Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 04.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на
седми април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от
съдия Димитров гражданско дело № 1451 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД
Ищцата К.И.Д. твърди, че в следствие
умишлени или грубо небрежни действия на ответника „М.-П.“ ЕООД е претърпяла
имуществени вреди изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи в
следствие на върнато на „М.Б.Г.Г.” ЕООД в двоен размер капаро по неосъществен
предварителен договор от 26.10.2015 год.
Според
ищеца претърпените имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от
противоправните действия на „М.П.” ЕООД изразяваща се в злоупотреба с право на
иск, тъй като именно подавайки против нея вещен иск за собственост и владение, за
който са били наясно или е било очевидно, че е неоснователен
и ще бъде отхвърлен,са осуетили сключването от нейна страна на предварителен
договор за продажба на недвижим имот, тъй като съконтрахентът й се е отказал от
него, предвид факта на вписаната искова молба.
Горното
е довело до това да върне на купувача капарото по предварителния договор в
двоен размер, което е сторено с платежно нареждане от 28.09.2016 год. за сумата
от 29900 лв. и второ такова от 07.11.2016 год. за сумата от 28 100 лв.
Ето защо моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника „М.-П.“
ЕООД, ЕИК ******** да му заплати имуществени вреди – претърпени загуби и
пропуснати ползи в общ размер на 58 000 лв. /включващо - 29 000 лв.- претърпени загуби и 29 000 лв. - пропуснати
ползи/, поради неправомерно заявена пред съд искова претенция по гр. дело № 8638/2015 год. по описа на СРС,
50 състав, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането
до окончателното изплащане на главницата.
Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът „М.-П.“ ЕООД, ЕИК ********
оспорва иска като неоснователен.
На първо място прави възражение за
изтекла погасителна давност с аргумента,че давностния срок за предявяване на
настоящият деликтен иск е започнал да тече или в деня на вписване на исковата
молба в службата по вписвания при PC София ,което е станало на 24.07.2015 г.
или най-късно към 26.11.2015 г. - датата, определена в чл. 3.1, б. „а“ от
предварителния договор за нотариално изповядване на сделката между ответницата
и третото лице,купувач М.Б.Г.Г.” ЕООД.
На следващо място излага становище за
неоснователност на иска предвид това,че подаването на иск за защита на право не
може да бъде разглеждано като противоправно действие, независимо от това дали
искът е уважен или не още повече,че претенцията е била основана в основна
степен на Решение на Софийски градски съд, 1-4 с-в от 22.07.2011 г., по гр. д.
№ 4187/2010 г. с отбелязване,че е влязло в сила на 22.06.2012 г.. С това
решение след установяване нищожност на
продажба на недвижим имот извършена с нотариален акт № 195, том I, per. № 6034,
дело № 189/2009 г. на Нотариус Р.Д.рег.№ 274 НК „И.Т.“ ЕООД е признато за собственик на
Поземлен имот е идентификатор № 12084.2728.117, находящ се в село Волуяк, който
имот е бил предмет на предварителния договор 26.10.2015 год. Категоричен е,че
искът е предявен без ищецът по него да знае и без да има как да разбере, че
Софийският градски съд е допуснал грешка, като е удостоверил, че Решение от
22.07.2011 г., по гр. д. № 4187/2010 г. е влязло в сила. оспорвам истинността
на представения.Отделно от това оспорва представения от ищцата предварителен
договор за покупко-продажба от 26.10.2015 год. с аргумента, че същият няма
достоверна дата и е сключен между страните единствено с цел установяване на
несъществуващи уговорки между страните за продажба на недвижимия имот,т.е. за целите
на настоящото производство.
Моли съдът да отхвърли изцяло
предявения против „М.-П.“ ЕООД иск, като неоснователен и недоказан и претендира
разноски.
Помагачът на ответника, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, БУЛСТАТ ******* не изразява становище по делото.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
От представения Предварителен договор
за покупко-продажба на имот с идентификатор 12084.2728.117, находящ се в с.
Волуяк, местност „Раздолци“, р. Връбница, общ Столична, обл. София, се
установява, че същият е сключен на 26.10.2015 г. между К.И.Д. /продавач/ и „М.Б.Г.Г.“
ЕООД /купувач/. Предмет на договора е продажбата на Поземлен имот е идентификатор № 12084.2728.117, находящ се в село
Волуяк, Община Столична, област София - град. с адрес на поземления имот: с.
Волуяк, район „Връбница", м.“Раздолци", с площ от 2 751 кв.м., с
трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -
НИВА, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - 119117, при съседи на поземления
имот:12084.2728.18, 12084.2728.23, 12084.2728.116, 12084.2728.21 съгласно Скица
на поземлен имот № 25872/23.04.2012 г., издадена от Служба по геодезия,
картография и кадастър - гр. София по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на АГКК, описан по
документ за собственост като НИВА Категория IV /четвърта/, е площ от 2.751 дка,
съставляваща имот № 119117, находища се в землището на е. Волуяк, гр. София,
м.”Раздолци”, при съседи: имот № 119016, имот № 000129, път I клас на държавата
- МТ, имот № 119118, имот № 000510, полски път на Община столична.
Продавачът е декларирал и гарантирал в
чл.2.2.,че е собственик на имота, а също че същия не е обект на съдебни спорове
и няма права на трети лица,които биха възпрепятствали правата на собственост на
купувача в пълния им обем. В чл.5.2.,буква „б“ е предвидено,че при несключване
на окончателен договор по вина на продавача,същия дължи връщане на капарото в
двоен размер.
От представено по делото банково
извлечение от 26.10.2015 г. се установява, че ищцата К.И.Д. е получила банков
превод в размер на 29 000 лв. от „М.Б.Г.Г.“
ЕООД.
От представената по делото покана за
доброволно изпълнение до К.И.Д. без дата на получаването, се установява, че
купувачът „М.Б.Г.Г.“ ЕООД разваля договора поради неизпълнение на клаузите в
т.2.2 от Предварителния договор и претендира
възстановяването на заплатеното по предварителния договор капаро в двоен
размер.
От представените платежни нареждания №
08963335 и № 07039786, се установява, че ищцата е заплатила на „М.Б.Г.Г.“ ЕООД сумата
от 29 900 лв. по първото и сумата от 28 100 лв. по второто.И в двата документа
като основание за преводите е записано неустойка по договор за продажба на имот
12084.2728.117 с.Волуяк .
От решение по гр.д. № 4187/2010 г. на
Софийски градски съд, 1-4 с-в от 22.07.2011 г.,
се установява, че собственици на имот идентификатор 12084.2728.117, находящ
се в с. Волуяк, местност „Раздолци“, р. Връбница, общ. Столична, обл. София, са
ищците по делото- „И.Т.“ ЕООД и М.Й.Г.. Това решение е потвърдено от САС,но
поради постъпил в срока за касационното му обжалване отказ от исковете с Определение
№ 979/2012 г. по в.гр.д. № 3628/2011 г. на Софийски Апелативен съд са
обезсилени решение № 4537/2011 г. на СГС и решение № 604/2012 г. по в. Гр. д.
№3628/2011 г. по описа на Софийски Апелативен съд .
От решението на приложеното дело
№8638/2015 г. на СРС се установява, че искът предявен от „М.-П.“ ЕООД срещу К.Д. с правно основание чл. 134 ЗЗД във
вр. с чл. 108 ЗС, за признаване за установено, че „И.Т.“ ЕООД е собственик на
разглеждания имот е отхвърлен като неоснователен.
От материалите по преписка №
Ж-20-639/2020 год. образувана по Сигнал до Инспектората при ВСС подаден от „М.-П.“
ЕООД, се установява, че гр.д. №4187/2010 г. е образувано в СГС по подадени от М.Г.
и „И.Т.“ ЕООД срещу „Ш.3000“ ЕООД искове с правно основание чл. 108 ЗС във вр.
с чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съдът е уважил изцяло предявените искове. Решението на
съда е обжалвано от ответника с въззивна жалба от 02.08.2011 г. Образувано е
в.гр.д. №3628/2011 г. по описа на САС, по което въззивният съд е потвърдил
изцяло решението на първоинстанционния съд. С нотариално заверена молба от
26.04.2012 г. ищците по първоинстанционното дело на основание чл. 233 ГПК са
направили отказ от иска. С определение от 02.05.2012 г. Апелативният съд е
обезсилил решението си от 18.04.2012 г. и решението на СГС от 22.07.2011 г. по
гр.д. 4187/2010 г. и е прекратил делото. Определението на САС е влязло в сила
на 21.06.2012 г.
Делото е върнато в деловодството СГС
на 05.07.2012 г. и върху решението на първоинстанционното дело е поставен печат
„Решението е влязло в сила на 22.06.2012 г. Първоинстанционното и въззивното
дело са внесени в архив на 02.07.2013 г.
На 23.10.2012 г. е подадена молба от „М.-П.“
ЕООД чрез адв.Т.В. за предоставяне на препис от „…влязло в сила Решение по
гр.д. № 4187/2010 г. на Софийски градски съд, 1-4 с-в. Без данни председателят
на състава да се е произнесъл по тази молба, на 01.10.2013 год. /близо година
по-късно/ адвокат В. е получил преписа от решението.
На 19.02.2015 г. в „М.-П.“ ЕООД, като
процесуален субституент на „И.Т.“ ЕООД е предявил срещу К.Д. сурогационен иск с
основание чл.134,ал.1 и вещен иск с основание чл.108 ЗС с предмет имот
идентификатор 12084.2728.117, находящ се в с. Волуяк, местност „Раздолци“, р.
Връбница, общ. Столична, обл. София,и по този иск е образувано гр.д. №8638/2015
г. по описа на СРС. С решение от 05.07.2017 г. съдът е отхвърлил предявения от
„М.-П.“ ЕООД иск.
В доклада на Инспектората , че
действително е поставен печат „Решението
е влязло в сила на 22.06.2012 г.“ и той е заличен с коректор, но не може да се
установи кой и кога го е извършил.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
За да е налице деликтна отговорност и
право на обезщетение по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД трябва да са докажат следните
предпоставки: 1) Противоправно деяние, което може да бъде действие или
бездействие 2) Реално настъпила и претърпяна вреда 3) Причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат .
Вината на делинквента съгласно чл.45,
ал.2,ЗЗД се презумира до доказване на противното.
На
първо място съдът дължи произнасяне по възражението на ответника за това,че е налице изтекла погасителна
давност,която води до неоснователност на претенцията.
Според
съда възражението е основателно.
Вземането
за обезщетение от непозволено увреждане срещу възложителя на работа по чл.49 ЗЗД се погасява с общата 5 годишна погасителна давност съгласно чл.110 ЗЗД.
Въпросът
е от кой момент тази давност започва да тече и конкретно, кога е станало
изискуемо вземането на ищцата за обезщетение.
По
дефиниция началото на давностния срок за облигационни вземания съвпада с
момента, в който вземането става изискуемо /чл.114,ал.1 ЗЗД/, но при за претенция
от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца-чл.114,ал.3 ЗЗД. Съгласно разясненията дадени в т. 1 от
Постановление № 2 от 21.XII.1981 г., Пленум на ВС „следва да се приеме, че без
да е напълно осъществен даденият фактически състав, вземането не би могло да се
счете за изискуемо“.
В
случая осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД е
настъпило в следния порядък-
-противоправно деяние изразяващо се в
злоупотреба с право чрез злонамерено подаване на искова молба на 19.02.2015
год. и
-вреда настъпила в деня определен за
сключването на окончателния договор, тъй като в този момент - 26.11.2015 год./ е
станало факт неизпълнението на задължението на продавача по предварителния
договор да сключи окончателен такъв и съответно е „отключена“ отговорността му
по чл.5.2.,“б“ да върне на купувача капарото в двоен размер.
Предвид твърдението в исковата молба,че
непосредствено преди датата уговорена за сключване на окончателния договор
ищцата е разбрала,че има вписана искова молба подадена от „М.-П.“ ЕООД касаеща имота
предмет на предварителния договор,може да се приеме,че към 26.11.2015 год. деецът е бил вече известен.
При
горното разбиране вземането на К.И.Д. срещу „М.-П.“ ЕООД е станало изискуемо на
26.11.2015 год. и от тази дата е започнал да тече срока на погасителната
давност.
Не се възприема тезата на ответника,че
ищцата К.И.Д. е узнала за предявения иск от датата на вписването на исковата
молба-24.07.2015 год. В Правилника за вписванията не е предвидено задължение
гражданите да следят за съдържанието на книгите за вписване, като в Закона не е
установена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по
реда на ПВ актове. Практически разпоредбата мотивира да бъде извършвана
проверка за вписванията в случаите, когато предстои сделка с конкретен недвижим
имот между определени страни и то предимно в интерес на приобретателя.
Не може да се сподели и становището на
ищцата, че вредата е настъпила при плащането от нейна страна на двойния размер
на капарото. Задължението за заплащането му установено в чл.5.2. ,буква „б“ от
предварителния договор възниква при наличието на две предпоставки-несключване
на окончателен договор в уговорения срок и вина за това на продавача.Доколкото
вземането е без срок,то е станало изискуемо с възникването му,т.е. към датата
на деня предвиден за сключването на окончателния договор-26.11.2015 год.,а това
че го е платила в по-късен момент е без значение да началния момент за
изискуемост.
При
горното разбиране на съда началото на давностния срок е започнало да тече от
26.11.2015 год. и съгласно броенето по чл.60,ал.2 ГПК е изтекъл на 26.11.2020
год. Факт е,че за времето от 13.03.2020 год. до 13.05.2020 год./ за 62 дни/
давността е била спряла по силата на разпоредбата на чл.3,т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Ето
защо тези 62 дни следва да се добавят от дата 27.11.2020 год. и последната дата
след добавянето е датата на която изтича 5 годишния давностен срок за
предявяването на иск за обезщетение от непозволеното увреждане предмет на това
дело.Тази дата е 27.01.2021 год.Искът е предявен след нея,на 03.02.2021 год. и
с оглед гореизложеното съдът намира,че е погасен по давност.
С
оглед извода на съда,че искът е подаден след изтичане на предвидения давностен
срок то само по тази причина следва да бъде отхвърлен като неоснователен, без
да се обсъждат по същество основателността на претенциите на ищцата.
Следва
да се отбележи,че ако не бе погасен по давност с изричното възражение на
ответника,искът би бил основателен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответника „М.П.“ ЕООД разноски в размер на 3000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.И.Д., ЕГН **********, адрес: *** против
„М.П.“ ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.
45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди/загуби и пропуснати
ползи/ от непозволено увреждане изразяващо се в злоупотреба с право на иск в
общ от 58 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА К.И.Д., ЕГН **********
да заплати на „М.П.“ ЕООД с ЕИК ******* сумата от 3000 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участие на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, БУЛСТАТ *******, с адрес гр. София, бул.
„Витоша“ №2 - трето лице помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: