№………./….08.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 22.08.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
мл.
с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 1320 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна
жалба на адв. Ц, действащ като назначен
особен представител на ответник П. П. И. срещу решение №3005/2.07.2019г.,
постановено по гр.д. №12406/18г. по описа на ВРС, 49 с-в, , с което е бил
уважен иск на кредитор за установяване на дължимостта на придобити с цесия
главница и лихви и разходи,
начислени по договор за потребителски заем,
удостоверени като изпълняем дълг в оспорена заповед за изпълнение и
съответно определени разноски за исково и заповедно производство.
Жалбата вх.№52856/18.07.19г.
е депозирана в рамките на преклузивния
срок (считано от връчване на акта на представителя)
и е редовна: съдържа изискуемите по
чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД е упражнила право
на отговор по жалбата, чрез пълномощника си юрк. П.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт. Особеният представител е легитимиран да упражнява защита във
всички инстанции, включително и да обжалва решение, с което е уважена претенция
срещу представляваното от него лице. Съдът приема, че въззивното производството
е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата държавна
такса не се събира авансово ( т. 7 от ТРОСГТК 6/2012г на ВКС). Въззиваемата
страна се представлява от надлежно упълномощен представител с права за настояща инстанция( л. 13 от
делото). Жалбата е надлежно администрирана. Разноски за покриване на
възнаграждението на адвоката за тази инстанция са осигурени предварително по
сметката на въззивния съд.
Обжалваният акт е постановен по установителен иск на заявител, търсещ
установяване на вземания, за които вече е издадена заповед за изпълнение,
индивидуализираща задълженията на ответницата по основание и размер. В
заявлението по чл. 417 ГПК и в приложеното към него извлечение от сметка сумата
от 45 лв е била описана като такса „разходи“, съответно с тази характеристика
тази сума е посочена в издадената заповед. В обстоятелствената част на иска е
уточнено, че тази такса е уговорена като възнаграждение за допълнителна услуга
по уведомяване на клиента в слечаите на допуснато просрочие повече от 30 дни. Не се налага и допълнително служебно отстраняване на пороци по сезирането
на съда по почин на въззивния съд.
Доклад по жалбата: Въззивницатат, чрез пълномощника си сочи
допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно
установени факти, обусловили и неприлагане на материалния закон при преценка на
легитимацията на ищеца като кредитор, придобил вземането от заявителя. Оплаква
се за неправилно възприемане на правомощията на особения представител, като сочи,
че връчването на искова молба, съдържаща уведомление по чл. 99 ЗЗД не може да
замести лично връчване, поради липса на овластяване за материално правни
действия на този представител. Счита, че без доброволно упълномощаване,
процесуалният представител не е легитимиран да получава изявления, засягащи
материалното право, каквато е промяната в лицето на кредитора, съответно и
последиците на цесията спрямо ответника не могат да се прилагат само поради
връчване на особен представител. Сочи, че такъв ефект не може да произведе и
фикционно връчване на съдебни книжа, предвидено само за целите на процесуалното
правоотношение. Отделно въззвиникът се оплаква за неправилно възприемане на
самия договор за цесия като отнасящ се към вземане, което изобщо не е
съществувало и съответно не е можело да бъде предмет на прехвърлянето.
Допълнително въззвиникът се позовава на необосновани изводи и относно
договорното основание, на което е възникнало прехвърленото задължение в частта
му относно дължимите разходи. Счита, че клаузата по т. 8 от договора, уреждаща
допълнителното задължение е нищожна поради противоречие с добрите нрави и
заобикаляне на закона, тъй като липсва насрещно уговорено поведение на
кредитора като допълнителна услуга, а прикрива неустойка за вреди поради
забавено изпълнение, които са различни от допустимото обезщетение, лимитирано в
чл. 33 ЗПК. С тези доводи обосновава неоснователност на претенция за
установяване на вземането, прехвърлено на цесионера и моли решението за бъде
отменено и установителния иск отхвърлен в цялост.
Насрещната страна,
чрез юрисконсулт оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти и
прилагане на закона. Позовава се на придобити с цесия права на кредитор по
договор за потребителски кредит, индивидуализирани в допълнително приложение
към сключен по-рано рамков договор, обвързващ цедента и цесионера като
организационен договор за бъдещи престационни конкретни сделки. Излага подробни
аргументи, възприети в съдебна практика, за
отчитане на връчване на уведомлението на особения представител на
длъжника като надлежно довършване на фактическия състав на чл. 99 ЗЗД, пораждащ
действие спрямо длъжника. Кредиторът излага и доводи по уговарянето на
допълнителната услуга, предоставена срещу допълнително възнаграждение с
потребителя в съответствие с изискванията на специалния закон. Като счита оплакванията
за неоснователни моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Въззиваемият
кредитор претендира и за присъждане на разноски.
Правна квалификация
на претенцията на ищеца изобщо липсва в доклада на първоинстанционния съд, но
при постановяване на обжалваното решение съдът е приел, че на ответницата е
предоставен кредит за текущо потребление и е посочил като приложим Закона за
потребителския кредит като е приложил императивна норма, ограничаваща договорната свобода при този вид
кредитиране. Въззивният съд има същите правомощия (т. 1 от ТРОСГТК 1/2013 ВКС).
Приложимостта на императивните правила на ЗПК и чл. 26 ЗЗД изрично е посочена в
оплакванията на въззивника, поради което не се налага допълнително оповестяване
на тези норми.
По тези съображения
и на осн. чл. 266 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивна жалба на П. П. И. срещу решение
№3005/2.07.2019г., постановено по гр.д. №12406/18г. по описа на ВРС, 49 с-в, с
което е бил уважен иск на кредитор за установяване на дължимостта на придобити
с цесия главница и лихви и разходи, начислени по договор за потребителски
заем, удостоверени като изпълняем дълг в
оспорена заповед за изпълнение и съответно определени разноски за исково и
заповедно производство.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 17.10.2019г от
9.00 часа. Да се призоват
страните чрез пълномощниците( адв. Ц и юрк. П).
На осн. чл. 7 вр.
чл. 101 ГПК допълнително указва на
страните да представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80
от ГПК и доказателства за извършването, като при пропускане на крайния
срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото
им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудиран.
Препис от
определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за
въззивника да се приложи копие от
отговора на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. .