О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 05.06.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на пети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 : СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 285 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба депозирана от адв. К. в качеството му на пълномощник на „Водоснабдяване и канализация“ООД, със седалище и адрес на управление *********** против определение № 1338 от 22.04.2019 г. по гр.д. № 348/2019 г. на РС – Сливен, с което жалбоподателят е осъден да заплати на В.В.Е. ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 600.00 лв.

         В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. В хода на производството на делото пред първоинстанционния съд било постъпило плащане на сумата, за която е била предявена исковата молба, поради което е била депозирана молба за отказ от предявените искове. Тъй като плащането било извършено след депозиране на исковата молба, то следва да се приеме, че ответникът е бил станал причина за завеждане на делото, поради което не следвало да му бъдат присъждани деловодни разноски. Посочва се в условията на евентуалност, ако съдът намери искането за присъждане на разноски за основателно, претендираните разноски да бъдат редуцирани, тъй като делото не е представлявало дело с фактическа и правна сложност.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв. И., пълномощник на В.Е., с което частната жалба е оставена като неоснователна. Посочено е, че още с отговора на исковата молба ответникът е оспорил отговорността си по нея, като е посочил, че не е собственик или ползвател на имота, нито му е учредено право на вещно ползване, право на строеж или концесия. Страната оспорва изнесеното в частната жалба, че е извършил плащане на претендираната сума, поради което ищецът е оттеглил исковата си молба. Ответникът не е бил извършвал никакви плащания, а най –вероятно такива са били направени от трето неучастващо по делото лице, което е собственик на имота, за който се търси сумата за неплатена вода.  В отговора се посочва, че са били предявени два иска за заплащане на главница и заплащане на лихва, всеки от тях е бил на стойност по-малка от 1000.00лв., поради което съгласно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е следвало да му се присъдят разноски по 300.00 лв. за всеки от исковете. Страната се аргументира и с обстоятелството, че извършените разноски – заплатено адвокатско възнаграждение, са били направени преди депозирането на отказ от иска от жалбоподателя.  Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.Претендират се разноски за настоящото производство.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 28.01.2019 г. пред РС – Сливен била депозирана искова молба от жалбоподателя против В.Е. за заплащане на сумата от 121.86 лв. главница и на 4.88 лв. мораторна лихва за доставка на питейна вода на адрес ************. Исковата молба била във връзка с издадена и оспорена заповед за изпълнение по гр.д. № 5006/2018 г. на СлРС.

На 27.03.2019 г. бил депозиран отговор на исковата молба от В.Е., чрез процесуалният представител – адв.И., с който исковата молба била оспорена като неоснователна. Ответникът посочил, че не е задължено лице на ищеца, че не е собственик на  имота , за който се търси незаплатена вода, нито ползвател, нито му е учредено някакво право на ползване. Към отговора на исковата молба било приложено пълномощно, в което било отразено, че ответникът е заплатил на процесуалния си представител – адв. И., адвокатско възнаграждение в размер на 600.00лв.

На 28.02.2019 г. цялата дължима сума към ищеца била  погасена и на 16.04.2019 г. той депозирал молба до Районен съд - Сливен, с който поискал отказ от предявените искове на основание чл. 233 от ГПК.

На 17.04.2019 г. производството по делото било прекратено. На 18.04.2019 г. била депозирана молба от ответника Е. за присъждане на деловодни разноски. Съдът се произнесъл по нея с определение №1338/22.04.2019 г., като осъдил ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 600.00 лв.

Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 02.05.2019 г., а частната жалба е депозирана на 09.05.2019 г. в рамките на законоопределения едноседмичен срок.

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице имащо интерес от обжалване на съдебния акт, в законосъобразния срок. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.4 от ГПК при прекратяване на делото ответникът има право на разноски.  След извършения отказ от иска, съдът е постановил прекратяване на производството по делото и правилно е присъдил разноски в полза на ответната страна, съобразно цитираната по-горе разпоредба на чл. 78 ал.4 от ГПК. Тъй като пред районния съд са били предявени два иска , за всеки от тях е следвало да бъде присъдено възнаграждение в минимален размер на 300.00 лв. предвид разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По този начин дори да се приеме, че делото не представлява фактическа и правна сложност, минималното дължимо адвокатско възнаграждение е в размер на присъдената сума от 600.00 лв. В този смисъл е невъзможно адвокатското възнаграждение да бъде намалено.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстнационния съд, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.  

С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 200.00лв. адвокатско възнаграждение.

С оглед на изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ООД, със седалище и адрес на управление ********** против определение № 1338 от 22.04.2019 г. по гр.д. № 348/2019 г. на РС – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ООД, със седалище и адрес на управление ************ да ЗАПЛАТИ на В.В.Е. ЕГН **********,*** деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 200.00 /двеста / лева.

 

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: