РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1351

19.06.2019 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVI състав, в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 823 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

 

Делото е образувано по исковата молба от Х.И. ***, ЕГН **********, чрез адв. Д. против ОДМВР Пловдив, с която е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 1 500 лева, изразяващи се в преживени неудобства, унижение, срам и притеснения, лични и служебни проблеми, във връзка с издадена и впоследствие отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег.№ 432-33-215 от 18.08.2018 г.,издадена от Д.Д.К.-мл. разузнавач в Първо РУ гр. Пловдив към ОД на МВР Пловдив, ведно със законната лихва от датата на задържането до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждането на направените по настоящото дело разноски.

Ответната страна взема становище за неоснователност на иска.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за основателност на предявената искова претенция.

 Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита, че исковата молба е процесуално допустима, а предявеният иск, разгледан по същество, е частично основателен, по следните съображения:     

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че с влязло в сила на 08.03.2019 г. решение № 273/ 08.02.2019 г. по АХД № 2732/2018 г. на Пловдивски административен съд, е отменена Заповед за задържане на лице рег.№ 432-33-215 от 18.08.2018г.,издадена от Д.Д.К.-мл. разузнавач в Първо РУ гр. Пловдив към ОД на МВР Пловдив. В тази връзка ищецът твърди претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени неудобства, унижение, срам и притеснения, както и лични и служебни проблеми. Претендира обезщетяването им със сумата в размер на 1 500 лева, ведно със законната лихва от датата на задържането до окончателното й изплащане.

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена;  пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт).

По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.

Настоящият състав приема, че от изпълнението на незаконосъобразния акт ищецът е претърпял частични неимуществени вреди, изразяващи се в обстоятелствата, характерни за хипотезата на задържане на лицето, ограничаващи свободното му придвижване и, ноторно известно, предизвикващи в известна степен неудобства и притеснения у всекиго. По отношение претендираното от ищеца изпитване на унижение, срам и възникнали проблеми от личен и служебен характер по делото не бяха събрани каквито и да било доказателства. В тази насока искът е доказан по основание и размер частично и претендираният размер на обезщетение следва да бъде намален.

Относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, е необходимо да се посочи следното : Тази категория вреди, макар и да не могат да бъдат предмет на конкретно измерване по количество и размер също подлежат на установяване посредством допустимите в процеса доказателствени средства, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства. Именно защото неимуществените вреди не могат да бъдат измерени с количествени показатели, законодателят в чл. 52 от ЗЗД е приел, че те се определят от съда "по справедливост". Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово възведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице. Това обуславя необходимостта от обективно, всестранно и пълно обхващане на всички, настъпили в резултат на увреждането неимуществени вреди. В правната теория и съдебната съдебната практика се приема, че в понятието “неимуществени вреди” се включват претърпените болки и страдания,  които представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време. Затова законът е въвел справедливостта като критерии за тяхното обезщетяване. Следователно понятието “справедливост” е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, като обем, интензитет и продължителност на претърпените болки и страдания, физическите, психологическите и социалните последици за увредения, възрастта на увреденото лице. В този контекст, и съгласно задължителните указания в т. II от ППВС № 4 от 1968г., размерът на обезвредата следва да бъде съответен на претърпените вреди.

В обсъждания контекст настоящата съдебна инстанция намира, че обезщетение в размер на 300 лева за причинените неимуществени вреди – ограничаване на свободното придвижване и причинени неудобства и притеснения, компенсира преживяното от ишеца. Отчитайки всички тези обстоятелства, съдът намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост именно в посочения размер на 300 лева, който е най–справедлив и най–точно и съответно ще овъзмезди претърпените неимуществени вреди, като искът до пълния му предявен размер от 1 500 лева следва да бъдат отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски. Те се констатираха в размер на 10 лв. за ДТ.

 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на Х.И. ***, ЕГН ********** сумата в размер на 300 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег.№ 432-33-215 от 18.08.2018 г.,издадена от Д.Д.К.-мл. разузнавач в Първо РУ гр. Пловдив към ОД на МВР Пловдив, ведно със законните лихви от 18.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 1 500  лева, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на Х.И. ***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 10 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

 

СЪДИЯ: