Р Е Ш Е Н И Е
№ 73 17.07.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На четиринадесети
юли 2020 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена
Стефанова Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Васил Ангелов
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 68 по описа за 2020 година,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на Х.П.Х. ЕГН **********
***, чрез а.. В.Х.Н. *** съдебен адрес:*** против Решение № 69/ 01.06.2020 г.,
постановено по НАХД № 37/ 2020 г. по описа на РС – Попово, с което е потвърдено
НП № 19-0321-000886/ 12.12.2019 г. на началника на РУ- Попово при ОД на МВР –
Търговище, с което на касатора за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП и на чл.
157, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 185
от ЗДвП са наложени две адм. наказания „глоба“ в размер на по 20 лв. В жалбата като
касационни основания са посочени –
нарушение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила, а
при тълкуване се извлича – необоснованост. В съдебно заседание касаторът,
редовно призован се представлява от а.. Н.
***, който поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения съдебен
акт.
Ответникът по касация – РУ-Попово при ОД на МВР –
Търговище, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по
делото.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна, а
оспореното съдебно решение за законосъобразно и не страдащо от пороци, които да
изискват неговата отмяна.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че касаторът е бил правоспособен по
смисъла на чл.150 от ЗДвП водач на МПС за почти всички категории по ЗДвП,
придобита преди повече от 30 г., като до извършване на настоящите нарушения не
е бил санкциониран, поради което получил и контролен талон за водач без
наказания /т.нар. „златен талон“/. На
02.11.2019 г. касаторът управлявал т.а. „Скания П380 ЦБ“ с ДК№ …, като около
08.39 ч. се движел по източния обходен път на гр.Попово в посока към гр.Разград.
Наближил кръстовището с път III-204 км33+664, което било
регулирано с ясно обозначен и видим пътен знак „Б-2-Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Касаторът
не спрял на знака, а завил надясно и продължил в посока към гр.Разград. Рязкото навлизане в кръстовището изненадало
водача на движещ се по пътя с предимство л.а. и създало реална
предпоставка за настъпване на ПТП.
Цялото движение на водача на т.а., неспирането му на пътния знак и вероятността
от настъпване на ПТП било наблюдавано и възприето от полицейските служители С.Я.
и Х.П., които този ден били дежурни по КАТ и извършвали контрол на движещите се
в района МПС. Служебният им автомобил бил разположен в непосредствена близост
до кръстовището, на територията на бившата бензиностанция-комплекс „Герана“.
След като ясно възприели поведението на водача на т.а., което не било
съобразено със забраната на пътния знак, св.Якимов подал сигнал за спиране.
След като се легитимирали и установили самоличността на водача полицейските
служители установили, че същият управлява т.а. с АУАН серия А-2018, № 267628 от
19.08.2019 г. съставен от ОО“АА“-Търговище, който бил с изтекъл срок на
валидност. При тези обстоятелства, бил съставен АУАН серия GA №
120704, с който отговорността на нарушителя била ангажирана за нарушения по
чл.6,т.1 и чл.157, ал.6 от ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен лично на
нарушителя, който се запознал с него и отказал да го подпише, като
производството по връчването му било завършено в хипотезата на чл.43, ал. 2 от ЗАНН чрез подписването му от св.Д.Неделчев. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не било депозирано възражение по акта, след което било издадено и оспореното
в настоящия процес НП № 19-0321-000886/12.12.2019 г. на началника на РУ- Попово
при ОД на МВР - Търговище, връчено лично на 05.02.2020 г.
От правна страна въззивният
съд е намерил жалбата за неоснователна. Съдът е констатирал, че при реализиране
на административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване
на производството по налагане на административно наказание. В настоящият случай
оспореното НП е издадено от компетентен да го издаде орган–Началникът на РУ гр.Попово,
на когото съгласно чл.189,ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед №
812з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права
по смисъла на чл.47,ал.2 ЗАНН. Не са налице обстоятелства, които да
поставят под съмнение автентичността на съставения АУАН и издаденото въз основа
на него НП. Наред с това съдът е приел,
че при съставяне на АУАН не са допуснати нарушения, които да не са преодолими
по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН, а от друга страна НП съдържа всички реквизити,
изискуеми от чл.57 от ЗАНН, т.е. налице е яснота относно двете вменени като извършени
нарушения от страна на касатора Х.. От свидетелските показания на полицейските
служители се установило, че кръстовището, образувано от източния околовръстен
път на гр.Попово и път III-204 км33+664, на което не
е спрял жалбоподателя, е било регулирано с пътни знаци и конкретно Х. не е
спазил знак „Б2 „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, а е завил
надясно в посока към гр.Разград. От същите свидетелски показания се установи и
това, че водачът е управлявал автомобила с АУАН с изтекъл срок на
валидност. Посочените
обстоятелства са били ясно възприети от контролните органи,
предвид на мястото, на което са се намирали полицейските служители. От субективна страна всяко от нарушенията е
извършено виновно, под формата на пряк умисъл, обективиран в действията на
правоспособния водач. При гореизложеното, съдът е намерил, че обжалваното НП е
законосъобразно и обосновано. Правилно АНО е приел, че нарушението на
чл.6, т.1 от ЗДвП обосновава ангажиране на административно-наказателна
отговорност по чл.183,ал.2,т.3 от ЗДвП, а нарушението по чл.157,ал.6 от ЗДвП обосновава ангажиране на отговорност по чл. 185 от ЗДвП. Предвидените в
санкционните разпоредби наказания глоба са фиксирани именно в размер на 20 лв.,
поради което съдът е намерил, че АНО се е съобразил изцяло с разпоредбата на
чл.27 ЗАНН, като е определил наказанието за
всяко от извършените нарушения
точно във фиксирания му размер от 20 лв. доколкото липсва оперативна
самостоятелност за определяне на друг размер. Само за процесуална пълнота и
прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че за нарушението по
чл.6,т.1 от ЗДвП на нарушителя принципно е следвало да бъдат отнети и 8 к.т.,
на осн. чл.6,ал.1,т.8 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. Макар че не е изрично
посочено в НП, съдът приема, че на водача Х. като притежател на контролен талон
„Водач на МПС без наказания“, не следва да се отнемат контролни точки съгласно
чл.25, ал.7 от Наредба I-157/ 01.10.2002 г. на
условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
Настоящата инстанция споделя доводите на въззивния
съд като правилни и законосъобразни. Същите са съответни на събраните по делото
доказателства. Съдебният акт е мотивиран, като са обсъдени направените по
делото възражения от наказаното лице. Не се споделят възраженията в
касационната жалба по незаконосъобразността на съдебното решение, тъй като
същите касаят необосноваността на постановения съдебен акт. Необосноваността на
въззивното решение не е касационно основание за отмяна на постановения съдебен
акт на основание чл. 63 от ЗАНН във вр. с чл. 348 от НПК. Както е приел и
въззивният съд нарушенията на наказаното лице са безспорно доказани и всякакви
възражения в обратната насока са неприемливи. При извършената проверка
касаторът е носил АУАН след срока по чл.
157, ал. 6 от ЗДвП, като отделно от това не е спазил и пътен знак „Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. С тези си действия касаторът
като водач на МПС е нарушил разпоредбите на чл.
6, т. 1 от ЗДвП и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП като са му наложени съответните адм.
наказания. Съдебният състав споделя становището, че деянията на касатора са с
висока обществена опасност, като наложените адм. наказания са им съответни, налице
е превес на отегчеващи вината обстоятелства над смекчаващите.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита,
постановения съдебен акт за валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на
материалния закон, поради което съдът приема, че като е потвърдил обжалваното
НП въззивният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.
При изложеното въззивното решение следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69/ 01.06.2020 г., постановено
по НАХД № 37/ 2020 г. по описа на РС – Попово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……… ЧЛЕНОВЕ:…….……
….………