РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Пловдив, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20235001000729 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 35/22.06.2023 г. по т.д. № 62/2022 г. на ОС-С.,
изменено в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК с определение
№ 115/2.10.2023 г., с което е отхвърлен искът на Н.**-гр.С. да се признае за
установено на основание чл. 694,ал.2,т.1 във вр. с чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ по
отношение на „П.х.“ООД (в несъстоятелност)-гр.Ч., постоянния синдик К. П.
И. и всички кредитори в производството по несъстоятелност, че публичните
вземания, предявени от Н.** срещу „П.х.“ООД, включени в одобрения от
съда по несъстоятелността списък на приети предявени вземания с
определение № 121/7.10.2022 г. по т.д. № 16/2022 г. на ОС-С., обявено в ТР с
№*************** по партидата на дружеството, в размер от 96 691,42 лв.,
от които главници 34 533,28 лв. и лихви 62 158,14 лв., начислени върху
обезпечените главници до 29.07.2022 г., като обезпечени със запор по
постановление изх. № С170021-**********/22.03.2017 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на Н.**-П., вписано в ЦРОЗ с №*************,
в поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.
1
Жалбоподателят Н.а.п.-гр. С. моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в подадената на
17.07.2023 г. въззивна жалба. Като ищец в производството пред окръжния съд
предявява иск с правно основание чл. 694, ал.2,т.1 от ТЗ в качеството си на
кредитор в производство по несъстоятелността на "П.х."ООД (в
несъстоятелност)- гр. Ч. за установяване поредност на удовлетворяване по
чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ на публични ввземания, предявени от Н.** срещу
дружеството, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на
приети вземания на кредитори на длъжника, предявени в срока по чл. 685,ал.1
от ТЗ, в общ размер 96 691,42 лв., от които главница 34 533,28 лв. и лихви
62 158,14 лв., начислени върху обезпечените главници до 29.07.2022 г., като
обезпечени със запор, наложен с постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С170021-022-0015118/22.03.2017 г., издаден от публичен
изпълнител при ТД на Н.**-П., офис С., вписан в ЦРОЗ под №*************.
Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „П.х.“ООД (в несъстоятелност)-гр. Ч. чрез
своите органи с прекратени правомощия не е взел становище по жалбата.
Синдикът в производството по несъстоятелността на „П.х.“ООД (в
несъстоятелност)-гр. Ч. К. П. И. не е подал отговор на въззивната жалба. В
производството пред окръжния иск изразява становище за неоснователност
на предявения иск.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е, видно е и от обявените в търговския регистър
обстоятелства, че ответникът в производството пред окръжния съд
„П.х.“ООД (в несъстоятелност)-гр. Ч. е дружество, за което с решение №
47/14.07.2022 г. по т.д. № 16/2022 г. на ОС-С. е открито производство по
несъстоятелност, като със същото решение дружеството е и обявено в
несъстоятелност. Безспорно е, видно е и от приложения към исковата молба
списък на кредиторите с приети предявени вземания в производството по
несъстоятелността на посоченото дружество, че ищецът Н.**-гр.С. е кредитор
2
с приети вземания. Видно е от обявените актове относно несъстоятелността
на дружеството в ТРРЮЛНЦ, че в това производство е изготвен само един
списък на приетите предявени вземания от кредитор, поради което и
понастоящем Н.**-гр.С. е единственият кредитор с приети вземания.
Безспорно е също така, видно е и от приложеното в копие към исковата молба
определение № 121 от 7.10.2022 г. по т.д. № 16/2022 г. на ОС-С., че съдът по
несъстоятелността в производство по чл. 692,ал.3 от ТЗ по възражение на
кредитора Н.**-гр.С. е одобрил изготвения от временния синдик списък на
приети вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен в търговския
регистър на 25.08.2022 г., като е оставил без уважение възражението на
кредитора Н.**-гр.С. срещу списъка на приетите вземания за неприемане на
претендираната от Н.** привилегия по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ по отношение на
обезпечените публични вземания в общ размер на 96 691,42 лв., от които
главници в размер на 34 533,28 лв. и лихви в размер на 62 158,14 лв.
Безспорно е, видно е и от справка в ТРРЮЛНЦ, че това определение на съда е
обявено в търговския регистър на 10.10.2022 г. На 19.10.2022 г. от възразилия
кредитор Н.**-гр.С. е подадена (изпратена по куриер) по реда и в срока по чл.
694, ал.2,т.1 във вр. с ал.6 от ТЗ исковата молба до окръжния съд, получена в
съда с вх. № 3650/25.10.2022 г.
С исковата молба ищецът Н.**-гр.С. в качеството си на кредитор в
производството по несъстоятелността на „П.х.“ООД (в несъстоятелност)-гр.
Ч. претендира за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.
722,ал.1,т.1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 96 691,42 лв., от
които главница 34 533,28 лв. и лихви 62 158,14 лв., включени в одобрения от
съда списък на приетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл.
685,ал.1 от ТЗ, като обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, вписан
в ЦРОЗ на 8.01.2020 г. Заявено е, че със своя молба от 4.08.2022 г. Агенцията
е предявила пред ОС-С. по делото за несъстоятелността на „П.х.“ООД (в
несъстоятелност)-гр. Ч. публични вземания за данъци и задължителни
осигурителни вноски в общ размер на 220 874,06 лв., от които главници в
размер на 107 281,53 лв. и лихви в размер на 113 592,53 лв. Посочено е, че за
част от предявените от Н.** публични вземания за данъци и задължителни
осигурителни вноски – посочени в молбата за предявяване на вземанията по
пунктове от т.1.1 до т.1.2 включително, от т.1.4 до т.1.9 включително, от т.2.1
до т.2.21 включително, в т.3.1, в т.3.2 и в т.4.1, - възлизащи на общ размер
3
96 691,42 лв., от които главница 34 533,28 лв. и лихви 62 158,14 лв. с
постановление за налагане на обезпечителни мерки от 22.03.2017 г. на
публичния изпълнител при ТД на Н.**-П., офис С. е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми
предоставени за доверително управление-собственост на длъжника,
находящи се във всички търговски лицензирани банки, вписан в ЦРОЗ под
№*************. Посочено е, че вземанията са приети от синдика и са
включени в изготвения от него списък, обявен в ТРРЮЛНЦ на 25.08.2022 г.,
но синдикът не е приел наличието на привилегия по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ по
посочените публични вземания, поради което от Н.** е депозирано
възражение, което е оставено без уважение от окръжния съд с определение от
7.10.2022 г. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ,
съгласно която кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан по
реда на ЗОЗ, има право на предпочтително удовлетворяване при
разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото
имущество. Затова моли съда да установи поредност на тези вземания по чл.
722,ал.1,т.1 от ТЗ.
С подадения на 4.11.2022 г. отговор синдикът в производството по
несъстоятелността на „П.х.“ООД (в несъстоятелност)-гр. Ч. К. И. заявява, че
счита, че описаните обезпечения ги е вписал така, както са предявени, в
последната колона на списъка на приетите от него публични вземания.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че фактите по
делото не са спорни, а спорът е правен – дали в полза на кредитора с прието
вземане Н.**-гр.С. съществува привилегия в удовлетворяване на вземането
му пред другите кредитори с приети вземания, която следва от качеството му
на обезпечен кредитор, предвид вписването на запор в негова полза в ЦРОЗ
върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки и депозити, вложени
вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми
предоставени за доверително управление, собственост на длъжника,
находящи се във всички търговски банки, който запор е вписан в ЦРОЗ под
№************, както и дали тази привилегия обуславя поредност на
удовлетворяването на този кредитор по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ за публичните
вземания, предявени и включени в списъка на приетите вземания на
4
кредиторите, като обезпечени с този запор. Съдът приема, че няма спор
относно съществуването на публичните държавни вземания, посочени от
Н.**-гр.С., и че те са били обезпечени със запор, наложен с постановление за
налагане на обезпечителни мерки от 22.03.2017 г. на публичен изпълнител
при ТД на Н.**-П., офис С., който е вписан в ЦРОЗ на 8.01.2020 г. Съдът
констатира, че синдикът И. е включил посочените вземания в списъка на
приетите вземания, като в графата за обезпечения/привилегии, вкл. по чл.
722,ал.1,т.1 от ТЗ, е вписал забележка „не“, след което от Н.** е подадено
възражение до съда по несъстоятелността, което с определение от 7.10.2022 г.
е оставено без уважение. Съдът преценява, че този отказ на синдика е
законосъобразен, а искът е неоснователен, тъй като Н.** не може да се ползва
от привилегията на обезпечен заложен кредитор по смисъла на чл. 722,ал.1,т.1
от ТЗ, защото обезпечението запор по постановлението за налагане на
обезпечителни мерки от 22.03.2017 г., който запор е вписан на 8.01.2020 г. в
ЦРОЗ, е било наложено на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202,ал.1 във вр. с
чл. 195,ал.1-3 от ДОПК, а не по реда на Закона за особените залози. Съдът
намира, че възможността да се впише запор в регистъра на особените залози
(ЦРОЗ) на основание чл. 26,ал.3,т.11 от ЗОЗ е отпаднала с изменението на
разпоредбата, обнародвано в ДВ, бр.105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г.,
поради което постановлението за налагане на запор от 22.03.2017 г. и
вписването му в ЦРОЗ на 8.01.2020 г., макар преди откриване на
производството по несъстоятелност, е невалидно и не е в състояние да
придаде на Н.** качеството на заложен кредитор по ЗОЗ с обезпечение по чл.
722,ал.1,т.1 от ТЗ. Затова окръжният съд отхвърля предявения иск.
С подадената въззивна жалба жалбоподателят Н.**-гр.С. твърди, че на
основание чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ след като вземането е обезпечено със запор,
вписан по реда на ЗОЗ, то при извършване на разпределение на постъпилите
суми от осребреното имущество кредитор с вписан по реда на ЗОЗ запор ще
се ползва от привилегировано и първо по реда си удовлетворяване при
разпределение на сумата, получена от реализацията на обезпечението.
Твърди, че е достатъчно в производството по несъстоятелност кредиторът да
представи на основание чл. 685,ал.2 от ТЗ писмени доказателства за
привилегиите и обезпеченията на своите вземания – в конкретния случай
вписани по реда на ЗОЗ запори, каквито доказателства в случая са
представени от Н.**. Заявява, че очевидно в текста на разпоредбата са
5
включени освен договорените между длъжника и кредитора обезпечения
(особен залог и ипотека) и наложените в хода на принудителното изпълнение
обезпечителни мерки (запор върху имущество по чл.4 от ЗОЗ), които са
вписани в ЦРОЗ съгласно чл.26,ал.3,т.1 от ЗОЗ, в която разпоредба изрично е
посочено, че сред подлежащите на вписване обстоятелства в ЦРОЗ е и
запорът върху имущество по чл.4 от ЗОЗ. Отбелязва, че вписването в ЦРОЗ
има както оповестително, така и защитно действие – вписаното обстоятелство
се счита известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването
съгласно чл. 30,ал.1 от ЗОЗ и именно вписването прави запора
противопоставим на третите лиза, като противопоставимостта се предпоставя
от оповестителното действие на вписването. Посочва, че граматическото и
систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ налага
извода, че нормативно регламентираната привилегия на вземанията
обезпечени със запор се отнася единствено и само до предпочтително
удовлетворяване на вземания от получена сума при реализация на
обезпечение в конкретно производство по несъстоятелност. Посочва, че
разпоредбата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ е императивна и не подлежи на
стеснително тълкуване, като тя регламентира привилегията на вземания при
реализация на активи именно в самото производство по несъстоятелност.
Твърди, че волята на законодателя е ясна и създава привилегия за кредитор,
чиито вземания са обезпечени със запори вписани по реда на ЗОЗ, да
удовлетвори предпочтително вземанията си при разпределение на суми,
получени от реализация на имуществото, върху което са наложени
обезпечителните мерки, която привилегия не съществува докато търговецът
не е в открито производство по несъстоятелност, поради което и нормата на
чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ е специална и изключва приложението на чл. 136 от
ЗЗД. Заявено е, че в производството по несъстоятелност е създаден
привилегирован ред на удовлетворяване на държавата като кредитор за
вземания обезпечени с вписан по ЗОЗ запор – първи по ред, който не
съществува извън производството по несъстоятелност. Твърди, че мотивите
за законодателното въвеждане на тази привилегия се основават на целта да
бъде засилена защитата на държавния интерес при гарантирането на
удовлетворяването на публичните вземания, тъй като в нормалния търговски
оборот търговецът не учредява доброволно обезпечения залог и ипотека в
полза на държавата като кредитор за възникващите от дейността му публични
6
задължения така, както обезпечава задълженията си към останалите
кредитори, които без предоставянето на обезпечение не биха кредитирали
неговата търговска дейност. Оспорва преценката на окръжния съд, че
вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ не създава право на
кредитора да се ползва от привилегия в производството по несъстоятелност.
Заявява, че текстът на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ, който регламентира
привилегиите в поредността на удовлетворяване на вземанията на
кредиторите в открито производство по несъстоятелност, не е променян и
ясно сочи възможността на държавата да се ползва от нормативно признатото
й право на привилегирован кредитор с вписани по надлежния ред и в
съответния регистър обезпечителни мерки, каквито са вписаните в ЦРОЗ
запори, обуславящи правото на предпочтително удовлетворяване на приетите
в производството по несъстоятелност срещу длъжника публични вземания.
Твърди, че разпоредбата на чл. 724,ал.1 от ТЗ не може да се тълкува като
корекция на чл. 722,ал.1 от ТЗ, съгласно който запорът, вписан по реда на
ЦРОЗ е приравнен по последици на реално обезпечение в производството по
несъстоятелност и дава право на държавата като кредитор да се удовлетвори
от получените суми при реализация на имуществото, върху което е бил
наложен запор. Заявява, че изложените от съда аргументи относно
неприложимостта на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ по съществото си представляват
корективно тълкуване на разпоредба, която има императивен характер, а
императивно правило не следва да подлежи на корективо тълкуване и
смисълът му не може да се извлича от други правни разпоредби. Твърди, че в
случая определящо по отношение на претендираната от Н.** привилегия е
това, че законодателят е приравнил правните последици на учредяване на
обезпечение с налагане на обезпечителната мярка запор, която следва да бъде
вписана в ЦРОЗ, за да може да произведе действие в производството по
несъстоятелност, независимо че вписването в ЦРОЗ на обезпечителната мярка
не би могло да бъде приравнено по правно значение на вписването на другите
обезпечения като ипотека и залог в съответните регистри, тъй като сами по
себе си тези обезпечения са с незавършен фактически състав и не могат да
породят правно действие до момента на вписването. Твърди, че с
разпоредбите на чл.17,ал.5 и чл.32а от ЗОЗ законодателят изрично е уредил
конкуренцията между изпълнителните производства по ГПК, ДОПК и
производството по ЗОЗ в случаите, в които е наложен запор и залог върху
7
едно и също имущество и вземания. Заявява, че ако запорът, наложен по реда
на ГПК или ДОПК, не бъде вписан в ЦРОЗ, то той би бил непротивопоставим
на заложния кредитор, вписал особен залог, включително и в производството
по несъстоятелност, независимо че запорът е бил наложен преди вписването
на залога.
Съгласно разпоредбата на чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ, кредитор с неприето
вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето
вземане, ако е направил възражение по чл. 690,ал.1 от ТЗ, но съдът е оставил
възражението му без уважение. В случая ищецът Н.**-гр.С. е предявил
вземанията си в производството по несъстоятелността на „П.х.“ООД (в
несъстоятелност)-гр. Ч., като за посочените в исковата молба вземания е
претендирал и наличие на привилегия - поредност относно реда за
изплащането им при извършване на разпределение на осребрено имущество
по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ. Видно е от изготвения от временния синдик И.
списък на приетите предявени вземания на кредиторите на дружеството, че в
графата „Обезпечение или привилегии“ синдикът е посочил наличието на
обезпечителна мярка запор, наложена с постановление от 22.03.2017 г. на
публичния изпълнител, вписан в ЦРОЗ под №*************, и искането
вземанията да бъдат вписани в списъка на приетите от синдика вземания като
обезпечени с поредност на удовлетворяване по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ, след
което е изписано „НЕ“, поради което правилно от кредитора Н.** е
възприето, че синдикът е отказал да приеме исканата поредност на
удовлетворяване. При тези обстоятелства, след като е ясно, че синдикът е
посочил наличието на обезпечението, но е отказал да посочи в списъка по
чл.686,ал.1,т.1 от ТЗ исканата от кредитора поредност на удовлетворяване по
чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ, кредиторът е направил възражение по чл. 690,ал.1 от ТЗ
и то е оставено от съда по несъстоятелността без уважение. Приема се, че в
тази хипотеза спорът следва да бъде решен в производство по чл. 694 от ТЗ.
Налице са следователно в случая процесуалните предпоставки за надлежното
упражняване на предявения от ищеца иск с правно основание чл. 694, ал.2,т.1
от ТЗ.
Съгласно нормата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ, при извършване на
разпределение на осребреното в производството по несъстоятелността
имущество вземанията се изплащат в посочен ред, като вземанията,
8
обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, се изплащат на първо място от
получената сума при реализация на обезпечението. В случая от кредитора
Н.**-гр.С. посочените в исковата молба вземания, за които се претендира с
оглед вписания в ЦРОЗ запор да бъде прието в производството по
несъстоятелността още към момента на изготвянето на списъка по чл.
686,ал.1,т.1 от ТЗ, че те следва да бъдат евентуално в бъдеще изплащани в
поредност по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ, са надлежно предявени в производството
по несъстоятелност с молба, в която изрично е посочено наличието на
наложен запор върху посочено имущество, вписан в ЦРОЗ преди откриването
на производството по несъстоятелността и е изрично заявено искане за тях да
се предвиди ред за удовлетворяване по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ. Видно е от
представеното от ищеца в копие с исковата молба постановление от
22.03.2017 г. на публичния изпълнител при ТД на Н.**-П., офис С. за
налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 200 от ДОПК и чл.
202,ал.1 от ДОПК във вр. с чл. 195,ал.1-3 от ДОПК, издадено по
изпълнително дело № 4/2010 г. по описа на същата дирекция, че е прието, че
ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане,
поради което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в посочени търговски банки в страната (27 броя банки). Видно
от представените също от ищеца с исковата молба удостоверения от ЦРОЗ №
1532620/2.08.2022 г. и № 1530817/22.07.2022 г., запорът на имущество по чл.
4 от ЗОЗ е вписан в ЦРОЗ на 8.01.2020 г. с вписване №************* и то е с
действие до 8.01.2025 г. Спорно е следователно при тези обстоятелства дали
съгласно нормата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ в посочената нейна част за тези
вземания трябва да се предвиди те да бъдат изплащани при извършване на
разпределение на осребреното имущество преди всички останали вземания,
тъй като са обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, от получената сума
при реализация на обезпечението.
Нормата на чл. 722 от ТЗ, както и нормите на чл. 136 и чл. 137 от ЗЗД,
урежда привилегиите за удовлетворяване на кредиторите. Тя е специална
разпоредба, създадена и приложима именно за производството по
несъстоятелност като вид принудително изпълнение (универсално
принудително изпълнение) в неговата фаза на разпределение на осребреното
9
имущество. Съгласно разпоредбата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ трябва да бъдат
на първо място изплатени вземанията, които са обезпечени. Тази разпоредба
изрично посочва кои са тези обезпечени вземания – вземания, обезпечени със
залог или ипотека (с правна уредба по чл. 149-179 от ЗЗД), както и такива,
обезпечени със запор, вписан по реда на Закона за особените залози – от
получената сума при реализация на обезпечението. Нормата е ясна и не се
нужда от тълкуване. Няма съмнение и относно значението на употребения в
нормата термин запор. Волята на законодателя е напълно ясно изразена и тя е
вземанията, които са обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, да се
изплащат преди другите вземания (посочени в чл. 722,ал.1,т.т.2-12 от ТЗ) от
получената сума при реализация на обезпечението при извършването на
разпределение на осребреното в производството по несъстоятелността
имущество. Видно е от текста на нормата, че тя изисква обезпечителният
запор да бъде вписан по реда на ЗОЗ. Съгласно нормата на чл. 26,ал.3,т.1 от
ЗОЗ на вписване в ЦРОЗ подлежи запорът върху имущество по чл.4 от ЗОЗ,
като в случая съгласно удостоверенията от ЦРОЗ направеното на 8.01.2020 г.
е такъв вид вписване в ЦРОЗ. Вписването съгласно нормата на чл. 30,ал.1 от
ЗОЗ на наличието на обезпечението запор върху имущество по чл.4 от ЗОЗ се
счита известно на третите добросъвестни лица от момента на извършването
му. Нормата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ създава привилегията за кредитора при
установяване на ясно посочено обстоятелство – обезпечителен запор, вписан
по реда на ЗОЗ, тъй като с това вписване запорът е обявен по начин, който
несъмнено установява спрямо останалите кредитори неговото наличие.
Съгласно разпоредбата на чл. 46,ал.1 от ЗНА разпоредбите на нормативните
актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в
смисъла, който на-много отговаря на други разпоредби, на целта на
тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Тъй
като в случая точният смисъл на нормата е напълно ясен, то тя трябва да се
прилага така, както е създадена от законодателя, като не подлежи на
тълкуване. Становище, че една норма не следва да бъде прилагана, не
обосновава корективно нейно тълкуване, а отказ тя да бъде спазвана.
Несъмнено е, че законодателят не е придал специален смисъл на термина
запор, употребен в нормата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ, а е създал уредба, която е
специфична за производството по несъстоятелността. Несъмнено е, че
нормата на чл. 26,ал.3,т.1 от ЗОЗ е предвиждала и предвижда, че на вписване
10
подлежи запор върху имущество по чл.4 от ЗОЗ, т.е. несъмнено е, че запор по
реда на ЗОЗ е следвало да се вписва и се вписва, поради което нормата на чл.
722,ал.1,т.1 от ТЗ, уреждаща случая на привилегията на вземане, обезпечени
със запор, вписан по реда на ЗОЗ, не е лишена от съдържание. Извършваните
от законодателя промени в ЗОЗ и ДОПК след 2005 г. не са надлежен аргумент
за отказ от прилагане на нормата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ в частта относно
уредбата на изплащането на вземанията, обезпечени със запор, вписан по реда
на ЗОЗ, от получената сума при реализацията на обезпечението при
извършване на разпределение на осребрено имущество, тъй като е очевидно,
че законодателят не е извършил промяна и в нормата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ.
Също така уредбите на ГПК и ДОПК относно привилегиите на вземания,
обезпечени със запор, не могат да се приемат за надлежен аргумент нормата
на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ да не бъде прилагана, тъй като тя несъмнено е
специална, създадена от законодателя за целите и в рамките на
производствата по несъстоятелност. Според нормата на чл. 638,ал.6,изр.2 от
ТЗ (до измененията, обн. в ДВ, бр.66/2023 г., чл. 638,ал.4,изр.2 от ТЗ)
наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са
непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, но тя не урежда
наложените в обезпечително производство запори и възбрани. Нормата на чл.
724,ал.1 от ТЗ урежда изрично само посочените в нея случаи - на
удовлетворяване на обезпечен със залог или ипотека кредитор или на
кредитор с право на задържане. Може да се спори необходима ли е тази
правна уредба по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ - относно изплащането на първо място
на вземания, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, след продажба на
имуществото по обезпечението (от получената сума при реализация на
обезпечението) - при положение, че по начало в производството по
несъстоятелност наложените обезпечения възбрана и запор следва да бъдат
съобразявани при разпределение на осребрено имущество. Например,
несъмнено е, че независимо, че това не е посочено в нормата на чл.
722,ал.1,т.1 от ТЗ, наличието на наложена възбрана въз основа на допуснато
обезпечение на иск следва да бъде съобразено при разпределението.
Включително вписването на обезпечителната възбрана определя, че и
вземане, обезпечено с ипотека, вписана след вписването на възбрана върху
имота, се удовлетворява в реда на хирографарните кредитори, т.е. при
съобразяване с правата на кредитора, в чиято полза е наложено обезпечението
11
(в тази насока – ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК).
Принципно същото е положението и при обезпечителния запор, като в случая
по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ неговото вписване в ЦРОЗ определя правна
сигурност относно съществуването и датата на обявяването му. Съгласно
нормата на чл. 621 от ТЗ, доколкото в Част четвърта „Несъстоятелност“ на ТЗ
(т.е. в цялото производство по търговска несъстоятелност) няма особени
разпоредби, прилагат се съответно разпоредбите на ГПК. Както е посочено в
разпоредбата на чл. 459,ал.1 от ГПК, за кредитор, в полза на който е
допуснато обезпечение чрез налагане на запор, припадащата му се сума като
обезпечен кредитор се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се
предава, след като представи изпълнителен лист (а ако обезпечението бъде
отменено, тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща
на длъжника). В хода на принудително изпълнение, включително такова по
търговска несъстоятелност, не могат да бъдат игнорирани наложените в полза
на кредитор обезпечения, съответно, неговите права да получи съответно
удовлетворяване. Затова нормата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ не може да се
приеме за безпредметна, доколкото тя всъщност установява привилегия за
обезпечен кредитор – чието вземане е обезпечено със запор, вписан по реда
на ЗОЗ. След като нормата на чл. 686,ал.1,т.1 от ТЗ изисква привилегиите да
бъдат отразени в списъка, би следвало и този вид привилегия да бъде
посочена от синдика. В случая запорът е вписан на 8.01.2020 г., преди
откриването на производството по несъстоятелност с решението на съда по
несъстоятелността от 15.07.2022 г., и обезпечените вземания са приети от
синдика. Съответно, списъкът може да бъде оспорен относно привилегията от
длъжника или от друг кредитор (в случая и до момента Н.** е единственият
кредитор в това производство по несъстоятелност) съгласно чл. 690,ал.1 от
ТЗ, съответно, да се разреши така възникнал спор. В такъв спор може да се
постави от длъжника или от друг кредитор за разглеждане въпросът дали
кредиторът с вписания по реда на ЗОЗ запор като обезпечение на неговото
вземане действително има привилегия да получи плащане. При разглеждането
на такъв спор може да се проверява и преценява дали между дружеството-
длъжник и кредитора (в случая Н.**) е сключван договор за особен залог,
съответно, дали дружеството е залагало свое имущество по чл.4 от ЗОЗ и
допустимо ли е след отмяната на чл. 26,ал.3,т.11 от ЗОЗ с изменението на
нормата на чл. 26,ал.3 от ЗОЗ, обнародвано в ДВ, бр.105/2016 г., в сила от
12
30.12.2016 г., съгласно която норма на вписване в регистъра е подлежал
запорът, наложен по реда на ДОПК, но след 30.12.2016 г. такава разпоредба в
ЗОЗ няма, да се вписва обезпечителен запор, наложен по чл. 200 във вр. с
чл.202,ал.1, вр. чл. 195,ал.1-3 от ДОПК, в ЦРОЗ по реда на чл. 26,ал.3,т.1 от
ЗОЗ. При изготвянето на списъка обаче, с оглед установените обстоятелствата
в настоящия случай и съгласно нормата на чл. 686,ал.1,т.1 във вр. с чл.
722,ал.1,т.1 от ТЗ, синдикът е следвало да посочи в списъка привилегията, но
неоснователно синдикът е отказал да отбележи в списъка привилегия за
кредитора Н.** по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ, тъй като вземанията са обезпечени
със запор, вписан по реда на ЗОЗ.
Установява се, че окръжният съд неоснователно е отказал да приложи
нормата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ при решаването на разглеждания правен
спор, съответно, да уважи предявения иск. Въззивната жалба е основателна и
следва да бъде уважена. Обжалваното решение на окръжния съд следва да
бъде отменено и предявеният иск бъде уважен, като се признае за установено
на основание чл. 694,ал.2,т.1 във вр. с чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ по отношение на
„П.х.“ООД (в несъстоятелност)-гр.Ч., постоянния синдик К. П. И. и всички
кредитори в производството по несъстоятелност, че публичните вземания,
предявени от Н.** срещу „П.х.“ООД, включени в одобрения от съда по
несъстоятелността списък на приети предявени вземания с определение №
121/7.10.2022 г. по т.д. № 16/2022 г. на ОС-С., обявено в ТР с
№*************** по партидата на дружеството, в размер от 96 691,42 лв.,
от които главници 34 533,28 лв. и лихви 62 158,14 лв., начислени върху
обезпечените главници до 29.07.2022 г., като обезпечени със запор по
постановление изх. № С170021-**********/22.03.2017 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на Н.**-П., офис С., вписано в ЦРОЗ с
№*************, са в поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на Н.**-гр.С.
като ищец и жалбоподател и в тежест на ответното търговско дружество
следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно нормата на
чл. 78,ал.8 във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл.25,ал.1 от НЗПП то следва да се
определи в размер на по 150 лв. за всяка от двете съдебни инстанции или
общо в размер на 300 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.6 във вр. с чл. 694,ал.7 от ТЗ
13
държавната такса се определя върху ¼ от вземането, за което е предявен
установителният иск, като при предявяване на иска не се внася предварително
ДТ. Следователно дължимата ДТ за производството пред окръжния съд е (4%
от ¼ от 96 691,42 лв.) 966,91 лв., а за производството по въззивната жалба е
(2% от ¼ от 96691,42 лв.) 483,46 лв., или общо 1450,37 лв. и тази сума
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 35/22.06.2023 г. по т.д. № 62/2022 г. на ОС-С.,
изменено в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК с определение
№ 115/2.10.2023 г., с което е отхвърлен искът на Н.**-гр.С. да се признае за
установено на основание чл. 694,ал.2,т.1 във вр. с чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ по
отношение на „П.х.“ООД (в несъстоятелност)-гр.Ч., постоянния синдик К. П.
И. и всички кредитори в производството по несъстоятелност, че публичните
вземания, предявени от Н.** срещу „П.х.“ООД, включени в одобрения от
съда по несъстоятелността списък на приети предявени вземания с
определение № 121/7.10.2022 г. по т.д. № 16/2022 г. на ОС-С., обявено в ТР с
№*************** по партидата на дружеството, в размер от 96 691,42 лв.,
от които главници 34 533,28 лв. и лихви 62 158,14 лв., начислени върху
обезпечените главници до 29.07.2022 г., като обезпечени със запор по
постановление изх. № С170021-**********/22.03.2017 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на Н.**-П., вписано в ЦРОЗ с №*************,
в поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „П.х.“ООД (в
несъстоятелност)-гр.Ч., КК“П.“, База за отдих „П. п.“, ЕИК *********,
постоянния синдик К. П. И. и всички кредитори в производството по
несъстоятелността, че публичните вземания, предявени от Н.** срещу
„П.х.“ООД (в несъстоятелност)-гр.Ч., включени в одобрения от съда по
несъстоятелността списък на приети предявени вземания с определение №
121/7.10.2022 г. по т.д. № 16/2022 г. на ОС-С., обявено в ТР с
№*************** по партидата на дружеството, в размер от 96 691,42 лв.,
от които главници 34 533,28 лв. и лихви 62 158,14 лв., начислени върху
14
обезпечените главници до 29.07.2022 г., като обезпечени със запор по
постановление с изх. № С170021-**********/22.03.2017 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на Н.**-П., офис С., вписано в ЦРОЗ с
№*************, са в поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА „П.х.“ООД (в несъстоятелност)-гр.Ч., КК“П.“, База за
отдих „П. п.“, ЕИК ********* да заплати на Н.а.п.-гр. С., бул.“К.Д."**
сумата 300 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение за защита на
агенцията в производството по спора пред окръжния съд и пред апелативния
съд.
ОСЪЖДА „П.х.“ООД (в несъстоятелност)-гр.Ч., КК“П.“, База за
отдих „П. п.“, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Апелативен съд – гр. П., бул. „6-ти с."***, БУЛСТАТ
********** сумата 1450,37 лв. – държавна такса, дължима съгласно
разпоредбата на чл. 694, ал.7 от ТЗ за производството по т.д. № 62/2022 г. на
ОС-С. и за въззивното производство по в.т.д. № 729/2023 г. на АС-П., както и
сумата 5 лв. за ДТ за издаване на изпълнителен лист за събиране на горната
сума при невнасянето й от дружеството до влизане на настоящото решение в
сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15