Р Е
Ш Е Н
И Е № 884
20.12.2019
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети
граждански състав
на дванадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №1924 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от К.Ф.К. с ЕГН:**********, С.А.Х.
с ЕГН:********** и К.Ф.К. с ЕГН:********** чрез нейната майка и законен
представител С.А.Х., всички от гр.Хасково, със съдебен адрес *** А, Търговски
дом, ет.1, кантора 131, адв.З. П. Х., против „Ер-Се-Строй”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Кричим“
№64, представляван от управителя Т. С. Х., иск с правно основание чл.200 от КТ.
Ищците
твърдят, че са наследници на Ф.К.Х., починал на 20.10.2017г. при осъществяване
на монтажна дейност на обект на ответниците
„ЕР-СЕ-СТРОЙ“ ЕООД. Наследодателят на ищците изпълнявал работата си в ответното
дружество на горепосочената дата, когато настъпила злополуката. Твърди се, че
са допуснати нарушения от страна на работодателя. От неочакваната смърт на
наследодателя си ищците търпели вреди, чието репариране се търси в настоящото
производство. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което
да бъде осъден ответника да заплати на всеки един от тримата ищци по 100000лв.
обезщетение за неимуществени вреди, или общо 300000лв., ведно със законната
лихва от деня на увреждането – 20.10.2017г. до окончателното изплащане на
сумите. Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор ответникът заявява, че
предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен. Относно размера намира
същия за изключително завишен. Излага подробни съображения за наличие на съпричиняване, поради груба небрежност от страна на
наследодателя на ищците при изпълнение на трудовите му задължения. Твърди, че
има образувано сл.дело №90/2017г. по описа на ОслС-Хасково,
по което било установено, че причина за смъртта на Ф.Х. е незаземената бетонова
помпа, както и неправилното й позициониране. Тази помпа била управлявана от В.З.П.
– служител на „Беттран“ АД, гр.Хасково. Прави искане
за конституиране на В.З.П. ***, като трети лица-помагачи в процеса на основание
чл.219 ал.1 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна.
С проекта за доклад съдът конституира
на основание чл.219 от ГПК в качеството на трети лица помагачи на страната на
ответника В.З.П. с ЕГН:********** ***, и „Беттран“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Старо
пловдивско шосе“ №1, представляван от изпълнителния директор П. Т. Х..
В срока по чл.131 от ГПК третото
лице-помагач „Беттран“ АД, гр.Хасково, депозира
отговор на исковата молба, като заявява, че предявения иск е допустим, но
неоснователен. Оспорва изцяло иска по основание и размер. Също твърди съпричиняване от страна на пострадалото лице. Счита, че
пряко отговорен за обезщетяване на ищците е ответното дружество.
В
срока по чл.131 от ГПК третото лице-помагач В.З.П. депозира отговор на исковата
молба, като заявява, че искането му за конституиране в процеса се явява
неоснователно. Излага твърдения относно причините за настъпилата злополука и
смъртта на наследодателя на ищците.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
От приложеното
с исковата молба удостоверение за наследници се установява, че ищците са пълния
кръг от наследниците на починалия на 20.10.2017г. Ф.К.Х.. Представени са също
така препис-извлечение от акт за смърт и съобщение за смърт. От представените
трудов договор от 20.03.2017г. и заповед за неговото прекратяване от 25.10.2017г.
се установява, че между наследодателя на ищците и ответното дружество е
съществувало валидно трудово правоотношение. На 25.10.2017г. от работодателя е
подадена декларация за трудова злополука. С разпореждане от 24.11.2017г. на ТП
на НОИ, гр.Хасково, станалата с наследодателя на ищците на 20.10.2017г.
злополука е приета за трудова по чл.55 ал.1 от КСО. По делото са представени
също така протокол от 24.11.2017г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката. Третото лице-помагач „Беттран“ АД
представя с отговора на исковата молба Инструкция за безопасна работа с бетонпомпа, Инструкция за безопасна работа при извършване
на бетонови работи с бетонпомпа, Наръчник по техника
на безопасност – транспортни и разпределителни машини за бетон. С декларация от
01.02.2017г. третото лице – помагач В.З.П. декларира, че е запознат с
Инструкцията за безопасност и здраве при работа с бетонпомпа
и е инструктиран. Представено е и извлечение от книгата за инструктаж на
работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана, в което фигурира името на последния. Третото неучастващо по делото лице
Н. Д. Н. във връзка с дадените му указания представя разрешението за строеж от
01.07.2014г., сключения на 15.09.2017г. договор за СМР с ответното дружество
„Ер-Се-Строй“ ЕООД и плана за безопасност и здраве, одобрен от главния архитект
на общината на 19.06.2014г. С протокол за извършена проверка от 20.10.2017г.
дирекция „Инспекция по труда“-Хасково дава предписания на ответното дружество
да извърши оценка на риска за работите и работните места, на които работят
наетите по трудово правоотношение работници, която да обхваща всички етапи на
договореното строителство; да провежда и документира инструктаж по безопасност
и здраве при работа на работещи от други предприятия, които ще работят на
строителния обект; да изработи инструкции за безопасност и здраве, като на
строителя в качеството на работодател е съставен и акт за установяване на
административно нарушение на 28.11.2017г.
По реда на
чл.176 от ГПК към ищците К.Ф.К. и С.А.Х., към третото лице-помагач В.З.П. и към
управителя на ответното дружество Т. С. Х. се поставиха въпроси от пълномощника
на третото лице-помагач „Беттран“ АД, на които същите
дадоха подробни отговори, отразени в протокола от с.з., проведено на 08.10.2019г.
От показанията
на разпитания по делото свидетел Л. С. Р. се установи, че с ищците са приятели
от дълги години. Според свидетелката, след смъртта на техния наследодател
семейството се сринало психически и материално. Както съпругата, така и децата
разчитали на него да се грижи за семейството. Момичето било в 6-ти клас, а
момчето вече работело, като все още живеели заедно.
За изясняване
на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-техническа и
съдебномедицинска експертизи, чиито заключения приема като компетентно и
обективно дадени. От депозираната
съдебномедицинска експертиза се установява, че причината за смъртта на Ф.К.Х. е
удар от електрически ток, което личи от наличието на електрически знаци,
трупната картина на бързо настъпила смърт и обстоятелствата, при които настъпва.
Вещото лице сочи в заключението си, че почерняването на кожата на дясната ръка
се дължи на електролитичното действие на тока и
отлагане на частици от проводника по механизма на електрофорезата. Изгарянето
по лицето, според съдебния лекар, се дължи на изгаряне от действието на волтова
дъга, образуваща се при протичане в пространството на ток с високо напрежение.
В своето
заключение назначената по делото съдебно-техническа експертиза сочи, че МПС-вид
специален автомобил – помпа миксер „Мерцедес Астрос“
с рег.№***** е в технически изправно състояние в това число и по отношение на
заземяването чрез метални стабилизатори забити в земята. В своето заключение
вещото лице сочи също така, че за извършване на СМР е одобрен инвестиционен
проект по част „План за безопасност и здраве“ от главен архитект на Община
Хасково, като същият е изготвен от правоспособно лице строителен инженер. Експертизата описва, че
проекта е оценен от строителен надзор и специалист към него по част ПБЗ и СК,
като в проект схема №5 е заложено къде да бъде позиционирана бетон помпата.
Вещото лице е категорично, че при направените от него проучвания не установява
отклонение от проекта в това отношение. Според специалиста, са спазени
изискванията на плана за безопасност и здраве по отношение на работата на бетон
помпата.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира предявения иск за
допустим, а разгледан по същество за основателен. От данните по делото се
установи, а и страните не спорят по този въпрос, че на 20.10.2017г. наследодателят
на ищците е пострадал вследствие на настъпила трудова злополука. Злополуката е
станала при изпълнение на трудовите му задължения, а именно докато е наливал
бетон с бетонпомпа на строителен обект в местност „Кенана“, гр.Хасково. Вследствие настъпилата злополука е
настъпила смъртта на Ф.К.Х.. Работодателят е осъществил съответната процедура
по КСО, като е декларирал злополуката, същата е приета за трудова от
компетентния за това орган с разпореждане от 24.11.2017г. Предвидената
отговорност на работодателя е обективна и безвиновна,
поради което съдът счита, че не следва да се обсъжда наличието или липсата на извършени
от ответника действия, респ. бездействия, с които да се търси връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Следва да се обсъдят обаче направените в
отговора на исковата молба възражения за наличие на съпричиняване от страна на починалия работник. Съдът счита,
че напълно недоказани и съответно неоснователни остават твърденията на
работодателя за наличието на груба небрежност и неполагане на дължима грижа,
допуснати от работника и спомогнали за настъпване на вредоносния резултат.
Твърденията на ответника касаят единствено започване на работа с незаземена
бетон помпа от наследодателя на ищците, което твърдение остава недоказано от
събраните по делото доказателства. По категоричен начин от депозираната
съдебно-техническа експертиза се установи, че бетонпомпата
е била заземена и машината е била в изправност при извършваната работа с нея на
строежа в деня на възникналата трудова злополука. Вещото лице е категорично в
своето заключение и при извършения разпит в съдебно заседание, че машината е
била заземена, следователно по никакъв начин не могат да се правят изводи, че
смъртта на работника е настъпила вследствие неправилно използване на тази
машина или липсата на заземяване на същата. Освен това от данните по делото се
установи, че наблизо е минавал въздушен електропровод, който несъмнено е
следвало да бъде изключен докато се е извършвала работа с бетонпомпата.
Вещото лице при разпита в съдебно заседание уточнява, че в случай на липса на
заземяване на бетонпомпата същата не би могла да
работи и с нея да се извършва каквато и да е дейност. При тези данни по делото
съдът намира за неприложима разпоредбата
на чл.201
ал.2 от КТ, тъй като липсват доказателства за извършени от работника, респ.
липсата на извършени от същия действия, които по някакъв начин да се допринесли
за настъпване на злополуката. Освен липсата на заземяване на бетонпомпата липсват наведени други доводи, сочещи на
наличие на съпричиняване от страна на пострадалия за
настъпването на злополуката.
По
безспорен начин се установи наличието на план за безопасност и здраве, който е
одобрен по надлежния ред и е част от необходимата строителна документация за
извършваните от ответното дружество строителни действия в имота на възложителя.
Установи се наличието на проведен инструктаж на третото лице-помагач В.З.П.,
който е управлявал бетонпомпата в деня на злополуката.
Предвид
гореизложените съображения съдът намира за доказан по основание предявения иск
с правно основание чл.200 от КТ, а по отношение на неговия размер следва да се
има предвид трайната съдебна практика, както и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Според
цитираната правна норма, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици,
тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен компенсиране на вредите на увреденото лице от увреждащото действие, като
в тази връзка следва да се има предвид Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума
на ВС. В настоящия случай се установява, че починалия вследствие настъпилата
трудова злополука работник е оставил съпруга и две деца, с които са живели в
едно домакинство. От гласните доказателства и отговорите на ищците на
зададените им въпроси по реда на чл.176 от ГПК става ясно, че семейството
изцяло е разчитало на осигуряването на средства от техния наследодател.
Установи се, че след смъртта на Ф.К. семейството му е изпаднало освен
психически и в материално затруднено положение. Към момента на злополуката
наследодателят на ищците е бил на 47 години, т.е. в трудоспособна възраст, като
по делото няма данни да е страдал от заболявания, които да му пречат да престира труда си по трудово правоотношение, което е и
правил преди настъпване на смъртта му. Двете му деца към момента на настъпване
на злополуката са били съответно на 22г. и на 10г., а към момента са навършили 24г.
и 12г. Съпругата на починалия е на 47г. към момента, а при настъпване на
злополуката и смъртта на Ф.К. е била 45-годишна. Несъмнено внезапната смърт на
най-близкия им човек – техният баща и съпруг е причинила на ищците негативни
изживявания, свързани с дълбока психологична травма, стрес, болки и страдания с
достатъчно голям интензитет, тъй като са загубили не само любим човек, но и
неговата морална и не на последно място финансова подкрепа. Ето защо, съдът
намира за справедлив размер на обезщетението, което следва да се присъди на
наследниците на починалия работник сумата от 80000лв. за всеки от тримата, като
в останалата част до пълния предявен размер от 100000лв. за всеки от тях иска
следва да се отхвърли като неоснователен. Действително получаваното от
наследодателя на ищците трудово възнаграждение е в размер на 460лв., но
доколкото същият е бил все още 47-годишен към момента на настъпване на
злополуката, то следва извода, че е имал пред себе си още достатъчно години на
трудоспособност, в които е можел да реализира тези доходи, че и по-високи, за
да продължава да се грижи за своите съпруга и деца. В тази връзка следва да се
има предвид трайната съдебна практика, приложима и в настоящия случай, като
например решение №180/05.112019г. на ВКС по гр.д.№1885/2018г. на 3-то г.о.;
определение №451/21.05.2019г. на ВКС по гр.д.№4424/2018г. на 4-то г.о. и др.
С оглед изхода на делото следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищците и направените по делото разноски съобразно уважената част
от исковете в размер на 6024лв., а по сметка на Районен съд-Хасково държавна
такса в размер на 9600лв. и разноски за вещи лица в размер на 150лв. Следва да
бъдат осъдени и ищците да заплатят на ответника направените от последния
разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 930лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Ер-Се-Строй” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул.”Кричим“ №64, представляван от управителя Т. С. Х., да заплати на К.Ф.К.
с ЕГН:**********, С.А.Х. с ЕГН:********** и К.Ф.К. с ЕГН:********** чрез нейната
майка и законен представител С.А.Х., всички от гр.Хасково, сумата общо от 240000лв. /за всеки от тримата ищци по 80000лв./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на настъпила на 20.10.2017г. трудова злополука, вследствие на която
е настъпила смъртта на техния наследодател Ф.К.Х., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на злополуката – 20.10.2017г.
до окончателното изплащане, като исковете в останалата част до пълния предявен
размер от 300000лв. / за всеки от тримата ищци по 100000лв./ като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„Ер-Се-Строй” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул.”Кричим“ №64, представляван от управителя Т. С. Х., да заплати на К.Ф.К.
с ЕГН:**********, С.А.Х. с ЕГН:********** и К.Ф.К. с ЕГН:********** чрез нейната
майка и законен представител С.А.Х.,
разноски в размер на 6024лв., съобразно уважената част от
исковите претенции а по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 9600лв.
и разноски за вещи лица в размер на 150лв.
ОСЪЖДА К.Ф.К. с ЕГН:**********,
С.А.Х. с ЕГН:********** и К.Ф.К. с ЕГН:********** чрез нейната майка и законен
представител С.А.Х., да
заплатят на „Ер-Се-Строй” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул.”Кричим“ №64, представляван от управителя Т. С. Х., разноски в размер на 930лв.
съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението
е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на ответника В.З.П.
с ЕГН:********** ***, и „Беттран“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Старо пловдивско шосе“ №1,
представляван от изпълнителния директор П. Т. Х..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.К.