Р Е Ш Е Н И Е
гр. Каварна 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при
участието на секретаря Анастасия Митева и в присъствието на прокурора …………………,
като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 522 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба
на Р.Й.Р., с която против Гд „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните
работи е предявен иск с правно основание чл. 178, ал.
1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1430,27
лева (след допуснато
изменение на иска) представляваща сумарно възнаграждение за положен извънреден труд за периода
04.09.2016 г. до 04.09.2019 г., получена в резултат на преобразуване на
часовете положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба са изложени твърдения, че за
периода от 04.09.2016 г. до 04.09.2019 г.
ищецът е полагал труд на длъжност „младши инспектор-старши полицай, ВСК в Група
Охрана на държавната граница“ в ГПУ – Каварна към РД ГП Бургас, която е на
структурно подчинение към Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, поради
което е бил със статут на държавен служител. Твърди се, че за процесния период
е положил общо 1394 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143
възлиза на 1593 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до
извънреден труд от още 199 часа, за който ищецът счита, че следва да бъде
допълнително заплатен от ответника.
Твърди се, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016г.,
в сила от 2.08.2016г.), като в нея липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато е имало в предходен период
(съгласно Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014г.). Налице е празнота в
нормативната уредба на реда за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота
в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн.,
ДВ, бр. 9 от 26.01.2007г., с последващи изменения). В съответствие с чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В исковата молба са
посочени дните положен нощен труд през процесния период и е описан начинът, по
който ищецът е формирал претенцията си за възнаграждение за извънреден труд
следствие превръщането на часовете нощен труд в дневен.
В съдебно заседание
предявеният иск се поддържа от процесуалния представител на ищеца, в размера на
допуснатото увеличение, като се пледира за неговото уважаване в цялост, поради
доказаността му по основание и размер. Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е
полагал труд при него по служебно правоотношение. Посочва, че ищецът е работил
на сменен режим, съгласно месечни графици и отработеното време е изчислявано
сумирано. В резултат на това, чрез прихващане на отрицателните с положителните
разлики на отработеното време за периода е формиран резултат, който при
надвишаване нормата работни часове е заплащан като извънреден на основание чл.
178, ал.1, т. 3 ЗМВР. Оспорва доводите, че в случая по отношение възможността
за преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Излагат се подробни доводи относно приложимост към възникналото с ищеца
служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите
допълнителни възнаграждения на служителите. Твърди, че за периода са били
действащи Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г. Съответно така действащите
наредби изключват приложението на разпоредбите на общото трудово
законодателство. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да са разписани 8 часова
продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че липсва основание за
трансформиране на нощния в дневен труд и положеният извънреден и нощен такъв
вече е бил заплатен. Искането е за отхвърляне на претенцията и присъждане на
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че през
процесния период ищецът е бил служител на ГДГП-МВР, както и, че е осъществявал
трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни
смени, при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на
чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
Въз основа съставените от ответника
протоколи за отчитане отработеното време между 22:00 ч. и 6:00 ч., времето на
разположение и положения труд на официални празници на държавни служители,
работещи на смени в ГПУ- Каварна и платежни бележки, удостоверяващи начисления
за основна месечна заплата и допълнително възнаграждение, назначеното по делото
вещо лице е дало заключение, неоспорено от страните, според което в
рамките на процесния период, отработеното време от ищеца е било изчислявано
сумарно за тримесечен период, след което е формиран резултат, който при надвишаване
на нормата работни часове му е заплащан, като извънреден труд с 50 % увеличение
върху основното месечно възнаграждение само за положения допълнителен дневен
труд. Положеният нощен труд е бил заплатен като такъв, по 0,25 лв. на час и
няма данни да е бил преизчислен към дневен и заплатен, както извънреден труд.
Вещото лице е изчислило извънредния труд, като разлика от преизчисления нощен
труд с коефициент 1,143 към дневен, в общ размер на 206 часа, за които
дължимата сума за положен извънреден труд е определена в общ размер на 1430,27
лв. /допълнително брутно възнаграждение/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време (така чл. 143, ал. 1 от КТ). Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на смени - сумирано за
тримесечен период (така чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР). Според чл. 187, ал. 3,
изр. 3 от ЗМВР при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
- за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на
Министъра на вътрешните работи, според чл. 187, ал. 9 от ЗМВР.
През процесния период е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадени от Министъра на
вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от тази наредба е предвидена възможност за
полагането на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, при работа на
смени, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов
период. В действалата през предходен период Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. (чл. 31, ал. 2) изрично е било предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време часовете положен нощен труд се превръщат към
дневен, като общият брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с
коефициент 0.143. Подобна разпоредба в действалата през процесния период
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. няма и поради това ищецът счита, че е
налице непълнота в специалната уредба, регламентираща статута на държавните служители
в МВР относно полагания от тях нощен труд и тази празнота следва да бъде
запълнена от общата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Страните по делото са
обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение. В закона няма препращаща норма, която
да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
ЗМВР е специален
нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на
МВР. Той обосновава различен метод на правно регулиране на работното време,
трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на
дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно
специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична
законова делегация Наредби на министъра на вътрешните работи и негови заповеди.
Правната уредба на
нощния труд на служителите в МВР е регламентирана в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР вр.
ал. 3 и чл. 179 от с.з., както и в Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите на МВР, както и
с естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпват
правната регламентация на нощния труд на работещите в системата на МВР, поради
което не могат да намерят приложение правилата както на КТ, така и на НСОРЗ (в
този смисъл решение № 55/07.04.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5169/2014г., ІІІ ГО,
решение № 197/07.10.2019г. по гр.д.№ 786/2019г. на IV г.о., ГК на ВКС).
Неправилно е виждането
на ищеца, че е налице непълнота в специалната уредба, поради което на служителя
се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд,
определен по правилата на НСОРЗ. Непълнота в закона е налице при липса на
специална нормативна уредба, каквато в настоящия случай няма. За положения от
служителите в системата на МВР извънреден труд и нощен труд са
налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между
страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на
КТ. В чл. 2 от нея е очертано приложното й поле като същата е неприложима дори
за работещите по трудово правоотношение в администрацията (така чл. 2, ал. 3).
НСОРЗ не следва да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за
които е налице специална правна уредба.
Претенцията на служителя за заплащане на
извънреден труд, изчислена след преобразуването на положения от него нощен труд
като работещ на 12/24-часови смени по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основава
на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното
правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Настоящото решение е съобразено с
практиката на Окръжен съд – Добрич по този вид дела – Решение № 155 от
06.07.2020 г. по В.гр.д. № 888/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
При отхвърляне на исковете и на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди възнаграждение
за процесуално представителство от юрисконсулт в размер, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. По правилото на чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, и съобразно фактическата и правна сложност на
делото, съдът определя възнаграждението за юрисконсулт в размер на 100 лева,
платими от ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Й.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, против Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр. София бул.
„Мария Луиза” № 46, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата 1430,27 лева представляваща сумарно
възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в
дневен в периода от 04.09.2016 г. до 04.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р.Й.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр.
София бул. „Мария Луиза” № 46, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лв.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……………….