Р E Ш Е Н И
Е
№
16.12.2020г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети ноември две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИКОЛИНА
КОЗЕЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 1286
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка
с чл.266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на името на ответника К.Г.Д.,
имало открита партида във „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора, район Стара Загора, с
партида с № 021842 за имот и абонатен № 185045, находящ се в гр. Стара Загора,
ул. „Гоце Делчев“ №21.
С откриването на партидата между
експлоатационното предприятие и абоната възникнали договорни отношения, по
силата на които „ВиК“ ЕООД се задължило да доставя питейна вода и да отвежда и
пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължил да
заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този
на засичането. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл.40, ал.1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на МРРБ.
Твърди още, че ответникът К.Г.Д. имал
неизплатени в срок задължения към дружеството в размер на 228,04 лева /двеста
двадесет и осем лева и четири стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК,
услуги за периода 10.02.2017 г. до 11.10.2019 г., за което били издадени 22
броя квитанции, както и лихви за забавено плащане в размер на 34,34 /тридесет и
четири лева и тридесет и четири стотинки/ за период от 01.06.2017 г. до
26.11.2019 г.
За горепосочените суми ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6421/2019 год. по описа на PC – Стара
Загора. Заповедта била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът
предявявал настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Искането на ищеца до съда е да признае за
установено, че ответникът К.Г.Д., ЕГН **********,***, дължи на “Водоснабдяване
и канализация” ЕООД – гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев № 62, представлявано от
Управителя инж. Румен Тенев Райков сумата 228,04 лева / двеста двадесет и осем
лева и четири стотинки /, представляваща цени на предоставени ВиК услуги за периода
10.02.2017 г. до 11.10.2019 г., за което били издадени квитанции и фактури,
както следва:
1. квитанция №
********** от 01.06.2017 год. на стойност 10.90 лева, за ползвани услуги за
периода от 10.02.2017 год. до 12.05.2017 год.
2. квитанция № ********** от 01.07.2017
год. на стойност 13.62 лева, за ползвани услуги за периода от 12.05.2017 год.
до 16.06.2017 год.;
3. квитанция № ********** от 01.08.2017
год. на стойност 10.90 лева, за ползвани услуги за периода от 16.06.2017 год.
до 08.07.2017 год.;
4. квитанция № ********** от 01.09.2017
год. на стойност 13.62 лева, за ползвани услуги за периода от 08.07.2017 год.
до 14.08.2017 год.
5. квитанция № ********** от 01.10.2017
год. на стойност 10.90 лева, за ползвани услуги за периода от 14.08.2017 год.
до 20.09.2017 год.;
6. квитанция № ********** от 01.11.2017
год. на стойност 10.90 лева, за ползвани услуги за периода от 20.09.2017 год.
до 20.10.2017 год.
7. квитанция № ********** от 01.12.2017
год. на стойност 8.17 лева, за ползвани услуги за периода от 20.10.2017 год. до
20.11.2017 год.;
8. квитанция № 1015062695568 от 01.02.2018
год. на стойност 38.14 лева, за ползвани услуги за периода от 20.11.2017 год.
до 02.01.2018 год.
9. квитанция № ********** от 01.03.2018
год. на стойност 13.62 лева, за ползвани услуги за периода от 02.01.2018 год.
до 02.02.2018 год.;
10.
квитанция № ********** от 01.04.2018 год. на стойност
13.62 лева, за ползвани услуги за периода от 02.02.2018 год. до 02.03.2018
год.;
11.
квитанция № ********** от 28.07.2018 год. на стойност
2.72 лева, за ползвани услуги за периода от 04.06.2018 год. до 03.07.2018 год.;
12.
квитанция № ********** от 28.08.2018 год. на стойност
2.72 лева; за ползвани услуги за периода от 03.07.2018 год. до 02.08.2018 год.;
13.
квитанция № ********** от 28.09.2018 год. на стойност
19.07 лева, за ползвани услуги за периода от 02.08.2018 год. до 02.09.2018
год.;
14.
квитанция № ********** от 28.10.2018 год. на стойност
10.90 лева, за ползвани услуги за периода от 02.09.2018 год. до 17.10.2018
год.;
15.
квитанция № ********** от 15.12.2018 год. на стойност 8.17
лева, за ползвани услуги за периода от 08.11.2018 год. до 04.12.2018 год.;
16.
квитанция № ********** от 15.01.2019 год. на стойност
8.17 лева, за ползвани услуги за периода от 04.12.2018 год. до 09.01.2019 год.;
17.
фактура № ********** от 15.03.2019 год. на стойност 2.72
лева, за ползвани услуги за периода от 12.02.2019 год. до 15.03.2019 год.;
18.
фактура № ********** от 15.05.2019 год. на стойност 2.72
лева, за ползвани услуги за периода от 11.04.2019 год. до 14.05.2019 год.;
19.
фактура № ********** от 15.07.2019 год. на стойност 2.72
лева, за ползвани услуги за периода от 14.05.2019 год. до 11.07.2019 год.;
20.
фактура № ********** от 15.08.2019 год. на стойност 2.98
лева, за ползвани услуги за периода от 01.08.2019 год. до 07.08.2019 год.;
21.
фактура № ********** от 15.09.2019 год. на стойност 8.90
лева, за ползвани услуги за периода от 07.08.2019 год. до 13.09.2019 год. и
22.
фактура № ********** от 15.10.2019 год. на стойност 11.86
лева, за ползвани услуги за периода от 13.09.2019 год. до 11.10.2019 год.
ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й
изплащане,
както и
лихви за забавено плащане в размер на 34,34 лева /тридесет и четири лева и
тридесет и четири стотинки / за период от 01.06.2017 г. до 26.11.2019 г. по
месеци, както следва:
1. 2.66 лева – лихва по квитанция № **********
от 01.06.2017 год. за периода от 01.07.2017 год. до 26.11.2019 год.;
2. 3.21 лева – лихва по квитанция
№ ********** от 01.07.2017 год. за периода от 01.08.2017 год. до 26.11.2019
год.;
3. 2.47 лева – лихва по квитанция № **********
от 01.08.2017 год., за периода от 01.09.2017 год. до 26.11.2019 год.;
4. 2.97 лева – лихва по квитанция № **********
от 01.09.2017 год. за периода от 01.10.2017 год. до 26.11.2019 год.;
5. 2.29 лева – лихва по квитанция
№ ********** от 01.10.2017 год. за периода от 01.11.2017 год. до 26.11.2019
год.;
6. 2.20 лева – лихва по квитанция
№ ********** от 01.11.2017 год. за периода от 01.12.2017 год. до 26.11.2019
год.;
7. 1.58 лева – лихва по квитанция
№ ********** от 01.12.2017 год. за периода от 01.01.2018 год. до 26.11.2019
год.;
8. 6.71 лева – лихва по квитанция №
1015062695568 от 01.02.2018 год. за периода от 01.03.2018 год. до 26.11.2019
год.;
9. 2.29 лева – лихва по квитанция № **********
от 01.03.2018 год. за периода от 01.04.2018 год. до 26.11.2019 год.;
10. 2.17 лева – лихва по квитанция № **********
от 01.04.2018 год. за периода от
01.05.2018 год. до 26.11.2019 год.;
11. 0.34 лева – лихва по квитанция № **********
от 28.07.2018 год. за периода от 28.08.2018 год. до 26.11.2019 год.;
12. 0.32 лева – лихва по квитанция № **********
от 28.08.2018 год. за периода от 28.09.2018 год. до 26.11.2019 год.;
13. 2.09 лева – лихва по квитанция № **********
от 28.09.2018 год. за периода от 28.10.2018 год. до 26.11.2019 год.
14. 1.10 лева – лихва по квитанция № **********
от 28.10.2018 год. за периода от 28.11.2018 год. до 26.11.2019 год.
15. 0.72 лева – лихва по квитанция № **********
от 15.12.2018 год. за периода от 15.01.2019 год. до 26.11.2019 год.;
16. 0.65 лева – лихва по квитанция № **********
от 15.01.2019 год. за периода от 15.02.2019 год. до 26.11.2019 год.;
17. 0.17 лева – лихва по фактура № ********** от
15.03.2019 год. за периода от 15.04.2019 год. до 26.11.2019 год.;
18. 0.12 лева – лихва по фактура № ********** от
15.05.2019 год. за периода от 15.06.2019 год. до 26.11.2019 год.;
19. 0.08 лева – лихва по фактура № ********** от
15.07.2019 год. за периода от 15.08.2019 год. до 26.11.2019 год.;
20. 0.06 лева – лихва по фактура № ********** от
15.08.2019 год. за периода от 15.09.2019 год. до 26.11.2019 год.;
21. 0.10 лева – лихва по фактура № ********** от
15.09.2019 год. за периода от 15.10.2019 год. до 26.11.2019 год. и
22. 0.04 лева – лихва по фактура № ********** от
15.10.2019 год. за периода от 15.11.2019 год. до 26.11.2019 год.
Претендира разноски. Сочи банкова сметка ***
„ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД – клон Стара Загора, IBAN ***.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
особеният представител на ответника К.Г.Д. - адв. Е.П. е подала писмен отговор
на исковата молба, с който заявява, че исковете са неоснователни - недоказани по основание и размер.
Излага подробни съображения, че
квитанциите, в които са обективирани част от задълженията за плащане,
претендирани с исковата молба, не отговаряли на чл. 6 и чл. 7 от ЗС, като
липсват задължителни реквизити като име и подпис на съставителя, адрес на
издателя, подпис на получателя, удостоверяващ получаването на услугата във вид
и количество, посочени в квитанцията.
Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните, с довода, че липсват доказателства, както за
подписване на договор, така и ответникът да е имал качеството потребител за
процесния период. Позовава се и цитира Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги и Наредба 4 от 14.09.2004г.
Представените Общи условия не доказвали облигационно правоотношение.
На следващо място, особеният представител
на ответника оспорва и предоставянето на услугите, като твърди, че не били
представени доказателства за това.
Конкретно за квитанция № ********** от
01.06.2017 год. на стойност 10.90 лева за ползвани услуги за периода от
10.02.2017 год. до 12.05.2017 год. твърди, че е била съставена в нарушение на
Общите правила на ищеца, които разписвали правилото за ежемесечно отчитане на
вода и за ежемесечно издаване на фактури.
Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, чрез процесуалния си представител,
заявява, че поддържа исковете по изложените в исковата молба доводи.
В съдебно заседание назначеният по делото особен
представител на ответника оспорва
исковете по наведените в отговора възражения, като доразвива доводи, че не е
доказано потреблението на количество вода от абоната, такова, каквото е
посочено в квитанциите и фактурите, издадени от ищеца.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 6421/2019 г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „ВиК“ ЕООД срещу К.Г.Д. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата в размер на 228,04 лева, представляваща цени на
предоставени ВиК услуги за периода 10.02.2017 г. до 11.10.2019 г., по партида №
21842, ведно със законната лихва от 05.12.2019г. до изплащането на главницата,
сумата в размер на 34,34
лева – обезщетение за забава за период от
01.06.2017 г. до 26.11.2019 г., както и за разноските по заповедното
производство – 25 – ДТ. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните
му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47,
ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за
установяване на сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По делото са представени
лихвен лист, досие на абоната и следните квитанции и фактури за ползвани ВиК
услуги, а именно: квитанция № ********** от 01.06.2017 год. на стойност 10.90
лева за ползвани услуги за периода от 10.02.2017 год. до 12.05.2017 год.,
квитанция № ********** от 01.07.2017 год. на стойност 13.62 лева за ползвани
услуги за периода от 12.05.2017 год. до 16.06.2017 год.; квитанция № **********
от 01.08.2017 год. на стойност 10.90 лева за ползвани услуги за периода от
16.06.2017 год. до 08.07.2017 год.; квитанция № ********** от 01.09.2017 год.
на стойност 13.62 лева за ползвани услуги за периода от 08.07.2017 год. до
14.08.2017 год., квитанция № ********** от 01.10.2017 год. на стойност 10.90
лева за ползвани услуги за периода от 14.08.2017 год. до 20.09.2017 год.,
квитанция № ********** от 01.11.2017 год. на стойност 10.90 лева, за ползвани
услуги за периода от 20.09.2017 год. до 20.10.2017 год., квитанция № **********
от 01.12.2017 год. на стойност 8.17 лева за ползвани услуги за периода от
20.10.2017 год. до 20.11.2017 год.; квитанция № 1015062695568 от 01.02.2018
год. на стойност 38.14 лева, за ползвани услуги за периода от 20.11.2017 год.
до 02.01.2018 год., квитанция № ********** от 01.03.2018 год. на стойност 13.62
лева, за ползвани услуги за периода от 02.01.2018 год. до 02.02.2018 год.;
квитанция № ********** от 01.04.2018 год. на стойност 13.62 лева, за ползвани
услуги за периода от 02.02.2018 год. до 02.03.2018 год.; квитанция № **********
от 28.07.2018 год. на стойност 2.72 лева, за ползвани услуги за периода от
04.06.2018 год. до 03.07.2018 год.; квитанция № ********** от 28.08.2018 год.
на стойност 2.72 лева; за ползвани услуги за периода от 03.07.2018 год. до
02.08.2018 год.; квитанция № ********** от 28.09.2018 год. на стойност 19.07
лева, за ползвани услуги за периода от 02.08.2018 год. до 02.09.2018 год.;
квитанция № ********** от 28.10.2018 год. на стойност 10.90 лева, за ползвани
услуги за периода от 02.09.2018 год. до 17.10.2018 год.; квитанция № **********
от 15.12.2018 год. на стойност 8.17 лева, за ползвани услуги за периода от
08.11.2018 год. до 04.12.2018 год.; квитанция № ********** от 15.01.2019 год.
на стойност 8.17 лева, за ползвани услуги за периода от 04.12.2018 год. до
09.01.2019 год.; фактура № ********** от 15.03.2019 год. на стойност 2.72 лева,
за ползвани услуги за периода от 12.02.2019 год. до 15.03.2019 год.; фактура №
********** от 15.05.2019 год. на стойност 2.72 лева, за ползвани услуги за
периода от 11.04.2019 год. до 14.05.2019 год.; фактура № ********** от
15.07.2019 год. на стойност 2.72 лева, за ползвани услуги за периода от
14.05.2019 год. до 11.07.2019 год.; фактура № ********** от 15.08.2019 год. на
стойност 2.98 лева, за ползвани услуги за периода от 01.08.2019 год. до 07.08.2019
год.; фактура № ********** от 15.09.2019 год. на стойност 8.90 лева, за
ползвани услуги за периода от 07.08.2019 год. до 13.09.2019 год. и фактура №
********** от 15.10.2019 год. на стойност 11.86 лева за ползвани услуги за
периода от 13.09.2019 год. до 11.10.2019 год., всички на обща стойност 228,04
лева за доставена
и потребена вода и отведена и пречистена
канална вода за периода от 10.02.2017 г.
до 11.10.2019 г., по партида *********, на името на К.Г.Д..
Видно от справка за
лице от Служба по вписванията – Стара Загора, последното вписване по партида
158553 е на 07.08.2013 г., от което е видно, че ответникът К.Г.Д. е дарил на
Мустафа Керимов Юсеинов жилище, заедно със склад, находящи се в гр. Стара
Загора, на ул. Гоце Делчев 21, ет.1 и ½ ид.ч. от поземлен имот с номер
5330, парцел 16, в гр. Стара Загора, ул. Гоце Делчев 21. Отбелязано е още, че К.Г.Д.
е титуляр на право на ползване.
Приложени са по
делото Общите условия на дружеството – ищец.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Договорът за услуга срещу възнаграждение,
каквито са договорите с ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в
чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е
да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне
на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника. Относими към спорното
материално правоотношение правни норми се съдържат още в в ЗРВКУ, Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в представените по
делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
Съгласно чл. 8 от горецитираната Наредба №
4/2004 г. потребителите сключват договори при общи условия със съответното
водоснабдително дружество. Видно от Общите условия на ищеца, същите са одобрени
от ДКЕВР с решение ОУ – 09 от 11.08.2014 г. в изпълнение на чл. 6, ал.1, т. 5
ЗРВКУ. Следователно същите обвързват потребителите без да е необходимо писмено
приемане. Съгласно чл. 59, ал.2 от
Общите условия на ищеца ВиК операторът открива партида на потребителя с
потребителски номер при подаване на заявление от същия. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 ЗРВКУ,
потребители са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в)
предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка
по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. В
случая няма представени доказателства кога и въз основа на какво е била открита
партидата на името на ответника. Това обаче не се отразява на качеството му
потребител на ВиК услуги, след като е ползвател на имота по смисъла на § 1, т. 2 ЗРВКУ,
предвид което съдът намира, че между него и ищеца е възникнало и съществува
валидно облигационно правоотношение, така че неоснователни са възраженията на
особения й представител за противното.
Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014
г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е възпроизведена в
чл. 22 от Общите условия. В чл. 23, ал.4 от същите е посочено, че отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов представител,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета. Този ред не се прилага при дистанционно отчитане и при ползване на
електронен карнет. По делото ищецът не представи никакви доказателства по какъв
начин е отчитан водомера на абоната за процесния период, а процесуалният му
представител в съдебно заседание заяви, че инкасаторът е въвеждал показанията
на водомера в таблет. Казаното от процесуалният представител на ищеца е само
едно твърдение, което следва да бъде доказано, а това не бе сторено в настоящото
производство. По делото не бяха
ангажирани никакви доказателства, въз основа на които съдът да приеме, че
ответникът е потребил количествата вода, отразени в представените по делото
квитанции и фактури, предвид изрично направеното оспорване от особения му представител
на ответника за това. Същите са едностранно съставени от ищеца и не носят
подпис на потребителя и само и единствено въз основа на тях не може да се
приеме за доказано потребеното количество вода. А тежестта на доказване на този
факт е на ищеца, изрично разпределена му с доклада по делото. Неоснователни са
„възраженията“ на процесуалния представител на ищеца, че няма как да бъде
доказан този факт, направени в съдебно заседание. Количеството потребена от
абоната вода може да бъде установено с представяне на доказателства по какъв
начин е било извършено отчитането на водомера, ако показанията са били нанасяни
в хартиен карнет – с представянето на същия, в който да фигурира подпис на
потребителя, ако засичането е по друг начин - с необходимата техническа
експертиза, а не със счетоводна такава, която да сумира само сумите по
квитанциите, с разпит на инкасатора, извършил засичането на показанията и т.н..
Съдът обаче не може да сочи на страните какви конкретни доказателства да
ангажират, за да докажат твърденията си. Приемането на становището на
процесуалния представител на ищеца, че няма как количеството потребена вода да
бъде доказано по друг начин, освен с квитанциите и фактурите, би означавало да
се приеме исковата претенция за доказана само на база твърдения на ищеца и на
база на едностранно съставени от него документи, без да е ясно по какъв начин е
установено потребеното количество вода, посочено в тях. Нещо повече, едва в
писмената защита по делото, ищецът въведи нови факти по делото, а именно че водоснабденият
обект бил къща и затова отчитането му ставало два пъти годишно съгласно чл.23,
ал.1 от ОУ на ищеца и че от досието на абоната ставало ясно, че бил спазен този
ред. От досието на абоната не само че не е виден този факт, ами не е видно
изобщо количеството вода как е било начислено, а процесните квитанции са
отразени като „съдебни квитанции“ и е посочено само главница и лихва по тях.
Предвид гореизложеното, предявените искове за
установяване на дължимост на неплатени цени на ВиК услуги и акцесорните
установителни искове за лихви, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен Тенев Райков, против К.Г.Д.,
ЕГН **********,***, искове за
установяване на съществуване на вземания на “ВиК” ЕООД, гр. Стара Загора, за следните суми: сумата в размер на 228,04 лева -
главница, представляваща неплатена цена на доставена питейна и отведена и
пречистена канална вода по партида № *********, за периода 10.02.2017 г. до
11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.12.2019 г. до
изплащането на главницата, както и за сумата
в размер на 34,34 лева – обезщетение за забава за период от 01.06.2017 г. до
26.11.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 6421 / 2019 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, като неоснователни.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: