РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 17472
гр. София, 07.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Частно гражданско
дело № 20221110145272 по описа за 2022 година
Образувано е по заявление от „Кредито“ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение срещу А. И. И. за сумата от 800 лева – главница по договор за
потребителски кредит № OL00053273 от 20.01.2022, сумата от 44.96 лева –
договорна лихва за периода от 20.01.2022 до 20.06.2022, 247.82-неустойка по
чл.25, ал.2 от договора, сумата от 165.22 лева – такса Експресно разглеждане,
105 лева- разходи за извънсъдебно събиране, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
В производството по чл.410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка
за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима
проверка е установена с нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК. В конкретния
случай, настоящият съдебен състав приема от изложените в самото заявление
по чл.410 от ГПК твърдения, че неустойката за неосигурено обезпечение е в
противоречие с добрите нрави.
Съгласно чл.26, ал.1 от договора страните се споразумяват, че в деня на
сключване на договора или най-късно до три календарни дни след
подписването му,кредитополучателят следва да предостави на кредитора
следното обезпечение: две физически лица-солидарни длъжници.Съгласно
чл.26, ал.2 от договора в случая, че в деня на сключване на договора
кредитополучателят не представи обезпечението по ал.1, дължи неустойка в
размер, посочен в т.5 от Условията и параметрите на договора.
Договорената клауза за неустойка се счита за нищожна, като
нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора. От неизпълнението
на задължението за недаване на обезпечение по кредита не произтичат преки
вреди за кредитора, които да подлежат на обезщетяване и да обуславят
1
допълнителни задължения за длъжника.Уговорената неустойка за
осигуряване на обезпечение и изискванията, които са поставени за
обезпечението увеличават риска от неизпълнение на задължението от
длъжника и водят до увеличаване на задлъжнялостта на длъжника по
договора.
Съдът приема, че в случая уговорката за неустойка при неизпълнение
на задължението по договора за осигуряване на обезпечение води до
неравностойност на насрещните задължения и създава възможност за
неоснователно обогатяване на кредитора. Съдът намира, че неустойката за
неосигуряване на обезпечение излиза извън присъщата й обезпечителна и
обезщетителна функция, поради което се явява нищожна като противоречаща
на добрите нрави..
Предвид изложеното съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК
следва да бъде отхвърлено в частта относно неустойката за неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение на основание чл. 411, ал.2, т.2 от
ГПК.
По отношение на таксите за извънсъдебно събиране
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Задължението за заплащане на такси за събиране на просрочени
задължения също се поражда от неизпълнението на главните задължения на
кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума и с
него се цели обезпечаване на срочното изпълнение на тези задължения и да се
обезщетят вредите от забава.
Клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при забава
кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава,
противоречат на чл.33, ал.1 от ЗПК, която ограничава отговорността на
потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Поради това заявлението по чл.410 от ГПК следва да бъде отхвърлено и
в частта по отношение на разходите за извънсъдебно събиране на основание
чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.
По отношение на таксата за експресно разглеждане на документи
Съгласно раздел „Такса за експресно разглеждане“ във вр. с т.4 от
договора за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на 165.22 лева. Съдът приема, че посочената клауза е нищожна като
противоречаща на добрите нрави.Посочената такса увеличава значително
размера на кредита, без да е налице яснота относно насрещната престация.
Предвид изложеното съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК
следва да бъде отхвърлено в частта относно таксата за експресно разглеждане
на документи на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.
2
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх.№174327 от 22.08.2022, подадено от
„Кредито“ЕООД, ЕИК204554530, със седалище и адрес на
управление:гр.София, бул. „Витоша“№81, ет.3, ап.10, срещу А. И. И.,
ЕГН**********, с адрес:гр. , в ЧАСТТА за сумата от 247.82-неустойка по
чл.26, ал.2 от договора, сумата от 165.22 лева – такса Експресно разглеждане,
105 лева- разходи за извънсъдебно събиране.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3