Р Е Ш Е Н И Е
Номер 69 Година 21.01.2021 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 2542 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г.Т.Ч. с ЕГН **********
*** против заповед за прилагане на принудителна административна меркя № 20-0769-002694
издадена на 27.11.2020г. от началник група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна
полиция” с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството му за
управление на МПС. В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на
заповедта, като постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила и се прави искане за нейната отмяна. В съдебно заседание, поддържа
жалбата и прави искане да бъде уважена и да се отмени обжалваната заповед.
Ответникът – Началник група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна
полиция”, редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
неоснователна.
Със заповед № 20-********** издадена на 27.11.2020г.
от началник група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция”, на основание
чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети
всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления и неизпълнение
на задълженията по чл.157, ал.4 от ЗДвП (л.5 от делото).
Заповедта е връчена на 03.12.2020г. и е
обжалвана с жалба вх.№ 76900-25423/04.12.2020г., подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Със заповед №81213-1524/09.12.2016г. на
министъра на вътрешните работи, на чл.165 от ЗДвП и чл.33, т.9 от ЗМВР са
определени службите за контрол по ЗДвП (л.22 от делото). Със заповед № 2513-209/18.01.2017г.
на директора на ОД на МВР гр.Бургас (л.21 от делото), са делегирани правомощия на
изрично посочени длъжностни лица, включително и на началник сектор „Пътна
полиция”, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки, поради което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в
рамките на неговата правомощия.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, въпреки че административния орган
не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК, да уведоми жалбоподателят за
неговото започване. По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач на който са отнети
всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен сам да върне
свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до
налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП. В този случай административния орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на
наказание за извършено нарушение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя
за допуснати съществени процесуални нарушения, в частност за нарушено право на
защита, тъй като в заповедта са посочени както фактическите основания,
послужили за нейното издаване, така и приложимата правна норма. Заповедта
съдържа точно указание в какъв срок и пред кой орган може да бъде обжалвана,
като възраженията в тази насока също са лишени от основание. За пълнота на
изложението, следва да се отбележи, че указанието на органа за това в какъв
срок и пред кой орган административния акт може да бъде оспорван, дори и да не
е посочено, необосновава незаконосъобразност на акта, а има за последица
единствено удължаване на сроковете за обжалване, съгласно чл.140 от АПК.
Обжалваната заповед е мотивирана с отнемането
на контролни точки по седем броя наказателни постановления, издадени в периода
от 02.06.2006г. до 24.11.2010г., като в заповедта са посочени и конкретния брой
отнети контролни точки на водача.
Контролните точки, съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения.
Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание
за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С
цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел
максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за
определени нарушения.
През периода на спорното правоотношение са
действали отменените Наредба № I-139 от 16.09.2002г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство и нарушенията и Наредба
№ Iз-1959 от 27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за
които се отнемат. В двете Наредби по аналогичен начин са определени максимален размер от 39 контролни точки и
конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения, като в § 1 от ПЗР на Наредба № Iз-1959/27.12.2007г. е предвидено, че до влизането ѝ в сила броят на
отнетите контролни точки се запазва.
Съгласно чл.4 от Наредба № I-139/16.09.2002г.,
съответно чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-1959/27.12.2007г., контролните точки се
отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, което е
правораздавателен акт, издаден от компетентен административнонаказващ орган.
От ответника са изискани наказателните
постановления, с които се твърди, че са отнети контролните точки на
жалбоподателя, който са представени, а именно:
- наказателно постановление № 2615/02.06.2006г.
с което са отнети 12 контролни точки, влязло в сила на 21.07.2006г.;
- наказателно постановление № 3622/12.06.2006г.
с което са отнети 6 контролни точки, влязло в сила на 21.07.2006г.;
- наказателно постановление № 1410/04.12.2006г.,
с което са отнети 6 контролни точки, влязло в сила на 27.12.2006г;
- наказателно постановление №
584/03.07.2006г., с което са отнети 2 контролни точки, влязло в сила на
03.01.2007г;
- наказателно постановление №
7317/29.04.2008г., с което са отнети 4 контролни точки, влязло в сила на
01.07.2008г.;
- наказателно постановление № 2449/30.03.2010г.,
с което са отнети 4 контролни точки, влязло в сила на 27.04.2010г.;
- наказателно постановление №
11277/24.11.2010г., с което са отнети 8 контролни точки, влязло в сила на
04.01.2011г;
С така представените наказателни постановления
от жалбоподателя са отнети общо 42 контролни точки.
С административната
преписка е представена справка картон на водача (л.19 от делото), издадена от
административния орган, според която към 15.07.2006г. на Г.Ч. остават 38
контролни точки, описани в справката като възстановени. През периода от 21.07.2006г.,
когато е влязло в сила първото наказателно постановление посочено в мотивите на
обжалваната заповед, до 04.11.2011г., когато е влязло в сила последното
наказателно постановление от същия списък, с наказателните постановления са
отнети общо 42 контролни точки. Представени
са и протокол № 2/15.07.2006г. и протокол № 194/22.10.2011г. (л.31-32 от
делото), за резултати от проведено обучение на водачи на МПС, във връзка с
възстановяване на контролни точки.
В случая, по делото не
са представени доказателства за отнемане на контролни точки от жалбоподателя
преди влизане в сила на първото представено наказателно постановление – 21.07.2006г.,
поради което и съобразно представения протокол № 2/15.07.2006г. за резултати от проведено обучение на водачи
на МПС, следва да се приеме, че към 15.07.2006г., Г.Ч. е разполагал с
максималния брой точки, а именно 39.
След тази дата, с представените по делото
седем наказателни постановления на Ч. са отнети общо 42 точки. Последното
представено наказателно постановление е
влязло в сила на 04.01.2011г. и от тази дата, жалбоподателя е загубил
правоспособобността си на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП и е бил длъжен да върне
свидетелството си за управление.
Съгласно чл.157, ал.5 от ЗДвП, лице, което е
загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на
ал.4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да
бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството.
След като жалбоподателя е загубил
правоспособност да управлява МПС, на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП, за да
придобие отново правоспособност е необходимо да бъде допуснат до изпит,
съответно този изпит да бъде взет, едва след което той ще разполага отново с
контролни точки.
Редът и условията за възстановяване на
контролните точки е предвиден в нормата на чл.158, ал.1 от ЗДвП, а именно: 1.
чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато
допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие
че водачът е изпълнил задълженията си по чл.190, ал.3, което удостоверява със съответните платежни
документи и 2.служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на
която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача
са отнети контролни точки.
Видно от цитираните правни норми, след като е
загубена правоспособността за управление на МПС, контролните точки не подлежат
на възстановяване, а е необходимо лицето да придобие отново тази
правоспособност, след явяване на изпит. В този смисъл, няма как да се приеме,
че на жалбоподателя са възстановени контролни точки с протокол №
194/22.10.2011г., след като на 04.01.2011г., той е загубил правоспособността си
да управлява МПС на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП и по делото не се твърди и
не се установява да се е явил отново на изпит за нейното възстановяване.
С оглед на изложеното,
след като на жалбоподателя са изчерпани всички контролни точки след влизане в
сила на 04.01.2011г., на последното представено наказателно постановление, той
е загубил своята правоспособност и връщането на свидетелството за управление на
МПС е последица от тази загуба. Неизпълнението на това задължение е основание
за прилагане на процесната ПАМ, чрез която административният орган цели да
преустанови едно противоправно поведение.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за нередовно връчване на посочените в
обжалваната заповед наказателни постановления, доколкото видно от представените
по делото екземпляри, те са надлежно връчени и подписани лично от него. Също така, в съдебното производство по оспорване
законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ не може да се преценява
законосъобразността на връчването на НП, тъй като оспорването на процедурата по
издаването и съобщаването на НП се извършва по реда на ЗАНН, като
компетентен да се произнесе по спора, включително и допустимостта на жалбата е
съответния районен съд. Без да е упражнил надлежно процесуалното си право на
жалба по чл.59 от ЗАНН, нарушителя не може да се позовава на неговото
съществуване в друго съдебно производство и то неограничено във времето. В този
смисъл, не следва да се обсъжда и направеното възражение в проведеното по
делото открито съдебно заседание на 12.01.2021г. за нищожност на наказателно
постановление 7317/08 от 29.04.2008г., доколкото по делото липсват
доказателства то да е обжалвано пред Бургаски районен съд.
Неоснователни
са и възраженията за изтекла давност. Отнемането на СУМПС, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП не е наказание по
смисъла на ЗАНН, а принудителна
административна мярка. Принудителна административна мярка има специфични цели,
а именно - превантивна, възстановителна или преустановителна, които са различни
от целите на наказанието, свързани с реализиране на определен вид
административнонаказателна отговорност спрямо дееца, поради което института на
абсолютната погасителна давност по НК не намира приложение по отношение на ПАМ.
Изтичането на абсолютната давност по НК би имала значение при преценка
налагането/изпълнението на наказанията, наложени със самите наказателни постановления.
Отнемането на контролни точки е вид регистрационен режим, пряка последица от
установеното с НП нарушение, но само по себе си не е наказание. Изчерпването на
броя контролни точки на лицето води по силата на закона до загуба на
правоспособност, която се възстановява както бе посочено по-горе единствено
чрез полагане на нов изпит за правоспособност. Отнемането на СУМПС по силата на
чл.171, т.4 от ЗДвП е мярка за
преустановяване на поведението на водача, свързана с неизпълнение на
задължението му да върне СУМПС, задължение следващо от разпоредбата на чл.157, ал. 4 от ЗДвП. Единствената
възможност да не бъде издадена такава заповед е лицето да е възстановило своята
правоспособност, след като са му отнети всички контролни точки, което не се
установява по делото.
С оглед на изложеното жалбата на Г.Ч. против
заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-0769-002694/ 27.11.2020г.
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото
решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.4 от ЗДвП, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Т.Ч. с
ЕГН ********** *** против заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № 20-********** издадена на 27.11.2020г. от началник група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна
полиция”.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: