№ 4140
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110122528 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Образувано е по искова молба, с която „Виктория Транс – 2007“ ЕООД е предявило иск по
чл.92 ЗЗД срещу „М КАР София“ ЕООД за сумата от 3819,97 лева - неустойка за забава по договор
за продажба на нов автомобил № * от 15.03.2023г. с предмет автомобил B**, за периода 15.09.2023г.
– 29.10.2023г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 61989
по описа за 2023г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че в качеството си на купувач е сключил с ответника в качеството му на
продавач договор за продажба на нов автомобил с № * от 15.03.2023г. Предмет на договора бил
доставката на автомобил B** срещу договорена цена от 232925,63 лева с ДДС. Доставката на
автомобила следвало да се извърши в срок до 01.09.2023г. Ищецът направил авансово плащане по
договора, за което била издадена фактура. Съгласно раздел V, т.6 от Общите условия към договора,
ако продавачът не достави автомобила в 14 – дневен срок след изтичане на срока на доставка по
договора по причина, за която продавачът отговаря, купувачът има право на неустойка за забава в
размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 пункта на годишна основа. В случая
била налице забава на ответника за периода от деня, следващ 14 – ден след деня, в който било
уговорено да бъде доставен автомобилът, поради което ответникът дължал неустойка през
процесния период в размер на претендираната сума.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска.
Възразява, че в процесния договор е посочена само приблизителна дата за доставката на
автомобила – 01.09.2023г. В тази връзка се позовава на обстоятелството, че се касае за изработване
на фабрично нов лек автомобил, поради което не можело с точност да се прeдвиди конкретен ден на
приключване на производствения процес, на доставката на автомобила до България и предаването
му на купувача. При това оспорва, че в договора не е определена точна дата на доставката. Пълната
цена на автомобила било уговорено да се плати едва след като автомобилът е вече е изработен и е
наличен в склада на продавача. При това евентуално неустойка при забава на продавача би се
дължала върху авансово заплатената сума от 12500 лева, a не върху пълния размер на уговорената
продажна цена, която не е платена от ищеца. Отделно от това оспорва и началната дата, от която се
претендира неустойка за забава, защото било уговорено неустойка да се дължи след изтичане на 40
дни, а не на 14 дни от уговорената дата за доставка. Възразява, че в случая не дължи неустойка,
1
защото тя била уговорена само когато забавата се дължи на обстоятелства, за които продавачът
отговаря. В тази връзка се позовава на клаузата по раздел V, т.4 ОУ, съгласно която продавачът не
отговаря, когато производителят забави доставката. В случая производителят забавил доставката.
Посочва, че след сключване на процесния договор при ответника била образувана поръчка №
9235851, като след постъпване на авансовото плащане била подадена заявка до производителя за
изготвянето й. Производството преминавало през различни етапи, като според направената от
ищеца поръчка по процесния договор новопроизведеният автомобил бил с рама
WBA21EN0X09U59881. Автомобилът бил натоварен и изпратен от производителя и получен от
ответника на 21.12.2023г. На 14.12.2023г. и на 20.12.2023г. от производителя – „Б*“ били изпратени
имейли до дилърствата в България, вкл. и до ответното дружество, с които били информирани за
новопроизведените автомобили, изпратени с автовоз и за приблизителната дата за доставка. Видно
от ЧМР – товарителница от 14.12.2023г., автомобилът, предмет на сключения между страните
договор за продажба, бил доставен на адрес на ответника на 21.12.2023г. На 04.01.2024г. ответникът
изпратил на ищеца покана за заплащане на остатъка от продажната цена в 5 – дневен срок, считано
от получаване на съобщението, в съответствие с условията на договора. Поканата била надлежно
получена от ищеца на 17.01.2024г., като дължимият остатък от продажната цена не бил платен до
23.01.2024г., поради което договорът се считал за прекратен по вина на ищеца. В обобщение излага,
че производственият процес е приключил през м.12.2023г., като автомобилът бил получен от
ответника на 21.12.2023г., поради което съгласно раздел V, т.4 ОУ в случая не се дължала неустойка.
След подаване на отговора на исковата молба ищецът е направил частичен отказ от иска,
като след частичния отказ от иска делото е останало висящо за сумата от 1697,76 лева –
неустойка за забава за периода 10.10.2023г. – 29.10.2023г. съгласно писмена молба от ищеца от
07.11.2024г. (л.95), като производството по делото частично е прекратено на основание чл.233 ГПК
с определение, постановено в откритото съдебно заседание.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове и доказателствата по делото,
намира следното:
Няма спор между страните, че на 15.03.2023г. е сключен договор за продажба на нов
автомобил № * между ответника „М КАР София“ ЕООД в качеството на продавач и ищеца
„Виктория Транс – 2007“ ЕООД в качеството на купувач. Предмет на договора е автомобил B**,
като са уговорени конкретно неговите параметри – цвят C36 (сив металик), вид тапицерия, както и
елементите на стандартното и допълнителното оборудване. Съгласно договора ответникът се е
задължил да прехвърли на ищеца възмездно правото на собственост върху посочения автомобил
срещу цена от 232925,63 лева. Посочена е приблизителна дата на доставката – 01.09.2023г.
Не е спорно, а и от събраните по делото доказателство е видно, че ищецът е направил към
ответника авансово плащане по договора в размер на 12500 лева.
Съгласно раздел V, т.6 от приетите като доказателство Общи условия за доставка и продажба
на нови моторни превозни средства с марка „B*** ако поради причина, за която продавачът
отговаря, той не достави на купувача МПС в четиридесетдневен (40 – дневен) срок след изтичане
на срока за доставка по договора, купувачът има право на неустойка за забава в размер на основния
лихвен процент на БНБ за срока на забавата, увеличен с 10 пункта на годишна основа.
За да изключи отговорността си за твърдяната забава, ответникът се е позовал на клаузата на
раздел V, т.4 „а“ от Общите условия. Тази клауза гласи, че продавачът не носи отговорност, когато
производителят забави доставката.
От приетите по делото писмени доказателства съдът намира за установено, че действително
е налице забава на производителя, като това се доказва посредством представените с отговора на
исковата молба и приети като доказателства по делото – запитване за статус на автомобил към
производителя по електронната поща от 14.12.2023г. от страна на производителя „Б*“ до
дилърствата в България, вкл. и ищеца „М Кар София“, както и от международната товарителница
(„ЧМР“). В приетото като доказателство запитване за статус на автомобила към производителя, е
посочен модел, дилър и клиент, които съответстват на страните по процесния договор и модела на
автомобила, предмет на процесния договор, от което става ясно че описаният с посочената рама
автомобил е произведеният съгласно сключения между страните процесен договор. При това съдът
2
приема за доказано, че автомобилът, предмет на доставка по процесния договор, е бил произведен с
рама WBA21EN0X09U59881. Съгласно международната товарителница (ЧМР) този автомобил,
заедно с още 3 бр. автомобили, е бил натоварен от „Ходлмайр Логистикс ГмбХ, Австрия на
14.12.2023г, и доставен в база на ответното дружество „М КАР София“ ЕООД на 21.12.2023г. С
имейл от 14.12.2023г. от „Б*“ до ответника и други дилърски дружества на автомобили марка „*“, е
изпратен списък от автомобили, като в списъка е включен и автомобил с рама
WBA21EN0X09U59881 като такъв, който ще бъде изпратен до София с датата на товарене
18.12.2023г. и дата на доставка – 22.12.2023г.
От събраните писмени доказателства се установява, че след доставката на автомобила
(доказана посредством приетата международна товарителница – ЧМР) с покана, изпратена чрез
ЧСИ, с изх. № 332/04.01.2024г. и получена от ищеца на 17.01.2024г, ответникът е уведомил ищеца,
че в изпълнение на процесния договор поръчаният автомобил е доставен и е наличен в склада на
ответника. Ищецът е бил поканен да плати в срок от 5 дни уговорената сума от 232925,63 лева по
посочена банкова сметка с предупреждение, че при неизпълнение договорът ще се счита за
развален по вина на ищеца и съгласно договореното платеният аванс ще бъде задържан като
неустойка.
Относно процедурата и сроковете за доставка на автомобили при ответното дружество
сведения дава разпитаният като свидетел С.С., доведен до разпит от ответника. Свидетелят
посочва, че от 2021г. работи при ответника на длъжността „търговец нови автомобили“, като
трудовите му задължения включвали връзка с клиенти и продажба на нови автомобили. Свидетелят
съобщава, че представител на ищцовото дружество се е свързал с него по повод поръчка на 6 бр.
нови автомобили. След направена поръчка клиентът давал конкретна спецификация на поръчания
автомобил. За 4 – те поръчани от ищеца автомобили имало специфични изисквания например
относно фаровете и интериора. След сключване на договора и плащане на аванса, бек офисът на
ответника изпращал поръчката и от „* България“ била подавана поръчката за производство. За 4 –
те автомобила, предмет на сключените между ищеца и ответника договори, срокът на доставката
бил около 6 месеца. Два от поръчаните от ищеца автомобила били доставени през м.12.2023г., като
авансът бил преведен на 16.03.2023г. След подаване на поръчката към „* България“ свидетелят
извършвал ежемесечно проследяване относно това кога доставчикът „*“ ще достави автомобила и
съответно дали има производство. След производството клиентът бил уведомяван за
приблизителна дата на доставката на автомобила. „* България“ уведомявал с имейл ответника,
когато автомобилът е произведен и за приблизителния срок, в който същият ще бъде доставен.
Предвид така събраните доказателства съдът приема, че страните са уговорили
приблизителна дата на доставка – 01.09.2023г., която съответства и на съобщеното от свидетеля, че
срокът за доставка на автомобил с допълнителни спецификации е около 6 месеца след авансовото
плащане, което в случая е направено на 16.03.2023г.
Съдът приема, че в случая страните са уговорили дата на доставката, а именно 01.09.2023г.,
макар в договора същата дата да е посочена като „приблизителна“, а не конкретна такава, на която
поръчаният автомобил ще се намира в склад на ответника. Уговорката за приблизителна дата е
обяснима с оглед обстоятелството, че се касае за продажба на бъдеща вещ - автомобил, който е
следвало да бъде произведен по параметри, зададени от купувача (ищец), от дружество –
производител, което не е страна по договора, и производството зависи от фактори, които не са под
контрола на продавача (ответник). В случая се търси отговорност от ответника (продавач по
договора) за забава, която е продължила над 40 дни след уговорената дата на доставка. От това
следва, че забава с повече от 40 дни след уговорената приблизителна дата на доставка е скрепено
със санкция за неустойка за продавача. При това неоснователен е доводът на ответника, че няма
уговорен срок за доставка. Уговорената като „приблизителна“ дата следва да се разбира като дата,
близка по време на действителната доставка и когато датата на доставката превиши 40 дни от
посочената като приблизителна дата, това дава основание за търсене на отговорност за неустойка.
Съдът приема за доказано възражението на ответника, че е налице хипотеза по раздел V, т.4,
б.“а“ ОУ, защото се доказа забава на производителя, тъй като автомобилът е доставен при
ответника на 21.12.2023г., видно от ЧМР – товарителницата и останалите обсъдени по – горе
писмени документи, от които следва, че доставеният на 21.12.2023г. автомобил с рама
3
WBA21EN0X09U59881 е произведеният съгласно предмета на процесния договор. В процесния
договор изрично е предвидена хипотеза, която изключва отговорността на продавача, като страните
са свободни да уговорят условията, които ги обвързват (чл.9 ЗЗД). В конкретния случай забавата на
производителя е уговорена като основание за изключване на отговорността на продавача. При това
съдът приема, че при наличие на изключението съгласно клаузата на раздел V, т.4, б.“а“ ОУ не се
дължи уговорената неустойка за забава.
Предвид горното искът по чл.92 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на делото само ответникът има право на разноски и следва да му се присъди
сумата от 682 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени
доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 ГПК иск по чл.92 ЗЗД от „Виктория Транс – 2007“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : Столична община, с. Мрамор, ул.
„Момина сълза“ № 9 срещу „М КАР София“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, р – н „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 53, за сумата от 1697,76 лева –
неустойка за забава за периода 10.10.2023г. – 29.10.2023г. по договор за продажба на нов автомобил
№ * от 15.03.2023г. с предмет автомобил B**.
ОСЪЖДА „Виктория Транс – 2007“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : Столична община, с. Мрамор, ул. „Момина сълза“ № 9, да плати на „М КАР София“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, р – н „Лозенец“, бул.
„Черни връх“ № 53, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 682 лева – разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4