Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 1941 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ във връзка с чл. 412 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът З. „Б.И.“ АД твърди, че на 26.01.2019 г., на път 5392, в посока гр. Камено - село Братово, на 1 км преди бензиностанция Лукойл, е настъпило ПТП между товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ 12” с peг. № ******, собственост на С.Д.Д.и управляван от Д.Я.Р., и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 600“ е peг. № ******, собственост на „А.Д.С.“ АД и управляван от М.Н.К., като според протокола за ПТП вината за същото е на водача на товарен автомобил марка „Волво“, Д.Я.Р., който частично навлиза в лява пътна лента и става причина за ПТП с изпреварващия го лек автомобил марка „Мерцедес“, който от удара излиза вляво от пътното платно и попада в канавка. Твърди, че са нанесени материални щети на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 600“ с per. № ******, които са в опис по щета 2 и 3, в 49+7 позиции, подробно описани на стр. 2 и 3 от исковата молба. Ищецът сочи, че лекият автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 600“ с per. № ****** е бил застрахован по застраховка “Автокаско” в З. “Б.И.” АД със застрахователна полица № Е18990001865, с валиден срок на действие от 12.02.2018 г. до 11.02.2019 г., като във връзка с настъпилото ПТП е образувана преписка по щета №**********, като съобразно калкулацията по нея, стойността за възстановяване на автомобила е в общ размер на 55 269лв. Прогнозната стойност на ремонта надвишава 70% и е обявена тотална щета. Твърди, че на 23.07.2019 г. между него и С.М.С., представляващ „А.Д.С.“ АД, е сключено споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 55 269 лева, представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди на лекия автомобил марка „Мерцедес“, като изплащането на също е извършено на вноски, както следва: на 27.08.2019 г. сумата в размер на 5000 лева. с платежен документ за кредитен превод е референция № FT19239178026105; на 03.09.2019 г. сумата в размер на 5000 лева. С платежен документ за кредитен превод с референция № FT19246648011719 от 03/09/2019 г.; на 13.09.2019 г. З. „Б.И.“ АД с платежен документ за кредитен превод с референция № FT19256891614648 от 13/09/2019 г. за сумата от 5000 лева; на 02.10.2019 г. с платежен документ за кредитен превод с референция № FT19275289273105 от 02/10/2019 г. за сумата от 5000 лева; на 03.10.2019 г. с платежен документ за кредитен превод с референция № FT19276904007714 от 03/10/2019 г. за сумата от 5000 лева; на 08.09.2019 г. З. „Б.И.“ АД с платежен документ за кредитен превод с референция № FT19281260733825 от 08/10/2019 г. за сумата от 5000 лева; на 16.10.2019 г. с платежен документ за кредитен превод с референция № FT19289156079930 от 16/10/2019 г. за сумата от 5000 лева; на 21.10.2019 г. с платежен документ за кредитен превод с референция № FT19294882006025 от 21/10/2019 г. за сумата от 5000 лева; на 05.11.2019 г. с платежен документ за кредитен превод с референция № FT19309303740442 от 05/11/2019 г. за сумата от 5000 лева; на 13.11.2019 г. - сумата в размер на 5000 лева с документ за кредитен превод с референция № FT19317400547686 и на 19.11.2019 г. сумата в размер на 5269 лева с платежен документ за кредитен превод с референция № FT19323866007201. Твърди, че като застраховател по имуществена застраховка е встъпил в правата на застрахования срещу прекия причинител и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ ,а именно ответното дружество, тъй като е виновен водачът на товарен автомобил марка „Волво“, модел ,,ФХ 12” с peг. № ******, застрахован по задължителна застраховка за “Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество с полица № BG/23/118003325747, с валиден срок на действие от 26.11.2018 г. до 25.11.2019г. Твърди, че с регресна покана е поискал сумата, но не му е платена. Предвид горното претендира осъждането на ответника да му заплати сумата от 55 284 лева, представляваща неизплатеното застрахователно обезщетение (55 269 лева) и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на исковата молба, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД законна мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на 2441,71 лева за периода от 04.05.2020 г. (датата на която е получен отговора на регресната покана от ЗАД “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ’ АД в З. „Б.И.“ АД) до датата на завеждането на настоящия иск - 09.10.2020г. Заявил е доказателствени искания. Получил е отговора на ответника на 12.11.2020г. и не е подал допълнителна искова молба по смисъла на чл. 372 от ГПК, като с молба от 24.11.2020г. е представил договор за правна помощ с уговорено възнаграждение от 2500 лв. с ДДС и е поискал същата да се счита за списък на разноските. В хода на делото поддържа иска си и претендира уважаване на претенциите с присъждане на разноски чрез процесуалния си представител адв. М., като заявява, че действително размер на вредите е по-голям от действителната стойност на лекия автомобил, но с цел минимализиране на разходите застрахователят е подписал споразумение с правоимащото лице и е изплатил обезщетение, което е по-малко от размера на застрахователната сума и е икономически целесъобразно да бъде изплатено такова обезщетение, а не при тотална щета. Това, че лицето, което след това е придобило автомобила, е преценило, че няма да отремонтира същия като брониран или евентуално ще го отремонтира с части втора употреба, сочи, че е без никакво значение.

Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва иска като неоснователен и недоказан по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 02.11.2020г., както и в хода на делото чрез процесуалния си представител – юриск. Х.. Не оспорва настъпването на ПТП, това, че Волвото е застраховано при него, изплащането на обезщетение и получаването на регресната покана на 04.05.2020г., но оспорва размера на сочените вреди по л.а. „Мерцедес S600“ с рег.№ ******и действителната му стойност, вината на водача на т.а. „Волво ФХ12 “с рег.№ ****** за настъпилото ПТП, и изпадането си в забава. Твърди, че Д.Р.няма вина за ПТП, а то е настъпило по вина на водача на л.а. „Мерцедес S600“ с рег.№ ******, който поради движение с несъобразена скорост е загубил контрол върху превозното средство и излязъл извън платното за движение, като оспорва и протокола за ПТП. Твърди, че действителната стойност на автомобила не е 90000 лв. и е налице надзастраховане. Твърди, че не е налице тотална щета, а и не е изискано удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС. Твърди, че не са съобразени запазените части като стойност. Оспорва изпадането си в забава с твърдение, че не е представено удостоверение за прекратяване на регистрацията. При условията на евентуалност твърди съпричиняване на ПТП. Сочи, че автомобилът е бил възстановен, тъй като има последваща ЗЗГО за същия за периода от 14.04.2020 до 13.04.2021 г., като заявява искане ищецът да представи полицата за описания автомобил.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните са признати за безспорни следните факти: настъпването на ПТП между л.а. „Мерцедес S600“ с рег.№ ******и т.а. „Волво ФХ12 “с рег.№ ****** на 26.01.2019г., наличието на застраховка ГО за товарния автомобил при ответника към датата на ПТП, изплащането на обезщетение от ищеца и получаването на регресната покана от ответника на 04.05.2020г.

Установява се от представената застрахователна полица № Е 18990001865/09.02.2018г., представена на стр. 11 от делото, че лекият автомобил марка „Mercedes - Benz", модел, S 600”, с peг. № ****** е застрахован в З. „Б.и.” АД със застраховка „Каско”, клауза „П-302”, със срок на застраховане от 12.02.2018г. до 11.02.2019г., като застрахователната сума е 90000,00лв. Уговорена е застрахователна премия в размер на 3800,52 лв., платима наведнъж. Приложен е контролен талон на автомобила.

От приложения протокол за ПТП № 1650987/26.01.2019г. издаден от РДВР гр. Бургас, е видно, че е настъпило ПТП по описания механизъм, а именно на път 5392 в посока гр. Камено – с. Братово, на 1 км. преди бензиностанция „Лукойл“, водачът на товарен автомобил Волво FX 12, рег. № ****** навлиза частично в лявата лента и става причина за ПТП с изпреварващият го лек автомобил peг. № ******, като излиза вляво в канавката. В протокола видимите щети по автомобила на участник 1 –камиона с водач Д.Р.е отразено, че са осукано ремарке, 2 бр.предпазни шприоли. За л.а. е отразено, че са увредени два броя леки врати, счупени са стъкла, преден десен калник, окачване и др.

Представено е уведомление по застраховкатаот 28.01.2019г., опис на щетата –

3 броя, калкулация по щета, проформа –фактура от 25.06.2019г., снимков материал. В резултат на доклад по щетата от 27.08.2019г. е решено да се изплати на застрахования сумата от 55269,00 лв., като са описани извършените плащания в периода от 27.08.2019г. до 19.11.2019г. на стр. 34 -44 са представени самите преводни нареждания за плащанията, като са заплащани суми в размер на по 5000 лв. и последното плащане е за 5269,00лв. Съгласно представените документи на 27.08.2019 г. е платена суматв размер на 5000 лева. с платежен документ за кредитен превод е референция № FT19239178026105; на 03.09.2019 г. сумата в размер на 5000 лева. С платежен документ за кредитен превод с референция № FT19246648011719 от 03/09/2019 г.; на 13.09.2019 г. с платежен документ за кредитен превод с референция № FT19256891614648 от 13/09/2019 г. - сумата от 5000 лева; на 02.10.2019 г. с платежен документ за кредитен превод с референция № FT19275289273105 от 02/10/2019 г. - сумата от 5000 лева; на 03.10.2019 г. с платежен документ за кредитен превод с референция № FT19276904007714 от 03/10/2019 г. - сумата от 5000 лева; на 08.09.2019 г. с платежен документ за кредитен превод с референция № FT19281260733825 от 08/10/2019 г. - сумата от 5000 лева; на 16.10.2019 г. с платежен документ за кредитен превод с референция № FT19289156079930 от 16/10/2019 г. - сумата от 5000 лева; на 21.10.2019 г. с платежен документ за кредитен превод с референция № FT19294882006025 от 21/10/2019 г. за сумата от 5000 лева; на 05.11.2019 г. с платежен документ за кредитен превод с референция № FT19309303740442 от 05/11/2019 г. за сумата от 5000 лева; на 13.11.2019 г. - сумата в размер на 5000 лева с документ за кредитен превод с референция № FT19317400547686 и на 19.11.2019 г. сумата в размер на 5269 лева с платежен документ за кредитен превод с референция № FT19323866007201.

С писмо на стр. 45 от делото е претендирано от ответника заплащане на сумата по щетата, като същата фигурира в опис на изпратени такива на стр. 46 от делото. С писмо от 29.04.2020г. ответникът е върнал в оригинал на ищеца два броя ликвидационни преписки, включително процесната като в придружаващото писмо е посочено, че декларираното събитие не отговаряло на действителната фактическа обстановка и няма да удовлетворят регресната претенция.

На стр. 50 и следващите са представени общите условия на ищцовото дружество по застраховката Каско.

На стр. 56 е представено споразумение от 23.07.2019г., сключено между ищеца и застрахованото лице, с което застрахователят е приел да изплати обезщетение в размер на сумата от 55 269 лв. за щетите по описания Мерцедес от ПТП на 26.01.2019г.

Във връзка със задължение по чл. 190 от ГПК ищецът е представил полица № 02/120001016735 от 13.04.2020г. за сключена застраховка за същия лек автомобил „ГО на МПС“ за периода от 14.04.2020г. до 13.04.2021г. като застраховано дружество е „Д.“ ЕООД. На това трето лице е връчена молба по чл. 192 от ГПК с искане да представи документи, което то не е изпълнило.

На стр. 123 от делото е представено и прието Удостоверение от СДВР, отдел „Пътна полиция“ от 08.02.2021г., видно от което процесният лек автомобил „Мерседес С 600“ с описаната рама и двигател има данни за първоначална регистрация от 12.06.2003г. на фирма „Нели 74“ ЕООД, после е пререгистран на трето лице, а от 24.03.2017г. е пререгистриран на „А.Д.С.“ АД. На 06.08.2019г. – след процесното ПТП е пререгистриран на „Д.“ ЕООД, с нов рег.номер. На 12.05.2020г. е пререгистриран на „ДЖИ ЕМ 2008“ ЕООД и от 06.11.20020г. на „Е.П.Д.Т.“ ЕООД.

Представено е и прието като доказателство писмо от 24.03.2021г. под №210285, съгласно което процесният автомобил е с отразена степен на бронирано превозно средство В7 с търговски код Z07.

По делото е изслушано основно и допълнително заключение на автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Ж.Е., които се кредитират от съда като дадени обективно, безпристрастно и компетентно. В експертизата се сочат подробно данните на автомобила „Mercedes - Benz", като вещото лице е установило, чрез програма „Аудатекс“, че този модел на Мерцедес, се произвежда от 10.1998г. до 07.2005г., а конкретно процесния съгласно официалния каталог на Мерцедес е произведен на 17.04.2002г. и е с фабрична бронировка. Според разчета на номера на рамата, автомобилът е произведен с подробно описаните на стр. 3 и 4 от заключението екстри. Вещото лице е описало подробно механизма на ПТП съгласно описаното в протокола и е придружило заключението със сателитна снимка на местопроизшествието, като сочи, че на 26.01.2019г. лек автомобил марка „Mercedes - Benz", модел, S 600”, с peг. № ****** се е движил по път 5392 в посока гр. Камено – с. Братово. На 1 километър преди бензиностанция „Лукойл“, водачът на лекия автомобил предприел изпреварване на товарен автомобил Волво FX 12, рег. № ******. По време на изпреварването, водачът на товарния автомобил навлязъл частично върху лентата за насрещно движение, като ремаркето нанася удар върху странична дясна част на лек автомобил Мерцедес. Следствие на този удар, лекият автомобил губи напречна устойчивост, насочва се наляво и попада в крайпътната канавка, като движейки се напред, се спира в крайпътни дървета. Според експертизата видимите щети по автомобилите, участници в процесното ПТП са: по товарен автомобил Волво FX 12, рег. № ****** – осуркано ремарке, 2 бр. шпригли предпазни, а по лек автомобил марка „Mercedes - Benz", модел, S 600”, с peг. № ****** – 2бр. леви врати, странични стъкла, преден десен калник, 2 бр. аербег, окачване, деформация купе, като при огледа на процесния лек автомобил марка „Mercedes - Benz", модел, S 600”, с peг. № ****** след ПТП от специалистите на застрахователя по застраховка „Каско”, са установени подробно описаните в таблицата щети:

	№	ДЕТАЙЛ	ПОЯСНЕНИЕ	ПОДМЯНА	СТЕПЕН	БОЯ
	1	ВЪЗД. ВЪЗГЛ. - ШОФЬОР		П
	2	ПРЕДПАЗЕН КОЛАН ПР. Л.		П
	3	ВЪЗДУШНА ВЪЗГЛАВНИЦА В КОРА НА ВРАТА ПР.Л		П
	4	ПРЕДПАЗЕН КОЛАН ПР. Д.		П
	5	КОНЗОЛА - НА РАМКА ПР.Л.СЕДАЛКА	PVC	П
	6	КОРА ВЪТР. ПР Д. ВРАТА		П
	7	ПРЕДПАЗЕН КОЛАН З. Д.		П
	8	ВЪЗД. ВЪЗГЛ. З.Д ВРАТА		П
	9	КОРА ЗАДНА ДЯСНА ВРАТА		П
	10	ФАР ЛЯВ		П
	11	ГУМА ПР. ЛЯВА	235-700R450 DOT (4613)	П
	12	ГУМА З. ЛЯВА	235-700R450 DOT (4713)	П
	13	КАЛНИК ПРЕДЕН Л.				БОЯ
	14	ПРЕДНА ВРАТА - Л.				БОЯ
	15	ОБЛИЦОВКА Л. ПРАГ				БОЯ
	16	ЗАДНА ВРАТА - Л.			1	БОЯ
	17	КАЛНИК ЗАДЕН Л.				БОЯ
	18	ОБЛИЦОВКА ЗАДНА БРОНЯ С ОТВОРИ ЗА ДАТЧИЦИ ПАРКТРОНИК				БОЯ
	19	ЛАЙСНА З. БР. - Д.				БОЯ
	20	КАЛНИК ЗАДЕН Д.				БОЯ
	21	ЗАДНА ВРАТА - Д.	БРОНИРОВКА	П		БОЯ
	22	СТЪКЛО З. Д. ВРАТА	БРОНИРОВКА	П
	23	ПРЕДНА ВРАТА - Д.	БРОНИРОВКА	П		БОЯ
	24	СТЪКЛО ПР. Д. ВРАТА	БРОНИРОВКА	П
	25	ЛАЙСНА ПР. ВРАТА - Д.		П		БОЯ
	26	ЛАЙСНА ХРОМ ПР. ВР. Д.		П
	27	ЛАЙСНА ХРОМ ЗАД. ВР. Д.		П
	28	ЛАЙСНА З. ВРАТА - Д.		П		БОЯ
	29	КАПАК ЗАДЕН			2	БОЯ
	30	ВНШ ДРЪЖКА ПР. ВРАТА - Д.		П		БОЯ
	31	ВНШ ДРЪЖКА З. ВРАТА - Д.		П	1	БОЯ
	32	ЛАЙСНА ВОДОБРАН (ШАХТА) З. Д.
	33	КАЛНИК ПРЕДЕН Д.	ПЛР "РП			БОЯ
	34	КОЛОНА ПРЕДНА Д.						БОЯ
	35	PVC ОБЛ. Д. ПРАГ						БОЯ
36		ПРЕДЕН КАПАК		П			БОЯ
37		ФАР ДЕСЕН		П
38		ОБЛИЦОВКА ПР. БРОНЯ С ОТВОРИ ЗА ДАТЧИЦИ ПАРКТРОНИК ДАТЧИЦИ ПАРКТРОНИК		П			БОЯ
39		ЛАЙСНА ПР. БР. - Л.		П			БОЯ
40		ЛАЙСНА ПР. БР. - Д.		П			БОЯ
41		РЕШЕТКА ПР. БР. - Д.		П
		ГРЕДА МЕЖДУ РОГОВЕТЕ		П
42		ПОДКАЛНИК PVC ПР. Д.		П
43		АБСОРБЕР ПР.БРОНЯ		П
44		МЕХАНИЗАМ НА КАПАК ДЯСНА ДЮЗА ФАРОУМИВАТЕЛ		П			БОЯ
45		СТР. ОГЛЕДАЛО - Д.	КОМПЛЕКТ	П			БОЯ
46		КОРА ПОД ПР. БРОНЯ		П
47		ТАВАН					БОЯ
48		ЛАЙСНА ХРОМ ПР. БР. Д.		П
49		РАДИАТОР КЛИМАТИК		П
50		РАДИАТОР ВОДЕН		П
51		МАСЛЕН ОХЛАДИТЕЛ РАДИАТОР	на скор. кутия	П
52		НОСАЧ ПРЕДЕН Л.	АЛ. СПЛАВ	П
53		АМОРТ. ПРЕДЕН Л.		П
54		ДИФУЗЬОР НА ВЕНТИЛАТОР		П
55		ПЕРКА ВЕНТИЛАТОР		П

Според експертизата всички гореописани увредени части на процесния лек автомобил „Mercedes - Benz", модел, S 600”, с peг. № ****** от специалистите на застрахователя са в причинна връзка с ПТП настъпило на 26.01.2019г. В заключението си вещото лице сочи също така, че за установяване на действителната стойност на увредения автомобил, отчита това, че към датата на ПТП – 26.01.2019г. той е бил на 16 г. 9 м. 8 д. – начална регистрация 18.04.2002г. Поради отдалечеността във времето и липса на информация, използва актуална цена на автомобили към датата на изготвяне на експертизата като нов на европейския автомобилен пазар и формула по метода на овехтяване, за установяване на средната пазарна цена на процесния автомобил към датата на застрахователното събитие 26.01.2019г. По посочените оферти в заключението, експертът приема средна цена между двете оферти 408425 € или сумата от 798809 лв. Предвид горното и ползвайки подробно описаната на стр. 9 от заключението формула, според вещото лице действителната стойност на автомобила към датата на ПТП възлиза на 93742,00 лева. Според експертизата при разработка на щетата на процесния автомобил, като е заложена „експертна оценка“ стойността на труда би била 81931,70лв., а съгласно изготвена е проформа фактура от фирма „Ауто клеймс“ относно стойността на новите части, се установява, че необходимите нови части са в размер на 140367,95 лв. с ДДС или общата стойност на ремонта би била 222299,65 лв. Горната сума значително надвишава действителната стойност на процесния автомобил. Според експертът от горното е видно, че стойността на ремонта надвишава 70% от действителната пазарна стойност на лекия автомобил „Mercedes - Benz", модел, S 600”, с peг. № ******, поради което следва да се приеме, че щетата на процесния автомобил е тотална и ремонтът е икономически неизгоден. В заключението си вещото лице сочи, че при ликвидация на щета на даден автомобил, застрахователят прави обичайни разноски свързани с: опис на щетите от експерт; изготвяне на снимков материал; изчисляване стойността на уврежданията и разходи за съхранение на преписка по щета, като обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер на 15,00 лв. Експертът сочи също така, че анализът на описаните части от процесния автомобил, предвидени за подмяна и ремонт показва, че е запазен двигателя, скоростната кутия (автоматична), ходовата част, част от интериора (арматурно табло, седалки, тапицерия и др.), част от бронировката и др., поради което се приема, че запазената част представлява 20% от действителната стойност на автомобила или в стойностно изражение сумата е 18748,40лв. В допълнителното заключение вещото лице сочи, че във връзка с установяване увреждането на задна дясна врата, предна дясна врата, стъкло задна дясна врата и стъкло предна дясна врата и налице ли е засягане на бронировката на тези детайли, му е предоставен снимков материал, който възпроизвежда в експертизата. Според експерта е видно, че деформациите на ламаринените облицовки на вратите са деформирани така, че не подлежат на възстановяване, а стъклата са счупени. Според експерта снимковия материал е направен при външен оглед на увредения автомобил и невъзможно да се даде становище за състоянието на бронировката на вратите. В допълнителното заключение в табличен вид експертът е дал описание на щетите и средствата за части и ремонт по средни пазарни цени, като в заключение сочи, общият размер на причинените щети на застрахованият при ищеца лек автомобил Mercedes - Benz, модел, S 600”, с peг. № ******, определен към датата на настъпване ПТП по средни пазарни цени, възлиза на 152454,60 лв. с ДДС. В съдебно заседание при изслушването си вещото лице уточнява, че бронировката е скрита и не може да се види при външен оглед, но вратите са увредени до степен за подмяна, т.е. без разглобяване не може да се установи дали бронировката следва да се подмени, но самата врата е за подмяна. При изслушване на основното заключение експертът уточнява, че автомобилът е с някаква фабрична бронировка, която е стандартна и не може да се установи степента на бронировка на отделните детайли. Бронировката се обозначава с някакви символи, които са различни, като уточнява, че не може да направи извод от писмото, представено от ответника от Стар мотърс. Сочи, че е избрал метод за оценка, взимайки цена на нов автомобил и съответно овехтяване, тъй като това е много рядък автомобил, те обикновено се изпълняват по поръчка и няма аналози.

По делото е изслушан свидетеля М.Н.К., който заяви, че в началото на 2019 г., на пътя за Братово, един камион му засякъл пътя и го блъснал. Свидетелят сочи, че управлявал брониран „Мерцедес“, S класа, в посока с. Братово, като пред него имало товарен камион. Тръгнал да го изпреварва, но той свил, ударил го и с ремаркето го вкарал в канавката. Свидетелят се обадил на тел. 112, защото се съмнявал, че шофьора е пиян, тъй като лакатушел и заспал. Направили оглед, снимали. При предявяване на свидетеля на протокола №1650987 от 26 януари за ПТП, той заяви, че подписът за участник №2 е негов. Свидетелят сочи, че се обадил и на „Пътна помощ“. Полицаите ги вардели да не се сбият с шофьора на камиона. Като дошла „Пътна помощ“, много трудно изкарали автомобила от канавката. Сочи, че се ударил се в едни дърва. Свидетелят твърди, че подал мигач, че ще предприеме изпреварване и затова се усъмнил, че шофьора или е заспал, или е пил. Дал мигач и другият в последния момент свил и това голямо ремарке го ударило. Свидетелят сочи, че се движел се с около 70-80 км/ч при изпреварването на камиона, а ако бил с по-голяма скорост, щяло да го прехвърли през три дерета. Свидетелят уточнява, че ПТП-то станало в тъмната част на денонощието. Товарният камион бил с ремарке. Явно е криволичил, ремаркето се изнесло и го ударило и изведнъж се оказал в канавката. Ударът станал за секунда. Само свил, и го изхвърлило. Свидетелят сочи, че си влязъл в платното да го изпреварва и че пътят не позволявал да се кара силно, обаче той явно е карал силно. Свидетелят сочи, че автомобилът не е негова собственост и не знае след ПТП какво се е случило с автомобила. Взел го да го ползва за една седмица от приятел. Управлявал го 3-4 дни–седмица. Не знае товарния автомобил с каква скорост се е движил. След произшествието по неговия автомобил уврежданията били отдясно, където бил ударен - стъкла, врати, бронята, еърбека се отворил.

По делото е извършен и разпит по делегация на свидетел от РС – Бургас, който е изпратил заверен препис от протокол 151/26.03.2021г. по дело СП №1468/2021г., с който е разпитан свидетелят Д.Я.Р.. Свидетелят е посочил, че е участвал в ПТП през 2019г. на път в община Камено, било тъмно, като близо до бензиностанция „Лукойл“, разположена до входа на портала на завода, по пътя между гр. Камено и Братово, той управлявал товарен автомобил – камион, с полуремарке, празен, тъй като бил разтоварил преди това. Сочи, че пътят бил двупосочен, от две ленти. Движел се в посока към Братово, в дясна лента, но поради грешка, навлязъл леко в лентата за насрещно движение. Сочи, че се е движел с около 80 км./ч., като интензивността на движение била ниска. Свидетелят твърди, че не бил предприемал спиране или друго и само за кратко навлязъл в насрещната лента с част от ремаркето на автомобила, тъй като полагал усилия да не попадне в дупка или друго препятствие. Не си спомня нито на какво разстояние е бил другия участник, нито каква е била скоростта му. Не знае дали другият е можел да го заобиколи или да спре преди сблъсъка, но лекият автомобил се блъснал в средната част на тегленото от камиона полуремарке. След първоначалният удар лекият автомобил излязъл от пътното платно и влязъл в канавката. Сочи, че била засегната т.нар. „мантинела“ на ремаркето, която е частта между диференциала на влекача и губите на ремаркето. За щетите по лекия автомобил сочи, че не го бил огледал и не може да каже какви били. Потвърждава, че подписът под протокола за ПТП за участник №1 е негов.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка "Каско" на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице - водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди, причинно - следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.Следователно ищецът за уважаване на предявената от него регресна претенция следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидни застрахователни правоотношения по двете застраховки към датата на ПТП, настъпването на ПТП по вина на застрахования по ГО водач, размера на причинените щети, изплащането на обезщетение от него на застрахования и за търсената лихва, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата. В случая по делото е прието за безспорно и се установява от доказателствата по делото, че е настъпило ПТП между л.а. „Мерцедес S600“ с рег.№ ******и т.а. „Волво ФХ12“ с рег.№ ****** на 26.01.2019г.,, наличието на застраховка ГО за товарния автомобил при ответника към датата на ПТП, изплащането на обезщетение от ищеца и получаването на регресната покана от ответника на 04.05.2020г.

Ответникът оспорва механизма на ПТП и протокола, както и вината на водача Д.Р., но съдът намира, че оспорването остана недоказано. По делото са разпитани и двамата водачи, като Д.Р., разпитан по делегация пред РС - Бургас, признава, че процесното ПТП е настъпило поради това, че той поради грешка е навлязъл в насрещната лента. Това, че камионът с ремаркето е криволичел се установява и от показанията на другия водач. Механизмът на ПТП се потвърждава от заключението на изслушаната автотехническа експертиза, като именно срещу водача Р.е взето административно отношение съгласно отразеното в протокола. Няма данни и не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а. „Мерседес“, застрахован при ищеца, тъй като макар същият да е предприел изпреварване, то не е установено да е движел с несъобразена скорост, а ударът е настъпил поради това, че другият водач е навлязал в насрещната лента, криволичейки с управляваният от него камион с ремарке. Не са ангажирани по делото доказателства, че водачът на изпреварващият автомобил е загубил контрол и поради това е излетял в канавката, както се твърди от ответника, напротив причина за ПТП е ударът в ремаркето, който е настъпил поради това, че водачът на камионът не е овладял същия и е навлязъл в насрещната лента. От сателитната снимка на мястото на ПТП от основното заключение на вещото лице по автотехническата експертиза се установява, че маркировката на пътното платно е позволявала изпреварване, каквато манерва е предприел водача на лекия автомобил „Мерседес“, а не се установи и скоростта му да е надвишавала разрешената на въпросния пътен участък, който е извън населено място. Твърденията на ответника, че вина за ПТП има водачът на лекия автомобил останаха недоказани, тъй като не са събрани данни за горното. Предвид горното настъпването на щетите по лекия автомобил, застрахован по „Каско“ при ищеца, както се посочва и от експерта, са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, което е настъпило по вина на водача Р., за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. По отношение на щетите и техния размер, съдът също кредитира изцяло заключението на автотехническата експертиза, което е изслушано по делото и не се опровергава от другите доказателства. Видно от същото за отстраняване на описаните в табличен вид щети по проформа фактура за стойността на новите части, същите възлизат на 140 367,95лв. или с труд, общо на 222 299,65 лв. В допълнителното заключение се сочи, че отстраняването на причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата от 152 464,60 лв. И при двата варианта, а съдът намира, че следва да се възприеме този по пазарни цени, стойността на ремонта значително надхвърля действителната стойност на процесното МПС и застрахователната сума. Също така се установи според експертното заключение, че действителната стойност на застрахования автомобил към датата на ПТП е в размер на 93 742 лв. към датата на застрахователното събитие. С оглед горното според експерта би следвало да се приеме, че е налице тотална щета, тъй като ремонтът е икономически неизгоден, а се посочва, че стойността на запазените части възлиза на 18 748,40 лв.

Възражението на ответника за надзастраховане според съда не е доказано надлежно. Според експертното заключение към датата на ПТП - 26.01.2019г., която е почти година след сключване на застраховката от 09.02.2018г., действителната стойност на процесния лек автомобил е 93 742 лв. По полицата е прието, че процесният автомобил е на стойност 90 000 лв. Налице е минимална разлика, която може да бъде обяснена с почти едногодишния интеревал, но именно ответникът носи доказателствената тежест да установи твърденията си за надзастраховане, а той не е ангажирал доказателства, че действителната стойност на автомобила към датата на сключване на застраховката надхвърля приетата застрахователна стойност по полицата. Ответникът възразява срещу размера на изплатеното обезщетение, като счита, че следвало да се изплати такова при тотална щета, при което, обаче, застрахователят винаги изисквал да бъде прекратена регистрацията на МПС от контролните органи, а в случая не било така. Налице са данни по делото, че след ПТП лекият автомобил „Мерседес С 600“ е прехвърлен последвателно на три други фирми, като от първата фирма приобретател – „Д.“ ЕООД е сключена за автомобила и застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от април 2020г. до април 2021г. Горното води до извод, че автомобилът не е бил бракуван и регистрацията му не е прекратена. В случая, обаче, горното не означава липса на основание за изплащане на регрес. При положение, че се приеме, че щетата е тотална, а такава съгласно чл. 7 .1 от приложените Общи условия е налице при условие, че разходите за възстановяване на ППС надхвърлят 70% от застрахователната сума, а това в случая е така, даже не само, че са над 70%, а и надхвърлят самата застрахователна сума, то съгласно чл.8.1 застрахователят изплаща обезщетение, намалено със стойността на запазените детайли. В случая от неоспореното заключение на АТЕ се установи, че запазените детайли възлизат на сумата от 18 748,40лв., която като се приспадне от застрахователната сума от 90 000 лв., води до сумата от 71 251,60 лв. При съобразяване на действителната стойност на процесния автомобил към датата на ПТП по експертна оценка от 93 742 лв., с приспадане на запазени части в размер на 18 748,40 лв., се получава сумата от 74993,60лв., която би била дължимото обезщетение при тотална щета. Следователно ако ищецът застраховател ликвидира щетата като тотална би заплатил горепосочените суми като обезщетение на застрахованото лице, като и при двете хипотези обезщетението би възлязло на сума над 70 000 лв. Ищецът – застраховател в случая е сключил извънсъдебно споразумение със застрахованото лице, като е уговорено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 55 269 лв. Съгласно съдебната практика, застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Според константата съдебна практика, обективирана в решение № 37 от 23.04.2009г. по т. д. № 667 / 2008г. на ВКС,ТК,І т. о.;решение № 79 от 02.07.2009г. по т. д. № 156 / 2009г. на ВКС ТК,I т.о.;решение № 22 от 26.02.2015г. по т. д. № 463 /2014 г. на ВКС,ТК,ІІ т.о.;решение № 209 от 30.01.2012г. по т. д. № 1069 /2010г. на ВКС,ТК,II т.о.;решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС,ТК,II т.о.; решение № 167/11.05.2016г.по т.д.№ 1869/2014г. на ВКС,ТК,II т.о. и др.), обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Независимо че застрахователната сума по договора за имуществено застраховане следва да бъде равна на действителната стойност на имуществото към момента на сключване на договора, тази сума съставлява една максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора и не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. Налице е практика, че спазването на изискването по чл. 390, ал. 1 КЗ, а именно да се изиска удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС при изплащане на обезщетение за тотална щета, не е условие за наличие на задължението на застрахователя по съдебен ред, а само предпоставка за определяне момента на изпадане на забава от страна на застрахователя за изплащане на това обезщетение, която е обективирана в решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на I т. о., решение № 59 от 12.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1256/201 г. на II т. о. И др. В случая, макар от данните по делото е видно, че е налице хипотеза на "тотална щета" по легално определение на чл. 390, ал. 2 КЗ, самият увреден собственик с подписването на споразумението за приемане на обезщетение в по-малък размер от това за тотална щета е признал пред застрахователя, че интересът му да запази увредената си вещ надхвърля интереса от пълно обезщетяване след разкомплектоване на автомобила, но и че уговорения размер обезщетение, представляващо част от стойността на автомобила го удовлетворява като компенсация за всички понесени щети. В случая увреденото лице е предпочело да получи обезщетение в уговорен размер, приблизително 62% от застрахователната сума, който е по-нисък от следващия му се при тотална щета, но също и при безспорни данни, че след споразумението се е разпоредил с автомобила в полза на трето лице и че същият автомобил очевидно е бил възстановен/ремонтиран, тъй като към момента на приключване на устните състезания за него е сключена и застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. не е бракуван, а е в движение. Съгласието на застрахования собственик на автомобила да получи сумата по споразумението, вместо по-голямата сума при обезщетение при тотална щета, но срещу изпълнение на задължението за сваляне от регистрация, т.е. брак на автомобила, е израз на отстъпка, предложена срещу освобождаването му от задължение да предаде останките в цялост, т.е. налице е спогодба между страните по застрахователното правоотношение, която е допустима. Въпросът е дали това по някакъв начин влияе на регресната отговорност на ответното застрахователно дружество, а в случая съдът намира, че това не оказва влияние. Безспорно се установи, че всички описани детайли са увредени при ПТП, което е настъпило по вина на водача, застрахован при ответника. Това, че ищецът е заплатил обезщетение не като за тотална щета, а по споразумение с ответника, при положение, че е безспорно, че това обезщетение е в по-малък размер и не влошава положението на застрахователя –ответник, не означава, че не може да претендира сумата по регрес. Друг би бил въпроса, ако е налице тотална щета, но ищецът заплати обезщетение по споразумение в размер, който е по-голям от следващия се при тотална щета. Тогава би било налице основание да се ограничи отговорността на ответния по регрес застраховател, но в настоящия случай изплатеното по споразумение обезщетение е по-малко. Сключвайки споразумението ищецът е ограничил размера на обезщетението за уговорената сума от 55269 лв., вместо да ликвидира щетата като тотална и да заплати обезщетение съобразно запазените части в размер над 70 000 лв. Дори и застрахованият собственик да се е обогатил по някакъв начин, тъй като е запазил и автомобила, и е получил обезщетение, а впоследствие по някакви причини е решил да го възстанови, горното не влияе на отговорността на ответника –застраховател, тъй като се установи от заключението на неоспорената и неопровергана от други доказателства автотехническа експертиза, че стойността на ремонта по установените щети по автомобила би възлязъл на сумата от 152 464,60 лв. с ДДС по средни пазарни цени. Възможно е застрахованият собственик да го е решил да го отремонтира въпреки по-голямата стойност или пък да го е направил с части втора употреба, чрез личен труд и на по-ниска стойност по свое усмотрение, но от доказателствата по делото не се установи, че ремонтът на тези щети, при която и да е хипотеза на оценка от експерт, възлиза на по-малка от изплатената като обезщетение сума. Предвид горното и доколкото с процесното споразумение ищецът е ограничил щетата и е заплатил по-малко обезщетение от следващото се при тотална щета, както и значително по-малко от необходимите средства за ремонт по средни пазарни цени, то съдът намира, че са налице основание да се приеме, че е встъпил в правата на застрахования и има право на регрес за платената сума от 55 269 лв., като следва да се уважи и претенцията за 15 лв. – разноски за ликвидиране на щетата, които също се потвърждават от експертното заключение.

По претенцията на ищеца за лихва за забава, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ предвижда в срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят да извърши плащане, ако са представени всички необходими документи. Нормата на чл. 412, ал. 1 КЗ задължава застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, като предявява претенцията си срещу този застраховател, да прилага доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая не се спори, че претенцията е изпратена с оригинал на щетата с писмо, което е получено от ответника, но не се установява конкретната дата на получаване, но пък не е спорно, че ответникът е отказал изплащането с писмо от 04.05.2020г., която е и началната дата, от която се търси лихва. Следователно искът е доказан по основание и ответникът е изпаднал в забава. Не могат да бъдат съобразени доводите му, че не бил изпаднал в забава, тъй като не бил представен документ за дерегистрация на автомобила при условията на тотална щета. Макар в случая увреденият автомобил да е до степен на тотална щета, не е процедирано по ликвидиране на застрахователната щета по този начин, а е налице плащане на обезщетение по споразумение, което както се установява от съда и доказателствата по делото е на по-ниска стойност от това, което би било дължимо при тотална щета. Същевременно действително е налице посочената и от ответника съдебна практика, че ако е налице тотална щета, но застрахованият не е изпълнил задължението си да прекрати регистрацията на автомобила и да представи документ за горното на застрахователя, то не може да се приеме, че не се дължи обезщетение, но не се дължи лихва за забава. В този смисъл, че представянето на удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС при изплащане на обезщетение за тотална щета, е предпоставка за определяне момента на изпадане на забава от страна на застрахователя за изплащане на това обезщетение, е решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на I т. о., решение № 59 от 12.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1256/201 г. на II т. о. и др. В случая ищецът е платил обезщетение, без да изисква такъв документ, въпреки че е налице тотална щета. Предвид горното, макар да е платил по-малко по-размер обезщетение, то той е платил предварително и не би могъл да се ползва от претендирането на лихва за забава. Неговото плащане не би било изискуемо, ако беше оформил претенцията както го задължава чл. 390 от КЗ. Да щета има, настъпила е, но забавата не би била налице и поради това, че той е платил без да е в забава, съдът счита, че няма основание да претендира по-голяма сума от това, което е платил и от ответника. Формално ответникът като застраховател, отговорен по регрес, не би могъл да бъде отговорен за повече отколкото е платено и дължимо съобразно законовите норми. След като самият ищец не е изпаднал в забава, то не може да се приеме, че следва да има възможност да търси повече от платеното по регреса. С оглед горното претенцията за сумата от 2441,71 лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.05.2020г. до 09.10.2020г. – датата на исковата молба се явява неоснователна и недоказана.

С оглед изхода на спора разноски се следват на страните съобразно уважения размер на претенциите. От ищеца се търсят разноски в общ размер на 5309лв., като съдът установява, че той е платил 2309,03 лв. – държавна такса, а с молба на стр.70 от делото е приложил договор за правна защита № 908361 от 18.11.2020г., с който е платил сумата от 2500 лв. – авансово адвокатско възнаграждение в брой, като сумата е отразена ката получена. Приложен е и документ за удостоверяване, че адвокатът е регистриран по ЗДДС – стр.72 от делото. От ответната страна е заявено възражение за прекомерност на възнаграждението, като съдът намира, че действително делото не е с фактическа и правна сложност. Съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е дължимо възнаграждение в размер на твърда сума 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., или в случая с оглед размера на исковете дължимото възнаграждение е 2 261,73 лв., а с включено ДДС върху него възлиза на сумата от 2714,08 лв. С оглед горното при съобразяване на разноските адвокатското възнаграждение на ищеца следва да бъде намалено от претендираната сума от 3000 лв. С оглед горното общо разноските на ищеца възлизат на 5023,11 лв. С оглед изхода на спора от тях на ищеца се следват такива за уважения размер на исковете, а именно отхвърлената част е приблизително 4,2%, а уважаната – 95,8% или на ищеца се следват разноски в размер на сумата от 4 812,14 лв. От ответника се претендират разноски в общ размер по списък 460 лв., включващ депозит за експертизи, за свидетел и такса за СУ, като се търси и юрисконсултско възнаграждение, което би се следвало в размер на 300 лв., т.е. общо разноските са 760 лв. От тях съобразно изхода на спора се следват разноски за отхврърления размер на исковете или 31,92 лв. С оглед горното разноски следва да се присъдят само на ищеца след компенсация на двете суми, а именно разликата между 4812,14лв. и 31,92 лв. или сумата от 4780,22 лв.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.411 от КЗ сумата от 55 284 лв. / петдесет и пет хиляди двеста осемдесет и четири лева/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по регрес за щети по лек автомобил марка „Mercedes - Benz", модел, S 600”, с peг. № ****** при ПТП, настъпило на 26.01.2019г., по вина на водача на товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ 12” с peг. № ******, застрахован по ГО при ответника, включващо и 15 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на исковата молба – 09.10.2020г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 от ГПК да заплати сумата от 4780,22 лв. / четири хиляди седемстотин и осемдесет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на сумата от 2441,71 лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.05.2020г. до 09.10.2020г. – датата на исковата молба, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	260668
Дата:	23 април 2021 г. (в сила от 10 януари 2022 г.)
Съдия:	Мирослава Николаева Кацарска-Пантева

Дело:	20201100901941
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	9 октомври 2020 г.

Решение по дело №1941/2020 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав: