Р Е Ш Е Н И Е №69
07.03.2023 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ИРЕНА ЯНКОВА
2.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора Андреан Сутров
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.д. №806 по описа на съда за 2022
година.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ГД“ИН“ София против
Решение № 366/03.10.2022г., постановено по а.д. № 477/2022г., в частта, в която касаторът е осъден да
заплати на Н.С.Ц. сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника,
изразяващи се в неосигуряване на спални принадлежности и лоши хигиенни условия
за периода от 03.08.2016г. до 03.08.2021г.
Касаторът ГДИН, чрез процесуалния си представител
претендира, че решаващият съд формирал волята си върху неустановени по
безспорен начин факти и обстоятелства, в нарушение на материалният закон и
процесуалните норми.
Твърди, че с въвеждане на ограничението по чл.159, т.6 от АПК била изключена възможността ищецът в исково производство, след определен
период от време да сочи допълнителни твърдения, не посочени в предявен вече иск
и повторно да претендира обезщетение за период, предмет на изследване във вече
образувано/приключило производство. Ишецът Ц. с искови молби предявил пред този
съд два иска с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност
на служители на Затвора в град Стара Загора, като по тях били образувани а.д. №
419 и №477 по описа на съда за 2021г. С молба по дело №477/2021г. Съдът бил
информиран за висящността на другото дело между същите страни, на същото
основание и за период м. 03/2015г. - 09.07.2021г. Следвало съдът да прекрати за
тази част производството по дело №477/2021г., като повторно предявен, на осн.
чл.126 ГПК, вр. с чл.144 от АПК.
На следващо място се сочи, че в исковата молба ищецът
претендирал единствено нарушения на чл.20, чл.21, т.1-3 от ППЗИНЗС, чл.84, т.3
от ЗИНЗС. С оглед правилата на чл.154, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, ищецът
имал тежестта да докаже неправомерното поведение на ответната страна, довело до
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, защото
презумпцията
на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС касаела единствено настъпването на вредите, но не и
наличието на нарушения по см. на визирания текст.
В хода на производството не била оспорена справка рег. №
5329/26.10.2021г. и не било доказано, че Ц. е търпял страдание и унизително
отношение, което да е резултат на не предоставени спални принадлежности и/или
нехигиенни условия на живот, още по-малко да е настъпило за него физическо
увреждане на неговото здраве. Ц. не бил подавал сигнали за неизпълнение
задължението на другите лишени да поддържат хигиена в спалното помещение, което обитавал, не се
оплаквал от хигиенно-битовия режим за обитаване на същото, на което самият той
бил отговорник. Не съобщил и, че предоставеното му самостоятелно легло не
разполагало със спални принадлежности. Всъщност в исковата молба не се сочело
какви конкретни спални принадлежности не му били предоставени, а само се
цитирала правна норма. Нещо повече, събраните гласни доказателства били
единствено в насока не предоставени дрехи и обувки, но не и за спални
принадлежности, а такъв извод не се следвал и от представената справка.
В заключение се коментира практиката на ЕСПЧ относно
понятието „справедливо удовлетворение“ и разпоредбата на чл.41 от ЕКЗПСЧ. Тъй
като било установено, че на Ц. била осигурена минимална жилищна площ, постоянен
достъп до течаща вода, самостоятелно шкафче, санитарни принадлежности, то това
следвало да се отрази на преценката на съда, че в конкретният случай не се
доказвало отношение, което да било извън пределите, установени с нормативните
изисквания, което да се квалифицирало като нарушение по чл.3 от Конвенцията,
алтернативно да води до присъждане на
обезщетение в по-малък размер.
Касаторът, редовно призован, се представлява от ст. юрк. С,
която иска да бъде обезсилено жаленото решение с оглед силата на присъдено нещо
на влязъл в сила съдебен акт, постановен по а.д. № 419/2021г., като на второ
място и поради произнасяне от съда свръх петитум, с оглед твърдението в
исковата молба на Ц. и присъдения размер на обезщетение и изведените правни
изводи от съда. Ако не се уважило това искане, претендира отмяна на решението
като неправилно и необосновано с оглед събрания доказателствен материал.
Ответникът по касация, редовно призован, се представлява
от назначения му процесуален представител, адв. Д., която счита неоснователна
касационната жалба. Пледира, че било неоснователно изложението на касатора
относно тежестта на доказване. Ц. в исковата си молба посочил кои задължения на
затворническата администрация, свързани с материално-битовото осигуряване не
изпълнила. Доказването на отрицателни факти, не било в тежест на страната,
която ги твърдяла, а страната, която претендира изпълнение на вменени й от
закона задължения, следвало да ги докаже. Обосновано Съдът приел, че имало
нарушение на чл.3 и правилно определил размера на дължимото се обезщетение,
което се презумирало. Липсата на физическа увреда на ищеца, само обосновала
по-ниският размер на обезщетението.
Представителят на ОП дава становище за правилност и
законосъобразност на жаленото решение и предлага то да се остави в сила.
Пред първоинстанционният съд Н.Ц. предявил иск против
ГДИН за присъждане на обезщетение в размер на 42 000 лева, за това, че за
периода от 01.12.2010г. - до датата на подаване на исковата молба –
03.08.2021г. ищецът претърпял неимуществени вреди, като резултат от извършени
незаконосъобразни бездействия на администрацията при ответника, а именно /съгласно
уточнение на искова молба от 27.09.2021г./ - че не му бил осигурен достъп до
санитарен възел в килията /поради което облекчавал физиологичните си нужди в
кофа/, а след м. 06/2013г. и преместването му в обща килия с още четирима затворника,
не му била осигурена минимална жилищна площ, без достатъчна естествена светлина
и ежедневно проветрение на помещението, без да получи спални принадлежности –
чаршафи, възглавници и др., наличие на хлебарки и дървеници в спалното
помещение, което обитавал ищецът, лоша хигиена на санитарния възел, липса на
топла вода, като понастоящем такава имало само два дни в седмицата,
недостатъчно отопление пред студените месеци, мебелите в спалното помещение
/шкафчета и столове/ не отговарял на броя настанени в него лица. Претендира се
от ищецът, че в следствие на тези неблагоприятни условия на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ размил диабет, сърдечни и бъбречни проблеми,
които изисквали допълнителни медицински грижи, каквито Ц. не получавал /сочи
такива/.
Съдът, въз основа на приложена по
делото - справка с изх. №5329 от 26.10.2021 год. /лист 46-48 от делото/ на
Началник на Затвора - Стара Загора, установил, че Ц. *** на
24.11.1999 год. с начало на наказанието. На
09.11.2010 год. бил настанен в „приемно отделение“
1-ва група, като след кратък престой там бил настанен в
обособено помещение №6 в зона за повишена сигурност /ЗПС/.
След решение на Комисията по изпълнение на наказанията /КИН/ от
19.06.2013 год. бил изведен от ЗПС и разпределен за доизтърпяване на
наказанието във
2-ра група. На 04.07.2013 год. Бил преразпределен в
7-ма група, а на
10.05.2016 год., преразпределен в 9-та група.
На
14.12.2018 год. бил преразпределен в 4-та група, където пребивавал
и към момента
на предявяване на исковата претенция. Съдът приел,
че през
периода
09.11.2010 год. - м.03.2016 год. всички коридори в
корпуса на Затвора - Стара Загора били оборудвани с общи санитарни възли с
тоалетни и умивалници с течаща вода, достъпът до които бил свободен от 6.00 ч.
до 20.00 ч., съобразно действащите тогава нормативни изисквания и график за
разпределение на времето, а в останалата част от денонощието бил осигуряван
при необходимост. Всички спални помещения, били с отваряеми
прозорци и възможност за проветряване, естествена вентилация и осигурен достъп
на естествена светлина. Изкуственото осветление във всяко помещение било
реализирано с лампи с нажежаема жичка. Оборудвани били
със стандартни легла, шкафчета, маси и столове. Отоплението във всички спални
помещения било осъществявано /вкл. и към настоящия момент/ от
отоплителна централа, разполагаща с два парни котела работещи с природен газ и
газьол. В корпуса на затвора имало изградена
абонатна станция, в която парата се превръщала
в гореща вода и чрез помпи циркулира в отоплителната инсталация. През
зимния период котлите в централата работели по график, а абонатната станция в
корпуса на затвора осигурявала постоянна
циркулация на гореща вода в отоплителната инсталацията в спалните помещения на
лишените от свобода, които били оборудвани с чугунени радиатори. За
всички групи се
осъществявало къпане по график в общата баня в корпуса на затвора. С
цел по-добро поддържане на личната хигиена на лишените от свобода, във всички
групи било разрешавано общото ползване на големи бързовари за
затопляне на вода. Прането на спалното бельо на лишените от свобода се
осъществявало
в пералнята на затвора, а веднъж годишно се осигурявало
изпиране на одеялата.
Съдът още приел от фактическа страна, че при престоя на Ц.
в 9-та група - от 10.05.2016 год. до 13.12.2018 год., бил настанен в спално
помещение №9, което било с площ от 25.00 кв. м., към
него имало
самостоятелен санитарен възел с площ 2.10 кв. м. Максимално допустимият
капацитет на спалното бил до 5 лишени от свобода и никога не
бил надвишаван. Относно престоя на ищеца в 4-та група - от
14.12.2018г., установил, че Ц. бил
настанен в спално помещение №15, където бил и отговорник на
спалното. Спално помещение №15 в 4-та група било
с площ от 45 кв. м. И към него имало самостоятелен
санитарен възел. Максимално допустимият капацитет на спалното бил
до 10 лишени от свобода и никога не бил надвишаван. От
м.08.2020 год. Н.С.Ц. бил настанен в спално №5 в 4-та група, където пребивава
до подаването на исковата молба, и бил определен за отговорник на
спалното. Спално помещение № 5 в 4-та група било
с площ от 25 кв. м., към него имало
самостоятелен санитарен възел с площ от 2.15 кв. м. Максимално допустимият му
капацитет бил до 5 лишени от свобода и никога не бил
надвишаван.
От правна страна, Съдът приел, че предявеният иск бил
такъв по чл.284, ал.1
от ЗИНЗС против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, което било
юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода,
съгласно чл. 12 от ЗИНЗС, поради което заключил, че исковата молба била
подадена от лице с правен интерес и срещу надлежно, пасивно легитимиран
ответник.
Съдът по повод направено възрежение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска, приел, че то се явявало частично основателно. Съдът коментирал разпоредбата на чл.110 и сл. от ЗЗД, като посочил, че в случаи на непозволено увреждане, какъвто бил настоящия, началният момент, от които започвал да тече установения в ЗЗД петгодишен давностен срок бил от момента на прекратяване на увреждащите действия или моментът на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането било следствие от бездействие. В конкретният случай, Съдът приел извод, че след извършване на ремонта на Затвора Стара Загора през 2015 год., считано от 28.03.2016 год., било налице преустановяване на неправомерното действие, касаещо лошите условия на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като петгодишният давностен срок за предявяване на иска изтекъл на 28.03.2021 год. Съдът посочил, че в този период на основание чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 год., и за преодоляване на последиците, до отмяна на извънредното положение спрели да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасявали или придобиват права ,като съгласно разпоредбата на §13 от ПЗР на ЗИДЗЗ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 год., и за преодоляване на последиците, продължавали да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в ДВ – 14.05.2020 год. С оглед това, Съдът приел, че остатъкът от време след 13.03.2020 год. продължавал да тече, считано от 21.05.2020 год. и в крайна сметка, приел, че за периода 01.12.2010 год. - 03.08.2016 год. исковата претенция на Ц. била погасена по давност.
По същество на спора, Съдът приел извод за частична
основателност на иска. Посочил, че в конкретният
случай се претендирало обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, резултат на нарушения на чл. 3, ал. 1,
във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващи се
в: 1. неосигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна
площ и съответните санитарно-битови и условия; 2. Липса на достатъчно дневна
светлина и достатъчно проветряване в килията; 3. непредоставянето на спални и
санитарни принадлежности; 4. Липса на топла вода и отопление.
Съдът коментирал в решението си относимите норми от ЗИНЗС
и ППЗИНЗС относно минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, относно задължението в спалните помещения да се
осигурява пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Водим
от доказателствата по делото, в това число и от данните от представените
от Началника на Затвора - Стара Загора справки, както и показанията на
свидетелите, разпитани пред Съда, същият приел,
че спрямо ищеца не били извършени
нарушения на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС
в процесния период от време. Що се отнасяло до твърденията
за непредоставяне на спални и санитарни принадлежности на ищеца, съдът приел същите
за доказани, тъй като не се представили
писмени доказателства от страна на ответника за тяхното предоставяне, а от
показанията на свидетеля Н. се установило, че Н.Ц. нямал
собствени такива. Съдът цитирал разпоредбата на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС,
съгласно която лишените от свобода имали право на
самостоятелно легло и спални принадлежности, както и разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС, съгласно която спалните помещения
се обзавеждали
с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности,
шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се
осигурявали
условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, като приел извод,
че било налице бездействие от страна на ответника спрямо
задължението на администрацията да
осигури
спални принадлежности на ищеца в периода на изтърпяването му на наказанието
лишаване от свобода в Затвора Стара Загора и съотв. нарушение на това
изискване. Липсата на спални принадлежности сочело
на лоши материални условия и в този смисъл и на
нарушение по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС. Тъй като не било
налице нормативно задължение за осигуряването на санитарни принадлежности за
лицата изтърпяващи наказание лишаване от свобода, съдът приел оплакванията
в тази насока за
неоснователни. Същият извод Съдът извел и относно оплакването на
ищеца, че нямало достатъчно шкафчета за лични вещи, като се мотивирал с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС и
липсата на нормативно задължение на затворническата
администрация да осигури самостоятелни шкафчета за всеки
един лишен от свобода доказателства. Съдът също така
извел извод, че била налице
пряка дневна светлина и възможност за проветряване на килията, че били налице
поставени осветителни тела, както и отоплителни такива, а оплакванията в тази
насока били изцяло резултат от субективните
усащения на ищеца.
Що се отнасяло до твърдението за
наличие на хлебарки и дървеници, Съдът воден
от показанията на св. Н., приел извод, че такива
имало в изобилие, липсвали доказателства, които да оборили
тези показания, поради което приел извод, че било налице неизпълнение на
законовите изисквания, респективно лоши условия на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. Съдът посочил, че съгласно
презумпцията по чл.284, ал.5
от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполагали
до доказване на противното, а за да се предполагали
вреди, следвало
да били налице действия или бездействия, които да подлагали
лишения от свобода на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Такива в настоящото производство не били доказани
в пълнота като част от фактическия състав на разпоредбата, поради което
предявеният от Н.Ц. иск в тази му част следвалода
се
отхвърли
частично. В
обобщение Съдът
преил за доказани следните обстоятелства: неосигуряване на
спални принадлежности и лоша хигиена в килията, поради наличието на хлебарки и
дървеници за времето от 03.08.2016 год. до 03.08.2021
год., като същите в своята съвкупност и преценени с оглед
периода на времетраенето им, неминуемо водели до потискане, унижаване,
неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство.
Причинените на ищеца неудобства надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението
на наложеното му наказание, като
довели до понасяне
от него на
страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи
неизбежното ниво, присъщо на наложеното му наказание. С оглед на това, Съдът приела, че следвало
да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното
бездействие на длъжностните лица на администрацията в пенитенциарното заведение
за неспазване на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС.
Според съда, установените негативни преживявания,
физически и психичен дискомфорт на Ц., надвишавали неизбежното ниво, присъщо на
наложеното му наказание, макар да нямало увреждане на здравето и като следствие от тях довели
до унижаване на човешкото му достойнство. Налице били неимуществени
вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация в нарушение на изискването по чл. 2, т. 3
от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на лишените от свобода и зачитане на правата
и достойнството им и кумулативно изискуемите се елементи
от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата
по чл.284, ал.1
от ЗИНЗС били налице.
Относно размерът на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът посочил, че той следвало
да бъде определен в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД
по справедливост, като мотивирал, че в конкретният случай
/престой в установените неблагоприятни условия от около 5
години, липсата на физическа и психическа увреда/ Съдът обоснова,
че исковата претенция следвала да се
уважи
до размер от
1 200.00 лв., а в останалата част на иска, до пълният претендиран размер
от
42 000 лв., следвало да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Касационната
инстанция намира поверяваното решение за валидно, допустимо и правилно, като по
отношение на него не се установяват обстоятелства, които да обосновават
визираното касационно основание по чл.209, т.3 от АПК, съответно, касационната
жалба на ГДИН е неоснователна.
Относно твърденията
за недопустимост на решението, изразено в касационната жалба на ГДИН и
мотивирано с доводи, че вече било налице произнасяне от съда с решение по предявен
от същият ищец иск с правно основание чл.248 от ЗИНЗС и касаещ част от
процесният тук период, ведно с довода, че Съдът се произнесъл свръх петитум на
исковата молба:
Касационната
инстанция приема и двата довода за неоснователни. Не се възприема за
основателен доводът, че жаленото решение е недопустимо, тъй като исковата молба
на Ц. е повторна за същия период, който бил предмет на изследване по друго
административно дело /а. д. №419/2021г./. В случая Цвектов е предявил иск по
чл.284 от ЗИНЗС против ГДИН за конкретен период от време, с твърдението,
че през него, поради незаконосъобразното
бездействие на администрацията при ответника, му били причинени неимуществени
вреди, които същият оценил на 42 000 лева, поради това, че бил поставян в
неблагоприятни и унизителни условия на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, като същият подробно ги посочил в първоначалната си искова молба, а в
последствие и в поправената искова молба от 27.09.2021г. /л. 30 от делото/ и
именно тези фактически твърдения е преценил и съобразил първоинстанционният
съдебен състав при формиране на крайния си правен извод за частична
основателност на исковата претенция.
От
приложеното към касационната жалба решение по а.д. № 419/2021г. се установява,
че то е било образувано също по повод искова молба на Ц. против ГДИН на осн.
чл.284 от ЗИНЗС, за периода м.03.2015г. до датата на исковата молба –
09.07.2021г., обоснована единствено с твърдения за не оказана адекватна и
своевременна медицинска помощ, и некачествена храна, поради което бил търпял
вреди в искания размер, като съдът по това дело е преценил единствено и само тях.
Както се посочи по-горе, в конкретният случай на искова молба, правно основана
на чл.284 от ЗИННЗС, ищецът претендира вреди от наличието на неблагоприятни
битови условия на изтърпяване на наложеното му наказание и те не са били
предмет на първото дело /дело №419/2021г./, съотв. по тях няма произнасяне от
съд с влязло в сила съдебно решение. Макар в чл.3, ал.2 от ЗИНЗС да се включва
и „медицинското обслужване“, според настоящият състав, не може да се изключи
автоматично възможността ищецът в отделно производство по иск, отново основан
на чл.284 от ЗИНЗС, да претендира вреди, ако те се претендират като настъпили в
резултат на битовите условия на живот на лишените от свобода при изтърпяване на
наложеното им наказание „лишаване от свобода“, т.е. на онези, които се обхващат
от тесния смисъл на понятието „условия на изтърпяване на наказанието“. Именно
такъв е и настоящият случай на предявен в отделна искова молба иск от Н.Ц., по
което е било образувано настоящото а.д. № 477/2021г.
Що се
отнася до наведения втори довод за недопустимост на решението, настоящият
съдебен състав също го намира за неоснователен, защото при извършената служебна
проверка на валидността и допустимостта на решението не установи претендираното
произнасяне свръх петитум от първоинстанционният съд. Макар в подадената
първоначална искова молба Ц. да е претендирал конкретно неизпълнение на
задълженията за предоставяне на самостоятелно легло и спални принадлежност, то
в същата общо е залегнал и оплаквания досежно кубатурата, квадратурата на
спалните помещения, отоплението им, проветрението им, наличие на течаща вода и
тоалетна, като след оставяне без движението на същата и в указания срок е
подадена поправена искова молба, в която
от името на ищеца и чрез назначения му процесуален представител същият е
мотивира по вече ясен и конкретен начин от кои точно неблагоприятни условия на
затворническата среда, в които той
претендира, че е бил поставян през процесния период, е претърпял вреди,
което Съдът е съобразил в своето решение и съотв. не е разгледал други условия,
освен така посочените в първоначалната и поправената искови молби.
По така
изложените по-горе доводи касационната инстанция обоснова извод за
неоснователност на искането на касатора да се постанови решение, с което да се
обезсили, като недопустимо процесното решение, постановено по а.д. № 477/2021г.
по описа на този съд.
Относно правилността на жаления съдебен акт,
настоящата инстанция приема извода, че същият не е постановен в нарушение на
приложения материален закон.
На първо
място следва да се посочи, че в производствата по чл.284 от ЗИНЗС е налице
обърната доказателствена тежест, като изцяло в тежест на ответника е да
установи законосъбразността на извършената от администрацията на ответника
дейност, която е свързана с прилагане правилата относно изтърпяване на
наказанията „лишаване от свобода“ в неговите поделения, за да се обори
установената законова презумпция за вреди. При съобразяване на същата, Съдът
правилно е приел и мотивирал изводи относно това кое от тези задължения
ответникът доказва, че е изпълнил, съотв. кое от тях не е доказал, че е
изпълнил, като същите изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, което не
налага на осн. чл.221, ал.2, изр. второ от АПК тяхното приповтаряне.
Само за
пълнота следва да се посочи, че липсата на обективирани оплаквания от лишеният
от свобода от поставянето му при неблагоприятни условия на изтърпяване на
наложеното му наказание, не води автоматично до извод, че същият не е търпял
вреди, при условие, че в закона е налице презумпция за такива, ако се докаже
незаконосъобразна административна дейност, каквато обосновано Съдът приема, че
е налице относно част от наведените конкретни условия. На второ място, също не
може да се обоснове извод, че не са настъпили у ищеца неблагоприятни
неимуществени последици за него, само защото същият не е претърпял конкретни
физически увреди. Наличието на такива само ще е основание за определяне на
по-голям размер на обезщетението, което Съдът ще определи. Не на последно
място, следва да се посочи, че ЗИНЗС изрично установява като задължения на
затворническата администрация да осигурява благоприятни условия на изтърпяване
на наложеното им наказание, сред които са тези за минимална жилищна площ,
постоянен достъп до течаща вода и тоалетна, възможност за проветряване на
помещенията, относно тяхната осветеност, а в чл.84, ал. 2, т.3 изрично
установява правото на всеки лишен от свобода на спални принадлежности и
самостоятелно легло. Доколкото първоинстанционният съд е установил частично
неизпълнение на установените законови задължения от страна на пенитециарната
администрация, т.е. незаконосъобразна административна дейност на същата,
проявена в процесния период, то напълно законосъобразно и прилагайки
установената законова презумпция, е извел извод, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди от такава, тъй като е бил поставен в неблагоприятни условия
на изтърпяване на наложеното му наказание. Този му извод е изцяло съобразен с
практиката на националните съдилища, обусловена и от практиката на ЕСПЧ, че поради
такова бездействие на администрацията на ответника, същата е извършила
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС
/съотв. на чл.3 от EКЗЧПС/, в
резултат на което засегнатият от тази незаконосъобразна дейност затворник търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, които вреди се явяват пряка и
непосредствена последица от тава незаконосъобразно бездействие.
Още
в пилотното решение от 27.01.2015г. на ЕСПЧ по делото „Нешков и други против
България“ Съдът коментира, че „..когато оплакването ….е по силата на чл.3 от
Конвенцията….съдът….трябва да направи преглед на твърдените действия или
бездействия и дали съответното поведение е прекомерно и е довело до нарушаване
на този член съобразно принципите и стандартите, установени от Съда /ЕСПЧ/ в
неговата практика…..Ако…съдът…констатира, било то по същество или изрично, че е
налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на условията, при които
въпросното лице е било задържано /в миналото или към настоящия момент/, то този
…съд трябва да предостави подходяща компенсация….Констатацията, че условията не отговарят на изискванията
на чл.3 от Конвенцията дава основание да се направи предположение, че са
причинили неимуществени вреди на пострадалия човек.”. В контекста на така
приетото в това
решение, правилно първоинстанционният съд и след правилната
преценка на приетите доказателства е извел извода, че за процесният период
ищецът Ц., в следствие на незаконосъобразното бездействие на ответника по
отношение изпълнение на задължението му за осигуряване на спални принадлежности
и не поддържането на добри хигиенни условия в килията е допуснала нарушение на чл.3 от ЗИНЗС /еквивалентен на
чл.3 от ЕКПЧ/, което е обусловило и изводът, че Ц. действително е поставен в неблагоприятни условия на изтърпяване на
наложеното му наказание, които са му нанесли неимуществени вреди, които следва
да бъдат обезщетени с подходяща /справедлива/ компенсация.
Ттвърдението за незаконосъобазност на
решението поради неправилно приложение на чл.52 т ЗЗД, касационната инстанция
приема също за неоснователно. Няма спор, че част от твърдените неблагоприятни
условия са били приети от първоинстанционният съд за неустановени, защото
ответникът е оборил твърдения на ищеца за недостатъчна жилищна площ, не добра
осветеност и проветреност на спалното помещение, липса на постоянен достъп на
течаща вода и тоалетна, а за други е извел извода, че са били налице и съотв. е
обосновал извод за търпене на вреди, като е определил конкретният размер на
обезщетението. Същото правилно е определено при съобразяване единствено на
кумулативният ефект на установените неблагоприятни условия, както и на не
малката продължителност на периода – около 5 години, през който тези условия са
оказвали влияние върху ищеца. Споделя се изводът, че ефектът е бил негативен
върху неимуществената сфера на ищеца, тъй като същият е бил поставян при
нехуманни условия, които са накърнили неговото достойнство. Съдът е съобразил,
че от кумулативният ефект на това неблагоприятно засягане на неимуществената
сфера на ищеца, същият не е претърпял конкретни физически увреди, в резултат на
което е приел за справедливо обезщетение в размер на 1 200 лева и е
отхвърлили исковата претенция да пълният размер от 42 000 лева. Този
размер, според настоящата инстанция, не е несъразмерен, нито определен в
нарушение на чл.52 от ЗЗД, защото напълно кореспондира на установяванията пред
съда относно интензитета на търпене на вредата и на продължителния период на
нейното търпене.
В решението по делото Й. против България ЕСПЧ
установява, че „за да попадне в приложното поле на чл.3,
малтретирането трябва да достигне една определена минимална степен на суровост.
Преценката на този минимум е относителна - тя зависи от всички обстоятелства по
делото, като продължителност на малтретирането, физическите и психическите последици
от него…Съдът определя едно
отношение като "нечовешко", когато, inter alia, то е било умишлено,
прилагано е в продължение на часове и е причинило или действително телесно
нараняване, или интензивно физическо и психическо страдание. …… Въпросът дали целта на отношението е била да унизи
жертвата е следващият фактор, който трябва да бъде взет под внимание, но
отсъствието на такава цел не може да изключи напълно нарушение на чл.3. Претърпените страдания
и унижение трябва да излизат извън границите на неизбежния елемент страдание
или унижение, свързан с определена форма на законно отношение или наказание.
Мерките, лишаващи човека от неговата свобода, често могат да включват такъв
елемент”. Според ЕСПЧ, чл.3 от Конвенцията „задължава държавата да осигури на задържаното под
стража лице, от една страна, условия, съобразени с уважението към неговото
човешко достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на мярката
задържане под стража да не го подлага на страдание или трудности от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането под стража….“. Целта
на това производство е да се възстановят онези неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна дейност на ответника,
изразяваща се в поставянето на лишеното от свобода лице в неблагоприятни
условия на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, поради нарушение
на чл.3 от ЗИНЗС. В практиката на ЕСПЧ се говори, че обезщетението следва да е
„справедливо“, като то следва да е определено при отчитане конкретиката на случая,
вкл. и при отчитане под внимание и на местните икономически условия.
Ето защо, касационната
инстанция приема извод, че правилно първоинстанционният съд е определил
конкретният размер на обезщетението, което се явява и справедливо с оглед конкретният случай и за конкретният субект, и
няма основание същият да бъде отменян или изменян, като бъде намален, съотв. да
се отхвърли искът изцяло.
Горното мотивира касационната инстанция да
приеме извод за неоснователност на подадената касационна жалба и за валидност,
допустимост и правилност на решение № 366/03.10.2022г. По отношение на него не
се установи претендираното касационно основание по чл.209, т.3 от АПК и поради
това същото следва да се остави в законна сила.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 366/03.10.2022г., с което ГД“ИН“, в ЧАСТТА, в която е постановено осъждане
на ГД“ИН, гр. София да заплати на Н.С.Ц. сумата от 1200 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия
на администрацията на ответника, изразяващи се в неосигуряване на спални
принадлежности и лоши хигиенни условия за периода от 03.08.2016г. до
03.08.2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.