Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Добрич, 01.12.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ
на четвърти ноември , през две
хиляди двадесет и първа година в
публично съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ
ДЖЕНКОВА
При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. №3026 по описа за 2020г. и
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано въз
основа на искова молба от Ю.П.Р.- Г. с ЕГН **********,***, с която срещу В.М.Ц.
с ЕГН ********** е предявен иск за установяване дължимостта на сумата от 15000,
представляваща връщане на авансово платена цена след разваляне на договор за
ремонт на помещение в ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д№ 2108/2020г. по описа на РС Добрич.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
-Между страните
по делото бил сключен договор на 10.03.2017г. Ищцата като възложител възложила
на ответника като изпълнител да извърши ремонтни дейности в помещение в ***,
което да се ползва за офис на фондацията, която учредила ищцата. Страните
договорили, че ремонта следва да се извърши в шестмесечен срок от заплащане на
предварително договорената цена.
-Изпълнителят изчислил, че необходимата сума за труд и
материали ще възлезе на 15000лева, а възложителят след като се съгласил на тази
цена, на 16.03.2017г. превел по сметка на изпълнителя цялата сума.
-До края на месец септември 2017г. ответникът не
изпълнил възложената работа.
-В края на месец ноември 2017г. при среща на страните
по договора, възложителят развалил договора и поискал връщане на дадената
предварително сума от 15 000лева. В.Ц. се съгласил да върне сумата, но в
брой. Уговорена била среща при адвокат за да се състави разписка за връщане на
сумата. Ответникът не се явил на срещата, престанал да приема обажданията на ищцата.
-Въз основа на заявление по реда на чл.410 от ГПК
ищцата се снабдила със заповед за изпълнение за исковата сума. След постъпило
възражение на длъжника в заповедното производство, заповедния съд дал указания
на ищеца засъдебно установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Претендирани са направените в заповедното и
установителното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва иска като навежда следните
твърдения:
Релевантни възражения:
-нито устно , нито писмено между страните е сключен
договор за ремонт на офис на фондацията.
Въпросното помещение ищцата ползвала като павилион за бърза закуска, но към
момента не се ползвало.
-сумата от 15 000лева била преведена на ответника
за извършени в продължение на две години ремонти, както следва: на таванско
помещение прилежащо на апартамента на ищцата, на вход, на двете спални и хола в
апартамента на ищцата, демонтаж на стара и монтаж на нова врата на апартамент,
поставяне на брава и монтиране на автомат на входната врата, демонтаж и монтаж
на козирка, ВиК инсталация на тоалетна в офис, опразване от техника, изчистване
и освежаване на бъдещ офис, демонтаж врата в общ коридор в мазето към бъдещия
офис на фондацията и възстановяване плочки на стените и пода, ремонт моноблок в
тоалетна и смяна на смесител в кухнята
на апартамента. Ответникът направил 1000лева разноски за гориво при превоза на
ищцата в подробно посочени дестинации, като последната се съгласила да му
заплаща по 70лв разноски на ден- командировъчни или общата сума за 28 дни в
размер на 1960лв.
По реда на чл.143 от ГПК в открито заседание ищцовата
страна уточнява, че обектът, който следвало да се ремонтира не е на фондацията,
а е личен имот на ищцата, който е следвало да бъде използван за офис на
новоучредената фондация. Този обект се намира в *** и представлява избени
помещения в приземния етаж. Според уговорките на страните трябвало да се
извърши цялостна реконструкция на помещението, да се направи козирка, ВиК
инсталация, подмяна на подова настилка, стени, тавани.
Ищцовата страна не оспорва извършени ремонтни
дейности от ответника в таванското
помещение и входа на ищцата, но твърди, че последните са заплатени и представя
разписка от 26.07.2014г., носеща подписа на ответника.
Ответникът Ц. в първо съдебно заседания дава
обяснения, че извършил за ищцата множество дейности и услуги и имал да получава
значителни суми. За да получи парите си бил принуден да лавира и се съгласява с
предложенията на ищцата. Така тя пожелала в крайна сметка да му преведе сумата
от 15 000 лева, а останалите след като довършване на работите. Уговорката,
че сумата от 15 000 лева погасява стари задължения между старните била
постигната устно или по телефона. Първо ищцата имала желание да се изнесе
стълбище отпред, т.е. да не се влиза през входа на сградата за да се стигне до
бъдещия офис на фондацият, а входа да бъде отпред, но съседите не са се
съгласили. Козирката била изградена преди зимата на 2017г. и работниците през
зимния период разчиствали снега от нея.
С уточнителна молба
в хода на съдебното заседание вх.№ 265713/12.04.2021г. ответната страна
уточнява, че е извършила ремонтни дейности в жилищна сграда, находяща се в ***.
-Покрив- Демонтаж на стар покрив - 55 кв.м.; сваляне на отпадъците от него
до камион и извозването им; материали и монтаж на нов покрив с площ от 55
кв.м.; направа на мансарден отвор; поставяне на ПВЦ дограма; отводняване на
покрив (труд и материали)
-
Вход на жилищната сграда -Отваряне на фуги и запълване
с лента; грундиране на стените, шпакловане, финосване, отново грундиране и
боядисване - 92 кв.м. (труд и материали)
-Апартамент - отваряне на фуги и запълване с лента; грундиране на стените,
шпакловане, финосване, отново грундиране и боядисване - 155 кв.м. (труд и
материали); демонтаж на старата входна врата и монтаж на нова (само труд);
ремонт на моноблок в тоалетната и смяна на смесител в кухнята (само труд);
-Мазе- Демонтаж на врата в общия
коридор в мазата на блока към бъдещия офис на фондацията на ищцата;
възстановяване на плочки на стените и пода (труд и материали);
- Бъдещ офис на фондацията на ищцата - опразване
от техника, изчистване и освежаване; отремонтиране на ВиК- инсталация в
тоалетната; демонтаж на старата козирка, рекламни пана и лампи, ел инсталация и
изхвърлянето им; изготвяне и монтаж на нова козирка (труд и материали).
Относно момента на извършване , въпреки
указанията на съда, ответникът не даде уточнения, позова се на данните, събрани
възоснова на свидетелските показания.
Добричкия
районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните
в хода на производството доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
По
делото е представено преводно нареждане от 16.03.2017г. за банков превод на
сумата от 15000лева от името на Ю.П.Р. – Г. в полза ответника В.М.Ц.. В графа
„основание за превода” е посочено, че сумата се заплаща за ремонт на обект на
фондация Д..
Не е
спорно за страните обстоятелството, че ищцата е учредител на фондация „Д.- Ю.Г.”,
регистрирана с Решение №20/07.03.2017г. по ф.д№ 5/2017г. на ОС Добрич,
представено на л.33 от делото. Видно от акта на регистрацията, ответникът е член
на управителния съвет на фондацията, заедно Н.Ж.К.и ищцата, последната и като
председател.
По
делото е представен ръкописно изписан списък- разписка, наименован „Юлия” със
строителни дейности, обем и цени, подписан от ответника В.Ц. на 26.07.2014г.
По искане на ответната страна са изслушани свидетелите
К.И.Т.и В.Б.В..
Свидетелят Т.работи с В.Ц. в областта на
строителството. Ц. възлагал работа на свидетеля. Преди пет –шест години Т.,
заедно с бригадата си, по възлагане от Ц., извършил ремонт на покрива на
таванското помещение на ищцата. Получил за работата от В.Ц. около 3000лева. Ц.
доставял и материалите за ремонта.
В.В.също работил с ответника Ц. в областта на
строителството. През 2015г. или 2016г. свидтелят участвал в извършване на
ремонт на ул. „***”, в сградата над пицария „***“ в центъра на гр.***. Ремонтирно
било входното стълбище и апартамента на третия етаж. Бил извършен основен
ремонт на жилището- изкърпване шпакловане и измазване, грундиране и боядисване.
В банята били сменени фансови плочки, душ батерия и моноблок. Собственичката
посещавала обекта. В. се оплаквал, че не плащала своевременно, че даже и заплащането
на работниците се забавило. Свидетелят В. чувал от В., че сумата, която госпожата има да му дава възлиза
на около 15000лева.
По делото са изискани и приети като доказателство
материалите по досъдебно производство № 17/2018г. по описа на С”ПИП” при ОД на
МВР Добрич. Последното е образувано въз основа на жалба от Ю.Р.- Г. срещу Ц. по
повод възложената и неизпълнена работа за ремонт на офиса на фондация „Д.”.
В материалите по досъдебното производство се съдържат
обясненията на Н.Ж.Ж., съучредител на фондацията. В обясненията си последния
потвърждава, че при среща на тримата съучредители В.Ц. приел да извърши цялостен
ремонт на помещението, което е в приземния етаж за офис на фондацията. Г-жа Г.
пояснила, че ще финансира ремонта на офиса. През м. ноември 2017година отново
се състояла среща на тримата съучредители в пицария „***”. Ц. не отрекъл, че
получил сумата от 15 000лева, но ги похарчил за други нужди. Г-жа Г. го
помолила да върне сумата в рамките на 3-4 дни. Ц. обещал, че ще направи всичко възможно
да върне парите в срок, но не се явил на уречената среща при адв. Д..
В материалите на досъдебното производство е приложен и
договор за наем от 10.03.2017г. между Ю.Р.- Г. и Фондация „Д.”, за наем на
недвижим имот -избено помещение№ 3 с площ от 16кв.м. ,
находящо се в ***
В обясненията си по делото и двете страни не спорят,
че козирката на приземното помещение е сменена от ответника, както и премахнати
и изхвърлени старите рекламни табели и надписи на помещението. В самото
помещение не е извършвана ремонтна дейност.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е по реда на чл.415 ал.1 от ГПК във
вр. с чл.422 от ГПК, с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД във вр. с
чл.88,ал.1,изр.1 и чл.87,ал.1 от ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото в заповедното производство
с молба от 02.09.2020г. заявителката Ю.Р.- Г. е уточнила основанието за
дължимостта на вземането от 15 000лева.
В чл.55,ал.1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според
първия,подлежи на връщане полученото при начална липса на основание,според
втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание,което не е могло
да бъде осъществено,и според третия подлежи на връщане даденото с основание,което е отпаднало с обратна сила.
При третия фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД, основанието съществува при
получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила.Текстът
намира приложение при развалянето на договорите,поради неизпълнение.
От
събраните гласни и писмени доказателства и от самите изявления на страните се
установява, че двамата имали договорни взаимоотношения още от 2014година по
повод ремонти в дома на ищцата, услуги, които и извършвал ответника, както и
повод възстановяване на исторически паметник в Р. Според свидтелските показания
представени от ответника тези дейности са извършвани през 2015-2016година.
С Решение №20/07.03.2017г. по ф.д№ 5/2017г. на ОС
Добрич е учредена фондация „Д.”.
Не е спорно между страните, че на 16.03.2017г. ищцата
превела по банков път на сметка на
ответника сумата от 15 000лева.
Посоченото основание е „за ремонт на
обект на фондация Д.”. Следва да се приеме, че преводът касае бъдещи дейности
за нуждите на новоучредената фондация, като възникналите отношения следва да се
подведат под фигурата на договора за изработка, уреден в разпоредбите на чл.258
и сл от ЗЗД. Изплатената авансово сума обективира съгласие на възложителя за
възлагане на работа по офиса на новообразуваната фондация.
От извленията на самия ответник в открито съдебно
заседание по реда на чл.143 от ГПК става ясно, че страните многократно работили
съвместно и според ответника останали неуредени сметки. Последния споделя, че
му се наложило да „лавира и се съгласява с предложенията на ищцата” .....”
Първо ищцата имала желание да се изнесе стълбище отпред, т.е. да не се влиза
през входа на сградата за да се стигне до бъдещия офис на фондацията, а входа
да бъде отпред, но съседите не са се съгласили. Козирката била изградена преди
зимата на 2017г. и работниците през зимния период разчиствали снега от
нея”. Горните изявления на ответника са
индиция за постигнато съгласие между страните по повод предмета на ремонта, в
това число и съгласието на изпълнителя, макар и според него привидно, за да
получи някакви суми по предходни задължения на ищцата. Ответникът Ц. е
съучредител на фондацията и безспорно е бил в течение на плановете за създаване
на приемна в приземното помещение, собственост на ищцата. Ц. дори извършил
подмяна на козирката на помещението, т.е отпочнал изпълнение по постигнатата
договореност.
При това, следва да се приме, че между страните по
делото възникнали отношения по повод договор за ремонт на приземното помещение,
което да служи за офис на съучредената фондация. Плащането на сумата от
15 000лева от страна на възложителя не е оспорено от ответната страна.
Сумата е постъпила по неговата банкова сметка, ***ебното производство, прието
като доказателство по настоящото дело.
Няма спор между страните, че козирката на приземното
помещение е сменена от ответника, както и премахнати старите рекламни табели и
надписи на помещението. Ответникът не твърди и не се събраха доказателства, че
са извършени други ремонтни работи в помещението.
Следователно, към момента на подаване на исковата
молба, ищцата е изправна страна по
договора. Ответникът Ц., доколкото е изпълнил незначителна част от договора е
неизправна страна. Неизпълнението е значително, съществено. То по своето правно
естество е нов правопораждащ юридически факт, включващ потестативното право на
изправната страна да развали договора с едностранно изявление. Липсват
доказателства за разваляне на договора преди подаване на заявлението в
заповедното производство. Изявление за разваляне на договора се съдържа в исковата молба, инициираща настоящото
производство, която е връчена на ответника на 26.11.2020г. На осн.чл.235 ал.3
от ГПК това изявление следва да се вземе предвид от съда при постановяване на
съдебния акт. Съгласно задължителната за съдилищата практика, която настоящият
състав споделя / напр. решение №178от 12.11.2010г. по т.д. 60/10г. на ВКС, ІІ
т.о. и др./ правото на извънсъдебно едностранно разваляне на договора се
осъществява и с исковата молба, с петитума, на която се претендират последиците
от развалянето при установени предпоставки по чл.87 ЗЗД, като развалянето на
договора с исковата молба може да се реализира, ако длъжникът не изпълни в хода
на производството по делото до изтичане на обективно подходящ срок.
В хода на производството не е предложено остатъчното изпълнение.
При това положение е налице основание за ангажиране отговорността на ответника
в хипотезата на чл.55 ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което и искът се явява основателен
за неизпълнената част. В този смисъл искът не следва да се уважи до пълнопредявения
размер, доколкото се установи, че ответникът е сменил козирката на помещението,
премахнал старата козирка, реклами
табели и надписи. От изявленията на ищцата в настоящото производство, както и в
досъдебното производство не може да се направи извод, че последната е направила
възражения на изпълнителя за тази работа. Изработеното е полезно на поръчващия и работата е приета от него.
При това изпълнителят е придобил право
на частично възнаграждение за съответно изработеното дори когато в последствие
договорът е развален поради негово неизпълнение. На основание чл.162 от ГПК и доколкото в
досъдебното производство, прието като доказателство по настоящото дело без
оспорване, се съдържат достатъчно материали, включително/снимкови/, настоящия
състав определя сумата от 420лв. разходи за демонтаж на старата козирка и
рекламни табели и надписи и поставяне на нова козирка. Размерът на главницата
подлежи на определяне, съобразно разликата между платената авансово сума и
стойността на извършените работи или в размер на 14 580лева.
За пълнота на изложението следва да се обсъди и
възражението на ответника, че плащането е по договори за изработка, сключени
между страните за ремонт на апратамент, таван, стълбище. В случая дори и да бе
установено, че ищцата Р. има и стари задължения към ответника, процесното
плащане на сумата от 15 000лева е наредено на конкретно основание. Т.е
длъжникът с няколко задължения е упражнил надлежно правото си по чл. 76, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД и е посочил кои свои парични задължения изпълнява. Ответникът не е
направил възражение за прихващане с вземанията си по предходни договори, в
която хипотеза, при доказването им би се стигнало до целения от ответника
резултат- отхвърляне на иска.
При горните доводи предявеният иск по реда на чл.415
ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, е частично основателен, като по отношение
на страните бъде признато за установено, че в полза на ищеца съществува вземане
от ответника за парична сума в размер на 14 580 лв., представляваща връщане на
дадено на отпаднало основание- развален договор за ремонт на приземно
помещение.
На основание чл.86
ал.1 от ЗЗД, върху паричното задължение се дължи и обезщетение за забава
в размер на законната лихва, начислена от подаване заявлението в съда-
24.08.2021г. до окончателното му плащане.
Относно разноските: На основание чл.78 ал.1 от ГПК и съразмерно
на уважената част от иска, на ищеца се следват сторените разноски в размер на
291,60лв. държавна такса и 486 лева адвокатско възнаграждение.
По разноските
в заповедното производство: Исковата
претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д.
№2108/2020г., а с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Редуцирани с оглед изхода
от спора, дължимите на ищеца разноски в заповедното производство възлизат на
291,60лв. държавна такса и 486лева адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното, районния съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.М.Ц. с ЕГН **********
***, дължи на Ю.П.Р.- Г. с ЕГН **********, сумата от 14 580лева, представляваща
връщане на авансово платена цена след развален договор за ремонт на приземно помещение в *****,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№
2108/2020г. по описа на РС Добрич, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над призната
сума до претендираната в размер на 15 000лева.
ОСЪЖДА В.М.Ц. с
ЕГН **********,***, да заплати на Ю.П.Р.- Г. с ЕГН ********** сторените в
установителното производство разноски в размер на 291,60лв. държавна такса и
486 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.М.Ц. с ЕГН **********,***, да заплати на Ю.П.Р.-
Г. с ЕГН ********** сторените в заповедното производство разноски в размер на
291,60лв. държавна такса и 486 лева адвокатско възнаграждение.