№220
гр.
Велико Търново,18.10.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура С.И.,
разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 233/2023 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по
касационна жалба, подадена от Директор
на ТД на НАП В. Търново пл. Център № 2 против Решение № 284/1.6.2023г. по НАХД
1198/22г. по описа на ВТРС, с което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление НП №5155944- F 542267 от
5.06.2020г. на Директор на ТД на НАП В. Търново, с което на основане чл. 355,
ал.1 от КСО за извършено нарушение на чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба №Н-8/2005г.
на МФ във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО от СИРИУС ПБ ООД гр. Г.Оряховица, ул.“Цар
Асен Първи „ № 28 е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 700
лева. .
В касационната жалба се навеждат
оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяване му в
нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални
правила, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК. Изтъква се, че съдът е постановил решението си в
разрез със събраните по делото доказателства, като е допуснал обективната
истина да не бъде разкрита в производството. Събраните доказателства не са
обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно, като не са обсъдени и всички
наведени от касатора възражения за
неоснователност на подадената въззивна жалба, тъй като нарушението се
явява доказано. Съдът е допуснал и нарушение на материалния закон, тъй като е
прието за основателно възражението, че дружеството не се явява осигурител на П.Д.Х.въпреки
липсата на доказателства в таз насока. Към датата на съставяне на НП е налице
законодателна промяна, като с Наредба Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, издадена от МФ е отменена Наредба Н-8/29.12.2005г. Налице е пълно
тъждество на нормата на чл. 3, ал. 1,т.1 от Наредба Н-8 на чл. 4, ал.1 от
Наредба № 13 поради което липсва промяна в санкционната разпоредба, което ВТРС
не е зачел. С оглед на това липсва по- благоприятен закон или отпадане на
съставомерността и/ или наказуемостта на деянието. От съда се иска да отмени
въззивното решение и се постанови друго по съществото на спора, с което се
потвърди НП. Претендират се разноски представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба СИРИУС ПБ ООД гр. Г.Оряховица, ул.“Цар Асен Първи „ №
28 чрез *** Д. оспорва касационната
жалба. Счита, че решението на ВТРС е правилно и законосъобразно и като такова
същото следва да бъде потвърдено. Претендира разноски по чл. 80 от ГПК във вр.
с чл.144 от АПК.
Представителят на Окръжна
прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на касационната
жалба. Споделя аргументите на съда за незаконосъобразност на НП и предлага
решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр.
ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, настоящият състав не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото
производство е Решение № 284/31.5.2023г. по НАХД
1198/22г. по описа на ВТРС, с което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление НП №5155944- F 542267 от
5.06.2020г. на Директор на ТД на НАП В. Търново, с което на основане чл. 355,
ал.1 от КСО за извършено нарушение на чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба №Н-8/2005г.
на МФ във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО от СИРИУС ПБ ООД гр. Г.Оряховица,
ул.“Цар Асен Първи „ № 28 е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер
на 700 лева. .
За да постанови този резултат
ВТРС след анализ на събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е установил
следната фактическа обстановка. Дружеството в качеството на осигурител подава
Декларация обр.1 за работника П.Д.Х., като същата е заведена с №
5869/6.03.2020г. като по този начин не е изпълнил задължението си да подаде
такава за м.11.2019г. в законоустановения срок до 25- то число на месеца,
следващ месеца за който се отнасят данните, или в конкретния казус датата , до
която е следвало да се подаде Декларацията е 27.12.2019г. включително. След
като същата е подадена едва на 6.03.2020г., то административният орган е приел,
че е налице бездействие, което се явява съставомерно, за което е издаден АУАН
на 23.3.2020г, след като самото нарушение е установено на 13.3.2020г. АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН, въпреки
заявеното от актосъставителката Късева, че Управителят се е явил по повод
поканата, която му беше изпратена, като е посочил, че има проблеми с другия
Управител. Актът не е сътавен на датата, посочена в писмената покана, с
обяснението, че е липсвало свидетел, поради което същият е съставен едва на
осмия ден. АУАН е връчен на дружеството на 8.04.2020г., което го е подписало
без възражения, такива не са депозирани и в предвидения от закона тридневен
срок. Позовавайки се на този акт, от касатора е издадено процесното пред ВТРС
НП. Същото е връчено 14.09.2020г, и в законоустановения срок е обжалвано пред
съда.
Жалбата е била разгледана от ВТРС в о.з. с призоваване на страните, , приобщени
са от съда всички писмени доказателства, съдържащи се в административната
преписка, разпитани като свидетели са актосъставителят и посоченият в АУАН
свидетел, които потвърждават фактите установени с него.
При така установеното
съдът е формирал следните правни изводи :
Намерил е, че АУАН и НП макар да са издадени от компетентни органи, същите
не отговарят на изискванията по чл. 42,ал.1 т. 3 за АУАН и за НП- чл. 57, ал.1
т. 5 от ЗАНН, тъй като не е ясна датата на извършване на нарушението, дали на
6.06.2020г., когато е подадена Декларация обр.1, или на 13.03.2020г., както е
посочено в АУАН
На следващо място
ВТРС е посочил, че АНО посочил невярна правна квалификация, доколкото към
датата на съставяне на АУАН и НП, тези правни разпоредби са били отменени. Това
е съществено нарушение по чл. 57, ал.1 ,т. 6 от ЗАНН.
ВТРС е посочил, че
ако се приеме, че датата на извършване на нарушението е 28.12.2019г.- датата на
която изтича срокът за подаване на Декларация обр.1 за осигуреното лице за м. 11.2019г,
, което е при действието на Наредба Н-8/29.12.2005г, то самият законодател е
преценил, че е възможно данните в Декларацията обр.1 да се представят на
приходната администрация и по- късно или да се коригират неправилно
декларираните данни, като не е поставено ограничение в какъв срок е допустимо
това. По аргумент на разпоредбата на чл. 104, ал.4 от ДОПК.Съгласно отменената
Наредба, тази Декларация обр.1 се подава до 30.4. на годината , следваща
годината, в която се правят корекции без предписания на НОИ и НАП. Или съдът е
посочил, че по този начин подадената Декларация обр.1 на 6.03.2020г. за
м.11.2019г. изпълнява горните разпоредби, поради което не е налице съставомерно
поведение от страна на дружеството.
ВТРС е обобщил, че
датата на извършване на нарушението е от съществено значение и за определяне на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания за
наличието на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т.
2 от НПК. Решаващият състав на РС -
е формирал изводите си въз основа на изяснената от него фактическа
обстановка, след като е обсъдил обстоятелствата по делото, установяващи се от
събраните гласни и писмени доказателства. Районният съд не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като
спорни в производството пред него факти. Съдът е изпълнил задължението си да
установи обективната истина, визирани в нормата на чл. 107, ал.2 от НПК, поради
което настоящата инстанция намира, че не са допуснати от него съществени
процесуални нарушения. Оплакването на касатора, че е налице съществено
процесуално нарушение, тъй като ВТРС е приел, въпреки доказателствата, че
липсва нарушение е неоснователно. Съдът никъде в мотивите си, не говори за
недоказаност на нарушението, а за несъставомерно поведение с оглед приетата
дата на извършване на нарушението и действащата към този момент нормативна
база. Освен това съдът е отменил НП на процесуални основания, тъй като не е
посочена вярно и точно датата на извършване на нарушението, както и приложимата
към този момент и към датата на издаване на АУАН и НП Наредба.
Съдът изцяло споделя мотивите на
ВТРС, към които препраща на основание чл. 221,ал.1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН досежно датата на извършване на нарушението, което се явява съществено
такова на нормите на чл. 42, ал.1 т. 3 и чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН. Доколкото
съставомерното поведение се явява бездействие, то АНО е следвало да посочи
началната дата, датата от която се дължи правомерно поведение до датата на
откриване на същото. Следователно датата на извършване на нарушението е
следвало да се определи като такава от 27.12.2019г. до 6.03.2020г., когато
задължението е било изпълнено. Съдът не може по никакъв начин да обвърже
посочената дата 13.3.2020г. като дата на установяване на нарушението, доколкото
от самия разпит на актосъставителя се установяват съществени процесуални
нарушения: въпреки издадената покана за явяване, а се издават на друга дата, в
отсъствие на нарушителя. Несериозно се явява твърдението на актосъставителя, че
към този момент не е могъл да намери свидетел на установяване на нарушението,
при положение, че АУАН е съставен в сградата на НАП.
Правилно и в съответствие със
закона и Тълкувателно решение №8/16.09.2021 г. по ТД №1/2020 г.
на ВАС районният съд въпреки правомощието си
не е преквалифицирал описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние. Няма спор, че това правомощие
се упражнява, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Тази хипотеза е
приложима в случай, че съдът установи, че АНО е допуснал нарушение при определяне на нарушената материално- правна
норма, както и когато същото изпълнително деяние е по- леко наказуемо от
приетия по- късно закон. В конкретния
казус има нарушение на основополагащ принцип на административно-наказателното
право – този по чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, доколкото за процесното нарушение е
приложен нормативен акт, който не е бил в сила по време на извършването му.
Съображенията, че новият нормативен акт урежда същата материя и съдържа
разпоредба, идентична с тази на чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба №Н-8/29.12.2005
г., не е основание въззивният съд за първи път в производството пред него да субсумира
поведението на дееца под друга правна квалификация, като приложи съответния
нормативен акт вместо АНО. Допуснатото противоречие с материално-правните
разпоредби поражда съществен порок, който не може да се поправи чрез даване на
правна квалификация в съдебната фаза и води до незаконосъобразност на НП. Освен,
че представлява нарушение на материалния закон, доколкото не е посочена вярната
правна квалификация по действащ към момента на извършване на деянието /
съставяне на актове нормативен акт, това се явява и нарушение на чл. 57, ал.1,
т. 6 от ЗАНН – нарушение на изискването за форма, както и на процесуалните
правила, доколкото е ограничено правото на защита на дееца, който макар
принципа да е, че следва да се защитава само срещу факти, същият следва да
разбере и правната квалификация на повдигнатото му административно обвинение.
Изводите на
районния съд за несъответствие на НП с материалния закон са напълно споделени.
Касационният състав намира, че при постановяване на процесното решение законът
е приложен правилно. Оплакванията, така както са формулирани и изложени в
касационната жалба, са неоснователни, защото не се оправдават фактически и от
гледище на закона. Съобразно горното, касационната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение – правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.
Независимо
от изхода на спора, искането от ответник касационна жалба за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция не следва да бъде
уважено, тъй като не са представени доказателства, че такова действително е
било заплатено.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2,
пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, съдът
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 284/1.06.2023г. постановено по
НАХД1198/22г. по описа на Районен съд
Велико Търново
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.