Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.Сливен, 25.03.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти
март, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
: КРАСИМИРА
КОНДОВА
При секретаря Нина Кънчева, като
разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 82 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба депозирана от юриск.Г.
пълномощник на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „ Д-Р Петър Дертлиев“, №
25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, оф.4 против решение
№ 260359/23.12.2020 г. по гр.д. № 969/2020г. на Сливенския районен съд, в
частта с която са били отхвърлени предявените от въззивника
против И.С.С., ЕГН **********,*** искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД за заплащане на 179.58 лв. договорна лихва за периода 20.08.2016
г. – 20.11.2017г. и 305.86 лв. обезщетение за забава за периода 21.08.2016г. –
05.12.2019г. Твърди се , че в обжалваните части решението е неправилно и
незаконосъобразно.
Неправилно съдът бил приел, че
договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не са
били спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 – т.12 от ЗПК. В случая били
изпълнени всички законови изисквания. При фиксиран лихвен процент ( какъвто бил
настоящият случай) дори да липсва подробна разбивка на задълженията, които се
погасяват са дадена погасителна вноска, тази липса не можело да доведе до
недействителност на целия договор за заем. Под въпрос било дали е необходимо
потребителят да знае размера на всички елементи, които съставят вноската му или
е достатъчно да знае каква сума ще трябва да върне. В договора били посочени
размерът на вноските, техният размер, периодичността на плащане, падежът на
всяка вноска, фиксираният лихвен процент и ненужно се явявало представянето и
на погасителен план. Освен това клиентът винаги можел да поиска извлечение по
сметката под формата на погасителен план.
В
жалбата се посочва също, че страните са се били договорили за сключване на
застраховка на плащанията. Сключването на такава застраховка не била условие за
отпускане на кредита, а дължимата сума по нея се заплащала заедно с вноските по
кредита. Кредитополучателят следвало да заплати и такса ангажимент в размер на
287.40 лв., срещу която лихвеният процент бил фиксиран от кредитодателя.
Клаузите за тази такса съответствали на закона и свободното договаряне на
страните. Клаузата не била нищожна. Моли се в обжалваната част решението да
бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати исковата претенция изцяло.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв., както и
държавна такса. Страната не е направила доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.Д. – особен процесуален
представител на И.С.С., ЕГН **********,***,
с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Налице били нарушения на ЗПК, които водили до нищожност на договора. Моли се да
се потвърди обжалваното решение. Не са направени доказателствени искания.
В
с.з.въззивникът редовно призован, не се явява и не се
предстантвлява. В писмено становище процесуалният и
представител заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна
редовно призована не се явява. Представлява се от особен представител адв. Д.,
която заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба и моли да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Пред настоящата
инстанция не се събраха
допълнителни доказателства.
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивника на 07.01.2021г. и в рамките на
законоустановения четиринадесет дневен срок – на 19.01.2021 г. е била депозирана въззивната
жалба.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените
по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица
с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата
се явява неоснователна.
За да
постанови решението си Сливенският районен съд е приел, че договорът сключен
между страните е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 11
ал.1 т. 11 и т.12 от ЗПК. В разпоредбата на чл. 22 от ЗПК е посочено, че когато
не са спазени разпоредбите на …. Чл.11 ал.1 т. – 7 – 12, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК касаеща
чл. 11 ал. 1 т. 11 и 12 не е променяна от приемането на закона 2010 г.
Разпоредбата на чл.
11 ал. 1 т. 11 предвижда, че Договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК предвижда,
че договорът следва да съдържа информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е
валидна само до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
В
случая на ответника по иска е бил предоставен погасителен план, от който е било
видно размера на получената сума, средномесечната
погасителна вноска, броя на месечните плащания. От него обаче не може да се установи, какво точно включва
месечната погасителна вноска – размер на главницата, на лихвата и други
параметри. По този начин не е изпълнено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК и
договорът се явява нищожен поради липсата на изискуемото се от закона съдържание.
Няма правна логика изискването на чл. 11 ал.
1 т. 12 ЗПК да се прилага единствено при настъпило предсрочно погасяване на
главницата по даден договор, а де не се прилага при първоначалното отпускане на
кредита. Тези законови изисквания целят да защитят потребителя, той да бъде
напълно наясно кога и какво ще погаси.
Предвид изложеното ответникът следва да
заплати единствено чистата стойност на кредита без лихви, застраховки, такси и
др. Тази сума е в размер на 565.83 лв. ( след като приспаднем извършените
плащания в размер на 715.72 лв. от общо 1281.55 лв.) и точно тя е присъдена от
първоинстанционния съд. Така ще бъде спазена разпоредбата на чл. 23 от ЗПК,
който предвижда че когато кредитът бъде обявен за недействителен се дължи
единствено чистата стойност по кредита без лихви и други разноски.
Тъй
като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260359/23.12.2020
г. по гр.д. № 969/2020г. на Сливенския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.