Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 49 10.08.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На седемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1574 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод две въззивни жалби,
срещу Решение №1457/10.06.2019г., постановено по гр.д.№ 8430/2018г. по описа на
Районен съд- Бургас.
С посоченото решение е прието за установено
по реда на чл.422 от ГПК, че в полза на ищеца „Би Ар Мениджмънт“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Стоян Михайловски“ №
26, ет.2, представлявано от управителя Румен Първанов, в качеството му на
управител на Етажната собственост на жилищно-търговски рекреативен комплекс
„Марина сити“, гр.Балчик, ул.“Приморска“ №8, съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Баба
Рада“ №29б, чрез адв.Стамов, съществува парично вземане срещу ответника
„Имобайл Кънсалтинг Сървисез“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, ул.“Княз Борис I“ № 41, представлявано от управителя Петя
Янева, съдебен адрес: : гр.София, ул.“Марко Балабанов“ № 4, чрез адв.Владимир
Каменов, в размер на 553,15 лева с включен ДДС – фонд „Ремонт и обновяване“ за
2016 г., в размер на 553,15 лева с включен ДДС – фонд „Ремонт и обновяване“ за
2017 г. и в размер на 553,15 лева с
включен ДДС – фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018 г. и сумата от 108,80 лева -
лихва върху дължима вноска за фонд „РИО” за 2016 г. за периода 01.03.2016 г. –
26.06.2018 г., сумата от 61,97 лева - лихва върху дължима вноска за фонд „РИО”
за 2017 г. за периода 01.03.2017 г. – 26.06.2018 г., сумата от 15,14 лева -
лихва върху дължима вноска за фонд „РИО” за 2018 г. за периода 01.03.2018 г. –
26.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сборната главница от 1659,45
лева, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 20.07.2018 г., за
които суми има издадена Заповед №3011/09.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5479/2018 г. по описа на РС-Бургас, като
в останалата част искът е отхвърлен, а
именно за сумата от 2765,82 лева с ДДС – вноска управление и поддръжка на общи
части за 2016 г., 2765,82 лева с ДДС – вноска управление и поддръжка на общи
части за 2017 г. и 2765,82 лева с ДДС – вноска управление и поддръжка на общи
части за 2018 г., ведно със законната лихва върху сборната им главница, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане.
С посоченото решение страните са осъдени да
заплатят и разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
Въззивна жалба вх.№28084/27.06.2019г. по
описа на БРС, е подадена от адв.Петър Стамов като пълномощник на „Би Ар
Мениджмънт“ ООД, в качеството му на управител на Етажната собственост на
жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, гр.Балчик, ул.“Приморска“
№8. С нея решението се обжалва в отхвърлителната част за сума в общ размер от
8297,46 лв., представляваща вноски управление и поддръжка на общи части за
2016г., 2017г., 2018г., както и за заплащане на законната лихва върху сборната
главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
С уточняваща молба, по повод указанията на съда за отстраняване нередовности на
исковата молба и въззивната жалба, е посочено, че ищец, съответно въззивник-
ищец по делото е Етажната собственост, която по делото се представлява от
управителя „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД.
Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Изразява се становище, че в решаващите мотиви на съда не се съдържат изводи, основани на преценката на фактите и доказателствата, няма произнасяне по същество на възраженията на ищеца за неоснователност на доводите на ответника, че не дължи сумите за поддръжка и управление на общите части съгласно чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Допуснати били съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл.236, ал.2 ГПК, а решението противоречало на задължителната практика на ВКС и на ППВС № 1/1953г. , ППВС № 7/1965г. и ППВС № 1/1985г. Анализирани са доказателствата по делото, при което е направен извод за необоснованост на извода на съда, че имотът не бил ползван през процесния период. Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, без да са налице предпоставките за това, а именно: писмено уведомление от ответника до управителя на етажната собственост, че имотът няма да се ползва. Цитирана е съдебна практика. Счита, че предвид данните по делото за наличието на договор за наем на процесния имот за 10 години, то не са ангажирани доказателства от ответната страна, чиято е доказателствената тежест, че наемателят не е ползвал имота. Моли, решението да бъде отменено в атакуваната част и исковите претенции да бъдат уважени като основателни.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответника - „Имобайл Кънсалтинг Сървисез“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Княз Борис I“ № 41, представлявано от управителя Петя Янева, съдебен адрес:***, чрез адв.Владимир Каменов. С него въззивната жалба на ищеца се оспорва като неоснователна. Сочи се, че в атакуваната от въззивника- ищец част решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Счита, че изводът на съда относно ползването на процесния имот е предшестван от подробен и изчерпателен анализ на доказателствата по делото. Намира за безспорно установено по делото, че имотът никога не е бил привеждан в състояние годно за ползване, нито е ползван. Акцентира, че сключването на сделки с имота, включая процесния договор за наем не попада във фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗУЕС, която визира фактическото ползване на имота. Развити са подробни съображения. Счита за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че собственикът на имота не е уведомил управителя на етажната собственост, че ще ползва имота по-малко от 30 дни през годината, както и че същото е преклудирано на основание чл.266, ал.1 ГПК, тъй като не е релевирано в първоинстанционното производство. Намира за неприложима към процесния случай цитираната от въззивника съдебна практика. Сочи относимо към казуса решение № 1069/09.11.2015г. по в.гр.д.№ 1135/2015г. на БОС. Иска от съда решението в атакуваната от ищеца част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С въззивна жалба вх.№30692/16.07.2019г. по
описа на БРС, подадена от „Имобайл Кънсалтинг Сървисез“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Петя Янева, съдебен адрес:***, чрез адв.В.К. се
обжалва постановеното решение в частта, с която е уважена претенцията на ищеца,
че в негова полза съществува вземане в размер на 553,15 лева за фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2016 г., 553,15 лева - за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017 г.
и 553,15 лева - за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018 г., както и присъдените
лихви върху горепосочените главници, ведно със законната лихва върху сборната
главница от 1659,45 лева, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
на 20.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Счита, че в обжалваната от него част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необосновано. Изразява становище за липса на активна материално- правна легитимация на ищцовото дружество, тъй като дори същото да е управител на етажната собственост, няма как то да предяви исковите претенции от свое име, цитира съдебна практика в този смисъл. В тази връзка акцентира, че в представената по делото проформа фактура, ищцовото дружество е посочено като доставчик и съответно е начислен ДДС, което не кореспондира с отношенията в етажната собственост. На следващо място са изложени оплаквания, че качеството на „Би Ар Мениджмънт“ ООД като управител на етажната собственост не е доказано по категоричен начин, а изводът на съда е обоснован единствено върху представената регистрационна карта. Изразява несъгласие с извода на съда, че таксата за фонд „Ремонт и обновяване“ е в размер на 1 евро/кв.м. и е приета с решението на проведеното на 27.04.2011г. общо събрание, тъй като според него в този протокол не се съдържа решение в този смисъл. Въпросните вноски се съдържат единствено в представената от ищеца проформа фактура, в която обаче неоснователно е начислен и ДДС върху сумите. Излага твърдения за нищожност на решението на ОС от 27.04.2011г., тъй като по делото не е установено действително провеждане на това събрание. Сочи, че в първоинстанционното производство, датата на въпросния протокол е оспорена от „Имобайл Кънсалтинг Сървисез“ ЕООД, но съдът е неглижирал възраженията в тази насока. Иска се, решението да бъде отменено в атакуваната от него част и исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от въззивника-ищец.
По допустимостта на жалбите Бургаският окръжен съд намира следното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежно упълномощени представител на страни, които имат правен интерес да го обжалват в оспорените от тях части. Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че по ч.гр.д.№ 5479 описа за 2018г. на Бургаския районен съд в полза на кредитора ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ /ЕС/ на жилищно- търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, находяща се в гр.Балчик, ул.“Приморска“ №8, представлявана от „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД в качеството на управител на ЕС е издадена заповед №3011 от 9.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по силата на която длъжникът „ИМОБАЙЛ КЪНСАЛТИНГ СЪРВИСЕЗ“ ЕООД следва да заплати на кредитора следните суми:
1. 9956,91 лв. , включваща:
-
2765,82
лева с ДДС – вноска управление и поддръжка на общи части за 2016 г.,
-
553,15
лева с включен ДДС – фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016 г.
-
2765,82
лева с ДДС – вноска управление и поддръжка на общи части за 2017 г.
-
553,15
лева с включен ДДС – фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017 г.
-
2765,82
лева с ДДС – вноска управление и поддръжка на общи части за 2018 г.,
-
553,15
лева с включен ДДС – фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2018 г, ведно със законната лихва върху сборната главница от
посочените суми, считано от датата на подаването на заявлението- 20.07.2018г.
до окончателното изплащане на задължението.
2.
1157,47
лв., включваща
- 544,01 лева – лихва върху дължима вноска
управление и поддръжка общи части за 2016г. за периода от 1.03.2016г. до
26.06.2018г.,
- 108,80 лева - лихва върху дължима вноска
за фонд „РИО” за 2016 г. за периода 01.03.2016 г. – 26.06.2018 г.,
- 309,85
лева – лихва върху дължима вноска управление и поддръжка общи части за 2017г.
за периода от 1.03.2017г. до 26.06.2018г.,
- 61,97 лева - лихва върху дължима вноска за
фонд „РИО” за 2018 г. за периода 01.03.2017 г. – 26.06.2018 г.,
- 75,70 лева – лихва върху дължима вноска
управление и поддръжка общи части за 2016г. за периода от 1.03.2018г. до
26.06.2018г.,
- 15,14 лева - лихва върху дължима вноска за
фонд „РИО” за 2018 г. за периода 01.03.2018 г. – 26.06.2018 г.,
3. съдебно деловодни разноски в размер на 1121,45 лв.
Предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение е оспорена своевременно от длъжника с възражение по чл.414 ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на заявителя /Етажната собственост/ са дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение.
В едномесечния срок „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД в качеството на управител на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ /ЕС/ на жилищно- търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, находяща се в гр.Балчик, ул.“Приморска“ №8 е предявило обективно съединени установителни искове против „ИМОБАЙЛ КЪНСАЛТИНГ СЪРВИСЕЗ“ ЕООД - за установяване вземанията за главниците, мораторните лихви и за законната лихва по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По тях е образувано гр.д.№8430/2018г. на РС- гр.Бургас.
Ищецът твърди, че ответното дружество е собственик на имот, находящ се на приземния етаж в жилищен и търговско рекреативен комплекс „Марина сити“ гр.Балчик, представляващ търговски обект- офис, с обща застроена площ 235,69 кв.м., с идентификатор 02508.87.104.1.82. Комплексът, в който се намирал имота представлява етажна собственост, регистрирана в Община Балчик, при форма на управление Общо събрание и домоуправител. Управител на ЕС е „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, избрано за такъв с решение №1 по т.5б на ОС на ЕС по протокол от 8.05.2015г.
С решение на ОСЕС от 27.04.2011г. било прието, че собствениците на търговски обекти в ЕС дължат годишна вноска за управление и поддръжка в размер на 5 евро на кв/м застроена площ и годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“- 1 евро на кв/м. Съгласно правилника за управлението, реда и надзора на ЕС, срокът на заплащането на вноските бил до 28.02. на текущата година. Следователно, от 1.03 на съответната година, неплатилите вноските собственици са в забава и дължат обезщетение в размер на законната лихва, изчислена в случая до 26.06.2018г. Съобразно квадратурата, дължимите вноски от ответното дружество към етажната собственост, в левовата им равностойност били: 2765,82 лв.- вноска за управление и поддръжка на общите части и 553,15 лв.- вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“. Годишно общото задължение било в размер на 3318,97 лв. Ответното дружество не платило дължимите вноски за 2016г., 2017г. и 2018г. в горните размери.
Моли съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумите: 9956,94 лв., включваща дължимите вноски за управление и поддръжка и фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 2016г.-2018г., както и 115,47 лв.- мораторна лихва върху непогасените вноски, считано от датата на забавата- 1.03. на съответната година до 26.06.2018г., както и законната лихва върху главниците, от предявяването на иска до окончателното плащане. Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства.
Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗУЕС, вр. чл.51, ал.1 от ЗУЕС /за вноските за управление и поддръжка на общите части/ и вр. чл.38, ал.2 от ЗУЕС, вр. чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС /за вноските за фонд „Ремонт и обновление“/, а исковете за заплащане на обезщетения за забавено плащане в размер на законната лихва са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.
Ответното дружество „ИМОБАЙЛ КЪНСАЛТИНГ СЪРВИСЕЗ“ ЕООД, представлявано от пълномощника си адв.К., е подало в законния срок отговор на исковата молба, с която е оспорило исковете и моли за тяхното отхвърляне. На първо място е посочено, че същите са недопустими, тъй като ищецът по делото- „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД няма активна процесуална легитимация. Оспорва се, че „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД е надлежно избран за управител на комплекса, като се твърди, че към датата на предявяването на иска то нямало това качество. В тази връзка е оспорена регистрационната карта като частен документ, съставен от ищеца, като се сочи, че същата няма качеството на официален удостоверителен документ.
На второ място исковете са оспорени като неоснователни и недоказани. Не оспорва че е собственик на описани в исковата молба недвижим имот. Заявява, че не дължи вноски за управление и поддръжка на общите части за периода 2016г.-2018г. понеже от построяването на сградата до момента помещението никога не е било ползвано и обитавано. Същото било на шпакловка и замазка, никога не било ползвано, никога в него не се осъществявала каквато и да била дейност. Заявява, че на основание чл.51, ал.2, предл.2 от ЗУЕС, по отношение на него не е възниквало задължение за заплащане на исковите суми. Сочи се, че нормата е императивна и не може да бъде дерогирана от волята на ОС.
Оспорва валидността на решението на ОСЕС от 27.04.2011г. за определяне на годишните вноски за управление и поддръжка и за фонд ремонт и обновяване. Твърди, че същите са нищожни, поради нарушение на императивни правни изисквания на ЗУЕС, приравняващи се пълна липса на взети решения. Затова не дължал процесните вноски. Дори да се приемело, че решението на ОСЕС е валидно, ответникът не дължал вноска за фонд „РИО“, тъй като за възникване на вземането било необходимо същата да е определена по размер. От протокола, приложен към исковата молба, било видно, че в дневния ред не присъствала точка за определяне размер на вноска за фонд РИО, нито такава била предмет на обсъждане, гласуване и приемане. Затова намира, че въпросната вноска за фонд РИО се съдържала единствено в издадената проформа фактура, която няма характер на данъчна фактура, а представлява частен документ, издаден от ищеца, който не е годен да създаде задължение за етажните собственици за заплащане на посочените в него суми. Проформа-фактурата не била сред изпълняемите по чл.38 ЗЕУС актове, каквито били само решенията на ОС.
Наред с горните възражения е оспорена и материално-правната легитимация на ищеца „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД. Досежно лихвите е посочено, че предвид акцесорния им характер, и с оглед неоснователността на главните искове, то и тези вземания се явяват недължими.
В първоинстанционното производство са приети писмени доказателства и са разпитани свидетели.
С решението си районният съд е уважил исковете за установяване на вземанията за вноските за фонд ремонт и обновяване, ведно с вземанията за мораторната и законната лихва върху тях, а са отхвърлени исковете за установяване вземанията за вноски за управление и поддръжка на общите части за периода от 2016г. до 2018г., както и исковете за законната лихва върху тези суми. Приел е, че с оглед издадената в полза на етажната собственост заповед за изпълнение и предявените в това производство искове, подадени в едномесечен срок от уведомяването дело срещу длъжника в заповедното производство, исковата молба изхожда от лице, което е легитимирано на предяви иск, поради което е счел, че исковете са допустими. Счел е за неоснователно възражението на ответника за липса на активна процесуална легитимация на ищеца, като е съобразил регистрационната карта, издадена от Община Балчик и Правилникът за управлението, реда и надзора в ЖТРК „Марина сити“ гр.Балчик, с оглед на данните от които е заключил, че „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД се явява управител на Етажната собственост, както към момента на издаването на заповедта, така и в хода на първоинстанционното производство. Посочил е, че протоколът от 2.05.2011г. за разгласяване на протокола от ОСЕС от 27.04.2011г., на решението от който се основава претенцията на ищеца съдържа изискуемото по чл.16 от ЗУЕС съдържание, поради което се ползва с придадената му от закона обвързваща материална доказателствена сила за верността на удостоверените в него факти, поради което е счел, че възражението на ответника за нищожност или незаконосъобразност на решенията, взети на това събрание, е направено извън реда и срока по чл.40 ЗУЕС. Приел е, че решенията са влезли в сила, обвързват ответника и подлежат на изпълнение от негова страна. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност та решенията на ЕС е съдебен, ограничен със срок за предявяване на иска, които е преклузивен и тече от узнаване на решението, извършено по реда за уведомяване за събранието, съгласно чл.40, ал.2 от ЗУЕС. След изтичането на този срок протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда, доказателствена сила. Цитирана е съдебна практика на ВКС- Решение по гр.д.№4294/14г. и Решение по гр.д.№657/2012г. Затова е счел, че всички възражения на ответника, касаещи законосъобразността на проведеното през 2011г. ОСЕС и взетите на него решения са преклудирани и съдът не им дължи произнасяне. Приел е за безспорно, че с протокола от ОСЕС на 27.04.2011г. са взети решенията за сочените в исковата молба такси за поддръжка и управление на общите части на сградата- 5 евро на кв.м. застроена площ без ДДС за магазините, а такса за ремонт и обновяване - 1 евро на кв.м. Въз основа на свидетелките показания съдът е приел за установени твърденията на ответника, че не обитава собствения си имот, като е счел, че данните за вписан за имота договор за наем не опровергават този факт. Затова е счел, че възражението на ответника за недължимост на сумите поради приложението на императивната норма на чл.51, ал.2 ЗУЕС е основателно, но само за разходите за поддръжка и управление на общите части за периода от 2016-2018г., а не и за вноските във фонд „РИО“ , по отношение на които законът не прави разграничение дали имотът е обитаван или не. Посочил е още, че по делото са представени писмени доказателства, в които задълженията на ответника за фонд РИО са конкретизирани по период и стойност в евро и лева. Предвид липсата на данни за плащането им е счел за основателни и доказани предявените искове за тези вноски, ведно с акцесорните претенции за лихви, поради което ги е уважил. Останалите искове /за вноските за управление и поддръжка на общите части за процесния период и законната лихва върху тях/ са счетени за неоснователни и са отхвърлени.
В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че решението на Бургаския районен съд е валидно и допустимо.
Постановено е от законен съдебен състав в
предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл.236, ал. 1 и ал.2 ГПК.
Районният съд се е произнесъл по допустим иск, но при нередовна искова молба /в петитума не е посочено кой е ищецът по иска/, което е дало основание на въззивника- ответник да приеме, че ищец по делото не е етажната собственост, а „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, по повод на което са направени и възраженията за липса на активна процесуална и материално правна легитимация на ищеца. Това е така и защото във всички съдебни книжа, включително съдебните актове, в това число и първоинстанционното решение, като ищец неправилно е отразено дружеството- управител.
Видно
от формулировката в титулната част на исковата молба е, че ищец по делото не е
„БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, тъй като искът е предявен от него в качеството на
Управител на Етажната собственост на
жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, гр.Балчик, ул.“Приморска“
№8, т.е. възпроизведена е буквално формулировката на чл.38, ал.2 ЗУЕС, която
обаче не касае активната процесуална легитимация, а оправомощава Управителя
/Председателя на Управителния съвет/ със законоустановена представителна власт да
инициира производство по чл.410 ГПК, аналогична на тази по чл.23, ал.4 ЗУЕС,
касаеща исковите производства. След отстраняването на констатираната
нередовност на исковата молба от въззивната инстанция, с нарочна молба /л.51 от
делото на БОС/ ищецът е заявил, че действа в качеството на законен представител
на етажната собственост, а искът е предявен за установяване вземанията на
етажната собственост, която е и ищец по делото. Същевременно, от заявените в
обстоятелствената част на исковата молба фактическа твърдения, че в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение, която е оспорена, от което произтича и
правния интерес от иска по чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 ГПК е несъмнено, че
предмет на делото са задълженията на ответника към етажната собственост, в
чиято полза е издадена и заповедта по чл.410 ГПК, а не в полза на дружеството-управител,
което е законният представител на етажната собственост, инициирал заповедното
производство. Ето защо, въпреки непрецизният диспозитив на обжалвания съдебен
акт, в който „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД неправилно е посочено като ищец, а не като законен представител на
Етажната собственост, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение не е
недопустимо. Районният съд се е произнесъл по предявения иск и е разгледал
спора между надлежните страни, в рамките на заявения в исковата молба предмет
на делото.
Именно във връзка с установяване
представителната власт на законния представител на ответника, за която съдът
следи служебно, въззивната инстанция е задължила последния да представи
доказателства за това, че е актуалният управител, избран от Общото събрание на
ЕС- тъй като по закон мандатът на управителя е за срок от 2 години. По тази
причина, представените от въззивника- ищец доказателства- Протокол от ОСЕС на
11.08.2017г. /л.53-65/, уведомление /л.85/, съобщение по чл.16, ал.6 от ЗУЕС с
дата 17.08.2017г., протокол по чл.16, ал.6 и ал.7 ЗУЕС с дата 17.08.2017г.,
протокол №3/2017г. от 31.07.2017г., Списък на присъстващите на ОСЕС, проведено
на 11.08.2017г., не са преклудирани, както твърди въззивникът- ответник. Същите
установяват единствено обстоятелството, че „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД е избран за управител на Етажната
собственост, от което следва извод, че разполага с представителна власт да
предяви от нейно име както заявлението по чл.410 ГПК, така и исковете по
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване на вземанията, за които в
полза на етажната собственост е издадена заповедта по чл.410 ГПК. Цитираните
доказателства са редовни от външна страна, съставени са в предвидената в ЗУЕС
форма и се ползват с удостоверителна сила, поради което, доколкото липсват
твърдения и доказателства решенията на ОСЕС от 11.08.2018г. да са били отменени
по реда на чл.40 ЗУЕС, съдът намира, че „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД е бил управител на етажната собственост към
момента на подаването на заявлението по чл.410 ГПК, както и на предявяването на
исковете, по които е образувано исковото производство по чл.422 ГПК.
След така направените уточнения, че ищец по
делото е ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ
/ЕС/ на жилищно- търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, находяща се в
гр.Балчик, ул.“Приморска“ №8, въззивната инстанция намира за неотносими
възраженията на ответника за липса на активна процесуална и материално-правна
легитимация по иска за „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, който е законен представител, а
не е страна, защитаваща свои права в производството /независимо от приложената
като доказателство към исковата молба проформа фактура на л.8/.
Ето защо въззивната инстанция следва да
разгледа спора по същество, в рамките на заявените във въззивните жалби
оплаквания.
Правилно и законосъобразно районният съд е
приел, че всички доводи на въззивника- ответник, които касаят незаконосъобразното
/според него/ свикване, провеждане, вземане на решения /включително дали са
приети с необходимия кворум и в съответствие с изискванията на ЗУЕС- чл.50 и
чл.51 ЗУЕС/, както и разгласяване на протокола за взетите решения на ОСЕС,
проведено на 27.04.2011г., са ирелевантни за настоящото производство, поради
което не следва да се обсъждат, макар същите да представляват съществената част
от доводите на ответната страна. Редът за оспорване законосъобразността на
общото събрание и взетите на него решения /включително тяхната нищожност/ е
този по чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Недопустимо е същите да бъдат оспорвани в друго
производство, дори с твърдения за нищожност поради противоречие с императивна
правна норма. В случая липсват доказателства решенията на ОС на ЕС от 27.04.2011г.,
въз основа на които етажната собственост основава претенцията си по главното
вземане, да е било оспорено от някой от етажните собственици, включително от ответника,
още повече да е било отменено.
Ето защо следва да се приеме, че решенията
от ОС на ЕС от 27.04.2011г. и по-конкретно това по т.4 от Протокола са
стабилизирани, поради което за етажните собственици, сред които е и ответното
дружество /липсва спор по този въпрос/ е възникнало задължение за плащане на годишна
такса за поддръжка и управление на общите части на ЕС в размер на 5 евро на
квадратен метър без ДДС, от застроената площ на притежаваните от тях имоти /в
случая магазин/, както и годишна такса за ремонт и обновяване в размер на 1
евро на кв.м. без ДДС.
По тази причина неоснователно е оплакването на ответника, че решение за приемане на такса за фонд „ремонт и обновление“ не е било прието, понеже такава точка не била включена в дневния ред.
Решението по т.4 от Протокола на ОСЕС от
27.04.2011г. представлява и основанието, от което възниква задължението на ответното
дружество да заплати таксата за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 1 евро
на кв/м площ за притежавания от него имот, описан в исковата молба, чиято площ
безспорно е 235,69 кв.м. Несъстоятелно е оплакването на ответника, че
конкретния размер на таксата за неговия апартамент не е посочен като точна сума
в цитираното решение. Видно е, че размерът на задължението на всеки етажен
собственик е определяем, с оглед площта на притежавания от него обект.
Доколкото липсва конкретно оплакване, че претендираните задължения не са
изчислени правилно, не се налага въззивната инстанция служебно да проверява
това обстоятелство. Що се касае до оплакването, че неправомерно към таксата е
начислен ДДС /тъй като за задълженията на етажните собственици към ЕС не е
приложим ЗДДС, което становище принципно се споделя и от съда/, следва да се
отбележи, че това възражение за пръв път се прави пред въззивната инстанция и е
преклудирано, поради което не може да бъде обсъждано, а на второ място-
доколкото решението на ОСЕС от 2011г. е прието без да бъде оспорено по
законоустановения ред по чл.40 ЗУЕС, недопустимо е в настоящото производство
размерът на годишната вноска да бъде коригиран.
С оглед изложеното и предвид липсата на
възражения за извършено плащане, въззивната инстанция намира, че са налице
изискуеми задължения на ответното дружество към ЕС на ЖТРК „Марина сити“ в
размер на 553,15 лв. за процесния тригодишен период от 2016-2018г.,
представляващи такси за фонд „Ремонт и обновяване“ за процесния имот- търговски
обект- офис с площ от 235,69 кв.м., с идентификатор 02508.87.104.1.82. Ето защо
исковете за установяване вземанията на ищцовата етажна собственост срещу
ответника за таксите за фонд „Ремонт и обновяване“, както и за мораторните
лихви върху всяка вноска, както и за законната лихва върху всяка от трите
вноски от подаването на заявлението до окончателното плащане на задължението са
основателни и следва да бъдат уважени.
Относно дължимите такси за управление и
поддръжка в размер на 5 евро без ДДС на
кв/м, решението по което също е взето на ОСЕС, проведено на 27.04.2011г.,
въззивната инстанция споделя напълно фактическите и правни изводи на районния
съд за неоснователност на исковете.
Въз основа на събраните гласни
доказателства- свидетелски показания на лица, за които няма данни да са
заинтересовани по смисъла на чл.172 ГПК от изхода на делото /дори да се приеме,
че св.Ранков е заинтересован, предвид данните, че именно той е посещавал имота
с цел поставяне на транспаранти с цел продажбата му, както и че е имал ключ от
него, липсва основание показанията му да не бъдат зачетени, тъй като законът
изрично предвижда дори показанията на такива свидетели да бъдат ценени наред с
всички останали доказателства/, се изяснява, че имотът на ответното дружество е
завършен на тапа /БДС/ и е необитаем. Тъй като показанията на свидетелите са
безпротиворечиви и липсват доказателства, които да ги опровергават, съдът
намира, че техните показания следва да бъдат кредитирани, още повече, че
свидетелите носят наказателна отговорност за фактите, изнесени пред съда. Правилно
районният съд е приел, че приложената справка от имотния регистър за вписан
договор за наем на този обект, не дава основание за противен извод, при
положение, че не се установява фактическото обитание на имота /от собственика
или трето лице/. Затова основателно е възражението по чл.51, ал.2 от ЗУЕС,
направено от ответника, че след като не пребивава в имота, той и не дължи разходите
за управление и поддръжка на общите части на ЕС.
Неоснователно е становището на въззивника-
ищец, че тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на
чл.51, ал.3 ЗУЕС, поради което при липса на конкретно искане на дружеството за
намаляване на таксата и взето от ОС решение за това, следва да се приеме, че
таксите по чл.51, ал.2 ЗУЕС се дължат от ответника. Двете разпоредби са
независими едни от други и касаят различни хипотези- първата, на чл.51, ал.2 ЗУЕС, касае обитаването на имота от собственика под 30 дни годишно, в който
случай не се дължи таксата за поддръжка и управление /както е в настоящия
казус/, а втората, на чл.51, ал.3 ЗУЕС, касае отсъствие на собственика за
повече от 30 дни, когато се изисква уведомяване на управителя на ЕС и вземане
на решение на ОСЕС за намаляването на таксата по чл.51, ал.1 ЗЕУС на 50% за
периода на отсъствието му.
Предвид изложеното, исковете за установяване
на вземанията на ищеца за периода от 2016г. до 2018г. включително, относно
таксите за поддръжка и управление, както и за мораторните лихви , както и за
законната лихва върху тях, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадане на фактическите и правни
изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Тъй като жалбите на двете страни са
неоснователни, на същите не се дължат разноски за внесените по тях държавни
такси.
Разходите за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция следва да бъдат съобразени с обжалваните части от
решенията /8297,46 лв. за ищеца и 1845,36 лв. за ответника/. Общият материален
интерес /сбора от обжалваните части/ е 9129,05 лв. Ищецът е представил
доказателства за платен хонорар от 1100 лв., а ответника- 1200 лв. /с ДДС/. Ето
защо ответникът следва да заплати на ищеца разноски за въззивната инстанция в
размер на 222,35 лв., а ищецът дължи на ответника разноски за въззивната
инстанция в размер на 1090,69 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1457 от 10.06.2019г. по гр.д.№8430/18г. на РС- Бургас.
ОСЪЖДА „Имобайл Кънсалтинг Сървисез“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Княз Борис I“ № 41, представлявано от управителя Петя Янева, чрез адв.Каменов, съдебен адрес: гр.София, ул.“Марко Балабанов“ № 4 ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, гр.Балчик, ул.“Приморска“ №8, съдебен адрес:***, представлявана от управителя „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, чрез адв.Стамов, разноски по в.гр.д.№1574/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд в размер на 222,35 лв.
ОСЪЖДА Етажната собственост на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, гр.Балчик, ул.“Приморска“ №8, съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Баба Рада“ №29б, представлявана от управителя „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, чрез адв.Стамов ДА ЗАПЛАТИ на „Имобайл Кънсалтинг Сървисез“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Княз Борис I“ № 41, представлявано от управителя Петя Янева, чрез адв.Каменов, съдебен адрес: гр.София, ул.“Марко Балабанов“ № 4 разноски по в.гр.д.№1574/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд в размер на 1090,69 лв. /с ДДС/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.