Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….11.2017 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми октомври две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
при секретар
Дарина Баева,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 1883 по описа за 2015 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба (ИМ)
подадена от „Фикосота“ ООД срещу „САБА.БГ" ООД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 42 405,41 лева, представляваща цена за доставени на
09.09.2014 г. 40000 броя кутии по фактура № **********/10.09.2014 г. и сумата
от 54 399,25 лева, представляваща цена за доставени на 29.10.2014 г. 50000 броя
кутии по фактура № **********/30.10.2014 г., платени от ищеца на ответника при
отпаднало основание – развален рамков договор за доставка на алуминиеви кутии
за козметични продукти от 10.01.2012 г., ведно със законната лихва върху всяка
от сумите от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът
„САБА.БГ" ООД е подал насрещни искове за осъждане на „Фикосота" ООД
да получи поръчани от него и доставени от „САБА.БГ“ ООД стоки, да заплати
тяхната цена в общ размер 310 161.70 лева в т.ч. ДДС (258 468,09 лева без
ДДС), ведно с мораторна лихва в общ размер на 27 348.23 лева, както и законна
лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до пълното погасяване на
задължението, а при условията на евентуалност – за осъждане на „Фикосота"
ООД да заплати като обезщетение вместо изпълнение сума в общ размер на
310 161.70 лева в т.ч. ДДС (258 468,09 лева без ДДС), равно на цената на
поръчани от „Фикосота" ООД и доставени от „САБА.БГ“ ООД стоки, подробно
описани в главния насрещен иск, ведно с мораторна лихва в общ размер на 27
348.23 лева, както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на
иска до пълното погасяване на задължението.
Ищецът сочи в исковата молба
следните факти и обстоятелства:
На 01.10.2012 г., между „Фикосота" ООД и
„САБА.БГ“ ООД е сключен рамков договор за доставка на алуминиеви кутии за
козметични продукти по мостра – двустранно заверени от страните образци от
кутиите. По договора били извършени множество доставки на алуминиеви кутии,
между които на 09.09.2014 г. – 40 000 броя на цена 42 405,41 лева с ДДС,
платена на 14.10.2014 г. и на 29.10.2014 г. – 50 000 броя на цена 54 399,25
лева с ДДС, платена на 02.12.2014 г. В началото на м. май 2015 г. ищецът с писмо
информирал ответника, че му е било доставено нещо различно от дължимото.
Ответникът оспорил този факт. Ищецът извършил проверка и установил, че
материалът от който са направени доставените кутии, не е чист алуминий, а
сплав, в която присъства и желязо, мед, цинк, хром и иридий, което обуславя
възможност и наличие на корозия и опасност за човешкото здраве. Твърди се от
ищеца, че доставените кутии/опаковки са напълно негодни да бъдат използвани по
предназначение – като опаковки на произвеждани от него козметични продукти, и
са безполезни за него. По изложените причини ищецът развалил договора и
поръчките за посочените две доставки със скрепено с квалифициран електронен
подпис изявление, изпратено до ответника на адреса, посочен в чл. 11 от
договора. Освен това договорът бил развален и с нотариална покана, връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 06.11.2015 г. и получена по-късно от
управителя на ответника на 23.11.2015 г. Евентуално заявява, че прави изявление
за разваляне на договора и направените въз основа него доставки с исковата
молба, поради забава на ответника повече от 10 месеца да достави 140 000 бр.
лосионни помпи 105 мм. по заявка от 04.09.2014 г. със срок за доставка месец
декември 2014 г. и на 194 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявки
от 22.07.2014 г. и от 04.09.2014 г., със срокове за доставка октомври 2014 г.
/20 000 бр./, декември 2014 г. /45 000 бр./ и януари 2015 г. /100 000 бр./.
Основание за развалянето е и наличие на пълно неизпълнение, т.е. доставка на
нещо различно от дължимото касателно доставените на 09.09.2014 г. 40 000 броя
кутии и на 29.10.2014 г. 50 000 броя кутии. Ищецът твърди, че в резултат на
развалянето на договора и поръчките за извършени доставки към него, има право
да иска връщане при отпаднало основание на платената за доставените кутии цена,
както и обезщетение в размер на законната лихва върху всяка от сумите от датата
на предявяване на исковете до окончателното им изплащане и сторените по делото
разноски.
Ответникът по главните искове е подал отговор, с който оспорва същите. Твърди недоказаност на елементите от
фактическия състав пораждащ правото на ищеца да развали договора. Възразява, че
ищецът не е изправна страна по договора, тъй като не е изпълнил задължението си
да получи и заплати навреме доставените от ответника стоки. Не е налице
неизпълнение от страна на ответника, тъй като доставените от него стоки
отговарят на договореното и нормативно определеното качество. Към твърдяната
дата на разваляне на договора – 06.11.2015 г., ищецът е бил в забава от 10
месеца да получи и плати доставените стоки, докато ответникът е бил изправен.
Оспорва изявлението в исковата молба, че договорът е развален поради забава в
доставките. Възразява, че ищецът не е оказал дължимо съдействие за осигуряване
на достъп до складовете си в гр. Шумен, което е видно от кореспонденцията между
страните. По отношение на твърдяното в исковата молба неизпълнение, свързано с
доставка на продукт, различен от договорения, възразява, че доставените
алуминиеви кутии не са със състав на материала, различен от първоначално
договорения и опасен за човешкото здраве. Поддържа, че ако е налице корозия, тя
е единствено резултат от съдържанието на козметичния продукт и не се проявява
върху празните кутии. Възразява, че съгласно валидния към започване на
производството Регламент 1223 ЕО (11.07.2013) отговорността за безопасността на
козметичния продукт е на производителя. Възразява, че договор за доставка на
алуминиеви кутии за козметични продукти от 01.10.2012 г. е рамков, поради което
поръчката на всяка партида представлява отделно договорно правоотношение.
Евентуално възразява, че се касае за несъществено частично неизпълнение с оглед
интереса на кредитора, което не е основание за разваляне на договора, а следва
да се приложи чл. 8.3. от същия.
С допълнителна искова молба ищецът уточнява, че
ответникът не е изпълнил задължението си да предаде поръчаните стоки в
уговорените срокове в склада на купувача в гр. Шумен, поради което е неизправна
страна по договора. Едва след развалянето на договора – на 18.11.2015 г.,
ответникът е отправил писмо, с което заявява готовност за изпълнение и иска
достъп до складовете на ищеца. От своя страна ищецът е изправен, защото не
дължи плащане преди предаването на стоките. Поддържа, че независимо от
сключването на нов анекс през 2015 г. е налице пълно неизпълнение поради
доставка на нещо различно от дължимото („aliud“) и ищецът е имал право да
развали договора. Поддържа, че не се касае за стоки с недостатъци, а за пълно
неизпълнение. Допълва обстоятелствената част от исковата молба с твърдението,
че вместо кутии, изработени от алуминий ответникът е доставил опаковки от
алуминиева сплав. Твърди, че всички или някои от веществата от които са
изработени кутиите са канцерогенни, мутагенни или токсични, и че мигрирайки в самия
козметичен продукт, го правят опасен за човешкото здраве.
С допълнителен отговор на исковата молба ответникът
възразява, че ищецът е приел доставките без забележки и не е уведомил незабавно
продавача за наличието на явни или скрити недостатъци. Такова уведомление – за
недостатъци, но не и за различен химически състав, за първи път е направено с
писмо изх.№ 83/05.05.2015 г. Прави възражение за преклудиране на правата на
купувача, тъй като уведомяването за недостатъци и по двете процесни доставки е
извършено повече от шест месеца след получаването им, и за погасяване по
давност на правото на иск на основание чл. 197 от ЗЗД. Поддържа, че материалът,
от който са изработени кутиите, е алуминий и същите отговарят на показателите
за надеждно антикорозионно лаково покритие. Съответно оспорва, че кутиите са
изработени от алуминиева сплав. Оспорва твърдението, че всички или някои от
веществата от които са изработени процесиите кутии са канцерогенни, мутагенни
или токсични и че мигрирайки в самия козметичен продукт го правят опасен за
човешкото здраве. Възразява, че не е налице корозия, а тъмните петна върху
ограничен брой кутии са резултат от микробиологичните показателни на
козметичния продукт и на неговата погрешна или в последствие изменена
рецептура, както и че предмет на изследване не са били кутии от процесните
партиди, а такива от предходни доставки.
В първото съдебно заседание, проведено на 23.12.2016
г., процесуалният представител на ищеца уточнява, че основанието, на което
почива претенцията по първоначалните искове, е различен метал от договореното
(кутиите не са алуминиеви по смисъла на договора между страните), а не
евентуално наличие на някакви недостатъци, корозия и др. (л. 499).
Ищецът по насрещния иск „САБА.БГ" ООД сочи в
исковата молба следните факти и обстоятелства:
Съгласно сключения на 01.10.2012 г. между него и
„Фикосота" ООД рамков договор, „САБА.БГ“ ООД е следвало да достави на
ответника по насрещния иск 30000 броя лосионни помпи до края на 31-ва седмица
на 2014 г., 90000 лосионни помпи със срок на доставка 40 седмица на 2014 г.,
70000 броя лосионни помпи със срок на доставка 44 седмица на 2014 г., 40000
алуминиеви кутии със срок на доставка 37-ма седмица на 2014 и 92000 алуминиеви кутии
със срок на доставка 44-та седмица на 2014 година съгласно заявка получена на
22.07.2014 година. Заявката била изпълнена изцяло в уговорените срокове.
Ответникът получил и платил всички поръчани стоки съгласно издадени от ищеца
фактури с изключение на 42000 кутии и уплътнения към тях, представляващи част
от пристигналите от Китай през 44 седмица – 27.10.2014 - 02.11.2014 г. 100000
кутии, освободени от митнически контрол на 20.10.2014 г. с митническа
декларация № MRN 14BG005808H0109805. За това количество, ответникът не изискал
да бъде доставено от склада на „Саба.БГ" ООД до склада на „Фикосота"
ООД в гр. Шумен. Твърди, че съгласно тригодишната практика между дружествата
ответникът следвало да посочи конкретна дата за предаване на стоките, тъй като
е необходимо осигуряване на достъп до складовете му. Освен заявката от
22.07.2014, ответникът по насрещните искове направил и следваща заявка от
04.09.2014 година, която включвала 140000 лосионни помпи със срок на доставка
края на месец декември 2014 г., 20000 кутии със срок на доставка края на месец
октомври 2014 г., 45000 кутии със срок на доставка края на декември 2014 г. и
100000 кутии със срок на доставка края на януари 2015 г. Стоките по тази заявка
били получени в България и освободени от митнически контрол както следва: на
17.11.2014 г. – 44 000 бр. кутии, на 06.01.2015 г. – 100 000 броя кутии, на
02.12.2014 година – 70 000 помпи, на 13.01.2015 г. – 90 000 помпи, на
13.12.2014 г. – 164 000 уплътнения за алуминиеви кутии. Така, съгласно заявката
са доставени всички количества, с изключение на 20 000 кутии по въздух, от
които „Фикосота" ООД са отказали. На 29.10.2014 г. купувачът поискал
доставка само на 50 000 алуминиеви кутии и 70 000 помпи, която била извършена.
„Саба.БГ" ООД настоявало да се посочат срокове за доставка до склада на
„Фикосота“ ООД в гр. Шумен на останалите поръчани и налични стоки, но с имейл
от 10.02.2015 г. купувачът отговорил, че няма да приеме и получи заявените
количества с поръчката от 04.09.2014 г. В резултат, от заявката от 22.07.2014
г. останали неполучени и неплатени 42000 кутии и уплътнения към тях, а заявката
от 04.09.2014 г. – общо 144 000 кутии и уплътнения към тях и 160 000 помпи –
останала изцяло неполучена. Твърди,че всички неполучени от ответника по
насрещния иск количества са на склад в град Аксаково, собственост на Ен Ти Зет
Лоджистикс ЕООД, нает от „Саба.БГ" ООД. Според ищеца по насрещния иск, дължимата
от „Фикосота" ООД цена без ДДС за доставените стоки е като следва: 42 000
алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка от 22.07.2014 г. на цена
43762,92 лева, 140000 помпи по заявка от 04.09.2014 г. на цена 53491,80 лева,
44 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка от 04.09.2014 г. на
цена 47 146.32 лева, 100 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка от
04.09.2014 г. на цена 114 067.04 лева. Твърди, че доставките са изпълнени точно
в определените срокове, дори по-рано. Позовава се на утвърдена търговска
практика между страните доставките да се организират само по искане на
„Фикосота" ООД с оглед производствените им планове и осигуряване на достъп
до техните складове в град Шумен. Поддържа, че е канил „Фикосота" ООД да
получи стоката многократно с електронни съобщения. Твърди, че е изпратил
поредно уведомление с настояване „Фикосота" ООД да приеме стоката на
24.11.2015 година от 10 до 17 часа в производствената база на „Фикосота"
ООД в Шумен, но получил отказ, защото според купувача договорът бил развален. Поддържа,
че договорът с „Фикосота" е рамков договор, поради което поръчката на
всяка партида представлява отделно договорно правоотношение. Счита, че
евентуално неточно изпълнение по отношение на партиди 006 и 007, предмет на
първоначалния иск, е процентно незначително с оглед стойността на договора и не
е основание за разваляне на договора по отношение на останалите партиди, в
частност партиди 008 и 009, които не са проверявани за недостатъци, няма и
твърдения за такива, а само неправомерен отказ от получаването на доставките,
поради невъзможност за приемане на повече количества. Исканията са за осъждане
на ответника по насрещните искове да получи заявените стоки и да заплати уговорената
цена ведно с мораторна лихва до датата на предявяване на иска, както и законна
лихва от датата на завеждане на иска до пълното погасяване на задължението.
В депозиран в срок писмен отговор
ответникът по насрещните искове възразява, че договорът между страните е
развален поради пълно неизпълнение и поради забава с повече от 10 месеца на
доставката на 140 000 бр. лосионни помпи и 194 000 алуминиеви кутии и
уплътнения към тях. Поддържа, че не е бил неизправна страна по договора. Издаването
на фактура не е основание за плащане на цената. Основание за плащане възниква
от момента на предаване на стоката, след което следва да бъде издадена фактура.
Ищецът по насрещния иск не е предал заявените му стоки. Издадените фактури не
са подписани от представител на ответника по насрещния иск. Не са подписвани и
стокови разписки за доставка на заявените стоки. Ищецът по насрещния иск не е
предал и сертификати за качество съгласно чл. 4.3. от договора. Уговореното
място на доставка е склада на „Фикосота“ ООД в гр. Шумен. Възразява, че не е
подписвал и товарителници, които да удостоверяват натоварването на поръчаните
стоки, и че не е бил канен да получава заявените стоки и не е отказвал да го
стори. Отказът да бъде получен товара не е удостоверен по никакъв начин от
превозвач. Възразява,че ищецът по насрещния иск не се е освободил от
задължението си за предаване на стоките и цената не е станала дължима.
Възразява, че договорът е бил развален с нотариалната покана, връчена на
ответника на 06.11.2015 г., като причини за развалянето са били освен доставка
на нещо различно от дължимото и забава за доставка. Поддържа, че доставчикът не е предлагал
изпълнение в мястото на доставка, стоките по забавените доставки, не са били
натоварвани на превозни средства и такива никога не са се намирали на
уговореното местоизпълнение за доставка. Оспорва всички фактически твърдения,
че страните са определяли срокове за доставка, че е предлагано изпълнение в
уговореното за това място преди развалянето на договора, че между страните било
постигнато съгласие процесните стоки да останат в склада на ищеца по насрещния
иск.
С допълнителна искова молба ищецът
по насрещния иск уточнява, че не твърди, че е издал фактури за доставените, но
неприети стоки. Поддържа утвърдена търговска практика между страните, съгласно
която начинът на доставка е следният: поръчка от „Фикосота“ ООД на количества и
вид артикули с ориентировъчен срок на доставка от Китай, уведомяване от страна
на „Саба.БГ“ ООД към „Фикосота“ ООД, че е осъществен внос на поръчаните
количества и те са на склад при доставчика, заявка от страна на „Фикосота“ за
определен ден, в който да се осъществи доставката с посочване на количествата,
организиране на транспорт, съставяне на транспортни документи – товарителница складова разписка и спедиторска
товарителница, съставяне на фактура към датата на доставка.
С допълнителен отговор поддържа, че
ищецът по насрещния иск е следвало да предложи изпълнение в сроковете по
заявките и на мястото за доставка уговорени в договора. Счита, че наличието на
някаква предходна „търговска практика" е ирелевантно. Възразява, че
стоките никога не са транспортирани до гр. Шумен, за да установи ищецът по
насрещния иск дали транспортните средства биха били допуснати до складовете на
„Фикосота“ ООД. Поддържа, че ищецът по насрещния иск е изпаднал в забава да
предаде стоките преди развалянето на договора.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на
страните приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения с исковата молба договор за
доставка на опаковки, на 01.10.2012 г., между „Фикосота“
ООД, ЕИК ********* (с предишно наименование „Фикосота
синтез“ ООД), като купувач и „Саба.Бг“ ООД като доставчик е сключен
договор за доставка на опаковки за козметични продукти – „лосионна помпа за
козметични продукти с пластмасова втулка и алуминиево покритие“ и „кутии крем –
алуминиеви алуминиева кутия за козметични продукти“, съгласно „Приложение № 1:
цени“ (л. 12).
В т. 1 от договора е уговорено видът и размерът на
изделията да се посочи в техническа спецификация – Приложение № 3 и в
двустранно заверени образци. Техническа спецификация не е изготвена и подписана
– Приложение № 3 към договора е празен лист (л. 14). Страните са заверили
двустранно, съответно на 22-ри и 24-ти окт. 2012 г. мостри от алуминиевите
кутии (л. 16-18). Количеството се определя по писмена заявка на купувача. Цените
са уговорени с приложение № 1. Видно от допълнително споразумение от 01.02.2015
г. срокът на договора е бил удължен до 01.02.2016 г. (л.16). Не се спори, че
към датата на подписване на посочения анекс договорът е бил в сила между
страните.
Посочено е в т. 11 от договора, че всички съобщения,
възражения, покани по договора ще се извършват в писмена форма, като изрично е
уговорено, че писмената форма се смята за спазена и когато информацията е
изпратена по факс или имейл. Като оправомощени лица да извършват и приемат
изявления по договора купувачът е определил К. Й., Десислава Христова и Л. Т. с
посочени длъжности и електронни адреси. Доставчикът е определил А.Б..
Не е спорно, че в изпълнение на договора в периода
2013-2014 г. в изпълнение на договора са извършвани доставки, които са приети и
платени от купувача. Видно от приложена по делото (л. 72-87) кореспонденция по
ел. поща, осъществена в периода октомври 2012 – юни 2014 г., страните системно
и делово са уточнявали конкретни дати за предаване и приемане на стоки според
изпълнението на поръчките от доставчика и готовността на купувача да ги получи
на територията на производствения си обект в гр. Шумен (напр. имейли на л. 76,
78, 79, 83).
Видно от приложена по делото (л. 166, л. 313) заявка на
„Фикосота“ ООД от 22.07.2014 г. на ответника са
били поръчани 40000 алуминиеви кутии със срок на доставка 37-ма седмица на 2014
г. (8-14 септ.) и 92000 алуминиеви кутии със срок на доставка 44-та седмица (27
окт. – 2 ноември) на 2014 г. Не се спори, че от посочените заявки са били
доставени и предадени на купувача на 10.09.2014 г. 40000 броя кутии по фактура
№ **********/10.09.2014 г. на цена 42405,41 лева и на 30.10.2014 г. – 50000 броя кутии по фактура №
**********/30.10.2014 г. на цена 54399,25 лева. Не е спорно между страните, че „Фикосота“ ООД е заплатило на „Саба.БГ“
ООД цената по посочените фактури. Връщането на цената по тези две доставки е
предмет на исковата претенция.
Видно от приложена по делото (л. 167, л. 314) заявка
на „Фикосота“ ООД от 04.09.2014 г. на
ответника са били поръчани 140000 лосионни помпи срок на доставка м. 12.2014
г., 20 000 алуминиеви кутии със срок на доставка (по въздуха) м. 10.2014
г., 45 000 алуминиеви кутии със срок на доставка м. 12.2014 г. и 100000
алуминиеви кутии със срок на доставка м. 01.2015 г.
На 10.09.2014 г. А.Б. е изпратила по ел. поща на К. Й.
(л. 169) фактурата и сертификатите от „днешната доставка“ на 40 000
алуминиеви кутии, за която не се спори, че е изпълнена и за която е издадена
процесната фактура № **********/10.09.2014 г. на цена 42405,41 лева. Със същото
писмо е подадена и информация за пристигането на следващата доставка от
100 000 бр. кутии.
Видно от ел. писмо от 13.10.2014 г. (л. 172) доставчикът
отново е информирал за пристигане на контейнер със 100 000 бр. алуминиеви
кутии, които могат да бъдат доставени при купувача на 18-ти или 20-ти октомври
2014 г.
В отговор с имейл от същия ден – 13.10.2014 г. (л.
172), К. Й. от „Фикосота“ ООД е уведомила „Саба.БГ“ ООД, че все още имат
налични количества от стара партида и ще пишат допълнително за дати на доставки
на тази партида.
На 16.10.2014 г. (л. 173) А. Б. е информирала по
имейл Л. Т., че 100 000 бр. алуминиеви кутии вече са пристигнали и „са на
склад и до 2-3 дена след потвърждение“ могат да бъдат доставени на купувача. Подадена
е информация и за графика на доставка на 230 000 лосионни помпи
(70 000 с дата на доставка 21.10.2014 г., 70 000 за началото на
декември и 90 000 за края на декември), 44 000 кутии – средата на
ноември, и подготовка за доставка на още 100 000 кутии. Количествата
съответстват на заявката от 04.09.2014 г. без 20 000 кутии по въздух и
като се има предвид, че от предходната заявка са били доставени 100 000
вместо 92 000 кутии.
С имейл от 23.10.2014 г. (л. 174) А. Б. отново е
информирала К. Й. за изпълнените до момента доставки и за предстоящите такива.
Посочила е, че всички кутии от поръчаните на 22.07.2014 г. 92 000 броя са
налични на склад (фактически доставени 100 000 бр.) и е потвърдила спазването
на графика за доставка по заявката от 04.09.2014 г.
С електронно писмо от 29.10.2014 г. (л. 175, л. 316) К.
Й. е поискала от А. Б. организиране на доставка на 50 000 кутии и 70 000
помпи. Посочила е, че в края на ноември ще информира отново за нови дати на
доставки. Посочила е, че „относно следващи поръчки към Китай“ ще изчакат прогнози
от търговския отдел и ще уведоми „допълнително как процедираме“.
На 31.10.2014 г. са предадени на купувача 50 000 броя
кутии по фактура № **********/30.10.2014 г. на цена 54399,25 лева. Съпътстващите
документи са изпратени по имейл на 31.10.2014 г. (л. 176).
Не е спорно между страните, че „Фикосота“ ООД е заплатило на „Саба.БГ“
ООД цената по фактурите от 10.09.2014 г.
и 30.10.2014 г.
С имейл от 15.12.2014 г. (л.179) А. Б. е информирала Л.
Т. за наличните доставени на склад в България кутии – 94 000 бр., и помпи
– 70 000 бр.
С имейл от 10.02.2014 г. (л. 181) А. Б. е информирала
Кр. Й. за изпълнението на заявките от 22.07.2014 г. и 04.09.2014 г. Посочила е,
че от 92 000 кутии по заявката от 22.07.2014 г. купувачът е получил 50 000, а на склад
при доставчика се намират още 50 000 бр. От заявката от 04.09.2014 г. на
склад при доставчика се намират още 144 000 бр. кутии. От поръчаните със
заявка от 04.09.2014 г. лосионни помпи на склад в България се намират
160 000 бр., а още 100 000 бр. са произведени и са на склад в Китай.
Поискана е информация за намеренията на купувача за бъдещи поръчки с оглед
намиращите се на склад количества.
На 06.03.2015 г. А. Б. е изпратила до Кр. Й. имейл
(л.188), с който е поискала отговор кога купувачът възнамерява да вземе
намиращите се на склад при доставчика алуминиеви кутии (195 000 бр.) и
лосионни помпи (140 000 бр.). Посочено е още, че на склад при
производителите има още 100 000 помпи и материал за производство на
100 000 кутии като е изискана информация за бъдещите намерения на купувача
да закупува от тези продукти.
С имейл от същия ден – 06.03.2015 г. (л. 189, л. 317)
Кр. Й. е отговорила, че „очаква информация от колегите по всички нива“ и ще информира
доставчика допълнително.
Ново запитване за намеренията на купувача да получи
доставените кутии е изпратено по имейл до Десислава Христова на 02.04.2015 г.
(л. 190).
Видно от имейл от 24.04.2014 г. (л. 111) Кр. Й. е
изпратила до „Саба.БГ“ ООД сигнал за несъответствие.
Последвал е отговор от 24.04.2015 г. и допълнителни уточнения и обяснения в
разменени имейли (л. 112-119).
От последвалата кореспонденция между страните (л.
121-148) е видно, че са били подадени две рекламации – изх. № 83/05.05.2015 г.
(л. 27) относно качеството на алуминиевите кутии и изх. № 84/08.05.2015 г.
относно качеството на лосионните помпи. Страните са предприели действия по
изясняване на причините за установените дефекти, провели са срещи, ангажирали
са външни специалисти за изготвяне на анализ и оценка на качеството, но в
крайна сметка са останали на противоположни позиции относно наличието на
недостатъци в твърдените от купувача мащаби и причините за появилите се
дефекти. Това е видно от приложените писма от
12.05.2015 г. (л.122), 28.05.2015 г. – имейл (л.132), 20.07.2015 г.
(л.139-140), изпратени от „Фикосота“ ООД и писма от 20.05.2015 г. (л.
129), 07.07.2015 г. (л. 195) и 18.09.2015 г. (л. 198), изпратени от „Саба.БГ“ ООД.
С писмото от 05.05.2015 г., приложено към ИМ, „Фикосота“ ООД е отправило до „Саба.БГ“ ООД рекламация за
установени скрити недостатъци в алуминиевите кутии, доставени на 10.09.2014 г.
и на 30.10.2014 г., като сочи констатирано несъответствие по-голямо от 2% от
общото проверявано количество, съответно 19,25% и 19,5%, обуславящо негодност
на целите партиди. Като недостатъци са посочени черни точки по вътрешната или
външната повърхност на кутиите, изцапани и деформирани кутии, нарушение на
лаковото покритие. Сочи се, че черните точки с течение на времето прерастват в
корозионни петна и дори дупки в кутиите, а причина за появата им е повишено
съдържание на желязо – 0,3878 %. Поискано е възстановяване на платената цена в
размер на 58742,27 лева за неизползваните налични кутии – 57128 броя и
уплътненията към тях, както и отпадане на задължението на „Фикосота“ ООД да
закупи поръчаните по ел. поща от дата 22.07.2014 г. и 04.09.2014 г. общо 194000
кутии, които вече са на склад при доставчика „Саба.БГ“ ООД.
В хода на завършилите без резултат
преговори, на 11.05.2015 г. „Фикосота“ ООД е отправило до „Саба.БГ“ ООД
предложение за споразумение (л. 333-336), съществените условия по което са
връщане от доставчика на получена цена за доставени стоки в размер на 106888,48
лева, изтегляне на описаните в протокола налични при купувача количества помпи,
кутии и уплътнения, отпадане на задължението на купувача да получи и заплати
поръчаните със заявките от 22.07.2014 г.
и 04.09.2014 г. 140 000 помпи и 194 000 алуминиеви кутии и
уплътнения за тях, които са налични в складовете на „Саба.БГ“ ООД. Предложеният
споразумителен протокол е подписан от И.Л. като пълномощник на управителя на
дружеството Красен Кюркчиев.
С
писмо, изпратено по електронна поща на 21.10.2015 г. на електронни адреси ******@****.** и **************@***.** (л. 39, л. 201),
изрично упълномощен представител на купувача е отправил към доставчика „Саба.БГ“ ООД „изявление за разваляне на
Договор за доставка на опаковки от 01.10.2012 г. и Допълнително споразумение
към него от 01.02.2015 г. и дадените въз основа на тях поръчки поради
ненавременни доставки на заявени стоки, които е следвало да бъдат изпълнени
непременно в уговорения за това срок, както и поради това, че е доставено нещо
различно от дължимото по договор, което представлява случаи на лошо, т.е. пълно
неизпълнение“. Посочено е в писмото, че „Фикосота" ООД е заявило доставка
на 140 000 бр. лосионни помпи 105 мм. със заявка в уговорена по договора форма –
имейл от 04.09.2014 г. със срок на за доставка месец декември 2014 г. Със
заявки (в същата форма) по имейл от 22.07.2014 г. и от 04.09.2014 г. – „Фикосота"
ООД е заявило доставка на общо 194 000 бр. алуминиеви кутии и уплътнения за тях
със срокове октомври 2014 г. – 20000 бр., декември 2014 г. 45 000 бр. и януари 2015
г. 100 000 бр. Посочено е, че „Саба.Бг" ООД не е доставило посочените
стоки и е в неизпълнение на задължението си да извърши доставките в срок от 5
работни дни от датата на заявката, като забавата е повече от десет месеца.
Посочено е също, че „Фикосота" предявява претенция за пълно неизпълнение
по отношение на алуминиевите кутии, които вече са предоставени, с общо
количество 57128 бр. и самозалепващи се уплътнители (принадлежност към кутиите)
общо количество 58 000 бр. Заявено е, че неизпълнението се изразява в „пълното
несъответствие между вида на материала на поръчаните кутии и доставените такива“.
Същото изявление е отправено с нотариална покана рег. № 4061/2015 г. от 02.10.2015 г. на
нотариус рег. № 124 на НК, връчена на 23.11.2015 г. В същата е уточнено по
отношение на доставените алуминиеви кутии, че същите са с партиден № 15072014,
доставени на 10.09.2014 г. и с партиден № 18082014, доставени на 30.10.2014 г.,
с общо количество 57128 бр. Уточнено е, че
пълното несъответствие между вида на материала на поръчаните кутии и
доставените такива, е изчерпателно описано в поредица от писма, в т.ч. писмо с
изх. № 83/05.05.2015г. и безспорно доказано с експертен доклад и протокол №
157/12.08.2015г., издадени съответно от Технически университет Варна и ALCOMET.
На 18.11.2015 г. „Саба.Бг" ООД отправило по
електронна поща (л. 203) покана за изпълнение по договора за доставка на
опаковки. Самата покана не е представена по делото.
На 20.11.2015 г. „Саба.Бг" ООД отправило по
телепоща уведомление (л. 204-209) за доставка на поръчаните от „Фикосота"
стоки – 140 000 бр. лосионни помпи и 187 000 алуминиеви кутии и
уплътнения на дата 24.11.2015 г. (вторник). Доказателства за получаването на
уведомлението не са представени.
От заключението на вещото лице по
приетата по делото съдебна компютърно - техническа експертиза (л. 643),
неоспорена от страните, се установява, че в пощенската кутия на ответника е
намерена цялата електронна кореспонденция заедно с приложените към писмата
файлове, описана в молба № 34723/15.12.2016 г. (л.449) и налична по делото.
Поради използване от „Фикосота" ООД на собствен домейн и политиката на
дружеството за унищожаване на електронната кореспонденция, в пощенските кутии
на ищеца е намерена малка част от водената кореспонденция. Предвид голямата
част получени ел. писма, намерени в пощенската кутия на ответната страна, и
предвид хронологията на водената кореспонденция, вещото лице е направило
извод,че кореспонденцията е действителна и реално съществувала в електронните пощи
на страните.
С исковата молба е представен експертен
доклад от м. август 2015 г. (л. 29-38), изготвен от проф. дтн. инж. Р. Русев, в
който са констатирани дефекти от различно естество по доставени алуминиеви
кутии, в т.ч. развити участъци на корозия като е направен извод, че причината
за дефектите е съдържание на желязо, както и др. елементи, в комбинация с
използваната технология (изтегляне) при производството на кутиите.
При
размяната на книжата по делото всяка от страните оспорва резултатите от
лабораторните изпитвания, на които се позовава насрещната страна с твърдения за
опорочаване на същите било поради некоректно взети проби, било поради липса на
акредитация, респективно некомпетентност на изпитващите лаборатории.
За доказване на твърденията на ищеца
за пълно несъответствие на доставените кутии от партиди 006 и 007 (според
въведената от доставчика номерация) с уговореното между страните по договора (доставено
нещо различно) е допусната съдебна физико-химична експертиза, задачите по която
са уточнени с протоколно определение в проведено на 10.02.2017 г. съдебно
заседание и са прецизирани с определение № 911/24.3.2017 г. (л. 759).
От заключението на в.л. д-р В. Д.
(л.819-825 и сл.), изслушано и прието в с.з. на 26.05.2017 г. е видно, че е
проведен анализ на химичния състав на мострите, одобрени от страните при
сключване на договора от 01.10.2012 г., и на изследваните празни кутии от
партиди 006 и 007 като е установено, че освен алуминий, те съдържат силиций,
желязо и магнезий. Процентното съдържание на всеки един от другите изследвани
елементи – титан, хром, манган, никел, мед, цинк, калай, иридий и олово е под
минимално допустимата граница на откриваемост, която за дадения метод и апарат
е 0,01%. Констатирано е, че сумарното
съдържание на желязо и силиций (Fe+Si)% в нито един образец не превишава 1,0%,
което съответства на изискванията на т. 4.1 на БДС EN 602:2006 за състав на
деформируем алуминий, който се използва за употреба в контакт с хранителни
продукти. Установено е съдържание на магнезий около 1% (л.821-823). Вещото лице
е констатирало съответствие на химичния състав на кутиите с изискванията на БДС EN 602:2006 „Алуминий и
алуминиеви сплави. Деформирани продукти. Химичен състав на полуфабрикати,
използвани за производство на продукти за употреба в контакт с хранителни
продукти“. Установено е още, че различията в химичния състав на материала на
кутиите от мострите и на тези от партиди 006 и 007 са несъществени. Вещото лице
е направило извод за взаимодействие между козметичния продукт и материала на
кутиите. Констатирано е наличие на корозионни процеси, които могат да се дължат
на механично нарушение на полимерното покритие, което е довело до пряк контакт
на козметичния продукт с незащитената метална повърхност и взаимодействие между
тях точно на мястото на нарушението, или на неподходящо по вид и дебелина
покритие, което се е разрушило вследствие на химично взаимодействие на
киселинния козметичен продукт с покритието. По отношение на въпроса дали
материалът, от който са изработени кутиите е чист алуминий или алуминиева сплав
вещото лице е приело, че се касае за алуминиева сплав (общото съдържание на
другите елементи, в т.ч. магнезий, превишава 1,0%).
По повод констатираното високо
съдържание на магнезий, което е определящо за извода на вещото лице, че кутиите
не са изработени от алуминий, а от алуминиева сплав, заключението е оспорено от
ответната страна по отношение на установения химичен състав. В тази връзка
ищецът от своя страна е поискал допълнително да се установи съдържанието на
магнезий в козметичните продукти, доколкото този елемент би могъл да мигрира от
опаковката в продукта. Видно от приетото по делото повторно заключение на
вещото лице д-р В. Д., в химичния състав на кутиите липсва елементът магнезий.
Вещото лице обяснява тази разлика с допуснати при изготвяне на първото
заключение грешки в изпитвателните лаборатории при настройка и почистване на
апаратурата (л. 950-951). Крайните резултати показват, че всички изследвани
образци са изработени от алуминий (> 99%), а не от алуминиева сплав, което
се отнася както за мострите, така и за образците от партиди 006 и 007.
Установява се, че няма разлика между материала, от който са направени мострите
и този на кутиите от процесните партиди.
Поради оспорване на заключението от
страна на ищеца по делото е допусната и приета повторна тройна СФХЕ със същите
задачи. От заключението на тройната експертиза (л.1032-1040, 1058-1064)),
неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, компетентно и
изчерпателно, се установява по категоричен начин, че химичният състав на
материала, от който са изработени изследваните образци кутии от партиди 006 и
007 съответства на материала, от който са изработени одобрените от страните
мостри, както и, че всички те са изработени от деформируем алуминий (БДС EN
602:2006), а не от алуминиева сплав. Установено е още, че съдържанието на
алуминий е по-високо в изпитваните образци от партиди 006 и 007 в сравнение с
одобрените от страните мостри. Поради липса на налични крайни козметични
продукти в склада на „Фикосота“ ООД, опаковани в кутии от процесните партиди,
вещите лица са извършили изпитване за възможна миграция на химичните елементи
от кутиите в моделен разтвор и са стигнали до заключение, че наблюдаваната
миграция на химичните елементи (Al, Fe, Zn, Cu) е значително по-ниска от
концентрацията на тези елементи, открити в козметичните продукти. Направили са
и крайния извод, че откритите в състава на козметичните продукти химични
елементи (алуминий, мед, цинк, желязо и магнезий ) не го правят вреден за
човешкото здраве. Изпълнени са всички изисквания на БДС 602:2006 – за химичния
състав на кутиите, Регламент 10/2011 – изискване за обща и специфична миграция,
Регламент 1223/2009 относно козметичните продукти. Според вещите лица всичките
елементи (без алуминий) – желязо, мед и цинк са нутриенти и са полезни за
човешкото здраве (л. 1063).
От показанията на свидетеля Е.Х.П., които с оглед отношенията, в които свидетелят
се намира с ответната страна съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се
установява, че ответното дружество ползва складови площи на „Ен Ти Зет
Лоджистикс” ЕООД, в т.ч. и за съхранение на предназначени за „Фикосота” ООД
алуминиеви кутии и лосионни помпи. Показанията на този свидетел не се ценят от
съда като установяващи други релевантни факти, касаещи отношенията между
страните по делото, доколкото същите са изградени изцяло на информация,
получена единствено от представителя на ответника – А. Б..
От показанията на свидетеля Б.Е.В., служител на ответното
дружество „Саба.БГ” ООД в периода от 2012 г. до 2014 г. като мениджър
„Продажби”, които с оглед отношенията, в които свидетелят се намира с ответната
страна съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че между
страните е била установена търговска практика пристигналата по заявките стока
да се доставя на части при поискване от „Фикосота”. Свидетелят лично е
присъствал на разговори по телефона между А. Б. и Л. Т. и е възприемал
непосредствено уговорки за транспортиране от „Ен Ти Зет Лоджистикс” ЕООД към
„Фикосота” на определени количества в определен ден от седмицата. Определения
ден за доставка е бил посочван от „Фикосота”. След пристигането им от Китай стоките
се съхранявали в Аксаково и в София в складове на „Ен Ти Зет Лоджистикс” ЕООД. Заявките
се правели от Т. и от К. Й.. Стоката не била доставяна наведнъж, защото такова
било желанието на „Фикосота”.
В производството по делото е прието заключение на
вещо лице д.е.с. П.С. по извършена ССЕ, неоспорено от страните. От същото се
установява, че поръчаните и неполучени от „Фикосота" ООД 42 000 алуминиеви
кутии и уплътнения към тях по заявка от 22.07.2014 г. са доставени на
20.10.2014; 140000 помпи по заявка от 04.09.2014 г. са доставени на 02.12.2014
г. – 70000 бр. и на 13.01.2015 г. –
90000 бр.; 44 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка от 04.09.2014
г. са доставени на 17.11.2014 и 100 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях
по заявка от 04.09.2014 г. са доставени на 06.01.2015 г. Експертизата е приела
за дата на доставката датата на ЕАД (митническите декларации), когато е оформен
режим внос, тъй като стоките могат да бъдат доставени на „Фикосота" ООД
най-рано на датата на обмитяване на стоките. Установено е също,че доставените
стоки са заплатени на доставчиците от Китай. Фактурите за закупуване на
посочените стоки са осчетоводени от „Саба.БГ“ ООД и са включени в дневниците за
покупки на „Саба.БГ“ ООД. Стоките са налични в нает от „Саба.БГ“ ООД склад на
Ен Ти Зет Лоджистикс ЕООД в гр. Аксаково. В счетоводството на „Фикосота"
ООД са заприходени 50 000 бр. по фактура № **********/ 30.10.2014 г., заявени с
поръчка от 22.07.2014 г. общо 92 000 бр. В счетоводството на „Фикосота"
ООД по аналитичната партида „Саба БГ' ООД не се води задължение.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Двете страни са търговци по
правно-организационната си форма, поради което и на основание чл. 286, ал.
1 ТЗ спорът между тях следва да се разгледа като такъв отнасящ се до
търговска сделка и да бъдат приложени и специалните правила за търговските
сделки, съдържащи се в Глави ХХІ и ХХІІ от ТЗ като при липса на специална уредба се
прилагат общите правила.
І. По
исковете на „Фикосота“ ООД с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. 87 ал. 2 от ЗЗД.
Предпоставка за
връщане на даденото в която и да било от хипотезите на чл. 55, ал.1 ЗЗД е установяване
на отпадането на основанието, на неосъществяването му или на началната му
липса.
Ищецът по
първоначалните искове поддържа, че е развалил сключения на
01.10.2012 г. договор за доставка на опаковки, следователно твърдението е за
отпаднало основание на разменените по договора престации.
Видно от съдържащите
се в посочения договор клаузи, той урежда общите условия, при които купувачът ще възлага, а доставчикът ще изпълнява отделни поръчки за
доставка на описаните в договора стоки, поради което същият има
характер на „рамков договор“ между страните. Всяка отделна заявка за доставка
на определени по вид и количество опаковки, извършена по определения в договора
ред, има за последица възникване на конкретно правоотношение по договор за търговска
продажба на заявените стоки при уговорените в рамковия договор условия.
Спорът по първоначалния иск се
концентрира върху правото на ищеца „Фикосота“ ООД да развали сключените при условията
на договора от 01.10.2012 г. договори за търговска продажба на
стоки, имащи за предмет заявени на 22.07.2014 г. и доставени 40000 броя кутии по фактура №
**********/10.09.2014 г. на цена 42405,41 лева и 50000 броя кутии по фактура №
**********/30.10.2014 г. на цена 54399,25 лева, респективно да иска връщане на
цената, поради отпадане на основанието за плащането и́.
Видно от цитираното в
нотариалната покана от 02.10.2015 г. писмо от
05.05.2015 г. (л.27-28), съдържащото се в поканата изявление за разваляне на
договора касае доставени на 10.09.2014 г. 11128 бр. и на 30.10.2014 г. 46000
бр. алуминиеви кутии. За останалата част от заявените с исковата молба 90000
бр. кутии, предмет на иска за връщане на даденото, съдът приема, че изявлението
за разваляне на договора е направено със самата искова молба (л. 3).
Релевантно за правото
на купувача да развали договора за търговска продажба, сключен по заявката от
22.07.2014 г., по отношение на доставените по 90000 бр. кутии е единствено твърдението
за наличие на неточно изпълнение в качествено отношение. По отношение на
процесните 90000 бр. кутии дори да е било налице забавено изпълнение, то забавата
сама по себе си не може да бъде основание за разваляне на договора след като
доставките са били приети от купувача (арг. от чл. 87, ал. 2 от ЗЗД).
Следователно, не следва да се обсъждат твърденията и възраженията на страните
във връзка с евентуално забавено изпълнение на тези доставки.
При покупко-продажбата правото на
разваляне на договора е една от правно признатите възможности, от които
купувачът може да избира в случаите, когато продадената вещ има недостатъци,
които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или
за предвиденото в договора употребление – чл. 195, ал. 1, вр. чл. 193, ал. 1 от ЗЗД. Правото на продавача да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските
за продажбата е частен случай на правото на разваляне на договора.
Ищецът последователно
твърди с исковата молба и в хода на настоящото производство, че не се касае за
доставка на вещи с недостатъци, а за доставено нещо различно от дължимото – кутии
от алуминиева сплав вместо от алуминий.
Съгласно чл. 195, ал.
1 от ЗЗД купувачът има право да върне вещ с недостатъци и да иска обратно
цената. По аргумент от по-силното основание купувачът може да върне вещта, т.е.
да развали договора, и в случай че се установи, че е доставено нещо различно от
договореното, освен ако изрично не се е съгласил да получи нещо различно от
дължимото – чл. 65, ал. 1 от ЗЗД. Доставката на нещо различно се приравнява на
пълно неизпълнение и е основание за разваляне на договора по общия ред.
В т. 8 от рамковия
договор, озаглавен „Рекламации“, страните подробно са уговорили начина за
уреждане на отношенията си в случай на неточно изпълнение на задълженията на
продавача в качествено отношение. Предвидено е проверката за съответствие на
доставените стоки с уговореното да се извършва при приемането на изделията на
територията на купувача чрез лабораторен тест. При констатиране на
несъответствие по-голямо от 2% от общото проверявано количество, цялото
доставено количество се категоризира като негодно, за което доставчикът трябва
да бъде уведомен в срок от 2 работни дни с посочване на мерките, които купувача
счита за необходимо да се предприемат. Те могат да са парична компенсация,
стокова компенсация, връщане изцяло или частично на изделията.
От разменената
кореспонденция между страните е видно, че е започнато рекламационно
производство, но страните са останали на противоположни становища по въпроса за
съответствието на доставените кутии с договореното като вид и качество като в
последна сметка купувачът твърди, че доставеното е нещо различно от дължимото.
Видно от приложение № 1 (л. 12) и
приложение № 3 (л. 14) към договора, купувачът „Фикосота" ООД не е
поставил специфични изисквания към химичния състав на опаковките, предмет на
договора, освен съдържащото се в названието на артикула качество „алуминиева“
кутия и описателното „за козметични продукти“.
При това положение преценката за
съответствието на доставените стоки с договореното между страните следва да се
извърши като химичния състав на доставените кутии се сравни с одобрените от
страните мостри и със изискванията за химичен състав на опаковки за козметични
продукти.
От приетите по делото заключения на
повторната единична и тройна съдебни физико-химични експертизи, последната неоспорена
от страните, които съдът изцяло кредитира като безпристрастни, изчерпателни и
компетентни, се установява по несъмнен начин, че химичният състав на изпитаните
образци съответства на изискванията на т. 4.1 на БДС EN 602:2006 за състав на деформируем
алуминий, който се използва за употреба в контакт с хранителни продукти. Заключението на експертизата е, че доставените кутии са изработени от
алуминий, а не от алуминиева сплав – съдържанието на химичния елемент алуминий
в материала от който са направени опаковките е над 99%. Установи се, че изпитаните
образци напълно съответстват на одобрените от страните при сключване на
договора мостри. Не се установява също така кутиите да съдържат вредни за
човешкото здраве елементи, които биха ги направили негодни за употреба според
договореното между страните предназначение – опаковки за козметични продукти.
От друга страна, съгласно Регламент (ЕО)
№ 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти производителят на козметичните продукти (Регламента) е отговорен за тяхната
безопасност – чл. 4, т. 3, вр. чл. 5. Видно от представените от ищеца „Фикосота" ООД оценки
за безопасност на козметичните продукти (л. 688 – 690), последният в качеството
на производител – отговорно лице съгласно чл. 4 от Регламента, е оценил риска, включително и по отношение на опаковката (характеристики на
материала на опаковката – чистота и стабилност), и стабилността на продукта.
Оценката за безопасност на козметичните продукти, изготвена от лицензирани
оценител, е със заключение, че продуктът е безопасен при условие, че се прилага
при нормални и разумно предвидими условия на употреба – чл. 3 от Регламента.
От
горното следва, че ищецът по първоначалните искове не доказа в настоящото
производство каквото и да било несъответствие в качествено отношение между
доставените и поръчаните алуминиеви кутии, още по-малко доставка на нещо
различно по вид от поръчаното. Следователно, не е налице твърдяното
неизпълнение на договора за търговска продажба по отношение на заявените на
22.07.2014 г. и доставени по фактура № **********/10.09.2014 г. и по фактура №
**********/ 30.10.2014 г. съответно на 40000 и 50000 броя алуминиеви кутии.
Потестативното
право на кредитора да развали договора възниква само, ако длъжникът е
неизправен, което в случая не се установява от събраните по делото
доказателства. Липсата на доказано неизпълнение на договорното задължение от
страна на ответното дружество обуславя невъзможност за другата страна по
сделката да упражни валидно потестативното си право да развали договорната
връзка, като иска обратно даденото по нея. Изявленията за разваляне досежно
посочените доставки, в т.ч. и отправеното със самата искова молба, не са
породили правно действие. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
ведно с акцесорната претенция за присъждане на обезщетение в размер на
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба.
ІІ. По насрещния иск на „САБА.БГ“ ООД с правно
основание чл. 200, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД за осъждане на „Фикосота" ООД да получи поръчани от последното и доставени от „Саба.Бг“ ООД 42
000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка от 22.07.2014 г., 140000
помпи по заявка от 04.09.2014 г. и
144 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка от 04.09.2014 г.
Съдът намира
предявения иск за допустим по следните съображения:
Купувачът по договора
за покупко-продажба има две основни задължения – да получи вещта и да заплати
уговорената цена.
Личността на длъжника
не е съществен елемент от задължението за получаване на стоката, следователно
не се касае за лично незаместимо действие. Получаването като фактическо
действие, установяване на фактическа власт върху вещта, може да бъде изпълнено
от представител по пълномощие, довереник, комисионер, превозвач или дори от
трето лице.
Когато дължимият
резултат е заместимо поведение, законът предвижда различни способи за
постигането му в зависимост от характера на задължението (чл. 80 и чл. 97 ЗЗД,
чл. 328 ТЗ, чл. 526 ГПК).
Съгласно чл. 526, ал.
1 от ГПК когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и
което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска
от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на
длъжника.
Ако взискателят, в
случая продавачът по договора, бъде овластен, с извършването на описа ще се
постигне индивидуализацията на родово определените вещи, ще се прехвърли
собствеността и ще започнат да текат законовите и договорните срокове, чието
начало е поставено в зависимост от предаването на стоките. Следователно е
налице правен интерес от предявяване на осъдителния иск за реално изпълнение.
Правото на продавача
да избере предявяване на иск за реално изпълнение се признава и от доктрината (така
проф. А.К., Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения, София
2002,с. 123).
По основателността:
В договора от
01.10.2012 г. страните са уговорили условия на доставките DDP – стоката
доставена с платено мито – гр. Шумен съгласно „Инкотермс 2011“ – т. 6.2 (л.11).
Доколкото последната редакция на издадените от Международната търговска палата в Париж правила, известни като Инкотермс (Incoterms, съкратено
от International Commercial Terms), е „Инкотермс - 2010“, съдът приема, че
страните са уговорили прилагането именно на последните (вж. https://iccwbo.org/resources-for-business/incoterms-rules/incoterms-rules-history/).
Отделно е указано в т. 5.1. от договора, че транспортът и транспортните разходи
се извършва от и са за сметка на доставчика. От посочените клаузи е видно, че
продавачът поема абсолютно всички разноски по доставката, включително и
плащането на импортните такси. Единственото задължение на купувача наред с
плащането на цената е да получи стоката, тоест да разтовари и да освободи
превозните средства.
Между страните не се
спори, че процесните количества стоки не са били предадени на превозвач или
спедитор и не са били доставени на адреса на купувача в гр. Шумен.
Видно от представената по делото
кореспонденция между страните – електронни писма изпратени от А.Б. на 10.09.2014 г., 13.10.2014 г., 16.10.2014 г.,
23.10.2014 г., 15.12.2017 г., 10.02.2017 г., 06.03.2015 г., доставчикът своевременно е уведомявал купувача за изпълнението на всяка от
процесните заявки и пристигането на стоките в наетите от него складове в
България, което, както се установява от представените митнически декларации,
складови разписки и от заключението на вещо лице по приетата по
делото ССчЕ, е станало в рамките на уговорените със заявките от 22.07.2014 г.
и 04.09.2014 г. крайни
срокове. Едновременно с уведомяването, че стоките са налични в склад на
доставчика, представителят на „Саба.БГ“ ООД е искал да
се уточнят конкретни дати за доставяне на стоките в производствения обект на
купувача в гр. Шумен, съобразно уговореното в рамковия договор. Този начин на
взаимодействие между страните се потвърждава и от показанията на свидетеля В..
В отговор на писмото
от 13.10.2014 г. с имейл от същия ден К. Й. от „Фикосота“ ООД е уведомила
„Саба.БГ“ ООД, че все още имат налични количества от стара партида и ще пишат
допълнително за дати на доставки на тази партида. Скоро след това, с електронно
писмо от 29.10.2014 г. К. Й. е поискала доставка на 50 000 кутии и 70 000
помпи и изрично е посочила е, че в края на ноември ще информира отново за нови
дати на доставки като от контекста на разменената кореспонденция е ясно, че се
касае за намиращи се в складовете на „Саба.БГ“ ООД стоки. Посочила е, че
„относно следващи поръчки към Китай“ ще се изчакат прогнози от търговския
отдел. Други отговори на запитванията за определяне на дата за доставка в гр.
Шумен не са представени по делото. Едва на 06.03.2015 г. К. Й. е отговорила на
поредното запитване от същата дата, че „очаква информация от колегите по всички
нива“ и ще информира доставчика допълнително като отново е ясно, че става
въпрос за транспортиране до гр. Шумен на намиращите се в складовете на
доставчика опаковки по заявките от 22.07.2014 г. и 04.09.2014 г.
Независимо от манифестираната от
доставчика готовност да транспортира стоките до гр. Шумен и направените от
купувача изявления да се изчака с доставянето на стоките в неговия склад, с
нотариална покана от 02.10.2015 г. и електронно писмо от 21.10.2015 г.,
купувачът е направил изявление за разваляне на договора поради забава на
продавача да предаде стоките.
В случая стоките не са били
транспортирани до гр. Шумен поради обстоятелства, за които е отговорен
кредиторът, поради което не може да се приеме, че е налице виновно неизпълнение
на задължението по договора от насрещната страна – длъжник. Именно купувачът не
е отговарял на запитванията за определяне на дата и час на доставките или е
отговарял уклончиво, докато накрая напълно нелогично и позовавайки се формално
на клаузите на договора е заявил, че доставчикът е изпаднал в забава. При
установената между страните практика относно начина на организиране на
доставките и заявената от продавача готовност да изпълни задължението си незабавно
след поискване, изявлението на купувача за разваляне на договора поради забава
на доставчика не съответства на изискването за добросъвестност, закрепено в
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗД.
Същевременно, по делото не са налице
данни изпълнението да е станало невъзможно изцяло или отчасти, поради забава на
длъжника да е станало безполезно, или, че задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време, което би било основание за разваляне без
предоставяне на допълнителен срок за изпълнение, съгл. чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Напротив,
видно от отправеното
на 11.05.2015 г. от „Фикосота“ ООД
предложение за споразумение (л. 333-336), купувачът е признал, че има задължение
да получи и заплати поръчаните със заявките от 22.07.2014 г. и 04.09.2014 г. 140 000 помпи и 194 000
алуминиеви кутии и уплътнения за тях, които са налични в складовете на
„Саба.БГ“ ООД.
Ето защо, съдът
намира, че изявленията за разваляне на договора от 01.10.2012 г. по отношение
доставката на останалите 42 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях от
заявката от 22.07.2014 г. със срок 44-та седмица (27 окт. – 2 ноември) на 2014
г. и по отношение на заявката от 04.09.2014 г. за 140000 помпи и 144 000 алуминиеви кутии и уплътнения
към тях със срокове от октомври 2014 г. до края на януари 2015 г. не са
породили правно действие. Не е налице виновно неизпълнение от страна на
доставчика, а купувачът е действал недобросъвестно, поради което липсва единият
от задължителните елементи от фактическия състав пораждащ потестативното право
на кредитора да развали договора – неизправност на длъжника.
Възражението, че
ищецът не е предал стоките на спедитор или превозвач, съдът намира за
неоснователно. Видно от уговорената между страните клауза DDP – гр. Шумен
съгласно Иткотермс 2010, задължението на доставчика да предаде вещите е носимо.
Дори „Саба.БГ“ ООД да предаде стоките на спедитор или превозвач, то може да се
освободи от собственото си задължение за предаването им едва от момента на
доставянето им в гр. Шумен, готови за разтоварване. В случая доставчикът
добросъвестно е очаквал купувачът да посочи конкретна дата за транспортиране на
стоките според собствената (на „Фикосота“ ООД) производствена програма, с което
практически е действал в интерес на купувача. Възможностите, които дава на продавача
диспозитивната разпоредба на чл. 328 ТЗ
– да предаде стоката за пазене, да я продаде по пазарни цени или на публичен
търг, касае изпълнението на собственото задължение на продавача да предаде
вещта, но не изключва правото му на избор да предяви иск за реално изпълнение на
задължението на купувача да получи стоката.
Предвид горното,
искът за осъждане на купувача да изпълни задължението си да получи стоките,
предмет на заявките от 22.07.2014 г. и
04.09.2014 г. e основателен. С оглед договореното между страните
местоизпълнение на задължението за предаване на стоките – гр. Шумен, ответникът
следва да бъде осъден да получи престацията в мястото на доставката.
ІІІ. По насрещния иск на „САБА.БГ“ ООД с правно
основание чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 327 от ТЗ за осъждане на „Фикосота" ООД да заплати цената на поръчани от
последното и доставени от „Саба.Бг“ ООД 42 000 алуминиеви кутии и уплътнения
към тях по заявка от 22.07.2014 г., 140000 помпи по заявка от 04.09.2014 г. и 144 000
алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка от 04.09.2014 г. в общ размер
310 161.70 лева в т.ч. ДДС (258 468,09 лева без ДДС), ведно с мораторна
лихва в общ размер на 27 348.23 лева, както и законна лихва върху главницата от
датата на завеждане на иска до пълното погасяване на задължението.
За успешното
провеждане на иска с правно основание чл. 327, ал.
1 от Търговския закон ищецът следва да докаже наличието на договорни
отношения с ответника, собствената си изправност по сключения договор –
извършването на доставка на стоките, и настъпила изискуемост на вземането за
цената по договора. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение или
невиновна невъзможност да изпълни.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява наличието между страните на
договорно правоотношение за доставка на процесните стоки, възникнало на
основание заявките от 22.07.2014 г. и 04.09.2014 г. и при условията на рамковия
договор от 01.10.2012 г.
Съдът, по изложените
по-горе съображения, намира за неоснователно възражението на ответника по
насрещния иск, че договорът е развален поради забава на продавача да достави
стоките.
Независимо, че
доставчикът е изправна страна по договора, съдът намира, че изискуемостта на
вземането му за плащане на цената не е настъпила.
Съгласно чл. 327, ал.
1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Видно от сключения между страните договор от 01.10.2012 г. – т. 6.3., уговорено
е отложено плащане на цената – в срок от 30 дни от издаването на фактурата по
разплащателна сметка на купувача освен ако не е уговорено писмено друго за
конкретната заявка. Не се твърди уговорено друго за конкретните заявки. Видно
от т. 4.2 и т. 4.3 от договора, фактура се издава само за реално доставено
количество, която трябва да е налице при предаването на стоките и да бъде
подписана от представител на купувача, „след като водачът на транспортното
средство удостовери принадлежността си към фирмата на доставчика“.
От посоченото по-горе
следва, че страните са уговорили плащането на цената да се извърши в определен
срок след получаване на стоките. Уговорено е насрещните престации по договора
да се извършат по различно време. Най-напред продавачът – ищец по насрещния иск
– следва да изпълни задължението си да предаде стоките след което, в
тридесетдневен срок, купувачът е длъжен да заплати цената.
Съгласно правилото на
чл. 24, ал. 2 от ЗЗД при родово определените вещи, какъвто е разглеждания
случай, прехвърлянето на собствеността става с тяхното предаване. Под предаване
при уговорката DDP, съгласно Инкотермс 2010 (вж https://iccwbo.org/resources-for-business/incoterms-rules/
incoterms-rules-2010/), следва да се разбира стоките да са предоставени на
разположение на купувача, готови за разтоварване на посоченото местоназначение,
след като са извършени всички митнически формалности по вноса на стоките. До
пристигането на стоките на местоназначението всички рискове се носят от
продавача. От момента на разтоварването собствеността и рискът преминават върху
купувача.
Не се спори, че процесните
стоки не са предадени на спедитор или превозвач, не са натоварени на превозно
средство и не са били предоставени на разположение на купувача, готови за
разтоварване в гр. Шумен. Съдът не споделя доводите на ищеца, че задължението
за предаване на стоките е търсимо. Определеното с диспозитивното правило на чл.
68 б. (б) и (в) от ЗЗД местоизпълнение, видно от текста на самата законова
разпоредба, е само, ако местоизпълнението не е определено от закона, от
договора или от естеството на задължението. В случая страните са определили в
договора задължението за предаване на стоките да е носимо – на адреса на
купувача в гр. Шумен.
Обстоятелството, че
купувачът е в забава за получаване на стоките поради заявения с изявленията за
разваляне на договорите отказ да стори това, не освобождава продавача от
собственото му задължение да предаде същите на уговореното между страните място,
а единствено от носенето на риска и евентуално от собствената му забава (арг.
от чл. 94, ал. 1 от ЗЗД). Продавачът би могъл да се освободи от задължението си
за предаване на стоките само ако развали договора или като предостави стоките
на разположение на купувача на неговия адрес в гр. Шумен. В случая договорът не
е развален нито от купувача (поради липса на предпоставките за това), нито от
продавача. Договорът е в сила между
страните и продавачът е избрал да предяви иск за реално изпълнение на
задължението на купувача да получи стоките. Той разполага също с правата по чл.
328 от ТЗ (съответното му приложение при носимо задължение за
предаване ще означава стоката да се предаде за пазене в мястото на доставката) или
чл. 80, ал. 1 от ЗЗД, но не се е възползвал от
тези възможности, поради което не се е освободил от или изпълнил
задължението си да предаде стоките по който и да е от предвидените в закона
способи.
В случая се касае за
родово определени вещи, които са останали във фактическа власт и в собственост
на продавача. Ищецът твърди, че държи стоките в нает от него склад, а не че ги
е предал за пазене. След като процесните стоки не са индивидуализирани чрез предаването
им на купувача или за пазене и доставчикът не е издал фактура, съгласно
изричната уговорка в т. 6.3. от договора от 01.10.2012 г., тридесетдневния срок
за плащане на цената не е започнал да тече. Изискуемостта на претендираното
вземане не е настъпила, поради което искът за плащане на цената е неоснователен
и следва да се отхвърли.
Неоснователността на главния иск за плащане на цената обуславя
неоснователност и на акцесорната претенция за лихви за забава.
ІV. По предявения в условията на евентуалност насрещен
иск на „САБА.БГ“ ООД за осъждане на
„Фикосота" ООД да заплати като обезщетение
вместо изпълнение сума в общ размер на 310 161.70 лева в т.ч. ДДС (258
468,09 лева без ДДС), равно на цената на поръчани от „Фикосота" ООД и
доставени от „Саба.Бг“ ООД стоки, подробно описани по-горе, с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, ведно с мораторна лихва в общ размер на 27
348.23 лева, както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на
иска до пълното погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Евентуалният иск е
предявен под условие, че бъде отхвърлен искът за реално изпълнение, т.е. искът за
осъждане на ответника да заплати цената на доставените в складовете на ищеца
стоки заедно с обезщетение за забавата.
Ищецът по насрещния
евентуален иск не твърди, че е развалил договора поради неизпълнение от страна
на ответника. Същевременно, видно и от уточняващата молба от 16.06.2016 г.
(л.383) изрично заявява, че искът е за заплащане на компенсаторно обезщетение в
резултат от разваляне на договора от страна на ответника.
Съдът намира иска за
неоснователен само по твърденията на ищеца които са правно нелогични и взаимно
изключващи се.
Съгласно чл. 88, ал.
1, изр. 2-ро от ЗЗД, кредиторът има право на обезщетение за вредите от
неизпълнението на договора. Следователно, ако договорът беше развален от
ответника „Фикосота" ООД, то именно последният като изправна страна –
кредитор, а не неизправният длъжник – ищец по насрещния иск, би имал право на
обезщетение.
Правото на
компенсаторно обезщетение по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД също е предоставено на
изправната страна по договора, а не на тази, по чиято вина договорът е бил
развален. Освен това, искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД предполага действащ, а не
развален договор.
Искът за
компенсаторно обезщетение има за цел да замести липсващата непарична престация
на длъжника с нейния паричен еквивалент, поради което когато задължението е за
плащане на пари, искът е винаги за реално изпълнение, а не за компенсаторно
обезщетение. Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено, поради
което не се дължат компесаторни вреди (Решение № 278 от 1996 г., 5-членен с-в,
ВС на РБ). Фактически твърдения за други вреди, освен самата неплатена цена, не
са въведени като основание на иска.
Предвид горното искът
следва да бъде отхвърлен заедно с акцесорната претенция за лихви за
забава.
По
разноските:
С оглед на изхода от спора разноските по първоначалните искове и по
насрещния иск за реално изпълнение на заместимо действие ще се присъдят в
тежест на „Фикосота" ООД, а по насрещните за
заплащане на цената на стоките, евентуално за компенсаторно обезщетение – в
тежест на „Саба.Бг“ ООД, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.
3 от ГПК.
Видно от представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към същия по
първоначалните искове „Саба.Бг“ ООД е
сторило разноски в размер на 3434,14 лева за адвокатски хонорар и 3946,04 лева
за извършване на СФХЕ или общо 7380,18 лева, които следва да му бъдат присъдени
на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК.
По насрещния иск за получаване на стоките „Саба.Бг“ ООД е внесло държавна такса в размер на 80 лева (съгл. Опр.№
2444/18.07.2016 /л.390/) и е заплатило адвокатски хонорар по трите насрещни
иска общо в размер на 11042,90 лева, 1/3
от които (3680,97 лева) заедно с държавната такса следва да му бъдат присъдени
с оглед уважаването на един от три насрещни иска.
Или, общо на
„Саба.Бг“ ООД следва да се присъди сумата 11141,15 лева.
Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към същия
по насрещните искове „Фикосота" ООД
е сторило разноски в размер на 12632,40 лева за адвокатски хонорар, 2/3 от
които (8421,60 лева) следва да му бъдат присъдени с оглед отхвърлянето на два
от три насрещни иска.
„Фикосота" ООД е останало задължено за
разноски в размер на 995,58 лева за окончателно възнаграждение на вещите лица
по допуснатата от съда тройна СФХЕ, които следва да бъде осъдено да заплати на
осн. чл. 77 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Фикосота" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Шумен, бул. „Мадара" № 48, срещу "Саба.Бг" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски", кв.
Виница, ул. „Цар Борис III" № 3,
иск за осъждане на "Саба.Бг" ООД да заплати на „Фикосота"
ООД сумата от 42 405,41 лева,
представляваща цена за доставени на 09.09.2014 г. 40 000 броя кутии по фактура
№ **********/10.09.2014 г. и сумата от 54 399,25 лева, представляваща цена за
доставени на 29.10.2014 г. 50 000 броя кутии по фактура № **********/30.10.2014
г., платени от ищеца на ответника при отпаднало основание – развален договор за
доставка на алуминиеви кутии за козметични продукти от 10.01.2012 г., ведно със
законната лихва върху всяка от сумите от датата на предявяване на исковете до
окончателното им изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то и чл. 86
ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Фикосота"
ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Шумен, бул.
„Мадара" № 48, ДА ПОЛУЧИ на уговореното местоизпълнение – гр. Шумен,
бул. „Мадара" № 48, от „Саба.Бг“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„Приморски", кв. Виница, ул. „Цар Борис III" № 3, доставени по силата
на сключен между „Фикосота" ООД и „Саба.Бг“ ООД Договор за доставка на
алуминиеви кутии за козметични продукти от 10.01.2012 г. стоки, както следва: 42 000 алуминиеви кутии и уплътнения към
тях по заявка на „Фикосота" ООД от 22.07.2014 година; 140000 помпи по заявка на „Фикосота" ООД от
04.09.2014 година; 44 000
алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка на „Фикосота" ООД от
04.09.2014 година; 100 000 алуминиеви
кутии и уплътнения към тях по заявка на „Фикосота" ООД от 04.09.2014
година, на основание чл. 200, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Саба.Бг" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски", кв.
Виница, ул. „Цар Борис III" № 3, срещу „Фикосота" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, бул. „Мадара"
№ 48, иск за осъждане на „Фикосота" ООД да заплати на „Саба.Бг“ ООД сумата
310 161.70 лева с ДДС (258 468,09 лева без ДДС), представляваща общата
цена на поръчани от „Фикосота" ООД и доставени от „Саба.Бг“ ООД по силата
на рамков договор за доставка на алуминиеви кутии за козметични продукти от 10.01.2012 г., както и сумата 27 348.23
лева, представляваща законна мораторна лихва, формирани като сбор от: цената на
42 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка от 22.07.2014 година в
размер на 43762,92 лева без ДДС, ведно с мораторна лихва от 02.11.2014 г. до
18.01.2016 г. в размер на 5394,57 лева; цената на 140000 помпи по заявка от
04.09.2014 година в размер на 53491,80 лева без ДДС, ведно с мораторна лихва от
31.12.2014 г. до 18.01.2016 г. в размер на 5714,53 лева; цената на 44 000
алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка от 04.09.2014 година в размер
на 47 146.32 лева без ДДС, ведно с мораторна лихва от 31.12.2014 г. до
18.01.2016 г. в размер на 5036,64 лева; цената на 100 000 алуминиеви кутии и
уплътнения към тях по заявка от 04.09.2014 година в размер на 114 067.04 лева
без ДДС, ведно с мораторна лихва от 31.01.2015 г. до 18.01.2016 г. в размер на
11202,49 лева, както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на
иска до пълното погасяване на задължението, с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл 1-во вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Саба.Бг" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски", кв.
Виница, ул. „Цар Борис III" № 3, срещу „Фикосота" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, бул. „Мадара"
№ 48, при условията на
евентуалност спрямо главния иск за заплащане на цена и обезщетение за забава,
иск за осъждане на „Фикосота" ООД да заплати на „Саба.Бг“ ООД сумата 310 161.70
лева в т.ч. ДДС (258 468,09 лева без ДДС), като обезщетение вместо изпълнение равно
на цената на поръчани от „Фикосота" ООД и доставени от „Саба.Бг“ ООД по
силата на рамков договор за доставка на алуминиеви кутии за козметични продукти
от 10.01.2012 г. 42 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка от 22.07.2014
година; 140000 помпи по заявка от
04.09.2014 година; 44 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка
от 04.09.2014 година; 100 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка
от 04.09.2014 година; с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД,
ведно с мораторна лихва в общ размер на 27 348.23 лева, както и законна лихва
върху главницата от датата на завеждане на иска до пълното погасяване на
задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Фикосота"
ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Шумен, бул.
„Мадара" № 48, ДА ЗАПЛАТИ на "Саба.Бг" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, район „Приморски", кв. Виница, ул. „Цар Борис III" № 3, сумата 2719,55 лева, представляващи сторени в производството по настоящото дело
съдебно-деловодни разноски, изчислени по компенсация, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Фикосота"
ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Шумен, бул.
„Мадара" № 48, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – гр. Варна в полза на бюджета на съдебната власт
сумата 995,58 лева на осн. чл. 77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: