.2020г подадена от Г.М., чрез пълномощника адв. Николова. Както в обстоятелствената част, така и в петитума е посочено името на Г.М. и подадената от него молба за присъждане на разноски. Посоченото Определение №26596/02.09.2020г. касае друг ответник по делото, различен от Г.М.. По отношение на последния постановеното определение е с №260790 от 10.09.2020г. Ясно е, че се обжалва определението постановено по отношение разноските на Г.М., поради което съдът приема, че се обжалва именно Определение №260790 от 10.09.2020г., а не посоченото в частната жалба като номер Определение №26596/02.09.2020г.
Производството по делото е образува по искова молба от Д.С.С. срещу множество ответници-физически лица и търговски дружества с искане да бъдат отменени решения, взети от ОС на ЕС на бл.4 от комплекс „Съни хил“. Един от тези ответници е Г.М.. След получаване на препис от исковата молба, последният е депозирал отговор, подаден чрез пълномощника адв. Николова, като е направено възражение за недопустимост на производството.
С Определение №4561 от 30.06.2020г. съдът е прекратил производството срещу част от отделните етажни собственици, посочени като ответници поради липса на правен интерес. Сред тях е Г.М., който е получил препис от определението чрез пълномощника си адв. Николова на 10.07.2020г.
На 20.07.2020г. М., чрез пълномощника си адв. Николова е поискал на основание чл.78,ал.4 ГПК да му бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв., за което представя списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ от 07.07.2020г.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.
В случая искането е направено своевременно-с узнаването, че производството по делото е прекратено, тъй като определението е постановено в закрито с.з., представен е списък на разноските по чл.80 ГПК, заверено копие на договор за правна помощ с указание, че адвокатски хонорар в размер на 300 лв. е платен в брой при подписването.
Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател, че определението на съда по отношение на М. е от 30.06.2020 и е влязло в сила. Както бе посочено, че страната е възникнало правото да си поиска направените разноски на основание чл.78,ал.4 ГПК едва след узнаване на прекратителното определение. В случая самото процесуално представителство е осъществено чрез подаване на отговор на исковата молба.
Предвид изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260790 от 10.09.2020г. по гр.д.№330/2020 по
описа на БРС, с което е допълнено Определение №4561 от 30.06.2020г. като е
осъден Д.С.С. да заплати на Г. Д.М. сумата от 300 лв., представляващи направените
по делото разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: