Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Делото е образувано по подадена от „Е.П.” – гр. В. въззивна жалба против решение № /10.10.2012 година на Районен съд – гр.Горна Оряховица по гр.дело № /2012 год., с което е прието за установено, че К. С. Д. не дължи на „Е.П.” – гр. В. /бивше „Е.О. Б.П.” ” сумата 1963,05 лева, с включен в нея ДДС, начислена по партида с клиентски № * и абонатен № * за консумирана ел. енергия за периода: 25.03.2011 г. – 20.09.2011 г. за подробно описания в решението обект, която сума е отразена във фактура № */19.01.2012 година, като „Е.-П.” е осъдено да заплати на К. С. Д. сумата 528,56 лева, представляваща направени от него разноски по делото. В жалбата си „Е. П.” развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното от дружеството решение. Посочва, че по делото е установено по безспорен начин, че ищецът, сега въззиваем, е потребявал неотчетената от средството за търговско измерване електроенергия, при което, макар и да не е престъпление, е едно укоримо от гледна точка на обществения интерес явление.Твърди се, че извършената корекция не е санкция за потребителя, защото с нея не се цели да бъде наказано нечие виновно поведение, при което крайният снабдител не е административен, още по-малко административно-наказващ орган. Посочва се, че извършените корекции не са ангажиране на договорна отговорност за неизпълнение на задължения, при което, съобразявайки се с условията на чл.82 ЗЗД, дружеството не твърди, че абонатът виновно не е изпълнил свое задължение по договор. Посочва се, че корекциите са осчетоводени като „доставка” по смисъла на ЗДДС, при което върху данъчната основа е начислен косвен данък, което е аргумент, че същите са институт на договора за продажба, т.к. ДДС не се начислява нито върху глобите, нито върху неустойките. Твърди се, че изчисляването на доставеното количество електроенергия е извършено чрез методология, одобрена от ДКЕВР и възпроизведена в чл.38, ал.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, при което българското право познава създадени многобройни методологии за изчисление вместо измерване /т.нар. индиректно измерване/ на доставени вещи. Развиват се съображения, че корекцията е извършена в защита на обществения интерес, при което, твърди дружеството, безспорно в конкретният случай обществен интерес е налице. В обобщение се посочва, че „Е.О.Б. М.” и „Е.О. Б. П.” са изпълнили задълженията си спрямо ищеца по ОУ на договорите за снабдяване и разпределение на електрическа енергия, като допълнително начисленото количество електроенергия е доставено, определено не чрез измервателен уред, за който по делото е установено, че е целенасочено манипулиран от неизвестно лице, а чрез изчислителна методология одобрена от държавен регулаторен орган - ДКЕВР, доведена до знанието на всички абонати на крайния снабдител в североизточна България посредством публикациите в средствата за масова информация при условията на Закона за енергетиката. Моли обжалваното решение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният против него иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В срока по чл. 263 ГПК по делото е постъпил отговор от адв. Н. Н., в качеството й на процесуален представител на Д.Х.Д. В отговора адвокат Н. заема становище по всяко едно от оплакванията на „Е. П.” , като заключава, че жалбата е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Претендира за разноски пред въззивната инстанция. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, отговора и събраните по делото доказателства приема за установено следното: С обжалваното решение ГОРС се е произнесъл по повод исковата молба на К. С. Д. против „Е.О. Б. П.” ”/сега „Е. П.” /, като е предявен иск по чл. 124 от ГПК, като се иска да бъде прието за установено, че К. С. Д. не дължи на „Е. П.-П.” – гр. В. сумата 1963,05 лева, с включен в нея ДДС, начислена по партида с клиентски № * и абонатен № * за консумирана ел. енергия за периода: 25.03.2011 г. – 20.09.2011 г. за подробно описания в решението обект, която сума е отразена във фактура № */19.01.2012 година. Ответникът е оспорил иска. Твърди се, че са спазени изискванията на чл. 61 от ОУ на ДПЕЕЕМ при съставяне на констативния протокол. Твърди се ,че са спазени разпоредбите на чл. 37 и чл.38 ал.3 т.1 от ОУ. Твърди се , че предвидената корекция на сметки не представлява вид санкция за потребител, а цели разпределението на тежестта от неточно измерване между страните в правоотношението за доставка и продажба на ел. енергия, като се коментира практиката на ВКС. Моли да се отхвърли иска като се претендират разноски по делото. За да постанови обжалваното решение съдията е приел ,че искът е допустим и е разгледан по същество. Съдията подробно е изложил и обсъдил събраните по делото доказателства-писмени, гласни, както и изслушаното заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ. Съдията в мотивите си е отделил спорното от безспорното, като правилно е приел, че ищецът има качеството на потребител на ел. енергия и има партида с клиентски № * и абонатен № *. Съдията подробно е проследил нормативната уредба , уреждаща процесните отношения, както и практиката на ВКС в тази насока. Правилно съдията е приел, че констативния протокол е частен свидетелства документ, който удостоверява изгодни за издателя му факти и не се ползва с доказателствена стойност, поради което се преценява заедно с другите доказателства. Правилно е прието ,че процесното СТИ не е отчитало изцяло и коректно консумираната ел. енергия, като прилагайки разпоредбата на чл. 38 от ОУ не са установени данни за начина на определяне на срока на корекцията, което не дава възможност да се провери правилността. Правилно съдията е приел също ,че ответникът не е доказал в производството, че начисленото колечество ел. енергия е доставено и е реално потребено от ищеца. Въззивният съд констатира ,че съдията подробно и задълбочено е обсъдил всички доводи на страните по делото , като е направил и законосъобразни изводи, които са намерили отражение в диспозитива на обжалваното решение. ВТОС споделя изложените мотиви от районния съд относно основателността на претенцията и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. С оглед изложеното ВТОС намира за неоснователни оплакванията в жалбата, като обжалваното решение се явява правилно, законосъобразно и мотивирано и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски има ответникът по жалбата, като искане за такива е направено своевременно. От приложеният договор за правна защита и съдействие е видно ,че Д. е заплатил сумата 650 лв. за адвокатски хонорар. Затова искането за заплащане на разноски пред ВТОС е доказано в размер на 650 лв. и следва да бъде уважено, като жалбоподателят бъде осъден да го заплати. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № /10.10.2012 година на Районен съд – гр.Горна Оряховица по гр.дело № /2012 год. ОСЪЖДА сега „Е. П.” –гр.В., ЕИК, бул.”Вл. В.” № 2. , В. Т. Г, да заплати на К. С. Д., ЕГН * от с.К., ул.”Р.”№8, общ. Л. сумата 650 лв., представляваща платен адвокатски хонорар пред въззивната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |