Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна,
09.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично
заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Антоанета
Атанасова, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 9866
по описа на ВРС за 2019г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен
е от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп” срещу П.Д.Ц. иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1021.12 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Булстрад Бонус Каско”, оформен в застрахователна
полица № 5C089300806, за увреждания на облицовка задна броня, лява и дясна
врата багажник, задна престилка и бутон за осветление за багажник, причинени на
лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. №
В 4269 ВР, от настъпило на 14.05.2018г. пътнотранспортно произшествие в гр.
Варна, бул. „Цар Освободител“, пред „Тойота Карком“
ЕООД по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф”, с
рег. № В 8172 РВ – П.Д.Ц., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.06.2019г., до окончателното
й изплащане.
В исковата
молба се твърди, че по отношение
на лек автомобил
марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № В 4269 ВР, собственост на „Електроразпределение Север” АД, е сключен договор за застраховка
„Булстрад Бонус Каско”, в застрахователна полица № 5C089300806, с период на действие 01.01.2018г. –
01.01.2019г. Излага се, че на 14.05.2018г., водачът на автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф”, с рег. № В 8172 РВ - П.Д.Ц., поради
движение с несъобразена с пътните условия скорост се блъснал
в спрялото пред него моторно превозно
средство марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № В 4269 ВР, в резултат на което
били увредени облицовка задна броня, лява и дясна
врата багажник, задна престилка и бутон за осветление
за багажник. За настъпилото произшествие бил съставен Протокол за ПТП № 1649297/14.05.2018г. По молба
на собственика в ищцовото дружество била заведена щета
№ 470318181800554 и извършен опис
на уврежданията, като отстраняването на щетите било
възложено на автосервиз „Алианс Ауто Варна“ ООД. На последното било
изплатено възнаграждение за извършения ремонт
в размер на 1021.12 лева, съобразно фактура № **********/10.08.2018г. Твърди
се, че виновният
за настъпване на пътнотранспортното произшествие водач е управлявал автомобила без наличие на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. С оглед изложеното и сезира съда с искане за
осъждане на ответника да възстанови
на застрахователя изплатеното от него застрахователно обезщетение. Претендира присъждане и на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.Д.Ц., чрез
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност
на иска. Оспорва се факта на
настъпване на пътнотранспортно произшествие така, както е описан в исковата
молба и че Ц. е управлявал лек автомобил и нарушил Закона за движение по
пътищата, да е бил неправоспособен и да е шофирал без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Оспорват се и вида и размер на вредите. Моли за
отхвърляне на иска.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното на л. 7 от делото, заверено от страната
копие на застрахователна полица № 5С089300806, че между
ищцовото дружество и „Електроразпределение Север“ АД, е сключена
застраховка “Каско” на товарен автомобил “Дачия Докер”, с рег. № В 4269 ВР. Застрахователният договор е със срок
на действие от 01.01.2018г. до 01.01.2019г.
От приложеното на
л. 6 от делото копие на Протокол
за ПТП № 1649297/14.05.2018г., е видно, че на същата дата, в 08.40 ч., в гр.
Варна, бул. „Цар Освободител”, пред автоцентър
„Тойота“, П.Д.Ц., управлявайки лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № В 8172
РВ, поради движение с несъобразена скорост удря спрелия пред него товарен
автомобил Дачия Докер”, с рег. № В 4269 ВР. Съобразно удостовереното в протокол за ПТП вследствие на
сблъсъка е увредена задна част на товарния автомобил и предна част на лекия
автомобил, управляван от ответника Ц.. Протоколът е подписан от участващите в
пътнотранспортното произшествие лица. Вписано в същия е, че по отношение на
ответника е взето административно
отношение за неспазване на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 638, ал. 3 КЗ, като са му
съставени АУАН № 573575 и 573573.
За настъпилото на
14.05.2018г. застрахователно събитие в ищцовото
дружество е заведена щета № 470318181800554/15.05.2018г. При
извършения оглед на автомобила се установени следните щети: облицовка задна
броня, врата багажник лява, врата багажник дясна, престилка задна и бутон за
осветление в багажник. С възлагателно писмо от 18.05.2018г., ремонтът на увреденото
МПС е възложен на “Алианс Ауто Варна” ООД, като според приложената
на л. 14 от делото фактура № **********/10.08.2018г., стойността на ремонта възлиза
на 1021.12 лева с ДДС. Последната
е преведена от ищеца на “Алианс Ауто Варна” ООД с преводно нареждане (л. 18).
От приложената на
л. 17 от делото справка от сайта на Гаранционен фонд се установява, че към
датата на процесното пътнотранспортно произшествие за
лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № В 8172 РВ, е нямало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, което е отразено и подписания от
ответника протокол за ПТП.
По делото е
изслушано заключението по назначената съдебно-автотехническа
експертиза, съгласно което щетите по товарния автомобил, съответстват на
механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, описано в протокол
за ПТП № 1649297/14.05.2018г. Количественото изражение на разходите, необходими
за отстраняване щетите е 1488.86 лева.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За да се яви основателна
претенцията по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, следва по делото да се установят
следните обстоятелства: да е налице имуществено застраховане; да е причинено
застрахователно събитие от трето лица, което отговаря по правилата на деликтната или договорна отговорност; застрахователят да е
изплатил дължимото застрахователно обезщетение на застрахования, и третото по
делото лице да не принадлежи към домакинството на застрахования и да е негов
роднина, освен ако е действало умишлено /арг. от ал.
2 от чл. 410 КЗ/.
Съдът приема, че е установено наличието на
имуществено застраховане на товарния автомобил „Дачия
Докер“, рег. № В 4269 ВР – налице е застрахователна полица, доказваща
застрахователното правоотношение, а и това не се спори от страните. Не се спори
и че на твърдяната дата – 14.05.2018г. е настъпило застрахователното събитие, а
именно реализиране на пътнотранспортно произшествие. Спорния по делото въпрос е
относно механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и в частност
същото да се дължи на виновното и противоправно
поведение на Ц.. Представения в тази връзка от ищцовото
дружество протокол за ПТП № 1649297/14.05.2018г. е изготвен от длъжностно лице на ОД на МВР-
Варна, в кръга на службата му и по установените форма и ред, поради което
представлява официален свидетелстващ документ, като същият има обвързваща доказателствена сила само относно фактите, осъществени от
или в присъствието на съответното длъжностно лице. Следователно за самия
механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола, същият не се
ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като
произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта. По
изключение, ако протоколът за ПТП е подписан от участниците, същият се ползва с
материална доказателствена сила за неизгодните факти,
чието настъпване е удостоверено с подписа на страната, като в този случай е
налице частен свидетелстващ документ, който важи срещу своя издател като
неизгоден за него и ще се ползва с материална доказателствена
сила на това основание, а не като официален свидетелстващ документ. В настоящия
случай представения по делото протокол за ПТП е подписан от ответника и след като не е налице съответно опровергаване
на съдържанието на протокола от оспорващата го страна с допустими от
процесуалния закон доказателствени средства, то и за
съда не е налице причина да не възприеме за установено, че на 14.05.2018г.,
ответникът, като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № В 8172 РВ,
се е движил по бул. „Цар Освободител“, с несъобразена с характера и интензитета
на движение скорост, поради което и е ударил спрелия пред него товарен
автомобил „Дачия Докер“, с рег. № В 4269 ВР.
Установява се от неоспореното от страните заключение на вещото лице, че
описаните в протокола за пътнотранспортно произшествие и опис-заключението на
застрахователя щети съответстват на механизма на произшествието. С оглед
изложеното, съдът намира, че вследствие на пътнотранспортното произшествие на
застрахования автомобил са причинени твърдяните от ищцовото дружество щети, а именно: увредени облицовка задна
броня, лява и дясна врата багажник, задна престилка и бутон за осветление в
багажник, като размера на щетата следва да се определи на 1488.86 лева,
съобразно заключението на вещото лице. Установи се и че застрахователят е
възложил отстраняването на щетите на доверен сервиз, на който е изплатил и
стойността на вложените материали и положен труд за отстраняване на щетите.
Следващата предпоставка от хипотезата на посочената
правна норма е застрахователното събитие да е причинено от трето лице,
което отговаря пред застрахования въз основа на
правилата на деликтната или договорна отговорност. От коментирания по-горе протокол за
ПТП, подписан от ответника, съдът намира за установено, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило в резултат на поведението на Ц., който поради движение
с несъобразена скорост, не е съумял да спре и е ударил движещия се пред него
застрахован автомобил, с което е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, вменяващо
задължение на водачите на пътни превозни средства да избират скорост на
движението съобразена с характера и интензивността на движение, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
С
оглед изложеното и при липса на надлежно въведено възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, съдът намира, че предявената
претенция е основателна и като такава
следва да бъде уважена в рамките на предявения размер от 1021.12 лева.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” сторените пред
настоящата инстанция разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева, депозит
за особен представител в размер на 300 лева, възнаграждение за вещо лице – 150
лева и адвокатско възнаграждение от 201.68 лева, или общо сумата от 701.68
лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Позитано”, № 5, сумата от 1021.12 лева /хиляда двадесет и един лева и
дванадесет стотинки/, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Булстрад Бонус Каско”, оформен в застрахователна
полица № 5C089300806, за увреждания на облицовка задна броня, лява и дясна
врата багажник, задна престилка и бутон за осветление за багажник, причинени на
лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. №
В 4269 ВР, от настъпило на 14.05.2018г. пътнотранспортно произшествие в гр.
Варна, бул. „Цар Освободител“, пред „Тойота Карком“
ЕООД по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф”, с
рег. № В 8172 РВ – П.Д.Ц., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.06.2019г., до окончателното
й изплащане, на основание чл.
410,
ал. 1, т. 1
КЗ.
ОСЪЖДА П.Д.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано”,
№ 5, сумата от 701.68 лева /седемстотин
и един лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: