№ 137
гр. Бургас, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20212100100669 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от Национална спортна академия „Васил Левски“, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов“ №21, п.к.
1700, представлявана от проф.д-р Николай Изов – ректор против С.Б.Г., ЕГН ********** и
В.И.Г., ЕГН ********** – двамата от гр. ***, ул.*** № **, с която се моли да се постанови
решение, с което: да се признае за установено по отношение на ответниците, че Държавата е
собственик на следния недвижим имот: Апартамент № 4-1, находящ се на четвърти етаж във
вход Д, на площ от 158.09кв.м., ведно с 16.60 ид.ч. от общите части на сградата или обща
площ на апартамента – 174.69кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.510.118.1.47, на ет.4 в сграда с идентификатор 51500.510.118.1, с
адрес: гр. Несебър, п.к. 8230, Акротирия, вх. Д, ет.4, ап. 4-1, с площ от 136кв.м., ведно със
съответния процент идеални части от правото на строеж върху дворното място и да се
осъдят ответниците да освободят и предадат владението върху процесния имот на
държавата чрез НСА „Васил Левски“. Претендират се и направените по делото съдебно-
деловодни разноски.
Твърди се , че ищецът е държавно висше учебно заведение, второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити и в това си качество на основание чл.14 от ЗДС е
задължено да управлява предоставените и имоти. Твърди се , че процесните имоти са
предоставени на ищеца в качеството му на държавно висше учебно заведение и на това
основание през 1974 година на територията на общ.Несебър, м.Акротирия е реализирано
мероприятие на държавата – построяване на спортна база на НСА, в чиято територия
попадат процесните имоти. Посочва се , че осъществяването на това мероприятие е пречка
за възстановяване на собствеността върху процесните имоти на първата ответница , а като
последица нито тя , нито правоприемниците й по силата на сделки помежду им – останалите
1
ответници са собственици на процесните имоти.
Твърди се, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост , т.к.
ищецът управлява и ползва процесните имоти по силата на овластяване по чл.14 от ЗДС,
поради което независимо , че не твърди , че е собственик на имотите има правен интерес от
установяване на липсата на правото на собственост на ответниците.
Ответниците , редовно уведомени с преписи от исковата молба , приложенията и
последвалите уточнения на исковата молба и становища на ищеца , в срока за отговор
подават отговор на исковата молба, в който оспорват твърденията на ищеца относно правото
на собственост върху процесния апартамент, като твърдят, че са придобили същия чрез
валидна прехвърлителна сделка от лице , което към момента на сключване на договора е
удостоверило правото си на собственост, както и че са владели имота, считано от датата на
сключване на сделката – през 2005 год. и дори да не са придобили от собственик, са
придобили имота по силата на непрекъснатото си, трайно и спокойно владение на имота до
датата на връчване на исковата молба. Посочват, че не са били страна по съдебните спорове ,
завършили с влезли в сила решения, по силата на които е установено правото на
собственост на Държавата, упражнявано от ищеца, поради което субективните предели на
силата на пресъдено нещо на същите съдебни актове не ги засяга.
Ищецът е поискал на основание чл. 26, ал. 4 като главна страна да бъде
конституирана Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съдът е приел, че правният интерес на държавата в производството за защита на
имуществените и интереси е защитен от една страна от ищеца, който твърди, че имотът
върху който е реализирано строителството му е предоставен за управление и брани именно
нейните права, а от друга страна самата държава в качеството и на главна страна в процеса
се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Последният
има качество на законен представител на държавата и също действа от нейно име и за нейна
сметка, а не от свое име и за своя сметка, бранейки свои права, поради което е
конституирала Държавата като главна страна в процеса.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че са налице процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск и липсват процесуални пречки за
разглеждане на същия, като по отношение на правния интерес съобрази и наличието на
оспорване в съдебно заседание на правото на ищците, счита че предявеният иск е допустим
със следните аргументи :
В настоящото производство ищецът твърди, че е налице изградена от държавата
спортна база, която е предоставена от държавата на висшето училище-ищец за управление и
ползване и в територията, на която база попадат процесните имоти. Обстоятелството, че
ответниците заявяват собствени права върху процесните имоти , които права отричат
правото на ищеца и препятстват неговото упражняване, обуславя наличието на правен
интерес. Обстоятелството , че праводателят на ищеца – държавата, разполага с
възможността да предяви от свое име този или друг иск за защита на същото вещно право ,
не лишава ищеца от правен интерес да поиска от съд да установи липсата на правото на
2
собственост на ответниците.
Съдът, като взе пред вид становищата на страните и събраните доказателства по
делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са субективно съединени ревандикационни искове за собственост, с
правно основание чл.108 от Закона за собствеността, от Националната спортна академия
„Васил Левски“, ЕИК *********, със съдебен адрес гр.София , Студентски град, п.к.№1700,
представлявана от проф. д-р Николай Изов– ректор С.Б.Г., ЕГН ********** и В.И.Г., ЕГН
********** – двамата от гр. ***, ул.*** № **, за да се признае за установено по отношение
на ответниците, че Държавата е собственик на следния недвижим имот: Апартамент № 4-1,
находящ се на четвърти етаж във вход Д, на площ от 158.09кв.м., ведно с 16.60 ид.ч. от
общите части на сградата или обща площ на апартамента – 174.69кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.510.118.1.47, на ет.4 в сграда с
идентификатор 51500.510.118.1, с адрес: гр. Несебър, п.к. 8230, Акротирия, вх. Д, ет.4, ап. 4-
1, с площ от 136 кв.м., ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж
върху дворното място и да се осъдят ответниците да освободят и предадат владението
върху процесния имот на държавата чрез НСА „Васил Левски“. Претендират се и
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
По делото са приложени Акт№382 и №383 за държавна собственост на недвижими
имоти /20.01.1974г., находящи се в гр.Несебър, в който е посочено, че имотът се одържавява
на основание чл.6 от ЗС и чл.21 от Правилника за държавните имоти. Видно от
приложените акт №383 и № 382 за държавна собственост на недвижими имоти /20.01.1974г.,
имотът е одържавен на основание чл.6 от ЗС и чл.21 от Правилника за държавните имоти,
като в двата АДС е посочено предоставяне за ползване от ВИФ,, Георги Д.“- София. В
представения по делото е Акт№4744 за публична държавна собственост/17.09.2009г.,
издаден на осн. чл.2,ал.2,т.2 във вр. с чл.68,ал.1 и чл.71 от ЗДС и чл.89,ал.2 от Закона за
висшето образование и Акт № 7166/19.05.2009 год. , са актувани осъществените
мероприятия на актуваната територия, включително изградените сгради и нифраструктура.
С Акт за ПДС № 9651/07.10.2019 год. е актуван ПИ с идентификатор 51500.510.118
съставляващи част от ,,Спортна база“ на НСА ,,Васил Левски“,находящи се в гр.Несебър,
местността ,,Акротирия“
С АПДС № 9651/07.10.2019г. на Областен управител – Бургас бил актуван ПИ с
идентификатор 51500.510.118 по КККР на гр. Несебър. Този акт бил съставен на основание
АЧДС №8523/09.03.2018г., който бил съставен на основание влязло в сила Решение №
214/15.01.2009г., постановено по в.гр.д. №706/2007г. по описа на БОС.
Съгласно чл. 14 от ЗДС, Академията е задължена да управлява предоставените й
имоти и движими вещи от свое име, за своя сметка и на своя отговорност. Същата се
явявала процесуален субституент на Държавата.
Съгласно чл. 89, ал. 2 от ЗВО недвижимите имоти, предоставени от държавата на
3
висшите училища, били държавна собственост.
Видно от приетите основно и допълнително заключение на съдебно-техническата
експертиза , както и от представените от ищеца и неоспорени от ответниците скици, схеми
и извлечения от кадастрални и регулационни планове за територията на спортната база, в
границите на същата попада ПИ с идентификатор 51500.510.118 по КК на гр. Несебър,
съставляващ УПИ I-794, в кв.1 по ПУП на м. „Акротирия“, гр. Несебър.
От представеното Решение № 214 от 15.01.2009 год. по в.гр.№ 706/2007 год. , с
което е отменено решението по гр.д.№332/2004г по описа на РС – Несебър, се установява, че
през 2004г. „Спектър“ ООД, ЕИК ********* е започнал строителни дейности, с които
било нарушено владението на НСА върху имота, като съдът е уважил ревандикационния иск
и като е приел, че НСА „ Васил Левски“ – София е собственик на имота е осъдил „Спектър“
ООД да му предаде владението на същия.
С влязлото в сила решение № 214/15.01.2009г., постановено по в.гр.д.№706/2007г.
по описа на БОС, съдът осъдил „Спектър“ ООД да предаде на НСА „Васил Левски“
процесния имот УПИ I-794, в кв.1 по ПУП на м. „Акротирия“, гр. Несебър /идентичен имот
с този с идентификатор 51500.510.118/, както и да разчисти същия от всички строителни
материали. Съдът е приел, че „Спектър“ ООД не придобил на валидно основание процесния
имот по сделката за покупко-продажба, обективирана в НА № **, том *, рег. №****,
дело№***/**.**.20**г. на нотариус М.Бакърджиева, нито с Нотариален акт № ***, том *,
рег. №****, дело № ***/**.**.20**г. на Нотариус М. Бакърджиева. Въз основа на
посоченото Решение с Протокол за въвод във владение от 14.08.2013г. по изп. Дело №
21038010400148/2013г. на НСА „В. Левски“ е въведена във владение в поземлен имот
51500.510.118 по КК на гр. Несебър. По време на посоченото дело №332/2004г. на РС –
Несебър „Спектър“ ООД вече е изградил в процесния имот жилищна сграда, в която се
намира процесния апартамент , като същият е бил вече продаден на ответниците.
Съгласно НА № **, том *, рег. №****, дело №***/20**г. на нотариус Мария
Бакърджиева, респ. НА № от вх. Рег. ***/**.**.20**г., Акт №**, том *, дело ****/20**г.на
СВ – С.Г. закупил от „Спектър“ ООД недвижим имот, находящ се в жилищна сграда, която
била изградена в УПИ I – 794, в кв.1 по ПУП на местност „Акротирия“, гр. Несебър, а
именно Апартамент №4-1, находящ се на ет. 4 във вх. Д, който апартамент бил на площ от
158.09кв.м., ведно с 16.60ид.ч. от общите части на сградата или обща площ на апартамента
174.69кв.м., състоящ се от три спални, дневна – трапезария, две бани – тоалетни, антре и три
тераси при граници от две страни, външен зид, стълбищна клетка, ап. № 4-1, на ет. 4 във Вх.
В, ап. №4-1 на ет. 4 във Вх. Г и ап. №4-1 на ет. 4 във Вх. Е отгоре – покрив, и отдолу – ап.
№3-1 и ап. №3-2 на трети етаж ведно със съответния процент идеални части от правото на
строеж върху описаното по-горе дворно място. А от справка по кадастралната карта –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.510.118.1.47 на ет.4 в сграда с
идентификатор 51500.510.118.1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 51500.510.118.1.45, 51500.510.118.1.48, 51500.510.118.1.46. Под обекта:
51500.510.118.1.37, 51500.510.118.1.36. Над обекта: няма. Адрес на имота: гр. Несебър, п.к.
4
8230, Акротирия, Вх. Д, ет. 4, ап. 4-1, с площ 136.00кв.м.
От Справка № 95000/27.01.2021г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ –
гр. Несебър било видно, че имотът бил с идентификатор 51500.510.118.1.47, СОС с площ по
док. 136кв.м. – жилище, апартамент, находящ се в гр. Несебър.
По отношение на правата на ответниците е представен и не е оспорен цитирания
по-горе нотариален акт. Съдът изрично е указал на ответниците ,у че не са посочили,
представили или направили доказателствени искания за събиране на доказателства в
подкрепа на направеното защитно възражение за придобиване по давност на процесния
апартамент, но въпреки изрично указаната им доказателствена тежест ответниците не са
ангажирали доказателства в последвалите три открити съдебно заседания. С оглед на
горното съдът приема, че твърдението на ответниците , че спокойно трайно и непрекъснато
са владели процесния имот за периода от 01.04.2005 год. /датата на нотариалния акт за
покупко-продажба / до предявяване на иска не е доказано.
По делото е допусната и извършена съдебно – техническа експертиза, в
заключението по която, вещото лице е установило, че със Заповед №300-5-81/02.10.2003 и
Заповед за изменение №14-02-1696/02.10.2006 год. на изп. Директор на АК са одобрени
КККР на територия включваща ПИ с идентификатор 51500.510.118, в който е построена
сграда с идентификатор 51500.510.118.1, в която се намира процесният апартамент с
идентификатор 51500.510.118.1.47 с адм. Адрес гр.Несебър , п.к. 8230, м.“Акротирия“.
Вещото лице е установило, че сградата е построена съгласно одобрен инвестиционене
проект и разрешения за строеж както следва № 29/18.02.2004 год. ; 162/30.04.2004 год. и
3/11.01.2005 год. и е въведена в експлоатация с удостоверение № 36/15.04.2005 год. От
приложените скици и комбинирани скици с действащите през периода от първоначалното
актуване до настоящия момент планове – кадастрални и устройствени, се установява , че
поземленият имот попада в територията, предоставена на НСА за спорна база и е в рамките
на оградената част на спортната база.
Видно от годината на образуване на гр.д.№332/2004г по описа на РС – Несебър,
сградата е въведена в експлоатация след образуване на делото по предявения
ревандикационен иск, но ответниците са закупили имота след предявяване на иска и в хода
на съдебното производство. По делото не е представено копие на исковата молба , подадена
пред Районе съд – Несебър през 2004 год., нито доказателство за вписване на същата, нито
такова вписване се твръди, поради което съдът не приема, че на ответниците може да бъде
противопоставено горецитираното съдебно решение , постановено в производство , по което
същите не са страна. Няма идентичност и на имота, по отношение на който е постановена
ревандикация.
Независимо от горното, като последица на решението, с което се установява , че
праводателят на ответниците „Спектър“ ООД не е собственик на недвижимия имот, в който
е построил сграда , част от която е процесния имот, това дружество не е било собственик на
продадения на ответниците имот. Следователно, покупко-продажбата не е породила вещно
– правен ефект и ответниците не са придобили собствеността върху процесния апартамент.
5
Основателен е доводът на ищеца, че по силата на приращението , собственикът на
земята е станал собственик на построената върху нея сграда, поради липса на друго правно
основание за възникване на право на собственост върху сградата или части от нея в полза на
лице, различно от собственика на земята. От горното следва, че държавата е придобила
собствеността на построената в собствения й имот сграда по силата на чл.92 от ЗС – чрез
приращение.
Както беше посочено по-горе ответниците не доказаха наличието на давностно
владение, поради което възражението за придобиване по давност следва да бъде оставено
без уважение.
В производството по ревандикационния иск ищецът доказва правото си на
собственост, твърди, че е лишен от владение на имота си от ответника без правно
основание, а ответникът следва да установи, че владее имота на собствено правно
основание.
По отношение на владението, с оглед съвпадащите си твърдения на страните, съдът
приема за установено, че ответниците са във фактическо владение на имота.
По отношение на правосубектността на ищеца и предоставянето на управление и
ползване на имота от държавата :
Твърди се и от представените доказателства за правосубектността на ищцовото
висше учебно заведение се установява , че ищецът е държавно висше учебно заведение,
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и в това си качество на основание чл.14 от
ЗДС е задължено да управлява предоставените и имоти. Предоставянето на имота се
установява от представените АДС от 1974 и 2009год. , както и от отмененото решение
№84/2010год. , което съдържа признания от страна на държавата , че процесните имоти ,
както и цялата оградена територия на спортната база е предоставена за ползване на НСА.
Обстоятелството, че решението е отменено на процесуално основание, т.е. държавата е
нарушила определения по закон ред за обявяване на територията на спортна база за обект с
национално значение, не променя обстоятелството, че НСА упражнява фактическа власт
върху имота със знанието и съгласието на държавата, който извод се налага от прочита не
отмененото Решение №84/2010год. и предхождащите го издавани АДС.
На основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците върху
земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС и други селскостопански
организации включени в границите на урбанизираните територии, освен ако върху тях при
спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е
отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. Разпоредбите
на чл. 10б от ЗСПЗЗ и § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ не изискват законност на
застрояването. За какво мероприятие са били отчуждени имотите и дали точно това
мероприятие е реализирано е от значение при реституцията на имоти по реда на ЗВСВНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. При реституция на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ,
без значение е дали юридически земеделските земи да били отчуждени за реализиране на
6
някакво мероприятие. Пречката за реституция по чл. 10б от ЗСПЗЗ е налице, когато е
осъществено каквото и да било мероприятие на държавата върху земеделския имот,
независимо дали той въобще е бил отчужден или не.
По отношение на процесните имоти се твърди, че са предоставени на ищеца в
качеството му на държавно висше учебно заведение и на това основание през 1974 година
на територията на общ.Несебър, м.Акротирия е реализирано мероприятие на държавата –
построяване на спортна база на НСА, в чиято територия попадат процесните имоти. Видно
от представените два АДС от 1974год. към 20.01.1974год. е налице предоставяне на ВИФ
Г.Д. ( настояща НСА) на недвижими имоти, представляващи спортна база в гр.Несебър. От
заключението на приетата СТЕ и приложените скици към същата , съдържащи извлечения
от кадастрални, устройствени и застроителни планове за процесните имоти, вкл.
геодезически заснемания през годините от 1956 г. до изготвяне на експертизата, се
установява, че процесният имот с идентификатори 51500.510.118 изцяло попада в
заградената територия на спортната база.
От събраните писмени доказателства и заключенията на в.л. Ч., се установява по
безспорен начин , че след издаването на актовете за държавна собственост през 1974год. и
до настоящия момент оградената територия на Учебна спортна база на НСА се използва от
НСА. От същите доказателства може да се направи извод за осъществено мероприятие на
държавата по създаване и експлоатиране на спортната база , което мероприятие държавата е
осъществила чрез предоставяне на управлението и ползването на имота на висшето учебно
заведение, като по делото не са събрани доказателства държавата да е имала различно от
твърдяното правно и фактическо отношение към предоставянето на имота за управление на
НСА. Имотът в границите на оградата е застроен, водоснабден, електрифициран , озеленен ,
изградени са сгради и съоръжения с предназначение съответстващо на целта , за която е
предоставен имота. С оглед на целите , за които се предоставя имота е обяснимо защо не е
налице плътно застрояване, респективно защо такова не е било налице в процесния имот .
Съдът приема , че е осъществено цялостно мероприятие довело да урбанизиране на
територия. При спор за собственост държавата не е обвързана от постановен
административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори
по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива чрез непрекъснато, явно и спокойно владение за срок от десет години,
респективно пет години при условие на добросъвестно владение. Съгласно съдебната теория
и съдебната практика без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не
може да се определи като владение. Като елемент от придобивната давност владението
трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен
характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.
(Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК ). В тежест на
ответниците е да докажат придобиването по давност процесния имот, което не е сторено.
7
С аргументи, изложени по-горе и като съобрази влязлото в сила решение по
Решение № 214 от 15.01.2009 год. по в.гр.№ 706/2007 год. по описа на Окръжен съд Бургас,
съдът приема , че процесният имот е собственост на Държавата , като част от сграда ,
построена върху поземлен имот , който е държавна собственост. Горното е установено по
отношение на праводателя на ответниците в цитираното по-горе дело и е установено от
събраните по настоящото дело доказателства.
Поради гореизложеното съдът приема искът за основателен и доказан .
С оглед уважаването на предявения иск, съдът намира, че направените от ищеца
разноски, доказани в размер на 5830,60лв. следва да бъдат понесени от ответниците, а в
полза на Държавата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
300лв.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Б.Г., ЕГН ********** и В.И.Г.,
ЕГН ********** – двамата от гр. ***, ул.*** № **, по иск на Националната спортна
академия „Васил Левски“, ЕИК *********, със съдебен адрес гр.София , Студентски град,
п.к.№1700, представлявана от проф. д-р Николай Изов– ректор, че Държавата е собственик
на следния недвижим имот: Апартамент № 4-1, находящ се на четвърти етаж във вход Д, на
площ от 158.09кв.м., ведно с 16.60 ид.ч. от общите части на сградата или обща площ на
апартамента – 174.69кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.510.118.1.47, на ет.4 в сграда с идентификатор 51500.510.118.1, с адрес: гр. Несебър,
п.к. 8230, Акротирия, вх. Д, ет.4, ап. 4-1, с площ от 136 кв.м., ведно със съответния процент
идеални части от правото на строеж върху дворното място.
ОСЪЖДА С.Б.Г., ЕГН ********** и В.И.Г., ЕГН ********** – двамата от гр. ***, с
адрес гр.*** ул.*** № ** да освободят и предадат владението върху процесния имот на
Държавата чрез НСА „Васил Левски“.
ОСЪЖДА С.Б.Г., ЕГН ********** и В.И.Г., ЕГН ********** – двамата от гр. ***, с
адрес гр.*** ул.*** № ** да заплатят на НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ „Васил
Левски”, ЕИК ********* с адрес: гр.София, Студентски град, п.к. 1700 сумата от 5830,60
лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Б.Г., ЕГН ********** и В.И.Г., ЕГН ********** – двамата от гр. ***, с
адрес гр.*** ул.*** № ** да заплатят на Държавата сумата чрез Министъра на регионалното
развитие и благоустройството сумата от 300лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8
9