РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. София, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното
от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 16093 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г.И. П.-Ч.против П.НА Р.Б.,
с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди.
Ищцата твърди, че на 29.11.2012 г. била издадена заповед за задържането й, като на 30.11.2012 г. била задържана в 07.30 часа сутринта от служители на ГД „Борба с организираната престъпност“, като до този момент не й били изпращани призовки и съобщения от органите на МВР. Задържането й било по искане на съдебните власти на Съединените американски щати. С прокурорско постановление от 01.12.2012 г. била задържана за срок от 72 часа, като с искане вх. № *********.12.2012 г. Прокуратурата предложила да и бъде наложена мярка за неотклонение „задържане под стража за 60 дни“. Твърди, че по направеното искане било образувано НЧД № 5799/2012 г. по описа на СГС, 24 състав, като в съдебно заседание, проведено на 03.12.2012 г. не било уважено, а на ищцата била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева. На 06.12.2012 г. прокуратурата протестирала определението на съда и делото било изпратено в САС. На 11.12.2012 г. определението на Софийски градски съд било потвърдено.
Твърди, че на 31.01.2013 г. във ВКП е постъпила Нота № 27 на посолството на САЩ, с която е поискана екстрадицията на Г.И. П.-Ч.в САЩ, като на същата дата била задържана с прокурорско постановление за срок от 72 часа. Твърди, че на 01.02.2013 г. е разгледана мярката й за неотклонение с искане от прокуратурата да й бъде определена мярка „задържане под стража“. Образувано било НЧХД № 548/2013 г. по описа на СГС, 24 състав, но съдът е преценил, че няма опасност ищцата да се укрие и е определил мярка „парична гаранция“. Твърди, че СГП е внесла искане за образуване на екстрадиционно производство в СГС на 01.02.2013 г., по което е образувано нчхд № 587/2013 г. и делото е насрочено за 15.02.2013 г. Във връзка с твърдения на прокурор в съдебното заседание, проведено на 15.02.2013 г. за събиране на допълнително доказателства, делото е отложено за 28.03.2013 г. В съдебно заседание, проведено на 28.03.2013 г. екстрадиционното производство е прекратено, тъй като искането не е направено от компетентен орган. Прокуратурата подала протест и Софийски апелативен съд отменил определението за прекратяване на производството. Насрочено било ново съдебно заседание на 08.05.2013 г., като състав на СГС е допуснал екстрадицията на ищцата, като е взета мярка за неотклонение задържане под стража до фактическото й предаване на молещата държава. Ищцата обжалвала решението за екстрадиция и на 23.05.2013 г. било проведено съдебно заседание, като след отлагания за 21.06.2013 г. и 02.07.2013 г., като на 02.07.2013 г. била преразгледана мярката за неотклонение и тя била изменена в парична гаранция. Ищцата била освободена на 02.07.2013 г. от ареста. Твърди, че на 23.07.2013 г. постъпила нота от Посолството на САЩ, с което искането за екстрадиция било оттеглено, като на 25.07.2013 г. било постановено решение, с което е отменено решението за екстрадиране на ищцата. Поддръжа, че в резултат на незаконното задържане претърпяла неимуществени вреди, а именно унижение да бъде смятана за участник в извършването на тежко престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода за срок от 3-68 години, ограничено било правото й на свободно придвижване за срок от 55 дни в периода от 08.05.2013 – 02.07.2013 г. До 25.07.2017 г. била ограничена да напуска пределите на Република България, потиснатост, тревожност от неизвестния изход от делото и възможността да бъде задържана под стража до предоставянето й на молещата държава, притеснения, че може да бъде екстрадирана и осъдена, угнетяващо чувство, че може да бъде обвинена, страх за себе си и семейството си и близките си, страх за децата й, и други (подробно описани в исковата молба). Оценява неимуществените си вреди на общо 375 000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на екстрадиционното производство – 25.07.2013 г. до окончателното плащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
в отговора оспорва исковата молба като поддържа, че не са налице основания за
ангажиране на отговорността на П.НА Р.Б., тъй като задържането на ищцата е
станало по искане на друга държава, както и не е задържането не е отменено.
Поддържа, че не са налице и нарушения на ЕКПЧ. При условията на евентуалност
поддържа, че не е доказан и размерът на причинените неимуществени вреди в
претендирания размер. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Със Заповед № 33-376/30.11.2012 г. на ОР при ГДБОП-МВР, гр. София Г.И. П.Ч.е задържана за срок от 24 часа. С Постановление от 01.12.2012 г. на Прокурор при ВКП е постановено тя да бъде задържана за срок от 72 часа, считано от 07.30 часа на 01.12.2012 г., когато е изтекъл срокът на полицейското задържане във връзка с искане на Съединените американски щати и приложена заповед за задържане на съдия от Окръжен съд – Ню Йорк.
На 03.12.2012 г. прокурор при Софийска градска прокуратура е внесъл в Софийски градски съд искане за временно задържане за срок до 60 дни на Г.И. П.-Ч.на основание чл. 13, ал. 6 от ЗЕЕЗА и чл. 11 от Договор за екстрадиция между правителството на Република Бъргария и правителството на Съединените американски щати в сила от 21.05.2009 г. По искането е образувано НЧД № 5799/2012 г. по описа на СГС, 24 състав. С Определение от 03.12.2012 г. искането на СГП е оставено без уважение като по отношение на Г.И. П.-Ч.е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева и тя е освободена незабавно. Определението е влязло в сила на 11.12.2012, след като е потвърдено с определение от 11.12.2012 г. по внчд № 1297/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд.
С постановление на прокурор при ВКП от 31.01.2013 г. е постановено задържане на Г. Ч. за срок от 72 часа на основание чл. 14, ал. 2 от ЗЕЕЗА, а на 01.02.2013 г. в Софийски градски съд е внесено искане за вземане на мярка „задържане под стража“ до приключване на производството по екстрадиция. С Определение от 01.02.2013 г. по нчхд № 548/2013 г. по описа на СГС, 16 състав искането е оставено без уважение и по отношение на Г.И. П.-Ч.е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева.
На 01.02.2013 г. е внесено искане от прокурор при СГП за образуване на екстрадицонно производство въз основа на Нота № 027 на Посолството на САЩ и официална молба за екстрадиция от Департамента по Правосъдие на САЩ. Направено е и искане на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА Г. П.-Ч.да бъде задържана до предаването й на съдебните власти на САЩ. По искането е образувано НЧД № 587/2013 г. по описа на СГС, 30 състав. С Разпореждане от 05.02.2013 г. е насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на направеното искане, както и е потвърдена мярката за неотклонение „парична гаранция“. С Решение от 08.05.2013 г. по НЧД № 587/2013 г. по описа на СГС, 30 състав е допусната екстрадиция на българска гражданка Г.И. П. Ч. за съдене по обвинителен акт на Районен федерален съд за Южен район на Ню Йорк, н.д. № 12CR-868/NBR/ за престъпления по т- 1 – участие в група за разпространение на наркотици и заговор, престъпление по Глава 21 от Кодекса на САЩ членове 841 и 846, по т. 2 – разпространение на наркотици чрез интернет, престъпление по Глава 21 от Кодекса на САЩ, членове 841 /b/, /1/, /е/ и 841 /h/, /1/, /а/, /b/ и по т. 6 – заговор за пране на пари, престъпление по Глава 18 от Кодекса на САЩ, член 1956 /h/. След постановяване на Решението с определение на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА съдът е взел по отношение на Г.И. П.-Ч.мярка за неотклонение „задържане под стража“, като е постановено да бъде преведена в ареста на Националната следствена служба. Указано е, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
По жалба на Г. П.-Ч.против Решение от 08.05.2013 г. е образувано ВНЧД № 492/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд. С Определение от 02.07.2013 г. е изменена мярката за неотклонение на поисканата за екстрадиране в Съединените американски щати българска гражданка Г.И. П.-Ч.от „задържане под стража“ в „гаранция в пари“ в размер на 1000 лева. Постановено е задържаната да бъде освободена незабавно от следствения арест след внасяне на определената сума. С Решение от 25.07.2013 г. е отменено решение от 08.05.2013 г. по нчд І 587/2013 г., с което е допусната екстрадиция на българската гражданка Г.И. П.-Ч.за съдене по издаден обвинителен акт от Районен съд за Южен район на щата Ню Йорк и е прекратено производството за екстрадиция, поради оттегляне на молбата за предаване на лицето. Отменена е и мярката за неотклонение на Г. Ч., както и наложената „забрана за напускане на пределите на Република България“.
Във връзка с установяване на
настъпването и размера на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Р.Г.С., Я.А.Р.и Георги Симеонов Варамезов, както и е
прието заключение на съдебно-психологическа експертиза.
В показанията си свидетелката Р.установява,
че познава ищцата от 2005-2006 г., тъй като синът й й станал кум. В края на
ноември 2012 г. при нея дошъл съпругът на Г. Д. и казал, че ищцата е задържана
от ГДБОП по обвинение, че разпространява наркотици. Преди задържането си Г.
работела като финансов мениджър в дружество, собственост на исландец, правела
финансовите отчети и никога не била споделяла притеснения относно работата си.
Било петък и едва в понеделник разгледали мярката и я пуснали срещу гаранция от
500 лева. Веднага след като я освободили Г. и съпругът й отишли при
свидетелката, за да обсъдят случилото се. Ищцата бил в шок. Цялата треперела.
Не можела да обясни какво се случва и защо. След задържането й нещата не се
възстановили, защото продължило. В целия период изобщо не било спокойно.
Започнали да разглеждат договорът за екстрадиция, за да разберат какви са
рисковете. Периодът на неяснота продължил от 30 ноември до 20 юли. В този
период свидетелката непрекъснато се виждала с Г., тъй като разбрали, че няма да
има защита по съдебен ред и решили, че това трябва да се сведе до знанието на
обществото чрез медиите. Г. била в постоянен стрес, а от това не можела да спи.
Започнала да яде повече. Преди това била стройно и чаровно момиче – спортистка.
Взимала сънотворни, антидепресанти. Постоянно плачела. Давала децата си при
родителите си, за да не разбира. Променила се физически и психически. Напълняла
30 килограма. Погледът й помръкнал. Водела и децата на психотерапевти, защото
имали проблечи в училище – подмятания от страна на родители и деца. Г. се
притеснявала, че това ще стигне до знанието на децата. От постоянния страх, че
ако започне работа може да й се случи нещо, не можела да си намери работа вече
шест години. След първото й задържане разказала какво е в ареста. В килията
всичко било ужасно мръсно, хлебарки вървяли и я било страх да не се зарази от
нео. Имало място за други жени и тя имала притеснения за това, че може да са
осъдени или да бъдат съдени за убийства. Изпитвала страх от това да не бъде
задържана, затова не пътувала извън България, тъй като делото още не било
приключило в САЩ. Съпругът на Г. и децата ходели сами на почивка в Гърция, а тя
не смеела да пътува с тях. Към настоящия момент живеели в Белгия, тъй като
мъжът на ищцата приел работа там. Тя била домакиня и се грижела за децата.
Свидетелката установява, че при едно връщане в страната за празници станал
известен случая със Ж.. Г. посветила цялото си
време на него. Отново била по медиите. Давала интервюта. Била много
развълнувана и отдадена на това да помогне на всяка цена с всичко, каквото може
на Ж.. След наказателното производство нямала никакво самочувствие. Преди била
упорита и амбициозна, но сега нямало нищо от това. Отношението й към държавата
и институциите се променило, защото нямала доверие в съдебната система.
В показанията си свидетелят В.установява,
че познава Г. от дете, тъй като заедно с дъщеря му представлявали националния
отбор по фехтовка. Била много упорит човек, с много силна воля, със силно
развито чувство за справедливост. Дълго време бил прекъснал връзките си с Г.,
но през лятото на 2013 г., тъй като работел като наказателен адвокат, разбрал
от медиите, че тя е в ареста на Г.М. Д.. След 17 години я видял, но я познал
само по очите. Била много слаба, много изнервена, изтощена, притеснена. Това
било второто й задържане. Говорили около час и половина и с изненада разбрал,
че има трима упълномощени защитници, но не била подадена молба за изменение на
мярката за неотклонение. Свидетелят се ангажирал с това. Подал молба в петък, а
във вторник била освободена. От този момента започнали отново контактите с нея.
От нея разбрал за условията в ареста.
Били отвратителни. Не била яла нищо там. Постоянно се притеснявала за
децата си, за нея, за съдбата си. След освобождаването й отишли заедно със
съпруга и децата й в МакДоналдс, но тя била като „пружина“. Тревожела се какво
й предстои. По съвет на свидетеля Г. посетила лекар психиатър и започнала да
приема лекарства. Не можела да спи. Имала проблеми с т.нар. популярност.
Медиите гърмяли. Говорело се за нейния случай. Проблемите се отразили и на децата им като се
наложило и те да посетят специалист. Г. се притеснявала да не я екстрадират.
Притеснението й било, че ако процесът в Америка приключи с присъда, тя би била
доста сериозна. Една година след освобождаването й, не смеела да напуска
пределите на България, тъй като се притеснявала да няма европейска заповед за
задържането й и да я екстрадират в САЩ. Не можела да си намери работа, тъй като
имала щемпел „Г. Ч.“. Драстично напълняла. Ангажирала се при сходни случаи.
Ходела да помага. Смятала, че е предадена от държавата. На съдебните заседания Г.
била силно разстроена до припадък.
Тягостно й било да я водят с белезници. В този период непрекъснато
плачела. Поуспокоила се след като минали
около две години. В момента не живеела в България, но не била забравила
преживяното.
В показанията си свидетелката С.
установява, че познава Г. Ч. от времето, когато били фехтовачки. Разбрала, че Г.
е задържана едва след като това било по-трайно. След този момент имали
постоянен контакт. Свидетелката се виждала с мъжа й, за да може да получава
информация за нея. Изненадана била от това, че казвали, че е организатор на
престъпна група. Била при освобождаването на Г. от ареста, както и на всички
дела. Направили медийна кампания, за да бъде показано на обществото, че тя не е
организатор на престъпна група. Г. изглеждала измъчена. Имала прозрачен поглед,
в който нямало чувства, поглед на човек, който е напълно отчаян и не вярва, че
нещо хубаво ще се случи. Била изтощена, с вдлъбнати бузи, абсолютно бяло и
прозрачно лице, с мазна коса. Изглеждала като захабен човек.При освобождаването
й, свидетелката видяла радостта й, която не била пълна, тъй като не знаела
какво ще се случи. Най – голямата й радост била да прегърне децата си.
Тревожела се всички тези медийни изяви, да не се отразят на децата й. Г. била с
разклатено психическо състояние. Не можела да седи спокойно. Клатела се, ръцете
й треперели, гласът й треперел. Понякога си губела мисълта. Свидетелката
заявява, че Г. имала укор към прокуратурата, защото съдът бил постановил, че
отказва екстрадицията, а това беше обжалвано от прокуратурата. Г. преди била
слаба, а сега визуално била около 130 кг., което се отразило на самочувствието
й като жена. След освобождаването си ходила на психолог. Сега не била човека,
който свидетелката познавала преди. Не работела, защото именно заради работата
й станали тези неща. Страхувала се да пътува в чужбина на почивка със
семейството си.
От заключението на
съдебно-психологичната експертиза се установява, че в психологичен план
състоянието на Г.И. П.-Ч.по време на производството по НЧХД № 587/2013 г. по
описа на СГС, 30 състав и след приключването му се характеризира с
преживяването на интензивни и трайни негативни емоции и психосоматичен
дискомфорт, довели до дистрес. Понастящем се установявала намалена социална
активност, обезвереност и песимистични нагласи, психосоматичен дискомфорт,
недоверие към институциите, нежелание да се връща в България. Вещото лице
посочва, че обстоятелството, че случаят е станал широко известен в обществото
се е отразило двуяко върху нагласите и преживяванията на ищцата, като
популярността е била нежелана от нея и понастоящем не желае да се връща към
този период от живота си. Установява се, че свързаното с воденото производство
психично страдание при ищцата е продължително, обуславя накърняване на
себеоценката и усещането за Ад ефективност, както и има негативно отражение
върху много страни на психомеоционалното й функциониране. В отрицателна насока
били променени и нагласите й спрямо държавните институции. Вещото лице заявява,
че в личностов аспект свързаните със започналото спрямо Г. Ч. през 2013 г.
производство и арест преживявания са с висок стресогенен потенциал и са довели
до значителна загуба на психоемоционална енергия, което е намалило общата й
адаптивност. Вещото лице заявява, че може да се направи извод и за значим спад
на нейната удовлетвореност от взаимоотношенията й с другите и за социално
оттегляне. Посочва, че състоянието на субективен дистрес се отразява върху
цялостното биопсихосоциално функциониране, като увеличава уязвимостта спрямо
възникването или влошаването на психосоматичния кръг.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от задържане
под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са
били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички
други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември
1950 г. Държавата отговаря и в случаите, когато със задържането са нарушени
правата на задържаното лице, предвидени в чл. 5, §2-4 от Конвенцията (т. 2). Пасивно
легитимирана да отговаря предявения иск е П.НА Р.Б. (Тълкувателно решение № 5/2013
г. на ОСГК на ВКС)
Основателността
на предявения иск се предпоставя от това
по делото да се установи, че по отношение на ищцата е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, която е отменена. С исковата молба са
въведени твърдения, че ищцата е задържана три пъти във връзка с искане за
нейната екстрадиция, като се поддържа, че и в трите случая искането е
незаконно. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Закон за екстрадицията и
европейската заповед за арест екстрадиция е предаване на лице, намиращо се на
територията на една държава, срещу което е образувано наказателно производство
в друга държава. В чл. 13 от ЗЕЕЗА е предвидена възможност за временно
задържане на лицето и преди изпращането на молба за екстрадиция, като в срок от
72 часа се внася искане до съответния окръжен съд за определяне на мярка за
процесуална принуда, което се разглежда по реда на чл. 64, ал. 3 и 5 от
Наказателно-процесуалния кодекс. От
събраните по делото доказателства се установява, че Г.И.П. е задържана на
30.11.2012 г. със заповед на служител в МВР, като на следващия ден е задържана
с постановление на прокурор от ВКП на основание чл. 13, ал. 5 от ЗЕЕЗА и
мярката за процесуална принуда е разгледана по предвидения в закона ред и е
определена мярка за неотклонение „парична гаранция“. В конкретния случай, не е
налице основание гражданския съд да се произнася по законността на полицейското
задържане, тъй като то представлява индивидуален административен акт и
съответно няма данни за неговото обжалване, а дори и заповедта за задържане да
е отменена, то отговорността за вреди следва да бъде разглеждана по реда на чл.
1 от ЗОДОВ, а не в рамките на настоящото производство. Преценката на това дали
при първото задържане, постановено от прокурор при ВКП на 01.12.2012 г., е
налице основание, предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ следва да бъде
направено въз основа на това дали актът, с който е постановено задържането е
отменен. На първо място, възможността за задържане е предвидена в ЗЕЕЗА, като
не са ангажирани доказателства това задържане да е отменено. Задържането по чл.
13, ал. 5 от ЗЕЕЗА има за цел да бъде осигурено участието на лицето, по
отношение на което предстои да бъде направено искане за екстрадиция, в
производството, както и да гарантира предаването му на молещата държава при
постановяване на такова решение. Предвидената в закона процедура не противоречи
на разпоредбата на чл. 5, §1 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека, тъй като се предвижда като изключение възможността едно лице да бъде
лишено от свобода, когато против него се предприемат действия по неговото екстрадиране
(б. f). Ищцата е била задържана с цел
мярката за процесуална принуда да бъде разгледана от съд при спазване на
предвидените в процесуалния закон правила. Установява се, че в производството
по чнд № № 5799/2012 г. по описа на СГС, 24 състав Г. Ч. е освободена незабавно
след внасяне на определената парична гаранция.
По
същите съображения не налице и незаконно задържане на ищцата на 31.01.2013 г.,
постановено от прокурор при ВКП на основание чл. 14, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Съгласно
този законов текст след получаване на молба за екстрадиция Върховната
касационна прокуратура задържа лицето за срок до 72 часа, включително и когато
срокът на временното задържане, определен от съда по реда на чл. 13, ал. 7, е
изтекъл или е взета друга мярка, която осигурява участието на лицето в
производството по екстрадиция. Отново по делото не се установява задържането да
е отменено като незаконосъобразно и съответно са налице доказателства, че в
рамките на законоустановения срок искането за определяне на мярка за
процесуална принуда е внесено в Софийски градски съд и е определена мярка за
неотклонение парична гаранция.
При двете
задържания на ищцата по чл. 13 и чл. 14 от ЗЕЕЗА не е налице и нарушение на чл.
5, §1, б. f от Европейската конвенция за
правата на човека, тъй като дори да не е подадена формално молба за
екстрадиране и дори да са направени само запитвания, са налице предприети
„действия“ по смисъла на разпоредбата (Решение Х срещу Швейцария № 9012/80.
Съгласно
разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА съдът постановява решение, с което
допуска или отказва екстрадиция, като във всички случаи, когато постановява
решение, с което допуска екстрадицията, съдът взема мярка за неотклонение
задържане под стража по отношение на исканото лице до фактическото му предаване на молещата държава. От събраните по
делото доказателства се установява, че на 08.05.2013 г. състав на Софийски
градски съд е постановил решение, с което е допусната екстрадиция на Г.И. П.-Ч.и
едновременно с това тя е задържана до предаването й на молещата държава. В
конкретния случай, обаче, не е налице основание за ангажиране на отговорността
на държавата за вреди при условията на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, тъй като
постановеното задържане на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА не е отменено като
незаконосъобразно. Действително с Решение от 25.07.2013 г. по внчд № 492/2013
г. по описа на Софийски апелативен съд взетата мярка за неотклонение (парична
гаранция) е отменена, но отмяната е постановена поради десезиране на българския
съд от страна на молещата държава, като молбата за екстрадиция е оттеглена. Не
е налице основание да се прецени, че е налице отмяна на мярката за неотклонение
„задържане под стража“ с определение от 02.07.2013 г., тъй като в конкретния
случай, съдът е разгледал и уважил искане за изменението й по реда на чл. 270
от НПК. Не е налице и нарушение на чл. 5, §1, б. f от Европейската конвенция за правата на човека, доколкото задържането на
ищцата е постановено в рамките на процедура по екстрадиция, по която е
постановено решение, с което искането на молещата държава е уважено.
Задържането е било с цел фактическото й предаване на САЩ за провеждане на
наказателно преследване. Продължителността на задържането и неговото
съответствие със стандартите, установени от конвенцията, следва да се преценява
въз основа на конкретните факти. След постановяване на решението за екстрадиция
ищцата е упражнила правото си да го обжалва, като с оглед преценката на
неговата законосъобразност е направила искане за събиране на допълнително
доказателства. В хода на производството по обжалване и при продължаване на
процедурата, по нейно искане, мярката за неотклонение е била изменена, като
съдът е преценил, че не са налице основания за продължаване на срока за
задържане. В този смисъл, на ищцата е била предоставена възможност съдът да
преразгледа въпроса за нейното продължаващо задържане, като тя е била
освободена незабавно. Следователно държавата е осигурила на ищцата достатъчно
гаранции задържането й да има продължителност, която съответства както на целта
на процедурата по екстрадиция, така също и на нейния интерес.
Предвид
на изложеното и доколкото в исковата молба не са въведени други твърдения за
незаконност на действията на правозащитните органи, то настоящият съдебен
състав намира, че не е налице основанието предвидено в чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на българската държава за вреди, причинени на
ищцата (които са безспорно установени). В този смисъл, предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.И. П. – Ч., ЕГН-**********,*** против
П.НА Р.Б. иск с правно основание чл.
2, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за
заплащане на сумата от 375 000 лева
– представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от които 75 000
лева – неимуществени вреди от незаконно задържане на 30.11.2012 г. с
постановление на прокурор при ВКП и производство по нчд № 5799/2012 г. по описа
на СГС, 24 състав и 300000 лева – неимуществени вреди от незаконно задържане на
31.01.2013 г. и на 08.05.2013 г. във връзка с производство по нчд № 587/2013 г.
по описа на СГС, 30 състав като
неоснователен.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: