Решение по дело №393/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1196
Дата: 14 октомври 2024 г. (в сила от 30 октомври 2024 г.)
Съдия: Валя Цуцакова
Дело: 20243110200393
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1196
гр. Варна, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.ова
в присъствието на прокурора З. Р. З.
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Наказателно дело от общ
характер № 20243110200393 по описа за 2024 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. П. Х., роден на ***а, живущ в гр. Варна, ***, българин,
български гражданин, разведен, неосъждан – реабилитиран, със средно образование,
работещ, ЕГН **********,

ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода от месец декември 2022 г. до месец април
2023 г. включително, в гр. Варна, след като е бил осъден с Решение № 3758/01.12.2022 г. по
гражданско дело № 12306/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 25 състав, влязло в
законна сила на 30.12.2022 г., с което се изменя размера на дължимата издръжка от 200 лева
на 300 лева за всяко едно от децата, по която Х. П. Х. е осъден с Решение № 2481/17.06.2020
г. по гражданско дело № 2288/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 40 състав, влязло в
законна сила на 17.06.2020 г., да издържа свои низходящи – децата Х. Х. Х., роден на
05.01.2015 г. и Д. Х. Х., роден на 18.12.2006 г., чрез тяхната майка и законна представителка
П.Р.Р., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно: - 1 месечна вноска за месец декември 2022 г. в размер на 200 лева за всяко едно от
децата, в общ размер на 400 лева; - 4 месечни вноски за периода от месец януари 2023 г. до
месец април 2023 г. включително, в размер на 300 лева за всяко едно от децата, като общия
размер на дължимата сума за издръжка възлиза на 2 800 лева, като преди постановяване на
присъдата в първата инстанция същият е изпълнил задължението си и от това не са
1
настъпили вредни последици за пострадалите – престъпление по чл.183 ал.3 вр. ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.183 ал.3 вр. ал.1 от НК НЕ МУ НАЛАГА наказание.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок от днес
пред състав на Окръжен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

към присъда по НОХД 393 по описа за 2024 год. на Варненския районен съд - 15-ти
наказателен състав

По отношение на подсъдимия Х.П.Х. , ЕГН ********** от Варненска районна
прокуратура е възведено обвинение по чл.183 ал.1 от НК, за това, че през периода от месец
декември па 2022г. до месец април 2023г. вкл., в гр.Варна, след като е бил осъден с Решение
№3758/01.12.2022г. по гражданско дело № 12306/2022г. по описа на Районен съд гр.Варна,
25-състав. влязло в законна сила на 30.12.2022.г., и което се изменя размера на дължимата
издръжка от 200лв. на 300лв. за всяко едно от децата, по която Х.П.Х. е осъден с Решение №
2481/17.06.2020г., по гражданско дело №2288/2020г. по описа на Районен съд гр. Варна, 40-
състав, влязло в законна сила на 17.06.2020г., да издържа свои низходящи - децата Х.Х.Х.,
роден на *** и Д.Х.Х., роден на ***, чрез тяхната майка и законна представителка П.Р.Р.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно:
-1 (една) месечна вноска за месец декември 2022 г. в размер на 200 лв. за всяко едно от
децата, в общ размер на 400лв.,
-4 (четири) месечни вноски за период от месец януари 2023 до месец април 2023 г. вкл., в
размер на 300 лв. за всяко едно от децата, като общия размер на дължимата сума за
издръжка възлиза па 2800 /две хиляди и осемстоиин/ лева.
След провеждане на разпоредително заседание по въпросите на чл.248 ал.1 от НПК и
липсата на възражения относно допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
ДП, въпреки че подсъдимият призна изцяло фактите, които са посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изрази желание за провеждане на съкратено съдебно следствие,
доколкото възстанови сумата, визирана в диспозитива на обвинението преди изслушване на
страните по въпросите на чл.248 ал.1 от НПК и доколкото към периода на извършване на
деянието подсъдимият е бил реабилитиран, респективно е неосъждан, за престъплението
законодателят принципно е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или
пробация и не се констатираха отрицателните предпоставки на чл.78 а, ал.7 от НК, съдът
прецени, че са налице предпоставки делото да бъде разгледано по реда на глава 28 от НПК,
даде ход на делото по този ред и го разгледа незабавно.


В съдебно заседание представителят на ВРП изцяло поддържа възведено спрямо
подсъдимия обвинение, но изразява становище, че на подс.Х. не следва да бъде налагано
наказание, тъй като същият се е възползвал от правото си да изпълнил задълженията си
спрямо децата си и няма данни да са настъпили вредни последици за низходящите му и в
този смисъл моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл.183 ал.3 от НК.
Защитникът на подсъдимия също счита, че са налице предпоставките за приложение
на чл.183 ал.3 от НК и моли на подсъдимият да не бъде налагано наказание.
Подсъдимият се признава за виновен, възползва се от правото си да не дава обяснения
в с.з., а в последната си дума изразява съжаление за извършеното като сочи, че е изпаднал в
ситуация без доходи и за това е забавил изпълнението на задължението си да плаща
издръжка.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подс. Х.П.Х. и св.П.Р.Р. сключили граждански брак на 08.10.2005г. Заживели
съпружески в гр. Варна. На *** от съвместното им съжителство се родил синът им Д.Х.Х., а
на *** се родил и другият им син Х.Х.Х..
След раждането на второто им дете подс. Х. и св.Р. заживели във фактическа раздяла.
Вследствие на това, подс.Х. и св.Р. депозирали молба пред ВРС, с която поискали от
съда да прекрати сключения по между им граждански брак на 08.10.2005г. По така
депозираната молба било образувано гр.дело №2288/2020г. на ВРС.
С решение на съда № 2481/17.06.2020г. бракът между двамата бил прекратен,
упражняването на родителските права по отношение на двете непълнолетни деца били
присъдени в полза на тяхната майка П.Р.Р. . Определен бил размера на месечна издръжка, на
двете деца: Д.Х.Х. и Х.Х.Х.. С посоченото решение подс. Х. бил осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 200.00 лева на всяко едно от децата чрез -законния им представител -
тяхната майка П.Р.Р., считано от датата на влизане в сила на решението 17.06.2020г. на
адреса и в гр. Варна, *** или по банков път.
През месец септември на 2022г. майката на децата предявила иск с правно основание
чл. 150 СК за увеличаване размера на месечната издръжка па двете деца от 200лв. на 300лв.
С решение № 3758/01.12.2022г. на ВРС по гр. дело 12306/22г., съдът изменил размера на
месечната издръжка присъдена по гр.дело №2288/2020г. на ВРС за двете деца от 200лв. на
300лв. Решението влязло в законна сила на 30.12.2022г.
Вместо да изпълнява паричното си задължение, обв. Х. бездействал въпреки, че в
периода реализирал доходи ог трудова дейност. Поради неизпълнение на задължението от
страна на подс. X. Х. след влизането в сила на съдебното решение, за това, че съшия не е
изпълнил задължението си по внасяне на месечната издръжка в размер на две и повече
вноски, П.Р.Р. сезирала Районна прокуратура - Варна със сигнал от 31.03.2023г. В рамките па
образованото срещу него досъдебно производство по чл.183, ал.1 от НК, подс. Х. сьщо не
заплатил изцяло размера на дължимата издръжка, с оглед прилагане на разпоредбата на
чл.183, ал.3, вр. с ал. 1 от НК.
Тъй като през процесния период подсъдимият е бил в трудоспособна възраст,
психически здрав и с възможност да реализира доходи, от ВРП бил внесен обвинителен акт
във ВРС.
Видно от приобщената по делото справка за съдимост, към момента на
инкриминираното деяние подсъдимият не е бил осъждан/ реабилитиран по право/ и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства, а именно- от обясненията на подсъдимия Х., дадени в
хода на ДП и от признанието на вината в с.з., , от показанията на св.Р., дадени в хода на ДП,
преводни документи, актове по гр.дело, справка за съдимост и останалите писмени
доказателства, приобщени по делото.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от
НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че подсъдимият Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 183 ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като през периода
от месец декември па 2022г. до месец април 2023г. вкл., в гр.Варна, след като е бил осъден с
Решение №3758/01.12.2022г. по гражданско дело № 12306/2022г. по описа на Районен съд
гр.Варна, 25-състав. влязло в законна сила на 30.12.2022.г., и което се изменя размера на
дължимата издръжка от 200лв. на 300лв. за всяко едно от децата, по която Х.П.Х. е осъден с
Решение № 2481/17.06.2020г., по гражданско дело №2288/2020г. по описа на Районен съд гр.
2
Варна, 40-състав, влязло в законна сила на 17.06.2020г., да издържа свои низходящи - децата
Х.Х.Х., роден на *** и Д.Х.Х., роден на ***, чрез тяхната майка и законна представителка
П.Р.Р., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно:
-1 (една) месечна вноска за месец декември 2022 г. в размер на 200 лв. за всяко едно от
децата, в общ размер на 400лв.,
-4 (четири) месечни вноски за период от месец януари 2023 до месец април 2023 г. вкл., в
размер на 300 лв. за всяко едно от децата, като общия размер на дължимата сума за
издръжка възлиза па 2800 /две хиляди и осемстоиин/ лева, като преди постановяване на
присъдата от първата инстанция е изпълнил задължението си и не са настъпили други
вредни последици за пострадалите.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано/ реабилитирано/
физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в съзнателното неизпълнение на задължение за
издръжка, в размер на повече от две месечни вноски- общо 5 месечни вноски за всяко едно
от двете деца в размер на общо 2800лв..
Накърнени са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за
нормално съществуване на семейството.
От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, като е имал и обективна
възможност да изпълни задълженията си.
Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът приема чистото
съдебно минало на подсъдимия и активността от страна на подсъдимия за възстановяване
на задълженията, както и изплащането на дължимите издръжки, респективно изпълнението
на задължението след процесния период.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът не установи.
От събраните по ДП гласни и писмени доказателства не са налице факти, от които да
се направи извод за настъпила промяна в обстоятелствата и настъпила обективна
невъзможност от страна на подсъдимия за плаща присъдената издръжка. Липсата на
източник на доходи не го освобождава от задължението като родител да издържа
ненавършилите непълнолетие деца, като това не е основание за отпадане на наказателната
му отговорност, тъй като за отглеждането и възпитанието на двете му деца, са нужни
финансови средства, на каквито Павлина Р. не е могла да разчита от страна на бащата на
децата си, въпреки фактът на осъждането му за плащане на издръжка. Това е така, тъй като
подсъдимият е в трудоспособна възраст, виновно и сам се е поставил в това положение,
следователно няма пречки да реализира доходи от трудово, или др. правоотношение.
Реализирането па доходи не винаги е обвързано с регистриран трудов договор, какъвто
безспорно законодателят изисква. При наличието на подобни обективни пречки,какви са
липсата на доходи има специален ред, който не е спазен.
Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и
факта, че до постановяване на присъдата/ в конкретния случай решение/ подс.Х. е
изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалите/
доказателства в тази насока не са били ангажирани в нито един момент от ДП, не са
ангажирани и в с.з./, счете, че са налице предпоставките за приложение на
привилегирования състав на чл.183 ал.3 от НК, призна подсъдимия за виновен и не му
наложи наказание.
По гореизложените съображения, съдът постанови решението си/ независимо, че делото
3
е образувано въз основа на внесен ОА/, доколкото делото се разгледа по реда на Глава 28 от
НПК, каквато е константната съдебна практика в такива хипотези.



СЪДИЯ в РС-Варна:





4
Съобщи за изтекли лични данни