№ 52
гр. , 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело №
20221860200252 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на И. Г. А., ЕГН**********, адрес: гр. З., община З., София област,
ул. „............“ № 36, чрез адвокат П. Л. Н. от САК срещу Наказателно постановление №Ф-
145/05.08.2022г. на Директорa на Областна дирекция по безопасност на храните- София
област, с което на основание чл. 416, ал. 1 ЗВМД, за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 6 от
ЗВМД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лв.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. Н. се валидират
основания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на наказателното
постановление, като се сочи, че същото е постановено при нарушение на материалния закон
и при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Искането към съда е за пълната му отмяна.
Ответната страна Директора на ОДБХ-София област се представлява от юрк. М., който моли
за потвърждаване на НП като обосновано, законосъобразно и правилно.
Районна прокуратура гр. Елин Пелин-ТО- гр. Пирдоп, редовно призована, не изпраща
представител, не се представлява, не взема становище по жалбата.
Районен съд- Пирдоп, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата намери
следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: пощенски плик;
наказателно постановление № Ф-145/05.08.2022 г.; известие за доставяне; АУАН №
61/27.04.2022г.; Заповед ОСПП-22/02.04.2018 г. на изпълнителния директор на БАБХ;
Заповед № ОСПП - 57/15.06.2020 г. на изпълнителния директор на БАВХ; Заповед № ОСПД-
1380/16.04.2020г. на изпълнителния директор на БАБХ; Доклад вх. №ВД-924/07.03.2022г на
БАБХ и събраните гласни доказателства-показанията на свидетелите М. Н. И.- Б.-
актосъставител, на длъжност "старши инспектор" при ОДБХ – София област и К. И. Р., на
длъжност „главен инспектор“ при ОДБХ София област се установява следната фактическа
обстановка:
На 10.02.2022г. била извършена физическа проверка на ЖО №2080-0181 със собственик И.
Г. А., находящ се в землището на гр. З.. По справка от Вет ИС към 10.02.2022г., в обекта са
регистрирани 140 бр. овце. При извършената проверка са установени 106 бр. овце. За
липсващите 34бр. овце не е подадено уведомление в срок не по-малък от 24 часа до
ветеринарния лекар, обслужващ обекта, за промяна в обстоятелствата, довела до тяхната
липса- промяна в собствеността, клане или транспортиране на същите животни.
За констатираните нарушения св. М. Н. И.- Б. съставила АУАН № 61/27.04.2022г. на И. Г.
А.. В разпита си актосъставителят поддържа констатациите по акта, които съставляват
фактическата обстановка, изложена в същия, възприети при установяване на нарушението,
съставяне и връчването на акта. В разпита си свидетелят Р. установява, че не е участвал в
проверката, като АУАН е съставен в централата на дирекцията в гр. София в отсъствие на
жалбоподателя, както и че не е присъствал при връчването на акта. Въз основа на така
съставения акт, било издадено обжалваното наказателно постановление.
При пълната проверка за законосъобразност съдът намира, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на административно-
производствените правила, довели до незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, съображенията за което са следните:
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което става ясно от свидетелските показания.
В чл.40 ал.1-4 ЗАНН е посочено в присъстването на кои лица се съставя АУАН. Според
чл.40, ал.1 ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението, а според чл.40, ал.2 ЗАНН
когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В същото време на процесният
АУАН е придаден вид, че е съставен в присъствието на жалбоподателя, който явно го е
подписал към момента, когато му в бил предявен и връчен. Установеното внася съмнение в
достоверността на акта. От друга страна, нарушението на императивно законово изискване,
каквото е това на чл.40, ал.1 ЗАНН, опорочава съществено акта, с който е повдигнато
административното обвинение.
Съдът счита, че административнонаказателното производство по издаването на
наказателното постановление страда от съществени пороци, касаещи наличието на
2
задължителни реквизити и задължителното му съдържание, поради което е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло само на това основание, без да се
изследва въпроса извършено ли е административното нарушение.
Според съда съществено при производството от административнонаказателен характер е да
се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити,
наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и
реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които
съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно.
На първо място в конкретния случай липсва реквизитът „дата на нарушението“. В АУАН и
в НП е посочена единствено дата на проверката, извършена в животновъдния обект на А.,
без да е отразено, че това е и датата, на която се приема, че е извършено нарушението. Дори
служителите на БАБХ да не са били в състояние да определят точна дата на нарушението, са
могли да посочат, че приемат датата на проверката и за дата на нарушението, за което да се
мотивират, а това не е сторено. Изпълнителното деяние по повдигнатото административно
нарушение е под формата на бездействие. Едно бездействие може да бъде квалифицирано
като административно нарушение тогава, когато представлява неизпълнение на нормативно
установено задължение за определено действие. Началният момент, от който бездействието
е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение, е денят,
следващ изтичането на законово регламентирания срок за изпълнение на задължението. В
случая в съдържанието на наказателното постановление не е посочен нито началният
момент, от който следва да се счита възникнало задължението по чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД
за собственика на селскостопанските животни, нито датата на извършване на нарушението–
датата, на която е налице довършено нарушение и е налице основание за налагане на
административно наказание по чл.416, ал.1 от ЗВМД. Това сочи на допуснато от
административнонаказващия орган нарушение на императивното изискване по чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението е съществена характеристика на всяко
административно нарушение и е самостоятелен елемент от съдържанието на наказателното
постановление. Датата на нарушението е от значение, както за определяне на приложимия
по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН закон, така и за преценката дали АУАН е съставен
при спазване на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН.
В случая, освен че датата на извършване на вмененото на А. административно нарушение не
е изрично посочена, същата не може да бъде извлечена и от съдържащото се в
обстоятелствената част на НП описание на нарушението. Нито в съставения АУАН, нито в
издаденото въз основа на него НП, е посочена датата, на която за собственика на
животновъдния обект е възникнало задължението по чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД,
неизпълнението на което задължение в законово регламентирания срок да релевира
извършено нарушение по чл.416, ал.1 от ЗВМД. Липсват каквито и да е било данни, още по-
малко обективирани в НП при описанието на нарушението, които да сочат кога за А. е
3
възникнало задължението по чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД, съответно дали е изтекъл и кога,
нормативно регламентираният срок за уведомяване на обслужващия животновъдния обект
ветеринарен лекар за напусналите обекта животни и доколко е налице довършено
нарушение по чл.416, ал.1 от ЗВМД. В този смисъл всяко формално нарушение на
изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочават НП и са
основание за неговата отмяна. Това нарушение води до невъзможност да бъде осъществен и
съдебен контрол за материалната законосъобразност на НП, а именно: налице ли вмененото
на санкционираното лице неизпълнение на задължение по чл. 132, ал.1, т.6 от ЗВМД.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение квалифицирано по чл. 132 ал.1 т.6 от ЗВМД,
която норма въвежда задължение за собствениците на животновъдни обекти със
селскостопански животни в срок не по-късно от 24 часа преди транспортиране, промяна на
собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация,
предназначени за лична консумация, писмено да уведомяват ветеринарния лекар,
обслужващ животновъдния обект.
Изводимо от състава на нарушението, очертан в материално-правната разпоредба, същото
ще е налице при три конкретно очертани хипотези, при които е налице задължението за
предварително писмено уведомяване, а именно при транспортиране, промяна на
собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация,
предназначени за лична консумация. При това положение, за да има пълно и ясно описание
на нарушението в него следва да бъде посочено коя от трите причини за липса на животните
в обекта е налице, за да е относимо неизпълнението на задължението за уведомяване към
състава на горното нарушение. Следва също така да се посочи и самото изпълнително
деяние, а именно, че И. А., в качеството му на собственик не е уведомил писмено
ветеринарния лекар, обслужващ обекта.
Не е доказано от административнонаказващия орган, чиято е тежестта на доказване, че
жалбоподателят А. е собственик на животновъден обект с рег. №2080-0181 и съответно е
годен субект на административнонаказателната отговорност за горното нарушение от една
страна, а от друга, че към 10.02.2022г., в ЖО №2080-0181 по справка от Вет ИС са
регистрирани и следва да са налични 140бр. овце, т.к. по делото не се представи такава
справка.
Наред с горното липсва и достатъчна конкретност и при описанието на нарушението,
доколкото нарушението не е описано пълно. Следвало е да се посочи освен колко са като
брой регистрираните в обекта 140 бр. овце, още и кои са те точно- с идентифициращите ги
номера, след което да се посочи кои от регистрираните са налични/ т.е. кои са 106-те
установени при проверката/, както и кои точно 34бр. овце липсват. Наказващият орган се е
задоволил да посочи само бройки на животните. Това още веднъж внася съмнение в
констатациите по АУАН. Според настоящия съдебен състав категорично в настоящия
случай не се и доказа извършеното нарушение. Непълното описание на фактическите
обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от
състава му, неточното правно квалифициране, липсата на задължителни законоустановени
реквизити и нарушаването на принципа на чл.18 от ЗАНН, налагат извода, че императивните
4
изисквания на ЗАНН към съдържанието на АУАН и НП са съществено нарушени, което
обосновава незаконосъобразността им.
Във връзка с изложеното, съдът приема, че не е доказано по безспорен начин извършването
от страна на жалбоподателя на нарушението, описано в НП, поради което същият е
неправилно наказан, поради което неправилно е приложен материалния зкаон, което е второ
основание за отмяна на атакуваното НП, освен че същото е незаконосъобразно и от
процесуална гледна точка, с оглед допуснатите процесуални нарушения, посочени по-горе.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед
изхода на делото такива се дължат на жалбоподателя. По делото е доказано извършването на
разноски от жалбоподателя в размер на 300лв., като в договора за правна защита и
съдействие, приложен по делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №Ф-145/05.08.2022г., издадено от изпълняващия
длъжността Директор на Областна дирекция по безопасност на храните- София област, с
което на основание чл. 24, чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.416, ал.1 ЗВМД на И. Г. А.,
ЕГН**********, адрес: гр. З., община З., София област, ул. „............“ № 36, е наложена
ГЛОБА в размер 500.00 лв. /петстотин лева/ за нарушение на чл.132, ал.1, т.6 ЗВМД, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните- София област, със седалище и
адрес: гр. София, ул. „..............“№17, ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. А., ЕГН**********, адрес: гр.
З., община З., София област, ул. „............“ № 36 сумата от 300.00лв. /триста лева/,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
5