Р Е Ш Е Н И Е
№ 968/11.6.2020г.
Град Пловдив, 11.06.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и
двадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 480 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Х.Г.Х. *** против акт за
установяване на задължение по декларация № 327 от 14.04.2019 г., издаден от А.П.Д.,
главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и
такси“ при община Пловдив, потвърден с решение № 7 от 12.02.2020 г. на
директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, в частта на
установените задължения за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г.
Според жалбоподателя актът в обжалваната част е
нищожен, защото е издаден в противоречие с нормата на чл.109 ДОПК и органът по
приходите е действал извън определените от закона правомощия, поради което
действията му са нищожни. Иска се обявяване нищожността на акта.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли да се отхвърли. Поддържа становището си от 10.03.2020 г.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на акта, чийто правен интерес е неблагоприятно
засегнат от оспорения акт, който установява публични задължения за адресата.
Актът е обжалван по административен ред, което е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. Спазен е
преклузивният срок по чл.156, ал.1 ДОПК за обжалване пред съд. Всичко изложено
налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна
поради следните съображения:
Производство по издаване на частично оспорения акт е
образувано във връзка с извършена служебна проверка и установени неплатени
задължения за данък върху превозните средства за периода 01.01.2009 г. –
31.12.2018 г. от страна на Х.Х., в качеството му на собственик на три МПС – лек
автомобил „Фиат Стило“ с рег.№ ****, лек автомобил „Рено Еспас“ с рег.№ РВ**** и
лек автомобил „Фиат Марела“ с рег.№ ****. Собствеността върху МПС е потвърдена
от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив.
Тъй като към датата на издаване на акта Х.Х. не е
направил вноски за погасяване на дължимия данък върху превозните средства, с акт
за установяване на задължение по декларация № 327 от 14.04.2019 г. са
установени следните размери на задълженията: 1) за лек автомобил „Фиат Стило“ –
данък за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 137,70 лева и лихва
за периода 01.07.2018 г. – 12.04.2019 г. в размер на 8,55 лева; 2) за лек
автомобил „Рено Еспас“ – данък за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2018 г. в
размер на 424,56 лева и лихва за периода 01.05.2009 г. – 12.04.2019 г. в размер
на 208,33 лева; 3) за лек автомобил „Фиат Марела“ – данък за периода от
01.01.2009 г. – 31.12.2013 г. в размер на 839,57 лева и лихва за периода
01.05.2009 г. – 12.04.2019 г. в размер на 632,49 лева.
Актът е съобщен на Х.Х. по реда на чл.32 ДОПК, като по
административната преписка са налични писмени доказателства за изпращането на
препоръчани писма (л.35-36, 40-41), за две посещения на адреса за
кореспонденция (л.37-38), за направено съобщение на табло в дирекцията (л.39) и
на интернет страницата на дирекцията (л.45-47), т.е., налице са доказателства
за спазване на реда по чл.32 ДОПК. Тъй като адресатът не се е явил да получи
издадения акт и предвид изпълнената процедура по чл.32 ДОПК, акт за
установяване на задължение по декларация № 327 от 14.04.2019 г. се счита
редовно връчен на 10.06.2019 г.
Актът не е обжалван, влязъл е в сила на 25.06.2019 г.
и с акт за възлагане събирането на публични задължения № 311 от 27.09.2019 г.
(л.43) на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ (ДМДТ) събирането на
изискуемите публични общински вземания на Х.Х., установени с акт за
установяване на задължение по декларация № 327 от 14.04.2019 г. е възложено на
ЧСИ Людмила Мурджанова.
Със заявление от 01.11.2019 г. (л.48) Х. е поискал от
директора на ДМДТ да отпише по давност задълженията му за данък върху
превозните средства за периода 2009 г. – 2013 г. С протокол № 1489 от
05.11.2019 г. органи по приходите са извършили проверка и са отказали
отписването на задълженията, тъй като с издаването на акта за установяване на задължение
по декларация давността е прекъсната на 12.04.2019 г.
На 18.12.2019 г. Х. е подал жалба по директора на
ДМДТ, с която е поискал прогласяване нищожността на акт за установяване на
задължение по декларация № 327 от 14.04.2019 г. в частта на определените
задължения за периода 2009-2014 г. поради противоречие с чл.109 ДОПК. С решение
№ 7 от 12.02.2020 г. директорът на ДМДТ е потвърдил акта в оспорената част,
като е приел, че той е издаден от компетентен орган, служител на община Пловдив,
определен с нарочна заповед № 17ОА2683 от 27.10.2017 г. на кмета на общината да
упражнява функциите на орган по приходите и да издава актове за установяване на
задължение по декларация, и при наличие на хипотезите на чл.53, чл.54, ал.1 и
чл.60, ал.1 ЗМДТ, при спазване на нормите на ЗМДТ, Наредбата за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Пловдив и решенията на
Общински съвет Пловдив във връзка с размера на данъка. Относно правилото на
чл.109 ДОПК е прието, че то следва да се тълкува при съобразяване със
спецификата на задълженията и декларирането по ЗМДТ, при което не се подава
декларация за всеки данъчен период, а еднократно при придобиване на превозни
средства или при промяна на обстоятелствата, имащи значение за определяне на
данъка. Съответно подадената веднъж декларация служи за определяне на
задълженията за всяка следваща година.
В хода на съдебното производство също не са събирани
нови доказателства. Страните нямат спор по фактите, спорът е относно правилното
приложение на материалния закон и спазването на
административно-производствените правила.
При тези факти съдът намира, че обжалваният акт е
законосъобразен и не са налице основания за обявяване на нищожност.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
неспазване на срока по чл.109, ал.1 ДОПК при определяне на задълженията за
периода 2009 г. – 2014 г., защото макар нормата на чл.109, ал.1 ДОПК да е
императивна и да въвежда преклузивен срок, с изтичането на който се препятства
възможността на органите по приходите да установяват задължения, това правило следва
да се тълкува като се съобразява спецификата на задълженията и декларирането по
ЗМДТ. За определяне на задължения по ЗМДТ не се подава декларация за всеки
данъчен период (ежегодно или ежемесечно), а еднократно при придобиване на МПС
или при промяна на обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка, и тази
декларация замества декларациите за следващите календарни години.
Изтичането на срока по чл.109, ал.1 ДОПК представлява
отрицателна процесуална предпоставка, която е пречка за образуването и
развитието на административното производството за задълженията, за които този
срок е изтекъл. Процесуалните действия в противоречие в посочената норма са
такива, предприети при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по издаването на административния акт и обуславят неговата
незаконосъобразност. Т.е., недопустимостта на производството не прави
завършващия го акт нищожен, а унищожаем. В този смисъл решение № 4336 от 6.04.2017 г. по адм. д. № 629/2016
г. на ВАС, VIII о., решение № 4184 от 4.04.2017 г. по
адм. д. № 11321/2015 г. на ВАС, I о., решение № 1909 от 19.02.2016 г. по адм.
д. № 14499/2015 г. на ВАС, VII о.,
решение №
6758 от 9.06.2015 г. по адм. д. № 13824/2014 г. на ВАС, VII о.
В случая жалбоподателят е пропуснал срока за обжалване
на акт за установяване на задължение по декларация № 327 от 14.04.2019 г. в
частта на определените задължения за периода 2009-2014 г., поради което актът е
влязъл в сила на 25.06.2019 г., стабилизиран е и към настоящия момент не могат
да бъдат разглеждани въпроси, свързани с неговата незаконосъобразност поради
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, до каквато
незаконосъобразност води неспазването на срока по чл.109, ал.1 ДОПК, както се
каза по-горе.
Оспореният акт не
страда от друг порок, който може да обоснове неговата нищожност. Съгласно чл.4, ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва
от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3 в
производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, като съгласно ал.4, тези служители се
определят със заповед на кмета на общината. Съгласно чл.9б ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл.4, ал.1-5, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по
същия ред.
В случая акт за установяване на задължение по
декларация № 327 от 14.04.2019 г. е издаден от
компетентния за това орган, определен със заповед № 17ОА2683 от 27.10.2017 г.
на кмета на община Пловдив (л.90), от която по несъмнен начин се
установява компетентността (материална, по степен и място) на издателя на
оспорения акт – А.П.Д., главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция
„Местни данъци и такси“ при община Пловдив.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и
недоказана следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане
от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на община Пловдив сумата 252 лева, юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Затова и на основание чл.160, ал.1 и
чл.161, ал.2 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Г.Х., ЕГН **********,***, офис 6, против акт за установяване на
задължение по декларация № 327 от 14.04.2019 г., издаден от А.П.Д., главен
инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при
община Пловдив, потвърден с решение № 7 от 12.02.2020 г. на директора на
дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, в частта на установените
задължения за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г. за данък върху превозните
средства общо в размер на 1080,85 лева и лихви за периода 01.01.2009 г. –
31.12.2014 г. общо в размер на 786,68 лева, с искане за обявяване на
нищожността му.
ОСЪЖДА Х.Г.Х., ЕГН **********,***, офис 6, да заплати на община Пловдив, дирекция
„Местни данъци и такси“ сумата 252 (двеста петдесет и два) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: