Р Е Ш Е Н И Е
№ 74
гр. Перник, 14.03.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи
въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ
ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ
КОВАЧКА
2. мл.с. КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от мл.съдия
К. Костадинова в.гр.д. № 73 по описа
на съда за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК във вр. с чл. 317 от ГПК.
С Решение №
186/28.12.2018 г. постановено по гр.д. № 983/2018 г. по описа на Районен съд –
гр. Радомир, първоинстанционният съд е осъдил О. С. В., с ЕГН: ********** да
заплаща на пълнолетния си учащ в средно учебно заведение син – А.О.В., с ЕГН:
********** на основание чл. 144 и чл. 149 от СК месечна издръжка в размер на
100 лева, считано от ***2018 г. до предвидения срок на редовно обучение в
средно учебно заведение, или настъпването на друга законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска, считано от датата на забавата до окончателното изплащане на сумата
като за разликата до пълния предявен размер от 200 лева месечно, искът за
издръжка е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение О. С. В. е осъден
да заплати разноски в производството по делото пред районния съд – в полза на
Радомирския районен съд – сумата от 40 лева, представляваща държавна такса и в
полза на А.О.В. – сумата от 150 лева – разноски за адвокатско възнаграждение с
оглед уважената част от исковата претенция.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод подадена от О. С. В.
въззивна жалба с вх. № 78/08.01.2019 г., като първоинстанционното решение се
оспорва само в частта, в която е уважен предявеният иск за издръжка, както и в
частта за разноските. Излагат се съображения за необоснованост и неправилност
на атакуваното решение в обжалваната част. Твърди се, че съгласно законовата
разпоредба издръжката по чл. 144 от СК не се дължала от родителя безусловно, а
само ако последният може да я дава без особени затруднения. В тази връзка се
посочва, че жалбоподателят – ответник в първоинстанционното производство, е в
тежко финансово състояние, доколкото няма недвижимо имущество и моторни
превозни средства и единственият доход, който получава е в размер на 449.85
лева – трудово възнаграждение. Уточнява се и че същият има още две деца, извън
ищеца, които са непълнолетни и на които дължи издръжка като едното от тях дори
е с увреждания. На последно място се посочва и че ищецът има сключени три броя
договори за кредит, по които има задължения. Твърди се, че въпреки изложените
твърдения и представени доказателства, нито едно от изброените обстоятелства не
е взето предвид от районния съд при постановяване на решението му. В тази
връзка жалбоподателят настоява, че няма възможност да осигурява издръжка на
ищеца в размер на 100 лева месечно, доколкото това представлява за него
съществено затруднение. Иска първоинстанционното решение да бъде отменено в
обжалваната част като предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Не се претендират
разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – А.О.В. не е
постъпил отговор по подадената жалба.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят редовно призован не се
явява. Вместо него се явява процесуалният му представител – адв. В., която
поддържа жалбата, не прави доказателствени искания. Навежда доводи, че
претендираната в настоящия случай издръжка не се дължи безусловно от родителя,
а само ако същият има възможност да я дава без особени затруднения. В тази
връзка акцентира върху обстоятелството, че от доказателствата по делото се
установявало затрудненото финансовото положение на ответника О.В., поради което
същият бил в невъзможност да плаща присъдената издръжка. Допълва, че
невъзможността му да изпълни съдебното решение би довело до ангажиране на
наказателната му отговорност по чл. 183 от НК. Иска първоинстанционното решение
да бъде отменено в осъдителната част. Изрично заявява, че не претендира
разноски.
Насрещната
страна А.В. редовно призован, не се явява в съдебното заседание пред въззивния
съд. Не се явява и процесуалният му представител – адв. Б.. От последната е
постъпила молба с вх. № 916/18.02.2019 г., с която моли делото да се гледа в
отсъствие на страната. Оспорва жалбата, като не прави доказателствени искания.
По същество излага съображения за правилност и обоснованост на
първоинстационното решение в обжалваната част. Акцентира върху обстоятелството,
че А.В. е с влошено здравословно състояние, доколкото страда от *** като дори е
инвилидизиран с решение на ТЕЛК. Уточнява и че самата издръжка се претендира и
ще дължи за съвсем кратък период от време – до завършване на дванадесети клас
от ищеца. Допълва, че майката на последния не работи. Посочва, че при
постановяване на решението си първоинстанционният съд се е съобразил както с
нуждите на ищеца от лекарства, облекло и храна, така и с възможностите на
ответника. По тези съображения се прави извод, че първата инстанция е присъдила
издръжка в адекватен размер.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради
което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Пернишкият окръжен
съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд –
гр. Радомир от 08.10.2018 г., подадена от А.О.В.. Със същата е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 144 от СК – за осъждане на О. С. В. като
баща на ищеца да заплаща на последния издръжка в размер на 200 лева месечно,
считано от датата на навършване на пълнолетие от ищеца – ***2018 г. до
настъпване на причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. В исковата молба се твърди, че ищецът е
ученик в дневна форма на обучение в 12 а клас в ***. Посочва се и че същият е
инвалидизиран, доколкото страда от ***. Уточнява се, че няма и никакви доходи
или имущество, от което да се издържа. Акцентира се върху обстоятелството, че
има необходимост освен от средства за храна, облекло и лекарства, така и от
средства, за да завърши обучението си.
В постъпилия
в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът е оспорил предявения иск.
Посочил е че в настоящия случай се претендира издръжка по чл. 144 от СК – от
пълнолетно ненавършило двадесет годишна възраст лице, което продължава своето
образование в средно учебно заведение. Твърди се, че посочената издръжка не сe дължи
безусловно от родителя, а само когато същият има възможност да я дава без
особени затруднения. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството, че
ответникът е в затруднено финансово положение, доколкото освен ищеца има още
две деца, които обаче са непълнолетни и на които дължи издръжка. Уточнява се,
че по-малкото от другите му деца също е с влошено здравословно състояние,
поради което също е инвалидизирано с решение на ТЕЛК. Допълва се, че ответникът
работи по трудов договор като получава възнаграждение в размер на 449.85
лева – чиста сума след приспаднати удръжки.
Твърди се, че за различни разходи във връзка със семейството и децата му същият
е сключил три договора за кредит, които изплаща. Уточнява, че няма никакво
движимо или недвижимо имущество, нито други доходи. По тези съображения иска
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, доколкото е в невъзможност да плаща
никаква издръжка на навършилото си пълнолетие дете.
Като
доказателства в първоинстанционното производство са приети: удостоверение за
раждане на А.О.В., служебна бележка от ***, ЕР № *** на ТЕЛК относно А.О.В.,
Договор за кредит „Бяла карта“ от ***2018 г., Договор за кредит „експресо“ №
*** и погасителен план към него, Договор за потребителски кредит № ***,
епикриза на Е. О.В. от СБАЛДБ „Проф. д-р. Иван Митев“ ЕАД – София, епикриза на
Е. О.В. от Университетска болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ“
ЕАД, епикриза на Е. О.В. от Клиника по неврохирургия УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, ЕР
№ *** на ТЕЛК относно Е. О.В., удостоверение за трудови възнаграждения на О. С.
В., протокол от съдебно заседание, проведено на 03.10.2018 г. по гр.д. №
831/2018 г. по описа на Радомирския районен съд, удостоверение за сключен
граждански брак, удостоверение за раждане на Е. О.В., ЕР № *** относно А.О.В.,
изследване – кожно алергично тестване на А.О.В. от ДКЦ „Александровска болница“
– алергология, изследване на слуха на А.О.В. от Университетска болница за
активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, епикриза на А.О.В. от
Специализирана болница за активно лечение по детски болести, клиника по
ендокринология, диабет и генетика, нотариално заверена декларация от А.К.П. и
удостоверение по декларирани данни от Община *** относно О. С. В..
Въз основа
на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е
приел за установено, че ищецът е пълнолетен син на ответника и че се обучава в
редовна форма – като през учебната 2018 г. – 2019 г. е ученик в 12 а клас на
***. Приел е също, че ищецът е с влошено здравословно състояние и няма
имущество или доходи, от които да се издържа като майка му също не работи. На
следващо място по делото е установено, че ответникът има и едно непълнолетно
дете – Е. В., което също е с влошено здравословно състояние. Прието е и че
ответникът работи по трудово правоотношение като получава брутно трудово
възнаграждение в размер от 583 лева към м. 09.2018 г. и няма други доходи или
имущество, от които да се издържа. По отношение на представените договори за
кредит е прието, че ответникът има задължения само по един от тях като е
съдлъжник по същия заедно със съпругата си Х.В.. По отношение на другите
договори, районният съд е достигнал до извод, че не се доказва ответникът да
има задължения по същите. За недоказано е прието и твърдението, че ответникът
има още едно дете. На последно място е прието, че макар ответникът да има едно
малолетно дете – Е. В., то липсват доказателства да му заплаща някаква
издръжка. По тези съображения районният
съд е счел, че са налице предпоставките на чл. 144 от СК и ответникът има
възможност да дава на ищеца издръжка в размер на 100 лева месечно – за периода
от навършване на пълнолетие на същия (***2018 г.) до края на предвидения срок
на редовно обучение в средно учебно заведение – без това да представлява за
него особено затруднение, като за разликата до пълния претендиран размер от 200
лева месечно искът е отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС – гр. Радомир в
предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което
същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния
съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните
части.
По въпросите
за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите,
посочени във въззивната жалба.
От фактическа страна между страните не се спори, а и от представените по
делото доказателства се установява, че ответникът О.В. е баща на ищеца А.В.,
роден на *** г. Установява се и че ищецът е ученик в редовна форма на обучение
– като през учебната 2018г./2019 г. е записан в 12 а клас на ***. От
представената медицинска документация се установява и че ищецът е с влошено
здравословно състояние – страда от ***, който е дал основание за
инвалидизирането му с решение на ТЕЛК при определени 50 % трайно намалена
работоспособност, като са налице данни и за други заболявания.
На следващо
място от представено по делото удостоверение за изплатени трудови
възнаграждения, издадено от ***, е видно, че към м. 09.2018 г. ответникът е
получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 583 лева, а за периода от
04.2018 г. до 09.2018 г. е реализирал доходи от заплата – брутно в размер на
общо 3487.35 лева. Същевременно се установява, че същият има още две деца,
които към настоящия момент са непълнолетни – В. О.В., с ЕГН: ********** и Е.
О.В., с ЕГН: **********. От приложен по делото протокол от о.с.з., проведено на
03.10.2018 г. по гр.д. № 831/2018 г. по описа на Радомирския РС, с обективирана
в него одобрена от съда спогодба, се установява и че ответникът е осъден да
заплаща на сина си В. В. месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от
06.08.2018 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
По делото е представена и медицинска документация относно второто непълнолетно
дете на ответника – Е. В., от която се установява, че същият е с влошено
здравословно състояние – страда от *** – основание за инвалидизирането му с
решение на ТЕЛК при определени 30 % трайно намалена работоспособност, като са
налице данни и за други заболявания.
На последно
място от фактическа страна се установява, че ответникът е страна –
кредитополучател по Договор за кредит „експресо“ № *** като му е отпуснат заем
в размер на 6000 лева, който същият следва да върне на 60 месечни вноски по
122.78 лева всяка, като съпругата му Х.В. също е страна по договора –
съдлъжник. По делото са приложени и Договор за кредит „бяла карта“ с
кредитополучател О.В. и Договор за потребителски кредит с потребител О.В..
Така установената фактическа
обстановка налага следните изводи от правна страна:
Разпоредбата на чл. 144 от СК урежда
предпоставките за присъждане на издръжка в полза на навършило пълнолетие лице
от негов родител. Съгласно цитирания текст, дължимостта на посочената издръжка
е обусловена от кумулативното наличие на следните условия: 1) пълнолетното дете
да учи редовно в средно или висше учебно заведение; 2) да не е навършило
двадесет – при обучение в средно, съответно двадесет и петгодишна възраст при
обучение във висше учебно заведение; 3) да не може да се издържа от доходите си
или от използване на имуществото си и 4) съответният родител, от когото се
претендира издръжката, да може да я дава без особени затруднения. Изрично
уреден е и периодът на дължимост на посочената издръжка – за предвидения срок
на обучение, но до навършване на съответната възраст от правоимащото лице в
зависимост от това дали се касае за обучение в средно или във висше учебно
заведение. В настоящия случай по делото еднозначно се установява, а и страните
не спорят, че първите три предпоставки са налице – ищецът е пълнолетен син на
ответника като е навършил пълнолетие на ***2018 г. – т.е. в рамките на исковия
период и към момента на постановяване на настоящото решение не е навършил
двадесетгодишна възраст, през учебната 2018 г. /2019 г. е ученик редовна форма
на обучение в 12 а клас на *** и няма никакви доходи или имущество, от които да
се издържа.
Основният спорен по делото въпрос от
значение за изводите на въззивния съд по настоящото производство е дали
ответникът може да предоставя на ищеца издръжка за претендирания период в
размер на 100 лева месечно без това да съставлява за него особено затруднение.
В тази насока следва да се отбележи,
че съгласно задължителната съдебна практика възможността на лицето, което дължи
издръжка, е основание за даване на такава и показател за размера й като тази
възможност е винаги конкретна и обективна. Последната се определя от доходите,
имуществото и квалификацията на задълженото лице (Постановление № 5/16.11.1970
г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 34/05.12.1973 г. на ОСГК на ВС). Освен
това в хипотезата на издръжка по чл. 144 от СК родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете
(Решение
№ 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК).
В настоящия случай от
доказателствата по делото – удостоверение № ЛС-18-183/17.10.2018 г. се
установява, че към месец септември 2018 г. ответникът има доходи в размер на
583 лева месечно, която сума представлява брутното му трудово възнаграждение,
получавано за работата му в ***. В тази връзка следва да се отбележи, че
съгласно цитираното Тълкувателно решение № 34/05.12.1973 г. на ОСГК на ВС при
изчисляване на доходите от труд във връзка с определяне на възможността на
дължащия издръжка да дава такава се вземат предвид всички елементи, от които се
формира индивидуалната работна заплата, без да се приспадат съответните
законоустановени удръжки (за пенсионно и здравно осигуряване, за данъци и
т.н.). По тези съображения, както правилно е приел и районният съд, при
определяне възможността на ответника да дава издръжка следва да се вземе
предвид брутния размер на трудовото му възнаграждение, възлизащ на 583 лева, а
не както възразява същият – нетната сумата от 449.85 лева.
На следващо място обаче по делото се
установява, че освен получавания доход от трудово възнаграждение, ответникът
няма никакви други доходи, движимо или недвижимо имущество, от които да се
издържа. Същевременно се установява, че освен ищецът същият има още две деца,
които са непълнолетни – В. О.В., с ЕГН: ********** и Е. О.В., с ЕГН:
**********. В тази насока въззивният съд не споделя извода на първата
инстанция, че по делото не се установявало ответникът да е баща на лицето В.
О.В.. Посоченото обстоятелство за нуждите на настоящото производство се
установява в достатъчна степен от представения по делото протокол от съдебно
заседание, проведено на 03.10.2018 г. по гр.д. № 831/2018 г. по описа на
Радомирския районен съд. От същия е видно и че ответникът дължи на сина си В.
В. месечна издръжка в размер на 150 лева. По отношение на другото дете на
ответника – Е. В. не може да се приеме посоченото от първостепенния съд, че
липсвали доказателства същият да му плаща издръжка, както и за нейния размер.
Действително такива доказателства по делото не са събирани, но това следва да
се обоснове с обстоятелството, че липсват данни за правен спор съответно
основание за установяване на размер на такава издръжка по съдебен ред.
Последното обаче не означава, че ответникът няма задължение да полага грижи за
сина си Е. В., нито че няма разходи в тази връзка. По тези съображения
настоящият съд намира, че въззивникът дължи издръжка и на двете си непълнолетни
деца като спрямо В. О.В. размерът й е установен в цитирания протокол от съдебно
заседание и възлиза на 150 лева, а по отношение на Е. О.В., следва да се
приеме, че ответникът му отделя средства за издръжка в размер поне на
минималния такъв по чл. 142, ал. 2 от СК, а именно 127,5 лева месечно през 2018
г. (1/4 от МРЗ, възлизаща на 510 лева) и 140 лева месечно пред 2019 г. (1/4 от
МРЗ, възлизаща на 560 лева).
С оглед гореизложеното въззивният
съд не споделя заключението на първата инстанция, че ответникът може да дава на
пълнолетния си син – ищец по делото издръжка в размер на 100 лева месечно без
особени затруднения, каквото е изискването на чл. 144 от СК. Посоченият извод
на настоящия състав се обосновава с обстоятелството, че ответникът – както към
2018 г., така и към 2019 г., получава доходи в размер съвсем близък до
минималната работна заплата като няма никакво друго имущество. Същевременно
през исковия период последният дължи безусловно издръжка на още две
непълнолетни лица – в размер на общо 277.50 лева месечно през 2018 г. съответно
на 290 лева месечно през 2019 г., а следва да му останат и достатъчно средства,
които да обезпечат неговото собствено съществуване. В тази насока въззивният
съд намира за нужно да отбележи и че на задължителната издръжка, дължима на
непълнолетни лица съгласно чл. 143 от СК, следва да се признае приоритет,
предвид обстоятелството, че същите изначално са във възраст, в която не могат
да работят и да реализират доходи, за разлика от правоимащите лица по чл. 144
от СК. Нещо повече дори непълнолетните лица да реализират доходи, съгласно чл.
143, ал. 2 от СК това не освобождава родителите от задължението им за издръжка.
В съответствие с така изведените изводи е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 273 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1694/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 195 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1424/2010 г., III г. о., ГК, Решение от 13.06.2012 г. на СРС по гр. д. №
5590/2012 г., III г. о. и др.
Доколкото горепосочените изводи сами
по себе си обосновават неоснователност на претенцията по чл. 144 от СК, то
въззивният съд не намира за нужно да разглежда подробно представените от
ответника договори за кредит. Все пак за пълнота следва да се отбележи, че
районният съд правилно е достигнал до извод, че същият има задължения само по
един тях – Договор за кредит „експресо“ № *** Последните обаче не следва да се
вземат предвид при преценка възможностите на ответника, доколкото липсват
доказателства взетата в заем сума да се използва за задоволяване нуждите на
децата и семейството му, а не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че
чрез сключване на посочения договор същият сам се е поставил в положение да има
задължения към трети лица.
По отношение доводите за влошено
здравословно състояние на ищеца по делото, изложени в отговора на исковата
молба, а и в отговора на въззивната жалба, настоящият състав намира, че това
обстоятелство безспорно се установява от доказателствата по делото, но не е
предвидено от законодателя като предпоставка за уважаване на иска по чл. 144 от СК.
С оглед
гореизложеното въззивната жалба е основателна, а първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в осъдителната му част, както и в частта за разноските.
По исканията
за разноски на страните:
Нито една от
страните не е направила искане за разноски пред въззивния съд.
С оглед
изхода на делото пред настоящата инстанция обжалваното решение следва да бъде
отменено и в частта за разноските, възложени в тежест на ответника за
производството пред Радомирския РС.
Водим от
горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 186/28.12.2018 г. постановено по гр.д. №
983/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Радомир в частта, с която първоинстанционният съд е осъдил О. С. В. да
заплаща на пълнолетния си учащ в средно учебно заведение син – А.О.В. на
основание чл. 144 и чл. 149 от СК месечна издръжка в размер на 100 лева,
считано от ***2018 г. до предвидения срок на редовно обучение в средно учебно
заведение, или настъпването на друга законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,
считано от датата на забавата до окончателното изплащане на сумата КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А.О.В., с
ЕГН: ********** против О. С. В., с
ЕГН: ********** иск с
правно основание по чл. 144 и чл. 149 от СК за присъждане на месечна издръжка на пълнолетно лице
в размер на 100
лева, ведно със законната лихва, считано от ***2018 г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска.
ОТМЕНЯ
Решение №
186/28.12.2018 г. постановено по гр.д. № 983/2018 г. по описа на Районен съд –
гр. Радомир в частта, с която О. С.
В. е осъден да заплати разноски в производството по делото пред районния съд –
в полза на Радомирския районен съд – сумата от 40 лева, представляваща държавна
такса, и в полза на А.О.В. – сумата от 150 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението в останалата му част не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.