№ 198
гр. Ямбол, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско дело №
20232330103321 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Макроадванс“АД
с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Н. П.
Н., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №***/2023 г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 10.11.2011 год. год. между праводателя на
ищеца – „Райфайзенбанк /България/“ЕАД, понастоящем „ОББ“АД и З. Т. Б. –
кредитополучател , и ответницата – солидарен длъжник бил сключен договор за
потребителски кредит , по силата на който на кредитополучателя бил предоставен
потребителски кредит в размер на 8000 лв. , със срок за изплащане – 05.11.2018 год.
На 28.05.2019 год. бил сключен Конкретен договор за цесия към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземанията, по силата на който ищецът придобил
вземанията по процесния договор с всичките им привилегии и принадлежности.
Цедентът, в качеството си на пълномощник на цесионера уведомил ответницата за
прехвърленото вземане, като евентуално с иска да бъде прието , че уведомлението е
връчено с преписа от ИМ.
Налице било неизпълнение по договора, и т.к. настъпил крайния му падеж ,
непогасената част от дълга станала изискуема – чл. 84 ЗЗД.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски в заповедното и
исковото производство.
В депозирания отговор ответникът оспорва претенцията като неоснователна и
недоказана. Действително подписала процесния договор като солидарен длъжник, но
след смъртта на кредитополучателя била уведомена от наследниците му, че ще
продължат да погасяват дълга. През всички години не била получавала никакви
съобщения относно дълга, като това се случило едва през 2023 год., когато започнала
да получава съобщения от съда. От ИМ не ставало ясно как е формирано задълженото,
постъпвали ли са някакви плащания и каква част от кредита е погасена. Освен това
липсвали доказателства банката да е упражнила правото си да направи целия кредит
1
предсрочно изискуем, като до датата на подаване на заявлението в съда подобно
изявление не било достигало до длъжника или ответницата. Уговореното настъпване
на автоматична предсрочна изискуемост било неприложимо и противоречащо на
съдебната практика. Ответницата счита и , че така претендираната сума е изцяло
погасена по давност, като счита, че в случая приложение следва да намери кратната
тригодишна погасителна давност по аргумент от ТР № 3 /18.05.2012 год. ,
алтернативно е изтекла и 5 – годишната давност. На следващо място прави възражение
по чл. 147 ЗЗД, т.к. счита, че от клаузите на договора ставало ясно, че всъщност се
касае за поръчителство.
Иска се отхвърляне на иска.
В съдебно страните, редовно уведомени, не изпращат представители.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2023
год. на ЯРС по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на исковите суми. В предвидения в чл. 414 ГПК срок длъжникът
е депозирал възражения против заповедта за изпълнение, поради което и в
едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск
по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от договор за потребителски кредит , сключен на
10.11.2011 год., между „Райфайзенбанк България“ЕАД в качеството на кредитодател,
З. Т. Б. – кредитополучател и ответницата – солидарен длъжник, по силата на който
банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 8000 лв., с крайната
дата за погасяване на кредита 05.11.2018 год.
В чл. 11 от договора са уговорени задълженията на съдлъжника, а именно – че с
подписване на договора последният се задължава да изплати всички задължения на
кредитополучателя към банката по договора за кредит и последващи анекси към него
– главница.лихви, наказателна надбавка, разноски; съдлъжникът се задължава да
отговаря солидарно с кредитополучателя при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД;
съдлъжникът отговора пред банката доо окончателното погасяване на всички
задължения на кредитополучателя съгласно условията по договора; съдлъжникът е
длъжен при писмено поискване да заплати цялото задължение , като съдлъжникът е
длъжен да плати, независимо дали такова искане е отправено към кредитополучателя
или не; съдлъжникът дава съгласие банката да събира служебно всички свои вземания
произтичащи от договора от всички негови сметки при банката. Според чл.11.15 – за
случай на неизпълнение на договора ще се считат случаите, в които съдлъжникът
просрочи плаща; представи неверни и неточни данни във връзка със сключване на
договора; не изпълни което и да е свое задължение по договора, а според чл.11.16.2 –
банката има право едностранно, с писмено предизвестие до съдлъжника да обяви
всички усвоени и непогасени суми по договора за предсрочно изискуеми.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 10.11.2016 год.
„Райфайзенбанк България“ЕАД е прехвърлила на ищеца в настоящото производство
вземанията си срещу длъжници по подписани договори за кредити и кредити карти ,
сключени с длъжници, които не изпълняват задълженията си по тях. Представено е и
Приложение 1, към договора, в което е инкорпориран – Конкретен договор за цесия от
28.05.2019 год., вкл. Приложение №1А, в което под ** фигурира вземането по
процесния кредит.
2
Представено е още нотариално заверено пълномощно от 03.06.2019 год., по
силата на което цедентът е упълномощил „Макроадванс“АД със съответните права по
уведомяването на длъжниците по прехвърлените вземания, съдържащи се в
Приложение 1 от 28.05.2019 г. към договора за продажба на вземанията.
Представено е още уведомление до длъжника за извършената цесия, получено от
него лично на 17.06.2019 год., видно от представената и неоспорена обратна разписка,
находяща се на л.19 от делото.
С оглед изясняване в пълнота на обстоятелствата по делото е назначена ССЕ,
вещото лице по която е дало заключение, че сумата по кредита е усвоена изцяло от
кредитополучателя на 10.11.2011 год. По договора са постъпили плащания в размер
на общо 3229, 10 лв. Посочило е размера на дължимите суми – главница, и лихви , към
датата на цесията, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда,както
и към датата на подаване на исковата молба..
Съдът счита, че заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано като
пълно, обективно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените
в отговора на ИМ предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по делото, че между праводателя на ищеца,
З. Б. – кредитополучател и ответницата – солидарен длъжник е бил сключен валиден
договор за потребителски кредит. Безспорно е още, че сумата по договора, така както е
уговорено между страните е получена от кредитополучателя.
Тук съдът намира за необходимо да посочи, че абсолютно неоснователни са
възраженията на ответницата, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем по
надлежния ред. Нито в заявлението по чл. 410 ГПК, нито в ИМ по настоящото
гражданско дело ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, напротив, твърди че
задължението е изцяло падежирало на 05.11.2018 год.
Не могат да бъдат споделени изложените от ответницата аргументи, че е
подписала договора като солидарен длъжник, но предвид уговорките в него имала
качеството поръчител. За разлика от поръчителството при встъпването в дълг по
силата на договор между кредитора и новия длъжник задължението на новия длъжник
е самостоятелно, каквито са и задълженията на солидарните длъжници /чл. 122-чл.
126 ЗЗД/. С процесния договор е постигнато съгласие, че кредитополучателят и
солидарния длъжник носят солидарна отговорност за погасяване на кредита, заедно с
дължимите лихви, такси и разноски, от което произтичат и голяма част от
задълженията им по договора, респ. правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем и да насочи изпълнение срещу имуществото им. В случая в
договора изрично е посочено, че солидарния длъжник /съдлъжника/ поема и
задължения, типични за кредитополучателя– съгласие суми да се събират служебно от
3
сметките му към банката, задължения да уведоми кредитодателя в случай на промяна в
гражданското състояние и имущественото състояние; задължения да не гарантира
заеми на трети лица , а неизпълнението на задълженията му /наред с тези на
кредитополучателя/ е основание за начисляване на наказателна надбавка, вкл. с
писмено предизвестие до същия кредитната институция може да обяви всички
вземания по договора за предсрочно изискуеми,
При тълкуване действителната воля на страните, за да се определи дали едно
лице е встъпило в дълг и е т.нар. „солидарен длъжник“, а не „поръчител“, ВКС в
решение № 60119 от 23.12.2021 г. по т.д. № 1024/2020 г. на ВКС приема, че
определящо е дали същото е поело определени задължения, типични за
кредитополучателя, а именно: - за учредяване на обезпечения на вземанията на
кредитора; - за даване на допълнително обезпечение при спадане стойността на
обезпечението; - за необременяване с тежести на ипотекиран в полза на кредитора
имот; - неизпълнението на задълженията на солидарния длъжник, наред с тези на
кредитополучателя, да е основание за прекратяване на договора от страна на кредитора
с последици обявяване на предсрочна изискуемост.
В настоящия случай подписвайки договора като солидарен длъжник,
ответницата се е съгласила да върне заедно с кредитополучателя отпуснатата по
договора сума, да плати възнаградителната лихва и уговореното обезщетение при
неизпълнение. След като ответницата е изразила воля да поеме същото задължение
като кредитополучателя, то тя отговаря с него солидарно по силата на самия договор.
В случая не е налице договор за поръчителство, а договор за банков кредит, по който
задължението на ответницата не е акцесорно, не е функция на дълга на
кредитополучателя, а е задължаване едновременно с кредитополучателя. С поемането
по силата на договора на същото задължение както кредитополучателя, ответницата се
е задължила солидарно и има задължение да върне сумата по реда и в сроковете,
предвидени в договора. Пасивната солидарност, по своята правна същност, е вид лично
обезпечение. Според общото правило на чл.122, ал.1 ЗЗД при пасивната солидарност
няколко длъжници дължат една и съща престация на кредитора, а кредиторът може да
иска изпълнението й от всеки съдлъжник. Особеност на пасивната солидарност е
единството на предмета на престацията, а това означава, че предметът на задължение
на солидарните длъжници е един и същ. Поради това всеки от солидарните длъжници
отговаря за пълния размер на дълга, за който се е задължил.
В обобщение съдът приема, че ответницата е подписала договора именно в
качеството на съдлъжник по смисъла на чл. 121 и сл. ЗЗД , а не като поръчител на
основание чл. 138 ЗЗД, като тази нейна воля е недвусмислено изразена в текста на
договора, където изрично е посочено, че съдлъжникът се задължава да отговаря
солидарно с кредитополучателя за заплащането на всички дължими суми. Договорът за
потребителски кредит е търговска сделка и спрямо него са приложими разпоредбите
на Търговския закон, и съгласно чл. 304 от ТЗ, лицата, които при сключване на
търговска сделка поемат общо задължение, се смятат за солидарни длъжници, ако от
сделката не следва друго, а такова друго в процесния договор за кредит не се
установява да е уговорено.
Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и
ищеца е сключен валиден договор за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника. За
да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника , той следва изрично да
бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от
цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити
4
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение , тоест срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел
изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от
стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи
точното изпълнение на задължението му.Според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д.
12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина,
формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се
извърши дори и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено
вземане. Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова
молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия,
изходящо от цедента и адресирано до длъжника. Установи се по несъмнен начин в
настоящия казус, че към исковата молба е приложено уведомление изходящо от
цесионера, изрично упълномощен от цедента с пълномощно с нотариална заверка на
подписите, с връчването на което, длъжникът е уведомен за извършената цесия, като
това уведомление безспорно е достигнало до знанието му на датата посочена в
неоспорената по надлежния ред обратната разписка- 17.06.2019 год.
Последното възражение на ответницата се свежда до недължимост на
претендираното вземане на основание изтекла погасителна давност по отношение и на
главницата, и на търсените лихви. Според преобладаващата съдебна практика
уговореното между страните връщане на предоставена в кредит сума на погасителни
вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище съответства изцяло
на дадените с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., постановено по т.д. № 3/2011 г.
по описа на ОСГТК на ВКС, задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. С оглед мотивите
на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания
(вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са
породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително
самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по
договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се
задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а
на другата страна - за заплащането на конкретно получените през този период стоки и
услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като
нито задължението на банката -кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито
задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 от ЗЗД).
Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по
чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а
не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, изчислена от датата на падежа на
отделните погасителни вноски. Съгласно пък решаващите мотиви на Тълкувателно
решение № 5/21.01.2022 г., постановено по т.д. № 5/2019 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е
еднократно /плащане на цена, връщане на заем/кредит, респ. при уговорката
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението
се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие
от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД. При договорите
5
с периодично или продължително действие, през всеки период от време и двете страни
по правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни
задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не
представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за разсрочване на
части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като
вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи
изпълнението като периодично. Поради това при постигнато съгласие плащането на
дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,
отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими
плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
обявена предсрочната изискуемост. Следователно началният момент, от който започва
да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно,
настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита.
Това е становището застъпено в решение № 50173 от 13.10.2022 г. по гр. д. №
4674/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и решение № 38/26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г.
на ІI т.о. на ВКС.
След като вземането за главница се погасява с общата погасителна давност от 5
години по смисъла на чл. 110 от ЗЗД, и в настоящия казус този срок е течащ, считано
от датата на уговорения краен срок на кредита- 05.11.2018 г. и до датата на
предявяване на претенцията – 02.10.2023 г., определено не е изтекъл. Периодът пък, за
който се претендира лихва за забава на търсената неплатена и непогасена по давност
главница, е от 02.10.2020 – 02.10.2023 г. Т.е., тъй като съгласно чл. 111 б "б. " и "в" от
ЗЗД вземанията за обезщетения, лихви и за други периодични плащания се погасяват с
изтичане на тригодишна давност, процесният срок към момента на предявяване на
исковата претенция не е изтекъл. Следва да се има предвид, че искът по чл. 422 ГПК се
счита предявен от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК , което в
настоящия случай е станало по пощата , на 02.10.2023 год.
С оглед на гореизложеното така предявеният иск следва да бъде уважен до
размерите посочени в исковата молба, а именно – 6583, 05 лв. – главница и 2104, 80
лв.– обезщетение за забава за периода 02.10.2020 – 02.10.2023 год./предвид
невъзможността съдът да присъди нещо повече от поисканото с ИМ/.
Съгласно ТР 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство в пълен размер, предвид
уважаване на иска , в размер на 223, 76 лв.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК
ответника следва да бъдат осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата
инстанция в размер на 532, 76 лв.- заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение , определено от съда в размер на 150 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
6
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. П. Н., ЕГН ********** , че
дължи на «Макроадванс»АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр. София, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
***/2023 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 6 583, 05 лв. -главница,
обезщетение за забава в размер на 2104, 80 лв., за периода 02.10.2020 – 02.10.2023 год.
, ведно със законна лихва върху главницата от 04.10.2023 год. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН ********** да заплати на «Макроадванс»АД с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. София сумата от 223, 76 лв. –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН ********** да заплати на «Макроадванс»АД с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. София сумата от 532, 76 лв. -
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7