Р Е Ш
Е Н И Е №
23.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно заседание на 25 март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря МАРИЙКА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №99 по описа на съда за 2019 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, с която е
предявена искова претенция по чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ против
Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди на ищеца Д.. Излагат се твърдения, че срещу ищеца е водено наказателно
производство от общ характер, по което на 23.04.2018 г. му е било повдигнато
обвинение по чл. 129 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от
свобода. Била му взета мярка за неотклонение „Подписка” и му била наложена
забрана да напуска пределите на Република България. Сочи, че молбата му за
отмяна на наложената му ограничителна мярка била разгледана, но не е уважена.
Твърди, че наказателното производство е прекратено с постановление на РП Сливен
и сочи претърпените имуществени и неимуществени вреди. Позовава се на
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и моли за осъждане на ответната
страна да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лева и
за имуществени вреди в размер на 632,99
лева,ведно със законната лихва от 23.04.2018г. до окончателното изплащане. Претендират
се разноските по делото.
От страна на Прокуратурата на
РБ е постъпил отговор на исковата молба, като допустимостта на исковата
претенция не се оспорва, а се оспорва нейната основателност. Изложени са
подробно хронологически твърдения за воденото срещу ищеца наказателно
производство, включително и като такова от частен характер. Изложени са
съображения за липса на основание за ангажиране на отговорността на ответника.
Сочи се, че не са налице доказателства
за претърпените вреди. Освен това се твърди, че обезщетението е завишено по
размер. Излагат се твърдения относно възраженията за неоснователността на
претенцията в частта относно имуществените вреди. Оспорва се и момента от който
се претендира присъждане на законна лихва. Направено е и възражение за наличие
на хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно с поведението си ищеца е
станал основна причина за образуване на наказателното производство и за
привличането му като обвиняем. Сочи се, че прекратяването на наказателното
производство на РП Сливен не е поради липса на престъпление изобщо, а поради
липса на престъпление от общ характер. Иска се отхвърляне на исковата претенция
като неоснователна и недоказана.
В съдебно
заседание ищецът се явява лично и с пълномощник. Исковата молба се поддържа и
се моли за нейното уважаване.
Ответната Прокуратура на Република България се
представлява в съдебно заседание от прокурор Блецова, която оспорва предявената
искова претенция и моли за нейното отхвърляне.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Срещу ищеца Б.Д. е водено досъдебно
производство пор. №845/2016г. на
РП-Сливен, по което е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.129 от НК, била му е взета мярка за неотклонение „подписка” и наложена мярка „забрана
за напускане пределите на Република България”. С постановление от 18.05.2018г.
на прокурор при РП-Сливен, наказателното производство е прекратено, като видно
от мотивите и диспозитива, прекратяването е за престъплението по чл.129 от НК,
като е прието наличието на престъпление по чл.132 от НК, което се преследва по
тъжба на пострадалия.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е допустима, а разгледана по същество е
изцяло неоснователна.
Не са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответната страна за репариране на
причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди, тъй като образуваното
срещу него наказателно производство е приключило с постановление за
прекратяване на наказателното производство, но не поради това, че деянието не е
извършено от ищеца или че извършеното деяние не е престъпление, а поради това,
че е извършено престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.
С оглед на всичко изложено съдът
намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответната страна, тъй като не е налице никоя от хипотезите на ЗОДОВ. В този
смисъл определение №198/23.02.2015г. по гр.дело №5572/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.
Ръководен от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б.В.Д. с ЕГН-********** *** против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр. София, бул.„Витоша” № 2 иск по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във връзка с воденото досъдебно производство
пор.№845/2016г. на РП –Сливен за заплащане на обезщетения за имуществени вреди
в размер на 632,99 лева и неимуществени вреди в размер на 6000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 23.04.2018г. до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: