№ 738
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело №
20241001000756 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на „А. и
сие “ООД, чрез адв.Г. М. от САК насочена против Решение 509/04.04.2024 г., постановено по
т.д. № 1235/2022 г. по описа на СГС, ТО, с което са отхвърлени като неоснователни
предявените в условието на обективно кумулативно съединяване искове от въззивното
дружество против „КРАМЕКС“АД, ЕИК ********* за прогласяване нищожността на взетите
от общото събрание на акционерите, проведено на 14.08.2019 г., а именно : 1/ решения по т.1
- освобождава всички членове на СД; 2/ решение по т.2 - не се приема новия членствен
състав на СД да е от 5 души, и 3/ решение по т.3 – избор на нов състав на СД, а именно: М.
С. А., С. Е. Н. и К. П. И..
Във въззивната жалба на първо място се поддържа недопустимост на обжалваното
решение, поради постановяването му при липсата на надлежна представителна власт в
лицето на пълномощника на ответника да осъществява процесуално представителство в
полза на „Крамекс“АД. В условието на евентуалност се поддържа и неправилност на
същото, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила,
изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото
доказателства, в противоречие с материалния закон – чл.223 и чл.223а ТЗ чл.40, ал.1 и чл.46,
ал.1 ЗННД, както и поради необоснованост. Като се навеждат конкретни доводи за всяко
едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт и
неговата цялост и по съществото на спора постанови уважаване на предявените
положителни установителни искове за прогласяване нищожността на процесните решения,
взети на ОСА на „Крамекс“АД от 14.08.2019 г.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна, чрез адв.С. Г. от САК, поддържа
в който несъстоятелност на наведените доводи в нея за недопустимост и неправилност на
обжалваното решение.
Софийският апелативен съд, ТО, петнадесети състав, като съобрази данните по
първоинстанционното дело, приема следното:
1
СГС е бил сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за прогласяване нищожността на решения на
Общото събрание на акционерите /ОСА/ на „Крамекс“ АД по т.1, т.2 и т.3 от Протокол от
14.08.2019 г.
Ищецът е поддържал в исковата молба посочените решенията да са нищожни,
поради несъществуването им (като липсващи), т.к. събрание на посочената дата не е било
провеждано, никой от акционерите не е подписал протокола от събранието, нито е имало
регистрация, не са присъствали описаните в протокола лица, нито са били извършвани
описаните действия, разисквания и изявления, не са били избирани председател, секретар и
преброител на гласовете.
Същите решения били нищожни и поради пороци във волеобразуването, защото без
наличие на законен кворум при вземане на решение винаги е налице нищожно - „липсващо“
решение.
Взетото на ОСА решение за промяна на броя на членовете на СД не било
предложено в дневния ред и на самостоятелно основание било нищожно, защото ОСА не
може да приема решения, засягащи въпроси, които на били обявени по чл.223 и чл.223а ТЗ.
Без решение на 100 % от акционерите да бъде разглеждано при липса на кворум следвало да
се квалифицира като липсващо решение, т.е. нищожно, а не отменяемо.
По изложените подробни съображения в подкрепа на тези твърдения е поискано
постановяването на решение, с което атакуваните решения бъдат прогласени за нищожни.
В отговорите по първоначалната и допълнителната искови молби ответното
дружество, чрез процесуалния си представител, е оспорил предявените искове, като
недопустими, а в условието на евентуалност - неоснователни.
Като е оспорено всяко едно от фактическите твърдения на ищеца се поддържа същите
да сочат на правна квалификация на предявените от него искове по чл.74 ТЗ, т.к. се оспорват
взети решения при липса на предпоставките за това - отсъствие на покана, на проекто
решения, на единодушие при вземане на решенията и т.н.
По тези въпроси обаче вече имало постановено влязло в сила решение между
страните - това по т.д. № 1608/2019 г. по описа на СГС, ТО, приключило с постановяването с
постановяването на Решение № 30/20.01.2021 г. по т.д. № 2167/2020 г. по описа на АС
София, с което предявените искове с правно основание чл.74 ТЗ от „А. и сие“ООД за отмяна
на решенията на ОСА на „Крамекс“АД от 14.08.2019 г. за освобождаване на всички членове
на СД поради изтекъл мандат, за определяне на членския състав на СД от трима души и
избор на нов състав на СД, са били отхвърлени.
В условието на евентуалност поддържа от своя страна за редовно свиканото и
проведено ОСА на „Крамекс“АД на 14.08.2019 г. да са спазени всички изисквания на ТЗ,
като първоначално то е било свикано за 29.07.2019 г., но поради липса на кворум,
провеждането му е отложено за 14.09.2019 г.
Поддържа преклузия по отношение домогванията на ищеца да оспорва протокола на
процесното ОСА.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след
като прецени доводите и възраженията на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, вземайки предвид основанията за неправилност, посочени във въззивната
жалба, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционното решение са процесуално
допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно
обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивното
дружество, ищец в първоинстанционното производство, е останало недоволно от атакувания
съдебен акт в неговата цялост.
Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от надлежен съдебен
състав, по редовно предявени иск, в съответната писмена, форма и е подписано.
Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност са неоснователни, по
следните съображения:
2
Страните не се спорили по установения и от извършената служебно справка от
решаващия състав по партидата на въззивното дружество в Търговския регистър /ТР/ при
Агенция по вписванията /АВп/, че „А. и сие“АД е акционер в „Крамекс“АД.
Седалището и адресът на управление на последното са отразени в регистър като
гр.София, бул.“Илиянци“№12, а капиталът е разпределен в 237 511 на брой обикновени
поименни, налични акции, с номинал от 1 лв.
Страните не спорят и по факта, установен и от ангажираните от ответника-въззивник
писмени доказателства, че пред СГС е имало образувано т.д. № 1608/2019 г., приключило с
постановяването с постановяването на Решение № 30/20.01.2021 г. по т.д. № 2167/2020 г. по
описа на АС София, с което предявените искове с правно основание чл.74 ТЗ от „А. и
сие“ООД за отмяна на решенията на ОСА на „Крамекс“АД от 14.08.2019 г. за освобождаване
на всички членове на СД поради изтекъл мандат, за определяне на членския състав на СД от
трима души и избор на нов състав на СД, са били отхвърлени.
Посочените три решения именно са предмет и на настоящето производство.
Същото не е недопустимо, както твърди ответникът-въззиваем, доколкото е допустимо
вкл. след проведено производство по проверка несъотвествието на взети решения на ОСА с
устава и ТЗ по реда на чл.74 ТЗ да се претендира и нищожност на същите, на друго
самостоятелно заявено основание, което не е било предмет на проверка по приключилото
съдебно производство.
Според приложения Устав на дружеството /чл. 6 ал.2/, всяка акция дава право на един
глас. По отношение на компетентността на ОСА чл.13, ал.2 предвижда като изключение от
общото правило на ал.1 решенията да са вземат с обикновено мнозинство, тези по т.1-т.3 от
чл.13, ал.1 /изменение и допълване на устава на дружеството, увеличаване и намаляване на
капитала, освен в случаите по чл.8, ал.2 и преобразуване и прекратяване на дружеството/ да
се вземат с мнозинство от 2/3 от представения капитал.
Установява се от приобщения протокол от извънредно общо събрание на
акционерите в „Крамекс“ АД, че на 14.08.2019 г. в гр.София, на адреса на управление на
дружеството, се е състояло извънредно ОСА по предварително обявен дневен ред. Според
отразеното в протокола събранието е проведено на втората обявена дата, съгласно чл.12 от
Устава, след публикуване на покана в ТР с вх.№ 20190430165948. Протоколът е подписан от
лицата по чл.232, ал.2 ТЗ от председателя и секретаря на събранието и от преброителите на
гласовете.
Видно е от приобщения списък на присъстващите акционери или техни
представители, на събранието е присъствал като представител на въззивното дружество
управителя му П. А. /т.5 от списъка с посочени брой акции 110 704/. От списъка се
установява още и че общо представените акции от присъстващите акционери на събранието
са 228 263 броя. Горният факт се установява и от констативния протокол с рег. №
529/14.08.2019 г., изготвен по реда на чл.593 ГПК, във вр. с чл.232, ал.4 ТЗ от помощник
нотариус С. И. при нотариус Е. З. с РННК 432 и район на действие - СРС.
Според отразеното в протокола на проведеното ОСА са взети решения по т.1 - за
освобождаване всички членове на СД; по т.2 - не се приема новия членствен състав на СД да
е от 5 души, (остава 3 души съгласно действащо решение на ОСА и в съответствие със
съдържанието на чл.14, ал.1 от Устава на дружеството численият състав на Съвета на
директорите е от 3 до 5 души, по решение на ОСА ); и по т.3 – избор на нов състав на СД, а
именно: 1/ М. С. А., 2/С. Е. Н. и 3/ К. П. И..
Въззивното дружество е оспорило доказателствената сила /съдържанието/ на
Протокола от ОСА, в който са обективирани процесните решения с твърдения, че същият не
се ползва с материална доказателствена сила, т.к. е частен свидетелстващ такъв.
Решаващият състав се присъединява към разбирането, установено в трайната съдебна
практика, че протоколът на ОСА е частен документ, който в различните си части може да
има правната характеристика на частен свидетелстващ или частен диспозитивен такъв .
С оглед на тази му правна характеристика няма спор, че е допустимо да бъде
оспорвана както автентичността, така и верността на съдържанието му, а с материална
3
доказателствена сила документът ще се ползва, доколкото съдържа признание за неизгодни
за страната, ползваща се от същия документ, факти.
Ето защо намира несъстоятелни възражения на ответника-въззиваем за недопустимост
на оспорването на документа по реда на чл.193 ГПК, предвид наличието на влязлото в сила
решение по по т.д. № 1608/2019 г. по описа на СГС, ТО, в хода на което протоколът от ОСА
е бил представен.
В случая въззивникът-ищец не е инициирал оспорване на документът по реда на
чл.193 ГПК – т.к. не оспорва авторството му, а е оспорил материалната му доказателствена
сила касателно релевантните за предмета на производството факти, които не са идентични с
тези, предмет на приключилото съдебно производство по исковете по чл.74 ТЗ.
И т.к. по арг. от чл.180 ГПК частният документ няма обвързваща съда материална
доказателствена сила, при оспорването му не е нужно открИ.е на производство по чл. 193
ГПК, нито са приложими постановките на ТР № 5/14.11.2012 г. по т.д. № 5/2012 г. на ОСГТК
на ВКС.
Като частен свидетелстващ документ протоколът от ОСА е годно доказателствено
средство, а доказателственото му значение следва да се преценява от съда по вътрешно
убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото.
В този смисъл и пред първоинстанционния съд са събрани допълнителни гласни
доказателства, чрез показанията на свидетелите М. /секретар на проведеното ОСА/ и Б.
/преброител на гласовете на същото събрание/.
Първата свидетелка сочи, че тя е съставила списъка на акционерите и е подписала
протокола и той вярно отразява обстоятелствата относно присъствалите лица и взетите
решения, в т.ч. и присъствието на управителя на „А. и сие“ООД. Показанията й изцяло се
подкрепят от тези на свидетеля Б., който е заявил, че е бил избран за преброител на
събранието, регистрацията на акционерите в началото на същото се извършила редовно, вкл.
и на представителя на въззивното дружество, чрез управителя му П. А., който свидетелят
лично познавал.
Решаващият въззивен състав приема, че вкл. преценени в светлината на чл.172 ГПК
показанията на горните свидетели следва да се кредитират, т.к. са плод на личните им
възприятия, последователни и безпротиворечиви са, взаимно се подкрепят, вкл. се подкрепят
от анализа на останалите приобщени по делото писмени доказателства.
Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба, че същите не било достатъчно
подробни, като свидетелите не възпроизвели всички обстоятелства, отразени в протокола.
След като свидетелите поддържат да са извършили посочените в протокола и списъка
действия, авторството на изпълнените от тях подписи под документите и верността на
отразените в тях обстоятелства, няма причина да се приеме недостоверност на показанията
им.
В тази връзка по отношение на спорния факт относно удостоверяване явяването на
отразените като регистрирани акционери в списъка към протокола от проведеното ОСА, вкл.
протичането на събранието и извършените действия в неговия ход, по делото е ангажиран
като доказателство и констативен протокол, съставен по реда на по чл.593 ГПК вр. с чл.232,
ал.4 от ТЗ от помощник-нотариус С. И..
Разпитан в качеството му на свидетел същият е установил, че констативния протокол е
съставен на мястото на провеждане на ОС по възлагане на нотариуса и удостоверява
извършените пред помощник-нотариуса действия, като е подписан от него.
Въззивната инстанция споделя изводът на първоинстанционния съд за
неоснователност на възражението на въззивника за нищожност на извършените от
помощник-нотариус нотариални действия на основание чл.576, във вр. с чл.570 и чл.580
ГПК, т.к. нотариусът не е имал право да го извърши, поради отсъствието на пълна
компетентност.
Това възражение се оборва от данните от представеното удостоверение с изх.№
77/23.01.2023 г. от НК на РБ, според което за периода от 13.07.2019 до 06.12.2019 г. С. И. е
бил помощник нотариус без право на заместване съгласно, заповед № СД-05-263/18.06.2019
4
г.
При този установен факт следва да се съобрази нормата на чл.40, ал.1 ЗННД, според
която помощник-нотариусът притежава ограничена компетентност, като извършва
нотариални действия съгласно, указанията на нотариуса, с изключение на актове с предмет
вещни права върху недвижими имоти, актове за нотариални завещания или отмяната им,
както и актове, с които се учредяват или заличават ипотеки.
Именно последната, според решаващият състав, намира приложение в казуса и
доводите на въззивника в обратната насока, развити във въззивната жалба, са
правнонесъстоятелни.
Последното, доколкото текстът на чл. 46, ал. 1 ЗННД касае случаите на заместване на
нотариуса от помощник-нотариуса, както и на придобИ.е на пълна компетентност, която му
дава възможност да извършва и посочените по-горе нотариални действия в отсъствие на
нотариуса.
Коментираната норма, както правилно е съобразено от първоинстанционния съд, е
специална по отношение на общата такава на чл.40, ал.1 ЗННД, която съдържа изрично,
лимитивно и изчерпателно посочване на онези действия на нотариуса, за който само той
единствено има компетентостта да извърши защото. В този смисъл и чл.46, ал.1 ЗННД
представлява законоустановено отклонение от общо въведеното правило за ограничената
компетентност на помощник-нотариуса, което е неотносимо към казуса, т.к. извършените от
него действия не попадат срез изчерпателно посочените, за които не необходима пълна
компетентност на нотариуса.
Това е така, защото вън от изрично посочените, за всяко едно друго действие
нотариусът може да бъде заместен от помощник-нотариуса, без да е налице необходимост от
придобИ.ето на пълна компетентност.
В случая помощник-нотариусът е удостоверил явяването на лицата, посочени в
протокола, както и извършването на действията, посочени в него – изявленията на
участниците в производството, проведеното гласуване, взетите решения. Т.е. констативният
протокол представлява надлежно нотариално удостоверяване по отношение на
обстоятелствата, отразени в същия, включително направените волеизявления от участниците
по време на ОСА – т.е. на извършените от тях действия. Обстоятелството, че в случая
констативният протокол е съставен и подписан от помощник нотариус при условията на
чл.573, ал.1, т.3 ГПК не променя този извода, че извършеното удостоверяване е редовно и
надлежно.
Отразеното в констативния протокол изцяло съответства на показанията на
разпитаните свидетели и данните от самия протокол от ОСА и списъка към него, което
обосновава извод, че процесните решения на ОСА са редовно взети и респ. – съществуващи.
Изцяло съобразени със задължителните постановки в ТР № 1/06.12.2002 г. на ВКС по
т.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и поради това – споделими, са доводите на
първоинстанционния съд, че ТЗ изрично квалифицира като нищожни само решенията на
ОС, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. с ал. 1 ТЗ, но съдебната практика приема за нищожно
решение и това липсващото /невзето/ решение, което е отразено в протокола, както и
решението извън пределите на компетентност на ОС, определена с устава или закона.
Само и единствено в изброените хипотези нищожността може да се установи чрез
самостоятелен иск по чл.124, ал.1 ТЗ, който не е ограничен със срок.
Когато се твърди от ищеца-въззивник да са опорочени процедурата по свикване и
провеждане на ОС, реда, кворума или мнозинството за приемане на решенията или същите
противоречат на императивни разпоредби на закона или учредителния акт, напрактика се
твърди тези решения да са незаконосъобразни - т. е. отменяеми, а не нищожни, и
следователно тяхната отмяна може да бъде поискана само по реда и в сроковете по чл. 74
ТЗ. Този ред за защита вече е ползван от въззивника, който е предявил такива искове и
същите са били предмет на разглеждане на приключилото с влязло в сила решение т.д. №
т.д. № 1608/2019 г., с което са били отхвърлени, като неоснователни.
Затова и противно на поддържаното във въззивната жалба, като е отказал да се
5
произнася по заявените оплаквания за нищожност на атакуваните решения, поради
допуснати нарушения при свикването и провеждането на ОСА, поради липсата на кворум и
т.н., първоинстанционният съд не е допуснал твърдените нарушения на
съдопроизводствените правила и материалния закон.
В случая въззивникът смесва основанията на установителния иск за нищожност с
правната защита, която се дава при предявен конститутивен иск за отмяна на
незаконосъобразни решения по реда на чл.74 ТЗ - факт, правилно констатиран от
първоинстанционния съд.
Както вече се поясни по-горе, съгласно тълкувателното решение, нищожно е и
липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като съществуващо в
протокола на ОСА или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в
търговския регистър. Нищожно е и решението на общото събрание, което е извън пределите
на неговата и на другите органи на дружеството компетентност, определена от закона и
учредителния акт. Нищожността на процесните решения ищецът основава именно на
твърдения, че същите са липсващи (невзети), тъй като на посочената дата не е било
провеждано, никой от акционерите не е подписал протокола от събранието, нито е имало
регистрация, не са присъствали описаните в протокола лица, нито са били извършвани
описаните действия, разисквания и изявления, не са били избирани председател, секретар и
преброител на гласовете.
Тези му твърдения обаче се опровергават категорично от обсъдените по-горе
доказателства, които установяват еднозначно на посочената дата да е било проведено ОСА,
на което вкл. е присъствал представител на въззивното дружество - управителя му, които е
положил подпис в списъка към протокола, /този факт не е оспорен изрично от въззивника,
нито са ангажирани доказателства в подкрепа на такова оспорване/.
Доказателствата, вкл. ангажираните от въззивника, сочат еднозначно и атакуваните
решения да са приети от орган на дружеството - Общо събрание на акционерите, което е
разполагало с материална компетентност за това, по въпроси, които са били включените в
дневния ред, при участие на петима редовно регистрирани в списъка акционери, вкл.
въззивникът, чрез управителя си П. А., чрез които е бил представен 96, 11 % от капитала.
Взетите решенията са формирани чрез изразената при гласуването воля на
присъствалите акционери.
За прецизност е необходимо да се подчертае, че за решението по т.2 от протокола,
касаещо броя на членовете на СД, решение напрактика не е взето, поради което и на
самостоятелно основание оплакванията срещу него, са несъстоятелни.
Противно на поддържаното от въззивника, приложимият материален закон не съдържа
изискване протоколът, обективиращ провеждането на събранието, да бъде подписан от
присъствалите на него акционери.
Така нормата на чл. 222, ал. 4 ТЗ сочи, че общото събрание избира председател и
секретар на събранието, освен ако в устава не е предвидено друго. Установимо от устава на
въззиваемото дружество, че други условия, различни от заложените в ТЗ, не са предвидени.
От друга страна нормата на чл.232, ал.2 ТЗ изисква протоколът от ОСА да бъде подписан от
председателя и секретаря на събранието и от преброителите на гласовете, което изискване в
случая е спазено, а показанията на секретаря и преброителя категорично установяват
авторството на подписите им /то не е и оспорено от въззивника/.
Изложеното обосновава оспорваните решения категорично да са взети на редовно
проведено ОСА, от членове на дружеството, по установения в устава и ТЗ ред, което сочи на
неоснователност на предявените искове.
Несъстоятелно е оплакването на въззивника за недопустимост на обжалваното
решение и поради това, че е постановено при липсата на надлежна представителна власт в
лицето на пълномощника на ответника да осъществява процесуално представителство в
полза на „Крамекс“АД.
Досежно представителната власт на адв.Г. по отношение на „Крамекс“АД наличните
по делото доказателства категорично сочат, такава да е налице.
6
Към момента на учредяването й /пълномощното е с дата 18.08.2022 г./, М. А. е била
прокурист на „Крамекс“АД /вписана на 19.02.2018 г./, като прокурата в нейно лице е
заличена в ТРРЮЛНЦ на 24.05.2023 г.
Следователно при подаването на отговора по исковата молба адв.Г. се легитимира с
надлежно такова, съгласно чл.33 ГПК, т.к. няма данни представителната му власт да е
оттеглена по реда на чл.35 ГПК, а от друга страна - същата не се прекратява с промяна на
органното представителство на търговското дружество.
По изложените съображения като правилно, обжалваното решение следва да се
потвърди.
Разноски за въззивното производство не се присъждат, т.к. такива не се претендират от
страна на въззиваемия.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение 509/04.04.2024 г., постановено по т.д. № 1235/2022 г. по
описа на СГС, ТО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7