Р Е
Ш Е Н
И Е № 7
гр.Пловдив, 08.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети
декември две хиляди и двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
при секретаря ЕЛЕОНОРА
КРАЧОЛОВА и прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, след като разгледа докладваното от съдия Бозева
ВНОХД № 2098 по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 114/10.04.2019г. по НОХД № 6075/2018г. по
описа на ПРС, 2 н.с. съдът е признал подс. С.Г.Б. за виновен в това, че на
28.09.2017 год. в гр. Пловдив е причинил на И.Т.С.от гр. П. тежка телесна
повреда, изразяваща се в постоянна слепота с дясното око, поради което и на
основание чл.128, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.54 от НК го е осъдил на три години
лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпълнение
наложеното наказание с изпитателен срок от пет години. На основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът го е осъдил да заплати в полза на държавата по сметка на ОД
на МВР гр.Пловдив разноски в размер на 117 лв., а разноските от съдебното
производство в размер на 350 лв. - по сметка на РС гр. Пловдив.
Против така постановената присъда е подадена
въззивна жалба от защитника на подсъдимия – адв. Ж.П., в която се сочи, че
присъдата на РС е неправилна и незаконосъобразна. Отправя се искане за нейната
отмяна и постановяване на оправдателна такава, алтернативно – съдът да приеме,
че деянието е извършено при форма на вината непредпазливост. В допълнение към
въззивната жалба се излага конкретно оплакване, че съдът неправилно е игнорирал
обясненията на подсъдимия, които се сочат като логични и подкрепени от други
доказателства по делото. Вместо това Районният съд е възприел фактическа
обстановка, базирана само на показанията на пострадалия.
В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив посочва,
че присъдата е правилна и обоснована, поради което се предлага да се потвърди
първоинстанционния съдебен акт.
В хода на въззивното производство съдът конституира на
мястото на починалия частен обвинител неговите наследници – съпруга Т.С. и
дъщеря му – Р.С., като становището на последните е идентично с това на
представителя на прокуратурата.
Адв. Ж.П. поддържа подадената жалба и допълнението към
нея, както и посочените основания, като моли съда да я уважи.
Жалбоподателят С.Б. поддържа становището на защитника
си, като сочи, че ако е причинена телесна повреда на пострадалия, то същата не
била причинена умишлено.
Съдът в настоящия състав, след
като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната
жалба, допълнението към същата и съображенията на страните в съдебно заседание,
а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима - подадена в срок и при наличие на правен интерес от правоимащо по смисъла
на чл. 318 от НПК лице.
За да постанови съдебния си акт
районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:
Подс. С.Г.Б. и свид. И.Т.С.били
дългогодишни съседи, живущи на адрес гр.*****. През 2017 година отношенията
между двамата се влошили, след като подс. Б. премахнал саморасло дръвче,
намиращо се под терасата на свид. С., за което свидетелят полагал грижи. В
началото на месец септември 2017 година, след като установил премахването
/отрязването/ на дръвчето, свид. С. се срещнал пред жилищния блок с подс. Б.,
при което го запитал защо е отрязано дръвчето, в отговор на което подс. Б. му заявил,
че тука няма нищо твое, мое. Свид. С. заявил на подсъдимия, че му е обиден и
сърдит. След тази среща двамата не си говорили.
На 28.09.2017 година, след обяд
свид. И. С. излязъл в двора на блока, с адрес гр.**** ул *** № **, където поседял
на пейката около 10 минути и решил да се прибира. Той бил трудно подвижен и се придвижвал бавно. Докато
вървял към входната врата, зад гърба си чул мъжки глас. Тъй като недочувал, се
обърнал и видял, че срещу него стои съседът му подс. С.Б., който държал над
главата си чадър, с който замахнал и
нанесъл няколко удара по главата на свид. И. С.. Един от ударите с
чадъра попаднал в областта на дясното око на свид. С.. В следствие на ударите,
нанесени от подс. Б., свид. С. се свлякъл на земята, като от клепача на
нараненото му око потекла кръв. Подс. Б. преустановил нанасянето на удари върху
свид. С. и продължил към дома си, оставяйки пострадалия на земята в безпомощно
състояние.
Малко след случилото се, свид. Е.Н.,
съседка на свид. И. С., прибирайки се към дома си, видяла пострадалия да лежи
пред входа на жилищния блок и да охка. Помислила, че е паднал при ходене и се
приближила до пострадалия С., като видяла кръвта по главата му. Свид. С. й
обяснил, че Б. го е набил. С помощта на свид. П.М., съсед на С., който в същото
това време излязъл от входа на блока, пострадалият бил изправен, като му
помогнали да седне на пейка до входа на блока. Свид. Н., както и свид.М. видели
кръв по лицето и рани по главата на пострадалия С., както и че му е подуто
дясното око. На земята, до мястото, на което бил пострадалият, имало синя шапка
и част от дръжка за чадър, по отношение на които С. казал, че това е шапката на
С..
Свид. П.М. потърсил съпругата на И. С. – свид.
Т.С., а тя се обадила на свид. Р.С., дъщеря на И. и Т. С.и, която живеела на
горния етаж в същия блок. Двете свидетелки веднага излезли пред блока и видели
състоянието на пострадалия и от него разбрали, че нараняванията са му били
причинени от подс. Б., а именно от удари с чадър по главата и в областта на дясното око.
Пострадалият И. С. бил откаран
до Спешното отделение на ***, където той е бил прегледан и приет за лечение в
клиниката по очни болести. След проведено лечение, на 06.10.2017г. бил изписан
от болничното заведение, за да продължи лечението си при домашни условия.
По повод на подаден сигнал,
на място пристигнали и служители от
Трето РУП Пловдив, които отвели подс. С.Б. до полицейското управление за изясняване
на случая.
В хода на досъдебното
производство била назначена съдебно-медицинска експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице д–р Б.П. – съдебен лекар, в резултат на нанесените
удари на пострадалия С. е било причинено: Контузия на клепача и околоочната
област; Контузия на дясната очна ябълка; Травматичен кръвоизлив в предната очна
камера на същото око, наличие на линеарна разкъсна рана на горния клепач на
дясното око. Гореописаните травматични увреждания били причинени по механизма
на действие на твърд, тъп (тъпоръбест) предмет чрез удар и добре отговарят да
са получени при нанесен побой с чадър по лицето към момента на инкриминираната
дата. По време на нанасяне на ударите пострадалият и нападателят са били прави
и обърнати лице с лице един към друг. При извършени прегледи съответно на
18.10.2017г. и на 14.12.2017г. било констатирано, че зрението на свид. И. С. на
дясното око било увредено и той долавял само посоката на светлината. Налице е
пряка причинно-следствена връзка между нанесените травми на дясното око към
инкриминираната дата на 28.09.2017 г. и настъпилата след това практическа
слепота със същото око, т.е. на пострадалия И. С. е причинена постоянна слепота
с дясното око.
В хода на съдебното дирене съдът
е назначил нова съдебно – медицинска експертиза /в.л. д-р Н.С.С.– лекар –
офталмолот в ****. Съгласно заключението
на вещото лице д-р С. на 28.09.2017г. И. С. е претърпял травма на дясното око и
придатъците му (клепачи) причинена от удар с тъп предмет. В следствие от
травмата е получил разкъсно-контузна рана на горен клепачи, контузионно
увреждане на очната ябълка без нарушаване на цялостта й, но с наличие на кръв в
очните среди: химена (кръв в предна очна камера) и хемоталм (кръв в
стъкловидното тяло) частично разкъсване на ириса от неговия корен, травматична
мидриаза (разширяване на зеницата) и повишено вътреочно налягане с
хематокорнея. Съгласно заключението при наличието на кръв в предна очна камера
и стъкловидното тяло на окото те стават непрозрачни и зрението на окото
намалява значително. Съгласно заключението наличието на кръв в стъкловидното
тяло (хемофталм) води до намалена зрителна острота. При пострадалия С.
хемофталмът е следствие на травмата, при която е получил разкъсване на ириса
(иридидиализа) и попадане на кръвта в предна очна камера и стъкловидното тяло.
В следствие на проведеното лечение повишеното
вътреочно налягане се е нормализирало, а роговицата е частично опрозрачила.
Преди травмата коригираното зрение на дясното око на И. С. е било около 80%, а
след травмата и при прегледите за изготвяне на експертизата с дясното око има
усещане само за светлина.
За да приеме изложената фактическа
обстановка, районният съд се е позовал на показанията на свид. И. С., М., Н., Т.С.,
Р.С., Т.П., Н., К. и С., като е приел, че са безпротиворечиви, подкрепят се от
посочените писмени доказателства /изброени на стр.5 от мотивите/и
непредубедени. Съдът е приел, че същите намират опора и в заключението на
вещото лице С., а що се касае до обясненията на подс. Б., е коментирал, че
същите представляват изолирана защитна версия, която противоречи на събраните
доказателства. Анализирайки доказателствата, е достигнал до правния извод за
обективна и субективна съставомерност на стореното от подсъдимия като
престъпление по чл. 128, ал.2 вр. с ал.1 от НК и отхвърляйки доводите на
защитата за деяние, извършено при неизбежна отбрана и при условията на
физиологичен афект, е наложил на подсъдимия наказание при условията на чл. 54
от НК в размер на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил с
изпитателен срок от пет години.
Основните възражения на
защитата се състоят в некоректен подход и превратен анализ на долната инстанция
по отношение на събраните доказателства, основно на гласните такива. Настоящата
инстанция намира, че районният съд коректно е оценил всички събрани в хода на
наказателното производство доказателства и е достигнал до правилни фактически и
правни изводи. Установената от него фактология съответства на събраните
доказателства. Основен спорен момент е същественото противоречие в показанията
на свид. И. С. и обясненията на подсъдимия Б., дадени пред съда, доколкото двамата
излагат коренно различни данни относно поведението на всеки един от тях. Районният
съд приема обяснението на подсъдимия по релевантните обстоятелства – удрял ли е
пострадалия, как и бил ли е самият той обект на физическо насилие от страна на С.,
изцяло за защитна позиция. И според настоящия състав обясненията на подсъдимия
остават не само изолирани, те са и опровергани от останалите събрани по делото
доказателства. На първо място – твърдението му, че подсъдимият го бил причакал /в
с.з. л. 36 от НОХД/, самият Б. в последствие променя в дадените допълнителни
обяснения на л. 99 и сл. от НОХД, където описва, че всъщност първо самият той се
спрял, след което спрял и пострадалият; като Б. се падал от страната на входа,
но въпреки това изпитвал страх да застане с гръб към пострадалия, опасявайки се
последният да не му направи нещо лошо. При събраните непротиворечиви
доказателства за влошено физическо състояние на С. към този момент, ограничаващо
придвижването му /виж показанията на съпругата, дъщеря му и внучката му, на
свид. Н., също така показанията на свид. М. /л. 42 – бил „бавноподвижен“, „с краката
има проблеми“ и „не се движи много добре/;
обяснението на Б., че се страхувал от стоящия
на разстояние от него трудноподвижен С. да не го застигне в гръб, звучи крайно
нелогично. Освен това, както правилно е отбелязъл и районният съд, по
пострадалия не са били установени травматични увреждания, които да
синхронизират с твърденето на подсъдимия, че е удрял пострадалия по китката. Всъщност
не само изолираността в обясненията на Б. правят същите лишени от истинност, но
и непоследователността и вътрешното противоречие в твърденията му – така
едновременно сочи, че пострадалият хем го бил хванал за рамото с едната ръка, а
същевременно, че със същата го бил стиснал за гушата. Същевременно същият сочи –
„Удрях го по китката да си махне ръката,
защото ми беше стиснал шията. Ръката му беше на рамото, …беше близо до шията ми“
/л. 99 от НОХД/. А на л. 101 от НОХД в обясненията си подсъдимият пък е
категоричен, че освен за раменете, С. не го бил държал другаде. Предвид така
посочените вътрешни противоречия и непоследователност в твърденията на
подсъдимия и настоящата инстанция се солидаризира с районния съд, че
обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани, още повече, че се и
опровергават от останалите коментирани по-горе доказателства.
Що се отнася до показанията на
свид. С. за това какво се е случило пред входа с двамата мъже, те също са анализирани
обстойно, съпоставени са с останалите събрани по делото доказателства и
правилно са били кредитирани от съда. За разлика от обясненията на Б.,
пострадалият е последователен в твърдението си, че е бил застигнат в гръб от
подсъдимия, като се е обърнал да види кое е лицето, което е говорело зад него.
Показанията му касателно начина и мястото, където са му нанасяни удари от
страна на подсъдимия с носения чадър, намират опора и в заключението както на
първоначалната, така и на назначената от съда нова СМЕ, които по същество не
съдържат несъответстващи си изводи, поради което и няма основание да не бъдат
кредитирани. Експертизата е и способ чрез науката да бъдат проверени събрани
доказателства и в случая заключенията и на двамата медици сочат, че е напълно
възможно травматичните увреждания /описани в приложените медицински документи/,
да бъдат причинени именно по начина и механизма, посочен от пострадалия, от твърд,
тъпоръбест предмет, какъвто представлява чадърът. Обосновано експертите са
обяснили, че не е възможно да бъдат причинени от падане върху повърхността на
земята /като въпросът за настилката и възможни неравности там е обстойно
изследван посредством гласни доказателства от съда/, тъй като биха се получили
травматични увреждания и по други части на главата, каквито не са описани в
медицинската документация, нито се сочат от свидетелите. Съдът кредитира заключението
на вещото лице Пеев и по становището му относно положението на телата на
двамата мъже към момента на нанасяне на травматичните увреждания, а така и
еднопосочното становище на експертите касателно характера на причинените телесни
увреждания по пострадалия и становището им, че след случилото се зрението на
дясното му око е ограничено до долавяне единствено посоката на светлината,
което експертите и в съдебно заседание описват като практическа слепота.
По отношение показанията на
свидетелите - родственици на С. и на свид. М. и Н., прав е районният съд да ги намери
за кореспондиращи си касателно възприетото от тях състояние на пострадалия при
неговото намиране пред входа, а така и за споделеното с тях относно личността
на лицето, нанесло му побой. И настоящата инстанция намира показанията, особено
на свидетелите-съседи за незаинтересовани, обективни, а доколкото същите
кореспондират изцяло и с твърденията на близките на С. и заключението на медицинските
експертизи за констатираните увреждания по същия, намира, че правилно долната
инстанция се е доверила и на показанията на свидетелките С. и П.
Що се касае до показанията на
полицейските служители, правилно районният съд е отчел липсата на основание да
приеме за заинтересовани твърденията на кой да е от тях. Същевременно съдът
отчита, че показанията на свид. С. за споделеното му от подсъдимия при
отвеждането му в районното управление, напълно кореспондират с показанията на С.,
защото свидетелят е категоричен, че пред него малко след случилото се Б. е
признал, че двамата се скарали, след което го е ударил с чадър по главата /л.
109-гръб от НОХД/. Вярно е, че в показанията на свид. К. се сочи, че в
последствие при извършена проверка по преписката, разбрал, че двамата се били „хванали за гушите“, но в последствие
свидетелят уточнява: „Нямам представа кой
кого е хванал, предполагам, че двамата са се хванали…“ /л. 69-гръб/.
Съществено при оценка показанията на този свидетел е, че същият е извършвал
проверката седмици по-късно, видно от датиране на докладната му записка, т.е.
показанията на свид. С. почиват на много по-близки във времето и непосредствено
след случилото се обстоятелства, заявени му непосредствено от подсъдимия. И
свид. Н. посочва, че пред нея Б. също твърдял, че е „бил душен“ от страна на С., но това обстоятелство сочи да й е било
заявено от него самия много по-късно, когато ги били викали в полицията да
дават показания /виж показанията на свидетелката/. Оценката на цялостния
доказателствен материал и основно показанията на С. и С. дават основание да се
отхвърли тезата на подсъдимия за агресивно поведение от страна на С. спрямо
него, още повече и предвид непоследователните му обяснения за действията на
самия С..
Ето защо, съдът намира, че така
събраните доказателства са правилно и коректно оценени от долната инстанция,
като съдът е достигнал до законосъобразния извод, че на инкриминираната дата и
място подсъдимият е причинил на пострадалия тежка телесна повреда, изразяваща
се в постоянна слепота на дясното око, което деяние изпълва признаците на чл.
128, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Деянието е извършено от подсъдимия с активни
действия – удари с чадър в областта на главата на пострадалия, законосъобразен
е изводът на районният съд и за наличието на причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на подсъдимия и настъпилото нарушаване на
анатомичната цялост и физиологични функции на дясното око на пострадалия.
Правилна е преценката на
долната инстанция касателно вида и характера на телесната увреда, като същата
почива на заключението на експерти от съответната област. Трайна и категорична
е съдебната практика, че състоянието на слепота ще е налице не само когато
окото, като анатомичен орган е загубено, но и и когато, макар да е налице, не
функционира нормално, без да е необходима абсолютна невъзможност за възприемане
на светлинни дразнения- в случаят пострадалият е могъл единствено да долавя
посоката на светлината, което е практическа слепота според експертите. Причиненото
увреждане е невъзвратимо и постоянно. Тук е мястото да се посочи, че становището
и на двамата експерти-медици е категорично, че предвид възрастта и
съпътстващите заболявания на С., евентуално оперативно лечение, което е
възможно в подобни случаи, е рисково за живота му. Практиката на върховния съд
е категорична, че по принцип характерът и степента на увреждането следва да се
преценяват към момента на причиняване на телесната повреда, а не в по-късен
момент, когато могат да настъпят и изменения, които променят или заличават
последиците. Дори в случай на подобряване в следствие на времето и лечението,
тази благоприятна промяна не се отразява на квалификацията на деянието. А при
настъпили усложнения, деецът ще носи отговорност за настъпИ. по-тежък резултат
/ППВС №3/79г./
Правилно
е прието от районния съд, че съдържанието на умисъла /пряк умисъл/ се извлича
от съществуващите обективни факти относно действията, в които се е обективирало
деянието, свързани с насоката на ударите, уязвимостта на органа, върху който се
посяга /в областта на главата/, фактът, че ударите са повече от един, както и е
използван твърд уред /чадър/, поради което подсъдимият е целял пряко и
непосредствено настъпването на инкриминирания резултат и е искал неговото
настъпване. Тези безспорно установени факти правят несъстоятелно възражението на
защитата, че стореното е при форма на вината непредпазливост.
Законосъобразно са отхвърлени доводите за
по-лека наказуемост на деянието при условията на чл. 132, ал.1 от НК – в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка
обида или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било
възможно да настъпят тежки последици за виновния или неговите ближни. Няма
доказателства С. в конкретната ситуация да е отправял обиди, насилие спрямо
подсъдимия или да е извършил други противозаконни действия, които да са
мотивирали последния да го нападне. Изцяло
почиваща на събраните доказателства е и оценката на долната инстанция, че
деянието не е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана,
доколкото липсват доказателства за
непосредствено противоправно поведение от страна на С. спрямо личността на
подсъдимия. Напротив, доказателствата несъмнено установяват непредизвикано
словесно или физически от С. агресивно поведение от страна на подсъдимия.
Въззивната инстанция намира, че
определеното на подсъдимия наказание е законосъобразно и справедливо по размер.
Само за прецизност следва да се отбележи, че макар и правилно отмерено в
минимума на нормата на чл. 128, ал.1 от НПК, първостепенният съд е посочил, че
индивидуализира същото при баланс на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, а
същевременно предвиденото наказание за престъплението е от три до десет години
лишаване от свобода. Въпреки посоченото, настоящата инстанция намира, че
правилна е оценката, че в случая няма наличие на многобройни или изключителни
смекчаващи обстоятелства, но същите са определено преобладаващи и мотивират
определяне на наказанието при условията на чл. 54 от НК в долните граници от
три години лишаване от свобода – освен посочените от районния съд чисто съдебно
минало и възраст на подсъдимия, следва да се посочат и добрите характеристични
данни за същия /данни за това от свидетелите-съседи/ и съдействие, което е
оказал в хода на разследването. Настоящата инстанция намира, че наложеното от
районния съд наказание от три години лишаване от свобода, е справедливо да
санкционира подсъдимия съобразно стореното от него и личността му и да постигне целите на
наказанието. Законосъобразна и обоснована е преценката на първостепенния съд и
че за поправянето на дееца не е необходимо реално изпълнение на наказанието
лишаване от свобода, като определеният от съда изпитателен срок е в
съответствие със закона /чл. 66, ал.1 от НК/ и би постигнал целите на
наказанието.
Първостепенният съд се е
произнесъл и по отношение на направените по делото разноски, спазвайки
разпоредбите на НПК, като изложените в тази връзка към присъдата мотиви се
споделят и не е необходимо да се преповтарят.
С оглед на изложеното и на
основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от
НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда №
114/10.04.2019г. по НОХД № 6075/2018г. по описа на ПРС, 2 н.с.
Решението е окончателно и не
подлежи на протест и обжалване.
Да се изпрати съобщение по чл.
340, ал.2 от НПК до страните за
изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: