№ 152
гр. Габрово, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Кремена Големанова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20234200500210 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Ц. С. Ц., подадена чрез особения
представител адв. Г. срещу постановеното решение по гр.д.№619/2022г. на РС-Севлиево.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се, че не е доказано жалбоподателят да е бил запознат с
приложената към исковата молба тарифа на „Вива кредит“ООД. Сочи се , че на
приложението към договора за цесия няма подписи на страните , което правело предмета на
самия договор за цесия доста неясен и неопределен.Не били представени по делото годни
приложение към договора за цесия, относими към индивидуализиране на прехвърлените
вземания.Твърди се, че съдът не е отчел,че процесното вземане не е прехвърлено на ищеца
от „ Вива кредит“ООД и че ищецът е надлежен кредитор. Прави се позоваване на чл.26,ал.2
ЗЗД за недействителност поради липсата на предмет , с което се обосновава
недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на
която тя е извършена.. Излагат се и доводи, че твърдяното прехвърляне на вземането не е
произвело действие спрямо ответника , тъй като не са представени доказателства , че
същото му е съобщено от цедента – чл.99,ал.4 ЗЗД. Твърди се ,че липсват доказателства
изобщо уведомяването да е достигнало до адресата и да е получено от него. Предвид на
това се твърди, че договорът за цесия от 01.12.2016г. не е породил своето действие спрямо
жалбоподателя.
1
Претендира се да бъде отменено обжалваното решение .
В подадения писмен отговор от ответника по въззивната жалба и ищец в
първонистанционното производство, са изложени доводи за неоснователност на жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване акт, в законния срок.
Предмет на обжалване е постановеното решение по гр.д.№619/2022г. на РС-
Севлиево, с което е уважен предявеният иск по чл.422 ГПК, като е прието за установено по
отношение на ответника Ц. С. Ц., че дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, следните суми: СУМАТА от 2369,09 лв. /две хиляди триста
шестдесет и девет лева и 09 ст./ – главница по Договор за паричен заем № 5573561 от
18.12.2019 г.; СУМАТА от 639,65 лв. /шестстотин тридесет и девет лева и 65 ст./,
представляваща договорна лихва за периода от 17.01.2020 г. до 12.03.2021 г.; СУМАТА от
300,81 лв. /триста лева и 81 ст./ - мораторна лихва за периода от 13.03.2021 г. до 22.02.2022
г., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното плащане на задължението, за
което е издадена заповед № 133/01.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №242/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От доказателствата по делото се установява, че с издадената заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №242/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево е постановено длъжникът Ц. С.
Ц. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД /
чийто правоприемник е „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“АД
/ следните суми: 2369,09 лв. – главница по Договор за паричен заем № 5573561 от 18.12.2019
г.; сумата 639,65 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.01.2020 г. до
12.03.2021 г.; сумата от 300,81 лв. - мораторна лихва за периода от 13.03.2021 г. до
22.02.2022 г., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното плащане на
задължението, както и за направени разноски в заповедното производство от 66,19 лв. –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК,
поради което на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск
относно вземането си срещу длъжника, което право е упражнил с предявения в
първоинстанционното производство по настоящото дело иск.
Предмет на оспорване от ответника, чрез назначения в исковото производство
особен представител, е качеството на кредитор на ищеца за процесните вземания по
издадената заповед по чл.410 ГПК. Наведените за това твърдения в писмения отговор на
исковата молба, поддържани и във въззивната жалба, са че процесното вземане не е било
надлежно прехвърлено на ищеца от „Вива кредит „ООД, че цесията не е била надлежно
съобщена на длъжника и че не е доказано ответникът да е бил запознат с приложената към
исковата молба тарифа на „Вива кредит“ООД.
2
Тези взражения са обсъдени от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното
решение , като са приети за неоснователни.
Наведените във въззивната жалба доводи ,че не е възникнало валидно правоотношение
по договор за цесия, по което на ищеца като цесионер да е прехвърлено процесното вземане
,по сключения между ответника и „Вива кредит“ООД договор за заем , се опровергават от
доказателствета по делото.
Представените по делото писмени доказателства от ищеца го легитимират като
цесионер по сключен на 01.12.2016 г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ между „Вива Кредит“ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД, въз основа на който на 01.02.2021 г. е подписано приложение №1 от
същата дата, с което вземанията по договор за паричен заем Viva Standard 30 №5573561 от
18.12.2019 г. са прехвърлени на ищеца. Приложението е двустранно подписано с
електронен подпис . От клаузите на рамковия договор и приложение №1 към
него,включващо процесното вземане индивидуализирано в т.18 , не се установява цесията
да е нищожно поради липсата на предмет.
За да породи цесията действие по отношение на длъжника – в случая по отношение
на ответника по предявения иск Ц. С. Ц. , следва да му бъде съобщена от предишния
кредитор .От доказателствата по делото се установява, че кредиторът- цедент „Вива
кредит“ООД е упълномощил новия кредитор – ищеца по делото , да извърши от негово име
уведомяването по чл.99,ал.3 ЗЗД / приложеното на л.23 от делото писмено пълномощно/.
Не се установява приложеното към исковата молба уведомление по чл.99 ЗЗД /л.21/
да е достигнало до адресата Ц. С. Ц. , като липсва удостоверяване да е извършено връчване
до предявяване на исковата молба. Предвид установената съдебна практика, в случая е
извършено надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия на ответника, с
връчването на 07.09.2022г. на преписа от исковата молба с приложенията към нея ,едно от
които е и уведомителното писмо по чл.99,ал.3 ЗЗД, на особения представител на ответника .
Същото е породило правно действие за длъжника от този момент. Като релевантен за
спорното право факт, настъпил след предявяване на иска ,на основание чл.235, ал.3 ГПК
следва да бъде взет предвид. До този извод е достигнал и първоинстанционният съд.
В приложения договор за кредит от 18.12.2019г. е обективирано волеизявление на
кредитополучателя в чл.12 , че е запознат с действащата тарифа към датата на сключване на
договора.
Процесното вземане се претендира на основание облигационно правоотношение
по договор за паричен заем от 18.12.2019г., сключен с потребител , за който са приложими
разпоредбите на ЗПК. Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 ЗПК , договорът за
потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови
изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени
в защита на потребителите, а именно изискванията на чл.10, ал.1, чл.11 ,ал.1, т.7 - 12 и 20 и
ал.2 .
3
Съгласно клаузите на сключения на 18.12.2019г. договор за паричен заем се
установява , че „Вива Кредит“ ООД като заемодател се е задължил да предостави на
заемателя Ц. С. Ц. заем от 2500лв., с част от който да се рефинансира старо задължение ,
със срок на заема 15 месеца, при фиксиран ГЛП от 40,32% и ГПР 49,50лв. Договорена е и
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
1836,30лв.- чл.1 , ал.3 от договора , която да се заплати от заемателя разсрочено , като се
раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Уговорена
е и неустойка от 1224,30лв., ако заемателят не изпълни задължението си за предоставяне на
обезпечение, която да се изплаща разсрочено към всяка от погасителните вноски.
От приетата по делото ССчЕ се установява ,че по процесния договор за заем
длъжникът Ц. Ц. е извършил две плащания : на 21.01.2020г. сумата от 419лв. и на
14.04.2020г. сумата от 50лв. – общо 469лв.
При извършената проверка по чл.7,ал.3 ГПК въззивният съд установи, че процесният
договор за кредит е недействителен, на осн.чл.22 ЗПК ., поради нарушаване на изискването
на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР
на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност
потребителя да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано
изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено
условие на договора. Когато ГПР е посочен като %, но същият е по-нисък от действителния
се касае за хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-
453/10/.
Съгласно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В процесния договор за кредит тези изисквания не са спазени. Получаването на
кредита при предлаганите условия включва заплащането на такса за експресно разглеждане,
расрочено, с включване в размера на погасителните вноски. Тази такса съставлява разход,
който следва да бъде включен в ГПР. От клаузата на чл.3 ,т..8 от процесния договор не се
установява тази такса да е включена в ГПР. Няма наведено и такова твърдение от ищеца
съгласно указаното с определение от 04.07.2023г. Неточният размер на ГПР води до
недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.22 във
вр. с чл.11 , ал.1,т.10 от ЗПК. С оглед на това и на основание чл.23 ЗПК , когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
4
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита ( реш.№50056 от
29.05.2023г. по т.д.№2024/2022г., ВКС, І т.опр.№50132 по т.д.№1483/2022г., опр. по гр. д. №
578/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.). В тази хипотеза на недействителност на договора
отговорността на кредитополучателя не следва да отпадне изцяло, а се запазва само по
отношение на главницата по договора за кредит. Съгласно установената съдебна практика,
когато кредиторът се е позовал на договорно неизпълнение и по делото е установено
основанието по чл.23 ЗПК, не се касае за непредявено основание и при наличие на
установен размер на непогасена главница, искът следва да се уважи за този размер. Касае се
за особена недействителност на договора,предвидена в чл.23 ЗПК, спрямо ЗЗД, при която
отговорността на длъжника не отпада изцяло, като той дължи в размер само на чистата
стойност на кредита .
Доколкото в настоящото производство ищецът се позовава на неизпълнение на
договорни задължения на ответника по процесния договор за потребителски кредит и част
от предмета на исковата претенция по чл.422 ГПК е установяване дължимостта на
непогасената главница по него , то в тази част същата се явява основателна до размер на
сумата от 2031лв, която представлява разликата между отпуснатия кредит от 2500лв. и
внесените суми в общ размер на 469лв. съгласно приетото заключение на ССчЕ. За раликата
над сумата от 2031лв. до претендираната главница от 2369,09лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от 01.03.2022г., както и за останалите претендирани вземания - от
639,65 лв. , представляваща договорна лихва за периода от 17.01.2020 г. до 12.03.2021 г.; от
300,81 лв. /триста лева и 81 ст./ - мораторна лихва за периода от 13.03.2021 г. до 22.02.2022
г.,искът по чл.422 ГПК следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Поради частично несъвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде частично отменено, съобразно изложеното по-горе, както и в частта
за разноските.
На основание чл.78 ГПК на ищеца съразмерно уважената част на иска са дължими
разноски от 163,33лв. за заповедното производство ; от 532,95лв. за първоинстанционното
исково производство и от 208,62лв. за въззивното производство / при направени за особен
представител от 240лв. и определено за въззивната инстанция юрисконсултско
възнаграждение от 100лв./.
За въззивната инстанция, доколкото жалбата е подадена от особен представител,
ищецът следва да заплати държавна такса съразмерно отхвърлената част на иска, а
ответникът съразмерно уважената част. С оглед на това дължимата държавна такса от
ищеца за въззивното производство е 26лв., а от ответника- 41лв.
На основание избоженото ,въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №80 от 04.05.2023г. по гр.д.№619/2022г. на РС-Севлиево в
5
ЧАСТТА , с която предявеният иск по чл.422 ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД, с ЕИК *********, с правоприемник АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“АД, ЕИК207172780, срещу ответника Ц. С.
Ц., с ЕГН **********, е уважен за сумата НАД 2031лв. до размер на 2369,09 лв. –
главница по Договор за паричен заем № 5573561 от 18.12.2019 г., ведно със законната
лвихва от 01.03.2022г.; СУМАТА от 639,65 лв. , представляваща договорна лихва за периода
от 17.01.2020 г. до 12.03.2021 г.; СУМАТА от 300,81 лв. /триста лева и 81 ст./ - мораторна
лихва за периода от 13.03.2021 г. до 22.02.2022 г., както и в частта за присъдените разноски
за заповедното и исковото производство пред първоинстанционния съд , вместо което
постанови :
ОТХВЪРЛЯ предявения от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“АД, ЕИК207172780 като правоприемник на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД, с ЕИК *********, срещу Ц. С. Ц., с ЕГН **********
иск по чл.422 ГПК в ЧАСТТА за признаване за установено съществуването на вземане за
сумата над 2031лв. до размер на 2369,09 лв. – главница по Договор за паричен заем №
5573561 от 18.12.2019 г., ведно със законната лвихва от 01.03.2022г.; СУМАТА от 639,65 лв.
, представляваща договорна лихва за периода от 17.01.2020 г. до 12.03.2021 г.; СУМАТА от
300,81 лв. /триста лева и 81 ст./ - мораторна лихва за периода от 13.03.2021 г. до 22.02.2022
г. за които е издадена заповед № 133/01.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №242/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
ПОТВЪРЖДАВА решение №80 от 04.05.2023г. по гр.д.№619/2022г. на РС-Севлиево
в ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявения иск по чл.422 ГПК, че
ответникът Ц. С. Ц., с ЕГН **********, дължи на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД, с ЕИК *********, с правоприемник АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“АД, ЕИК207172780, сумата от 2031лв. –
главница ,ведно със законната лихва от 01.03.2022г. до окончателното изплащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на прачино задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№242/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
ОСЪЖДА Ц. С. Ц., с ЕГН **********, от гр.Севлиево ,ул.“Г** „№** , да заплати на
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“АД, ЕИК207172780,
правоприемник на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД, с
ЕИК *********, , разноски за заповедното производство от 163,33лв. и разноски за исковото
производство за двете инстанции от 741,57лв.
ОСЪЖДА Ц. С. Ц., с ЕГН **********, от гр.Севлиево ,ул.“Г** „№**, да заплати по
сметка на ОС-Габрово сумата от 41.00 лева - държавна такса за въззивното производство
върху потвърдената част на обжалваното решение .
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“АД,
ЕИК207172780, правоприемник на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД, с ЕИК *********, да заплати по сметка на ОС-Габрово сумата от
6
26.00 лева - държавна такса за въззивното производство върху отменената част на
обжалваното решение .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7