№ 577
гр. Ямбол, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Г.
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Г. Гражданско дело №
20222330100098 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона
за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от
Г. С. С. с ЕГН **********, с адрес гр. С., кв. „***3,чрез пълномощник адвокат М. Х.-
ЯАК, за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на
молителката домашно насилие от страна на лице, което и е баща – С. Г. С., ЕГН
********** от с. Ч., обл. С., ул. „*** и адрес за призоваване в гр. С., ул. „ ***.
В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено
конкретното твърдяно домашно насилие, а именно: Молителката твърди ,че
ответникът през последните месеци започнал да упражнява спрямо нея психическо,
емоционално и физическо домашно насилие. Била многократно обиждана, като било
подложена на психически и емоционален тормоз. Същия бил много агресивен, като
били налице и преходни актове на психическо насилие, като била наричана с думите,
че не става за нищо, само знаела да живее наготово, крадла, некадърница и други
такива, което предизвиквало в молителката комплекси, неудобство, унижение и стрес,
като действията му представлявали спрямо нея упражнено психическо и емоционално
насилие. Ответника като баща на молителката живеел в с. Ч., общ. С., ул. „***. Твърди
се,че до 23.09.2021 г. това било семейното жилище на родителите й, като по отношение
на майка й била издадена заповед за незабавна защита № *** г. по гр. дело № *** г. по
описа на Районен съд- С., като майка й Р. П. С. била отстранена от същото, като
всичките й лични вещи останали в него. На 26.09.2021 г., около 10.25 ч. молителката
заедно със сина си С. А. Г., който бил на 4 год., отишли в с. Ч., в къщата на родителите
й, за да може молителката да вземе личните вещи на майка си. С ответника се засекли с
1
автомобилите на улицата. Същия бил тръгнал да излиза, но след като видял
молителката се върнал и изскочил от автомобила си пред нея. С влизането им в двора,
ответника започнал да крещи на молителката, за какво била отишла, да не би да искала
да помага на брат си. Молителката с детето се качили на втория етаж на къщата, като
след няколко минути се качил и ответника. Последния започнал да крещи на детето, че
си бил обул обувките обратно. Твърди се, че през цялото време молителката мълчала,
като конфликтното и агресивното поведение на ответника продължавало с думите, че
щом не искала апартамент, защо живеела с брат си. Същата му съобщила, че
отношенията с брат й са си техни, като не желаела повече да разговаря с него, още
повече, че разговора се водил пред детето, което всичко чувало. Молителката заедно с
детето слезли на първия етаж, където също имало лични вещи на майка й. Ответника
вървял след нея, като я заплашвал с думите, да тръгва по-бързо, че ще яде шамари, като
го повторил няколко пъти и си имало процедура, как да се правили тези неща, като
застанал заплашително срещу нея. Молителката се уплашила от агресивното
поведение, защото била виждала последиците от побой над майка й, като се обадила от
мобилния си телефон на брат си. В това време ответника изтръгнал мобилния телефон
от ръцете й и го хвърлил. Молителката взела телефона и тръгнала да излиза, като
ответника вървял плътно след нея, като и крещял крадла с крадла. Точно до входната
врата имало диван и когато молителката достигнала до него, ответника на излизане я
блъснал, съборил я на него, като и ударил шамар. През това време молителката успяла
да го отблъсне, при което ответника седнал на другата част от дивана, като извивал
лявата и ръка с неговата дясна. През цялото време детето стояло до вратата, от където
се виждало и чувало всичко, като същото се уплашило и разревало. След това
молителката го взела и си тръгнали. Няколко часа след това молителката успокоявала
себе си и се опитвала да успокои и детето. Твърди се, че същата изпитала силен страх
за живота си и унижение, като се страхувала от баща си. Променило се и детето, като
чуело, че се споменава името на дядо му, веднага се гушвало в молителката, започвало
силно да я стиска и плачело. Твърди се, че след всеки акт на домашно насилие
молителката се опитвала да разговаря с ответника, като все пак той и бил родител, но за
съжаление поведението му ставало все по-дръзко.
Молителката се страхуват от ответника, счита, че същият е заплаха за нея и
претендира налагане на мерки за защита по чл.5, т.1 и т. 3 ЗЗДН. Прилага декларация
за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В срока за отговор на молбата за домашно насилие не е постъпил такъв от
ответника.
В съдебно заседание молителката се явява лично и се представлява от
пълномощник адвокат, чрез който поддържат молбата, сочат доказателства и
претендират налагане на мерките по заповедта за незабавна защита.
2
В съдебно заседание ответника се явява лично и се представлява от
пълномощник адвокат, сочат доказателства и претендират молбата да бъде оставена
без уважение, като алтернативно се прави искане ако същата бъде уважена за налагане
на мерки за защита от домашно насилие за минимално определените срокове.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените
в нея доводи, събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от
акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по
реда на ЗЗДН – лице което е възходящ спрямо молителката, като нейн биологичен
баща и същата е допустима. От представената и приета справка за съдимост изискана
служебно от съда се установява, че ответника не е осъждан за престъпление от общ
характер с влезли в сила присъди.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпити на свидетели.
Свидетелката Р. П. С. ( майка на молителката и съпруга на ответника) заявява, че
на 22.09.2021 г. посетила офиса на ответника в гр. С., като имали конфликт. В резултат
на това същия подал срещу нея молба по ЗЗДН, за което била издадена ограничителна
заповед спрямо нея, като била отстранена от семейното им жилище, намиращо се в с.
Ч., обл. С. с помощта на органите на полицията. За предоставените й 15 мин. същата не
могла да вземе целия си личен багаж. На 26.09.2021 г. помолила дъщеря си,
молителката в настоящото производство да отиде до семейното им жилище с
ответника, за да вземе личния и багаж. Също така се обадила на Г. да отиде да му
продаде пилетите които била закупила за отоплението на жилището. Към 10.00 ч. на
посочената дата молителката заедно с по-малкото си дете тръгнали за с. Ч., обл. С.. От
молителката разбрала, че когато отишла в селото се засекли колите им с ответника,
като последния се върнал до къщата им. Когато молителката с детето си се качва на
втория етаж на къщата да вземе личните и дрехи, ответника вървял след нея, като с
агресивен тон и казал, че отишла да краде и не било ли я срам, като живеела в
апартамент, а брат и не. След това видял, че внука й си бил обувките неправилно, като
му направил забележка. Когато ответника слязъл на първия етаж, видял, че Г. отишъл
да вземе пилетите, като го изгонил. След това дъщеря и с внучето влезли в спалнята
при което ответника продължил да и говори, че имало процедури и закони и начини по
който тя трябвало да си вземе дрехите. Повтарял на молителката, да се маха защото
щял да я набие и щяла да яде шамари. Молителката се опитала да звънне по телефона
на брат си, като ответника взел телефона от нея и го хвърлил на дивана, след това и
ударил шамар, като я съборил на дивана, като всичко това се случило пред детето.
Продължил като я хванал за лявата ръка и започнал да я извива, при което детето
започнало да пищи и реве. Молителката взема детето и тръгнала да си тръгва, като и се
3
обадила по телефона, разказала и всичко, като била разтреперана. По телефона се
чувало как детето плачело и казвало, бабо дядо наби мама. След като молителката се
прибрала в апартамента си, там била и свидетелката, като последната видяла, че цялата
ръка на Г. била зачервена, като пръстите на баща и се били отбелязали на ръката и,
където бил я стискал, като молителката и детето треперели и плачели. Г. се страхувала
от баща си, защото същия системно употребявал алкохол и ставал агресивен и понеже
виждала как ответника в продължение на две години тормозил нея, като знаела какво и
е състоянието и какво правил баща й.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетелката отговори, че малкия им
внук тръгнал с молителката защото бил привързан към нея, като тя останала в
апартамента им в гр. С. с по-голямото дете на молителката. Не отрича, че докато са
били заедно с ответника са гледали децата на молителката на село, като ги вземали от
петък, като отношенията им се влошили в последните две години и половина, откакто
ответника напуснал полицията и станал адвокат. Отношенията между страните били
добри до 24.09.2021 г., като след побоя над Г. се били обтегнали. По отношение на
споразумението в офиса в гр. С., същото нямало отношение към сегашния случай, като
когато молителката тръгнала да взема дрехите и от къщата в с.Ч., отношенията й с
ответника не били влошени. От момента на спиране на настоящото производство по
взаимно съгласие на страните, не били имали никакви отношения межу Г. и баща й.
Свидетеля Г. Д. Г. ( без родство със страните) заявява, че познава С. и Г., като
били от едно село. Първо му звъннала жената на бати му С., като му казала, че има
пилети за продаване, като след някой ден му се обадила и Г.. Отишъл до тях да види
пилетите, като било около 10.00 ч. и с Г. се засекли пред къщата. Същата му отворила
гаража и влезли заедно, като се появил бати му С. и му казал, че пелетите не се
продават. Същия не бил правил скандали, като Г. говорила на висок тон на баща си,
като казала, че ще ги продаде. На мястото където били не видял дете, нито пък видял
такова в двора, нито пък до като бил там. Не бил виждал С. да употребява алкохол,
като не бил агресивен и скандалджия. Същия се занимавал със земеделие, наемал
работници от селото, като бил чувал, че когато жена му е там, същите не искали да
берат череши от черешовата им градина. Рядко се били виждали с Г., като и друг пъти
били разговаряли нормално.
На въпрос на пълномощника на молителката свидетеля отговори, че от време на
време се виждат със С., понякога по често, друг път по-рядко. Били от едно село, като
С. дошъл към тях от към двора. ДВ къщата него ден не бил влизал, като били отвънка
и там не бил виждал дете. След това си тръгнал, като оставил Г. и С. на двора.
При горната фактическа обстановка съдът намира, че по делото е доказано
извършването на твърдяния в молбата акт на домашно насилие от страна на
ответника спрямо молителителката на 26.09.2021 г.
4
Целта на производството по ЗЗДН, е даде съдебна защита на молителя от всеки акт
на домашно насилие. В чл.2, ал.1, законодателя е предвидил, че домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. В посочения закон липсва легална дефиниция на понятието „психическо
насилие“ и „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат всички действия на
вербално посегателство, касаещи тежка обида и унижаване, действия на агресия и
заплахи, с които се осъществява психическа принуда за извършване или неизвършване
на определени дейности, които действия по естеството си и по интензитета си имат
силно отрицателно вредно въздействие върху психиката на едно лице и предизвикват у
него основателен страх.
За уважаване на молбата на защита от домашно насилие, следва да бъде
установено кумулативното наличие на две предпоставки, а именно, дали е осъществен
от ответника по молбата за защита противоправен и умишлен насилствен акт в някой
от формите, съдържащи се в чл.2, ал.1 ЗЗДН, който акт е насочен спрямо друго лице-
молителя в производството по ЗЗДН, и наличие на две лица на правна, фактическа
и/или родствена връзка, подробно изброени в чл.3 ЗЗДН. От друга страна следва да се
има предвид, че сочения в молбата акт на домашно насилие следва да бъде доказан
изцяло по естеството си, време, място, начин на извършване на авторството.
Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или
отказ да бъдат наложени мерки за защита, с които се цели да се даде ефективна защита
на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013 г. на ОСГТК, т.22, че налаганите по
ЗЗДН мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят
пострадалото лице, а не да санкционират извършителя.
В настоящия случай не е спорна процесуалната легитимация на страните, очертана
в чл.3 ЗЗДН, с оглед на това, че към момента на сезирането на съда и към момента на
извършване на актовете за домашно насилие, страните са дъщеря и баща.
При разглеждането на спора, следва да се прецени дали са събрани доказателства,
установяващи извършените от страна на ответника на твърдените актове на домашно
насилие, а също и дали същите съставляват актове на домашно насилие, съобразно
посочената в закона дефиниция. Настоящия съдебен състав приема, че процесните
актове на домашно насилие, за които се твърди, че са извършени от ответника на 26.09.
2021 г., съставляват прояви на домашно насилие, така както се изиска ЗЗДН. По
делото е представена от молителя декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Спорът в случая е
концентриран по въпроса, дали спрямо молителя са осъществени актове на домашно
насилие на посочената дата, изразяващи се във вербална агресия на ответника спрямо
5
нея, т.е. дали поведението на ответника би могло да бъде квалифицирано, като акт на
домашно насилие от вида на психическо и емоционално такова, според легалната му
дефиниция в чл.2, ал.1 ЗЗДН. Според регламентираната в ЗЗДН специфика на
производството, е допустимо, съгласно чл.13, ал.3 издаване на заповед за защита само
на основание, приложената от молителката декларация по чл.9, ал.3, когато няма други
доказателства. В случая обаче са събрани доказателства, които изключват
приложението на горната хипотеза и установяват предпоставките за издаване на
заповед за защита. Според настоящия съдебен състав, в хода на производството пред
настоящата инстанция са събрани доказателства, от които може да се направи извод за
обективно извършени актове на домашно насилие от страна на ответника, спрямо
молителката , а описаното в молбата и установеното по делото поведение на ответника,
според настоящия съдебен състав покрива признаците на домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН.
От доказателствата по делото е безспорно установено, че са налице влошени
взаимоотношения между страните, провокирани от отношенията им между родителите
им. Изразено негативно отношение на молителката спрямо ответника и обратно, като в
тази насока са и събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Р. П. С.
( майка на молителката и съпруга на ответника), която макар и заинтересована от
изхода на делото, съдът кредитира като последователни и непротиворечиви. Също така
съдът кредитира свидетелските показания на посочения по-горе свидетел, че ответника
е стискал ръката на молителката, с оглед на това, че същата лично е видяла след като
молителката се прибрала в апартамента в гр. С., че цялата й ръка била зачервена, като
пръстите на ответника се били отбелязали на ръката й от стискането, като молителката
и детето били силно стресирани и разтреперани. Не следва да се пренебрегва и факта,
че посоченото свидетелка чула по телефона, когато и се обадила молителката
непосредствено след извършения акт на домашно насилие от страна на ответника, че
детето казало на баба си, че дядо му набил майка му.
Съдът кредитира и свидетелските показания на свидетеля Г. Д. Г., но същия не е
бил пряк очевидец на извършеното домашно насилие, което се е състояло в самия дом,
а е бил до гаража където със страните е гледал пилетите, които искали да му продадат.
Също така следва да се отбележи, че свидетеля заявява, че ответника е добър човек, не
бил агресивен и скандалджия. В тази връзка съдът следва да отбележи, че страните са в
много близка родствена връзка, а именно дъщеря и баща, като същите следва да
надмогнат собствения си негативизъм един към друг, независимо от раздялата на
ответника със съпругата си и да осъзнаят, че не съдебните дела могат да решат
проблемите им и най вече този за лични им отношения. Съдът не споделя
възраженията на ответника, чрез процесуалния му представител, че не е осъществил
акта на домашно насилие, като в тази насока не бяха ангажирани никакви
доказателства по делото.
6
Поради всичко гореизложено съдът намира, че от съвкупната преценка на всички
събрани доказателства, включително и от приложената от молителката декларация по
чл. 9, ал.3 ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност съгласно чл.13,
ал.3 ЗЗДН може да се направи безпротиворечив извод, че ответникът е извършил
емоционално и психическо насилие над молителката на посочената в молбата дата, по
времето и начина, описани в същата.
Ето защо, молбата следва да бъде уважена, като спрямо молителката се наложат
следните мерки за закрила: задължаване на извършителя да се въздържа от домашно
насилие по отношение на молителката; забрана на ответника да доближава жилището
на молителката, местоработата й и местата на социални контакти и отдих на
молителката на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от 6 месеца.
Съдът намира, че предвид интензитета на отправените към молителката заплахи и
упражненото над нея насилие, както и с оглед основателния страх, който това
поведение предизвиква у нея, като и много близката родствена връзка между страните,
мерките следва да бъдат наложени за посочения по-горе срок в закона от шест месеца.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба в
размер от 200 лв. Размерът на санкцията глоба съдът определи като взе предвид
посегателство върху живота на пострадалата, осъществен чрез акта на домашно
насилие.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед
за защита въз основа на настоящото решение.
На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство
в размер на 25 лв. както и разноски на молителката в размер на 400.00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2
Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд
РЕШИ:
Налага мерки за защита на Г. С. С. с ЕГН **********, с адрес гр. С., кв. „***3,
срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на лице, което и е баща –
С. Г. С., ЕГН ********** от с. Ч., обл. С., ул. „***, КАТО:
Задължава С. Г. С., ЕГН ********** от с. Ч., обл. С., ул. „*** да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Г. С. С. с ЕГН **********, с адрес
гр. С., кв. „***3.
Забранява на С. Г. С., ЕГН **********, с адрес с. Ч., общ. С., обл. С., ул. „*** ,
7
да приближава жилището на Г. С. С. с ЕГН **********, на адрес гр.С., кв. „***,
местата на работа на молителката в с. С., общ. С., ОУ „***“ и местата й за социални
контакти и отдих на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от 6 месеца.
Налага на С. Г. С., ЕГН ********** от с. Ч., обл. С., глоба в размер на 200 лв.
(двеста лева ).
Осъжда С. Г. С., ЕГН ********** от с. Ч., обл. С., да заплати държавна такса по
сметка на Ямболския районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН ********** от с. Ч., обл. С., да заплати на Г. С. С. с ЕГН
********** от гр. С. сума в размер на 400.00 лева, представляваща разноски по делото
за настоящата инстанция.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава С. Г. С., ЕГН ********** от с. Ч., обл. С., че при неизпълнение на
заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на
страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на
извършителя и на пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Ямболския окръжен съд в
седемдневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8