№ 3617
гр. Варна, 12.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100502411 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260952/22.07.2021 г. от „Ронева Инвестмънт“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. **********, ет.
1 срещу Решение № 260069/22.06.2021 г., постановено по гр.д. № 8/2020 г. по описа на РС
Девня, II състав, в частта с която е прието за установено, че ЦВ. ИВ. ЦВ. и ЕЛ. П. ЦВ. са
собственици на 5/8 идеални части от реална част от поземлен имот с идентификатор
************, с площ на реалната част от 58 кв. м., заключена между точки А, Б и В на
комбинирана скица №2 от заключението на вещото лице, намираща се на л. 175 по гр. д.
№8/2020г. на РС Девня и съставляваща неразделна част от решението и „Ронева
Инвестмънт“ ЕООД е осъдено да предаде владението върху посочената реална част от 58
кв. м., заключена между точки А, Б и В на комбинирана скица №2 от заключението на
вещото лице, намираща се на л. 175 по гр. д. №882020г. на РС Девня и съставляваща
неразделна част от обжалваното решение на собствениците ЦВ. ИВ. ЦВ. и ЕЛ. П. ЦВ..
Първоинстанционното решение е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен иск за
приемане за установено в отношенията между „Ронева Инвестмънт“ ЕООД от една страна и
ЦВ. ИВ. ЦВ. и ЕЛ. П. ЦВ. – от друга страна, че към момента на одобряване на кадастралната
карта на с. Чернево, общ. Суворово със Заповед №РД -18-202/28.03.2019г. „Ронева
Инвестмънт“ ЕООД е собственик на реална част с площ 62,57 кв. м от поземлен имот с
1
идентификатор *********** по КККР на с. Чернево, общ. Суворово, одобрена със Заповед
№ РД -18-2020 /28.03.2019г., изчертана с червена линия на приложената към насрещната
искова молба скица, при граници на реалната част: имоти с идентификатори ***********,
********** и останалата част от имот с идентификатор ***********, като при
изработването на кадастралната карта тази реална част погрешно е била заснета като част от
поземлен имот с идентификатор 80861.501.452 вместо като част от поземлен имот с
идентификатор ************.
С обжалваното решение, съдът е осъдил въззивния жалбоподател / ответник в
първоинстанционното производство, да заплати на ищците разноски в производството и в
тази част решението също се обжалва.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
процесуалните правила и материалния закон и необоснованост. Изразено е несъгласие с
извода на първоинстанционния съд за неприлагане на дворищна регулация от 1965 г.
относно процесните имоти, тъй като се игнорира доказателствената сила на официален
удостоверителен документ, какъвто е удостоверение изх. № 88/14.08.2019 г., издадено от
община Суворово. Излага, че събраните по делото доказателства не дават основание да се
приеме, че между процесните недвижими имоти е материализирана граница, съответстваща
на разделителната линия помежду им в кадастралната карта от 2019 г. Отправено е искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което съдът да отхвърли
изцяло предявения от ЦВ. ИВ. ЦВ. и ЕЛ. П. ЦВ. ревандикационен иск и да уважи насрещния
иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба са направени доказателствени искания – за откриване
производство по оспорване на удостоверение с изх. № № 88/14.08.2019 г. на община
Суворово и издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред ТД на НАП Варна
за снабдяване с друго такова, от което да е видно за периода 2017 г. – 2019 г. има ли
декларирани трудови, граждански или други договорености между следните лица и
търговци: ЕЛ. П. ЦВ. с ЕГН **********, ЦВ. ИВ. ЦВ. с ЕГН ********** и ЕТ „Цел – Ц.Ц.“
с ЕИК ******** (с основен предмет на дейност геодезическа и проектантска дейност) – от
една страна и „Геопрециз Инженеринг“ ООД, гр. София и „Геоид“ ЕООД с
ЕИК*********** гр. Варна – от друга страна, както и налице ли са данни за изплащане на
възнаграждения от „Геопрециз инженеринг“ ООД гр. София и „Геоид“ ЕООД с
ЕИК*********** гр. Варна към ЕЛ. П. ЦВ. с ЕГН **********, ЦВ. ИВ. ЦВ. с ЕГН
********** и ЕТ „Цел – Ц.Ц.“ с ЕИК ******** за същия времеви период.
Въззиваемите страни ЦВ. ИВ. ЦВ. и ЕЛ. П. ЦВ. оспорват основателността на жалбата, като
изразяват становище, че решението на РС Девня е правилно и постановено въз основа на
събраните по делото доказателства. Не сочи доказателства и не обосновава доказателсвени
искания. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, както и за присъждане
на разноски.
2
Настоящият състав на съда намира, че жалбата, въз основа на която е образувано
настоящото производство е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от
ГПК, поради което производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, с призоваване на страните.
След като се запозна с първоинстанционното и въззивното дело и прецени
относимостта, допустимостта и необходимостта от направените искания, настоящият
състав на съда намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1, изр. първо от ГПК заинтересованата страна може да
оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с
което той е представен. В конкретния случай цитираното удостоверение с изх. № №
88/14.08.2019 г. на община Суворово, е представено ведно с исковата молба и следователно
е следвало да бъде оспорено от ответника с отговора на исковата молба. От депозирания
отговор на ответника е видно, че такова оспорване не е направено. Ако страната пропусне
тази възможност, тя губи възможността да се позове на неистинността в това производство,
освен ако неистинността е установена с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по
чл. 124, ал. 5 от ГПК. Поради това и искането на въззивника „Ронева Инвестмънт“ ЕООД се
явява преклудирано, с каквито мотиви и първоинстанционният съд го е оставил без
уважение.
Относно искането на „Ронева Инвестмънт“ ЕООД за издаване на съдебно удостоверение за
снабдяване с посочените документи от ТД на НАП Варна съставът на ВОС намира, че
същото не касае новооткрито доказателство, а още повече такова, което е относимо към
спора по същество, поради което и намира, че следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
30.11.2021 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на „Ронева Инвестмънт“ ЕООД за
откриване производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК за оспорване на съдържанието на
Удостоверение с изх. № 88/14.08.2019 г., издадено от Началника на отдел Устройство на
територията при община Суворово, както и за издаване на съдебно удостоверение, което да
послужи пред ТД на НАП Варна за снабдяване с друго такова, от което да е видно за
периода 2017 г. – 2019 г. има ли декларирани трудови, граждански или други договорености
между следните лица и търговци: ЕЛ. П. ЦВ. с ЕГН **********, ЦВ. ИВ. ЦВ. с ЕГН
********** и ЕТ „Цел – Ц.Ц.“ с ЕИК ******** (с основен предмет на дейност геодезическа
и проектантска дейност) – от една страна и „Геопрециз Инженеринг“ ООД, гр. София и
„Геоид“ ЕООД с ЕИК*********** гр. Варна – от друга страна, както и налице ли са данни
за изплащане на възнаграждения от „Геопрециз инженеринг“ ООД гр. София и „Геоид“
ЕООД с ЕИК*********** гр. Варна към ЕЛ. П. ЦВ. с ЕГН **********, ЦВ. ИВ. ЦВ. с ЕГН
********** и ЕТ „Цел – Ц.Ц.“ с ЕИК ******** за същия времеви период.
УКАЗВА на страните, че могат да разрешат спора, чрез съдебна спогодба или медиация.
УКАЗВА на страните, че постигането на спогодба чрез взаимни отстъпки ще доведе до
бързо и ефективно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба, половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4