Р Е Ш Е Н И Е
№ 1552/19.4.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на първи април през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян
Колев
при участието на секретар И.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8583 по описа за
Предявен
е иск от Х.Д.Х. ЕГН ********** В.Х.Д. ЕГН ********** И К.Х.Д. ЕГН **********
всички с адрес: *** срещу С.С.П. ЕГН **********, Б.Т.М. ЕГН ********** и Н.Т.М.
ЕГН ********** тримата с адрес *** с правно основание чл. 75 ЗС, за
възстановяване на основание чл.75 от ЗС владението върху ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, състоящо се от първи етаж с идентификатор *.1, със застроена площ от
68,40 кв.метра, състоящ се от вх.антре, кухня, дневна, две спални и санитарен
възел и втори етаж на сградата с идентификатор *.2, с площ от 52,25 кв.метра, с
отделен вход от външно стълбище, състоящ се от три стаи и сервизни помещения,
ведно с ПРИСТРОЙКА - ГАРАЖ И ОБСЛУЖВАЩО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 38 кв.метра,
построена върху дворно място, цялото с площ от 600 кв.метра, представляващо
имот с идентификатор * на с.о.*.
Ищците
обосновават правния си интерес за предявяване на посесорния иск, налагайки
следните твърдения:
Ищците
и техните праводатели упражняват владение върху описаната в исковата молба
сграда и гараж от момента на изграждането им в периода 1985-1987 година
непрекъснато до датата, на която им е отнето чрез частния съдебен изпълнител от
ответниците – 20.03.2015 г. Твърди се, че нарушението срещу владението се
изразява в отнемането му на посочената дата, което е противоправно, т.к. не се
основава на задължителен за упълномощителите съдебен или друг акт. Излага се,
че лицата, които са въведени във владение противоправно с помощта на принудата,
упражнена от частния съдебен изпълнител, без да е налице изпълнително
основание, са извършители на действието, т.к. именно те отнемат и остават във
владение, а не частния съдебен изпълнител.
В срока
за отговор по реда на чл. 131 ГПК, ответникът С.С.П. депозира отговор. Моли за отхвърляне на иска
и присъждане на сторените по делото разноски.
Твърди
се, че с въвода във владение извършен на 20.02.2015 г. Съдебният изпълнител е
въвел ответниците във владение само на терена, но не и на постройките, като
след тази дата ответниците не са отнемали на ищците владението върху
постройките. Твърди се още, че постройките са незаконни и подлежат на събаряне,
поради което ищците нямат право получат съдебна или административна защита на
владението си върху тях.
Оспорват
твърденията в исковата молба, че на Х.Д.Х. не е било предоставено право на
ползване върху ПИ №* в м."*" землище * с решение на ИК на ОНС *
№7/14.05.1980г., в тази връзка оспорват верността на приложените към ИМ
протокол №7/14.05.1980г. на ИК на ГНС * и списък на работници, служители и
пенсионери за получаване на земя по 76 ПМС в района на *. Ако ищеца ще се
ползва от тях, моля да го задължите да представи оригинали или официално заверени
преписи от документите.
Съдът,
като прецени по реда на чл. 12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка
с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно, а и е видно от приложения
заверен препис от изпълнително дело № * от 2014 година на ЧСИ * рег.№ * в КЧСИ,
че по издаден в полза на С.С.П. и на * М.П. изпълнителен лист срещу ищците Х.Д.Х.,
В.Х.Д. и К.Х.Д. е образувано изпълнително дело за осъществяване на въвод във
владение спрямо недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м. „*”, землището на кв. *,
гр. *, очертан с червен цвят по приложената на л. 26 от делото на ВРС (л. 5 от
преписката на изп. дело) скица (която приподписана от съда представлява
неразделна част от решението), включващ имот № * по ПНИ от 2002г. с площ от 600
кв.м. и граници на този имот: ПИ №№ *6, *, *4, *, *2 и път и западната част с
площ от 229 кв.м. от ПИ № *, при граници на тази реална част: ПИ №№ *, *4,
останалата част от имот * и път.
За извършения въвод по изпълнително дело № * от 2014
година на ЧСИ * рег.№ * в КЧСИ е съставен протокол от 20.02.2015г. (лист 45),
от който се установява, че в изпълнение на издаден по гр.дело № 2428 по описа
за 2005г. на ВРС изпълнителен лист принудително е отнето от Х.Д.Х., В.Х.Д. и К.Х.Д.
и е предадено на взискателите С.С.П.
и на * М.П. фактическото владение
на недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м. „*”, землището на кв. *, гр. *,
очертан с червен цвят по приложената на л. 26 от делото на ВРС скица (която
приподписана от съда представлява неразделна част от решението), включващ имот
№ * по ПНИ от * с площ от 600 кв.м. и
граници на този имот: ПИ №№ * и път и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ
№ *, при граници на тази реална част: ПИ №№ *, *4, останалата част от имот * и
път. В имота е намерена от ЧСИ сграда с и гараж. Отбелязано е че ищецът Х.Х. е
предал ключовете за входната врата на имота и е задържал ключовете за сградите.
Отбелязано е, че ЧСИ е дал възможност на ищците да изнесат вещите си от
сградите и да предадат ключовете на ЧСИ до 20.03.2015 г. Протоколът е подписан от страните, като е
подписан с „особено мнение“ от длъжниците.
Видно от приложеното на листи 2 – 5 по преписката на изпълнително дело № *
от 2014 година на ЧСИ * рег.№ * в КЧСИ влязло в сила решение № 774 от 11.04.2013г.
постановено по в.гр.д. 3014/2012 г. на ВОС и скица е че Х.Д.Х., В.Х.Д. и К.Х.Д.
са осъдени на осн. чл. 108 от ЗС да предадат на С.С.П. и на *
М.П. владението на собствения им недвижим имот с площ от 829
кв.м. в м. „*”, землището на кв. *, гр. *, очертан с червен цвят по приложената
на л. 26 от делото на ВРС скица (която приподписана от съда представлява
неразделна част от решението), включващ имот № * по ПНИ от 2002г. с площ от 600
кв.м. и граници на този имот: ПИ №№ *6, *, *4, *, *2 и път и западната част с
площ от 229 кв.м. от ПИ № *, при граници на тази реална част: ПИ №№ *, *4,
останалата част от имот * и път, на осн. чл. 108 от ЗС, при релевирано
твърдение за придобито от ищците право на собственост върху спорния имот на
основание наследствено правоприемство и реституция, постановена в полза на
наследниците на Михаил С.П. с решение № 533/15.07.98г. на ПК-*. Отхвърлено е и възражението
за подобрения, направено от Х.Д.Х., В.Х.Д. и К.Х.Д., чрез заплащане на
увеличената стойност на процесния недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м. „*”,
землището на кв. *, гр. *, включващ имот № * по ПНИ от 2002г. с площ от 600
кв.м. и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ № * по ПНИ от 2002г., при
посочени по-горе граници, изразяващи се в: подобряване на повърхностния хумусен
пласт на имота от м. юни 1983г., на обща стойност 1800лв.; направа на ограда от
118 линейни метра с две врати, с бетонни стълбчета и оградна мрежа с обща
дължина 80м., направена през м. юни 1983г. и на стойност 950лв.; засаждане на
250бр. лози и 27бр. асми през м. юни 1983г., на стойност 8181лв.; засаждане на
овощни дръвчета през 1983г. – 3 бр. орехи, 2бр. бадеми, 5 круши, 4 сливи, 5
ябълки, 3 череши, 5 вишни, 2 лешника, 2 смокини, на стойност 2275лв.;
прокарване на вода чрез водопровод на кооперативни начала през пролетта на
1984г., на стойност 650лв.; построяване през 1985-89г. на основна сграда,
антре, баня-тоалет, септична яма, на площ от 41 кв.м. с покривна изолация,
външно и вътрешно ел. захранване, на стойност 11070лв.; изграждане на
пристройка към основната сграда, състояща се от гараж и стая през 1986-89г.,
общо на 38 кв.м., на стойност 6840лв.; изграждане на стопанска постройка –
навес/барака; барака, през 1985-89г. – 24 кв.м., на стойност 4320лв.;
закупуване и монтиране на стоманено гърне-резервоар – 12.5т., през 1987-89г.,
на стойност 750лв.; изграждане на пешеходни пътеки – 15 кв.м. /с тротоарни
плочи 119бр./, бетонни настилки 51 кв.м., през 1989г., на стойност 505 лв., на
обща стойност от 37341лв., платима, както следва: на Х.Д.Х. – сумата от
28005.75лв. /по 14003лв. от двамата ищци/, на В. – сумата от 4667.63лв. /по
2334лв. от всеки от ищците/, на К.Х.Д. - сумата от 4667.63лв. /по 2334лв. от
всеки от ищците/, на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС, вр. с § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ
заедно с искането за признаване на правото на задържане на имота до заплащане
на подобренията, на осн. чл. 72, ал. 3 от ЗС.
Във връзка с влязлото в сила въззивно решение № 774
от 11.04.2013г. постановено по в.гр.д. 3014/2012 г. на ВОС, с което е отменено
и частично обезсилено решението с №
2721/ 02.09.2008г. на XXХIV състав на ВРС е издаден на 29.04.2013г.
изпълнителен лист в полза на ответниците.
В съдебно заседание бяха допуснати гласни
доказателства за страните и изслушани показанията на свидетелите * и *, водени
от страните, от показанията на които се установи, че ищците са владели сградата
и гаража от построяването им през деветдесетте години на 20 век до
отстраняването им от съдия-изпълнителя. Х.Х. построил вилата на два етажа.
Вторият етаж е с дограма, но не е довършен, вътре имало дървен материал и други
вещи.
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни изводи:
По
допустимостта на иска:
Предявените
искове намират правната си квалификация в разпоредбата на чл. 75 от ЗС вр. чл.
358 ГПК. Съгласно чл. 75 от ЗС,
владелецът, който е упражнявал владение върху един имот в продължение на
повече от шест месеца, може да се защити срещу всяко лице, което нарушава
владението му или поддържа това неправомерно нарушение. Съгласно изричната
разпоредба на чл. 358 ГПК в случаите, в които лишаването е извършено на основание
протокол на съдебен изпълнител за въвод във владение и когато този въвод е
незаконосъобразен, пропускът на владелеца да обжалва въвода във владение в
предвидения в процесуалния закон срок не го лишава от възможност да се защити
срещу този незаконен въвод с иск по чл.75 от ЗС. Достатъчно е ищецът да е
владял имота в продължение на повече от 6 месеца. Разпоредбата на чл. 358 ГПК
обаче, не урежда един нов вид иск за защита на нарушено владение, а само
посочва какви са правомощията на гражданския съд в производство по предявени
искове по чл. 75 ЗС, когато се твърди от ищеца, че владението му върху имота е
отнето по нареждане или със съдействието на съдебен изпълнител или друг
държавен орган.
Следователно
ответник по иска по чл. 75 ЗС може да бъде както лице, което фактически
извършва действие, с което пречи на владелеца или го отстранява от
осъществяване на фактическа власт върху имота, така и всяко лице, което
поддържа това неправомерно отнемане на владението от владелеца.
В случая
ищците Х.Д.Х., В.Х.Д. и К.Х.Д. са лицата, които поддържат твърденията за извършени
нарушения от съдебния изпълнител при направен от него незаконосъобразен въвод
във владение на ответниците, а ответниците С.С.П., Б.Т.М. и Н.Т.М. са лицата,
на които съдебния изпълнител е предал владението при извършения от него въвод и
които според твърденията на ищцовата страна поддържат това правно положение. Ето
защо съдът намира, че исковете са предявени от надлежни ищци и са надлежно
насочени срещу посочените двама ответници.
По
основателността на предявения иск:
Предявеният
е иск е с правно основание чл. 75 от Закона за собствеността. Съгласно тази
норма, всяко лице, което осъществява владение върху недвижим имот, продължило повече от шест месеца, може да се
защитава срещу всяко нарушение като искът следва да се предяви в преклузивния
шест месечен срок от нарушението.
Въводът
във владение, който според твърденията на ищцовата страна е незаконосъобразен,
е извършен от ЧСИ на 20.02.2015г., а исковата молба е постъпила в съда на 16.07.2007г.,
което означава, че предвиденият в разпоредбата на чл. 75 ЗС шестмесечен срок е
спазен.
В
исковата си молба ищците твърдят, че са владели повече от шест месеца поземления
имот и изградените в него постройки преди датата на въвода във владение. По
делото това обстоятелство не се оспорва от ответната страна, а и събраните по
делото писмени и гласни доказателства безсъмнено установяват това.
Неоснователни
са възраженията на ответниците, че налагани в исковата молба и в съдебно
заседание, че поради предоставено им с решение на ИК на ОНС-* право на
ползване, са застроили имота, поискали са изготвянето на оценка и са направили
плащане по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ имат право да задържат сградата в имота.
От съдържанието на постановеното решение № 774 от 11.04.2013г. постановено по
в.гр.д. 3014/2012 г. на ВОС и скица във връзка с предявения от ответниците
осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС се установи, че в полза на ищците
не е било налице надлежно предоставено право на ползване въз основа на някои от
актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради което възражението им за присъждане
на подобрения в качеството им на добросъвестни владелци, е било отхвърлено със
същото решение, както и възражението им за задържане на имота до плащане на
подобренията. Съдът разгледал ревандикационния иск е приел, че ищците по
настоящото дело са недобросъвестни владелци и нямат право да задържат имота.
От
страна на ищците са наведени оплаквания, че ЧСИ И. * е излязъл извън предмета
очертан с издадения във връзка с въззивно решение № 774 от 11.04.2013г.
постановено по в.гр.д. 3014/2012 г. на ВОС изпълнителен лист, извършвайки
принудително изпълнение и по отношение на сградите в отнетия и предаден на
ответниците поземлен имот.
Установено
бе от съдържанието на преписката по процесното изпълнително производство и от
съдържанието на горецитираното решение на ВОС че от страна на ответниците не са
били налице релевирани претенции за собственост върху сградите в поземления
имот. Такива претенции не са повдигнати и по настоящото дело. Единствените
твърдения налагани от ответната страна са, че тези сгради са незаконни и
подлежат на събаряне.
По
делото не се твърди, а и от ищцова страна не бяха представени доказателства че
процесните постройки са закони, или поне подлежащи на узаконяване, така, че
същите да са годен обект на посесорна защита за ищците. Точно обратното, като
незаконни, тези постройки евентуално биха създавали пречки на собствениците на
имота да упражняват надлежно правото си на собственост и съответно нарушение на
това им вещно право.
Съдът
намира, че изпълнителната сила на влязлото в сила решение по чл. 108 от ЗС важи
и между страните в настоящото производство. Доколкото в същото не е разпоредено
изрично произнасяне, че ищците имат права по отношение на сградите, силата на
присъдено нещо включва всичко, което е трайно прикрепено към земята по
приращение (чл. 92 ЗС). Наличието на сгради в имота на ответниците е обсъждано в решението по ревандикационния
иск. Видно от диспозитива на същото решение сградите не са изрично изключени в
осъдителната част на диспозитива за предаване на владението. Освен това е
отхвърлена и претенцията е претенцията на ищците по настоящото дело и ответници
по ревандикационния иск за заплащане на подобренията в имота, част от които са
сградата и гаража. Отхвърлено е и възражението им за задържане.
По
делото не се установиха и извършени нарушения от страна на ЧСИ при предаване на
владението. В случая ЧСИ не е излязъл извън пределите на издадения изпълнителен
лист. Не е действал и извън рамките на компетентността си, определяйки
процесните сгради като приращение към земята. В същност съдът сезиран с иск по
чл. 75 ЗС няма правомощията да обсъжда законосъобразността на извършеното
изпълнително действие, произнасяйки се по собствеността на същите. Действията
на ЧСИ по извършване на въвод са законосъобразни, а искът с правно основание чл.
75 от ЗС е неоснователен.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на
разноски в размер на действително реализираните такива, които под формата на
възнаграждение за процесуално представителство в общ размер на сумата от 900
лв. Последните следва да бъдат присъдени в тежест на ищците с оглед изхода на
спора.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Х.Д.Х. ЕГН ********** В.Х.Д. ЕГН **********
И К.Х.Д. ЕГН ********** всички с адрес: ***, с правно основание чл. 75 ЗС срещу
С.С.П. ЕГН **********, Б.Т.М. ЕГН ********** и Н.Т.М. ЕГН ********** тримата с
адрес ***, за предаване владението ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състоящо се от
първи етаж с идентификатор *.1, със застроена площ от 68,40 кв.метра, състоящ
се от вх.антре, кухня, дневна, две спални и санитарен възел и втори етаж на
сградата с идентификатор *.2, с площ от 52,25 кв.метра, с отделен вход от
външно стълбище, състоящ се от три стаи и сервизни помещения, ведно с
ПРИСТРОЙКА - ГАРАЖ И ОБСЛУЖВАЩО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 38 кв.метра, построена
върху дворно място, цялото с площ от 600 кв.метра, представляващо имот с идентификатор
* на с.о. „*" кв. *, Община *, като неоснователни.
ОСЪЖДА Х.Д.Х. ЕГН ********** В.Х.Д. ЕГН ********** И К.Х.Д.
ЕГН ********** всички с адрес: ***, да заплатят на С.С.П. ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 900.00лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: