Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Сливен, 29.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1259 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени конститутивни искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за обявяване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и кумулативно съединен с него осъдителен
иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, за което е останал без
работа поради уволнението, в размер на брутното му трудово възнаграждение.
Ищецът твърди, че по
силата на трудов договор от 09.02.1988 г. бил работник при ответното дружество,
като от 2017 г., след трудоустрояване, заемал длъжността „Водопроводчик /ремонт
водомери/“. Със Заповед № 17 от 24.04.2020 г. на управителя на „Водоснабдяване
и канализация - Сливен“ ООД трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, поради спиране на работа за повече от 15
работни дни. Излага, че след въвеждане на извънредното положение в страната,
работодателят издал Заповед № РД-07-156 от 27.03.2020 г. за спиране на
дейността на всички работници във „Водомерно звено“, където работел и ищецът,
считано от 30.03.2020 г. Ищецът твърди, че преди издаването на заповедта е бил
помолен от работодателя да подаде молба за 5 дни платен и 5 дни неплатен отпуск
като, въпреки че подал молба за ползване единствено на 5 дни ПГО, със Заповед
на управителя от 20.03.2020 г. на ищеца било разрешено ползването на 10 дни
платен отпуск - от 16.03 до 27.03.2020 г., за което ищецът твърди, че е
принудително и не отговаря на изискванията на КТ. Излага твърдения, че с
издаване на Заповед № РД-07-156 от 27.03.2020 г. реално не е спирала дейността
на дружеството и няма как спирането на дейността на „Водомерното звено“ да бъде
абсолютно, т. к. без такова звено „ВиК - Сливен“ не може да функционира. Поради
това счита, че със заповедта за спиране на дейността управителят на дружеството
е целял да заобиколи закона и да създаде предпоставки по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, за да прекрати правоотношенията си с ненужни служители, започнало още с
повишаване цените на продаваните от дружеството водомери, неизползване на
щатните работници за ремонт на водомерите, неизпълнение на заповеди на ДКЕВР за
подмяна на водомерите в цялата мрежа и умишлено създаване на нерентабилност на
звеното. Изтъква още, че работодателят не е предложил на ищеца работа на друга
длъжност и твърди наличие на дискриминация по чл. 8, ал. 3 КТ, тъй като ищецът
е с 60 % трайна неработоспособност, със стаж от 32 г. при ответника и му
остават 3 год. до придобиване на право на пенсия, а в ответното дружество се
назначават много нови служители и работят много пенсионери, които получават и
заплата, и пенсия. Претендира отмяна на уволнението като незаконосъобразно,
възстановяването му на предишната длъжност и осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за времето на оставане без работа за период от 6 месеца, в
размер на брутното му месечно трудово възнаграждение - 939,80 лв. или общо
5 638,88 лв., както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
е подал в срок отговор на исковата молба, с който излага становище за
неоснователност на предявените искове. Не оспорва твърденията, че ищецът е бил
негов работник на посочената длъжност, нито че със Заповед от 27.03.2020 г. е
спряна работата във „Водомерно звено“ при ответника. Твърди, че прекратяването на
трудовото правоотношение с ищеца е именно на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ,
поради спиране на работата повече от 15 работни дни и оспорва всички твърдения
на ищеца относно причините за спирането. Ответникът излага, че Заповедта за
спиране на дейността на „Водомерното звено“ е издадена във връзка с обявеното в
страната извънредно положение и е била ограничена с определяем срок, който е
бил удължен с решение на Народното събрание, довело до изтичане на 15 работни
дни и настъпване на фактическото основание на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Изтъква,
че е безспорно, че работниците в процесното звено не са изпълнявали трудовите
си функции за срок по-дълъг от 15 работни дни, считано от 30.03.2020 г., като
акцентира върху обстоятелството, че работодателят няма законово задължение да
предлага друга работа на работниците, чието правоотношение прекратява по чл.
328, ал. 1, т. 4 КТ. Излага, че доколко функциите на процесното звено са
присъщи на работодателя и дали впоследствие работата на звеното ще бъде
възстановена са обстоятелства, извън фактическия състав на посоченото основание
за уволнение, като изрично оспорва наличие на дискриминация спрямо ищеца с
твърдения, че регулярно прекратява трудовите правоотношения с работниците,
придобили право на пенсия, както и че в същото звено е имало и други работници
с намалена работоспособност, чиито трудови правоотношения са прекратени поради
спиране на работата за повече от 15 работни дни. Претендира отхвърляне на
исковете и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание ищецът се явява лично и с пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявените искове и моли съдът да ги уважи и да присъди направените в
производството разноски.
Ответното
дружество, редовно призовано, се представлява от пълномощник - адвокат, чрез
който изразява становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат
отхвърлени.
Като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Безспорни са между страните, а се
доказват и от приетите писмени доказателства по делото обстоятелствата, че преди
уволнението ищецът и ответникът са се намирали в безсрочно трудово
правоотношение като ищецът е заемал длъжността „Водопроводчик /ремонт водомери/“
във „Водомерно звено“ на ответното дружество. Със Заповед № РД-07-156 от
27.03.2020 г. на управителя на ответното дружество, на основание чл. 120в КТ и
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
Решение на НС от 13.03.2020 г., е обявено преустановяване на работа и спиране
изпълнението на трудовите функции и дейността на всички работници и служители във
„Водомерно звено“ при „ВиК - Сливен“, считано от 30.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение на територията на Република България.
Трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено със Заповед № 17 от 24.04.2020 г. на
управителя на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД на основание чл. 328,
ал. 1, т. 4 КТ - поради спиране на работа за повече от 15 работни дни.
Предизвестие за прекратяването е
връчено при отказ на ищеца да подпише на 23.04.2020 г., като в него е
отбелязано, че за неспазения срок на предизвестие ще му бъде изплатено
обезщетение.
Със Заповед № 242/20.03.2020 г.,
издадена от работодателя, на ищеца е разрешено да ползва 10 дни платен годишен
отпуск, считано от 16.03.2020 г. до 27.03.2020 г.
Видно от представеното ЕР на ТЕЛК,
ищецът е с 60 % ТНР, поради наличие на заболявания, сред които претърпян
инфаркт на миокарда, коронарна болест, артериална хиперония, захарна болест,
диабетна нефропатия, подагрозна нефропатия и хипотироидизъм.
От представения фиш за изплатено
възнаграждение на ищеца за м. март 2020 г. се установява, че за 21 работни дни
от месеца, същият е отработил 11 дни, 10 дни е ползвал платен годишен отпуск,
начислена е основна заплата в размер на 332,62 лв., клас прослужени години 48 %
в размер на 159,66 лв. и ПГО в размер на 447,52 лв., като общата сума на
брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца е в размер на 939,80 лв.
Видно от представените преписи от
Регистрационна карта на ищеца в Агенция по заетостта и Разпореждане от
04.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Сливен, след прекратяването на
трудовото правоотношение с ответното дружество, ищецът не е зает по друго
трудово правоотношение, а получава обезщетение за безработица.
От представените от
ответника справка за назначени и освободени работници и служители за 2020 г. и
заповеди за прекратяване на трудови правоотношения и ЕР на ТЕЛК към тях, се установява,
че на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ са били прекратени трудовите
правоотношения с всички служители във „Водомерно звено“, някои от служителите в
звено „Инкасо“ и служителя Емил Николов Борисов от звено „Управление“, като
сред уволнените, наред с ищеца С.Е., са налице и други служители с трайно
намалена работоспособност.
От ответника е представена
като писмено доказателство Заповед от 01.08.2018 г., с която е наредена
проверка на цялостната дейност на „Водомерно звено“ от началото на 2018 г.
Видно от изготвения в резултат на проверката доклад, проверяващата комисия е
установила нарушения на служителите Н. Колев, С.Е. и Пламен Петков, установила
е редица нередности, сред които труден контрол на частите за ремонт, неспазване
на регламентиран брой ремонтирани за деня водомери, липса на опис на
ремонтираните водомери, голям процент на върнати от метрология за доработване
водомери и др. Сред предложените от комисията мероприятия за нормализиране
дейността на звеното са прекратяване ремонта на водомери и закупуване на нови,
актуализиране структурата на „Водомерно звено“ и длъжностните характеристики на
работещите в него, създаване на група за монтаж и демонтаж на нови водомери.
По делото е изслушана
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като
компетентно и обективно изготвено. Същото кореспондира напълно с представените
и от двете страни писмени доказателства. От заключението се установява, че през
2018 г. по заповед на управителя е извършена проверка на дейността на
„Водомерно звено“ при ответното дружество, като резултатите са описани в
доклад. Открити са нередности и са дадени препоръки за нормализиране работата
на звеното. По време на обявеното извънредно положение, освен на „Водомерното
звено“ е преустановена със заповед на управителя и дейността на конкретни
служители от звено „Инкасо“ и служителя Емил Николов Борисов от звено
„Управление“. Вещото лице е установило, че след уволнението на ищеца в
ответното дружество са назначени 4 лица, а лицето М. Георгиева е възстановена
на работа по решение на съда, като от уволнените служители на „Водомерно звено“
единствено Н. Митев е назначен отново на друга длъжност. Вещото лице описва, че
към 12.08.2020 г. във „ВиК - Сливен“ работят 8 души, получаващи пенсия за
осигурителен стаж и възраст. В проведените по повод изготвянето на експертизата
разговори вещото лице е уведомено, че към момента служителят Теодор Станчев
пломбира водомери, а служителят Динко Балджиев оформя двустранните протоколи за
монтаж и демонтаж на водомери като ремонт на водомери не се извършва. В т. 7 от
заключението си експертът е описал основните функции и задължения по
длъжностните характеристики на посочените двама служители, като сред
задълженията на Теодор Станчев е да изпълнява други конкретно възложени задачи
като поставяне, монтаж и демонтаж на водомери, а на Динко Балджиев е да
изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с дейността му, която по
НКПД е „специалист - поддръжка санитарно охранителни зони“. В т. 8 от
заключението си вещото лице е описало подробно издадените от управителя на
ответното дружество заповеди във връзка с извънредното положение, сред които и
процесната заповед за преустановяване дейността на „Водомерно звено“, считано
от 30.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение. Вещото лице е описало, че
престоят е продължил 17 работни дни, след което работниците са освободени на
основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. В т. 10 от заключението си експертът е
изложил, че през 2020 г. ответникът е прекратил трудовите правоотношения на 14
служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, на 3 служители на основание чл. 328, ал. 1,
т. 10б и на един служител на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. От служителите
с прекратени правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ от „Водомерно звено“,
трима са били с намалена работоспособност, сред които ищецът - на 59 г., Н.
Колев - на 59 г. и Диана Стоянова - на 50 г., а останалите шестима са на
възраст, както следва: Н. Митев - на 59 г., Борислав Миланов - на 37 г.,
Димитър Гашев - на 32 г., Валентин Вълев - на 60 г., Станимир Стоянов - на 40
г. и Кирил Димов - на 59 г.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на петима работници на ответното
дружество, трима от които с прекратени правоотношения - свид. М. Георгиева, Н.
Колев и Димитър Гашев.
От показанията на разпитаната по делото
свидетелка М. Георгиева, работила като „Отчетник - приемчик водомери“ във
„Водомерно звено“, се установява, че още в края на 2018 г. работата във
„Водомерно звено“ почти е спряла, тъй като са се закупували по-малко резервни части
за ремонт на водомери. Свидетелката описва, че все още „Водомерно звено“ е
запечатано и не извършва никаква дейност, както и че към момента ответното
дружество не извършва ремонт на водомери, но част от дейността на звеното, а
именно пломбирането на водомери, се извършва от други служители, наети на друга
длъжност.
От показанията на свид. Н. Колев се
установява, че още преди спирането на работа на „Водомерно звено“ във връзка с
извънредното положение, водомери са се изпращали за ремонт в други градове, а
не са се извършвали от водомерна работилница на звеното. Свидетелят описва, че
сред дейностите на звеното са били поставяне на водомери, ремонт на водомери,
като свид. М. Георгиева е приемала
заявките, ищецът г-н Е. е ремонтирал водомери, а свид. Колев е ходил да ги
поставя. Според свидетеля към настоящия момент дейността на водомерно звено
продължава да се извършва от служителите на ВиК Теодор Станчев и Динко
Балджиев, а пандемията от Ковид - 19 е послужила като повод да бъде съкратено
цялото „Водомерно звено“.
От показанията на свид. Димитър Гашев
също се установява, че „Водомерно звено“ е било нерентабилно и непечелившо от около
две години, като от ръководството на ответното дружество са правили ревизия и
са казали, че ще затворят цялото звено, увеличили са цените на водомерите,
започнали са да не купуват части за ремонт на водомерите и да ги изпращат в Търново
и в Стара Загора за ремонт, като на практика служителите в звеното са останали
без работа. Свидетелят описва, че дейността на „Водомерно звено“ е била ремонт
на водомери, монтаж при клиентите, пломбиране и изготвяне на протокол, а в
момента служителите Теодор и Динко пломбират водомери. Свид. Гашев изтъква още,
че преди прекратяването на трудовите им правоотношения, работодателят не им е
предложил други длъжности.
От показанията на свид. Деспина Атанасова се
установява, че след обявяването на извънредното положение на 13.03.2020 г., във
„ВиК - Сливен“ са получили писмо от МРРБ, че не следва да се извършват
посещения по домовете, нито от инкасатори, нито от водопроводчици. След това
управителят на ответното дружество издал заповед инкасаторите да работят
дистанционно от вкъщи на 4-часов работен ден, а на „Водомерно звено“ бил обявен
престой със заповед от 27.03.2020 г., считано от 30.03.2020 г. Всички работници
от „Водомерно звено“ били освободени, считано от 24.04.2020. и трудовите им
правоотношения били прекратени на основание обявен престой повече от 15 дни. Свидетелката
описва, че според нея при ответника няма друга подходяща длъжност за ищеца,
както и че г-н Е. е работил преди на длъжност „Монтьор хлор апарати“ като такава
длъжност все още съществува във „ВиК - Сливен“. Свид. Атанасова излага, че „Водомерно
звено“ не е отваряно повече и в момента не работи, като някои служители на „ВиК
- Сливен“ изпълняват само частично някакви дейности на водомерно звено, а
именно пломбират водомери.
От показанията на свид. Динко Балджиев се
установява, че същият работи на длъжност „Специалист поддръжка санитарно охранителна
зона“ при ответното дружество, като след 15.06.2020 г. заедно с колегата си
Теодор Станчев започнали да ходят на адреси. Служителят Теодор Станчев пломбирал
водомерите, а свид. Балджиев попълвал двустранните протоколи. Много рядко Теодор
извършвал демонтаж на стар или монтаж на нов водомер, а ремонт на водомери не
се извършвал от „ВиК - Сливен“. Свидетелят описва, че преди спиране на
водомерното звено, групите от него са извършвали пломбирането, а след
15.06.2020 г. тази дейност е поета от колегата му Теодор Станчев и от него.
Показанията на свидетеля Балджиев се
потвърждават изцяло и от приетите като писмени доказателства в с. з. двустранни
протоколи за монтаж и демонтаж на водомери.
Съдът кредитира всички свидетелски
показания в изложените части, тъй като ги прецени като обективни и логични,
непротиворечиво помежду си и кореспондиращи на останалите събрани по делото
доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Исковете
са предявени в срока по чл. 358, ал. 1,
т. 2 КТ и са процесуално допустими.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
В доказателствена тежест на
ищеца е да докаже, че е бил в трудови правоотношения с ответника, които са
прекратени с процесната заповед, а в тежест на работодателя е да докаже законността на извършеното уволнение на ищеца на
посоченото основание, тоест наличие на взето от работодателя решение за временно преустановяване на дейността на процесното звено
на дружеството и обективното продължаване на това за повече от 15 работни дни,
както и възражението си за липса на дискриминация по отношение на ищеца, а
именно, че регулярно прекратява трудовите правоотношения с работниците,
придобили право на пенсия, както и че в същото звено е имало и други работници
с намалена работоспособност, чиито трудови правоотношения са прекратени поради
спиране на работата за повече от 15 работни дни.
С оглед твърденията на ищеца в негова тежест е да
докаже и наличие на дискриминация от страна на работодателя спрямо него на
твърдените основания - възраст и наличие на физически увреждания.
При така
разпределената доказателствена тежест и с оглед съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства, съдът намира, че уволнението е незаконно на няколко
различни основания.
На първо място, съдът намира
уволнението за незаконно поради неправилно
приложение на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, във връзка с тази на чл.
120в КТ.
Една от най-важните причини, наложили
приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП) е
необходимостта от регулиране на определени въпроси на трудовите правоотношения,
на чието нормално съществуване оказа сериозно отражение обявяването на
извънредното положение.
Нито разпоредбата на чл. 7 ЗМДВИП, нито
пък създадените с § 4 от ПЗР на ЗМДВИП нови разпоредби на чл. 120б, чл. 120в,
ал. 1 и чл. 173а, ал. 1 КТ предпоставят възникването на съответните права на
работодателите с наличието на престой, както това се изисква за пораждане на
субективните права на работодателя по чл. 120, чл. 173, ал. 4, чл. 267, ал. 2 и
чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ.
Предоставянето в чл. 7 ЗМДВИП без
никакви изисквания на определени права на всички работодатели показва, че
законодателят само презюмира наличието на определено неблагоприятно за
работодателя състояние като спиране или най-малко намаляване обема на работата
вследствие на обявяването на извънредното положение.
По същия начин стоят нещата относно
предоставеното в чл. 120в, ал. 1 КТ право на всички работодатели да обявят
преустановяване на работата. Единствената предпоставка за пораждането на това
право е обявяването на извънредно положение. Оттук е видно, че всеки
работодател в страната би могъл да издаде заповед за спиране на осъществяваната
от него дейност, независимо дали някакви обективни причини, като например
престой или намаляване на обема на работата, налагат това. Така на практика
своята дейност има право да преустанови и работодател, чиято дейност не само не
е спряла или намалила обема си, а дори го е увеличила и работодателят
евентуално е изправен пред състояние на производствена необходимост.
В обявено извънредно положение такъв
пример са предприятията, произвеждащи предпазни маски и облекла за защита,
както и етанол и други дезинфектанти, т. е. стоки, за които има многократно
завишено търсене на пазара. В случая наемането на нови работници и/или
служители може да се налага не само заради увеличен обем на работата, но и
когато определена част от работниците (служителите), които досега са работили
за съответния работодател, са възпрепятствани или отказват да продължат да
работят. Именно липсата на достатъчно работна ръка, чийто труд да е в състояние
да отговори в пълна степен на потребностите на производствения процес от
работна сила с определени количество и качество, представлява производствената
необходимост. За разлика от производствената необходимост, престоят се отличава
с недостиг не на работна ръка, а с липса на определени веществени елементи
и/или организационно-технически условия за осъществяване на трудовия процес,
поради което работната сила бездейства. Това е едно обективно състояние на
процеса по ефективно използване на наемен труд, а не от гледна точка на
възможността за производство на стоки и услуги като цяло. Именно в този смисъл
е изискването за наличие на престой (спиране на работата), за да се породят
субективните потестативни права на работодателя по чл. 120, ал. 1 и 2, чл. 173,
ал. 4, чл. 267, ал. 1 и 2 и чл. 328, ал.
1, т. 4 КТ.
Ето защо преустановяването на дейността по чл. 120в, ал. 1 КТ, както не предполага престой, така и по същността
си не представлява такъв, поради
което не би могло да се приравни по правни последици на престоя, тоест
работодателят не би могъл да се ползва от гореописаните субективни права. В
противен случай пораждането на тези права няма да е следствие от наличието на
едно обективно състояние, а на субективната преценка и собствената воля на
работодателя. Съществуването на подобна възможност е недопустимо.
Затова и законодателят изрично
предвижда специални правни последици в този случай, изразяващи се в
регламентирането само на едно субективно
право на работодателя, а именно да предостави платения годишен отпуск на работника/служителя
и без негово съгласие, дори когато съответният работник или служител все още не
е придобил 8 месеца трудов стаж.
По съвсем различен начин стоят нещата в
хипотезата, когато работата е преустановена не със заповед на работодателя, а с
акт на държавен орган. В този случай като резултат от действието на забраната
би се проявило обективното състояние на престой.
Ако определен работодател желае да си осигури законосъобразно
право на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като за
работодател, преустановил по чл. 120в КТ работата на предприятието, отделно
звено, определен работник/служител или на няколко такива, единственото
средство, предвидено в КТ, за справяне с тази ситуация е правото му едностранно
да разпореди ползването на платения годишен отпуск, след като този отпуск се
изчерпи, няма пречка работодателят да
отмени заповедта си по чл. 129в КТ за преустановяване на работата и в
случай, че е налице обективно спиране на
работата, да уволни съответните работници/служители по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, разбира се, след като са изминали 15 работни дни на престой.
Незаконосъобразно обаче е уволнението на това
основание ако правото по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е упражнено по време на
действието на заповедта на работодателя за преустановяване на работата по чл.
120в, ал. 1 КТ.
При тълкуване
разпоредбите на закона и връзките между тях винаги следва да се има предвид и
целта на закона. В случая със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение се въвеждат мерки, целящи адаптиране на трудовите
правоотношения към пандемичната обстановка, които обаче не следва да се
тълкуват като възможност за необмислени уволнения в противовес с правата на
служителите. Напротив, работодателят е изправен пред нелеката задача да
реорганизира дейността на своето предприятие по начин, който защитава правата
на служителите, не ги лишава неправомерно от работа и същевременно ограничава
социалните контакти в работна среда. Не трябва да се забравя също, че тези
мерки имат временен характер и тяхното действие е ограничено до
продължителността на извънредното положение.
На следващо място, съдът намира
уволнението за незаконно и поради това, че макар и формално основанието за прекратяване на трудовите правоотношения да е чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, то на практика е постигнат друг целен от
ответното дружество резултат - съкращаване
на щата на ищеца.
Безспорно
се установи от заключението на СИЕ и писмените доказателства по делото, че „Водомерно
звено“ на ответното дружество е нерентабилно още от 2018 г. насам. Изготвени са
препоръки от извършилата проверка на звеното комисия да се преустанови
дейността по ремонт на водомери, актуализиране структурата на „Водомерно звено“ и длъжностните
характеристики на работещите в него, както и създаване на група за монтаж и
демонтаж на нови водомери.
Установи
се, че макар и срокът на заповедта за спиране работата на „Водомерно звено“,
считано от 30.03.2020 г. да е изтекъл с отмяната на извънредното положение,
считано от 13.05.2020 г., дейността на звеното не е възстановена. Създадена е група за монтаж и демонтаж на
нови водомери, включваща служителите Теодор Станчев и Динко Балджиев, назначени
на други длъжности - „строителен работник“ и „специалист поддръжка - санитарно
охранителни зони“, а дейността по ремонт на водомери, извършвана от ищеца, не е
възстановена, тоест на практика щатовете на служителите от „Водомерно звено“ - „Водопроводчик
/поставяне на водомери/“ и „Водопроводчик /ремонт водомери/“ са съкратени, без
обаче да са извършени необходимите за законосъобразност на уволнението на
основание съкращаване на щата подбор и предварително снабдяване с разрешение от
Инспекцията по труда.
Естествено,
икономически нерентабилно е и никой работодател не е длъжен да поддържа
нерентабилно звено, но уволненията на работниците в него следва да бъдат
извършени законосъобразно и на реалните основания като съкращаване на щата или
закриване на част от предприятието, а не да се използват други основания. В
случая без формално съкращаване на щата на ищеца, на практика ответното
дружество в качеството си на работодател, е постигнало целения резултат да не
се извършва ремонт на водомери в ответното дружество, съответно да няма
работник, нает за извършване на такава дейност.
На последно място, съдът споделя изцяло
изложеното от ищеца основание за незаконност на уволнението поради липса на предложени на ищеца други
подходящи свободни длъжности. Цитираното от ищеца Тълкувателно решение № 22
от 20.04.1990 г. по т. д. № 3/1990 г., ОСГК на ВС е категорично, че при
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5 и т. 7 - 9 КТ предприятието е длъжно да
предложи на работника всички вакантни длъжности, които той би могъл да заеме
съобразно своята правоспособност, образование и трудов стаж, а при уволнение по
чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ квалификацията и подготовката на работника следва да
бъдат достатъчни за ефективно изпълнение на свободните длъжности.
Непредлагането на всички свободни длъжности прави уволнението незаконно, тъй
като се нарушава разпоредбата на чл. 328, ал. 3 КТ.
Работодателят
и сам не оспорва обстоятелството, че преди уволнението не е предлагал други
длъжности на ищеца като защитната му теза, е че липсва такова задължение, както
и че не са били налице подходящи за ищеца длъжности. От една страна обаче от
показанията на свид. Димитър Гашев се установи, че на никой от уволнените
работници от „Водомерно звено“ не са предлагани други длъжности, от друга
страна не се събраха доказателства дали към датата на уволнението в ответното
дружество е имало или не други подходящи за заемане от ищеца вакантни длъжности,
които е следвало да му бъдат предложени. Предвид лежащата у ответника
доказателствена тежест да докаже законосъобразността на уволнението, то
работодателят следваше да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си,
че при него липсват изобщо вакантни длъжности или наличните вакантни длъжности
ищецът не би могъл да заеме съобразно своята квалификацията и подготовка.
На всички изложени
основания уволнението на ищеца се явява незаконно и следва да бъде отменено,
поради което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да
бъде уважен като основателен и доказан.
За пълнота следва да се
отбележи, че съдът не споделя изложените от ищеца твърдения за наличие на дискриминация
по отношение на него при уволнението на основание възраст и наличие на физически увреждания, тъй като от заключението на СИЕ и представените от ответника писмени
документи - справка за назначени и освободени работници и служители за 2020 г.,
заповеди за прекратяване на трудови правоотношения и ЕР на ТЕЛК към тях, се
установи, че на посоченото основание - чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ са прекратени
трудовите правоотношения с всички служители от „Водомерно звено“, а не
единствено с ищеца, както и на някои служители от звено „Инкасо“ и служителя
Емил Николов Борисов в звено „Управление“, независимо от тяхната възраст или
здравословно състояние. Въпреки това, намереният извод за липса на
дискриминация при уволнението, не променя основните изводи на съда за
незаконност на уволнението на другите изложени основания.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. т. 2 КТ
В тежест на ищеца е да
докаже, че по отношение на него е налице незаконно уволнение, както и срокът на
трудовия договор, сключен между него и ответника. С оглед изложените
съображения за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът намира
за доказано, че е налице незаконно уволнение на ищеца. Наред с това трудовият
му договор е бил безсрочен, поради което няма пречка да бъде възстановен на
същата длъжност. Установи се, че щатът на ищеца - „Водопроводчик /ремонт
водомери/“ не е съкратен, а обстоятелството, че няма изрична заповед за
възобновяване дейността на „Водомерно звено“ също не е пречка, тъй като
извънредното положение е отменено, считано от 13.05.2020 г., а това е крайният
срок на преустановяване на дейността на звеното съгласно Заповед № РД-07-156 от 27.03.2020 г. на управителя на
ответното дружество.
Следователно и този иск е основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за
процесния период, за което
доказателствената тежест се носи от ищеца. По делото се доказа, че трудовото правоотношение на ищеца е
незаконно прекратено. От приложените по
делото копие на регистрационна карта на ищеца в Агенция по заетостта и
Разпореждане от 04.05.2020 г. се установява, че след уволнението същият не е
встъпвал в друго трудово правоотношение.
Въпросът
на каква база се определя обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е разрешен
еднозначно и безпротиворечиво в правната доктрина и съдебната практика, при
приложение на разпоредбите на чл. 228 КТ и чл. 17, ал. 1, т. 1 - 7 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ
брутното трудово възнаграждение за определяне обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно
трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. От представения фиш за изплатено възнаграждение на
ищеца за м. март 2020 г. се установява, че за 21 работни дни от месеца брутното
трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 939,80 лв. или среднодневното брутно трудово възнаграждение е в размер
на 44,75 лв.
Предвид обстоятелството, че
към датата на приключване на съдебното дирене не е изтекъл целият претендиран
от ищеца период на обезщетението от 6 месеца, то и искът е основателен частично
за периода от 24.04.2020 г. до 18.09.2020 г., вкл. и за сумата от 4519,75 лв. (4 раб. дни през м. април,
18 раб. дни през м. май, 22 раб. дни през м. юни, 23 раб. дни през м. юли, 21
раб. дни през м. август и 13 раб. дни през м. септември 2020 г. или общо 101 раб.
дни през периода по 44,75 лв. среднодневно БТВ). За периода от 19.09.2020 г. до
24.10.2020 г. и за сумата над уважения размер на иска от 4519,75 лв. до пълния претендиран размер от 5638,88 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да се отбележи, че сумите,
получавани от ищеца като обезщетение за безработица подлежат на връщане при
присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, но съдебната практика е
категорична, че не се приспадат от същото. Получаването
на обезщетение за безработица е единствено доказателство за основателност на
иска по чл. 225, ал. 1 КТ, в каквато насока е и практиката на ВКС - Решение №
275 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 3049/2013 г., IV г. о.
Относно разноските:
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху
уважените искове. С оглед основателността на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и частичната
основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ дължимата
държавна такса е в общ размер на 280,79 лв. (по 50 лв. за неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1
и 2 КТ и 180,79 лв. върху уважения размер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ).
Ответникът следва да заплати и 100 лв. възнаграждение за вещото лице по
изготвената СИЕ, тъй като тя е допусната за установяване на обстоятелства от
предмета на доказване по иска за незаконност на уволнението, който е уважен.
При този
изход на спора право на разноски възниква в полза и на двете страни, съразмерно
с уважената, съответно с отхвърлената част от исковете.
Ищецът
претендира заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800
лв. Ответното дружество също претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
общ размер на 800 лв., от които 200 лв. - заплатени за подаването на писмен
отговор и 600 лв. - за процесуално представителство. Ответникът претендира и
заплатения от него депозит за експертиза, но същата е изготвена по иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид уважаването на иска, заплатената сума следва да
остане в тежест на ответника.
Тъй като
адвокатското възнаграждение и на двете страни е без изрично уговаряне каква
сума се дължи по всеки от исковете, то на база на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съдът приема, че по исковете по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и 2 КТ, възнаграждението е 610 лв. (размера на минималната работна
заплата за 2020 г.), съответно за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
възнаграждението е 190 лв. Ето защо съразмерно с уважената, съответно с
отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 762,29
лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 37,71 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на С.Г.Е.,
ЕГН: **********, с адрес *** и ОТМЕНЯ
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ Заповед № 17/24.04.2020 г. на Управителя
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен,
ул. „Шести септември“ № 27, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е
прекратено трудовото правоотношение със С.Г.Е.,
ЕГН: **********, считано от 24.04.2020 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С.Г.Е., ЕГН:
**********, с адрес *** на заеманата преди уволнението длъжност „Водопроводчик /ремонт водомери/” във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“
№ 27.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“
№ 27 на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.Е., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 4519,75 лв. /четири хиляди петстотин и
деветнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 24.04.2020 г. до 18.09.2020 г., вкл.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.05.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за периода от 19.09.2020 г. до 24.10.2020 г. и за разликата над
уважения размер от 4519,75 лв. /четири
хиляди петстотин и деветнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ до пълния
предявен размер от 5638,88 лв. /пет
хиляди шестстотин тридесет и осем лева и исемдесет и осем стотинки/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ДОПУСКА на основание чл.
242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно
присъждането на сумата от 4519,75 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“
№ 27 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА
ЗАПЛАТИ на С.Г.Е., ЕГН:
**********, с адрес ***, сумата от 762,29
лв. /седемстотин шестдесет и два лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски - заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА С.Г.Е., ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27, сумата от 37,71 лв. /тридесет и седем лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща направените по делото разноски -
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърления размер на
исковете.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“
№ 27 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 380,79 лв. /триста и осемдесет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща
държавна такса върху уважените искове и възнаграждение на вещо лице, заплатено
от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок, считано
от 02.10.2020 г.
Препис от решението да се връчи на
страните чрез техните пълномощници.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: