Р Е Ш Е Н И Е
Номер 455 08.02.2018
Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд
ІІІ граждански състав
На 10.01.2018 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
ТАНЯ Б. Георгиева
Секретар:
Десислава Кръстева
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 20826 по описа за 2013 година
намери за установено следното:
Производството е образувано по субективно съединени искове с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК, предявени от С.С.Г. с ЕГН **********, Й.С.П. с ЕГН
**********, Н.Б.П. с ЕГН ********** и К.Б.А. с ЕГН **********, всички със
съдебен адресат и пълномощник адв.Г. ***
иск за прогласяване за нищожно и незаконосъобразно Решение № 09054/14.06.2000
г. на ПК Родопи, както и да се признае за установено, че ответниците, като наследници на общия им наследодател К.Ф.Ф., б.ж.на
с.Г.., не са собственици на част от
иглолистна гора в местността „Ю.З.“, находяща се в землището на с.Г.., ЕКАТТЕ
*****, община К., в отдел 193 , подотдел „к“- частна държавна собственост по
Лесоустройствен проект от 1999 г. на Горско стопански участък „Б.Ч.“ на
Държавно лесничейство- гр.Пловдив, подотдел 193-р по сега действащия ЛУП от
2009 г. на същия участък, определена незаконосъобразно като земеделска земя:
затревена нива с площ от 1,993 дка, имот № *****по КВС на с.Г.. при граници на имота: имот № ******-залесена територия на
МЗГ-ДЛ-ДЛС, имот № ******- затревена нива на А.Г. К., имот № ******- залесена
територия на МЗГ-ДЛ-ДЛС, имот № ******- индивидуално застрояване на К. Р. Р..
Правният си интерес от така
предявените отрицателни установителни искове за собственост ищците обосновават
на следните фактически твърдения:
Ищците твърдят, че са собственици и
владеят вилни постройки в посочената иглолистна гора в границите на имот №
*****по КВС на с.Г.., като използват прилежащи площи в границите на същия имот,
както следва:
Ищцата С.С.Г. била собственик на
вила № **/** „А.“, построена в югозападната част на имот № *****въз основа на
Служебна бележка от 1962 г. на отдел „Архитектура и благоустройство“ при
ГОНС-Пловдив. Подала заявление за придобиване на собственост върху предоставени
за ползване гори и земи от горски фонд по §123, ал.4 от ЗИД на Закона за
горите, заведено с вх.№ ****/30,04,2002 г. на Държавно лесничейство- гр.Пловдив
и до ****** на земеделието от 13.02.2004 г. Във връзка с подадена декларация по
§27 от ЗТСУ вх.№ *****/08,03,1999 г. е получен отговор с писмо с изх.№
*****/06,04,1999 г. Във връзка с подадено заявление с вх.№ ******/16,04,1998 г.
за придобиване на право на собственост върху земи в държавния горски фонд било
отговорено с писмо със същия изх.№ ******/30,12,1998 г. на ПК Родопи. С писмо
изх.№ ***/15,04,2002 г. ******* на Държавно лесничейство- гр.Пловдив я кани да
узакони постройката и правото на ползване на площта от държавния горски фонд.
Освен това ищцата подала данъчна декларация през 2002 г.,
плащала данъците и таксите.
Ищецът Й.С.П. бил собственик на вила № *****
„Р.“ с площ 40 кв.м., построена в югоизточната част на имот № 0*****въз основа
на Служебна бележка от 1962 г. на Отдел „Архитектура и благоустройство“ при
ГОНС- гр.Пловдив. Подадено е заявление за придобиване на право на собственост
върху предоставени за ползване гори и земи от горския фонд по § 123, ал.4 от
ПЗР на ЗИД на Закона за горите от името на ***** му- С. Й.П., заведено с вх.№
1225/11,05,2002 г- на Държавно лесничейство-
гр.Пловдив. Дължимите данъци и такси за вилата били плащани
редовно.
Ищците Н.Б.П. и К.Б.А. били собственици на
вила № **/** „М. м.“, построена в средната част на южната страна на имот №
0*****по наследяване от баща им Б. Г. Г., поч.на ******** г. Вилата била
построена въз основа на Служебна бележка от 1962 г. на Отдел „Архитектура и
благоустройство“ при ГОНС- гр.Пловдив. Наследодателят им подал заявление до
министъра на земеделието и горите на 11.02.2004 г. Във връзка с подадена от
него декларация по § 27 от ЗТСУ вх.№ *****/08,03,1999 г. му било отговорено с
писмо изх.№ *****/06,04,1999 г. на Община Родопи. Във връзка с подадено заявление с вх.№
*****/17,04,1998 г. за придобиване право на собственост върху земи от държавния
горски фонд от ***** било отговорено с писмо с изх.№ *****/31,12,1998 г. на
ПК-Родопи. С писмо изх.№ ***/15,04,2002 г. ***** на държавно лесничейство-
гр.Пловдив го поканил да узакони постройката и правото на ползване на площта от
държавния горски фонд. През целия период дължимите данъци и
такси за имота били заплащани от наследодателя, а след смъртта му- от ищците.
Като собственици на вилните
постройки, построени през м.юли 1962 г., след снабдяване с констативни
нотариални актове за собственост на постройките, ищците подали заявления по
§123 от ЗИД на ЗГ. По тези административни производства се установявало, че
вилните сгради са търпими съгласно § 16 от ПР на ЗУТ и узаконяеми съгласно §184
от с.з. Прилагането на горните процедури по отношение частта от иглолистната
гора в отдел ***, подотдел „к“ частна държавна
собственост в границите на имот № 0*****било възпрепятствано от издаването на
Решение № 09054/14,06,2000 г. на ПК, с което имотът е възстановен на
ответниците като наследници на К.Ф.Ф., поч.****г. като земеделска земя.
Възразяват, че посоченото решение на ПК Родопи е нищожно, тъй като е
постановено извън правомощията на административния орган по възстановяване на
собственост върху земи, попадащи в приложното поле на ЗСПЗЗ, тъй като
процесната територия не представлява земеделска земя или залесена или
самозалесила се такава, вкл.и земеделска земя, за която собствениците не са
възмездени и те са включени в държавния горски фонд. Същата е обозначена като
иглолистна гора-частна държавна собственост по ЛУП от 1999 г. и по сега
действащия ЛУП от 2009 г., което е било известно на ПК Родопи. Тази територия
не била предадена на ПК за възстановяване по ЗСПЗЗ. Поради
изложеното процесното Решение на ПК бил нищожно като издадено от некомпетентен
орган. Поддържат, че коментираният ИАА е и незаконосъобразен, издаден в
противоречие с императивната разпоредба на чл.10б, вр.чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ,
забраняваща възстановяване на собствеността върху земеделски земи, които са
застроени или върху тях са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяване
на собствеността. В тази връзка твърдят, че се касае за урбанизирана
територия с изработен ПУП.
В допълнителна молба от 28.01.2016
г. / л.410 от делото/ ищците заявяват, че основават правния си интерес
самостоятелно и на правото си на собственост на постройките и осъществяваното
от тях владение на същите като фактическо състояние, ползващо се със
самостоятелна защита съгл.чл.75 ЗС.
Въз основа на тези
фактически твърдения са предявени сочените отрицателни установителни искове за
собственост.
Ответниците оспорват исковете .
Страните заявяват
присъждане на деловодните разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид
становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
Съгласно определение , постановено
по в.ч.гр.д.№ 2273/2017 г. по описа на ПОС, за ищците е налице правен интерес
от предявения отрицателен установителен иск за собственост, поради което
допустимостта на производството в тази част не се обсъжда.
Искането на ищците
за прогласяване за нищожно и незаконосъобразно Решение № 09054/14.06.2000 г. на
ПК Родопи е недопустимо и производството в тази част следва да бъде прекратено.
Оспорването на административни актове, какъвто е Решението на
ПК за възстановяване на право на собственост, се осъществява по реда на АПК и то само от лица, които са страни по
административната преписка. Всички лица, чийто
интереси се засягат от реституционното решение могат да защитят правата си по
реда на косвения съдебен контрол съгласно нормата на чл.17, ал.2 ГПК. Т.е., в рамките на настоящото исково производство съдът ще обсъди
възраженията на ищците за нищожност и незаконосъобразност на административния
акт, но не би могъл нито да го прогласи за нищожен, нито да го отмени като
незаконосъобразен.
Преписката пред ПК Родопи е
образувана по заявление вх.№ ****/15.09.1991 г. от С.А.П., за възстановяване на
земеделски земи на наследниците на К.Ф.Ф., бивш жител ***. В заявлението, под № ** е заявена за
възстановяване нива от 2 дка в м.Ю. в землището на с.Г... Постановеният
първоначално отказ за част от заявените имоти, в т.ч. и за процесния, е бил
обжалван и с Решение от 01.08.1995 г. по гр.д.№ 2651/1994 г на ПРС, постановено
на осн.чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, е признато правото на възстановяване на собствеността
с план за земеразделяне върху земите на наследниците на К.Ф.Ф.. В изпълнение на съдебното решение е издадено оспорваното Решение №
09054/14.06.2000 г. на ПК Родопи. Следователно ефектът на реституцията върху
процесния имот е настъпил с постановяване на съдебното решение по чл.14, ал.3
ЗСПЗЗ.
Основният спор по делото , свързан със
законосъобразността на реституцията на имота, е дали същият е попадал под
режима на ЗСПЗЗ. Характерът на имота като земеделски, т. е. подлежащ на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или като селищен се определя
нормативно от чл. 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно този текст земеделски имоти са тези, които са
предназначени за земеделско ползване и (кумулативно) не се намират в границите
на населени места и селищни образувания, определени с подробен устройствен
план, или околовръстен полигон, не са включени в горски фонд и не са застроени
със сгради на промишлени предприятия, почивни, или здравни заведения,
религиозни общности, или други обществени организации, нито представляват
дворове, или складови помещения към тях. Законодателят е определил с нормата на чл. 2 приложното поле на ЗСПЗЗ като изхожда от сегашното състояние на имотите, а с нормата на чл. 10, е дефинирал кои имоти подлежат на реституция, като е изходил от
различни хипотези към момента на колективизацията. В
чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ е уредено право на възстановяване на собствеността върху
залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските
земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния
горски фонд, с изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси. В чл.10, ал.9 от ЗСПЗЗ е предвидена възможност по искане на
собствениците да се възстановява правото на собственост върху земите,
одържавени като гори, които впоследствие са преобразувани в земеделски земи.
Анализът на нормативната уредба сочи, че меродавна относно
приложимия реституционен закон е принадлежността на съответния имот към
земеделския или горския фондове и то към момента на реституцията, а не
непременно към момента на одържавяването. Следователно, от значение за
настоящия спор е дали процесния имот е принадлежал / бил е включен/ в Държавния
горски фонд към датата на постановяване на реституционното решение през 1995 г.
В тази връзка следва да се посочи, че според действащата към релевантния
период разпоредба на чл. 2, ал. 2 от ЗГ/ отм./ горски фонд по смисъла на този закон е територията,
предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за
залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра. Включването
или изключването на гори и земи от горския фонд става по специален ред (чл. 13 от ЗГ/отм./). По
делото не са представени надлежни доказателства, установяващи принадлежността
на процесния имот към държавен горски фонд към релевантния за делото период.
Така от заключението на първоначалната комплексна СТЕ, изготвена от
в.л.геодезист инж.**. и в.л.лесовъд инж.**., неоспорена от страните, се установява, че за процесната територия е
бил съставен Лесоустройствен проект /ЛУП/ от 1999 г., според който имотът се
намира в подотдел 193-к, а по действащия ЛУП от 2009 г. в подотдел 193-р/ част
от стария подотдел 193-к по ЛУП от 1999 г./ , като имотът е отразен като гора
извън горски фонд. Т.е., липсват данни по делото, че към момента на
реституцията, настъпила с Решение № 01.08.1995 г. по
гр.д.№ 2651/1994 г. на ПРС по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, имотът да е бил включен в ДГФ.
Напротив, данни в обратна насока се съдържат в приложения на л.460 от делото
Протокол от 15.03.1994 г. на комисия , в която са
участвали представител на поземлена комисия Родопи, Пловдив и представител на
Държавно лесничейство, гр.Пловдив, за изключване на селскостопански имоти в
землището на с.Г.., които са самозалесени и залесени и картотекирани като гори
към ДГФ без основание, които да бъдат изключени от ДГФ и върнати към ССФ
/селскостопански фонд/ и възстановени на бившите собственици. Според този документ комисията е констатирала, че залесените площи
са създадени върху ССФ. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
в КВС на землището, приета 1999 г., която обединява данните от плана за
земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на
възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата
на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по
реда на ЗВСГЗГФ, процесният имот е
земеделска земя. С оглед на това не би могло да се приеме, че е допуснато дублиране на земи от
горския фонд със земи по картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ, още
повече, че съвместното уточняване на земеделските земи е извършено през 1999
г., т.е. , след влизане в сила на ЗВСГЗГФ и при
участието на упълномощени представители на горските стопанства, определени със
заповед на министъра на земеделието и храните в работата на общинските служби
по земеделие / чл.11, ал.3 ЗВСГЗГФ/. При това положение
единственият логичен извод е, че процесният имот е включен в картата на
възстановената собственост по ЗСПЗЗ, защото не е бил включен в горския фонд.
Освен
това следва да се посочи, че дефиницията на чл.2 ЗСПЗЗ за земеделска земя,
доразвита в чл.1 ППЗСПЗЗ, налага извод, че законът взема за критерий
предназначението на земята, а не начина на нейното фактическо ползване и
състояние. Т.е., обстоятелството, че според изслушаните по делото комплексни
експертизи, имотът представлява самозалесила се гора към 1957 г., която към
настоящия момент е на възраст около 100 години, не води автоматично до
изключване на същия от приложното поле на ЗСПЗЗ и до извод, че същият е бил
включен към момента на реституцията в Държавен горски фонд.
Съществуващите
вилни сгради не придават на имота статут на урбанизирана територия, за да
изключат реституция по реда на ЗСПЗЗ.
В
обобщение на изложеното съдът приема, че предявеният иск е неоснователен,
ответниците се легитимират като собственици на процесния имот на основание
реституция по ЗСПЗЗ.
При
този изход на спора и на осн.чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на
направените от тях деловодни разноски.
Такива
се констатираха за отв.В.Ц.Н. , Е.К.В., Д.К. К., Х.С.Ф., Л.Ц.Ф.
и В.Н.К.- по 50 лв. платено адвокатско възнагражгдение
от всеки от тях.
На
осн.чл.38, ал.2 от ЗА на адв.Т. М.ще се присъди адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ответника А.Д.Г.
в размер от 600 лв. съгласно чл.7, ал.5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид фактическата и
правна сложност на делото и продължителното му разглеждане ще се уважи и
искането на особения представител на отв.Т.Ш.- адв.В.Т.- М. за увеличаване на
определеното възнаграждение със сумата от още 300 лв., платими от ищците на
осн.чл.47, ал.6 ГПК.
Мотивиран от
изложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Г. с ЕГН
**********, Й.С.П. с ЕГН **********, Н.Б.П. с ЕГН ********** и К.Б.А. с ЕГН
**********, всички със съдебен адресат и пълномощник адв.Г. *** против Д.В.Р.,ЕГН **********,постоянен и настоящ адрес:г***;
А.В.Д., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:г***; К.В.К.,ЕГН
**********,постоянен и настоящ адрес:***; К.Л.К.,ЕГН **********,постоянен
адрес: ***,**,настоящ адрес ***; А.Т.Т., ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес:г***; Д.А.Т., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:г***; В.А.Т.,ЕГН
**********,постоянен и настоящ адрес ***; Б.А.Т., ЕГН
**********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***; С.Р.К., ЕГН **********, постоянен адрес:г***; В.З.Г., ЕГН **********,постоянен и настоящ адрес:
гр.П*, ул. Н. К.№**,ст.*,ап.**;
А.З.К.,ЕГН **********,постоянен и настоящ адрес:г***; Е.Н.М.,ЕГН**********,
постоянен и настоящ адрес ***,обл.Пловдив,
ул.***********№*; Е.Г.К., ЕГН **********,постоянен и настоящ адрес:г***;
Е.П.П., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:г***; Г.А.Ф., ЕГН
**********,постоянен и настоящ адрес:г***; Г.И.Г.,ЕГН**********,постоянен и
настоящ адрес:г***; М.Г.И., ЕГН **********,постоянен и
настоящ адрес: ***; С.И.П. ***, В.Н.К.,ЕГН
*********.*,постоянен и настоящ адрес ***,*;
А.Д.Г., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***; Р.Г.С., ЕГН **********,постоянен и
настоящ адрес ***; Л.Ц.Ф., ЕГН **********,постоянен и настоящ адрес ***;
Х.С.Ф.,ЕГН **********,постоянен
и настоящ адрес ***; Е.К.В.,ЕГН **********,постоянен и настоящ адрес
***; Д.К.К. ЕГН **********,постоянен и настоящ адресе***; В.Ц.Н.,ЕГН **********,постоянен адрес-***, настоящ адрес:***; Т.И.Ш.,ЕГН **********,постоянен
адрес:г***, М.И.П. ЕГН **********,постоянен адрес:г***, М.С.Ф.,ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:г***; Е.Л.Ф., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***; Р.Л.А., ЕГН **********,постоянен и настоящ
ад-рес:гр.П*,бул.Р.№**,ет.*, Т.Л.Ф. *** и З.Н.Я., ЕГН ********** от с.Б. п., иск да се признае за установено, че ответниците
не са собственици на част от иглолистна гора в местността „Ю.З.“, находяща се в
землището на с.Г.., ЕКАТТЕ ******, община К., в отдел *** , подотдел „к“-
частна държавна собственост по Лесоустройствен проект от 1999 г. на Горско
стопански участък „Б.Ч.“ на Държавно лесничейство- гр.Пловдив, подотдел 193-р
по сега действащия ЛУП от 2009 г. на същия участък, представляваща имот №
*****по КВС на с.Г.. с площ от 1,993 дка, при
граници на имота: имот № ******-залесена територия на МЗГ-ДЛ-ДЛС, имот №
******- затревена нива на А.Г. К., имот № ******- залесена територия на
МЗГ-ДЛ-ДЛС, имот № ******- индивидуално застрояване на К. Р. Р..
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявеното от С.С.Г. с ЕГН **********, Й.С.П. с ЕГН
**********, Н.Б.П. с ЕГН ********** и К.Б.А. с ЕГН **********, всички със
съдебен адресат и пълномощник адв.Г. *** искане
за прогласяване за нищожно и
незаконосъобразно Решение № 09054/14.06.2000 г. на ПК Родопи като недопустимо.
ОСЪЖДА
С.С.Г. с ЕГН **********, Й.С.п. с ЕГН **********, Н.Б.П. с ЕГН ********** и
К.Б.А. с ЕГН ********** да заплатят на всеки от ответниците В.Ц.Н. с ЕГН
**********, Е.К.В. с ЕГН **********, Д.К. К.с ЕГН **********, Х.С.Ф. с ЕГН
**********, Л.Ц.Ф. с ЕГН ********** и В.Н.К. с ЕГН ********** сумата от 50 лв. направени
деловодни разноски.
ОСЪЖДА
С.С.Г. с ЕГН **********, Й.С.п. с ЕГН **********, Н.Б.П. с ЕГН ********** и
К.Б.А. с ЕГН ********** да заплатят на осн.чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адв.Т. М.от АК-П. сумата
от 600 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответника А.Д.Г..
ОСЪЖДА
С.С.Г. с ЕГН **********, Й.С.п. с ЕГН **********, Н.Б.П. с ЕГН ********** и
К.Б.А. с ЕГН ********** да заплатят на адв.В.Т.-М. *** сумата от 300 лв. допълнително
адвокатско възнаграждение в качеството й на особен представител на отв.Т.Ш..
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/Т.Г.
Вярно с оригинала:К.К.