Р Е Ш Е Н И Е № 63
22.01.2020 г.
гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, 16-ти граждански състав, в открито заседание на шести декември
2019 г., в състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
при секретаря:
ИВАНКА ПАНЧЕВА
разгледа
гражданско дело № 1434/2018 г. по описа на съда.
Производството
е образувано по иск, предявен от „ОББ“ АД – гр. София срещу Ю.В.Г. ***.
Първоначално
искът е предявен за установяване на основание чл. 422 от ГПК на задължение по
издадена заповед за незабавно изпълнение. Исковата молба е постъпила в съда на
16.04.2018 г., но заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено на 04.10.2010 г. С
исковата молба при условията на евентуалност с установителния иск е бил
съединен осъдителен иск за същото вземане. Впоследствие установителният иск е
оттеглен и делото е прекратено в тази част с определение от 30.10.2018 г.,
влязло в сила.
С
молба от 30.11.2018 г. ответната страна е заявила, че след частичното
прекратяване счита иска за недопустим и неоснователен, тъй като след
извършената на 31.01.2018 г. цесия единствен носител на вземането се явява
цесионерът „Еос матрикс“ ЕООД, а „ОББ“ АД няма нито процесуална, нито
материалноправна легитимация по иска.
На
това ищецът е отговорил, че ответницата носи тежестта на доказване за
фактическите си твърдения, с които обосновава
възражението си за недопустимост на иска. По делото са представени
доказателства за цесията, но не и за уведомяването на длъжницата за нея –
напротив, има данни, че тя не е била успешно уведомена. Цесията има действие
спрямо длъжника и всички трети лица от момента на уведомяването – едва от този
момент за тях титуляр на вземането е новият кредитор, цесионерът.
По
делото се установява от фактическа страна, а не е и спорно, че ищецът „ОББ“ АД
е сключила на 31.01.2018 г. с „Еос матрикс“ ЕООД договор за цесия, с който е
прехвърлила на другото дружество определени свои вземания, вклюмително това към
Ю.Г.. Цесията не е била съобщена на
длъжницата.
При
така установените факти за цесията, частичното прекратяване на производството и
датите на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК и на исковата молба съдът
намира следното:
Искът
не е недопустим като подаден от ненадлежна страна, тъй като става дума за
материалноправен спор относно това, дали в отношенията на страните кредитор все
още е банката ищец, но е неоснователен. Кредитор по вземането е „Еос матрикс“
ЕООД и не е налице хипотезата на чл. 226 от ГПК, тъй като след оттеглянето на
установителния иск връзката на настоящото производство със заповедното е
прекратена, а дори искът да не беше оттеглен в установителната част,
осъдителният иск пак би се считал за предявен на 17.04.2018 г., когато ищецът
вече не е бил титуляр на вземането. Чл. 99 от ГПК и съобщаването на цесията са
без значение за този извод – правилото за действие на цесията по отношение на
длъжника едва след уведомяването е предвидена само за негова защита – за да не
се наложи той да плаща два пъти, ако се окаже, че вече е изпълнил добросъвестно
на стария кредитор преди съобщаването. Тази норма няма за цел да даде
възможност на цедента да се снабди с изпълнително основание от свое име и да
събере вземането вместо цесионера. Цедентът не би следвало да може да се позове
на нея срещу длъжника.
Само
на това основание искът на банката следва да се отхвърли, без да се разглеждат
останалите доводи на страните.
Ответната
страна е претендирала разноски и е представила списък, в който са посочени
няколко различни възнаграждения – 1720 лв. за изготвяне на писмен отговор и
процесуално представителство по установителните искове (присъдени при
частичното прекратяване на производството), 1400 лв. за изготвяне на писмен
отговор и процесуално представителство по осъдителните искове по дело 1434/2018
г. и 1500 лв. за писмен отговор и процесуално представителство по дело
1434/2018 г. Тъй като няма отделно процесуално представителство по делото извън
това по установителните или осъдителните искове, съдът намира, че на
ответницата следва да се присъдят разноски в размер 1400 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на „ОББ“ АД – гр.
София, ЕИК *********, срещу Ю.В.Г., ЕГН **********,***, за осъждането на
ответницата да заплати на ищеца сумата 13444,42 лв., представляваща главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 15.10.2008 г.
и споразумение към него от 02.11.2010 г. заедно със законната лихва върху нея,
считано от 16.04.2018 г. до изплащането и, и сумата 1371,71 лв., представляваща
дължими лихви по договора за кредит, изчислени за периода от 02.01.2010 г. до
03.10.2010 г.
Осъжда „ОББ“ АД – гр. София да
заплати на Ю.В.Г. разноски по производството в размер 1400 лв.
СЪДИЯ: