Р Е Ш Е Н И Е
№1673
гр. П., 31.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 04576
по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато за установено по отношение на А.Й.А., че дължи на ищцовото дружество сума в
размер на 251,41 лева, представляваща 2/6 от общата стойност (754,41 лева) за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ
се в гр. П., ул. «****, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., както и
сумата от 48,99 лева, представляваща 2/6 от общата начислена законна лихва за
забава (146,98 лева) на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до
26.09.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано
от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Процесуалният представител на ответната страна е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковите претенции. Релевира се възражение за погасаване по давност на процесните вземания. Оспорва се наличието на сключен договор за продажба на топлинна енергия, за което излага подробни доводи. Оспорва се доставянето на топлинна енергия до имота.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу А.Й.А. а вземанията, които са предмет на
настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 03389 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за
изпълнение е подадено възражение от длъжника, поради което са дадени
указания за предявяване на настоящите искове.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.
По делото е приложен нотариален акт от 18.06.2014 г., от който става ясно, че А.Й.А. е собственик на процесния имот с адрес гр. П., ул. «****.
В
първото съдебно заседание процесуалният представител на ответника не оспорва
стойността на доставената топлинна енергия и размера на обезщетението за
забава, поради което е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че до процесния имот е доставяна топлоенергия на обща стойност 754,41 лева за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г., както и че лихвата за забава е в общ размер на 146,98 лева,
считано от 09.07.2015 г. до 26.09.2017 г.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По
делото се установи, че ответницата е собственик на процесния имот, което се
подкрепя от приложения нотариален акт. Това води до извод, че между страните по
делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите
условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната
топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка
между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната
сума. По делото не е спорно, че до имота е доставяна топлинна енергия на
стойност 754,41 лева за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Страните не спорят, че размерът на лихвата
за забава е 146,98 лева, считано от 09.07.2015 г. до 26.09.2017 г.,
Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за месец март 2016 г. (предпоследния месец от исковия период) е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.05.2016 г., а тригодишният давностен срок изтича на 01.05.2019 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 29.05.2019 г., т. е. след изтичане на давностния срок за месец март 2016 г. и предходните отчетни месеци от исковия период, т. е. за периода от 01.05.2015 г. до 31.03.2016 г. вземанията за стойност на тополоенергия са погасени по давност. Изрично следва да се отбележи, че за последния месец (април) 2016 г. от исковия период не е начислявана стойност на топлинна енергия. Това е така, тъй като в извлечението от сметка е посочена отрицателна стойност (-476,22 лева). Това води до извод, че не се дължат вземания за стойността на топлинна енергия.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Допълнително следва да се отбележи, че за последния месец не се претендира лихва, доколкото в извлечението от сметка е посочена отрицателна стойност.
Горното води до извод за неоснователност на исковите претенции и като такива следва да се отхвърлят.
По разноските:
Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на направени разноски в исковото и заповедното производство съобразно отхвърлената част на исковете. Видно от договорите за правна помощ се установява, че ответникът е направил разноски по 300 лева за адвокатски хонорар в исковото и заповедното производство, които следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от „Топлофикация – П.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” срещу А.Й.А., ЕГН **********, с адрес ***, че ответната
страна дължи на ищцовото дружество сума в размер на 251,41
лева, представляваща 2/6 от общата стойност (754,41 лева) за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****,
за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 48,99 лева,
представляваща 2/6 от общата начислена законна лихва за забава (146,98 лева) на
месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до 26.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 03389 по описа за 2019 г.
на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на А.Й.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата
в размер на 300 лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство и сумата от 300 лева- разноски в заповедното производство
по ч. гр. д. № 03389 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03389 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А