Определение по дело №86/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „. М.” , със седалище и адрес на управление: Г. М., ул. “Я.” № 1, представлявано от изпълнителния директор на дружеството В. Г.. срещу Решение № 153/01.12.2010 г. по Г. д. № 380/2010 г. по описа на РС – Г. М. в отхвърлителните части и в частта досежно разноските. С нея е направено оплакване за неправилност и необоснованост на решението в оспорените му части и са изложени доводи, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че процесният договор за наем е прекратен, тъй като едностранно предизвестие за прекратяване на същия не е отправено от наемодателя към наемателя, а последният не оспорва наличието на възникналата облигационна връзка, продължава да ползва жилището и не го е върнал обратно. На следващо място е посочено, че именно с исковата молба е релевирана претенция за прекратяване на договора за наем, връщане на имота и заплащане на дължимите наемни вноски и неустойка. Направено е искане за отмяна на решението в атакуваните му части, уважаване на предявените искове в тези части и присъждане на разноските по делото.

В предвидения от закона срок не е постъпил писмен отговор на въззиваемия Е. А. А..

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и провери валидността и допустимостта на оспореното решение на първоинстанционния съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.11.2002 г. страните по делото са сключили Договор за наем на недвижим имот, представляващ ап. 22, във В. “А” на Б. 64 в кв. “Ш.” в Г. М. за неопределен срок, като наемодателят е следвало да предаде жилището за ползване на наемателя, който от своя страна се е задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на 17.34 лв. без ДДС /респективно 20.80 лв. с ДДС/ предварително до пето число на предходния месец.

Дружеството – наемодател неколкократно е изпращало покани до наемателя за заплащане на дължимият наем и освобождаване на жилището – Писма изх. №№ 2673/07.11.2008 г., 2003/03.04.2009 г. и 5335/19.11.2009 г., но поради неизпълнение на задълженията по договора за наем от страна на Е. А. А. “Г. М.” , Г. М. е предявило обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2, чл. 233, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на дължимия наем за периода 01.05.2006 г. – 01.09.2010 г. в размер на 1 060.80 лв. с ДДС, както и неустойка за забава за същия период в размер на 456.71 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба /21.09.2010 г./ до окончателното й изплащане и за връщане на жилището, предмет на процесния договор за наем.

Районният съд частично е уважил предявените искове – за сумата в размер на 20.80 лв., представляваща дължимия наем за м. май 2006 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.09.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 17.64 лв., представляваща неустойка за същия период, както и за връщане на процесния имот, като е отхвърлил исковете в останалата им част. В мотивите на решението е посочено, че договорът за наем е бил прекратен на 21.04.2006 г., поради което наемателят дължи връщане на ползваното жилище и заплащане на наемната цена само за м. май 2006 г.

Решението в частите, с които са уважени исковите претенции, не е обжалвано и е влязло в сила. В останалата част на решението, която е предмет на оспорване пред настоящата проверка, същото е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Наличието на валидно наемно правоотношение между страните по делото обуславя взаимните и насрещни права и задължения на договарящите се. Предоставянето на жилището за ползване е основно задължение на наемодателя, респективно заплащането на уговорената наемна цена е задължение на наемателя. При преценката на събраните по делото доказателства и направеното волеизявление на наемодателя – въззивник се установява, че наемателят – въззиваем е заплащал наемната цена до м. април 2006 г. включително. Следователно при тълкуване на волята на страните по договора за наем следва, че дължимият за м. май 2006 г. наем е платен, по аргумент на чл. 5 от съглашението – в предплата до пето число на предходния месец. В осъдителния диспозитив на атакуваното решение е постановено наемателят да заплати дължимата наемна вноска за м. май 2006 г., но в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В чл. 24 от процесния договор е предвидено, че ако закъснението за заплащане на наема продължи и след 20-то число включително, то договорът ще се счита за едностранно прекратен от наемателя и същият е длъжен да освободи наетия обект. Ответникът – въззиваем в настоящото производство не е ангажирал доказателства за заплащане на наема за периода 01.06.2006 г. – 01.09.2010 г., поради което е налице закъснение повече от 20 дни след изискуемостта на дължимия за м. юни 2006 г. наем, т. е. налице е хипотезата на чл. 24 от същия договор. С тази клауза от двустранното съглашение страните са изразили две насрещни волеизявления за едностранно прекратяване на договора от страна на наемателя при настъпване на предвидените условия. Последващи действия, респективно предизвестия за прекратяване на договора с оглед обстоятелството, че същият е сключен за неопределен срок, не са необходими, тъй като страните в момента на неговото сключване са се уговорили при настъпването на определени обстоятелства - закъснение за заплащане на наема и след 20-то число вкл., което закъснение е налице, договорът да бъде едностранно прекратен.

Възражението на наемодателя, че договорът за наем не е прекратен, поради липса на отправено едностранно предизвестие за прекратяване от негова страна до наемателя се явява ирелевантно, тъй като контрактът е прекратен с настъпването на закъснението за плащане на наема, която хипотеза е уговорена по взаимното съгласие на двете страни по делото. Съгласно чл. 5 от договора, месечният наем се изплаща в предплата до пето число на предходния месец, т. е. в случая дължимият наем за м. юни 2006 г. е следвало да бъде платен до 05.05.2006 г. Закъснението за плащане е продължило и след 20.05.2006 г., поради което договорът се счита за едностранно прекратен от наемателя, по аргумент на чл. 24 от договора. След прекратяването на договора същият няма действие между страните по него и не поражда права и задължения за тях. Следователно наемателят не носи договорна отговорност и не дължи наемна цена на ползваното от него жилище след прекратяването на договора. Евентуални други претенции на “Г. М.” , Г. М. към Е. А. А. за обезщетение за използвания имот не са предмет на предявените обективни искове и не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.

С атакуваното решение в тежест на ответника – въззиваем са възложени претендираните от ищеца разноски по делото, съразмерни на уважената част от исковите претенции. В Договора за правна защита и съдействие серия Я, № 25303/30.11.2010 г. не е посочен размера на внесената сума за уговореното адвокатско възнаграждение и други доказателства за заплащането на тези разноски не са представени по делото, поради което същите не се явяват направени разноски и не следва да бъдат присъждани. Предвид обстоятелството, че няма депозирана жалба от насрещната страна – въззиваем в настоящото производство, то положението на въззивника не може да бъде влошено, поради което решението в частта за разноските следва да бъде потвърдено.

Следователно решението на първоинстанционния съд в атакуваните му части се явява правилно и законосъобразно, поради което в тези части следва да бъде потвърдено. Решението в осъдителните части не е обжалвано и е влязло в сила.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153/01.12.2010 г. по Г. д. № 380/2010 г. по описа на РС – Г. М. в отхвърлителните части и в частта досежно разноските.

В останалите части, с които предявените искове са частично уважени, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: