Р Е Ш Е Н И Е № 1179
17.06.2019 г., гр.
Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2205/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.Й.С., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 395209-F428735 от 08.01.2019 г., издадено от С.А.П. – Заместник
директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив,
с което на основание чл. 74, ал. 1, предл. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч)
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4
от ЗСч.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди да е била налице обективна невъзможност за срочното изпълнение на
задължението за заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския
регистър на годишния финансов отчет на търговеца „Инса газ“ ООД поради
технически проблеми във функционирането на Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, поради което е било невъзможно
дистанционното подаване на отчетите по електронен път, а служителите в
отворените бюра са отказвали прием на ГФО на хартиен носител. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност, ако
съдът приеме жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение,
поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Р., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от главен
юрисконсулт М.М., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление.
Взема становище извършването на нарушението да е доказано от събраните по
делото доказателства, същото да не представлява маловажен случай, а в хода на
производството да не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от И.Й.С., спрямо която е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 15.03.2019
г., установено от известието за доставяне на препис от НП № 8100015188726, а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 22.03.2019 г.,
поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя И.Й.С. е ангажирана за това, че в качеството си на
управител на „Инса газ“ ООД, ЕИК: ********* – предприятие по смисъла на Закона
за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е била
задължена, не е публикувала годишния финансов отчет (ГФО) на дружеството за
2017 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за
вписване и представи за обявяване в законоустановения срок до 30 юни на
следващата година, т.е. до 02.07.2018 г., тъй като 30.06.2018 г. и 01.07.2018
г. са били неприсъствени дни. „Инса газ“ ООД е извършвало дейност през отчетния
период – 2017 г., установено от подадената в ТД на НАП – Пловдив годишна
данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И0571375 от 16.03.2018 г. и от
приложения към нея годишен отчет за дейността.
Като констатирала извършеното нарушение св. В.Г.К. – **
** по приходите, изпратила покана с изх. № 70-00-9631-76/22.08.2018 г. до „Инса
газ“ ООД. Поканата била изпратена с квалифициран електронен подпис на органа по
приходите на електронен адрес: ***, за който по делото не е установено от кое
лице и за кореспонденция с кое лице е посочен пред органите на ТД на НАП –
Пловдив.
На 22.10.2018 г. св. К. съставила АУАН с бл. № F428735
против жалбоподателя И.Й.С. в присъствието на свидетел, но в отсъствието на
нарушителя.
На 05.11.2018 г. препис от акта бил връчен на
жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на св. В.Г.К. се установяват
обстоятелствата по съставянето на процесния АУАН. Свидетелката изяснява, че й е
било възложено да извърши проверка по повод на постъпило писмо от Агенцията по
вписванията за търговци, които не са публикували в срок годишните си финансови
отчети, като проверката била извършена по документи и след справка в Търговския
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ)
свидетелката установила ГФО на дружеството за финансовата 2017 г. да не бил
публикуван до 30.06.2018 г. Установява се още, че въз основа на тези си
констатации св. К. е изпратила покана за явяване за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), която била адресирана до
„Инса газ“ ООД и била изпратена по електронен път. Свидетелката посочва, че не
знае от кого е деклариран в НАП електронният адрес, на който е била изпратена
поканата. От показанията на К. се установява и че при първоначалното явяване на
упълномощеното от „Инса газ“ ООД лице в ТД на НАП – Пловдив не е бил съставен
процесният АУАН, тъй като се е налагало събирането на допълнителни
доказателства за установяването дали ГФО е бил заявен за вписване и представен
за публикуване. Свидетелката посочва, че след тази среща е извършила нова
справка в ТРРЮЛНЦ и едва след това е съставила АУАН. Установява се още, че за
датата, на която е бил съставен актът, св. К. не е изпращала нова покана за
явяване за участие в това действие. Съдът кредитира показанията на св. К., които
намира за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях тя
възпроизвежда обстоятелства, станали й известно при изпълнение на служебните й
задължения, поради което съдът намира, че показанията са добросъвестно дадени
от незаинтересован свидетел. Показанията на св. К. се подкрепят и от писмените
доказателства по делото, които се ценят като обективни, поради което съдът им
даде вяра.
От покана с изх. № 70-00-9631-76/22.08.2018 г. се
установява, че същата е била адресирана до „Инса Газ“ ООД, като поканено да
изпрати свой представител в ТД на НАП – Пловдив за съставянето на АУАН е било търговското дружество, като в поканата
се сочи, че актът отново ще се състави срещу самото дружеството.
От
удостоверение за извършено връчване по електронен път се установява, че покана
с изх. № 70-00-9631-76/22.08.2018 г. е била връчена с електронно съобщение при
използване на квалифициран електронен подпис на св. К., като електронната
препратка е била активирана от електронен адрес ****
От писмо с вх. № 29901/09.05.2019 г. от юрисконсулт
при ТД на НАП – Пловдив (лист 14 от делото) се изяснява, че до физическото лице
И.Й.С. (жалбоподател в настоящото производство) не е изпращана покана за
съставянето на АУАН освен приложената по делото покана до юридическото лице
„Инса Газ“ ООД.
От писмо с изх. № 11-00-857/22.04.2019 г. от Директор
на дирекция „ПОЧРД“ при Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието
се изяснява, че за периода от 17:40 часа на 09.08.2018 г. до 27.08.2018 г.
достъпът до функционалностите за подаване и обработка на заявления за вписване,
обявяване и заличаване в информационната система на ТРРЮЛНЦ е бил преустановен
поради възникнал технически проблем.
От Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г. на министъра на
финансите се установява, че процесното НП е издадено от надлежно оправомощено
лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.
Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 ЗСч.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на
производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото му на защита и всяко от тях съставлява самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На първо място съдът намира, че в нарушение на чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение е бил съставен
в отсъствието на нарушителя. Допустимите хипотези на съставяне на АУАН в
отсъствието на нарушителя са регламентирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана
не се яви за съставяне на акта. По делото обаче не се доказа да са се
осъществили такива факти, пораждащи правомощието за съставяне на АУАН в
отсъствието на нарушителя. Същият е бил известен, но не се установява да не е
могъл да бъде намерен, нито да са извършвани опити да бъде открит, които да са
останали безрезултатни. Въззиваемата страна и не твърди да е налице такава
хипотеза. Поддържа се обаче жалбоподателят да е бил поканен за съставянето на
АУАН и да не се е явил след поканата. При доказателствена тежест върху АНО такъв
факт също не беше доказан, въпреки изричните указания на съда, че по делото не
са ангажирани доказателства за това обстоятелство. По делото беше установено
единствено да е отправена покана с изх. № 70-00-9631-76/22.08.2018 г.
(номерирана под лист 18 в преписката). Видно от съдържанието на същата,
поканата е адресирана до „ИНСА ГАЗ“ ООД. Процесният АУАН № F428735 от
22.10.2018 г. пък е бил съставен срещу физическото лице И.Й.С., следователно
срещу друг и самостоятелен правен субект. Последният не се доказа по делото
някога да е бил поканван за съставянето на АУАН против него. Неясно остава за
съда как актосъставителят е очаквал жалбоподателката С. да се яви за
съставянето на АУАН без въобще да е била уведомена за предстоящо такова действие.
Действително в поканата е записано, че същата се връчва чрез Г. Я. С., И.Й.С..
На първо място неизяснено е от кого в крайна сметка е била получена поканата,
тъй като обективно възможно е това да е било лицето Г.Я.С.. В тази хипотеза
липсва доказателство тя някога да е достигала до знанието на жалбоподателката С..
Свидетелката К. заяви и че не знае кой е декларирал пред ТД на НАП електронния
адрес, на който е била изпратена поканата. Само по себе си връчването на
книжата в производството по ЗАНН по реда на ДОПК е процесуално нарушение. Дори
и да се остави настрана този порок, при доказателствена тежест за АНО той не
доказа по делото жалбоподателката да е посочвала, че желае връчването на съобщенията
до нея в производството да се извършва на електронен адрес ****. Тук ясно
трябва да се подчертае, че съобщенията до физическото лице С. би трябвало да се
изпращат до адрес, на който тя да е посочила, че желае да получава съобщения именно
в качеството си на физическо лице, в каквото качество е и наказана, а не на
адрес, който е деклариран за кореспонденция с юридическото лице.
По-същественият порок на поканата е, че в нея никъде
не е записано, че актът всъщност ще бъде съставен не срещу субекта, до когото е
адресирана поканата – „Инса газ“ ООД, а срещу едно от физическите лица, които
се явяват негови представители. За да е изпълнена процедурата по чл. 40, ал. 2
от ЗАНН, не е достатъчно единствено жалбоподателката С. да бъде уведомена, че
предстои съставянето на АУАН срещу когото и да е, а така също и че актът ще
бъде съставен именно срещу нея.
Противното съществено нарушава правото на защита на нарушителя. Това е така,
защото дори и С. да е получила покана до „Инса газ“ ООД, тя може да е преценила,
че дружеството действително е извършило административно нарушение и да не е
желаела да се явява за съставянето на АУАН срещу „Инса газ“ ООД. Същевременно
обаче, ако е знаела, че актът всъщност ще бъде съставен срещу нея като физическо
лице, то С. би могла да иска да упражни своевременно правото си на защита и да
възрази срещу това обвинение. В случая тя изначално е била лишена от
възможността да направи каквито и да е възражения. Следва да се има предвид и
че И.Й.С. има отделно и самостоятелно имущество от това на „Инса газ“ ООД, като
освен това отговорността за имуществените й задължения като физическо лице не е
ограничена до размера на направена имуществена вноска в капитала на търговско
дружество. Разбира се, жалбоподателят би могъл и поради редица други причини да
би искал да се яви лично или поне да бъде уведомен, за да направи информиран
избор, дали да се яви за съставянето на АУАН против него. За съда тези причини
са напълно ирелевантни. От значение е единствено дали признатото и гарантирано
от закона право на нарушителя да присъства при съставянето на АУАН против него
е било охранено. В процесния случай жалбоподателката С. е била лишена от
възможността своевременно да се запознае с фактическите и правни рамки на
предявеното й обвинение, да направи възраженията си и да започне да упражнява
правото си на защита в пълен обем. По тези съображения процесуалното нарушение
се цени като съществено от съда. Напълно трайна и последователна е съдебната
практика, че съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, но без да са
налице предпоставките за това винаги съставлява съществено процесуално
нарушение, тъй като наказващият орган не може самоволно да лишава наказаното
лице от този етап от производството. Този изначален порок не би могъл да бъде
саниран едва пред въззивната инстанция, поради което наказателното постановление
е незаконосъобразно, а констатираното нарушение е самостоятелно основание за
неговата отмяна.
Недоумение буди у съда твърдението на въззиваемата
страна, че нарушението не било съществено, тъй като жалбоподателката като
управител на „Инса газ“ ООД неминуемо била разбрала, че ще бъде съставен АУАН. Въззиваемата
страна обаче не отговори дали по делото се доказа С. да е била разбрала и че
този АУАН ще бъде съставен именно срещу нея като физическо лице, след като в
поканата пише, че той ще се състави срещи „Инса газ“ ООД. Неясно е за съда дали
въззиваемата страна съзнава факта, че физическото лице И.Й.С. е отделен и
самостоятелен правен субект, различен от юридическото лице „Инса газ“ ООД, и
всеки от тях има самостоятелно право на защита. Процесуалната икономия, от
която наказващият орган изрично посочи (лист 14 по делото), че се е водил в
отделни етапи от производството, не може да се изразява и в икономисване на
права на наказаното лице да участва в производството.
Недопустимо е разширително тълкуване на съдържанието
на поканата в предложения от въззиваемата страна смисъл – че достатъчно е
лицето да бъде уведомено, че ще бъде съставен АУАН, но е без значение срещу
кого се твърди в поканата, че ще бъде съставен актът. Настоящият съдебен състав
счита, че поканата ясно трябва да сочи лицето, срещу което ще бъде съставен
актът, а в противен случай тя е нередовна. Установяването срещу кого ще се
състави АУАН не може да почива на предположения, а поканеното лице да трябва да
гадае или предполага каква е била волята на наказващия орган.
Отделно от гореизложеното съдът намира, че по делото
въобще не се доказа и процесната покана да е била надлежно връчена на което и
да е лице. От удостоверение за извършено връчване по електронен път се
установява да е била активирана електронната препратка от електронен адрес *****,
при което в електронната
система на НАП автоматично се регистрира датата на получаване, реалният
електронен адрес, от който е активацията, както и електронната пощенска кутия,
от която е изтеглено съобщението, респ. съдържанието на последното. След
активиране на препратката, получена в пощенската кутия на получателя, системата
извежда автоматично „удостоверение за извършено връчване по електронен път“,
представляващо удостоверение по чл. 30,
ал. 6, изр. второ от ДОПК за извършено връчване по електронен път. Освен
електронния адрес, на който е извършено връчването, от последното се установява
още, че връченият документ е бил покана с номер 70-00-9631-76/22.08.2018 от
старши инспектор по приходите В.Г.К. до „Инса газ“ ООД. Съдебната практика (определения
по адм. дела № 13650/2012 г., № 6447/2012 г., № 5297/2013 г., 10741/2012 г., №
10724/2012 г. и № 8296/2013 г. на ВАС) приема, че връчването на съобщения
по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК предпоставя изрично заявяване от страна на
данъчните субекти, че желаят връчването на съобщенията в административното
производство да се извършва на електронните им адреси. По делото не се
установява жалбоподателката С. да е заявявала, че желае връчването на съобщения
до нея в качеството й на физическо лице
да се извършва именно на електронния адрес, на който е била изпратена поканата,
а доказателствената тежест за това обстоятелство, както се посочи, е на АНО.
По-важното за настоящото производство обаче е, че
декларирането или не на такова обстоятелство е напълно ирелевантно в случая
предвид разпоредбата на чл. 33 от ДОПК, съгласно която по реда и в сроковете на
глава шеста от ДОПК се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и
книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и
книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се
прилага Законът за административните нарушения и наказания. Безспорно е, че
поканата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е такъв документ, който се съставя в
производството по реализиране на административнонаказателната отговорност на
лицата и е част от това производство. Следователно връчването на поканата по
реда на ДОПК е незаконосъобразно и законодателят не е предвидил възможност това
действие да се извършва съгласно чл. 29, ал. 4 от ДОПК. В случая поканата е
следвало да се връчи по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този
закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения,
извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и
възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството
пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на
касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се
прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо поканата за
съставяне на АУАН е следвало да се връчи чрез някой от способите, визирани в
чл. 180 или по реда на чл. 178 от НПК. В никоя от тези разпоредби не е
предвидено връчване на съобщения по електронен път, поради което в настоящото
производство поканата се третира като да не е била изпратена, респ. получена
(така Решение № 924 от 23.04.2019 г. по
к.а.н.д. № 760/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение 2491/23.11.2018 г. по к.а.н.д. №
2945/2018 г. на Административен съд – Пловдив, касателно допуснатото
процесуално нарушение).
На следващо място по делото се доказа, че при
първоначалното явяване на упълномощеното от „Инса газ“ ООД лице пред актосъставителя
се е наложило събирането на допълнителни доказателства за разкриването на
обективната истина, включително св. К. след това е правила нова справка в
ТРРЮЛНЦ. В момента, в който тя е преценила, че е събрала достатъчно
доказателства, е съставила АУАН против жалбоподателката С.. Свидетелката
изрично уточни в показанията си, че за датата, на която е съставила акта, не е
изпращала покана нито до С., нито до упълномощеното лице Р., нито до „Инса газ“
ООД, нито до което и да е друго лице. На практика АУАН е бил съставен без
жалбоподателката да бъде уведомена за датата на това действие и без да й се
даде възможността да вземе участие в него. Напълно ирелевантни са положените
усилия от процесуалния представител на въззиваемата страна да се установи дали
св. К. при някое от явяванията на упълномощеното лице го е уведомила, че ако в
бъдещ момент установи ГФО да не е бил подаден в срок, то тя щяла да пристъпи
към съставяне на АУАН. Първо, свидетелката не потвърди да е уведомявала упълномощеното
лице за това, а заяви, че „предполага“ да е ставало въпрос за съставяне на
АУАН. Независимо дали е ставало въпрос или не, актосъставителят е имал
задължението да покани лицето, срещу което ще се състави актът, преди да
извърши това действие, щом на датата на първата покана е приел, че фактическата
обстановка не е изяснена и е било необходимо да се съберат нови доказателства.
В противен случай действието по съставянето на акта остава „скрито“ от
жалбоподателя, като актосъставителят е събирал доказателства, поканил е
нарушителя, но на датата, посочена в поканата, се е разколебал, след това е
продължил да събира доказателства и накрая без покана и в отсъствие на
нарушителя е съставил АУАН, лишавайки последния от възможност да участва в това
действие. Това поведение отново съставлява самостоятелно съществено процесуално
нарушение, влечащо незаконосъобразност на наказателното постановление. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че явяването на упълномощеното лице
Р. при първата покана не означава, че констатираните процесуални нарушения по
връчването на поканата са се санирали. По делото се доказа упълномощеното лице
да е било пълномощник както на физическото лице И.Й.С. – жалбоподател в
настоящото производство, така и на юридическото лице „Инса газ“ ООД. В тази
връзка явяването му не означава, че С. е била уведомена за предстоящото
съставяне на АУАН именно срещу нея като физическо лице. Напротив, явяването на Р.
е било в качеството му на представител на дружеството и по изпратената покана
до дружеството.
От събраните по делото доказателства се установява
годишният финансов отчет на „Инса газ“ ООД за 2017 г. да е бил заявен за
вписване и обявяване в ТРРЮЛНЦ на 01.10.2018 г. Следователно това е сторено
след изтичането на законоустановения срок до 30.06.2018 г. Тъй като 30.06.2018
г. и 01.07.2018 г. са били неприсъствени дни, то жалбоподателката е следвало да
заяви ГФО за вписване и да го представи за обявяване най-късно до 02.07.2018 г.
Това налага извод, че нарушението е било извършено на дата 03.07.2018 г.
Установява се и извършването на дейност от дружеството през отчетния период от
подадената годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. Дори и констатираните
процесуални нарушение да се приемат за несъществени, то съдът намира, че
конкретното деяние разкрива белезите на маловажен случай на административно
нарушение предвид доказаните, а и ноторно известни проблеми при функционирането
на ТРРЮЛНЦ за определен период от време през календарната 2018 г., както и предвид,
че нарушението е първо за физическото лице С..
В заключение настоящият съдебен състав няма
как да не отбележи, че намира за изключително притеснително поведението на
административнонаказващия орган. На първо място нередовността на поканата не се
дължи на празнота в закона или противоречие досежно прилагането на
процесуалните правила. Напротив, има действаща изрична забрана за връчване на
поканите по ЗАНН по реда на ДОПК, но въпреки това е избран именно този ред на
процедиране – в пряко нарушаване на процесуалните правила. По-нататък по
съображения за процесуална икономия (писмо на лист 14 от делото) се твърди да
се изпращала една обща покана само до търговското дружество, която обаче
следвало да представлява и покана до управителя. Ако в поканата това беше
изрично посочено, хипотезата щеше да е друга, но в случая наказващият орган е
икономисал дори това си усилие. Незаконосъобразно е, воден от мотив за
процесуална икономия, наказващият орган да лишава наказаното лице от
възможността да участва в пълен обем в производството, да се запознае
своевременно с обвинението и да се защитава срещу него, като сам АНО действа в
пряко нарушение на правилата за осъществяване на отговорността на
административнонаказателно отговорните лица. Въпреки всички допуснати пороци в
хода на производството, те е следвало да бъдат констатирани на фазата на
проверката по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, което в случая не е сторено, а е
престъпено към издаване на НП. Санкционирането на нарушителите се извършва при
определени правила, които са гаранция за законността на извършените действия.
Наказването „на всяка цена“, при което не се спазват и пряко се нарушават
правилата за реализиране на отговорността на наказаните лица, е
незаконосъобразно и издаденото в хода на такова производство наказателно
постановление трябва да бъде отменено.
При така констатираните съществени процесуални
нарушения, които не могат да се санират на този етап от развитието на
производството, същото е било изначално опорочено, а правото на защита на жалбоподателя
- неправомерно ограничено, поради което издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 395209-F428735
от 08.01.2019 г., издадено от С.А.П. – Заместник директор на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, с което на И.Й.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 74, ал. 1, предл. 1 от Закона за счетоводството е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за
счетоводството.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.