Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 03.02.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
м.с.Димитринрка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 7812 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.04.2020 г. по гр.д. № 58629/19 г.,
СРС, І ГО, 35 с-в е обявил за нищожна като неравноправна клаузата на чл. 6 от
договора за кредит, сключен на 01.09.2006г. между П.М.Б. като кредитополучател
и „Б.Д. “ЕАД, ЕИК*****, като кредитор, в частта,
касаеща заплащането на „лихва, формирана
от базов лихвен процент за този вид кредити, определян периодично от кредитора“
като е отхвърлил предявения иск за
установяване нищожността на чл. 6 от договора в останалата част, като
неоснователен и недоказан. Обявил за нищожна като
неравноправна клаузата на чл. 10 от допълнително споразумение от
25.11,2009г. към договора за кредит от 01.09.2006г., сключено между П.М.Б. като
кредитополучател и „Б.Д.“ ЕАД ЕИК ***** като кредитор, в частта, в която „Кредиторът
има право да извършва изменения или допълнение на ОУ, които стават задължителни
за кредитополучателя“, като е отхвърлил
предявения иск за установяване нищожността на допълнителното споразумение от
25.11 2009г. в останалата част, като
неоснователен и недоказан. Осъдил е „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на М.П.Б.,
ЕГН ********** и К.Я.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на основание
чл. 78, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 410 лв., представляваща направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част на исковете. Осъдил е М.П.Б., ЕГН ********** и К.Я.Б.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, да
заплатят на „Б.Д.“ ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 50 лв., разноски за делото,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищците М.П.Б., ЕГН ********** и К.Я.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
чрез пълномощника по делото адвокат Р.Иванова в частта, в която е отхвърлен предявения иск за
установяване нищожността на чл. 6 от
договора в останалата част, а именно за предоставения
кредит Кредитополучателят заплаща и надбавка, която може да бъде намалена с
отстъпка, съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по
програма „Престиж Плюс-/приложение № „А“ , към Договора/. Към датата на
сключване на надстоящия договор базовия лихвен процент/БЛП/ е 4,69 %,
стандартната надбавка е в размер на 3,26 процентни пункта или лихвения процент
по кредита е общо 7,95 %. Счита, че
от тази разборедба не става ясно какво точно ще заплаща кредитополучателя-само
надбавка, която не е известно как е определена или 7,95 % за целия срок на
договора. И в двата случая съдът е променил вида на договорения лихвен процент.
Волята на страните е за променлив лихвент процент, а в резултат на посоченото
от съда се стига до фиксиране на лихвата. Договореният променлив ГЛП процент е
заменен от съда с фиксиран ГЛП, за който никоя от страните не е изразила воля.
Подобно тълкуване не е благоприятоно за потребителя. Определянето на ГЛП, който
не може да се променя, лишава потребителя от възможността да бъде намален
размера на ГЛП и облагодетелства Банката да получава по-високи ГЛП-ти. При
съобразяване на задължителното тълкуване дадено от Съда по преюдициално
запитване, съдът е следвало да приеме, че цялата разпоредба е нищожна.
Липсва и произнасяне от страна на съда по аргумента, че допълнителното споразумение почива
върху нищожната клауза на чл.6 от Договора и че с него е извършен анатоцизъм. Посочено
е, че поради произволното определяне на ГЛП от страна на банката, П.Б. е принуден
да заплаща ГЛП, надвишаващ многократно първоначално посочения в договора. В
договора е посочено, че ГЛП е 7,95 % към 01.09.2006 г., а на 25.11.2009 г. ГЛП
е вече в почти двоен размер-14,95 %. Подведен от банката, че ще облекчи
положението си като предоговори годишния си лихвен процент на 25.11.2009г.
Петър Б. сключва Допълнително споразумение към Договор за за текущо потребление
от 01.09.2006г. Допълнителното споразумение почива върху нищожни клаузи на
Договора. Чрез Допълнителното Споразумение банката се е опитала
от една страна да узакони неправомерно извършваните от нея действия по събиране
на по-висока лихва, а от друга страна е извършвала капитализации на лихви и е увеличила
главницата с несъществуващо задължение от 3 155, 06 лева. Но имайки предвид, че клаузите, който определят задълженията по
договора са нищожни, подобно саниране е недопустимо. Противоречието със закона
и добрите нрави на договорни клаузи са сериозни пороци на договора, които не
могат да се санират от страните с изразяване на нова воля. Потвърждаването на
недействителни сделки по българското право е допустимо само при унищожаемите
сделки (чл.35, ал.1 ЗЗД). Нищожността по чл.26, ал.1 ЗЗД има друга цел -
опазване на правния ред и императивните му предписания, без оглед волята на
страните. В този смисъл е и текстът на чл.366 ЗЗД, който забранява санирането
на непозволен договор чрез повторно съглашение. В тази насока е и Решение
№ 98 от 25.07.2017 г. т.д.№ 535 по описа за 2016г. на ВКС и Решение № 146 от
01.11.2017 г. т.д.№ 2615/2016г. на ВКС.
Капитализациите на лихвите чрез допълнителни споразумения
също са в противоречие с действащата правна уредба.
Съгласно Решение от 29.07.2019г. по пъд.М 1504/2018 по описа
на ВКС. „ Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне
към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху
които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на
чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание
чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба
на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.З ЗЗД."
По тези аргументи няма произнасяне. Вместо това, първоинстанционният съд решава, че допълнителното споразумение, което е
сключено въз основа на неравноправна клауза и е включена разпоредба, водеща до
анатоцизъм е действително. Съдията не забелязва, че първоначолно посочения ГЛП
е 7,95 %, а в споразумението е определен на 14,95 %. Очевидно е, че
увеличението на ГЛП от 7,95 %, на 14,95
%. е станало на базата на нищожна клауза, но съдът санира тези действия. Не
обръща внимание на включването на лихви към главницата и повторното им
олихвяване, както и обстоятелството, че няма как потребителят без да е подведен
от банката, да се съгаси от от 7,95 %, да му се увеличи лихвата на 14,95 %.
Ето защо моли съда да отмени процесното решение в
обжалваните части и вместо него да бъде прогласено, че цялата разпоредба на
чл.6 от Дотовор за кредит за текущо потребление от 01.09.20026 г., сключен
между „Б.Д.“ ЕАД и П.М.Б. е нищожна, че допълнително споразумение
към договор за текущо потребление от 01.09.2006 г. е нищожно. Претендира
разноски.
Въззиваемата
„Б.Д.“ ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от Главен изпълнителен директор В.С.и Изпълнителен директор Д.М.,
чрез пълномощника по делото юрискосулт Л.Й. оспорва въззивнта жалба. Не претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността
му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП от М.П.Б. и К.Я.Б. против „Б.Д.” ЕАД за признаване за установено, че разпоредбата на чл. 6 от договор за кредит от
01.09.2006г. е нищожна, както и допълнително споразумение от 01.09.2006г.
Ответникът „Б.Д.“ ЕАД в срока по чл.131 от ГПК в
депозирания писмен отговор е оспорил иска по основание и по размер.
По делото е депозиран договор за кредит за текущо потребление от
01.09.2006г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и П.М.Б., видно от
който „Б.Д. ЕАД е предоставила на П.Б. потребителски кредит в размер на 20 000
лв., срещу което ищецът се е задължил да върне кредита, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и при условията на договора. Прието е допълнително споразумение към договора от 25.11.2009г., с което е предоговорен нов срок на кредита. Установен
е лихвеният процент към датата на сключване на допълнителното споразумение.
Съгласно удостоверение за наследници от 20.07.2016г., двамата ищци са
наследници на кредитополучателя П.М.Б., починал на 13.07.2016г.
Представени са протоколи на КУАП с взети решения за промяна на БЛП,
Методология за определяне на БЛП, лихвени бюлетини и извлечение от
разплащателната сметка на кредитополучателя.
От правна страна:
По делото е безспорно и
видно от депозирания договор за кредит за текущо потребление, сключен на
01.09.2006г. че „Б.Д.“ ЕАД е предоставила на
наследодателя на ищците, в качеството му на кредитополучател, банков кредит за текущи
нужди в размер на 20 000 лева срещу задължението напоследния да го върне при
условията на договора - на месечни вноски, със срок на погасяване 196 месеца
/чл. 1 и чл.2 от договора/. Наследодателят на ищците е „потребител“ по смисъла
на §13, т.1 ДР ЗЗП - физически лица, които придобиват стоки или ползват услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Безспорно е, че процесният договор е потребителски договор, тъй като страни по
него са физическо лице, което използва кредита за свои лични нужди, явяващо се
потребител по смисъл на §13, т. 1 ЗЗП и търговска банка - търговец по смисъла
на § 13, т. 2 ЗЗП, като по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗЗП.
Кредитополучателят-физическо лице, по кредит, който не е предназначен за
търговска или професионална дейност, е потребител на финансови услуги по см. на
§13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с Директива 93/1 З/Е / чл. 2, т. „б”/,
националният съд трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с
директивите, дори те да нямат директен ефект /в този смисъл CJCE, 10 april 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p. 1891/. Договорите за
кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват
финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при
твърдения за наличие на специален фактически състав по чл. 143 ЗЗП.
Ищецът е оспорил изцяло валидността на чл. 6 от договора за кредит и
споразумение от 25.11.2009г. към договора с твърдения за тяхната
неравноправност.
Страните са договорили в чл.6 от договора кредитополучателят да заплаща
лихва за ползвания кредит, формирана от базов лихвен процент, определян
периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма
„Престиж плюс“. В изр. 2 от същата клауза на договора е посочено, че размерът
на базовия лихвен процент към датата на договора е 4,69 % стандартната надбавка
е в размер на 3.26 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо
7.95%.
Съдът е обявил за нищожна като неравноправна
клаузата на чл. 6 от договора за
кредит, сключен на 01.09.2006г. между П.М.Б. като кредитополучател и „Б.Д.
“ЕАД, ЕИК*****, като кредитор, в частта,
касаеща заплащането на „лихва, формирана
от базов лихвен процент за този вид кредити, определян периодично от кредитора“
като е отхвърлил предявения иск за
установяване нищожността на чл. 6 от договора в останалата част, а именно за предоставения кредит
Кредитополучателят заплаща и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма
„Престиж Плюс-/приложение № „А“ , към Договора/. Към датата на сключване на
надстоящия договор базовия лихвен процент/БЛП/ е 4,69 %, стандартната надбавка
е в размер на 3,26 процентни пункта или лихвения процент по кредита е общо 7,95
С решение
№ 23/07.07.2016 г., постановено по т.д. № 3686/2014 г. по реда на чл. 290
ВКС е приел, че първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
В мотивите си, ВКС е приел, че нормите на ЗЗП уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в
потребителски договор са повелителни. В §13 а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни
законодателство разпоредбите на Директива 98/6/ ЕСЕвропейски парламент и на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Националният съд /дори и без
възражение/ е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна
клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически
обстоятелства. Националният съд, който констатира неравноправния характер на
договорна клауза, е длъжен, от една страна, без да чака потребителя да направи
искане в този смисъл, да изведе всички последици, произтичащи според
националното право от това заключение, за да се увари че потребителят не е
обвързан от тази клауза.
СГС намира,
че процесния договор попада в приложното поле на потребителската защита.
С разпоредбата на чл.143 ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. За да се прецени дали конкретна клауза по договора
отговаря на критериите на закона тя трябва да бъде формулирана по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да
промени цената.
Следователно изрично задължение на банката е в условията,
при които предоставя на потребителя конкретния банков продукт да съдържат
кумулативно два елемента-методиката/метод/ за изчисляване на съответната лихва
и предпоставките за нейната промяна през времетраенето на договора. Методът на
изчисляване на съответния лихвен процент, трябва
да съдържа ясно и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествени изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти-пазарни индекси/или индикатори. Поради това и предвид правната
характеристика на договора за банков кредит, безспорна е и необходимостта от
постигнато между страните съгласие за начина на формиране на възнаграждението
на кредитодателя, т.е. относно
конкретната формула за определяне на възнаградителна лихва-съществен елемент от
съдържанието на този вид банкова сделка. Съдът приема, че методиката за
изчисление на лихвата, респ. БЛП, също се явява елемент от договора за кредит,
което само по себе си изключва възможността същият да бъде едностранно променян
от кредитодателя след сключване на кредитния договор. Независимо дали се касае
за фиксиран лихвен процент или до променлив такъв. Когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация относно това как
кредитодателят едностранно може да променя цената на доставената финансова
услуга, за да може на свой ред да реагира по адекватен съобразно интересите си
начин, както и когато методологията, създадена от банката -кредитор като нейни
вътрешни правила, не са част от кредитния договор, последният не може да се
счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправната клауза
чл.143 ЗЗП, за да е приложимо
правилото на чл.144, ал.3,
т.1 ЗЗП т.е. изменението
на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или
доставчика на финансова услуга, а са породени от въздействието на свободния
пазар и/или от държавен регулатор.
В чл.143 ЗЗП е дадена
дефиниция на неравноправна клауза и са изчерпателно изброени хипотезите, при
които една клауза в договор следва да се счита за такава. Според посочената
разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Граматичното и логическо тълкуване на нормата изисква
да се приеме, че при всеки един от параметрите, изброени в.1 до 19, посочените
в дефиницията три предпоставки за определяне на клаузата като неравноправна са
налице, или законът презумира, че във всеки един от изброените случаи клаузата
е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между задълженията на страните в потребителския
договор. Преди да се обсъждат предпоставките по чл.143 ЗЗП, следва да се направи преценка, дали
клаузите не са индивидуално договорени, тъй като съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните
клаузи в договора са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, което ще
рече, че индивидуално уговорените клаузи не са нищожни, макар и неравноправни.
В, ал. 2 е дадена дефиниция на индивидуално уговорени клаузи, чрез метода на
изключването, според която не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договори при общи условия.
Настоящата инстанция препраща към подробните мотиви на районния съд, за да
се стигне до извода, че по делото е безспорно установено неравноправният
характер на договорната клауза на чл.6, изр. 1 относно БЛП, а именно, че те са
уговорени във вреда на потребителя, не съответстват с изискванията за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на страните, което обуславя нейната нищожност съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП.
В другата част, а именно „надбавка,
която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на
преференциален лихвен процент“, клаузата не е нищожна, защото не засяга правата
на потребителя, напротив, изцяло е в негова полза, тъй като не предвижда
възможност за увеличаване от страна на банката, а за намаляване. В изр. 2 на
чл. 6 от договора е определено, че стандартната надбавка е 3,26 %, тоест
определен е твърд размер, който е точен и недвусмислен. Втората част на изр. 1
на чл. 6 предвижда, че този твърд размер може да бъде намаляван при определени
условия от страна на банката, но не и увеличаван. Ето защо, уговорката е изцяло
в полза на потребителя, поради което не е неравноправна. Същите мотиви могат да
бъдат изложени и по отношение на изр. 2
на чл. 6, съгласно която „Към датата на
сключване на настоящия договор базовият лихвен процент/БЛП/ е 4,69 %,
стандартната надбавка е в размер на 3,26 процентни пункта или лихвеният процент
по кредита е общо 7,95 %“. Размерите на БЛП и стандартната надбавка са
фиксирани в твърд размер, не е налице нито неяснота, нито двусмислие и не
създават неравновесие в правата на страните, поради което не са неравноправни,
нито нищожни. Тези данни са към датата на сключване на договора и не
представлява заменяне на променливия ГЛП с фиксиран ГЛП, защото и видно от
посоченото по-горе, надбавката може да бъде намалена с отстъпка, съгласно
Условия за ползване на преференциален лихвен процент“. Неоснователно се явява
твърдението, че не става ясно какво заплаща кредитополучателят. Видно е, че същият
заплаща лихвен процент по кредита общо 7,95 %“.
С допълнително споразумение от 25.11.2009г. банката и наследодателят на
ищците са установили какъв е остатъка от дълга по кредита-20 528,82 лв., от
които остатъкът по главницата е в размер на 16 613,11 лв., дължимата
редовна лихва е в размер а 3 155,06 лв., дължимата наказателна лихва е
760,65 лв. Кредиторът се е отказал от вземането си за наказателни лихви за
периода 18.09.2009 г. до 25.11.2009 г. Посочено е, че кредитополучателят е
внесъл до момента 525 лв. Уговорен е нов срок на кредита-120 месеца. Установено
е, че към датата на сключване на споразумението лихвеният процент по кредита е
14,95 %, както и че ГПР е 16.26 %.
Безспорно е, че със сключването допълнителното споразумение от 25.11.2009г., страните са преуредили отношенията
си, като са установили актуалните размери на остатъка от кредита, в т.ч. и на
дължимата главница, дължимата
редовна лихва от 3 155,06 лв. Във връзка с постигнатата уговорка, съдът
намира за необосновани и неоснователни възраженията на ответницата за нищожност
на подписаното допълнително споразумение, поради наличието на анатоцизъм,
доколкото е уговорено начисляване на възнаградителна лихва върху
капитализираните лихви.
С отмяната на предходната Наредба № 9, е приета Наредба № 9 от 03.04.2008
г. за оценка и квалификация на рисковите експозиции на банките и за
установяване на специфичните провизии за кредитен риск, обн. Д.в., бр. 38 от 11.04.2008г., в която
липсва забрана между страните да бъде уговорена възможност за капитализиране на
лихви. Страните в процесния случай са договорили, че редовния дълг включва
редовна главница, уговорили
са промени в условията на договора, поради което при липса на изрична забрана
следва да се приеме, че уговорката им е действителна, а лихвата е начислена
върху тази преструктуирана главница. Не може да се приеме, че е налице
анатоцизъм, тъй като с подписване на допълнително споразумение по договора е преструктуиран дълга съгласно чл. 13 от Наредба №
9/03.04.2008 г. Не е спорно, че кредитополучателят е изпълнявал първоначално поетото задължение, а
впоследствие е забавил и дори спрял изпълнението, поради което се е стигнало до
преструктуиране. С него
всъщност се формира едно ново по размер задължение, което е допълнително за
кредитополучателя и по необходимост е свързано с неизпълнение на договореното.
Налице е постигнато съгласие между страните за новия размер на дълга, който
след като е преструктиран се дължи от ответника, а всяко неизпълнение на парично задължение под формата
на забавено изпълнение обуславя дължимостта и обезщетение по чл.86 ЗЗД..
Ето защо, клаузите на допълнителното споразумение от чл. 1 до чл. 9
включително не са неравноправни или нищожни. Размерите на лихвения процент и
ГЛП към датата на подписване на допълнителното споразумение са в твърд фиксиран
размер. Цитираните клаузи са ясни и недвусмислени и не накърняват правата на
потребителя.
Крайните изводи на двете
съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК,
първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Предвид предявената претенция и изхода на делото възивникът следва да
заплати на въззиваемата страна направените разноски за настоящата инстанция във
вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.04.2020 г. по гр.д. № 58629/2019г.
на СРС, І ГО, 35 с-в.
ОСЪЖДА М.П.Б., ЕГН ********** и К.Я.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
чрез пълномощника по делото адвокат Р.И. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от Главен изпълнителен директор В.С.и Изпълнителен директор Д.М.,
чрез пълномощника по делото юрискосулт Л.Й. направените разноски за настоящата инстанция във
вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.