МОТИВИ
по НОХД № 3383/2017 година по описа на СНС, XVI-ти наказателен състав
Специализираната прокуратура е внесла в
СНС обвинителен акт срещу:
Д.Г.М. – роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с
висше образование, безработен, живущ ***, с ЕГН
********** за три престъпления- по чл.321, ал.3, т.1 вр.а л.1 от НК, за престъпление
по чл.252 ал.1 НК и по чл.214 ал.2 т.1 вр. чл.213а ал.2 т.4 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1
от НК;
Г.В.А. – роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с
висше образование, работи на трудов договор като охранител във фирма „***“, в „Системи за кризисен контрол“
и в кредитна фирма„****“ като изземвател на кредити, с адрес: гр.Х., ул.“Г. К.“№31, вх.В, ет.3, ап.28, с ЕГН ********** за две
престъпления- по чл.321, ал.3 т.2
вр.ал.2 от НК и по чл.252 ал.1 от НК;
П.Т.Я. – роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с
основно образование, безработен, живущ ***, с ЕГН ********** за три престъпления- по чл.321, ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК, по чл.252 ал.1 от НК и по чл.214 ал.2 т.1 вр. чл.213а ал.2 т.4 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1
от НК;
В.М.В.- – роден на ***г. в гр. Стара
Загора, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, с основно образование, работи като портиер в „***“, с адрес: гр. Х. ул.“З.“№55, с ЕГН ********** за две
престъпления- по чл.321, ал.3 т.2
вр.ал.2 от НК и чл.354а
ал.2 т.1 вр. ал.1 НК;
Г.Д.Д. - роден на ***г***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работи като комендант - главен специалист в „Държавна агенция за
бежанците“ при МС, живущ ***, с ЕГН ********** за
престъпление по чл.321, ал.3 т.2
вр.ал.2 от НК;
В
хода на съдебните прения прокурорът заявява, че поддържа изцяло повдигнатите срещу подсъдимите Г.Д.Г.М., Г.В.А., П.Т.Я., В.М.В. и
Г.Д.Д. обвинения за посочените по-горе престъпления, като счита, че събраните в хода на съдебното
производство гласни, писмени и веществени доказателства
подкрепят фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и обвиненията са доказани по нужния несъмнен и категоричен начин.
По отношение на наказанията, прокурорът счита, че следва да бъдат отчетени като смекчаващи обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимите, а като отегчаващи -продължителния период на действие на групата и интензивността
на деянията, като пледира да бъдат наложени наказания, както следва:
За подс. Д.Г.М. прокурорът предлага да бъде наложено
наказание за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК седем години
лишаване от свобода, за престъплението по чл. 252, ал. 1 НК – четири години
лишаване от свобода, като се приложи конфискация до една втора от имуществото
му.
За престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК
според прокурорът следва да му се наложи наказание лишаване от свобода четири
години, глоба 5000 лева и конфискация до една втора от имуществото., като съгласно
чл. 23 НК да определите едно общо най-тежко наказание от седем години лишаване
от свобода, 5000 лева глоба и конфискация до една втора от имуществото.
За подс.Г.В.А. прокурорът предлага да му бъде наложено
наказание за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК четири години
лишаване от свобода, за престъплението по чл. 252, ал. 1 НК – четири години
лишаване от свобода и конфискация до една втора от имуществото, като се наложи едно общо
най-тежко наказание – четири години лишаване от свобода и до една втора
конфискация на имуществото.
Относно подс.П.Т.Я.
- за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК прокурорът
предлага наказание четири години лишаване от свобода, за престъплението по чл.
252, ал. 1, пр. 1 НК – четири години лишаване от свобода и конфискация до една
втора от имуществото. За престъплението по чл. 213, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК –
четири години лишаване от свобода, глоба 5000 лева и конфискация на имуществото
до една втора, като наложите общо наказание четири години лишаване от свобода,
5000 лева глоба и конфискация до една втора от имуществото.
За подс.В.М.В. – за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2,
вр. ал. 2 от НК предлага наказание четири години лишаване от свобода, за престъпление
по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК – пет години лишаване от свобода и глоба
25 000 лева, и като общо наказание по
чл. 23 от НК – пет години лишаване от свобода и глоба 25 000 лева.
За подс. Г.Д.Д. прокурорът предлага наказание по чл. 321,
ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК предлага
наказание три години лишаване от свобода.
Адвокат Н. като защитник на подс. Д.Г.М., моли подзащитния и да бъде оправдан, тъй като счита, че в
хода на съдебното следствие не са събрани доказателства в подкрепа на
обвиненията спрямо подзащитния му подсъдим, като не са доказани
обстоятелствата, посочени от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Защитникът счита, че показанията на св. К. не следва да бъдат кредитирани безрезервно,
тъй като св. Е.Н. твърди, че св. К. има проблеми с хазарта. От друга страна, за
св. Е.Н. защитникът подчертава, че дадените от него показания следва да бъдат
преценени в светлината на две обстоятелства: първо, че е желае да напусне
сградата на полицията и е бил готов да подпише всичко, и второ- приемал е
лекарства през този период. За св. И.Н. защитникът подчертава, че е взел заем
от подс. Д.М., но не с лихва, разпитът му е продължил осем часа, не са му
позволили адвокат, не помни кога и къде е взел пари от подсъдимия Д.М. и по
същия начин е искал само да си тръгне от полицията и затова е подписал показанията,
като не е знаел за правата си на свидетел.
За св. А. Я. защитникът подчертава, че
тя е била със св. К., но е заявила, че и е изглеждал спокоен, не и е казал за
какво е срещата с другите лица и тях не ги познава. Тези обстоятелства според
защитата противоречат на показанията на св. И.К., който твърди, че е изплашил и
получил удари , като е избягал в Банско, а такива данни по делото няма. По
делото според защитата няма доказателства че спрямо св. К. е упражнено насилие
от подс. Д. М. и подс. Я..
Защитата обръща внимание, че обвинението
и присъдата не могат да почиват само на прочетени по чл.281 ал.4 НПК показания
на свидетели от ДП, нито само на свидетели с тайна самоличност, а други
доказателства по делото липсват. Съдебно- икономическата експертиза по делото
според защитника почива само на твърденията на свидетелите, като оспорва
посочената сума.
Предвид гореизложеното защитата счита,
че подс. Д.М. е невинен и следва да бъде оправдан и по трите обвинения, които
са му повдигнати.
Подсъдимият Д.Г.М. за лична защита заявява, че поддържа казаното
от адвоката си.
Адвокат Р. като защитник на подс. Г.В.А. моли
за оправдателна присъда, като счита че и двете обвинения спрямо подс. А. не са
доказани. Като отчита трудността на доказването на престъплението по чл.321 НК,
тъй като е от категорията на формалните, защитата счита, че от доказателствата
по делото не следва извода, че подсъдимите се познават помежду си освен като
съграждани. Отбелязва, че показанията на св. 162 се отнасят за 2014г., който
период е извън инкриминирания и подчертава, че в показанията на свидетелят
почиват на предположения и са негови изводи, а не обективни факти. За
показанията на св. Е.Н. защитата подчертава, че въпреки твърденията от страна
на свидетеля за съществуване на ОПГ, тези показания са общи, имагинерни и се
отнасят за 2013г. Според защитата извън тези показания други доказателства по
делото по чл.321 НК няма.
По отношение на обвинението по чл.252 НК
защитата отбелязва, че няма данни по делото подс. А. да е лихвар, като посочва
разминавания в сумата, предоставена като заем, за св. Ц.Т. припомня, че е
заличен и поради това обвинението в трите пункта за този свидетел е изцяло
недоказано; св. И.К., св. И.С. и св. Р.Р. според защитата са получили суми в
заем от подс. А., но няма договорена лихва, въпреки твърденията им на ДП, които
следва да се изключат, тъй като те са заявили, че спрямо тях на ДП е упражнен
натиск. Според защитата св. К. има мотиви да го „натопи“, защото последният не
му помогнал в кризисна за свидетеля ситуация. Отделено от това, защитата
преценява посочените трима свидетели като такива, които „живеят на ръба на
закона“ и затова следва да бъдат
внимателно преценявани техните показания. Отделно от това няма системност на
деянията за престъплението по чл.252 НК. Намерената сума пари при претърсването
в жилището на подс. А. нямат нищо общо с престъпна дейност и има доказателства
за това.
Защитата обръща внимание на това, че
подс. Г.А. е семеен, с две деца, работи като охрана, подпомага майка си и е
финансово стабилен и няма нужда да извършва престъпна дейност.
Адвокат П. като защитник на подс. Г.В.А. оспорва
извършеното претърсване в дома на подс. А., като твърди, че при него не са
присъствали поемни лица -те са били извън жилището и едва след намирането на
парите органите на ДП са им ги показали. Защитата обръща внимание, че при
претърсването лицата не са имали възможност да се консултират с адвокат, нито
на проведените „беседи с полицаите“.
За обвинението по чл.252 НК защитникът
посочва, че има разминавания в сумите; периодите на ОПГ се различават от
периодите на деянията по чл.252 НК; свидетелските показания от ДП не следва да
бъдат кредитирани, защото е „ясно защо и как са дадени“.
По изложените съображения моли подс. А.
да бъде признат за невинен и оправдан и по двете обвинения.
Подсъдимият Г.В.А. за
лична защита се присъединява към казаното от
адвоката му.
Адвокат Г. като защитник на подс. П.Т.Я. и В.М.В. счита, че обвинението
по чл.321 НК не е доказано и подс. В. не е имал отношения с подс. Д.М.. Относно
обвинението по чл.354а НК защитникът подчертава, че разпитаната в съдебно
заседание свидетелка отрича, че подс. В. и е продал наркотичното вещество и на
тази свидетелка не и е повдигнато обвинение за държане на наркотично вещество и
това е мотивът и да потвръди, че го е закупила подс. В., както са искали
органите на ДП. В пледоарията се обръща внимание, че при претърсванията и за
двамата подсъдими не са намерени наркотични вещества. Относно обвинението по
чл.252 НК защитата счита, че няма системност на деянията -два и повече пъти, не
е доказано, че сумите са предоставени с лихви, а свидетелите по деянията па
чл.252 НК са комарджии и техните показания не следва да бъдат кредитирани.
По изложените съображения защитникът счита, че подс. Я.
и В. следва да бъдат признати за невинни и да бъдат оправдани.
Подсъдимите П.Т.Я. и В.М.В. се присъединяват към казаното от защитника им.
Адвокат Б. като защитник на подс. Г.Д.Д. счита, че
няма доказателства за престъплението по чл.321 НК- за това, че подс. Г. Д. е
знаел за съществуването на такава ОПГ и е изразил съгласие да участва в нея, че
изобщо има ОПГ с определената от СП структура; няма доказателства по делото, че
подс. Г. Д. е съхранявал или разпространявал наркотични вещества, както се
твърди в обвинителния акт; при претърсването са намерени везна и пликове, но
подсъдимият е ловец и тези вещи имат предназначение във връзка с лова, а не с
във връзка с наркотични вещества; отделно от това той няма обвинение по чл.354а НК.
Предвид гореизложеното защитата моли подс. Д. да бъде
оправдан, като алтернативно- ако бъде осъден, посочва смекчаващи обстоятелства -младата
възраст и наличието на условията по чл.66 НК.
Подсъдимият Г.Д.Д. за лична защита подкрепя казаното от адвоката си.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно
вътрешното си убеждение намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В
периода септември 2014г. до 05.02.2016г. подсъдимите Д.М., В.В., П.Я., Г.А. и Г.Д.
***. Някои от тях се познавали помежду си, като подс.
П.Я. и подсъдимия Д.М., а подс. Я. поддържал приятелски отношения и с подс.
В.В.
и подс. Г.Д., които 2014г.
работели
като охранители към казино „Уинбет" гр. Х..
В периода от ннеустановена
дата на месец юни 2015г. до неустановена дата на месец януари 2016г. в гр. Х. подс. Д.М.,
действайки като физическо лице
започнал да предоставя кредити с лихва на различни лица, като се
облагодетелствал от сумите, получени като лихви от тези лица. Подс. М. знаел,
че не разполага със съответното разрешение, което се изисква за извършване на банкови сделки по
занятие по смисъла на чл. 2 ал.
1 от ЗКИ, но въпреки това извършвал тази дейност,
като срещу задължение да бъдат върнати получените в заем суми, ведно с лихва и
неустойка при забава, предоставял на физически лица парични кредити в български
лева, както следва :
През м. януари 2016г. св. Б.К. се нуждаел от пари и затова потърсил подс. Д.М., за който разбрал, че дава парични заеми срещу лихва. На
неустановена дата през м. януари
2016. в гр. Х. двамата се срещнали в
центъра на града
и св. К.
поискал подсъдимия
да му даде
на кредит сумата от 200лв. Подс. М. се съгласил и му определил за тази сума месечна
лихва в размер на 20лв.
Те се договорили св. К. да върне заема в срок до един месец.
Двамата не подписали каквито и да било документи във връзка с уговорената между
тях банкова сделка. След
няколко дни през м. януари
2016г. св. К.
върнал на подс. М.
сумата от 200лв. и уговорената месечна лихва в размер на 20лв. Няколко дни
по-късно, на неустановена дата през м. януари 2016г. св. К. отново имал нужда от пари и по тази причина отново
потърсил подс.М. за кредит в размер на 200лв. Двамата се срещнали в гр.Х. и подс. М.
отново се съгласил да даде кредит
от 200лв. с лихва 20 лв.
месечно, като няколко дни, след като
получил заема от 200 лева, св. К. върнал парите на подс .М. и му предал сумата от 220лв., представляваща главницата по кредита в
размер на 200лв. и 20 лв. уговорената месечна лихва. По този начин подс. М. получил неправомерен
доход общо в размер на 40.00 лева за двата кредита, които предоставил на св. К..
По
същия начин през месец октомври св. Ж.Х.К. се
нуждаел спешно пари. Той разбрал, че подс. М. може да му съдейства и се свързал с
него. На 23.10. 2015г. двамата се видели в центъра на гр. Х. и св. К. поискал от подс. М. сумата от 400лв. като паричен заем. Подс. М. определил за тази сума месечна лихва
в размер на 100лв. със
срок на връщане до един месец. Св. К. се съгласил и тогава подс. М. му дал сумата от 400лв.
Двамата не подписали каквито и да било документи във връзка с уговорената между
тях банкова сделка. След десетина дни, в края на месец октомври 2015 в гр.Х. св. К. поискал още 100лв. на кредит от подс. М., който му дал тази сума и определил лихва
върху тях в размер на 100лв. и срок на връщане един месец. Малко по-късно, в началото на м. декември 2015г. св. К. върнал взетите парични суми от подс. М., ведно с уговорената лихва в размер на 100 лв. По този начин подс.М. получил неправомерен
доход в размер общо на 200.00 лева.
През
месец ноември 2015г., на неустановена дата св. И.М. имал нужда от пари. Той знаел, че подс.Д.М. предоставя заеми срещу лихва и се свързал с него.
Двамата се срещнали в центъра в гр. Х. и там св. М.
поискал от подс.М.
сумата от 500лв. паричен заем. Подс.М.
определил за тази сума еднодневна лихва в
размер на 50лв. Св. М.
се съгласил да плати такава лихва за един ден и тогава подс.М. му предал сумата от 500лв.
На следващия ден св. М.
върнал взетата парична сума от подс.М.
ведно с уговорената лихва в размер на 50 или предал на подс..М. общо сумата от 550лв. Няколко дни по-късно в гр.Х., св. М. отново потърсил подс.М. и поискал да му даде в
заем сумата от 1000лв. Подс.М. се съгласил и
му предал сумата от 1000лв. с уговорката да плати за нея месечна лихва в размер
на 100лв. След месец св. М.
върнал кредита на подс.М.
ведно с уговорената лихва или общо му предал сумата от 1100лв. По този начин през м. ноември 2015г. в гр. Х. подс.М.
на два пъти давал парични заеми на св. И. единият от тях в размер на 500лв.и другият в размер на 1000лв и
получил от св. И.
неправомерен доход за този период от време в размер на 150лв., представляващи
уговорената еднодневна лихва от 50лв. за първия кредит с главница от 500лв. и 100 лв. месечна лихва за втория кредит с
главница от 1000лв.
Св. И.Н.
се свързал с подс. М. на неустановена дата през
лятото на 2015г. в гр. Х., тъй като му трябвали спешно пари. Подс.М. и св. Н. се срещнали в центъра в гр. Х., където св.Н. поискал от подс.М. сумата от 1000лв.
паричен заем, а подс. М. определи за тази сума месечна лихва в размер на 300лв. Св. Н. се съгласил да плати такава лихва за
един месец и тогава подс.М.
му предал сумата от 1000лв. Двамата не подписали каквито и да било документи
във връзка с уговорената между тях банкова сделка. След около месец св. Н. върнал взетата парична сума от подс.М. ведно с уговорената
лихва в размер на 300 и
предал на подсъдимия
общо сумата от 1300лв.
През м. декември 2015г. св. Н. отново потърсил подс.М. и поискал заем сумата от 600 лв., като уговорката била аналогична- св. Н. да върне сумата до един месец с лихва в размер на 200лв. Двамата се договорили на неустановен дата през месец
декември в гр. Х.. Св. Н. месец след получаване на паричния заем
върнал на подс.М.
главницата 600лв. и уговорената лихва в размер на 200 лв и предал на подс. М. общо сумата от
800лв.
На 29.02.2016г., в гр. Х. подс. М. предоставил на И.И.Н., заем в размер на 200.00
/двеста/ лева, със срок на връщане една седмица, с лихва 50.00 /петдесет/ лева
на седмица, като общият размер на изплатената от Н. лихва по този заем е в размер на 50.00
/петдесет/ лева,
Така за периода от
неустановена дата на лятото на 2015г. до неустановена дата през месец декември 2015г. в
гр .Х. подс.М. на два пъти давал парични заеми на
св. Н.,
първия от тях в размер на 1000лв. с месечна лихва 300лв., вторият от тях в размер на 600лв. с
месечна лихва от 200лв и получил от св. Н. неправомерен доход за този период от време в размер на
500лв., а за третия път, когато подс. М. предоставил заем с
лихва на св. Н. е получил 50 лева.
В
периода от м. юни
-м. юли
2015г. свидетел с тайна самоличност № 173 изпаднал във финансово затруднение и му
трябвали спешно пари. За целтаа
той се свързал с подс. М., за който знаел, че дава кредити срещу лихва. Двамата се
срещнали в центъра на гр. Х., където свидетелят с тайна самоличност
с идент.№ 173 поискал
от подс. М. сумата от 1000лв. паричен заем. Подс.М. определил за тази сума месечна лихва в
размер на 200лв., св.№173 се
съгласил и тогава подс. М. му предал сумата от 1000лв. Двамата
не подписали каквито и да било документи във връзка с уговорената между тях
банкова сделка. След
около месец свидетел с тайна самоличност с идент.№ 173 върнал взетата парична сума
от подс.М., ведно с уговорената лихва в размер на 200 и предал на подс.М. общо сумата от 1200лв. На неустановена
дата през м. август
2015г. свидетел с тайна самоличност с идент.№ 173 отново потърсил подс. М. и поискал в заем сумата от 2000лв. Двамата се уговорили свидетел с тайна
самоличност с идент.№ 173 да
върне сумата до един месец и уговорили лихва в размер на 400лв. Свидетелят с
тайна самоличност с идент.№ 173 месец
след получаване на паричния заем върнал на подс. М. главницата 2000лв. и уговорената
лихва в размер на 400 лв. или общо сумата от 2400лв.
Така подс. М. на два пъти давал парични заеми на св. №173, първият от тях в размер на
1000лв. с месечна лихва от 200лв. и вторият от тях в размер на 2000лв. с
месечна лихва от 400лв. и получил от свидетел с тайна самоличност с идент.№ 173 неправомерен доход за този
период от време в размер на 600лв.
Общо за
горепосочения период от неустановена дата
през м. юни
2015г. до неустановена дата през м. януари 2016г. в гр. Х. подс. Д.М. предоставил на горепосочените лица кредити в размер общо
на 8300лв.
като в резултат на определените и получени от него лихви,получил
неправомерен доход в размер на 1440 лв.
По
същия начин, както и подс. М., така и подс. А. предоставял кредити с лихва на
различни лица в гр. Х. за периода от 25.09.2014г. до неустановена дата през
месец декември 2015г. Подс. А. знаел, че е необходимо разрешение за извършване
на банкови сделки по занятие по смисъла на чл.2 ЗКИ, но въпреки това извършвал
тази дейност, без да притежава такова разрешение. Получените доходи от
изплатените му лихви и неустойки за забава, както и сумите за предоставяне на
кредити, подс. А. съхранявал в дома си в гр. Х.. При
извършено претърсване на жилището му,
находящо се в гр. Х.,
ул."Г. К."
№31, вх. В, ет.3,ап.28 са открити и иззети
парични средства, а именно 4500евро и 71 000лв, съхранявани в картонена кутия,
намерена на секция във всекидневната.
За
периода от 25.09.2014г. до неустановена
дата през месец декември 2015г. подс. А. предоставил без разрешение кредити
с лихви на следните лица:
Свидетелят И.П.К. имал намерение да замине
за Англия и затова му трябвали пари. Той се
познавал с подс. Г.А., за който знаел, че предоставя кредити с лихва и затова
на 25.09.2014г. св. И.К. потърсил подс.Г.А.. Двамата се срещнали в дома
на подс. А. ***, където св. К. поискал от подсъдимия А. кредит в размер
на 500 лева. Подс. А. се съгласил и дал на свидетеля К. исканата сума, като
двамата не уговорили точен срок за връщане на сумата, защото свидетелят не знае
кога точно ще може да я върне. Те не
подписали каквито и да било документи във връзка с уговорената между тях
банкова сделка. Подс .А.
определил св. К. да му плаща лихва от 150 лева на месец и свидетелят се съгласил и взел парите, а от следващия
месец започнал да му плаща лихвите. За периода от м. октомври 2014г. до м. януари 2015г. св. К. изплатил на подс.А. общо сумата от 600лв., а
именно по 150лв. лихва месечно. След като не успял в тези четири месеца да
погаси главницата, св. К.
продължили да плаща само лихвата, но поради финансови затруднения продължил да плаща по 100лв.лихва
месечно, като за периода от м. февруари
2015г. до м. октомври
2015г. платил още 900лв., представляващи лихва върху главницата в размер на
500лв. След м. октомври 2015г. св. К.
спрял да погася задълженията си към подс.А.
и не успял да плати главницата в размер на 500лв. След спирането на плащанията, подс. А. го търсил по телефона, но
св. К.
не отговарял. Подс. А. изпратил на св. К. във фейсбук профила му няколко лични
съобщения, в които отправял към него заплахи, че ако не му плати лихвите и
главницата от 500лв., ще го намери и ще го строши. Общият размер на изплатената
от св. К. на подс. А. лихва е в размер на 1500 лева за периода от тринадесет месеца след 25.09.2014г. По този начин подс.Г.А. получил неправомерен
доход в размер на 1500 лева
от св. К..
В началото на м. декември 2015г. в гр. Х. св. И.Ю.С. имал финансови затруднения и тъй като знаел, че подс. А. дава кредити срещу лихва, го потърсил. Двамата се срещнали на 01.12. 2015г., в гр. Х. до училище
в центъра на града и тогава подс. А. дал на св. И.Ю.С. сума в размер на 300 лева. Подс. А. определил на
свидетеля С. да
върне сумата от 300лв. след месец с лихва 100 лева., като не съставили никакви
документи във връзка с уговорената между тях банкова сделка. В началото на м. януари 2016г. св .С. върнал на подс. А. взетата в заем парична сума от 300лв., ведно с уговорената лихва в размер на
100лв. или общо платил на подс. А. сумата от 400лв. По този начин подс.А. получил от св. С. неправомерен доход в размер
на 100 лева.
През
м. декември
2015г. в гр. Х. св. Р.Р. се нуждаел от пари и затова
потърсил подс.Г.А.,
за който разбрал, че
дава парични заеми срещу лихва. На неустановена дата през м. декември 2015г. в гр. Х. двамата се срещнали на ул."Г. К." и св. Р. поискал заем от подс. А.. Подс. А. се съгласил и му дал в заем
сумата от 500лв. с месечна лихва 100лв. със срок на връщане до
един месец. При посочената договорка
ддвамата не подписали каквито и да било документи във
връзка с уговорената между тях банкова сделка. След месец в край на м. януари 2016г. в гр. Х. св. Р. върнал на подс. А. сумата от 500лв. и уговорената лихва
в размер на 100лв. и му предал общо сумата от 600лв. По този начин подс. А. получил неправомерен
доход в размер на 100 лева.
Така за период от 25.09.2014г. до неустановена
дата през месец декември 2015г. подс.Г.А. предоставил на горепосочените лица кредити
в размер 1300 лева, като от лихвите получил неправомерен
доход в размер на 1700 лева.
За времето от неустановената
дата м. септември
2015г. до неустановена дата на
м. януари
2016г. в гр. Х., подс. П.Я., действайки като физическо лице предоставил на
различни лица кредити с лихва, без да притежава законовоизискуемото за това
разрешение за извършване
по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ. Подс. Я. определял на свидетелите срокове и лихви за
предоставяните кредити, както следва:
През
м. септември
2015г. в гр. Х.
св. Ж.К.
се свързал с подс.
П.Я., за който разбрал, че
дава кредити срещу лихва. На
06.09.2015г. подс. П.Я. и св. К. се срещнали в центъра на гр. Х. и св. К. поискал от подс. Я. сумата от 500лв. паричен заем. Подс. Я. се съгласил и определил за
тази сума месечна лихва в размер на 150лв. и срок на връщане един месец. Св. К. се съгласил и тогава подс. Я. му дал парите, като двамата не съставили документи за тази
банкова сделка. Св. К.
не успял да върне главницата от 500лв. и месечната лихва от 150лв. и поради
тази причина в продължение на четири месеца от м. октомври 2015г. до м. януари 2016г. плащал на подс. Я. само лихвата от 150лв., като
платил общо 600лв. лихви по отпуснатия му паричен заем в размер на 500лв. Подс. Я. през тези четири месеца
на няколко пъти търсил по телефона св. К., който
закъснявал с плащането на лихвите по кредита и му отправял заплахи, че ако не се издължи навреме, ще му
счупи с клещи пръстите.
На
неустановена дата през м. януари 2016г. в гр. Х. св. Ж.Х.К. поискал от подс. П.Я. още 200лв. на кредит от подс .Я., който му дал тази сума и определил лихва
върху тях в размер на 40лв. и срок на връщане два дни. Св. К. не успял в двудневен срок да върне
кредита с уговорената лихва от 40лв. и затова, когато върнал на подс .Я. сумата от
200лв.главница, той му начислил и допълнителна лихва от още 40лв. и така на 29.01.2016г.
св. К.
предал на подс. Я. общо сумата от 280лв., от които
200лв. главница и лихва в размер на 80лв. По този начин подс. Я. получил неправомерен доход в размер
на 80.00 лева от лихвите на този кредит, предоставен на св. К..*** св. И.Ю.С. изпаднал във финансово затруднение и му трябвали
спешно пари. Затова той
свързал с подс.П.Я.,
за който знаел, че
дава кредити срещу лихва. Двамата
се
срещнали в близост до жилището на подс.Я.
***, където свидетелят С.
поискал от подс.Я.
сумата от 150лв. паричен заем. Подс.
Я. определил месечна лихва в размер на 50лв. За исканата и срок на връщане един
месец. Св. С. се съгласил на тези условия и тогава подсъдимият Я. му предал сумата от
150лв. Двамата не подписали каквито и да било документи във връзка с
уговорената между тях банкова сделка. На 20.01.2016г. св. С. върнал взетата парична сума от подс. Я., ведно с уговорената лихва в размер на
50лв. като
предал на подс.Я.
общо сумата от 200лв.
През м. септември 2015г. в гр. Х. св. И.К. имал нужда от пари и затова
потърсил подс.П.Я.,
за който знаел, че дава парични заеми срещу лихва. На
неустановена дата през м. септември
2015. в гр. Х. двамата се срещнали в блока на жилището
на подс. Я. и св. К. поискал сумата от 200лв. Подс. Я. се съгласил да му даде на заем сумата
от 200лв. с месечна лихва 100лв. със срок на връщане един месец. При постигната договорка двамата не оформили никакви документи във връзка с уговорената между тях
банкова сделка. Преди да изтече месечния срок за връщането на първия кредит в
размер на 200лв., св. К.
поискал от подс. Я. още един паричен заем в размер на
100лв. Подс. Я. се съгласил да му даде кредит в
размер на 100лв., като
определил срок на връщане две седмици и лихва от 30лв. Тъй като св. К. не успял да върне в срок двата
кредита, подс. Я. започнал да му звъни по телефона и да му отправя
закани, че ако не се издължи скоро, ще има проблеми, като на 05.11.2015г. св. К. върнал на подс. Я. сумата в размер на 500лв, представляваща главница 300
лева и 200 лв лихви.
За горепосочения период от неустановена дата през м. септември
2015г. до неустановена дата през м. януари 2016г. подс. П.Я. предоставил на горепосочените лица кредити в размер
общо на 1250лв., като в резултат на
изплатените му лихви получил неправомерен доход в размер на 955 лв.
През м. септември 2015г. в гр. Х. св. К. взел от подс. М. паричен заем в размер на 600лв.
Предаването на парите станало в казино „*******" в гр. Х.. Подс.М. казал на
св. К.,
че трябва да върне паричния заем за два дни и му определил лихва от 300лв.
върху кредита. Св. К.
не успял да върне парите на подс.М.
в определения двудневен
срок, като
през м. ноември
2015г. потърсил подс.М.
в казиното и тъй като него го нямало, предал сумата от 600лв. на охранител в
казиното, който да му ги предаде. Същата вечер св.К. се обадил по телефона на подс.М. и го попитал, дали е получил
сумата от 600лв. Подс.М.
потвърдил, че е
получил сумата, но му се развикал, че
му дължи още пари за лихвата и че трябва да върне и дължимите парични заеми и на подс.П.Я.. Тъй като св.К. нямал парични средства и
затова след този разговор спрял
да отговоря на обажданията на подс.М..*** св. К. и приятелката му А.Я. пътували с лекия му
автомобил към кръстовището между ул."Р." и ул."Д.". Когато спрели на светофара на
кръстовището, познат на подс.М.
почукал на стъклото на шофьорската врата на автомобила, управляван от св. К. и го накарал да отбие по улицата след
светофара. Св. К. спрял автомобила след
кръстовището и отишъл към другия
автомобил. След десетина минути при св. К. пристигнал с такси подс. Д.М., който още след като слязъл от
таксито, се приближил към св. К.
и го ударил с юмрук в лицето и му наранил устата. Подс.М. започнал да настоява св. К. незабавно да му плати сумата от
600лв., дължима за лихви по отпуснатите му кредити от него и от подс.П.Я.. Св. К. му отговарял, че няма толкова пари, но подс.М. продължавал да му крещи, че трябва да ги намери. По време на скандала
помежду им при тях пристигнал с лек автомобил и подс.П.Я.. Той се приближил към
св. К. и
му се разкрещял, че
трябва да връща парите, които
дължи Св. К. отвърнал, че ще намери
парите, като помолил подс. Я. да не го удря, защото в колата в близост до тях
била приятелката му А.Я. и той не искал тя да вижда физическата саморазправа с него. Въпреки
това, обаче, подс. Я. ударил св. К. с юмрук в дясната част на
лицето, в резултат на което
св. К.
се залитнал. Тогава св. К.
обещал, че
ще им предаде сумата от 600лв. в най- скоро време. Тогава двамата обвиняеми си
тръгнали, като още веднъж му напомнили, че трябва да им върне парите.
В
резултат на нанесения му побой от двамата подсъдими Д.М.
и П.Я. и уплахата, св. К. се принудил да намери пари назаем от
други лица и да ги предаде на двамата. На 05.11.2015г. в гр. Х. св. К. отишъл пред дома на подс. Я. и му предал сумата от
600лв.,като му обяснил, че
част от тази сума е и за
подс.М.. Подс. Я. взел от тези пари сумата
от 500лв. и върнал на св. К.
100лв.,като му казал сам да се „оправя” с подс.М. и че с тези пари покрива
задълженията си към него. Св. К. се страхувал от подс. Я. да не го удари пак и затова не
възразил и си тръгнал. В резултат на
нанесения побой и отправените към него заплахи от двамата подсъдими Я. и М.
свидетелят К. ***, тъй като се страхувал, че подсъдимите ще го намерят и ще го пребият, защото не им
предал всички претендирани от тях парични суми.
На
04.02.2016г. в гр. Х. свидетелката Х.К. се обадила по телефона на подс. В.В., тъй като от него си купувала
амфетамин. Двамата
се уговорили да се срещнат пред жилището на подс. В.,***. Св. К. пристигнала с лек автомобил пред
къщата на обв. В.
около 21,30часа и той излязъл при нея. Тя поискала да си купи амфетамин за 20 лв., при което подс. В. и взел двадесетте лева и дал амфетамин
с нето тегло 0.7773 грама,
на стойност 23.32 лв,
поставен в полиетиленово пликче.
Свидетелката си тръгнала с колата, а десетина
минути по-късно
след срещата с подс.В.В.,
тя била проверена от
полицейски служители, които я задържали. При извършения и личен обиск в сутиена й е
бил открит и иззет закупеният от подс.В.
амфетамин с тегло 0.7773 грама,
поставен в полиетиленов плик. На
място бил направен полеви тест, при който се установило, че става въпрос за
наркотично вещество.
Съгласно изготвена физико - химична експертиза протокол № 16НАР - 507/16.06.2016г. /том 11, л.14-15/ е видно, че бучка бяло
вещество, увита в полиетиленов плик, намерена при личен обиск на св. Х.А., продадена й от подс. В. съдържа амфетамин и кофеин с нетно
тегло 0,7773 грама
с активно действащ компонент амфетамин 19,9%.
Съгласно фармакологично- оценъчна експертиза /том11,л.127-128/ е видно, че амфетамин, иззет
при личен обиск на св. Х.А.,
закупен от нея на 04.02.2016г.
от подс. В. с нетно тегло 0,7773 грама с активно действащ
компонент амфетамин 19,9%. възлиза
на стойност 23,23 лева.
Амфетаминът
е поставен под контрол в Списък
I - „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични във връзка с чл. 3, ал.
2 от ЗКНВП.
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие ДОКАЗАТЕЛСТВА,
съдържащи се в:
- показанията
на свидетелите Х.А.К., Б.Н.К., И.П.К., Ж.Х.К., И.Ю.М., И.И.Н., И.Ю.С., Р.Т.Р., Е.Н.Н.,
А.Н.Я., Ж.И.Ц., П.М.С., Т.Г.А., А.В.В., Г.П.Й., А.И.П., М. П. Б., П.В.А. и
свидетел с тайна самоличност №173, №162 и №5, които съдът кредитира изцяло, като относно констатираните
противоречия и липса на спомен у свидетелите съдът е направил опит да ги изясни
като е приложил нормата на чл.281 НПК за прочитане на показанията от ДП.
Съдът е заличил свидетеля
Ц.Д.Т. от списъка на свидетелите в обвинителния акт в съдебно заседание,
проведено на 12.02.2019г. след като е направил многократни опити за призоваването
му и осигуряването му в съдебно заседание. На основание чл.281 ал.5 вр. ал. т.4 НПК съдът е направил опит да бъдат приобщени показанията на свидетеля от ДП
чрез прочитането им, но поради недаване на съгласие от страна на защитниците и
подсъдимите, тази възможност е отпаднала. От друга страна, разпоредбата на чл.
281 ал.1 т.4 дава възможност за прочитане на показанията на свидетел от ДП само
в хипотезите на т.1 и т.2 на чл.281 ал.1 НПК, какъвто не е настоящия случай,
поради и което съдът поради изчерпване на процесуалните възможности за разпит
на свидетеля в съдебно заседание и приобщаване на показанията му от ДП, го е
заличил от списъка на свидетелите.
Относно свидетеля Ж.Х.К.
съдът на основание чл.281 ал.1 т.4 НПК поради ненамирането на свидетеля,
въпреки положените усилия от страна на съда, включително и чрез обявяването му
за ОДИ до степен установяване на адрес, са прочетени показанията му пред съдия
от ДП, дадени по реда на чл.223 НПК, поради и което съдът ги кредитира изяло
–за тях е спазена процедурата, както за провеждане на разпит, така и за
приобщаването им.
По отношение на свидетеля Б.Н.К. съдът отбелязва, че кредитира показанията му от ДП, прочетени
по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК, които са прочетени с оглед
противоречията между тях и показанията му в съдебно заседание от 10.05.2018г. В
посоченото съдебно заседание свидетелят е заявил, че не е вземал пари на заем,
а в показанията му от ДП твърди точно обратното. Предвид факта, че е спазена
процедурата за провеждане на разпит на ДП, датата на разпита на ДП е много
по-близка до датата на деянието и факта, че тези показания на свидетеля
съответстват на останалите доказателства по делото, съдържащи се във ВДС за експлоатираните
по делото СРС и останалите писмени доказателства, съдът счита, че именно показанията
от ДП следва да бъдат кредитирани.
Относно показанията на св. А.Н.Я. съдът отбелязва, че показанията и от съдебното заседание по
принцип се допълват и изясняват с прочетените от ДП, поради което счита, че
следва да се ценят доказателствата и двата протокола за разпит на свидетелката.
В двата разпита има противоречия относно емоционалното състояние на свидетеля К.
и знанието на свидетелката Я. за проведения разговор между И.К. и подс. Я.
и М.. Съдът не споделя възраженията от
страна на защитата, че показанията на свидетелката
Я. противоречат на заявеното в разпита на св. К. за нанесен побой и отправени
заплахи спрямо него, тъй като видно от прочетения от ДП протокол за разпит от
25.04.2016г. свидетелката е заявила, че свидетелят К. е изглеждал видимо
притеснен: „Видимо И. изглеждаше притеснен. ... Аз го питах какво става, И. ми
каза, че става въпрос за това, че дължи пари на един хора, защото е взел пари
на лихва, но не ми каза на кой и беше притеснен как ще им ги върне”. Така
заявеното на ДП действително противоречи на заявеното от свидетелката в съдебно
заседание пред съдебния състав и страните: „И. не ми каза за какво е била срещата. Той ми
изглеждаше спокоен”, но следва да бъде отчетено, че разпитът на ДП като дата е
по-близък до датата на деянието и отговаря на изискванията на НПК за
провеждането му, поради и което съдът го кредитира като достоверен.
По искане на защитата са допуснати до разпит още
няколко свидетеля, някои от които са приятелски или роднински отношения с някои
от подсъдимите лица- св. Т.А. е майка на подс. Г.А., а св. А.В.В. живее на
семейни начала с него. За показанията на тези свидетели съдът отбелязва, че те
са взети предвид от съдебния състав при постановяване на присъдата, като са
отчетени именно тези близки отношения помежду им с подсъдимия А..
Свидетелите М.П.Б.
и св. П.В.А. са разпитани също по искане на защитата, тъй като те са
участвали в качеството на поемни лица при претърсването в дома на подс. Г.А..
Съдът кредитира техните показания като допълващи отразеното в протокола за
претърсване и изземване. В показанията на св. А. ясно личи, че е спазена изцяло
процедурата по извършване на претърсването и изземването, което е отразено по
същия начин и в протокола за претърсване. В този смисъл, съдът не кредитира
частично показанията на св. Б. относно някои детайли при извършеното
претърсване, сочещи за нарушения, тъй като те не съответстват на
доказателствата от показанията на св. А. и протокола за претърсване. Ето защо
съдът не кредитира възраженията на защитата, че доказателствата в протокола за
претърсване се оспорват от показанията на свидетелите –поемни лица.
За свидетеля И.П.К.
следва да се отбележи, че поради противоречия и липса на спомен у свидетеля по
отношение на факти и обстоятелства, заявени в съдебно заседание, съдът на
основание чл.281 ал.1 т.1 и т.2 НПК е прочел протокола за разпит на свидетеля
от ДП. Съдът дава преимуществена вяра на прочетените показания, които в
по-голямата си част съответстват на заявеното от свидетеля в съдебно заседание
пред настоящия съдебен състав, като основното различие е дали свидетеля те
вземал пари на заем от подс. Д.М. и Г.А. с лихва или не, тъй като по отношение
на подс. П.Я. свидетелят ясно е завил и на ДП, и пред съдебния състав, че е
вземал пари на заем с лихва, като посочва размера, периода и лихвата. Доколкото
прочетените показания са дадени по реда на чл.223 НПК пред съдия, тяхната дата
е по-близка до датата на деянието, съдът кредитира именно тях. Съдът не се
съгласява с възраженията, направени от защитата, че св. К. е хазартнозависим и
не е надежден свидетел. В разпита си в
съдебно заседание свидетелят К. действително е заявил, че многократно е вземал
заеми и то от различни лица, но не може да се сложи знак на равенство между
финансовата затрудненост и свидетелската годност. Следва да се отбележи, че
показанията на свидетеля К. се подкрепят и от доказателствата във ВДС на СРС,
както и от и извършените разпознавания от свидетеля, приложени в том 7 от ДП по
отношение на подс. П.Я. и други. Съдът се разграничава и от направените от
защитата възражения за това че св. К. е имал мотив „да натопи” подс. Г.А., тъй
като последният не му помогнал в кризисна ситуация, а отделно от това св. К.,
заедно със свидетелите И.С. и Р.Р. са определени от защитата като такива, които
„живеят на ръба на закона”. Следва да се отбележи, че по делото няма, а и в
съдебно заседание не са представени доказателства за криминални прояви на тези
свидетели. Коментарът, по-горе, за финансовата устойчивост на свидетелите
следва да бъде споделен и при тези възражения. От друга страна, следва да се
има предвид, че дори и да се приеме, че действително св. К. е бил „разочарован”
от подс. Г.А., тъй като не му е помогнал в кризисна за свидетеля ситуация /така
е и в разпита на св. К. в съдебно заседание/, то това не е попречило на същия
свидетел пред съдия на ДП да заяви кога, къде, от кого и колко е вземал пари на
заем с лихва, като разпитът на свидетеля и извършен изцяло по правилата на
НПК. Като се има предвид, че българският
наказателен процес е формален, и бъде отчетена датата на разпита, следва да се
преповтори извода за надеждност на показанията пред съдия.
За св.И.И.Н.
съдът кредитира показанията на свидетеля по реда на чл.223 НПК пред съдия,
приобщени чрез прочитането им по чл.281 ал.1 т.1 и т.2 НПК в съдебно заседание.
Съдът счита, че направените изявления от страна на свидетеля, че спрямо него е
упражнен натиск на ДП не следва да се кредитират, тъй като няма доказателства
по делото в тази насока, самият разпит от ДП е извършен пред съдия при спазване
на законовопредвидените изисквания.
По същия начин съдът подхожда към показанията на
свидетеля И.Ю.М., който в съдебно
заседание твърди, че на ДП спрямо него е упражнено насилие и само се е подписал
на протокола за разпит. След запознаване с всички материали по делото, следва
извода, че няма такива данни, а от друга страна, показания от ДП, прочетени по
реда на чл.281, ал.4 вр.а л.1 т.1 НПК съответстват на изнесеното в СРС по
делото. Такъв е и извода на съда и относно показанията на св. И.Ю.С., който в съдебно заседание
твърди, че е вземал пари на заем, но без лихва. Именно поради това основно
противоречие и липсата на спомен у свидетеля по отношение на факти и
обстоятелства, заявени на ДП, на основание чл.281 ал.4 ал.1 т.1 и т.2 НПК съдът
е прочел показанията на свидетеля от ДП, които кредитира изцяло, тъй като е
спазена процедурата за провеждането им, датата им е много по-близка да датата
на деянието, и те съответстват на останалите доказателства по делото. От друга
страна, няма данни по делото, че спрямо свидетеля е упражнено насилие, както
той твърди в съдебното заседание. Така са преценени и показанията на св. Р.Т.Р.- съдът цени показанията му от
ДП, прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК, въпреки че
свидетелят твърди, че макар че подписите в протокола от ДП да са негови, той не
е чел съдържанието им. Следва да се отбележи, че няма такива данни по делото, а
от друга страна- свидетелят е с нужното образование, за да бъде преценен като
грамотен и имащ възможността да се запознае със съдържанието на протокола за
разпит. Същите са изводите на съда относно показанията на свидетеля Е.Н.Н., чийто показания от ДП са
прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК, които съдът кредитира
изцяло като отговарящи на изискванията на НПК за провеждане на разпит, а и
датата им е по-близка до датата на деянието. Следва да бъде подчертано, че
доказателствата от прочетените протоколи за разпит на посочените свидетели
съответстват на останалите доказателства по делото.
За свидетелите с
тайна самоличност съдът счита, че св.№173
в съдебно заседание ясно и последователно е изложил известните му факти и
обстоятелства и доколкото няма противоречие и/или липса на спомен не е било
необходимо прочитането на показанията му от ДП. За св. №162 съдът счита, че показанията му от съдебно заседание се
допълват от тези от ДП по реда на чл.223 НПК, прочетени на основание чл.281, ал.1
т.1 НПК и в този смисъл кредитира и двата вида показания, но отбелязва, че
показанията на св. №162 те се отнасят за период, извън, преди инкриминирания.
По отношение на показанията на свидетелката Х.А.К. съдът отбелязва, че кредитира показанията и от
ДП от 05.02.2016г., дадени по реда на чл.223 НПК пред съдия, въпреки че между
тях и показанията на свидетелката от съдебно заседание от 118.05.2018г. има
съществени противоречия, поради и което съдът е приобщил показанията и от ДП
чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК. Съдът счита, че показанията
на свидетелката пред съдия от ДП са по-близки като дата до датата на деянието,
от една страна, а от друга- процедурата по провеждане на разпита е спазена и
няма пречка тези показания да бъдат кредитирани изцяло. Следва да се отбележи,
че разпитът на свидетелката в съдебно заседание е проведен с участието на подс.
В., като единственото, но съществено разминаване между съдържанието на двата
разпита е относно дали свидетелката К. е закупила наркотично вещество от
посочения подсъдим. Съдът отчита, че именно показанията на свидетелката от ДП
по реда на чл.223 НПК съответстват на другите доказателства по делото- в
протокола за обиск на свидетелката от 04.02.2016г. накрая в графа „обяснения на
лицето за немерените и иззети от него вещи и книжа”, свидетелката
собственоръчно е вписала, че „пакетчето амфетамин е купено от мен за сумата от
20 лева. Купих го от Ваки, който работи като охрана в казино Уинбет за лична
употреба”. Последното обстоятелство е потвърдено от разпитаните по делото други
свидетели, както и от извършеното разпознаване по ДП от 05.02-201г., при което
свидетелката К. е разпознала подс. В. като лицето, от което е закупила
наркотичното вещество, а видът на намереното вещество е потвърден с изготвената
по делото ФХЕ.
- Всички протоколи
за претърсване и изземване и за обиск по реда на чл.161 и чл.164 НПК
отговарят на изискванията на НПК и за всеки един от тях е налице съдебен
контрол, видно от приложените по делото определения на СНС, поради което следва
да се кредитират изцяло;
- експретизите
по делото са извършени по
правилата на НПК, приети са без възражения от в хода на съдебното следствие и
следва да бъдат кредитирани изцяло:
-
ФИЗИКОХИМИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА №16/НАРК- 507 от 16.06.2016г.,
- ФИЗИКОХИМИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА №16/НАРК- 870 от 14.09.2016г., изготвена от вещото
лице Ина Методиева, находяща се в том 11, лист 14 и сл. от ДП;
- Експертиза по протокол № 68 – Х / 216 от 11.02.2016 г.
. ФЕ, изготвена от вещото лице И. Петкова П., приложена в т. 7, стр. 127 и
следващи от ДП;
- БАЛИСТИЧНА ЕКСПЕРТИЗА 16 / бал - 98 от 08.07.2016 г.
- СИЕ
- том 11, лист 145
- По делото са
приложени ВДС от експлоатирани СРС:
Относно веществените доказателства средства в резултат на прилагане на
специални разузнавателни средства съдът намира, че част от съдържащите се
секретни материали по делото са изготвени
при спазването на законовата
процедура, свързана с искането и
получаването на разрешение за това от компетентния за това орган, поради което
същите притежават годна доказателствена сила, но другата част следва да бъдат
изключени от доказателствената съвкупност по делото по следните съображения:
За
периода преди образуването на досъдебното производство, исканията и исканията -
продължение за СРС са направени от компетентен орган по чл.13 ал.1 т.1 пр.
последно от ЗСРС- ГДБОП. С оглед наличните към момента на изготвяне на искането
данни за престъпление по чл.321 НК на територията на РБългария, искането е
адресирано до Специализирания съд и именно Зам.-председателят на посочения съд
е дал разрешение за експлоатиране на СРС.
При
запознаване с ВДС за СРС по делото обаче, прави впечатление, че не всички
дадени разрешения за експлоатация на СРС, респ.
продължавания, са дадени по предвидения от закона ред.
По
отношение на подс. В.М.В. е налице искане от ГДБОП от 18.09.2015г. за
експлоатация на СРС спрямо посоченото лице. В искането изрично е посочено, че
става въпрос за ОПГ на територията на РБългария, поради и което е адресирано до
СНС. На 23.09.2015г. СНС е дал разрешение за използване на СРС за разследване
на престъпление по чл.321 НК със срок два месеца, считано от 24.09.2015г.
Доколкото разрешението е дадено от Зам.-председателя на СНС и за престъпление,
подсъдно на СНС е спазен законовия ред по НПК и ЗСРС и доказателствата,
съдържащи се в посочените ВДС са годни.
С
постановление на СП от 16.10.2015г. е образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 321 НК.
Въпреки
това, обаче, по делото е налице искане- продължение от ГДБОП за използване на
СРС спрямо В.В. за същото престъпление със срок на искането четири месеца,
считано от 23.11.2015г. По посоченото искане се е произнесъл Председателя на
СНС , който е дал разрешение за използване на СРС за два месеца, считано от
24.11.2015г. и е отказал да даде разрешение за прилагане на СРС за срок над два
месеца с аргумента, че не е аргументира от заявителя необходимостта от толкова
продължително прилагане на СРС и всяко поощряване експлоатирането на СРС за
максималните срокове противоречи на изключителността на този способ. Настоящият
съдебен състав, счита, че доказателствата, съдържащи се във ВДС за СРС за
периода след 16.10.2015г. /датата на образуване на ДП/ са негодни, тъй като
компетентният орган в този случай е наблюдаващият прокурор по делото съгласно
чл. 173 НПК, въпреки, че разрешението- продължение е дадено от компетентен
орган -зам. председателя на СНС за престъпление в компетентността на СНС
съгласно чл.174 НПК. Ето защо следва извода, че в тази част годни са само
доказателствата, съдържащи се от пункт 1
до пункт 10 включително от ВДС за СРС за подс. В.В..
За
подс. В.В. е налице и искане от СП от 28.01.2016г. за експлоатация на СРС
спрямо него за срок от два месеца, считано от 29.01.2016г. за престъпление по
чл.321, вр. с чл.115, чл.142, чл.339 и чл.354а НК. По посоченото искане
Зам.-председателя на СНС е дал разрешение за използване на СРС за В.В. за срок от
два месеца, считано от 29.01.2019г. Доколкото искането е компетентен орган-
наблюдаващият прокурор, а разрешението е дадено от компетентен орган -зам.-председателя
на СНС за престъпления в неговата компетентност, съдът счита, че
доказателствата, съдържащи се във ВДС за тези СРС са годни и могат да бъдат
ценени с оглед тяхната съотносимост към повдигнатите обвинения.
По
отношение на доказателствата, съдържащи се във ВДС за СРС за подс. Г.Д.Д. могат
да бъдат направени аналогични изводи. Искането за СРС за посоченото лице е
направено на 18.09.2015г. от ГДБОП, адресирано до Председателя на СНС за
престъпление по чл.321 НК. Зам.-председателят на СНС е дал разрешение за
използване на СРС за Г.Д.Д. за срок от два месеца, считано от 24.09.2015г. След
образуване на досъдебното производство на 16.10.2015г. е последвало ново искане
от 17.11.2015г. от ГДБОП за СРС, по което Зам.-председателят на СНС, въпреки
образуваното ДП, е дал разрешение за
срок от два месеца, считано от 24.11.2015г. Настоящият съдебен състав, счита,
че доказателствата, съдържащи се във ВДС за СРС след дата 16.10.2015г. са
негодни и като такива не могат да бъдат използвани по делото.
По
същия начин съдът цени и доказателствата, съдържащи се във ВДС за СРС за подс. Д.Г.М..
По искане от 07.08.2015г. от ГДБОП, Зам.-председателят е дал разрешение за два
месеца, считано от 12.08.2015г. за използване на СРС за подс. Д. М. с оглед
данни за престъпление по чл.321 НК. Процедурата по издаване на разрешение за
СРС е спазена в случая, доколкото искането е компетентен орган и разрешението е
от компетентен орган за престъпления, подсъдни на СНС и за срока, регламентиран
в чл.174 НПК. По делото е налице ново искане от ГДБОП от 02.10.2015г. за продължаване
експлоатацията на СРС, по което Зам.-председателят на СНС е дал разрешение за
срок от два месеца, считано от 12.10.2015г. Съдът счита, че не следва да
кредитира доказателствата, съдържащи се във ВДС за СРС, използвани след датата
на образуване на ДП-16.10.2015г. по изложените по-горе съображения- искането за
експлоатация на СРС след датата на образуване на СП на 16.10.2015г., респ.
продължаването им е следвало да бъде направено вече от наблюдаващия прокурор.
За
подс. Г.В.А. са налице същите нарушения при издаване на разрешението
–продължение за експлоатация на СРС. На 10.09.2015г. ГДБОП внася искане до СНС
за СРС за Г.А. с оглед данни за престъпление по чл.321 вр. чл. 213а, 214, 143 и
чл.354а НК. Председателят на СНС в кръга на правомощията си е дал разрешение на
използване на СРС за посоченото лице за
срок от два месеца, считано от 16.09.2015г. ГДБОП внася искане за продължаване
на срока на използване на СРС за същото лице за същите престъпления с дата на
входиране 10.11.2015г. Председателят на СНС е дал разрешение за продължаване на
срока за използване на СРС за срок от четири месеца, считано от 16.11.2015г.,
въпреки, че ДП е образувано на 16.10.2015г. Настоящият съдебен състав счита, че
доказателствата във ВДС за СРС след 16.10.2015г. са негодни, поради неспазване
на процедурата за издаване на разрешение за използване на СРС, доколкото
искането е направено от некомпетентен орган.
За
подс. П.Т.Я. и използваните СРС спрямо него могат да бъдат направени аналогични
изводи. Искането за СРС е направено то ГДБОП на 07.08.2015г. с оглед данни за престъпления о чл.321 вр.
чл. 213а, 214, 143 и чл.354а НК. Зам.- председателят на СНС в кръга на
правомощията си е дал разрешение на използване на СРС за посоченото лице за срок от два месеца, считано от 12.08.2015г.
ГДБОП внася искане за продължаване на срока на използване на СРС за същото лице
за същите престъпления с дата на входиране 02.10.2015г. Зам.- председателят на
СНС е дал разрешение за продължаване на срока за използване на СРС за срок от
четири месеца, считано от 12.10.2015г., въпреки, че ДП е образувано на
16.10.2015г. Настоящият съдебен състав счита, че доказателствата, съдържащи се
във ВДС за СРС след 16.10.2015г. са негодни, поради неспазване на процедурата за
издаване на разрешение за използване на СРС, доколкото искането е направено от
некомпетентен орган.
- фактическата
обстановка, изложена по-горе се
установява и от свидетелства за съдимост на подсъдимите и останалите писмени
доказателства и доказателствени средства, както и от приложените по делото веществени
доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
I. ОТНОСНО обвиненията
по чл.321 НК
1.
Подсъдимият Д.Г.М. е обвинен за това, че за периода от м.септември 2014г. до 05.02.2016г. в гр. Х.,
ръководил организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на
повече от три лица с участници В.М.В. ЕГН **********, П.Т.Я. ЕГН **********, Г.Д.Д.
ЕГН ********** и Г.В.А. ЕГН ********** с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления по чл. 252 и чл. 354а НК, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел - престъпление
по чл. 321, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК.
Всеки от
подсъдимите В.М.В., П.Т.Я., Г.Д.Д. И Г.В.А. е обвинен
за участие в посочената по-горе организирана престъпна група- престъпление по чл. 321, ал.З, т.2, вр. ал.2 НК.
В
обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени твърдения относно
фактически действия, извършени от страна на всеки един от подсъдимите, които
обосновават според прокурора посочената от него правна квалификация. От
доказателствата по делото обаче няма нито едно такова, което да е в подкрепа на
повдигнатите обвинения на подсъдимите като фактология и респ. като правна
квалификация.
Разпоредбата
на чл. 93 т.20 НК дава легално определение на понятието „организирана престъпна
група“, съгласно което ОПГ е структурирано трайно сдружение на три или повече
лица с цел да вършат съгласувана в страната или чужбина престъпления, за които
е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е
структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между
участниците, продължителност на участието или развита структура.
Единственият наличен по делото признак от така
регламентираното понятие е численият израз- по делото са повдигнати обвинения
на пет лица. Наличието
на три или повече лица, поддържащи отношения, обаче, не е достатъчно само по
себе си като факт за извода за наличие на ОПГ. Нито един от останалите
законовоизискуеми елементи на понятието ОПГ, в случая не фигурира.
Безспорно по делото е установено, че някои от
подсъдимите се познават помежду си /подс. П.Я. и Г.А. - според показанията на
св. Е.Н.; подс. Г. Д. и подс. П.Я. и между подс. П.Я. и подс. В.В.- според ВДС
за СРС в период на разговорите за около една седмица, подс. Д. М. и подс. П.Я.
според показанията на св.К./, но няма доказателства за отношения между всички подсъдимите,
както и за поддържани контакти между тях, извън горепосочените двойки лица.
Вярно е, че не е необходимо всички участници в ОПГ да се познават и поддържат
отношения помежду си, тъй като законодателят не е предвидил като съставомерен
белег на престъплението изискването всеки от членовете на
групата да осъществява
дейността си координирано с всички останали и с
ръководителя или да знаят за съществуването им. Описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт отношения и действия от страна на
подсъдимите помежду им, обаче, не са подкрепени с доказателства -нито за срещите
с останалите подсъдими, нито за проведените разговори като време, място и
съдържание.
Свидетел
с тайна самоличност № 162 в съдебно заседание от 19.09.2018г. излага твърдения
за свързаност между подсъдимите лица „с лихварство и наркотици“, като в разпита
си по-нататък разказва за ролята и функциите на всеки от подсъдимите. За подс. Д.М.
твърди, че „Добри е тартора за наркотиците, той ги продава. На добри му казват
Добри Шарения“.
За
останалите подсъдими св. №162 твърди, че подс. Г.А. дава „парите на лихва“. За
него свидетелят излага твърдения, че прякорът му е Чокара и казва, че
„предполагам, че този Г. Чокъра е този, който дава парите“, „Г. Ч. също продава наркотици, но малко по-скришно“;
„Парите на лихва, които Г. дава, се дават на ръка и не се оформят никакви
документи. Г. обаче си има тефтерче, в което записва длъжниците си. Доколкото
знам, парите, които Г. дава на лихва са си негови“.
За
подс. П.Т.Я. и подс. В.М.В. св. 162
твърди, че „Петьо и В. и те дават пари на лихва, но те най-вече са биячи. П. и В.
и останалите ходят при длъжника, заедно с Ж. Ц. Те са една група, които се
държат заедно“.
Тези
показания на св. №162 обаче, въпреки че очертават ясно ролята и функциите на подсъдимите
в твърдяната в обвинителния акт група, завършват с посочване на времето. В края
на разпита на свидетеля той заявява, че „след като се изтеглих от Х. в началото
на 2014г. вече не знам с какво се занимават. Вече съм загубил връзка с тях не
искам да казвам нещо, за което не знам и за което не съм сигурен. Предполагам,
че и до ден днешен се занимават с такова нещо.“ Тази част на показанията на св.
№162 следва да бъдат съпоставени с времето на ОПГ, посочено в обвинителния акт,
а именно- за периода от м. септември 2014г. до 05.02.2016г. в гр. Х.. Въпреки,
че мястото на ОПГ съвпада, ясно се вижда, че периодът на твърдяната група е
различен. Свидетелят дава показания за дейността на групата и ролята на всеки
от подсъдимите /без подс. Г.Д./ до началото на 2014г., а обвинението е за
период, започващ от м. септември на 2014 и в този смисъл показанията на св.
№162 в тази част не са съотносими към повдиганото обвинение и не могат да бъдат
разглеждани в негова подкрепа. Заявеното последно изречение от свидетеля при
разпита му „Предполагам, че и до ден днешен се занимават с такова нещо“ е само
предположение, а съгласно трайно установената практика на ВКС е недопустимо
изводи и предположения от страна на свидетелите да се третират като
доказателства.
За
пълнота следва да се отбележи, че съдът е прочел показанията на св. 162 от
02.12.2015г., дадени по реда на чл.223 НПК на ДП, но тези показания също се
отнасят за период, преди инкриминирания в обвинението, а след прочитането им,
свидетелят отново е заявил пред съда, че „аз се махнах края на 2013г.-началото
на 2014г.“, т.е. преди периода на обвинението.
Останалите
свидетели, с изключение на св. И.П.К., са заявили, че познават и са имали
отношения само с някотго от подсъдимите, като не познават останалите.
Единствено св. И.К. в разпита си в съдебно заседание от 12.03.2018г. твърди, че
познава Д., П. и Г. / Д.М., П.Я. и Г.А./, като пояснява, че е взел „пари на
лихва“ от Д.М. и П.Я. и им ги е върнал. Въпреки, че в разпита си твърди, че е
взел „пари на лихва“ и от подс. Г.А., св. К. не излага твърдения за връзка
между тримата подсъдимите или за каквито да е контакти и взаимоотношения
помежду им.
Във
ВДС за СРС спрямо подс. Д.М. не се съдържат разговори с останалите подсъдими
/със забележката, че става въпрос само за ВДС, преценени като издадени по
съответния ред съгласно отбелязванията по-горе в мотивите в частта за
доказателствата/. По същия начин и за подс. Г.В.А. -във ВДС за СРС спрямо него
няма данни за разговори с другите подсъдими.
Във
ВДС за СРС спрямо подс. Г.Д.Д. се съдържат разговори с телефонен номер, ползван
от подс. П.Я. на 06.10.2015г., но от съдържанието на посочения разговор не
могат да се извлекат доказателства, съотносими към обвинението по чл.321 НК.
По подобен начин е и разговора между
двамата подсъдими от 07.10.2015г., 08, 09 и следващите дати до 15.10.2015г.
вкл., в края на които се говори за „борчове“ и пари, но без по-голяма
конкретика дали става въпрос за заеми с договорена лихва, с кого и т.н. на
същата дата е налице разговор между двамата относно с предмет на разговора
даване и връщане на пари, но без по-голяма конкретика. Дори да се приеме, че в
тези посочени разговори се съдържат доказателства за вторичните престъпления по
чл.252 НК, предмет на дейността на твърдяната ОПГ, от тази комуникация между
двамата подсъдими не може да бъде направен извод за елементите на ОПГ- кой каква
роля има, в какви йерархически отношения са двамата в ОПГ, а относно периода на
групата- проведените разговори са в рамките на една седмица, което е крайно
недостатъчно, за да се обоснове трайност на групата. Следва да бъде подчертано,
че в случая става въпрос за разговори само между две лица, а основното
изискване на ОПГ е наличието поне на трима участници, което в случая не може да
се докаже чрез посочените разговори. На посочената дата и следващите /08 и
09.10.2015г/ се съдържат разговори между подс. Г.Д. и други лица относно
парични суми, като по делото не е установено, че тези лица са някои от
подсъдимите, за да бъде съотнесен разговора за обвиненията по чл.32 НК.
Във
ВДС за СРС спрямо подс. В.М.В. се съдържат разговори само с подс. П.Я.. Проведените разговори с други лица са с
висока степен на конспиративност, като в най-общ вид очевидно става въпрос за
даване и връщане на парични суми, без да може да се разбере на кои лица, при
какви условия, дата, лихви и т.н.
Прави
впечатление съдържанието на разговорите от ВДС за СРС по отношение на подс. П.Т.Я..
Налице са няколко разговора между него и св. И.К. /напр. на 17.08.2015г. и през
м. септември 2015г./. Налице са няколко разговора между двамата във връзка с
предоставяне на заеми с определена лихва /използвани са изрази „500 за 650, за
един месец…да,а ма те после се такова. Започват да прекаляват и не ги връщат.
Малко е това 150, защото после втори месец /говорят едновременно/. Еми, ако не,
ще му кажа, че ще има наказателни- ако е за един месец, да не се пресрочва- ти
за колко, колко сталаш на тези 50“ и т.н. като продължава уговарянето на суми и
лихви. Въпреки, че тези разговори водят на извода за престъпна дейност по
чл.252 НК от страна наподс. Я., в тях не се споменават другите подсъдими, за да
може те да бъдат съотнесени към обвиненията по чл.321 НК.
От
гореизложеното може да се направи извода, че единствено и само чрез СРС се
доказва наличието на контакт само между подс. П.Я. и подсъдимия В.В. и подс. Г.Д.. Съдържанието,
обаче, на водените разговори, не води на извода за категорични доказателства за
осъществявана лихварска дейност. Дори да бъде игнорирана забраната на чл. 177
ал.1 НПК /а няма и не може да има основания за това/, то при проследяване на
съдържанието на водените разговори не се доказват обвиненията за ръководене,
респ. за участие в ОПГ за подсъдимите. Почти всички разговори помежду им са за
провеждане на срещи и само в разговорите между подс. П.Я. и св. И.К. се говори
за заеми, лихви, срокове, но не и в разговорите между самите подсъдими. Като се
отчита проявената конспиративност и липсата на разговори по същество помежду
им, съдът не може да извлече от съдържанието на така проведените разговори
доказателства в подкрепа на обвинението и твърденията от обвинителния акт за
даване на указания или нареждания от страна на подс. Д.М. към другите
подсъдими и респ. приемането на такива
указания от насрещната страна. Аналогично е и съдържанието на разговорите,
водени от другите подсъдими, подробно описани по-горе като съдържание и
съотносимст към обвиненията- но от тях
не може да бъде направен извод за наличие на трайни връзки помежду им във
връзка с престъпления по чл.252 и чл.354а НК. От една страна, разговорите са
лаконични и конспиративни, а от друга страна, е забраната присъдата да се
основава единствено на СРС по делото. Други доказателства по делото в тази
насока липсват.
Ето
защо може да бъде направен извода, че изложените твърдения в обвинителния акт
за действия на подсъдимите като ръководител, респ. като участници в ОПГ, не се
подкрепят от наличните доказателства по делото.
Съдът
аргументира липсата на доказателства относно подс. М. като ръководител на
твърдяната ОПГ, но за пълнота следва да отбележи, че по делото липсват каквито
и да е доказателства относно подс. Д. Момичлов като участник в твърдяната в
обвинителния акт ОПГ. Нито в гласните
доказателства от показанията свидетелите, нито в писмените доказателства по
делото се съдържа информация в тази насока и за останалите подсъдими в ролята
им на участници в ОПГ според обвинителния акт. Няма доказателства за получаване
на указанията пряко или чрез друго лице от страна на подс. Д. М., или за
изпълняване на такива указания, нареждания или задачи във връзка с
осъществяване на нерегламентирана дейност. Единствените доказателства за подс. М.,
Г.А. и П.Я. са за престъпления по чл.252 НК, за които е постановено и
осъдителна присъда, но дори и тези престъпления не са извършени в условията на
съучастие. Вярно е, че така посоченото престъпление фигурира като вторична
престъпна дейност в обвинението по чл.321 НК. Настоящият съдебен състав обаче
приема, че макар и доказано по делото, това престъпление не може да се свърже с
организираната престъпна група, чиято наличност се твърди. Допълнителен
аргумент в тази насока е законовото изискване за постигане на съгласуване на
волите между участниците в групата за извършване на престъпления /в случая по
чл.354а и по чл.252 НК/, а не на едно престъпление.
Никой от кредитираните разпитани в хода на съдебното
следствие свидетели не е заявил за връзки и отношение между подсъдимите по
повод извършване на престъпна дейност, в случая- престъпления по чл.354а и чл.252 от НК. В хода на
досъдебното произвоство са иззети от св. Х.А.К. наркотични вещества- с протокол за обиск е иззето високорисково наркотично
вещество - амфетамин
с нето тегло 0.7773 грама,
на стойност 23.32 лв
/двадесет и три лева и тридесет и две стотинки/ с процентно съдържание на
активно действащия компонент амфетамин 19,9%, за което свидетелкта в разпита на ДП пред съдия твърди, че е
закупила от подс. В.. По делото обаче не са налични доказателства, които да
свързват това конкретно престъпление с останлите подсъдими като ръководител,
респ. като участници в ОПГ. Дори да се приеме обратния извод /макар да няма
основание за това/, следва да се отбележи, че в случая става въпрос за едно
единствено престъпление по чл.354а НК, а не за множество-извършени или
договорени от участниците и ръководителя в групата, т.е. не е налице
изискването на чл.93 т.20 НК –съгласуване на волите между участниците в групата
за извършване на множество престъпления. Ето защо, макар съдът да е признал
подс. В. за виновен и да го е осъдил за престъплението по чл.354а ал.1 НК,
приема, че то не може да бъде съотнесено към твърдяната в обвинителния акт ОПГ.
По отношение на
изискването за трайност на сдружението- също не може да бъде доказано чрез
наличните доказателства по делото. В параметрите на повдигнатото обвинение се
сочи, че организираната престъпна група е в период от от неустановена дата през месец септември 2014г. до 05.02.2016г. По делото обаче са налични валидни ВДС за СРС за
периода от 12.08.2015 до 16.10.2015г., т.е. за период от около два месеца, като
по-горе съдът е направил анализ за кои подсъдими в този период има валидни ВДС
за СРС, тъй като за всеки подсъдим по делото има отделно искане, респ.
разрешение за експлоатация на СРС за различен период. Дори и да се игнорира
извода, че в посочените разговори в този времеви период не се съдържат
доказателства между подсъдимите като ръководител и участници в ОПГ, то периодът
от време от се явява твърде кратък, за да отговори на изискването „трайност“ на
престъпното сдружение като ОПГ. Вярно е, че нито НК, нито съдебната практика
поставят минимален критерий по отношение на времето за съществуването на ОПГ.
Още повече, че в съдебната практика изрично е посочено, че самият период във
времето не е достатъчен сам по себе си, за да се обоснове трайност на групата следва
да бъдат взети предвид наличието или липсата на съществуващите трайни структурни връзки между участниците в нея
като изискването за “трайност“ трябва да бъде разглеждано в смисъла на
„устойчивост“. Посочените по-горе комуникации между част от подсъдимите обаче
не водят на извода за наличие на изискуеми структурни връзки помежду им. В
свидетелските показания по делото липсват доказателства отново посочения
времеви период на групата, като по делото липсват и писмени доказателства в
тази насока. Една част от разпитаните свидетели са били поемни лица при
извършените претърсвания и изземвания по делото и съответно техните показания
се отнасят за тези факти. Протоколите за претърсване и изземване по делото не доказват
нито връзките между участниците, нито времето на поддържани контакти между част
от тях. Ето защо съдът е приел, че не е налице изискването за трайност, а и
липсва и другото изискване на чл. 93
т.20 НК е по отношение „структурираността“ на сдружението, която не се открива
и доказва по делото. На следващо място - в обвинението е посочено, че групата е
създадена, за да извършва престъпления – престъпления
по чл.354а и чл.252 НК. Липсват каквито и да е доказателства за съгласувана
дейност за извършване на престъпления между подсъдимите.
В този смисъл не са налице изискванията по отношение
на ОПГ, посочени в Решение №551/24.01.2014г. на ВКС I НО –„Трайността на сдружението (продължаваща,
обособена в конкретни времеви параметри), и при относително кратък период от
време, без да се приема за темпорален критерий, но разгледано с оглед на
предназначението за създаването му (съгласие за постигане на целите) и в
съчетание с изискването за структурираност (установеност на връзките между
членовете, дори без изискване за субординация) осъществяване на усложнена
престъпна дейност (синхронизирана между членовете на престъпления в страната
или чужбина, наказуеми с повече от 3 години лишаване от свобода) на поне три
лица определя отликите на организираната престъпна група от ординерното
съучастие (инцидентна проява по повод извършване на конкретно деяние/деяния)“.
За
съставомерността на престъплението по чл.321 НК е необходимо извършителят му да съзнава, че принадлежи към организирана престъпна група,
и да знае, че членовете
й действат синхронизирано и дейността им е насочена към осъществяването на други престъпления.
В настоящото производство не се събраха доказателства, че подс. М. е съзнавал,
че е ръководител на ОПГ, а останалите подсъдими- че участват в такава ОПГ, нито
че той и останалите подсъдими действат синхронизирано за постигане на общите
цели на групата.
Користната цел, посочена в обвинението, също не се
доказва- по делото липсват доказателства за разпределение на печалби от
престъпленията по чл.354а и чл.252 НК
между участниците в групата. В случая след като липсват доказателства в
подкрепа на обвиненията за контакти между подсъдимите, свързани с осъществяване
на престъпна дейност и то по чл.354а и чл.252 НК, няма как са да налице и
доказателства относно кумулиране или разпределение на печалби от престъпна
дейност.
Предвид изложените съображения съдът е признал за
невинен и е оправдал подс. Д.Г.М. за престъплението
по чл. 321,ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК,
а подсъдимите В.М.В., П.Т.Я., Г.Д.Д. и Г.В.А.- за
престъплението по чл. 321, ал.З, т.2,
вр. ал.2 НК.
II. ОТНОСНО обвинението на
подс. В.М.В. по по чл. 354а, ал. 2, т. 1, изр. 2, пр.З, вр. ал.1 НК
Подсъдимият В.М.В., освен
обвинението за участие в ОПГ, има и обвинение по чл. 354а, ал. 2, т. 1, изр. 2, пр.З, вр. ал.1 НК
Съдът е
признал подс. В. за виновен за това, че на 04. 02. 2016г. около 21.00 часа в гр. Х., пред къща на
ул. "З." № 55,
без надлежно разрешително, съгласно регламент
(ЕО ) 273/2004г.
на Европейския парламент и на Съвета и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП
разпространил - продал на Х.А.К., високорисково наркотично
вещество - 1бр
полиетиленов плик, съдържащ амфетамин с нето тегло 0.7773 грама, на стойност 23.32 лв /двадесет и три лева и
тридесет и две стотинки/ с процентно съдържание на активно действащия компонент
амфетамин 19,9%, и
го е осъдил за престъпление по чл.354а,
ал.1 от НК, като го е признал за НЕВИНЕН в частта на повдигнатото обвинение, че
като деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна
група с участници и ръководител, посочени в пункт първи, поради което и на
основание чл.304 от НПК го е оправдавал по повдигнатото му обвинение по чл.
354а ал.2 т.1 изр. 2 пр.3 НК.
Съдът
счита, че доказателства за престъплението по чл.354а ал.1 НК се съдържат в
протокола за обиск на св. Х.А.К. от 04.02.2016г., при който в нея е намерен
плик с бяло прахообразно вещество, което при направения на място полеви тест е
реагирало като амфетамин. В съставения протокол за обиск Х.К. писмено е заявила
в графата „Обяснения на лицето за намерените и иззети предмети” „Пакетчето
амфетамин е купено от мен за сумата от 20 лева. Купих го от Ваки, който работи
като охрана в казино Уинбет за лична употреба”, след което свидетелката се е
подписала в съставения протокол за обиск. Същото изявление тя е направила и в
протокола за разпит пред съдия на ДП, които показания съдът кредитира изцяло,
въпреки че в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав свидетелката се е
отрекла от тях. По изложените по-горе мотиви в частта относно оценка на
доказателствата съдът кредитира именно тези показания, като приема, че именно
чрез тези доказателства, съдържащи се в двата протокола се доказва
разпространението на високорисковото наркотично вещество от страна на подс. В.
на св. Х.К.. В подкрепа на обвинението относно авторството на деянието е
извършеното разпознаване в хода на ДП, при което свидетелката е разпознала
именно подс.В., като лицето, от което е закупила наркотичното вещество.
Иззетото
от свидетелката вещество е било предмет на физико- химична експертиза
№16/НАР-507 от 16.06.2016г., изготвена от вещото лице И. Съгласно посочената
експертиза „обектът, представляващ бучка бяло вещество с нето тегло 0.7773 гр.
Съдържа амфетамин и кофеин с процентно съдържание на активен компонент
амфетамин 19.9 процента. Амфетаминът е поставен под контрол в Списък I –„Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина ”.
Съгласно
фармакологично-оценъчна експертиза /том11, л. 127-128/ е
видно, че амфетамин, иззет при личен обиск на св. Х.А., закупен от нея на 04.02.2016г. от подс.В. с нетно тегло 0,7773 грама с активно действащ
компонент амфетамин 19,9%. възлиза
на стойност 23,23 лева.
От субективна страна разпространението на процесното количество
наркотично вещество е осъществено от подсъдимия В.В. виновно при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимят
е съзнавал обществената опасност на поведението си,
предвиждал е обществено опасните му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца е
обхваща както обстоятелствата, че разпространява наркотични вещества от вид и със съдържание,
описани по-горе, за което може да се съди от заявеното от
свидетелката, че е закупила амфетамина за 20 лева, така и че същите действия извършва по отношение на
високорискови наркотични вещества и без надлежно издадено разрешение за това.
По
така повдигнатото обвинение съдът го е оправдал за на това, че деянието е
извършено в изпълнение на решение на ОПГ с участници и ръководител, посочени в
обвинителния акт, тъй като съдът счита, че няма доказателства по делото за
съществуването на ОПГ изобщо, респ. не може да се направи извода че и ОПГ е
взела решение за разпространение на високорискови наркотични вещества от страна
на подс. В., поради и което съдът счита, че обвинението по чл.354а ал.2 т.1 НК не
е доказано.
Съдът
не споделя възраженията от страна на защитата, че дори да се приеме, че е осъществено деянието, то в
случая е приложим чл.9 ал.2 НК. Вярно е, че намереното и иззето количество
наркотично вещество не е голямо-0.7773 грама на стойност 23.32лв. В случая
обаче, според съдебният състав, по-скоро става въпрос за маловажен случай по
смисъла на чл.93 т.9 НК, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия
вид. В тази насока следва да бъдат взети предвид упоменатите по-горе ниска
стойност и малко количество на иззетите наркотични вещества. НК предвижда
по-ниска наказателна отговорност в случаите по чл.93 т.9, каквато е хипотезата
на чл. 354а ал.5 НК. Следва да се подчертае, обаче, че посочената норма се
отнася само за деянията по чл.354а ал.3 и ал.4 НК, като за деянията по ал.1,
какъвто е настоящият случай, законодателят не е предвидил смекчена наказателна
отговорност, поради и което нормата на ал.5 НК не намира приложение. От друга
страна, съдът счита, че с оглед вида на намереното наркотично вещество-
амфетамин, което представлява високорисково наркотично вещество и формата на
изпълнително деяние- разпространява, не може и не следва да се приложи чл.9
ал.2 НК. За пълнота на аргументите съдът допълва, че ниското тегло и цена на
наркотичното вещество са взети под внимание от съда при определяне на размера
на наложеното наказание- под минимума, предвиден от законодателя.
III.
ОТНОСНО престъпленията по чл.252 НК
Съдът
е признал за ВИНОВЕН подсъдимия Д.Г.М.
за престъплението по
чл. 252 ал.1 НК за това, че за
периода от неустановена дата на месец юни 2015г. до неустановена дата на месец
януари 2016г. в гр. Х., действайки като физическо лице, без съответно
разрешение, извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква
такова разрешение, като срещу задължение да бъдат върнати получените в заем
суми, ведно с лихва и неустойка при забава, предоставял на физически лица парични
кредити в български лева на обща равностойност 8300 /осем хиляди и триста/ лева, а именно :
2.1.за
това, че на неустановена дата през месец януари 2016г., в гр. Х., предоставил
на Б.Н.К., ЕГН: **********, кредит
в размер на 200.00 /двеста/ лева, със срок на връщане един
месец до изплащане на цялата сума, с лихва в размер на 20.00 /двадесет/ лева, като общият
размер на изплатената от К. лихва е в размер на 20.00 /двадесет/ лева.
2.2.за това, че на
неустановена дата през месец януари 2016г.,
в гр. Х., предоставил на Б.Н.К., ЕГН: **********, кредит в размер на 200.00 /двеста/
лева, със срок на връщане един месец до изплащане на цялата сума, с лихва в
размер на 20.00 /двадесет/
лева, като общият размер на изплатената от К. лихва е в размер на 20.00 /двадесет/ лева.
2.3. за
това, че на 23.10.2015г.,
в гр. Х., предоставил на Ж.Х.К., ЕГН: **********, кредит в размер на 400.00 /четиристотин/
лева, със срок на връщане един месец, с лихва 100 /сто/ лева на месец, като
общият размер на изплатената от К. лихва е в размер на 100 /сто/ лева за главницата от
400лв., която сума е изплатена на неустановена дата през месец декември 2015г.
2.4.за това, че на
неустановена дата в края на месец октомври 2015г. предоставил на Ж.Х.К.,
ЕГН: ********** кредит
в размер на още 100.00 /сто/ лева, със срок на връщане един
месец, като общият размер на изплатената от К. лихва е в размер на 100 /сто/ лева за главницата от
500лв., която сума е изплатена на неустановена дата през месец декември 2015г.
2.5. на
неустановена дата през месец ноември 2015г., в гр. Х., предоставил на И.Ю.М., ЕГН: **********, кредит в размер на 500.00 /петстотин/ лева, със срок на връщане
един ден, с лихва 50 /петдесет/
лева на ден, като общият размер на изплатената от М. лихва е в размер на 50 /петдесет/ лева.
2.6. На
неустановена дата през месец ноември 2015г., в гр. Х., предоставил на И.Ю.М., ЕГН: **********, кредит в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, със срок на връщане един
месец до изплащане на цялата сума, с лихва 100 /сто/ лева, като общият
размер на изплатената от М. лихва е в размер на 100 /сто/ лева.
2.7. на
неустановена дата през лятото на 2015г., в гр. Х., предоставил на И.И.Н., ЕГН: **********, кредит в размер на 1000.00 /хиляда/
лева, със срок на връщане един месец, с лихва 300.00 /триста/лева на месец, като
общият размер на изплатената от Н. лихва е в размер на 300.00 /триста/лева.
2.8. на
неустановена дата през месец декември 2015г., в гр. Х., предоставил на И.И.Н.,
ЕГН: **********, кредит
в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, със срок на връщане
един месец до изплащане на цялата сума, с лихва 200.00 /двеста/лева на месец, като
общият размер на изплатената от Н. лихва е в размер на 200.00 /двеста/лева.
2.9.
на неустановена дата в периода от месец юни 2015г. до месец юли 2015г., в
гр. Х., предоставил на свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер 173, кредит в размер на 1000.00 /хиляди/ лева, със срок на връщане един
месец, с лихва 200.00 /двеста/лева
на месец, като общият размер на изплатената от свидетеля с тайна самоличност с
идентификационен номер 173 лихва
е в размер на 200.00 /двеста/лева.
2.10. на
неустановена дата през месец август 2015г.,
в гр. Х., предоставил на свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер 173, кредит в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, със срок на връщане
един месец, с лихва 400.00 /четиристотин/лева
на месец, като общият размер на изплатената от свидетеля с тайна самоличност с
идентификационен номер 173 лихва
е в размер на 400.00 /четиристотин/лева,
- като общият размер на
раздадените кредити е 8300.00
/осем
хиляди и триста/ лева, /в резултат на което
получил неправомерен доход в размер на 1440.00 /хиляда
четиристотин и четиридесет лева от лихвите/, поради
което го осъдил за посоченото престъпление, като го е признал за НЕВИНЕН в частта на повдигнатото
обвинение по отношение на стойността на предоставените парични кредити над
8300 лв. /осем хиляди и триста лева/,
както и по отношение на стойността на получените неправомерни доходи над 1440.00
/хиляда четиристотин и четиридесет лева от лихвите/, и за
това, че това, че: на 29.01,2016г., в гр. Х., предоставил
на И.И.Н., ЕГН: **********, кредит в размер на 200.00
/двеста/ лева, със срок на връщане една седмица, с лихва 50.00 /петдесет/ лева
на седмица, като общият размер на изплатената от Н. лихва е в размер на 50.00
/петдесет/ лева, поради което го е оправдал
по повдигнатото му обвинение в този смисъл.
По
отношение на първите две деяния от горепосоченото престъпление, съдът счита, че
доказателства за тях се съдържат в показанията на св. Б.Н.К., които е анализирал по-горе в частта за коментара на доказателствата
от настоящото изложение. Видно от показанията на свидетеля от ДП, прочетени и
приобщени в съдебно заседание от 10.05.2018г., същият твърди, че на два пъти е
взел пари на заем с лихви от „Добри”-
подс. Д.М., като датата на деянието е именно месец януари, доколкото самият
свидетел е заявил „Първият път беше преди две седмици- края на януари 2016г., а
вторият път беше два дни по-късно”. Въпреки, че в посоченото съдебно заседание
свидетелят К. отрича да е вземал парите на заем от подс.М. с лихва, на разпита
на ДП свидетелят ясно е заявил, „От Добри съм вземал два пъти по двеста лева и
е трябвало да върна 220лева. И двата пъти ги върнах тези пари с лихвите, както
се уговорихме- тоест върнах 440лева”. Т.е. размера на предоставените суми в
заем –два пъти по двеста лева и определените два пъти от подс. М. лихви в
размер на 20 лева за посочения период изцяло съответстват на повдигнатите
обвинения, поради и което съдът счита, че са налице доказателства в тази
насока. Следва да се има предвид, че доказателствата, съдържащи се в
показанията на св. К. от ДП, дадени пред разследващ орган и прочетени по реда
на чл.281 ал.4 НПК, какъвто е настоящият случай, не могат да послужат за
постановяване на осъдителна присъда, сами по себе си, с оглед забраната на
чл.281 ал.8 НПК. Съдът счита, обаче, че тези гласни доказателства се подкрепят
от доказателствата във ВДС за СРС и от писмените доказателства, съдържащи се в
приложените по делото справки от банкови институции за получавани и изпращани
НПК от подс. М. парични суми чрез „Устърн Унион”, както и от извършеното
разпознаване от страна на св. К.. Вярно
е, с оглед датите и адресатите на провежданите разговори и парични преводи, че
в тях не се съдържат конкретни доказателства за предоставянето и връщането на
заем с лихва на св. К., но преценени съвкупно с показанията на посочения
свидетел и извършеното разпознаване от него на подс. М., те изграждат една
цялостна фактическа обстановка и самите доказателства в тяхната съвкупност са
взаимнодопълващи се. Именно поради това съдът счита, че са налице достатъчно
доказателства в подкрепа на обвиненията по първите два пункта на обвинението
почл.252 на подс. М. и приема за доказано, че на неустановена
дата през месец януари 2016г., в гр. Х., предоставил на Б.Н.К., ЕГН: **********, кредит в размер на 200.00 /двеста/ лева, със срок на връщане един
месец до изплащане на цялата сума, с лихва в размер на 20.00 /двадесет/ лева, като общият
размер на изплатената от К. лихва е в размер на 20.00 /двадесет/ лева и това, че на неустановена
дата през месец януари 2016г.,
в гр. Х., предоставил на Б.Н.К., ЕГН: **********, кредит в размер на 200.00 /двеста/
лева, със срок на връщане един месец до изплащане на цялата сума, с лихва в
размер на 20.00 /двадесет/
лева, като общият размер на изплатената от К. лихва е в размер на 20.00 /двадесет/ лева.
По
същия начин съдът подхожда и към обвиненията по следващите два пункта в
престъплението почл.252 за подс. М., като съдът приема за доказано, че подс. М.
*** е предоставил на Ж.Х.К., ЕГН: **********, кредит в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, със срок на връщане
един месец, с лихва 100 /сто/
лева на месец, като общият размер на изплатената от К. лихва е в размер на 100 /сто/ лева за главницата от
400лв., която сума е изплатена на неустановена дата през месец декември 2015г. и това, че на неустановена дата в края на месец
октомври 2015г.
предоставил на Ж.Х.К., ЕГН: **********
кредит
в размер на още 100.00 /сто/ лева, със срок на връщане един
месец, като общият размер на изплатената от К. лихва е в размер на 100 /сто/ лева за главницата от
500лв., която сума е изплатена на неустановена дата през месец декември 2015г.
Според
настоящият съдебен състав доказателства в тази насока се съдържат в показанията
на св. Ж.Х.К. от ДП, дадени по реда начл.223 НПК пред съдия и прочетени в
съдебно заседание по реда на чл.281 ал.1 т.4 НПК. В посочените показания
свидетелят К. ясно и недвусмислено заявява, че „трябваше да върна с лихвите 100
лева„Взимал съм пари от Добри на 23.10.2015г. Първо взех 400 лева, разбрахме се
да върна 500лева в срок от 1 месец, няколко дни след това взех още 100 лева.
Трябваше да му върна на Добри тези общо 500 лева с лихва 20 процента на сумата
в рамките на 1 месец. Общо трябваше да върна с лихвите 600 лева.” Така
прочетените показания съдържат доказателства за обвиненията по пункт 3 и 4 в
престъплението по чл.252 за подс. М. и тези гласни доказателства не попадат в
обхвата на забраната на чл.281 ал.8 НПК, доколкото показанията на свидетеля са
дадени пред съдия на по нчд №329/05.02.2016г. по описа на СНС. Въпреки това,
обаче, следва да отбележи, че те се подкрепят и от доказателствата, съдържащи
се приложените по делото справки от банкови институции за получавани и
изпращани НПК от подс. М. парични суми чрез „У. У.”.
За
следващите две деяния –по пункт пети и шести в обвинението по чл.252 за подс. М.,
съдът е счел, че са налични достатъчно доказателства в подкрепа на обнинението
в тази част, поради и което е приел за доказано, че на
неустановена дата през месец ноември 2015г., в гр. Х., предоставил на И.Ю.М., ЕГН: **********, кредит в размер на 500.00 /петстотин/ лева, със срок на връщане
един ден, с лихва 50 /петдесет/
лева на ден, като общият размер на изплатената от М. лихва е в размер на 50 /петдесет/ лева и на неустановена дата през
месец ноември 2015г.,
в гр. Х., предоставил на И.Ю.М., ЕГН: **********, кредит в размер на 1000.00 /хиляда/
лева, със срок на връщане един месец до изплащане на цялата сума, с лихва 100 /сто/ лева, като общият
размер на изплатената от М. лихва е в размер на 100 /сто/ лева. Въпреки, че в съдебно заседание свидетелят М. отрича да
е вземал какъвто и да е заем от подс. М. и оспорва начина, по който е дал
показания на ДП, съдът по изложените по-горе съображения /в доказателствената
част/ е дал вяра именно на показанията на свидетеля от ДП. В тях св. М.
твърди,че „преди три месеца”, считано от
датата на проведения разпит-05.02.2016г.-месец ноември 2015г., както е в
обвинението и в присъдата, в гр. Х. „общо от Д. съм вземал три или четири пъти
пари на заем, като съм ги връщал след време с малка лихва”. Свидетелят ясно е
заявил, че първият път е взел 500 лева и му върнал за едни ден 550 лева, както
е в диспозитива на деянието- „След време отидох и поисках от него сумата от 500
лева за един ден и му върнах 550лева. За следващото деяние свидетелят е също
толкова ясен – „Веднъж взех 1000 лева и му върнах 1100лева”. Както и е обсъдено
по-горе, тези гласни доказателства се подкрепят от другите, съдържащи се в делото- в предоставените от банките справки
за извършвани парични преводи за подс. Д.М., които следва да бъдат съпоставени
с доказателствата във ВДС за СРС, макар и за друг период.
Съдът
счита, че са налице доказателства в подкрепа на две от трите деяния в
обвинението по чл.252 НК за подс. М., които се отнасят за свидетеля И.И.Н., поради и което е счита за
доказано, че на неустановена дата през лятото на 2015г., в
гр. Х., предоставил на И.И.Н., ЕГН: **********,
кредит
в размер на 1000.00 /хиляда/
лева, със срок на връщане един месец, с лихва 300.00 /триста/ лева на месец, като общият размер на
изплатената от Н. лихва е в размер на 300.00 /триста/ лева и на неустановена дата през
месец декември 2015г., в гр. Х., предоставил на И.И.Н., ЕГН: **********, кредит в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, със срок на връщане
един месец до изплащане на цялата сума, с лихва 200.00 /двеста/ ева на месец, като общият размер на
изплатената от Н. лихва е в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Тези
доказателства съдът открива в показанията на свидетеля Н. от ДП, дадени по реда
на чл.223 НПК по нчд №340/2016 по описа на СНС от 05.02.2016г., които съдът е
приобщил чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.1 НПК. В тях свидетелят Н.
ясно е посочил, че „След този случай, през 2015г., мисля лятото, беше топло,
отново отидох при Д. М. и отново поисках 1000 лева. Този път Д. М. поиска 300
лева лихва за сумата от 1000 лева, като трябваше да му я върна за един месец.
След един месец върнах на Д. М. 1000 лева и лихвата от 300 лева”. Именно чрез
тези гласни доказателства изцяло се доказва първото деяние като време, място,
размер на сумата, дадена от подс. М. и определения от него размер на лихвата и
върнатите суми от страна на свидетеля, въпреки, че в съдебно заседание
свидетелят да се отрича от дадените показания пред съдия на ДП.
По
същия начин за второто деяние спрямо св. Н. доказателства се съдържат в
неговите показания, които изцяло подкрепят обвинението спрямо подс. М. в този
пункт като време, място, размер на заема и лихвата –„Пак през 2015г., декември,
отидох при Добри М. и му поисках 600 лева. Той се съгласи и ми поиска лихва от
200 лева за един месец. Върнах сумата от 600 лева и лихвата от 200лева”.
Съдът
обаче е оправдал подс. М. за третото деяние спрямо св. Н., а именно –за това,
че на 29.01.2016г.,
в гр. Х., предоставил на И.И.Н., ЕГН: **********, кредит в размер на 200.00
/двеста/ лева, със срок на връщане една седмица, с лихва 50.00 /петдесет/ лева
на седмица, като общият размер на изплатената от Н. лихва е в размер на 50.00
/петдесет/ лева. Съдът счита, че
доказателства за това деяние се съдържат в същите показания на св. Н. пред
съдия на ДП, които съвпадат с обвинението като размер на сумата в заем и
договорената лихва, но не и като дата на деянието. В протокола за разпит по
чл.223 НПК свидетелят Н. твърди, че „през месец януари 2016г. на 29.02.2016г.
видях Д. М. пред казино „******” в гр. Х. и му поисках сумата от 200 лева в
заем. Той каза че ще ми я даде срещу лихва от 50 лева за една седмица. Върнах
му тези пари вчера заедно с лихвата”. Доколкото датата в повдигнатото обвинение
е 29.01.2016г., а записаното в протокола за разпит е 29.02.2016г., съдът счита,
че времето на деянието в диспозитива на обвинението не съответства на
доказателствата по делото, поради и което е оправдал подс. М. за това деяние. В
допълнение следва да се отбележи, че това несъответствие по отношение на датата
на деянието не може да бъде преодоляно по друг начин, тъй като свидетелят в
съдебно заседание пред настоящия съдебен състав отрича показанията си от ДП, а
във ВДС за СРС и в другите писмени доказателства не се съдържат данни за датата
на това деяние.
Съдът
обаче, счита, че са налице доказателства за обвиненията в последните два пункта
за престъплението по чл.252 за подс. М., поради и което го е признал за виновен
за това, че на неустановена дата в периода от месец юни 2015г. до месец юли 2015г., в
гр. Х., предоставил на свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер 173, кредит в размер на 1000.00 /хиляди/ лева, със срок на връщане един
месец, с лихва 200.00 /двеста/ лева на месец, като общият размер на
изплатената от свидетеля с тайна самоличност с идентификационен номер 173 лихва е в размер на 200.00 /двеста/ лева и за това, че на неустановена дата
през месец август 2015г.,
в гр. Х., предоставил на свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер 173, кредит в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, със срок на връщане
един месец, с лихва 400.00 /четиристотин /лева на месец, като общият размер на
изплатената от свидетеля с тайна самоличност с идентификационен номер 173 лихва е в размер на 400.00 /четиристотин/ лева. Посоченият свидетел с тайна самоличност №173 е разпитан
в съдебно заседание на 12.02.2019г., когато точно, ясно и недвусмислено е
заявил пред настоящия съдебен състав, че е получил посочените суми в заем от
подс. М. с лихвите през месец юни и август 2015г. в гр. Х..
При
сумиране на раздадените кредити и получените лихви, при съобразяване с
изготвената по делото СИЕ за горепосочените деяния общият размер на раздадените кредити е 8300.00
/осем
хиляди и триста/ лева, в резултат на което подс. М. е получил неправомерен доход в
размер на 1440.00 /хиляда четиристотин и
четиридесет лева от лихвите/, поради
което и съдът го
осъдил за тези суми за
престъплението по чл.252 НК. Съдът е признал подс. М. за НЕВИНЕН в частта на повдигнатото обвинение по отношение на
стойността на предоставените парични кредити над 8300 лв. /осем хиляди и триста
лева/, както и по отношение на
стойността на получените неправомерни
доходи над 1440.00 /хиляда четиристотин и четиридесет лева от лихвите/, тъй
като го е оправдал и за третото деяние спрямо св. И.Н.. Ето защо общата сума на
предоставените парични кредити и получените неправомерни доходи, посочена в
обвинението по чл.252 НК в обвинителния акт е намалена с размера на
предоставения паричен кредит / в размер на 200 лева/ и получения неправомерен
доход / в размер на 50 лева/ от третото деяние спрямо
свидетеля Н..
След разглеждане на
горепосочените деяния поотделно за подсъдимия Д.М. могат да бъдат направени
следните изводи за съставомерността на престъплението по чл.252 ал.1 НК:
Престъплението по чл.252 НК изисква
извършване от подсъдимия по занятие банкови, застрахователни или други
финансови сделки, както и платежни услуги без съответното разрешение /ал.1/,
като квалифицираният състав по ал.2 изисква с дейността по ал.1 да са причинени
другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи. В
случая съдът е осъдил подс. М. по повдигнатото обвинение за това, че без
разрешение е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.2 ал.1 от
ЗКИ, за които се изисква разрешение.
От обективна страна, съдът приема, че
в случая става въпрос за извършване на банкови сделки по занятие. Няма спор в теорията и в съдебната практика, че когато
става въпрос за извършване на дейност по занятие става въпрос за системно
извършване на престъплението, макар, че не всяко престъпление на системно извършване
е насочено към придобиване на доходи. Съгласно ТР 3/15.II.1971г., по н.д. № 32/70г., VII, т. 3, ОСНК, ВС „при системно извършване на престъпление се изискват
най - малко три деяния и между тях да
има устойчивост и трайност“. В случая подсъдимият М. е
осъществил повече от три сделки, както е описано по-горе- общо десет, които
като брой надхвърлят минимално установения от в Тълкувателното решение на ВКС
брой. По същия начин е и Решение №141/28.03.2012 по дело №197/2012 на ВКС, НК, I н.о . Съдът споделя изводите на АСНС в производството по чл.64 НПК по
настоящото дело, при което съдът приема, че не е нужно занятието да съставлява
единствен и главен поминък, а възможно лицето да има друг източник на доходи.
Въпреки, че сумите, за които е повдигнато обвинение не са в значителни размери,
от формална материалноправна страна по настоящото дело са налице безспорни
доказателства не за отделни или инцидентни случаи, а за системност на
действията на подсъдимия, тъй като в конкретния казус процесните страни са
повече от три.
От обективна
страна, съдът приема, че в случая става въпрос за извършване на банкови сделки. Нормата на чл.252 от НК криминализира извършването по занятие на
банкови, застрахователни или други финансови сделки, както и на платежни
услуги, без изискуемото се разрешение.
Системното /повече от три пъти/ заемане на парични средства на широк кръг лица
срещу насрещна материална облага /уговаряни и получавани лихви/ съответства на
понятието банкови сделки по занятие, които съгласно установения в чл.9, ал.1,
вр. чл.1, ал.2, т.2 от Закона за банките и кредитното дело (обн.ДВ бр.25/92г.,
в сила до 10.06.1997г.), чл.11, ал.1, вр.чл.1, ал.1 от Закона за банките
(обн.ДВ бр.52/1997г., в сила до 01.01.2007г.) и чл.13, ал.1, вр.чл.2, ал.1 от
Закона за кредитните институции(обн.ДВ, бр.59/21.07.2006г.) регламент, са
поставени под лицензионен режим. По същия начин АСНС в Определение от 25.02.2016г.
по внчд №34/2016г., макар и на ранния етап на разследването, подчертава, че
Законът за кредитните институции не дава правото на обикновени физически лица
да извършат със собствени или заемни парични средства системно банково
кредитиране, доколкото тази дейност е под разрешителен режим, а подсъдимият
няма специално издадено надлежно разрешение съгласно действащия ЗКИ. По-нататък
съдът подчертава, че системното заемане на парични средства на широк кръг лица
срещу насрещна печалба, насочена към обезпечаване издръжката на заемодателя,
съответства на понятието за банково кредитиране. Когато това деяние се извършва
по занятия, системно, без разрешение по смисъла на ЗКИ, това деяние покрива
признаците на чл.252 НК.
В случая подс. М. по делото е предоставил пари в заем на
нуждаещи се физически лица, с реализиране на печалба от уговорени устно лихви,
което сочи на осъществено подсъдимия
неправомерно банково кредитиране, осигурило му значителен ресурс и превърнало
се в източник на доходи, което според действащата правна уредба не е позволено.
По този начин е и Решение №471 от 2014г. на ВКС. По аналогичен начин е и Решение
№141/28.03.2012 по дело №197/2012 на ВКС, НК, I н.о, съгласно което „Второ, несъстоятелна е тезата на подсъдимия за несъставомерност на деянието
поради обстоятелството, че не е осъществявал дейност по влогонабиране, от
набраните средства от която да предоставя заеми (чл. 1 от Закона за банките, в
сила до 01. 01. 2007 година, чл. 2 от сега действащия ЗКИ), т. е. че не е
осъществявал дейност, която да се е намирала под разрешителен режим. Тези
доводи нямат правна опора, защото посочените норми регламентират типичните и
най-присъщи на всяка банкова организация сделки – влогонабиране и кредитиране.
Законът обаче не създава задължение за предоставяне на кредити единствено от
привлечения влогов капитал. А няма съмнение, че банковият кредит е сред
видовете банкови сделки, поставени под разрешителен режим. …Достатъчно е
предоставянето на парични средства под формата на заеми срещу възнаграждение за
ползването им, да кумулира печалба за предоставящия средствата. Това, впрочем,
е и основната характеристика на банковото кредитиране, поставено под
разрешителен режим с оглед охраняване интересите на кредитополучателите“.
От друга страна, видно от материалите по делото /съпоставено с възможността
на подсъдимите и техните защитници да предоставят при наличие на такива/ по
делото липсва изискуемото от закона разрешение за извършване на банкови сделки.
Без значение е и заявеното от част от свидетелите, че именно те с потърсили
подсъдимия Д.М. за предоставяне на заеми, при което той им е определял лихва.
Въпреки че по настоящото дело няма направено подобно възражение, в тази насока
следва да се отбележи и Решение №141/28.03.2012 на ВКС по
нохд №197/2012г, по което съдът се е произнесъл по следния начин: „Четвърто, обстоятелството, че подсъдимият не е търсел кредитополучателите,
не е афиширал тази си дейност, а е бил намиран от тях, е правно ирелевантно за
съставомерността на деянието. То сочи и на съзнаване на неправомерния характер
на дейността, като елемент на субективната й съставомерност, преценката за
която е въпрос не е само по приложение на правото, но и на установяване на
фактите“.
В заключение може да
се посочи, че за престъплението, за което съдът е признал подс. М. за виновен,
са изпълнени „изискванията“, които ВКС е установил в Решение №318 от
02.10.2015г., а именно: „За състава на престъплението по чл. 252,
ал. 1 от НК е без значение дали договорът за заем е сключен в писмена форма или
не; ирелевантно е какъв е размерът на предоставените средства и на уговорените
лихви, както и какви са сроковете, в които следва да бъде върната получената
сума. Върху съставомерността на деянието не се отразява и наличието или липсата
на обезпечение, както и естеството на последното. Без значение е и по какъв
начин са набрани средствата, които деецът е използвал за неправомерно системно
кредитиране на други лица – те може да имат законен или незаконен произход;
може да са придобити чрез наследяване, отчуждаване на собствено или на близки
или роднини имущество, чрез стопанска дейност или дори чрез предходни
незаконосъобразно осъществени банкови сделки – в това отношение законът не
поставя абсолютно никакви ограничения. Доколкото престъплението по чл. 252, ал.
1 от НК е на просто извършване, е ирелевантно и какъв е размерът на получения
неправомерен доход и дали изобщо деецът е реализирал такъв. Достатъчно е да се
установи, че между страните по сделката е налице недвусмислена уговорка, че
дадената в заем сума ще бъде върната на падежа заедно с възнаграждение за
ползването й от заемополучателя, което възнаграждение е различно от лихвата за
забава, както и че деецът е реализирал не единична, а поредица от сделки (поне
три на брой), които по естеството си са банкови.“
От субективна страна подс. Д.М. е
действал с пряк умисъл, по смисъла на
чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Съдът приема, че деянието е извършено
умишлено, който умисъл се извежда от конкретните действия на подс. М., който е
съзнавал , че няма разрешение за извършването на процесната банкова дейност
лично като физическо лицо, както и че разрешение за извършване на банкови
сделки не е искано и не е получавано от БНБ. Независимо от липсата на такава
разрешение /лиценз/ подс. М. е извършвал банковите сделки, описани по-горе, по
занятие, като е целял получаване на неправомерни доходи. Това знание се извежда
от факта, че подс. М. не е съставял договори, не е издавал разписки за
изплатените от длъжниците суми, като в този смисъл е и пракиката на ВКС-
Решение №122/2009г. на ВКС по нд №88/2009г., IIIно, Решение №516/2005г. на ВКС по нд
№1072/2004 I но, Решение №403/2011г., Решение
№560/2004г., Решение №472/2009г, II но, Решение №66/2009г. II но, Решение №179/2011г., III но и Решение №433/2011г. III н.о.
Предвид
гореизложените съображения съдът е признал за виновен подсъдимия Д.М. и го е осъдил
за горепосоченото престъпление по чл.252 ал.1 НК.
Съдът
е признал за ВИНОВЕН подсъдимия Г.В.А.
и го е осъдил за това, че в периода от 25.09.2014г. до неустановена дата на
месец декември 2015г., в гр. Х., действайки като физическо лице, без съответно
разрешение, извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква
такова разрешение, като срещу задължение да бъдат върнати получените в заем
суми, ведно с лихва и неустойка при забава, предоставял на физически лица
парични кредити в български лева на обща равностойност 1300 /хиляда и триста/ лева, а именно:
2.1. На
25.09.2014г., в гр. Х., предоставил на И.П.К., ЕГН: **********, кредит в размер на 500.00 /петстотин/ лева, със срок на връщане
неуточнен до изплащане на цялата сума, с лихва 100.00 /сто/ лева на месец през
първите четири месеца, след което с лихва 150.00 /сто и петдесет/ лева на месец през останалите девет
месеца, като общият размер на изплатената от К. лихва е в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева,
която сума е изплатена на неустановени дати в период от тринадесет месеца,
считано след 25.09.2014г.
2.2.На
01.12. 2015г., в гр. Х.,
предоставил на И.Ю.С., ЕГН: **********,
кредит
в размер на 300.00 /триста/ лева, със срок на връщане един
месец, с лихва 100.00 /сто/
лева на месец, като общият размер на изплатената от С. лихва е в размер на 100.00 /сто/ лева.
2.3.На
неустановена дата през месец декември 2015г., в гр. Х., предоставил на Р.Т.Р.,
ЕГН: **********, кредит
в размер на 500.00 /петстотин/ лева, със срок на връщане
два месеца, с лихва 100.00 /сто/
лева на месец, като общият размер на изплатената от Р. лихва е в размер на 100.00 /сто/ лева.
-
като общият размер на раздадените кредити е 1300.00
/хиляда
и триста/ лева,/ в резултат, на което
получил неправомерен доход в размер на 1700.00 /хиляда
и седемстотин/ лева от лихвите/, поради което го е осъдил за престъплението по чл.252, ал.1 от НК.
Съдът
приема, че по делото за налице достатъчно доказателства за първите деяния от
престъплението по чл.252 НК от страна на подс. Г.А. спрямо свидетеля И.К. за
това, че на 25.09.2014г., в гр. Х., предоставил на И.П.К.,
ЕГН: **********, кредит
в размер на 500.00 /петстотин/ лева, със срок на връщане
неуточнен до изплащане на цялата сума, с лихва 100.00 /сто/ лева на месец през
първите четири месеца, след което с лихва 150.00 /сто и петдесет/ лева на месец през останалите девет
месеца, като общият размер на изплатената от К. лихва е в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева,
която сума е изплатена на неустановени дати в период от тринадесет месеца,
считано след 25.09.2014г. Доказателства в подкрепа на това обвинение се съдържат
в показанията на свидетеля К. в прочетените от ДП, приобщени чрез прочитането
им в съдебно заседание. В прочетените показания свидетелят е заявил мястото,
дата, сумата на заема и договорената лихва. Отделно от това, тези гласни
доказателства се подкрепят донякъде и от доказателствата във ВДС за СРС, макар
и за друг период, но доколкото в тях се съдържат разговори за заеми с лихви,
съдът счита, че те допълват фактическата обстановка относно дейността на подс. Г.А..
Следва да се отбележи, че в подкрепа на обвинението по чл.252 НК за подс. А. са
и доказателствата, съдържащи се в протокола за претърсване и изземване от
05.02.2016г. в дома на подсъдимия, находящ се в гр. Х., ул. „Г. Кирков” №31,
вх.В, ет.3, ап.28, при което претърсване са намерени и иззети парични средства
в общ размер на 4500 евро и 71 000лева. Съдът не кредитира възраженията от
страна на защитата, че тези парични средства са във връзка с предстоящи сделки
на недвижими имоти от страна на семейството на подс. Г.А., както твърдят
разпитаните по делото свидетели- майка му и жената, с която живее на съпружески
начала. Както е отбелязано по-горе в мотивите, при коментара на
доказателствата, съдържащи се в показанията на тази група свидетели, съдът ги
взема предвид, но за да ги кредитира те трябва да съотвестват на останалите
доказателства по делото. В случая от една страна, са гласните доказателства на
разпитаните трима свидетели К., С. и Р., а от друга страна, следва да се
отбележи, че по делото не са предоставени достоверни доказателства относно
твърдения произход на средствата. От защитата се сочат двата предварителни
договори за покупко-продажба с нотариална завера на подписите с продавачи Т.Г.А.
и Г.В.А., но прави впечатление, че в тези договори не е посочена дата или срок
за окончателното изповядване на сделките. Въпреки това в договорите е
предвидено авансово плащане на част от продажната цена-5000лева по договора с Т.А.
и общо 30000 лева по договора с Г.А.. Въпреки, че посочените суми надвишават
10000 лева, същите не са преведени по банков път, каквото е изискването на
законодателя за парични суми над 10000лева, нито е представена декларация за
произхода им съгласно ЗОПБ. Тези значителни авансови суми по предварителните
договори се твърди, че са предадени като се има предвид, че за договора,
сключен от Т.А. предмет на сделката е нива размер на 830 кв.м. и продавачът в
нейно лице се задължава да продаде имота за сумата от 100000лева, а в договора
със страна Г.А. е посочена сума в размер на 60 000лева, а няколко месеца
по-рано същият имот е закупен от подсъдимия за обявената цена от
36 000лева. Въпреки, че съдът отчита спецификите на пазара за недвижими
имоти и възможността страните да договорят свободно пазарни цени на имоти,
предмет на сделки, в случая произходът на средствата трудно може да бъде
обоснован по твърдения от защитата начин, поради и което не кредитира
възраженията в тази насока. Напротив- счита, че паричните суми, намерени при претърсването
и изземването в дома на подс. А., съпоставени с гласните доказателства по
делото, обосновават престъплението по чл.252 НК.
По
аналогичен начин съдът прави извода, че обвинението в пункта относно св. С. в
престъплението по чл.252 НК е доказано, че на 01.12.2015г., в гр. Х.,
предоставил на И.Ю.С., ЕГН: **********,
кредит
в размер на 300.00 /триста/ лева, със срок на връщане един
месец, с лихва 100.00 /сто/
лева на месец, като общият размер на изплатената от С. лихва е в размер на 100.00 /сто/ лева. Съдът счита, че гласните доказателства в показанията на
посочения свидетел от ДП, прочетени по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1 НПК,
допълващи се от доказателствата в протокола за претърсване и донякъде от тези
във ВДС за СРС, макар и за друг период, обосновават извода, че обвинението е
доказано и в тази част.
По отношение на последния пункт от престъплението по
чл.252 НК за подс. Г.А. съд счита, че в показанията на свидетеля Р.Р. от ДП,
прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1 НК, допълващи се от доказателствата
в протокола за претърсване и изземване доказват, че на
неустановена дата през месец декември 2015г., в гр. Х., предоставил на Р.Т.Р.,
ЕГН: **********, кредит
в размер на 500.00 /петстотин/ лева, със срок на връщане
два месеца, с лихва 100.00 /сто/
лева на месец, като общият размер на изплатената от Р. лихва е в размер на 100.00 /сто/ лева. Доказателствата, посочени по-горе обосновават времето,
мястото и размера на кредита и изплатената лихва.
Съдът е признал подс. Г.В.А. за
невинен в частта на повдигнатото обвинение по
отношение на стойността на предоставените парични кредити над 1300 /хиляда и триста/ лева, както и по отношение на стойността на получените неправомерни доходи над 1700.00 /хиляда и седемстотин/ лева
от лихвите/, тъй като сумите на предоставените парични кредити и стойността на
получените неправомерни доходи от шестте
деяния, описани в обвинителния акт
съдът приема за доказани само спрямо свидетелите И.П.К., И.Ю.С.
и Р.Т.Р. и общата сума за шестте
деяния се намалява със сумата на предоставените парични кредити и неправомерни
доходи, получени от св. Ц.Т., за който съдът приема, че обвинението в тази част
е недоказано.
Съдът е признал подс. Г.В.А. за
невинен и за
това, че това, че:
На
неустановена дата през пролетта на 2015г.,
в гр. Х., предоставил на Ц.Д.Т., ЕГН: **********, кредит в размер на 200.00 /двеста/
лева, със срок на връщане един месец, с лихва 20.00 /двадесет/ лева на месец,
като общият размер на изплатената от Т. лихва е в размер на 20.00 /двадесет/ лева./
В
периода от неустановена дата през пролетта на 2015г. до неустановена дата през
лятото на 2015г., в гр. Х., предоставил на Ц.Д.Т., ЕГН: **********, кредит в размер на 200.00 /двеста/ лева, със срок на връщане един
месец, с лихва 20.00 /двадесет/
лева на месец, като общият размер на изплатената от Т. лихва е в размер на 20.00 /двадесет/ лева.
На неустановена дата през лятото на 2015г., в гр. Х.,
предоставил на Ц.Д.Т., ЕГН: **********, кредит в размер на 200.00
/двеста/ лева, със срок
на връщане един месец, с лихва 20.00 /двадесет/ лева на месец, като общият
размер на изплатената от Т. лихва е в размер на 20.00 /двадесет/ лева, което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал
повдигнатото му обвинение в този смисъл.
Оправдателният
диспозитив на присъдата в частта на трите деяния за престъплението по чл.252 НК
относно предоставени заеми с лихва от страна на подс. Г.А. на свидетеля Ц.Д.Т.
се дължи на липсата на доказателства в тази насока. В съдебно заседание от
12.02.2019г. съдът е заличил свидетеля Т. от списъка на свидетелите по
обвинителния акт, като преди това е положил усилия за установяването и
призоването на свидетеля. След като тези усилия не са дали резултат съдът е
запитал подсъдимите и защитниците дали дават съгласие за прочитане на показания
на свидетеля от ДП по реда на чл.281
ал.5 вр. Ал.1 НПК, като те са отказали. Именно поради изчерпване на процесуалните
възможности, предвидени в НПК за приобщаване на показанията на свидетеля от ДП,
дадени пред разследващ орган, а от друга страна –липсата на показания на
свидетеля от ДП, дадени пред съдия е довело до заличаване на свидетеля и
невъзможността да бъдат ползвани показанията му от ДП. От друга страна, по
делото няма други доказателства, които могат да бъдат свързани с тези три
деяния, предвид действията на подс. Г.А. при предоставянето на заеми и
установената от него „практика” за устни договорки и несъставяне на договори,
разписки или други документи, удостоверяващи предоставянето на заеми с лихва. От
друга страна, намерените суми при претърсването в дома на подс. А. не могат да
се свържат конкретно с кредите и лихвите, заплатени от св. Т.. Ето защо съдът е
признал подс. А. за невинен и го е
оправдал в тази част на повдигнато обвинение.
При
сумиране на раздадените кредити и получените лихви, при съобразяване с
изготвената по делото СИЕ за горепосочените деяния общият размер на раздадените кредити е 1300.00
/ хиляда и триста/ лева, в
резултат на което подс. А. е получил неправомерен доход в
размер на 1700.00 /хиляда
седемстотин
лева от лихвите/, поради което и съдът го осъдил за тези суми за престъплението по чл.252 НК. Съдът е признал подс. А. в за НЕВИНЕН в частта на повдигнатото обвинение по отношение на
стойността на предоставените парични кредити над 1300 лв. /хиляда и триста лева/, както и по отношение на стойността на получените неправомерни доходи над 1700.00 /хиляда и седемстотин лева от лихвите/, тъй
като го е оправдал и за деянията спрямо св. Т.. Ето защо общата сума на
предоставените парични кредити и получените неправомерни доходи, посочена в
обвинението по чл.252 НК в обвинителния акт е намалена с размера на
предоставения паричен кредит / в размер на 600 лева/ и получения неправомерен
доход / в размер на 60 лева/ от деянията спрямо св. Т..
След разглеждане на
горепосочените деяния поотделно за подсъдимия Г.А. могат да бъдат направени
същите изводи за съставомерността на престъплението по чл.252 ал.1 НК, аналогични
на посочените по-горе относно престъплението по чл.252 НК за подс. Д. М.:
От обективна
страна, съдът приема, че в случая става въпрос за извършване на банкови сделки по занятие със същите аргументи,
изложени по-горе. Единствената разлика е в броя на деянията за подс. Г.А.-те са
три, което покрива минимално установения брой от практиката за извършване на
сделки по занятие съгласно посоченото по-горе ТР 3/15.II.1971г., по н.д. № 32/70г., VII, т. 3, ОСНК, ВС и Решение
№141/28.03.2012 по дело №197/2012 на ВКС, НК, I н.о. По същия начин са и изводи, че става въпрос за извършване на банкови сделки по занятие, които са поставени под лицензионен режим. Изложените
аргументи относно престъплението по чл.252 НК за подс. М. като характеристика
на деянието намират приложение и тук спрямо подс. Г.А., доколкото от обективна
страна няма разлика в механизма на деянията, а само в техния брой. Могат отново
да бъдат посочени и Решение №471 от 2014г. на ВКС и Решение
№141/28.03.2012 по дело №197/2012 на ВКС, НК, I н.о., както и Решение №141/28.03.2012 на ВКС по
нохд №197/2012г., Решение №318 от 02.10.2015г., според
което „За състава на престъплението по чл. 252,
ал. 1 от НК е без значение дали договорът за заем е сключен в писмена форма или
не; ирелевантно е какъв е размерът на предоставените средства и на уговорените
лихви, както и какви са сроковете, в които следва да бъде върната получената
сума. Върху съставомерността на деянието не се отразява и наличието или липсата
на обезпечение, както и естеството на последното. Без значение е и по какъв
начин са набрани средствата, които деецът е използвал за неправомерно системно
кредитиране на други лица – те може да имат законен или незаконен произход;
може да са придобити чрез наследяване, отчуждаване на собствено или на близки
или роднини имущество, чрез стопанска дейност или дори чрез предходни
незаконосъобразно осъществени банкови сделки – в това отношение законът не
поставя абсолютно никакви ограничения. Доколкото престъплението по чл. 252, ал.
1 от НК е на просто извършване, е ирелевантно и какъв е размерът на получения
неправомерен доход и дали изобщо деецът е реализирал такъв. Достатъчно е да се
установи, че между страните по сделката е налице недвусмислена уговорка, че
дадената в заем сума ще бъде върната на падежа заедно с възнаграждение за
ползването й от заемополучателя, което възнаграждение е различно от лихвата за
забава, както и че деецът е реализирал не единична, а поредица от сделки (поне
три на брой), които по естеството си са банкови.“
От субективна страна подс. Г.А. е
действал с пряк умисъл, по смисъла на
чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Съдът приема, че деянието е извършено
умишлено, който умисъл се извежда от конкретните действия на подс. А., който е
съзнавал, че няма разрешение за извършването на процесната банкова дейност
лично като физическо лице, както и че разрешение за извършване на банкови
сделки не е искано и не е получавано от БНБ. Независимо от липсата на такава
разрешение /лиценз/ подс. А. е извършвал банковите сделки, описани по-горе, по
занятие, като е целял получаване на неправомерни доходи. Това знание се извежда
от факта, че подс. А. не е съставял договори, нито е издавал разписки за
изплатените от длъжниците суми, като в този смисъл е и практиката на ВКС-
Решение №122/2009г. на ВКС по нд №88/2009г., IIIно, Решение №516/2005г. на ВКС по нд
№1072/2004 I но, Решение №403/2011г., Решение
№560/2004г., Решение №472/2009г, II но, Решение №66/2009г. II но, Решение №179/2011г., III но и Решение №433/2011г. III н.о.
Предвид
гореизложените съображения съдът е признал за виновен подсъдимия Г.В.А. и го е
осъдил за горепосоченото престъпление по чл.252 ал.1 НК.
Съдът е признал
подсъдимия П.Т.Я. за виновен за това, че в периода от
неустановена дата на месец септември 2015г. до неустановена дата на месец януари
2016г. в гр. Х., действайки като физическо лице, без съответно разрешение,
извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква
такова разрешение, като срещу задължение да бъдат върнати получените в заем
суми, ведно с лихва и неустойка при забава, предоставял на физически лица
парични кредити в български лева на обща равностойност 1250 /хиляда двеста и петдесет/
лева, а именно :
2.1. На
неустановена дата през месец септември 2015г., в гр. Х., предоставил на И.П.К.,
ЕГН: **********, кредит
в размер на 200.00 /двеста/ лева, със срок на връщане един
месец, с лихва 100.00 /сто/
лева на месец, като общият размер на изплатената от К. лихва е в размер на 100.00 /сто/ лева, която сума е
изплатена на 05.11.2015г.
2.2. на неустановена дата
през месец септември 2015г. предоставил на И.П.К., ЕГН: ********** кредит в размер на още 100.00 /сто/ лева, със срок на връщане две
седмици, с лихва 30.00 /тридесет/
лева за две седмици, като общият размер на изплатената от К. лихва е в размер
на 100.00 /сто/
лева, която сума е изплатена на 05.11.2015г.
2.3. На 06.09.2015г., в гр. Х., предоставил
на Ж.Х.К., ЕГН: **********, кредит
в размер на 500.00 /петстотин/ лева, със срок на връщане
един месец, с лихва 150.00 /сто
и петдесет/ лева на месец, като общият размер на изплатената от К. лихва е в
размер на 600.00 /шестстотин/
лева, която сума е изплатена в периода от неустановена дата през месец октомври
2015г. до неустановена дата през месец януари 2016г.
2.4. На неустановена дата
през месец януари 2016г., в гр. Х., предоставил на Ж.Х.К., ЕГН: **********, кредит в размер на 200.00 /двеста/ лева, със срок на връщане два
дни, с лихва 40.00 /четиридесет/
лева за два дни, като общият размер на изплатената от К. лихва е в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, която сума
е изплатена на 29.01.2016г.
2.5. На неустановена дата
през месец декември 2015г.,
в гр. Х., предоставил на Ж.Х.К., ЕГН: **********, кредит в размер на 100.00 /сто/
лева, със срок на връщане един ден, с лихва 25.00 /двадесет и пет/ лева за
един ден, като общият размер на изплатената от К. лихва е в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева
2.6. На
01.01.2016г., в гр. Х., предоставил на И.Ю.С., ЕГН: **********, кредит в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, със срок на
връщане един месец, с лихва 50.00 /петдесет/
лева на месец, като общият размер на изплатената от С. лихва е в размер на 50.00 /петдесет/ лева
-
като общият размер на
раздадените кредити е 1250.00 /хиляда
и двеста и петдесет/ лева/,/в резултат на което получил неправомерен доход в
размер на 955.00 /деветстотин
петдесет и пет лева от лихвите/, поради
което го е осъдил за престъплението по чл.252,
ал.1 вр. чл.54 от НК.
По
отношение на първите две деяния относно свидетеля И.П.К. съдът счита, че
доказателства в подкрепа на обвинението се съдържат в показанията на посочения
свидетел, дадени както в съдебно заседание, така и от ДП, дадени пред съдия и
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.1 НПК. Видно от дадените
показания времето, мястото, авторството, размера на предоставения кредит и
определените лихви от страна на подс. П.Я. в показанията на свидетеля съвпадат
с обвиненията за всяко едно от тези две деяния, поради и което съдът приема, че
те са доказани. Доказателства в подкрепа на обвинението за тези две деяния се
съдържат и в протокола за извършеното разпознаване от страна на свидетеля К. по
отношение на подс. П.Я., което разпознаване е извършено на 06.02.2016г. и
приложено в т.7 от ДП.
По
същия начин са изводите на съда и за следващите три деяния относно предоставени
кредити с лихви на свидетеля Ж.Х.К., за които съдът намира опора в показанията
на свидетеля от ДП, дадени пред съдия и прочетени по реда на чл.281 ал.1 НПК. За
първото деяние спрямо св. К. доказателствата са в посочените показания, дадени
по реда на чл.223 НПК на 05.02.20116г. по нчд 329/2016г. на СНС- „Пешо Буцата работи като охрана в клуб
„Версай” ... Помня, че беше 06.09.2015г.
, когато взех пари назаем от П. Б. ... Аз му поисках точно 500 лева, той ми ги даде на момента, на ръка. За тези пари не
съм подписвал никакви документи. Дръпнахме с встрани и парите ми ги даде
насаме, за да не прави впечатление на хората. Парите ми ги даде в залата, в
която тренира. Залата не знам как се казва, намира се в центъра на Х.. Уговорката ни беше след 1 месец на 06.10.2015г. да
върна на П. Б. 650 лева... Всеки месец, от
месец октомври 2015г. изплащам на П. Б. по 150 лева. Когато давам пари на П. Б.
винаги му ги давам на ръка, без да подписвам нищо и винаги насаме”. Т.е.
свидетелят К. ясно е посочил дата, мястото, размера на кредита и изплатените
лихви, определени му от подс. Я., като гласните доказателства се подкрепят и от
тези, съдържащи се в протокола за разпознаване по ДП, извършено на
06.02.2016г., приложен в т.7 от ДП.
За
второто деяние по отношение на св. Ж.К. съдът счита, че доказателства се
съдържат в показанията на свидетеля пред съдия на ДП и в извършеното
разпознаване. В посочения протокол за разпит на свидетеля по реда на чл.223 НПК
той е заявил, че „помня, че взех януари
месец 2016г. 200 лева. Трябваше да върна 240 лева за два дена... Върнах парите на 29.01.2016г. Върнах 280 лева, в които беше включена и лихвата за закъснението”. Отново се
доказва времето, мястото, сумата на кредита и размера на лихвата, посочени в
обвинението, поради и което съдът е признал подс. Я. за виновен в тази част на
обвинението по чл.252 НК.
За
третото деяние за свидетеля К. доказателства се съдържат в неговите показания и
в извършеното разпознаване. В показанията си свидетелят говори, че „ Вземал съм
още веднъж 100 лева от Пешо, но нямам
спомен дали беше декември 2015г. или
януари 2016г., тези пари съм ги върнал. За тези пари не са ми отправени
заплахи. За взети в заем 100 лева, върнах
на Пешо с лихва 125 лева за 1 ден”.
За
последното деяние от обвинението по чл.252 НК за подс. П.Я. съдът черпи
доказателства от показанията на св. И.Ю.С. от ДП, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 НПК, доколкото са дадени пред разследващ
полицай. Тези доказателства обаче се подкрепят от доказателствата, съдържащи се
във ВДС за експлоатираните по делото СРС, макар и да става въпрос за
предоставяне на заеми с лихва от подс. Я. на други лица. Съпоставяйки доказателствата
от ВДС с тези от протокола за разпит на свидетеля Я. безспорно се установява,
че подс. Я. се е занимавал с предоставяне на кредити с лихва на различни лица в
посочения в обвинението период.
Именно в резултат на
тази си дейност подс. Я. в периода от неустановена дата на месец септември 2015г. до неустановена дата на
месец януари 2016г. в гр. Х., действайки като физическо лице, без съответно
разрешение, извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква
такова разрешение, като срещу задължение да бъдат върнати получените в заем
суми, ведно с лихва и неустойка при забава, предоставял на физически лица
парични кредити в български лева на обща равностойност 1250 /хиляда двеста и петдесет/
лева, в резултат на което получил неправомерен доход в размер на 955.00 /деветстотин петдесет и пет
лева от лихвите/, които суми се явяват сбор на
посочените по-горе суми от шестте описани деяния, което се потвърждава и от
изготвената по делото СИЕ.
Елементите
на престъплението по чл.252 НК относно извършване на банкови сделки по занятие,
коментирани по отношение на подс. Д.М. и подс. Г.А. следва да бъдат споделени и
тук за това престъпление. Единствената разлика е в броя на деянията- за подс. Я.
те са шест, което безспорно покрива изискванията за три или повече деяния
съгласно установената съдебна практика, посочена по-горе. Разликата в сумите на
предоставените парични кредити и лихва при тримата подсъдими е без значение за
съставомерността на престъплението по чл.252 НК.
И за
подс. П.Я. съдът приема, че деянието е извършено умишлено по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като подс. Я. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Този умисъл се извежда от конкретните действия на подс. Я., който е съзнавал, че няма
разрешение за извършването на процесната банкова дейност лично като физическо
лице, както и че разрешение за извършване на банкови сделки не е искано и не е
получавано от БНБ. Независимо от липсата на такава разрешение /лиценз/ подс. Я.
е извършвал банковите сделки, описани по-горе, по занятие, като е целял
получаване на неправомерни доходи. Това знание се извежда от факта, че подс. Я.
не е съставял договори, нито е издавал разписки за изплатените от длъжниците
суми, като в този смисъл е и цитираната по-горе съдебна практика.
Предвид
гореизложените съображения съдът е признал за виновен подсъдимия П.Т.Я. и го е
осъдил за горепосоченото престъпление по чл.252 ал.1 НК.
IV.
Относно престъплението по чл. 214 ал. 2 т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а ал. 2 т. 4 пр. 1 от НК
Съдът е признал за
виновни подсъдимите П.Т.Я. и Д.Г.М. за това, че на 20.10. 2015г. в гр. Х., в близост до
кръстовището на ул."Р." и ул. "Д.", с цел да набави за себе
си и другиго имотна облага - сумата
от 600 лева,
принудил И.П.К. чрез сила - нанесъл
удари с юмруци в областта на лицето на свид. К., да извърши нещо противно на
волята му - да
даде сумата от 600 / шестстотин
/ лева и му причинил имотна
вреда в размер на 500 / петстотин
/ лева, като сумата е
предоставена на П.Т.Я. на 05. 11.
2015г.,
като деянието е извършено от две лица - от П.Т.Я. и Д.Г.М., поради
което ги е осъдил за престъпление по чл. 214 ал. 2 т.
1 вр.
с ал. 1 вр.
с чл. 213а ал. 2 т.
4 пр.
1 от
НК и ги е признал за
невинни в частта, че деянието извършено като извършител при условията съучастие
по чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, поради което ги е оправдал по повдигнатото обвинение
в този смисъл.
По отношение на
оправдателния диспозитив, съдът посочва, че е безспорна съдебната практика, че
когато в обвинението е налице квилифициращ състав, че деянието е извършено от
две и повече лица, правната квалификация изключва института на съучастие по
смисъла на чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК. В този смисъл е и съдебната практика- Решение
№ 287 от 17.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 177/2008 г., III н. О,
както и Решение № 233 от 12.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 740/2010 г., I н. о.,
НК и не на последно място Решение № 543 от
12.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 2485/2011 г., I н. о., НК.
От обективна страна,
изпълнителното деяние по чл. 214 ал. 2 т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а ал. 2 т. 4 пр. 1 от НК е осъществено от подс. М. и Я. чрез действия
от тяхна страна, изразяващо се в упражняване на физическа принуда по отношение
на пострадалия И.К.
Принудата,
осъществена от подсъдимите е продължила интензивно в един относително кратък
период от време- на посочената в обвинението дата, която е видна от показанията
на свидетеля К.. Именно чрез гласните доказателства, съдържащи се в неговите
показания се подчертава значителното
въздействие, което е упражнено спрямо него с употребата на физическа сила, а
именно- нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето на свидетеля. Ударите
били нанасяни няколкократно от двамата подсъдими, което ясно проличава от
показанията на свидетеля К.: ”След около 15-20 минути дойде едно такси и от
него слезе Добри. Още със слизането си ме посрещна с един юмрук в лицето и ми
пръсна устната. ...След около 5-10 минути дойде и Пешо Буцата...Пешо ми каза
„Защо ме лъжеш, защо не връщаш парите?”.. Въпреки това П. ме удари едни път с
юмрук в лицето в дясната част на лицето. Когато Д. ме удари, аз залитнах. Пешо
ме удари по-леко.”. Именно упражнената физическа принуда спрямо свидетеля К.
правела още по- достоверни и убедителни изявленията на подсъдимите, съдържащи
се в настояванията от тяхна страна свидетелят да им даде исканата от тях сума в
размер на 600 лева. В резултат на употребеното физическо насилие спрямо него,
пострадалият К. възприемал думите от страна на двамата подсъдими като заплаха,
която била осъществена от подсъдимите устно, лично, непосредствено с
пострадалия. Упражняването на физическа и психическа принуда подсъдимите
осъществявали заедно, което водело до невъзможност за съпротива на жертвата и
лесното сломяване на волята и. В тази връзка следва да се отчете и
обстоятелството, че срещата между подсъдимите Я. и М. със св.К. към него момент
била недалеч от автомобила, в който била свидетелката А. Н.- приятелка на св. К.
към онзи момент. Именно заради нейното присъствие св.К. изрично помолил подс. Я.
да не го удря пред нея и въпреки това подс. Я. упражнил посоченото по-горе
физическо насилие спрямо свидетеля- ударил го с юмрук в лицето. Следва да бъде
отчетена и посоката на ударите- а именно- в лицето на пострадалия, което е
особено уязвимо и нараняванията по него са лесни за забелязване и трайни във
времето. Не на последно място съдът обръща внимание, че нанесените удари от
страна и на двамата подсъдими са с юмруци, което като сила и интензитет на
физическото насилие е много по-тежко в сравнение с друг вид удари като този с
отворена длан.
Всички
тези действия на подсъдимите Я. и М. сочат на многократно и настойчиво
осъществяване на физическо въздействие върху И.К., с което подсъдимите
манифестирали сериозността на намеренията си при преследване на престъпния
резултат. В тази насока показателно е, че вследствие именно на настойчивостта и
физическата саморазправа от страна на подсъдимите пострадалият К. предал на
подс. Я. на 05.11.2015г. сумата в размер на 500 лева. Тази принуда звучала в
достатъчна степен житейски достоверно, за да мотивира пострадалия да извърши
нещо противно на волята си- а именно да извърши имуществено разпореждане като
даде на подсъдимите посочената парична сума в размер на 500 лева. Имущественото
разпореждане от страна на св.И.К. е извършено няколко дни по-късно, което
причинило една имуществена вреда в патримониума на св.К..
Следва
да бъде отчетено, въпреки, че няма повдигнато обвинение за упражняване на
психическа принуда по отношение на св. К., същата е била налице и това се
доказва с доказателствата от неговите показания в съдебно заседание и на ДП,
видно от които свидетелят К. се е страхувал за себе си и за близките си, поради
което се е укривал в дома си, не е смеел на излиза навън, а впоследствие се е
преселил в друго населено място, именно в резултат на възникналия у него страх,
породен от подсъдимите Я. и М..
Така
при предаване на паричната сума в размер на 500 лева на двамата подсъдими във
връзка с упражнената психическа и физическа принуда И.К. извършил един акт на
имуществено разпореждане като настъпила една вреда- един вредоносен резултат в
патримониума на пострадалия като лице, упражняващо фактическа власт върху
паричните средства и вещи и правна възможност за разпореждане с тях.
Обвинението не е по основния текст за изнудване, визиран в чл.
214, ал. 1 НК, а е налице квалифициран случай на изнудване по чл. 214,
ал.2, т.1 в хипотезата на чл.
213"а", ал. 2, т.4 от НК, тъй като изнудването било извършено от
повече от две лица.
Налице
е и вторият елемент от изпълнителното деяние на обсъжданото престъпление, а
именно - довеждане до знанието на изнуденото лице /пострадалия И.К./ на
желаното от подсъдимите негово поведение - разпореждането с имущество и
предаването му във фактическа власт на двамата подсъдими. Предоставянето на
сумата в размера на 500 лева е мотивирано от упражнената психическа и физическа
принуда по отношение на св. К..
От
обективна страна вследствие на така упражнената принуда спрямо пострадалия К.
последният е осъществил определеното поведение, което извършителите искали от
него, а именно- предал е парична сума и противно на волята си пострадалият е
извършил акт на имуществено разпореждане. Вследствие на имущественото
разпореждане на св.И.К. е настъпила имотна вреда с общ размер на 500 лева.
Поведението
на изнудения се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
упражнената спрямо него принуда, тъй като без тази принуда той не би предприел
акт на имуществено разпореждане. Изнудването е резултатно престъпление и същото
е довършено, когато в причинна връзка с осъщественото от пострадалия имуществено
разпореждане с конкретния предмет е настъпила имотна вреда. И.К. предал
паричната сума в размер на 500 лева на подс. П.Я., като му е казал, че тези
пари са за него и подс. Д.М.. С предаването на сумата св.К. извършил акт на
имуществено разпореждане и след загубването на фактическата власт върху парите
окончателно е настъпила и имуществената вреда, т.е престъплението, визирано в
обвинението по чл.
214, ал.2, т.1 вр. с чл.
213"а", ал.2, т. НК е било довършено.
По
отношение на квалифициращото обстоятелство –че деянието е извършено от две лица
следва да се отбележи, че е налице общ умисъл при осъществяване на деянието,
като всеки от двамата подсъдими е действал със съзнанието за съгласуваност с
действията на другия. Това ясно проличава от техните действия, описани от св. К.
в дадените от него показания- първоначално е пристигнал подс. М., веднага след
който е дошъл и подс. Я., като св. К. за неговото пристигане твърди, че е пристигнал „ядосан” и още с идването си го
е запитал за парите и го е ударил. Ето защо съдът приема, че всеки от двамата
подсъдими е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2, пр.1 от НК, тъй като подс. Я. и подс. М. са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им.
По
изложените причини съдът е признал подс. Д.М. и подс. П.Я. за виновни и ги е
осъдил за престъплението по чл. 214 ал. 2 т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а ал. 2 т. 4 пр. 1 от НК.
ПО
НАКАЗАНИЯТА:
При определяне на
наказанията, които наложи на подсъдимите, признати за
виновни, съдът съобрази
обществената опасност на извършеното деяние и дееца, подбудите за извършване на деянията, както и
конкретното участие на всеки от подсъдимите в престъпното
деяние, останалите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
I.
Относно наказанията спрямо подсъдимия Д.Г.М..
За престъплението по чл.252 ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от
свобода” три до пет години и конфискация до ½ от
имуществото на дееца.
Съдът определи наказанието на подсъдимия
Д.М. при условията на чл.54 от НК, като при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, настоящият съдебен
състав подложи на цялостна преценка всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и
дееца и целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, при
което определи вида и размера
наказанието, при условията на чл.54 НК на
минималния размер на предвиденото наказание.
Съдът счита, че в настоящия случай по отношение на подс. М. са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на подсъдимия. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият М. не е осъждан. От съда
е отчетен и периода на предоставяне на кредити с лихва, без разрешение за това-
около половин година, както и сумата на предоставените кредити / общо в размер
на 8300лева/ и получените доходи от
определените лихви /1440 лева/, поради и което лишаването от свобода е на
долната граница на предвидения от законодателя размер, а именно ТРИ години
лишаване от свобода.
Съдът не е наложил кумулативно предвиденото наказание
„конфискация” на подс. Д.М. с оглед липсата на данни за притежавано имущество,
въпреки изискани от съда справки за имущественото състояние на подсъдимия.
Предвид изложените съображения съдът е
наложил на подсъдимия Д.М. наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ
за престъплението по чл.252 ал.1 от НК, което
наказание според настоящия съдебен състав би реализирало целите на специалната
и генерална превенция по отношение на подсъдимия М..
За престъплението по чл. чл. 214 ал. 2 т.
1 вр.
с ал. 1 вр.
с чл. 213а ал. 2 т.
4 пр.
1 от
НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от две до десет години и глоба от
четири хиляди до шест хиляди лева и конфискация до ½ от имуществото на
дееца.
Съдът
е определил наказанието на подс. Д.М. за това престъпление при условията на
чл.54 НК в размер на ТРИ години и глоба
в размер на 4000 лева, като и двете наказания са към минималния предел,
предвиден от законодателя за престъплението по чл.214 НК. Съдът се е съобразил с чистото съдебно
минало, коментирано по-горе, както и с размера на сумата, получена от
пострадалия К., а именно -500 лева. По същия начин съдът е определил и размера
на глобата в минимално предвидения за съответното престъпление размер, като
размерът на глобата е съобразен и с имотното състояние и доходите на подсъдимия
М., като са взети предвид и посочените по-горе степен на обществената опасност
на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото.
В така определения
размер съдът е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия М.,
така и за оказване на предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото и в този смисъл отговаря на тежестта на извършеното престъпление,
личността на дееца и целите по чл.36 от НК.
Тъй като подсъдимият Д.М.
е извършил две отделни престъпления преди да е имало
влязла в сила присъда, за която и да било от тях, съдът на основание чл. 23 ал.1 от НК е определил едно
общо най-тежко наказание от тях, а именно- ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода, като на основание чл.23 ал.3 НК съдът е присъединил
изцяло към така определеното наказание и наказанието ГЛОБА в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева.
Съдът на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложил изпълнението на така наложеното на подсъдимия Д.Г.М.
наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила, тъй като е преценил, че са налице предпоставките по чл.66 НК
за това, а именно- наложеното от съда наказание е три години, което е в
предела, предвиден от законодателя по чл.66 ал.1 НК- лишаване от свобода до три
години, подс. М. не е осъждан и целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието.
II. Относно наказанията спрямо подсъдимия Г.В.А..
За престъплението по чл.252 ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от
свобода” три до пет години и конфискация до ½ от
имуществото на дееца.
Съдът определи наказанието на подсъдимия
Г.А. при условията на чл.54 от НК, като при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, настоящият съдебен
състав подложи на цялостна преценка всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и
дееца и целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, при
което определи вида и размера
наказанието, при условията на чл.54 НК на минималния размер
на предвиденото наказание.
Съдът счита, че в настоящия случай по отношение на подс. А. са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на подсъдимия. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият А. не е осъждан. От съда
е отчетен и периода на предоставяне на кредити с лихва, без разрешение за това-
около четири месеца, както и сумата на предоставените кредити / общо в размер
на 1300 лева/ и получените доходи от
определените лихви /1700 лева/, поради и което лишаването от свобода е на
долната граница на предвидения от законодателя размер.
Съдът е наложил кумулативно предвиденото наказание
„конфискация” на подс. Г.А. с оглед наличието на данни за притежавано имущество-
по делото е приложен протокол за претърсване и изземване, видно от който в дома
на подс.А. са намерени парични суми в размер на 4500 евро и 71 000лева,
собственост на подс.А. и неговата майка. Като отчита обстоятелството, че
конфискация като наказание може да бъде наложена само върху имущество,
собственост на подсъдимото лице, съдът счита, че конфискацията в размер на 5000
лева, определена от съда може да бъде насочена именно към иззетата парична
сума, която принадлежи и на подс.А.. Следва да се отбележи, че размерът на
сумата, предмет на конфискацията е съобразен с размера на предоставените
кредити / общо в размер на 1300 лева/ и
получените доходи от определените лихви /1700 лева/.
Предвид изложените съображения съдът е
наложил на подсъдимия Г.А. наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ
и конфискация в размер на 5000 лева за престъплението по чл.252 ал.1 от НК, което наказание според настоящия
съдебен състав би реализирало целите на специалната
и генерална превенция по отношение на подсъдимия.
В така определения
размер съдът е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия А.,
така и за оказване на предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото и в този смисъл отговаря на тежестта на извършеното престъпление,
личността на дееца и целите по чл.36 от НК.
Съдът на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил
изпълнението на така наложеното на подсъдимия Г.А.
наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила, тъй като е преценил, че са налице предпоставките по чл.66 НК
за това, а именно- наложеното от съда наказание е три години, което е в
предела, предвиден от законодателя по чл.66 ал.1 НК- лишаване от свобода до три
години, подс. А. не е осъждан и целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието.
III. Относно наказанията спрямо
подсъдимия П.Я.
За престъплението по чл.252 ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от
свобода” три до пет години и конфискация до ½ от
имуществото на дееца.
Съдът определи наказанието на подсъдимия
П.Я. при условията на чл.54 от НК, като при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, настоящият съдебен
състав подложи на цялостна преценка всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и
дееца и целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, при
което определи вида и размера
наказанието, при условията на чл.54 НК на минималния размер
на предвиденото наказание.
Съдът счита, че в настоящия случай по отношение на подс. Я. са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на подсъдимия. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият Я. е реабилитиран. От
съда е отчетен и периода на предоставяне на кредити с лихва, без разрешение за
това- близо половин година, както и общият размер на раздадените
кредити е 1250.00 /хиляда
и двеста и петдесет/ лева/,/в резултат на което получил неправомерен доход в
размер на 955.00 /деветстотин
петдесет и пет лева от лихвите/, поради и
което лишаването от свобода е на долната граница на предвидения от законодателя
размер.
Съдът е наложил
кумулативно предвиденото наказание „конфискация” на подс. П.Я. с оглед
наличието на данни за притежавано имущество- лек автомобил марка „*****“ модел ****“ с рег №******. Следва да се отбележи, че
имуществото- посоченият лек автомобил, предмет на конфискацията, е съобразен с
размера на раздадените кредити е 1250.00 /хиляда и двеста и петдесет/
лева/ и с размера на получения неправомерен доход в размер на 955.00 /деветстотин петдесет и пет
лева от лихвите/.
Предвид
изложените съображения съдът е наложил на подсъдимия П.Я. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ и конфискация на
лек автомобил марка „*****“ модел ***“ с рег №****** за
престъплението по чл.252 ал.1 от НК, което
наказание според настоящия съдебен състав би реализирало целите на специалната
и генерална превенция по отношение на подсъдимия.
За престъплението по чл. чл. 214 ал. 2 т.
1 вр.
с ал. 1 вр.
с чл. 213а ал. 2 т.
4 пр.
1 от
НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от две до десет години и глоба от
четири хиляди до шест хиляди лева и конфискация до ½ от имуществото на
дееца.
Съдът
е определил наказанието на подс. П.Я. за това престъпление при условията на
чл.54 НК в размер на ТРИ години и глоба
в размер на 4000 лева, като и двете наказания са към минималния предел,
предвиден от законодателя за престъплението по чл.214 НК. Съдът се е съобразил
с чистото съдебно минало, коментирано по-горе, както и с размера на сумата,
получена от пострадалия К., а именно -500 лева. По същия начин съдът е
определил и размера на глобата в минимално предвидения за съответното
престъпление размер, като размерът на глобата е съобразен и с имотното
състояние, доходите и семейните задължения на подсъдимия Я., като са взети
предвид и посочените по-горе степен на обществената опасност на деянието и
дееца и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото. Съдът не е наложил
конфискация на подс. Я. за това престъпление, тъй като е определил конфискация
на горепосочения автомобил за престъплението по чл.252 НК.
В така определения
размер съдът е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Я.,
така и за оказване на предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото и в този смисъл отговаря на тежестта на извършеното престъпление,
личността на дееца и целите по чл.36 от НК.
Тъй като подсъдимият П.Я.
е извършил две отделни престъпления преди да е имало
влязла в сила присъда, за която и да било от тях, съдът на основание чл. 23 ал.1 от НК е определил, че
следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание от тях, а именно- ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода като на
основание чл.23 ал.3 НК съдът е присъединил изцяло към така определеното
наказание и наказанието ГЛОБА в размер
на 4 000 /четири хиляди/ лева и конфискация на лек автомобил марка „*****“
модел ****“ с рег №******
.
Съдът на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложил изпълнението на така наложеното на подсъдимия П.Я.
наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила, тъй като е преценил, че са налице предпоставките по чл.66 НК
за това, а именно- наложеното от съда наказание е три години, което е в
предела, предвиден от законодателя по чл.66 ал.1 НК- лишаване от свобода до три
години, подс. Я. е реабилитиран и целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието.
IV. Относно наказанията спрямо подсъдимия В.В.
За престъплението по чл.354а ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от
свобода” от две до осем години и глоба от пет до двадесет
хиляди лева.
Съдът определи наказанието на подсъдимия
В. при условията на чл.55 от НК, като при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, настоящият съдебен
състав подложи на цялостна преценка всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и
дееца и целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, при
което определи вида и размера
наказанието, при условията на чл.55 НК под
минималния размер на предвиденото наказание.
Съдът счита,
че в настоящия случай по отношение
на подс. В. са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на подсъдимия. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият В. е реабилитиран.
Отчетено е малкото количество наркотично вещество, както и ниската му стойност, поради и което лишаването от свобода е под долната
граница на предвидения от законодателя размер, а именно –една година лишаване
от свобода. Предвид изложените съображения съдът е
наложил на подсъдимия В.В. наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА в размер на една година за престъплението по чл.354а ал.1 от НК, което наказание според настоящия
съдебен състав би реализирало целите на специалната
и генерална превенция по отношение на подсъдимия.
На основание чл. 55 ал.3 НК съдът не е
наложил по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието
лишаване от свобода, в случая законовопредвидената глоба от пет до двадесет
хиляди лева.
Съдът на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложил изпълнението на така наложеното на подсъдимия В.
наказание в размер на една година лишаване от свобода с изпитателен срок от три ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила, тъй като е преценил, че са налице предпоставките по чл.66 НК
за това, а именно- наложеното от съда наказание е три години, което е в
предела, предвиден от законодателя по чл.66 ал.1 НК- лишаване от свобода до три
години, подс. В. е реабилитиран и целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ: