№ /14.05.2019 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3215 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 215 от Закона за устройство на територията.
Образувано е по жалбата на О.Г.Ж. *** срещу Заповед № 953 от 21.08.2018 година на кмета на Община Вълчи дол, с която е разпоредено премахването на строеж „Масивна ограда“, находящ се в УПИ І-78, кв. 28 по кадастралния и регулационен план на с. Б., община Вълчи дол. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че оградата е законно изградена, съществува от 1950 година и е нанесена в кадастралната карта. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Твърди, че регулацията по Регулационният план от 1929 година не е приложен. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административното производство е започнало по сигнал на председателя на Асоциацията по Водоснабдяване и канализация на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД от 11.06.2018 година. По жалба, депозирана от жалбоподателя за повреда на водоснабдителната мрежа, на 01.06.2018 година е извършена проверка в имота му, находящ се в с. Б., община Вълчи дол. В протокола е отразено, че следва да се осигури достъп до водомера за обследване на водопроводното отклонение в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението, да се монтира шахта с водомер извън имота и да се извърши проверка на законността на оградата. Въз основа на сигнала е извършена проверка, обективирана в Констативен протокол № 1 от 27.06.2018 година. В този протокол комисията, назначена от кмета на Община Вълчи дол, е отразила констатация, че в имот УПИ-І-78, кв. 28 в с. Б., собственост на жалбоподателя е изградена масивна ограда с дължина 19,70 метра, изпълнена от бетонови блокчета и тухли, измазана с вароциментова настилка, с ширина от 0,30 метра и височина от 1,55 метра, с 5 броя колони с височина от 1,80 метра без разрешение за строеж и не е по регулационната линия. Протоколът не е връчен на жалбоподателя (съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че пратката е непотърсена). В писмено възражение от 07.08.2018 година жалбоподателят е изразил несъгласието си с констатацията, че оградата е незаконна. Посочил е, че е закупил имота през 1998 година, като оградата е съществувала, но поради лошото и състояние е заздравена и измазана през същата година. С писмо от 16.08.2018 година кметът на Община Вълчи дол е уведомил жалбоподателя, че възраженията му са неоснователни и е необходимо да докаже съществуването на оградата преди 1929 година, годината на приемане на кадастралния план на с. Б. или да представи разрешение за строеж. Със Заповед № 953 от 21.08.2018 година кметът на Община Вълчи дол е разпоредил премахването на незаконен строеж „масивна ограда“, находяща се в УПИ-І-78 по кадастралния и регулационен план на с. Б., община Вълчи дол в едномесечен срок. За да постанови този резултат органът е приел, че строежът не отговаря на условията на § 127, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за издаване на удостоверение за търпимост, тъй като е изграден не по североизточната улична регулация на УПИ-І-78, одобрена със Заповед № 1047/26.04.1929 година, поради което е незаконен строеж по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията.
Между страните не се спори, а се и установява от Нотариален акт № 105, т. І, н.д. № 1858/25.06.1998 година, че жалбоподателят е собственик на имот, находящ се в с. Б., община Вълчи дол, УПИ І-78.
Между страните не се спори, а се и установява от Констативния протокол и заключението на Съдебно-техническата експертиза, че имотът от североизток е ограден с масивна ограда. Вещото лице е представило скица, от която е видно как е разположена оградата. Видно е, че оградата е изградена на около 80 см. извън регулационната линия по регулационния план от 1929 година, която на място е проведена, но в Община Вълчи дол не е намерило заповедта и други документи. Видни са и старите граници на имота, оцветени в черен цвят. Изградената ограда е по зелената линия, а регулационната линия е отбелязана с червен цвят.
Видно от представената извадка от кадастрален и регулационен план на с. Б., одобрен със Заповед № 1047/26.04.1929 година имотът е ситуиран по червената линия.
Ответникът не е представил изисканите му с определението от 13.03.2019 година документи за провеждане на регулация, заповеди за отчуждаване и изплатени обезщетения по тях.
От показанията на разпитания в съдебното заседание на 13.02.2019 година свидетел Г.С.А. се установява, че оградата е отремонтирана през 1998 – 2000 година. Свидетелят Н.Д.Й. сочи, че оградата е била налична в този си вид през 1999 година.
Между страните не се спори, че строежът е от шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6, вр. чл. 147, ал. 1, т. 7 от Закона за устройство на територията.
Незаконен строеж от шеста категория е строежът, извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, арг. чл. 225, ал. 2, т. 2, вр. 147, ал. 1, т. 7 от Закона за устройство на територията.
Със Заповед № 1047/26.04.1929 година е одобрен планът на с. Б.. Приложимото право към този момент е Законът за благоустройството на населените места въ Княжество България (Обн., Държавенъ вестникъ, бр. 67 от 1905 г., отм., Държавенъ вестникъ, бр. 117 от 31.05.1941 г.). Съобразно действащите разпоредби планът е влязъл в сила, тъй като не са представени доказателства да е оспорен по реда на чл. 13. Провеждането на отчуждителните мероприятие не е условие за влизане в сила на плана.
Жалбоподателят не е навел твърдения, че оградата е изградена преди влизане в сила на плана, за да се приеме, че същата е търпим строеж и не подлежи на премахване.
Жалбоподателят е навел твърдения, че оградата е изградена през 1950 година, но не е провел успешно доказване. От показанията на свидетелите се установява, че оградата е съществувала към 1998 – 1999 година, поради което съдът приема, че е изградена в обхвата на § 16, ал. 2 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията. Както бе посочено по-горе изградената ограда по североизточната граница на имота не е изградена по регулационната линия, а на 80 см. от нея. Към този момент действащото правило изисква оградата да е изградена по регулационната линия, арг. чл. 46, ал. 1 от Закона за териториалното и селищно устройство (Обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г., отм. 2001 г.).
Съдът не споделя разбирането на жалбоподателя, че планът не е влязъл в сила, тъй като не е приложен. Планът влиза в сила при липсата на оспорване. Повдигнатият от жалбоподателя въпрос за прилагането на плана е неотносим към спора, тъй като прилагането или на плана не променя извода за стабилитета на акта, с който е одобрен плана. Това води до извод, че строежът не е търпим, тъй като не е бил допустим по действащия кадастрален и регулационен план.
За прецизност на изложението съдът излага и следното : По делото не се спори, че регулацията по Регулационният план от 1929 година не е приложена – отсъстват доказателства за проведени отчуждителни процедури относно частите от имота, които попадат върху улица. Доказателство за това, че регулацията не е приложена е и факта, че регулационната граница на имота не съвпада с имотната му граница по сега действащата кадастрална карта, т.е. регулационните граници не са станали имотни, с което се свързва прилагането на регулационния план. При това положение и след като оградата е разположена по имотни граници в момента, същата не е допустима.
С оглед на изложеното съдът намира, че оспорения административен акт е постановен при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.
На основание чл. 143, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Г.Ж., ЕГН ********** *** срещу Заповед № 953 от 21.08.2018 година на кмета на Община Вълчи дол, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „Масивна сграда“, находящ се в УПИ І-78, кв. 28 по кадастралния и регулационен план на с. Б., община Вълчи дол, област Варна.
ОСЪЖДА О.Г.Ж., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Вълчи дол сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ :