и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 76/ 21.04.2006 г. постановено по гр. д. № 307/2005 година, Момчилградския районен съд е отхвърлил предявения от „Пътно поддържане- Кърджали” ЕООД гр. Кърджали срещу Изпълнителна агенция „Пътища” гр. Кърджали иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Със същото решение Изпълнителна агенция „Пътища” гр. София е осъдена да заплати на „Пътно поддържане- Кърджали” сумата в размер на 3285 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2005 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на недвижим имот, като предявения иск по чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен до пълния предявен размер от 4500 лв. Присъдени са разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част, е останал жалбодателят Изпълнителна агенция „Пътища”- гр. София. Счита решението в атакуваната част за неправилно, поради нарушение на материалният закон и необосновано. Неправилен бил извода на съда и не се подкрепял от доказателствата по делото, че в базите на ищеца е разполаган пясък, собственост на ответника. Ищецът не бил доказал, че Изпълнителна агенция „Пътища”- София, е собственик на пясъка, че бил разположен в базите на ищеца по делото, че базите са използвани от ответника през целият исков период, както и, че именно ответника ги е използвал. Моли на основание чл. 208 ал. 1от ГПК, да се постановите решение, с което да се отмени решението на първоинстанционният съд в частта, с която е осъдена Изпълнителна агенция „Пътища”- гр. София да заплати на „Пътно поддържане- Кърджали"- ЕООД- гр. Кърджали, сумата в размер на 3285 лв., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, като се постанови ново решение, с което се отхвърли претенцията на „Пътно поддържане”- Кърджали. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Сочи доказателства. Претендира разноски. Ответникът „Пътно поддържане”- Кърджали не се представлява в съдебно заседание и не взема становище. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционният съд са предявени обективно съединени искове с правно основание в чл. 108 ЗС и чл. 59 от ЗЗД. Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на недвижим имот, представляващ навесбез оградни стени /склад за пясък с бункер/ със застроена площ 300 кв. м., на 1 етаж, метална конструкция, построен през 1985 г., находящ се в землището на с. Крилатица, община Кирково, имоти с № 011733 и № 011668 по плана за земеразделяне на землището на с. Крилатица, при граници на имота: имот № 011668 на наследници на Осман Реджеб Хасан; имот № 011733 на Областно пътно управление; имот № 011535 на Държавно лесничейство- Кирково, собствен на дружеството съгласно Акт № 679 за частна държавна собственост от 30.09.2002 г. С „Пътстройинженеринг” АД гр. Кърджали бил сключен договор на 01.09.2003 г., с предмет: извършване на текущ ремонт и поддържане, в т. ч. и зимно поддържане на територията на РПС Кърджали, Ардино и Момчилград. Договора бил прекратен поради неизпълнението му, едностранно със заявление с изх. № 250 от 15.11.2004 г. Многократно Областното Пътно управление- поделение на Изпълнителна Агенция "Пътища"- София, било уведомявано за това, че в базата са складирани инертни материали, собственост на Изпълнителна агенция „Пътища", но не последвало освобождаване на базата или заплащане на наем, който бил поискан с писмо изх. № 258/22.11.2004 г. Независимо от прекратяването, владението и ползуването върху имота не било предадено на ищеца. Ответното дружество ползувало процесния имот без да е на лице основание за това и се обогатявало за сметка на ищеца. Моли ответникът да бъде осъден да предаде владението и ползуването на посочения имот, както и да заплати сумата от 4500 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът бил лишен от възможността да ползува имота, в следствие на което ответникът се обогатил за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2005 г., ведно със законната лихва, до изплащането на дължимата сума. По отношение на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, то решението на Момчилградския районен съд в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила, поради което съдът не излага съображения в тази насока. От представените като доказателства по делото заверени копия от акт за частна държавна собственост № 679/30.09.2002 г., скица № Ф00038/23.02.2005 г., изд. от ОС “Земеделие и гори”- гр. Кирково и удостоверение за данъчна оценка № **********/24.02.2005 г., изд. от Община Черноочене се установява, че процесният имот, представляващ навес без оградни стени (склад за пясък с бункер) със застроена площ 300 кв.м., на 1 етаж, метална конструкция, построен през 1983 г., находящ се в землището на с. Крилацита, общ. Кърджали, община Кирково, имоти с № 011733 и № 011668 по плана за земеразделяне на землището на с. Крилатица, при граници на имота: имот № 011668 на наследници на Осман Реджеб Хасан; имот № 011733 на Областно пътно управление; имот № 011535 на Държавно лесничейство- Кирково, е включен в капитала и е собственост на “Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД- гр. Кърджали. От Договор за обществена поръчка от 27.05.2003 г., сключен между Изпълнителна агенция „Пътища"- Областно пътно управление- Кърджали и Сдружение „ПИЕСАЙ" гр. Стара Загора като изпълнител се установява, че договорът е с предмет: възлагане от възложителя и приемане от изпълнителя да извърши текущ ремонт и поддържане, в т. ч. и зимно поддържане на 418 км. от републикански пътища и пътните им принадлежности на територията на РПС-Кърджали, Ардино и Момчилград, управлявани от възложителя. Договорът е сключен със срок на действие 36 месеца, считано от подписването му. Съгласно договора, изпълнителят бил длъжен да посочи свои бази и опорни пунктове за депониране на материали, собственост на възложителя във връзка с изпълнение на договора. Съгласно договора, изпълнителят можел да осъществи предмета на договора със собствени сили или с подизпълнител, като изпълнителят отговарял за действията на подизпълнителите като за свои собствени. Договорът предвиждал, че материалите годни за втора употреба, добити при изпълнение на договора, са собственост на възложителя и следвало да се депонират на указаните от неговия представител места в рамките на района, предмет на договора. Плащанията по договора се извършвали от Изпълнителна агенция "Пътища". От Договор, сключен на 01.09.2003 г. между „Пътстройинженеринг" АД гр. Кърджали като възложител и „Пътно поддържане- Кърджали" ЕООД гр. Кърджали като изпълнител се установява, че възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши текущ ремонт и поддържане, в т. ч. и зимноподдържане на територията на РПС- Кърджали, Ардино и Момчилград, за срок от 36 месеца, с цена на договора 2283380 лв., като плащанията се извършват след представяне на фактура по заверения от възложителя месечен или междинен сертификат, придружен от съответната техническа документация, пет дни след плащане на възложителя от Изпълнителна агенция „Пътища" –София. С договор за обществена поръчка от 17.08.2004 г. Изпълнителна агенция “Пътища”- Областно пътно управление- Кърджали възложила на “Екострой метал” ЕООД- гр. Хасково да достави 850 куб. м. пресят пясък за зимно поддържане на РПМ на територията на Област Кърджали за обекти ОП “Кирково” и ОП “Чал”. Съгласно договора, доставката на естествен пясък следвало да бъде извършена до 30.11.2004 г., а 50% от доставката в срок до 15.10.2004 г. На 15.11.2004 г.с писмо изх. № 250, получено на 15.11.2004 г. от „Пътстройинженеринг" АД гр. Кърджали, ищецът отправил до „Пътстройинженеринг" АД гр. Кърджали заявление по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения на 01.09.2003 г. договор, поради частично неизпълнение на задължението за плащане на уговорената цена по договора. В писмото е посочено, че по сведение на „Пътно поддържане- Кърджали" ЕООД гр. Кърджали, ИА „Пътища" гр. София, разплатила на сдружение „ПИЕСАЙ", в което „Пътстройинженеринг" АД било съдружник, всички извършени работи по договора с Областно пътно управление гр. Кърджали за „Текущ ремонт и поддържане, в т. ч. и зимно поддържане на територията на РПС- Кърджали, Ардино и Момчилград", от началото на 2004 г., включително и за месец август 2004 г. С писмоизх. N 258 от 22.11.2004 г., „Пътно поддържане- Кърджали" ЕООД гр. Кърджали е уведомила и. д. директора на Областно пътно управление- гр. Кърджали, че с писмо от 16.11.2004 г. били уведомени, че при изпълнение на дейностите по зимно поддържане на Републиканската пътна мрежа /РПМ/ през зимен сезон 2004/2005 г. не трябва да разчитат на Кантоните и Съоръженията за Зимно поддържане на РПМ, собственост на „Пътно поддържане" ЕООД гр. Кърджали, като отправило покана за използването им да заплаща наеми, в т. ч. за разполагане на депа от пясък и сол, и за използването на Съоръжения за борба със зимната хлъзгавост по пътищата- складове за пясък и бункери, ведно с нормативно необходимата им площ, като в случай на несъгласие, поканило ОПУ- Кърджали да освободи базите на „Пътно поддържане- Кърджали" ЕООД гр. Кърджали от депонираните и складирани в тях материали и сол. От писменото заключение на вещото лице Димитрова по назначената съдебно- счетоводна експертиза, както от разпита на същата пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че средно пазарният наем за покрити складови площи за депониране на инертни материали и сол на територията на общината за процесния имот за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2005 г. е общо в размер на 3285 лв. От показанията на св. Тефик, работник при ищеца, се установява, че в с. Кирково е имало опорен пункт и през периода 2004/2005 година били разположени бункери с пясък, които никога не оставали празни. Пясък имало и към настоящия момент. Твърди, че при преминаването на бункерите в собственост на ищеца, те били номерирани и инвентаризирани, като се установило, че били заредени с пясък. Св. Делииванов- ръководител на РПС- Момчилград, твърди, че след изтичане на договора с ищеца, депото за складиране на пясък в с. Крилатица било преместено в база на ответника, а пясъка в бункерите бил изразходван. Твърди, че зимните сезони 2004/2005 и 2005/2006 г. им бил доставян пясък в тяхната база чрез фирма „Туфи строй” като допуска, че при преминаването на бункерите към ищеца, в тях може да е останал 5-10 куб. пясък, както и отвън на бункерите. По делото е представен и договор за отдаване на помещения под наем от 21.12.2004 г., подписан между „Пътно поддържане- Кърджали” ЕООД като наемател и „ЕТ „Лина- 07- Владимир Иванов” с. Кирково, видно от който наемодателят предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване навес без оградни стени /склад за пясък с бункер/- застроена площ 300 кв. м. на един етаж, метална конструкция, находящ се в землището на с. Крилатица, община Кирково. В договора било предвидено, че е със срок до 31.03.2005 година и започвал да „тече след като склада бъде освободен от складираните до момента в него пясък и сол на ОПУ- Кърджали”. Съдът приема, че Пътстройинжеринг" АД гр. Кърджали е подизпълнител на Сдружение „ПИЕСАЙ" гр. Стара Загора по сключения договор за обществена поръчка с Изпълнителна агенция „Пътища"- Областно пътно управление- Кърджали от 27.05.2003 г., с оглед идентичността на предмета на описаните договори и клаузите на същите- предвиждащи, че разплащането между ищеца и „Пътстройинженеринг" АД гр. Кърджали, се извършва след плащане на последното на извършените работи от Изпълнителна агенция „Пътища" гр. София. Съдът приема, че в базите на ищеца е разполаган пясък, собственост на ответника, съгласно сключения договор за обществена поръчка от 17.08.2004 г., между ИА „Пътища” и ”Екострой метал” ЕООД гр. Хасково, и в който договор и в приложението към същия, като опорен пункт e посочен ОП /опорен пункт/ „Кирково", за който св. Тефик твърди, че и през периода 2004/2005 година били разположени бункери с пясък, които никога не оставали празни. Съдът не кредитира показанията на св. Делииванов, който от една страна твърди, че пясъка в бункерите бил разходван, а от друга- допуска, че можело и да има останал пясък, още повече, че ответникът не доказва, че разполага с опорни пунктове на територията на общината. В подкрепа на този извод, е и условието в договора за наем от 21.12.2004 година, че срокът на договора започва да тече след освобождаването на склада от складираните „до момента в него пясък и сол на ОПУ- Кърджали”. Съдът приема с оглед изложеното, че за процесния период, ответникът ползвайки сградата на ищеца като склад за пясък, е лишил последния от възможността да го ползва лично или да го отдава под наем и по този начин се е обогатил за сметка на ищеца със сумата 3285 лв. съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото. От събраните по делото доказателства се установява, че по обществена поръчка на Изпълнителна агенция “Пътища”- Областно пътно управление- Кърджали, в процесния имот бил депониран пясък за зимно почистване. Пясъкът бил складиран през целия зимен период, през който ищцовото дружество е било лишено от възможността да използува процесния имот по неговото предназначение. Така ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, което поражда неговата отговорност и води до основателност на предявения иск с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД. Следва поради това ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 3285 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за ползването на процесната сграда за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2005 г., като искът за разликата над сумата 3285 лв. до пълния му предявен размер от 4500 лв. следва да се отхвърли като недоказан. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази част, което следва да се остави в сила. Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че земята, върху която бил построен процесният навес била собственост на ответника, на държавата или общината. Както вече се посочи, видно от представения акт за частна държавна собственост № 679/30.09.2002 г., процесният имот е собственост на ищцовото дружество. Неоснователни са и твърденията, че складираният пясък не е собственост на Изпълнителна агенция “Пътища”. Така, съгласно договор за обществена поръчка с дата 20.08.2004 г., Изпълнителна агенция “Пътища”- Областно пътно управление- Кърджали е възложила на “Екострой метал” ЕООД- гр. Хасково да достави 850 куб. м. именно в опорен пункт “Кирково”, който служи за зимно почистване на РПМ в района. Несъстоятелен е и довода в писмената защита на жалбодателя, че срокът на договора към предявяване на иска не е изтекъл и че същият можело да бъде развален само от възложителя, тъй клаузите в самия договор, не могат да противоречат и да изключат приложението на разпоредбите на ЗЗД. Следва да се посочи и това, че с редакцията на чл. 21 ал.1 от ЗП, изм. Д. В. бр. 64/08.08.2006 г., Изпълнителна агенция “Пътища” към Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е преобразувана във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” към Министъра на финансите. Това обстоятелство, обаче не е основание за отменяване или изменяване на първоинстанционното решение, тъй като съгласно § 31 от ЗИДЗП (Д. В. бр. 64/08.08.2006 г.), новосъздаденото юридическо лице Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” поема активите, пасивите, правата и задълженията на преобразуваната Изпълнителна агенция “Пътища”. С оглед изложеното, следва да бъде постановено решение, с което бъде оставено в сила решението на Момчилградския районен съд. При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76/21.04.2006 г., постановено по гр. д. № 307/2005 г. по описа на Момчилградския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1/ 2/
|