Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 06.10.2017г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Кирилка Илиева като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 6859 по описа за 2014г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 Предявени са искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 Ищецът „Б.Д.А.П.“ ООД твърди, че между страните е бил сключен договор за паричен заем от 05.06.2013г., по силата на който ищецът се е задължил да предаде на ответника заемна сума в размер на 40 000 лева, при уговорени в договора условия и срок. Върху  сумата ответното дружество е дължало лихва в размер на 5%  годишно – 2 000 лева.  Заемната сума е била предадена чрез извършен превод по банков път. Нито тази сума, нито договорената лихва са били платени в уговорения срок – 05.06.2014г., и ищецът иска заплащането им, общо 42 000 лева, със законната лихва от датата на исковата молба (10.10.2014г.) до окончателното плащане и с направените в съдебното производство разноски. Задължението не е било изпълнено и след изпратена нотариална покана с рег. № 5905/2014г., том 2, акт № 132 на нотариус Веселина Връблянска, след която ответникът не е оспорил задължението си.   

Ответникът „С.С.“ АД оспорва предявените искове. Възразява, че представеният договор за заем е неистински и неверен документ, а след изслушване на съдебно-счетоводната експертиза по делото – че сумата за възстановяване е по-малко от претендираното.

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

По предявените искове

На 05.06.2013г. между страните, тогава представлявани от П.И.П., е бил сключен писмено договор за паричен заем, съгласно който ищецът, заемодател, се е задължил да предаде в собственост на ответника, заемател, сума в размер на 40 000 лева (чл. 1 от договора). Сумата е трябвало да бъде предадена от ищеца в тридневен срок в брой  и върната от ответника   в срок до 05.06.2014г. (чл. 3, ал. 2 и чл. 5, т. 1 от договора). Страните са договорили още, че ответникът дължи лихва в размер на 5% годишно върху заемната сума (чл. 2 и чл. 5, т. 2 от договора) , която също е трябвало да бъде заплатена в срок до 05.06.2014г. (чл. 3, ал. 2 от договора). Лихвата се е начислявала от датата на фактическото ползване на сумата от ответника (чл. 3, ал. 3 от договора) и до връщането й, включително предсрочно (чл. 3, ал. 4 от договора). Посочените обстоятелства се установяват от представения по делото договор за паричен заем.

По отношение на договора като документ е изпълнено задължението по чл. 183 от ГПК на ищеца и документът е представен в официален заверен препис, при което той не е изключван от доказателствата по делото.

Недоказано е останало оспорването от ответника на истинността (автентичността) на подписа на П.И.П. върху документа за заемател („С.С.“ АД) в откритото по делото производство по чл. 193 от ГПК. Съгласно заключението на изслушаната съдебно-графическа експертиза, работила по оригинала на документа, подписът е положен от това лице за ответника и няма основание за изключване на договора за заем като документ и на това основание.      

Заемната сума е постъпила по сметка на ответника в П.Б.“ АД по банков път на 05.06.2013г., съгласно представения банков документ за кредитен превод от „К.Т.Б.“ АД, където ищецът е имал банкова сметка.

***оводена на 05.06.2013г. при ответника по счетоводна сметка 499“Други кредитори“, както е имало счетоводни отразявания и на лихвата. Заемната сума е била включена в Годишната оборотна ведомост за 2013г., отразена е била в Отчет за паричните потоци към 31.12.2013г. („Получени заеми“) И към 30.06.2017г. сумата от 40 000 лева е продължавала да фигурира в счетоводните регистри като невъзстановено задължение на ответника към ищеца. В аналитичния дневник по сметка 496“Разчети по лихви“  към 31.12.2016г. е била начислена лихва от 5% по договора за заем. Сумите са били включени в Годишните оборотни ведомости за 2014г., 2015г. и 2016г. на ответника, отразени са били в годишните баланси за същите години („Други задължения“). В този смисъл е заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Констатациите  на вещото лице по експертизата се подкрепят  от представените по делото  препис – извлечение от Ревизионен доклад № 1311275/28.01.2014г.,  както и от останалите  документи по адм. дело № 11902/2014г. на Административен съд – София град, Първо отделение, 9 състав,  от представения  годишен финансов отчет на ответника за 2013г. и годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за същата година.  Документите, приети в последното по делото съдебно заседание,  не са оспорени от ответника в дадения от съда срок.

Не се установява по делото сумата от 40 000 лева да е била върната на ищеца, съответно да е плащана възнаградителна лихва за фактическото  ползване от ответника  на сумата в едногодишния период на действие на договора за заем. По делото няма доказателства за такива обстоятелства, а другият заем на дружеството – ответник за сума от 2 000 лева, за който съдебно-счетоводната експертиза е констатирала, че е съществувал и е погасен, не е предмет на настоящото дело. 

За изпълнение на задълженията на ответника по договора за заем е била изпратена и нотариална покана, в отговор на която ответникът не е възразил по дължимостта на претендираните суми (така отговор на нотариална покана от 23. 09.2014г.).

 При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното:

Страните са обвързани от договор за заем, съгласието за който е било постигнато изрично. Заемната сума от 40 000 лева, предмет на договора, е била предадена от ищеца, заемодател, на ответника, заемател, с което договорът, който е реален,  е породил действието си и за ответника е възникнало задължение да върне сумата по заема в уговорения срок – до 05.06.2014г.  Сумата не е била върната от ответника и той дължи плащането й. Предявеният от ищеца иск по  чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000  лева е основателен и следва да бъде уважен.

Изрично в договора е била уговорена лихва за ползване на заемната сума за периода на реалното  ползване от ответника, при действие на договора, на годишна база, която лихва е била дължима с главницата на уговорената падежна дата – 05.06.2014г. Сумата по заема  е била ползвана от ответника, това е било за период от една година от предоставянето й на ответника по банков път до падежа, и на ищеца е дължима и уговорената възнаградителна лихва от 5% върху заемната сума - 2000  лева (чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).    

Фактически преди образуване на делото ответникът не е оспорвал дължимостта на сумите по делото – главница и лихва, общо 42 000 лева,  а е признал задълженията си, съгласно отговора на изпратената до него нотариална покана, както и заемната сума и сумата на лихвата са били отразени в счетоводството на ответника, което също е индиция за реалното получаване на заемната сума и възникналите задължения за връщането й и за заплащане на възнаградителна лихва. По възприетото от фактическа страна, недоказано остава оспорването на подписа на представляващия ответника при сключване на договора за заем, както и че част от претендираната сума е възстановена. Върната е друга и различна заемна сума от 2 000 лева, по друг заемен договор.     

След изтичане на  определения ден за плащане на главницата и възнаградителната лихва (05.06.2014г.),  ответникът е бил в забава и е дължал лихва в законния размер (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 100 на МС от 2012г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута (отм.), съответно  Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г.). По делото лихва за забава се претендира от датата на исковата молба (10.10.2014г.) и така следва да бъде присъдена.

По разноските

            Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за платена държавна такса по исковата молба от общо 1680 лева, 500 лева разноски за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза, 1630 лева разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 29.09.2014г., които не надвишават минимума на възнаграждението по Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, и 10 лева разноски за издаване на съдебни удостоверения.  С оглед изхода на делото, тези разноски, общо 3 820 лева, се дължат изцяло (чл. 78, ал. 1 от ГПК). Платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, както възразява ответникът.  

            Воден от горното съдът

 

                                                               Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА „С.С.” АД,  с ЕИК********и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „Б.Д.А.П.“ ООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, офис 15, на основание  чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 42 000 лева (четиридесет и два хиляди лева), от които 40 000 лева главница и 2 000 лева възнаградителна лихва по Договор за паричен заем от 05.06.2013г., със законната лихва за забава от 10.10.2014г. до окончателното плащане на сумата от 42 000 лева, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,  а на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД – сумата от  3 820 лева (три хиляди осемстотин и двадесет лева) разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

                                                                                                 Съдия: