№ 8
гр. ЛЕВСКИ , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четиринадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
Секретар:Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20204410100513 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал.1 във връзка с чл. 439
ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че пред ЧСИ В.С. с рег. № 906 е
образувано изпълнително дело № 20199060401235, което е прекратено с изх.
№ 7257/29.06.2020 г. с постановление за прекратяване на изпълнителното
дело с № 71/29.06.2020 г. Твърди се, че взискател по изпълнителното дело е
Н. М. и същото е образувано във връзка с цесията от 28.11.2012 г., по която
М. е образувала срещу В.Н.Н. изпълнително дело № 20084/2013 г. пред СИС
при ПлРС. Твърди се, че през 2017 г. ответницата е предявила Павлов иск
срещу ищеца, въпреки, че изпълнителното дело е прекратено. Твърди се, че в
постановлението на ЧСИ В.С. се сочи, че и.д. му е било прехвърлено, че бил
проверил книжата и с молба вх. № 336/15.09.2016 г. взискателката М. била
поискала „последното изпълнително действие“. Твърди се, че първото
поискано по изпълнителното дело, което е образувано през 2013 г. е това
„последно действие“, което е поискано 2016 г. – т.е. след като
изпълнителното дело вече е било прекратено.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че В. Н.Н. не дължи на Н.Х.М.-И. сумите по цесията от 28.11.2012 г., поради
1
погасяване по давност на принудителното изпълнение на вземането, за
събиране на което е било образувано изпълнително дело № 20199060401235,
а преди него е било образувано изпълнително дело № 20084/2013 г. на СИС
при ПлРС.
Претендират се направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответницата по предявения иск
е представила отговор на исковата молба и е изразила становище, че
предявеният иск е недопустим, тъй като спорът между страните е решен с
влязъл в сила съдебен акт и не може между същите страни да бъде повдиган
въпрос, обхванат от силата на присъденото нещо на вече постановени
съдебни актове, които са влезли в законна сила и чиито мотиви са
задължителни за страните и съда. Изразява становище, че следва делото да
бъде прекратено, тъй като процесната цесия е била предмет на задълбочено
обследване по гр.д. 5343 по описа на ПлРС и на въззивното решение на ОС
Габрово. Претендират се направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
По направеното възражение от ответната страна за недопустимост на
иска, поради наличие на влязло в сила решение и сила на пресъдено нещо по
твърденията на ищеца, че вземането е погасено по давност, съдът приема, че
същото е неоснователно със следните аргументи: Видно от представените
копия от решения на ПлРС /л. 123-128 от делото/ и на Габровски окръжен съд
/л.129-133 от делото/ е, че предявеният иск е с правно основание чл. 26 ал.2
от ЗЗД, като съдът е приел, че ищецът твърди, че сключения между Н.М.-И. и
*** ООД договор за цесия от 28.11.2012 г. е нищожен поради липса на
предмет и с твърдение, че вземането към момента на извършване на цесията е
било погасено по давност. Видно от постановените съдебни актове на първата
и въззивна инстанция е, че в същите е обсъждан въпроса дали към момента на
сключване на договора за цесия от 28.11.2012 г. вземането е било погасено по
давност и в решаващите си мотиви ПлРС и Габровски ОС са приели, че към
онзи момент вземането не е било погасено по давност. На стр. 5 от решението
на ПлРС /л. 127 от настоящото дело/ в края на първия абзац е посочено
следното „Договорът за цесия е сключен на 28.11.2012 г., т.е. към тази дата
2
вземането не е било погасено по давност, поради което и не е налице
твърдяната нищожност на договора за цесия.“ В същия смисъл са и
изложените мотиви на въззивната инстанция /л. 132 от настоящото дело/, като
същата в края на първи абзац и началото на втори абзац е изложила следното:
"…Предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само
съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната
действителност. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. По делото са представени
доказателства, че не е изтекла погасителната давност на задълженията по
процесните записи на заповед.“. Въззивната инстанция /ОС Габрово/ с
решение № 191/05.10.2016 г. по в.гр.д. 210/2016 г. е потвърдила решение №
558 от 08.04.2016 г. по гр.д. 5343 по описа на 2015 г. на Районен съд П.. Макар
и върху представения препис да няма изрично отбелязване, че решението е
влязло в сила, видно от самото решение е, че същото не подлежи на
касационно обжалване и съгласно разпоредбата на чл. 296 т.1 от ГПК,
съгласно която в сила „влизат решенията, които не подлежат на обжалване“,
решението на ОС Габрово е влязло в законна сила от деня на постановяването
му – 05.10.2016 г.
В настоящото производство съдът е приел, че е предявен иск с правно
основание чл. 124 ал.1 във връзка с чл. 439 ал.1 от ГПК и съгласно
разпоредбата на чл. 439 ал.2 от ГПК „искът на длъжника може да се основава
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание“. Макар и да
няма изрично посочено от ищеца, че твърдението му за изтекла погасителна
давност на вземането предмет на петте изпълнителни листа, касае периода
след прехвърляне на вземането на ответницата М., от съдържанието на
исковата молба в която е заявено искане съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че В. Н.Н. не дължи на Н.Х.М.-И. сумите по
цесията от 28.11.2012 г., поради погасяване по давност на принудителното
изпълнение на вземането, за събиране на което е било образувано
изпълнително дело № 20199060401235, а преди него е било образувано
изпълнително дело № 20084/2013 г. на СИС при ПлРС и с оглед страните в
изпълнителното производство, съдът приема, че предмет на настоящия спор е
дали вземането след 28.11.2012 г. е погасено по давност.
3
От изложеното по-горе е видно, че макар страните по двете дела – това
по гр.д. 5343/2015 на ПлРС, продължило пред втората инстанция - ГОС като
в.гр.д. 210/2016 г. и настоящото дело гр.д. 513/2020 г. да са идентични – ищец
В. Н. Н. и ответник Н.Х.М.-И., то същите имат различен предмет. Първото от
делата /по което има влязъл в сила съдебен акт е с правно основание чл. 26
ал.2 от ЗЗД и Н. се позовава на нищожност на сключения между Н.М.-И. и
*** ООД договор за цесия от 28.11.2012 г., поради липса на предмет, с
твърдение, че вземането към момента на извършване на цесията е било
погасено по давност. Настоящото дело е с предмет да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи сумите по цесията от 28.11.2012 г., поради
погасяване по давност на принудителното изпълнение на вземането, за
събиране на което е било образувано изпълнително дело № 20199060401235,
а преди него е било образувано изпълнително дело № 20084/2013 г. на СИС
при ПлРС – т.е. съдът приема, че е сезиран с прогласяване на настъпила
давност след периода за който ПлРС и ГОС са се произнесли, а именно след
28.11.2012г.
Предвид изложеното, съдът приема, че не е налице съвпадение в
основанието и петитума на двете производства, различен е и твърденият
период.
В срока за произнасяне в РС Левски е постъпило писмо от Апелативен
съд гр. Велико Търново в отговор на направено запитване по настоящото дело
дали по гр.д. 9570/2017 г. на РС П. има направено възражение от ответника В.
Н. Н. за изтекла погасителна давност на вземането. Запитването е направено,
тъй като към онзи момент от АС В. Търново е уведомен РС Левски, че делото
е изпратено на ВКС, поради което не може да бъде изпратено на РС Левски.
Макар и постъпилото писмо в срока за произнасяне да не е прието като
доказателство по делото, тъй като по делото има направено възражение по
допустимостта на спора и с оглед предотвратяване на постановяване на
решения по един и същи спор от различни съдилища и по различни дела,
съдията докладчик извърши служебна справка по постановените съдебни
актове, които са публикувани чрез интернет страницата на ВСС в създадения
„Централизиран уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове“
/ЦУБИПСА/ и установи, че гр.д. 9570 /2017 г. е било образувано от РС П. по
предявен иск с правно основание чл. 135 ал.1 във връзка с ал. 2 от ЗЗД. Макар
4
публикуваното решение да съдържа само инициали на страните, от
съдържанието на решението /изложените факти и посочените инициали/ става
ясно, че делото е образувано срещу ищеца по настоящото дело. Това, че В. Н.
Н. е страна по гр.д. 9570/2017 г. се заявява и от самия него в исковата молба
по настоящото дело /на л. 4 от делото/ - като е посочил номера на делото и че
е предявен „Павлов иск“ срещу него. В мотивите на решението на ПлРС е
посочено, че ответника В.Н. е направил възражение за погасяване на
вземанията на ищеца по давност, а още в началото на мотивите е посочено, че
ищеца твърди, че вземанията на ищеца Н.Х.И против В.Н.Н. са придобити на
основание договор за продажба на вземане от 28.11.2012 г. и са по 5 бр.
изпълнителни листи, като посочените дати на издаване на изпълнителните
листи, номерата на делата по които са издадени и сумите за които са издадени
са напълно идентични с тези – предмет на настоящия спор. Макар съдът в
мотивите си да е посочил, че вземането не е погасено по давност, то е
отбелязал, че в производството по чл. 135 от ЗЗД страната поискала отмяната
по чл. 135 от ЗЗД има за задача да установи само качеството си на кредитор,
като материална предпоставка, както и че вземането може да не е изискуемо
или ликвидно. В диспозитива на решението няма произнасяне във връзка със
заявената за настъпила „погасителна давност“. Съдът се запозна и с
публикуваното в „ЦУБИПСА“ съдебно решение № 28/22.01.2020 г. на
въззивната инстанция – на ОС Русе постановено по в.гр.д. 487/2019 г. Видно
от същото решение е, че делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
В.Н.Н. против решението на РС П. по гр.д. 9570/2017 г. В мотивите на
постановеното решение ОС Русе приема, че „въведените от ответника
възражения за погасяване по давност не могат да бъдат обсъждани в това
производство, както и че същите могат да бъдат съобразени от състава на
съда само, ако вземанията на ищеца са отречени с влязло в сила решение,
каквото обаче не е представено. В диспозитива и на това решение няма
произнасяне по твърдяната за настъпила „погасителна давност“. Съдът се
запозна и с публикуваното на интернет страницата на ВКС определение №
503/29.12.20202 г. IVг.о. по ч.гр.д. 3269/20 г., от което се установява, че
производството е образувано по подадена частна жалба от В.Н.Н. срещу
разпореждане на ВтАС, с което е върната на основание чл. 286 ал.1 т.2 от
ГПК частна касационна жалба подадена от В.Н.Н. От мотивите на
определението става ясно, че с разпореждане от 03.06.2020 г. по в.гр.д.
5
487/2019 г. на РОС е върната касационната жалба подадена от В.Н.Н. против
решението на РОС по в.гр.д. 487/2019 г., което връщане е обжалвано пред
ВтАС, че с определение ВтАС по в.ч.гр.д. № 174/20 г. е потвърдено
разпореждането на РОС по в.гр.д. 487/2019 г. за връщане на жалбата и срещу
определението на ВтАС В.Н.Н. е подал частна касационна жалба на 7.08.20 г.
Установява се също така, че след като ВтАС е установил нередовности на
касационната жалба е оставил без движение същата и е дал указания и срок за
отстраняването им. Поради неотстраняване в срок на нередовностите
частната касационна жалба е върната и с определение ВКС е потвърдил
разпореждането на ВтАС, с което е върната частната касационна жалба.
Определението е окончателно. От тук и извода, че решението на РОС по
в.гр.д. 487/2019 г. с което е потвърдено решението на ПлРС по гр.д.9570/2017
г., както и решението на ПлРС по гр.д. 9570/2017 г. са влезли в законна сила.
Видно от изложеното по-горе е, че във връзка с твърденията на В. Н. Н.,
че вземанията на ответницата след придобиването им с договора за цесия от
28.11.2012 г. са погасени, по давност, няма постановен влязъл в сила съдебен
акт.
Районен съд Левски, като съобрази, че са налице процесуалните
предпоставки за разглеждане на предявения иск и липсват процесуални
пречки за същото, приема, че предявения иск е допустим.
По основателността на предявения иск, съдът приема следното:
Видно от представеното от ЧСИ В.С. с рег. № 906 на КЧСИ, с район на
действие ОС П. копие от изпълнително дело № 20199060401235 е че същото
съдържа в себе си първоначално образуваното изпълнително дело №
20084/2013 на ДСИ при СИС при РС Плевен, тъй като същото е изпратено на
ЧСИ В.С. за продължаване на действията по искане на взискателя Н.Х.М.-И.
с молба депозирана пред ДСИ /л. 334 от изпълнителното дело/, като делото е
получено от ЧСИ В.С. с вх. № 12785/14.10.2019 г. и е продължило под №
20199060401235 /вино от поставените печати от ЧСИ върху молбата/.
Към изпълнителното дело е приложена молбата на Н.Х.М.-И. от *** до
ДСИ при СИС при РС Плевен срещу В. Н. Н., в която се заявява, че на Н. Х.
М. по силата на договор за продажба на вземане от 28.11.2012 г. са
6
прехвърлени и същата е придобила вземанията на *** ООД по 5 броя
изпълнителни листове, издадени по ч.гр.д. 12/2006 г., ч.гр.д. 22/2006 г., ч.гр.д.
23/2006 г. и ч.гр.д. 27/2006 г. – всички на РС Плевен, по силата на които ЕТ
„*** представляван от Р.В.Н. и В. Н. Н. солидарно са осъдени да заплатят
следните суми:
- по изпълнителен лист от 09.01.2006 г. издаден по ч.гр.д. № 12/2006 г.
по описа на ПРС за сумата от 5768,75 лв., представляваща неплатена
главница по запис на заповед, издаден на 12.10.2004 г. в ***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на молбата –
04.01.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 115,38 лв. –
представляваща направени по делото разноски.
- по изпълнителен лист от 08.02.2006 г. издаден по ч.гр.д. № 22/2006 г.
по описа на ПРС за сумата от 5768,75 лв., представляваща неплатена
главница по запис на заповед, издаден на 12.10.2004 г. в ***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на молбата –
04.01.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 115,38 лв. –
представляваща направени по делото разноски.
- по изпълнителен лист от 08.02.2006 г. издаден по ч.гр.д. № 23/2006 г.
по описа на ПРС за сумата от 5768,75 лв., представляваща неплатена
главница по запис на заповед, издаден на 12.10.2004 г. в ***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на молбата –
04.01.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 115,38 лв. –
представляваща направени по делото разноски.
- по изпълнителен лист от 23.01.2006 г. издаден по ч.гр.д. № 26/2006 г.
по описа на ПРС за сумата от 5768,75 лв., представляваща неплатена
главница по запис на заповед, издаден на 12.10.2004 г. в ***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на молбата –
04.01.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 118,38 лв. –
представляваща направени по делото разноски.
- и по изпълнителен лист от 23.01.2006 г. издаден по ч.гр.д. № 27/2006 г.
по описа на ПРС за сумата от 5768,75 лв., представляваща неплатена
главница по запис на заповед, издаден на 12.10.2004 г. в ***, ведно със
7
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на молбата –
04.01.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 118,38 лв. –
представляваща направени по делото разноски.
В молбата е заявено, че срещу Едноличния търговец се провежда
производство по несъстоятелност и е направено искане да се образува
изпълнително производство само срещу В. Н. Н..
Към молбата /л. 2-4 от изпълнителното дело/ е приложен договора за
продажба на вземане /цесия/ от 28.11.2012 г. сключен между *** ООД и
Н.Х.М.-И., с който вземанията по посочените в молбата 5 бр. изпълнителни
листове /подробно описани по-горе/ са прехвърлени на Н.Х.М.-И. и по
отношение на който договор с решение на РС Плевен по гр.д. 5343/2015 г,
потвърдено с решение на ОС Габрово по в.гр.д. 210/2016 г. /влезли в сила и
приложени на л. 123-133 от настоящото гр.д./ е отхвърлен предявения от В. Н.
Н. иск с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността
му поради липса на предмет, като неоснователен и недоказан.
С молбата на М.-И. депозирана пред ДСИ при РС Плевен за образуване
на изпълнителното дело са представени и посочените в молбата 5 броя
изпълнителни листа /приложени на л. 7-11 от изпълнителното дело/.
Както бе посочено по-горе в мотивите на постановеното решение на
ПлРС по гр.д. 5343/2015 г. съдът е приел, че към момента на придобиване на
вземанията от М.-И. по петте изпълнителни листи – на 28.11.2012 г.,
погасителната давност по отношение на тези вземания не е била изтекла. В
същите мотиви /стр. 127 от настоящото дело/, съдът е приел, че последната
погасителна давност преди прехвърляне на вземанията е започнала да тече на
25.10.2012 г.
Видно от посочената по-горе молба за образуване на изпълнително
производство по отношение на ответника пред ДСИ при СИС при РС Плевен
е, че същата е подадена с вх. № 517/17.05.2013 г. /видно от сложения печат/ и
със същата са поискани конкретни изпълнителни действия – налагане на
запори върху банкови сметки, както и налагане на възбрани върху недвижими
имоти собственост на длъжника, като към молбата са представени копия от
нотариални актове. Посочени са способи на изпълнение - продажби на
8
движими вещи и на недвижими имоти.
Предвид изложеното, съдът приема, че с подаване на молбата с вх. №
517/17.05.2013 г., с която е поискано образуването на изпълнителното дело и
са поискани конкретни изпълнителни действия, започналата да тече на
25.10.2012 г. погасителна давност е прекъсната.
Считано от образуване на изпълнителното дело от ДСИ при СИС при
РС Плевен – 04.06.2013 г. е спряла да тече погасителната давност съгласно
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр.д. № 3/80 г. на Пленума на ВС, с
което е прието, че „погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането“. Погасителната давност е започнала отново да тече на 26.06.2015
г. датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2 на ВКС по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, с което е възприето обратното.
Видно от представеното копие от изпълнително дело е, че на
20.11.2014 г. Н.Х.М.-И. е подала молба до ДСИ при РС Плевен с вх. № 489
/приложена на л. 162 от изп. дело/, с която М. – Иванова е представила
документ за внесена д.т. и е поискала да бъде наложен запор на дружествени
дялове на длъжника В. Н. Н. в *** ООД. Върху молбата е поставена
резолюция с дата 25.11.2014 г. с разпореждане „Да се изпрати запорно
съобщение до АВ-ТР за налагане на запор върху др. дял.“ – т.е. на 20.11.2014
г. е поискано извършването на ново конкретно изпълнително действие и
такова е предприето на 25.11.2014 г. На л. 163 от изпълнителното дело е
приложена разпечатка за общ статус - запор върху дружествен дял, а на л. 164
от изп. дело е приложено изпратеното запорно съобщение до Агенция по
вписванията – Търговски регистър Плевен, видно от което е, че същото
изпратено на 27.11.2014 г. от СИС при РС Плевен и е получено в АВ ТР на
28.11.2014 г..
Към момента на постановяване на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. изпълнителното дело не е
прекратено и към този момент не са изтекли 2 години от последното
предприето изпълнително действие, поради което нова погасителна давност е
започнала да тече по отношение на вземанията по петте изпълнителни листа
от 26.06.2015 г.
9
От изпълнителното дело - приложено към настоящото, се установява
също, че на 15.09.2016 г. взискателя Н.Х.М.-И. е поискала да бъде наложен
запор на банковите сметки на длъжника по изпълнителното дело – В. Н. Н. –
молба с вх. № 336/15.09.2016 г.
С подаването на 15.09.2016 г. на това искане за извършване на
конкретни изпълнителни действия е прекъсната давността, която е започнала
да тече на 26.06.2015 г. и от 15.09.2016 г. е започнала да тече нова
погасителна давност.
На л. 334 от изпълнителното дело е приложена молба от Н.Х.М.-И. с вх.
№ 3761/04.10.2019 г. до ДСИ при РС Плевен, с която същата е поискала
изпълнително дело № 20134430420084/13 г. по описа на СИС при РС Плевен,
образувано срещу В. Н. Н. да бъде продължено от ЧСИ – В.С. с рег. № 906,
район на действие Окръжен съд Плевен. Върху молбата има поставена
резолюция „Да“ от 04.10.2019 г. и положени печати на ЧСИ В.С. за входящ №
12785/14.10.2019 г. и за образуване на изпълнително дело № 20199060401235
с дата 14.10.2019 г. На следващия лист от изпълнителното дело е приложено
писмото, с което ДСИ при РС Плевен е изпратил на ЧСИ В.С. молбата на М.-
И. и висящото и.д. № 20134430420084 по описа на СИС при РС Плевен за
продължаване на изпълнителното производство, което е сторено на
07.10.2019 г. с изх. № 6817.
Към изпълнителното дело на л. 337 е приложено и постановление за
прекратяване на изпълнително дело, видно от което е, че на 29.06.2020 г. ЧСИ
В.С. е констатирал, че изпълнително дело № 20199060401235 преместено в
кантората за продължаване на изпълнителните действия на 14.10.2019 г. и
след като прегледал книжата по прехвърленото изпълнително дело,
установил, че в периода 15.09.2016 г. /датата на последното поискано
изпълнително действие – съгласно молба с вх. № 336/15.09.2016 г./ -
15.09.2018 г., а и дълъг период след това не са поискани от взискателя
изпълнителни действия, поради което е приел, че по делото е настъпила
перемпция и е прекратил изпълнително дело № 20199060401235 на основание
чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. Съобщения за прекратяване на изпълнителното дело
са връчени на взискателя и длъжника по пощата с писмо с обратна разписка и
копия от същите са приложени на л. 335 и л. 336 от изпълнителното дело.
10
На л. 107 от настоящото дело е представено от ищеца копие от покана
за доброволно изпълнение изпратена му от ЧСИ В.С. с рег. № 906, район на
действие ОС Плевен с изх. № 10697/01.10.2020 г., от която се установява, че
същите изпълнителни листи, въз основа на които е било образувано
първоначалното изпълнително дело № 20134430420084/13 г. по описа на СИС
при РС Плевен с взискател Н.Х.М.-И. и длъжник В. Н. Н., продължено от
ЧСИ – В.С. с рег. № 906, район на действие Окръжен съд Плевен с № на
изпълнително дело 20199060401235 от 14.10.2019 г. – след прекратяването му
на 20.06.2020 г. са послужили за образуване на следващо изпълнително дело
№ 20209060400654 по описа на ЧСИ В.С. отново с взискател Н. Х. М. и
длъжник В. Н. Н. и по последно образуваното изпълнително дело №
20209060400654 е изпратена покана за доброволно изпълнение на 01.10.2020
г. до В. Н. Н., с която последния е уведомен за образуваното изпълнително
дело, за размера и основанието на задълженията по посочените изпълнителни
листи към 15.10.2020 г., поканен е доброволно да заплати задължението си в
двуседмичен срок от връчване на поканата и е уведомен В. Н., че се налага
запор на вземания по негови банкови сметки в „Първа Инвестиционна Банка“
АД, „Тексим Банк“ АД и „Юробанк България“ АД.
Предпоставки за уважаване на иска са ищецът да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, в което е издаден
изпълнителния лист, са настъпили факти, които погасяват дълга изцяло или
частично.
Видно от издадените 5 броя изпълнителни листи е, че същите са
издадени в производство по чл. 237 от ГПК /отм/ по ч.гр.д. 12/2006 г., ч.гр.д.
22/2006 г., ч.гр.д. 23/2006 г. и ч.гр.д. 27/2006 г. – всички на РС Плевен, по
силата на които ЕТ „*** представляван от Р.В.Н. и В. Н. Н. солидарно са
осъдени да заплатят на *** ООД *** следните суми: по изпълнителен лист от
09.01.2006 г. издаден по ч.гр.д. № 12/2006 г. по описа на ПРС сумата от
5768,75 лв., представляваща неплатена главница по запис на заповед, издаден
на 12.10.2004 г. в ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на молбата – 04.01.2006 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 115,38 лв. – представляваща направени по делото разноски;
по изпълнителен лист от 08.02.2006 г. издаден по ч.гр.д. № 22/2006 г. по описа
на ПРС за сумата от 5768,75 лв., представляваща неплатена главница по запис
11
на заповед, издаден на 12.10.2004 г. в ***, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на молбата – 04.01.2006 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 115,38 лв. – представляваща
направени по делото разноски; по изпълнителен лист от 08.02.2006 г. издаден
по ч.гр.д. № 23/2006 г. по описа на ПРС за сумата от 5768,75 лв.,
представляваща неплатена главница по запис на заповед, издаден на
12.10.2004 г. в ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на молбата – 04.01.2006 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 115,38 лв. – представляваща направени по делото разноски;
по изпълнителен лист от 23.01.2006 г. издаден по ч.гр.д. № 26/2006 г. по описа
на ПРС за сумата от 5768,75 лв., представляваща неплатена главница по запис
на заповед, издаден на 12.10.2004 г. в ***, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на молбата – 04.01.2006 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 118,38 лв. – представляваща
направени по делото разноски и по изпълнителен лист от 23.01.2006 г.
издаден по ч.гр.д. № 27/2006 г. по описа на ПРС за сумата от 5768,75 лв.,
представляваща неплатена главница по запис на заповед, издаден на
12.10.2004 г. в ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на молбата – 04.01.2006 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 118,38 лв. – представляваща направени по делото разноски.
С Договор за продажба на вземане цесия от 28.11.2012 г. *** ООД е
прехвърлило изцяло вземанията си по 5-те броя изпълнителни листи
/подробно описани по-горе/ на Н. Х. М..
С решение на РС Плевен по гр.д. 5343/2015 г. по иск с правно основание
чл. 26 ал.2 от ЗЗД в решаващите си мотиви, съдът е приел, че към момента на
прехвърляне на вземанията – 28.11.2012 г. от *** ООД на Н. Х. М. по 5-те
броя изпълнителни листи същите не са били погасени по давност, приел е че
последната дата от която е започнал да тече нова давност е била 25.10.2012 г.
и е отхвърлил предявения иск за прогласяване нищожността на договора за
цесия.
Тъй като вземанията по петте изпълнителни листа произтичат от запис
на заповед, същите се погасяват с изтичане на кратката тригодишна давност
на основание чл. 537 във връзка с чл. 531 от Търговския закон, но
12
предприемането на действия за принудително изпълнение прекъсва
давностния срок на основание чл. 117 ал.1 от ЗЗД. Новият давностен срок,
който започва да тече от датата на подаване на молбата, респ. от прекъсването
на давността отново е краткият тригодишен срок. В същия смисъл е решение
№ 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 943/2009 г., I т.о., ТК и т. 14 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК. Новият тригодишен давностен срок започва да тече от датата на
предприемане на действия за принудително изпълнение. Видно от
представените писмени доказателства – посочени по-горе, съдържащи се в
приложеното копие от изпълнителното дело, молбата на ответницата за
образуване на изпълнително производство, в която са направени първите
искания за извършване на действия по принудителното изпълнение е
подадена на 17.05.2013 г. Както бе посочено по-горе РС Плевен в решаващите
си мотиви по гр.д. 5343/2016 г. е приел, че към момента на придобиване на
вземанията от ответницата – 28.11.2012 г. същите не са погасени по давност и
последната погасителна давност преди тази дата е започнала да тече на
25.10.2012 г. Следователно с молбата на 17.05.2013 г. ответницата е
прекъснала започналата да тече на 25.10.2012 г. погасителна давност.
Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 3 от
18.11.1980 г. по гр.д. 3/80 г. на Пленума на ВС – Погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Това тълкуване е изоставено и е възприето
обратното с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК. До датата на приемане на тълкувателното решение, следва
да се прилага тълкувателното постановление, защото независимо, че горната
практика не представлява по същността си законодателна дейност, тя е
задължителна за съдилищата и прилагането на тълкувателното решение към
вече настъпили факти би застрашило правната сигурност. Следователно
давностният срок, който е започнал да тече от датата на предприемане на
първото действие по принудително изпълнение от страна на ответницата –
17.05.2013 г. се счита спрян до 26.05.2015 г. От тази дата до датата на
предприемане на следващото и последно действие на принудително
изпълнение – молба с искане за налагане на запор от 15.09.2016 г. са изтекли
15 месеца.
13
От 15.09.2016 г. е започнал да тече нов тригодишен давностен срок,
който към датата на подаване на исковата молба и към датата на
постановяване на настоящото решение е изтекъл.
Вземането на ответницата срещу поръчителя на издателя на запис на
заповед - ищеца, се погасява с изтичането на 3 годишна давност и когато
кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 във връзка с
чл. 237 б. „е“ от ГПК /отм/. Това е така, защото вземането не е установено със
съдебно решение, поради което не намира приложение разпоредбата на чл.
117 ал.2 от ЗЗД. При преценка за вида и продължителността на давностния
срок, с който се погасява определено задължение е от значение основанието
на възникване на претендираното вземане. В настоящия случай не се спори,
че основанието е запис на заповед, поради което при липса на установяване на
задълженията със съдебно решение, каквото не се твърди и за което липсват
данни по делото, вземанията се погасяват с кратката тригодишна давност,
независимо колко пъти е прекъсвана давността. Няма основание да се
приложи разпоредбата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД, защото тя не може да бъде
тълкувана чрез аналогия на правото. Същото разрешение е прието в Решение
№ 223/12.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 124/2010 г., II т.о., ТК, където съдът е
възприел становището, че след изтичане на прекъсване на тригодишен
давностен срок на основание чл. 116 б.“в“ от ЗЗД, започва да тече нов
тригодишен давностен срок. В същият смисъл са и изложените аргументи в т.
14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК.
Предвид изложеното и при съобразяване, че последното поискано
изпълнително действие по изпълнително дело № 20134430420084/13 г. по
описа на СИС при РС Плевен, продължено като изпълнително дело №
20199060401235 от ЧСИ В.С. – поискано на 15.09.2016 г., съдът приема, че
тригодишният давностен срок изтича на 15.09.2019 г. Както бе посочено и
по-горе ЧСИ В.С. е констатирал, че от 15.09.2016 г. до 15.09.2018, а и дълъг
период след този няма поискани други изпълнителни действия по
изпълнителното дело и на 29.06.2020 г. на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК е
прекратил изпълнителното дело.
Бе посочено също така, че в последствие е образувано ново
14
изпълнително дело отново при ЧСИ В.С. въз основа на същите изпълнителни
листи, като и.д. е с № 20209060400654 и е изпратена покана за доброволно
изпълнение на 01.10.2020 г. Въпреки, че по делото няма представени
доказателства кога е образувано новото изпълнително дело и дали с молбата
за образуването му са направени конкретни искания за изпълнителни
действия, съдът както посочи по-горе давностния срок по отношение на
вземанията по 5-те изпълнителни листа е изтекъл на 15.09.2019 г., поради
което дори да има последващи искания, по принцип годни да прекъснат
давността, когато същите са направени след изтичане на давността, то поради
изтичането й, няма как същата да бъде прекъсната.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите по
същия въпрос е посочено, че прекратяване и спиране на всяко съдебно
производство е възможно както по силата на закона /при което актът за
прекратяване има декларативен характер/, така и по изявление на органа,
който ръководи производството /при което актът за прекратяване има
конститутивен характер/. Последиците на акта са различни: когато
прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с
осъществяването на съответните правно релевантни факти, а когато
прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното
производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт.
Когато прекратяването е настъпило по силата на закона – чл. 433 ал.1 т.8 от
ГПК е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.
Бе посочено по-горе, че в настоящия случай последното поискано
изпълнително действие е направено на 15.09.2016 г. От тази дата няма
предприемани каквито и да било искания или валидни изпълнителни
15
действия, поради което прекратяването на изпълнителното дело е настъпило
по силата на закона на 15.09.2018 г. /както правилно е констатирал това ЧСИ
В.С. макар и в по-късен момент/, а вземанията по петте изпълнителни листа
са погасени в 3 годишен срок, считано от последното поискано действие на
15.09.2016 г., а именно на 15.09.2019 г. и всички последващи действия и
искания за събирането на тези вземания, са извършени по вземания, които са
били погасени по давност.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск по чл. 124 ал.1
във връзка с чл. 439 от ГПК е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
При този изход на делото се дължат в полза на ищеца на основание чл.
78 ал.1 от ГПК направените деловодни разноски. Съгласно приетото по т.1 в
мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК „само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване“, както и че „само когато е доказано извършването на разноски
в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. В
настоящото производство ищецът е направил искане за присъждане на
деловодни разноски, но по делото няма представени доказателства да е
извършил такива. Ищецът не е заплащал такса при завеждане на делото, тъй
като е направил искане и е освободен от заплащане на държавна такса. По
делото ищеца не се е явявал с адвокат, нито е представил доказателства да е
упълномощил такъв и да е заплащал адвокатско възнаграждение.
При това положение и при съобразяване задължителната за съдилищата
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, на ищеца не следва да бъдат
присъждани деловодни разноски по настоящото дело.
Тъй като по делото не е заплатена държавна такса от ищеца, поради
освобождаването му от заплащане на такава и с оглед изхода на делото,
следва да бъде осъдена ответницата да заплати в полза на РС Левски
държавна такса в размер на 1176,83 лв.
На основание изложеното, съдът
16
РЕШИ:
На основание чл. 124 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК признава
за установено по отношение на В. Н. Н., ЕГН ********** от *** *** ***
*** и Н. Х. М., ЕГН ********** от *** ***„Антим I“ № 22, ап.8, че
вземанията на взискателя Н. Х. М. по отношение на В. Н. Н., придобити
от Н. Х. М. от *** ООД с договор за продажба на вземане от 28.11.2012 г. по
пет броя изпълнителни листове, издадени по ч.гр.д. 12/2006 г., ч.гр.д.
22/2006 г., ч.гр.д. 23/2006 г., ч.гр.д. 26/2006 г. и ч.гр.д. 27/2006 г. – всички на
РС Плевен, по силата на които ЕТ „*** представляван от Р.В.Н. и В. Н. Н.
солидарно са осъдени да заплатят следните суми:
- по изпълнителен лист от 09.01.2006 г. издаден по ч.гр.д. № 12/2006
г. по описа на ПРС за сумата от 5768,75 лв., представляваща неплатена
главница по запис на заповед, издаден на 12.10.2004 г. в ***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на молбата –
04.01.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 115,38 лв. –
представляваща направени по делото разноски;
- по изпълнителен лист от 08.02.2006 г. издаден по ч.гр.д. № 22/2006
г. по описа на ПРС за сумата от 5768,75 лв., представляваща неплатена
главница по запис на заповед, издаден на 12.10.2004 г. в ***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на молбата –
04.01.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 115,38 лв. –
представляваща направени по делото разноски;
- по изпълнителен лист от 08.02.2006 г. издаден по ч.гр.д. № 23/2006
г. по описа на ПРС за сумата от 5768,75 лв., представляваща неплатена
главница по запис на заповед, издаден на 12.10.2004 г. в ***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на молбата –
04.01.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 115,38 лв. –
представляваща направени по делото разноски;
- по изпълнителен лист от 23.01.2006 г. издаден по ч.гр.д. № 26/2006
г. по описа на ПРС за сумата от 5768,75 лв., представляваща неплатена
главница по запис на заповед, издаден на 12.10.2004 г. в ***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на молбата –
17
04.01.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 118,38 лв. –
представляваща направени по делото разноски
- и по изпълнителен лист от 23.01.2006 г. издаден по ч.гр.д. №
27/2006 г. по описа на ПРС за сумата от 5768,75 лв., представляваща
неплатена главница по запис на заповед, издаден на 12.10.2004 г. в ***, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
молбата – 04.01.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
118,38 лв. – представляваща направени по делото разноски,
въз основа на които е образувано изпълнително дело №
20134430420084 по описа на СИС при РС Плевен /с кратък № 20084/2013г/,
продължено като изпълнително дело № 20199060401235 по описа на ЧСИ
В.С., с рег. № 906 на КЧСИ, с район на действие ОС Плевен са погасени по
давност, която е настъпила на 15.09.2019 г. и В. Н. Н. /със сочени по-горе
данни/ не дължи плащане на сумите, за които са издадени посочените по-
горе 5 броя изпълнителни листи.
ОСТАВЯ без уважение искането на В. Н. Н. /със сочена по-горе
самоличност/ за присъждане на деловодни разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА Н. Х. М. със сочени по-горе данни да заплати по сметка на
РС Левски държавна такса в размер на 1176,83 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
18