Решение по дело №3863/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262982
Дата: 12 май 2021 г. (в сила от 12 май 2021 г.)
Съдия: Свилен Станчев Иванов
Дело: 20211100503863
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Албена Ботева

Членове: 1. Невена Чеуз

2. Свилен Станчев

като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев в.ч.гр.дело N 3863 по описа за 2021 г., прецени:

            Производство по реда на чл. 436 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба с вх. № 05944 от 28.01.2021 г., подадена от „З.А.“ АД *** срещу постановление за разноски изх. № 1662 от 12.01.2021 г.по изпълнително дело № 20208510402719 на ЧСИ М.П.. С обжалваното постановление съдебният изпълнител, по възражение на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство, е отказал да намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за образуване на изпълнително дело и 494,22 лева за процесуално представителство. Жалбоподателят чрез пълномощника си излага доводи за неправилност на обжалвания отказ поради прекомерност на приетите разноски за адвокатско възнаграждение и неизвършване на други действия по изпълнителното дело, освен подаването на молба за неговото образуване. Прави искане за отмяна на постановлението на съдебния изпълнител за определяне на разноски за адвокатско възнаграждение и определяне на приетата за събиране такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.  

            Препис от жалбата е връчен на взискателя Г.К.М., който в срока по чл. 436 ал. 2 от ГПК не взема становище.

            Съдебният изпълнител в становище по чл. 436 ал. 3 от ГПК мотивира неоснователност на жалбата.

            Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

            Изпълнителното производство е образувано на основание изпълнителен лист от 11.12.2020 г., издаден по гр. дело № 6220/2019 г. на САС, с взискател Г.К.М., длъжник по изпълнението „З.А.“ АД и предмет на изпълнение сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от 03.10.2015 г. до окончателното плащане. Към изпълнителното дело е приложено пълномощно от взискателя за адвокат А.И.(л. 3), като с молбата за образуване на делото е направено искане за присъждане на адвокатски хонорар в размер съгласно чл. 38 от ЗА. С постановление за разноски изх. № 66826 от 16.12.2020 г. съдебният изпълнител е определил пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1414,26 лева с ДДС, и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в общ размер 694,22 лева, от които 200 лева за образуване на изпълнително дело и 494,22 лева за процесуално представителство по делото. С постановление изх. № 73 от 04.01.2021 г. изпълнителното производство е спряно в изпълнение на определение на ВКС по чл. 282 от ГПК.

            При така изложените обстоятелства съдът намира, че на този етап на производството не е било налице основание за приемане за събиране и адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното дело в размер на 494,22 лева. Определеното от съдебния изпълнител възнаграждение по чл. 10 т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да обхваща не само процесуално представителство по изпълнителното дело, а то следва да бъде съпроводено и с конкретни действия по защита и съдействие и действия с цел удовлетворяване на вземания. По делото не са извършвани други действия, освен действието за подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. В тази връзка е основателно възражението на жалбоподателя – длъжник по изпълнението, че направените в молбата за образуване искания за изпълнителни действия са част от реквизитите на молбата за образуване, по смисъла на чл. 426 ал. 2 от ГПК и не обосновават дължимо възнаграждение и за процесуално представителство, след като в хода на производството не са правени искания и не са извършвани действия от процесуалния представител. Горното не е пречка за приемане на допълнителни разноски за процесуално представителство при възобновяване на изпълнителното дело и последващо извършване на изпълнителни действия по искане и/или с участие на пълномощника на взискателя. Но само по себе си пълномощното за процесуално представителство, без извършване на пълномощника на други конкретни действия за защита и съдействие на взискателя, не обуславя определяне и на адвокатско възнаграждение по чл. 10 т. 2 от Наредбата.

            Според горните изводи, следва да се коригира частично размерът на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Тя следва да се определи според размера на вземането от 10 000 лева, законна лихва, която към датата на поканата за доброволно изпълнение е 5320,45 лева, и адвокатското възнаграждение от 200 лева. Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата е 820 лева плюс 6% от 5520,45 лева, или в размер 1151,23 лева. С включен ДДС пропорционалната такса е в размер на 1381,48 лева.

            Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, с оглед предмета на делото.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

            Отменя постановление за разноски изх. № 1662 от 12.01.2021 г. по изпълнително дело № 20208510402719 на ЧСИ М.П., и вместо него постановява: 

            Изменя приетите разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, като ги намалява от 694,22 лева на 200 лева.

            Изменя определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като я намалява от 1414,26 лева на 1381,48 лева.

            Разноски не се присъждат.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.